Коментари на Асен Чилингиров върху
произведенията на В. А. Чудинов
(май 2019 г.)
Прегледах и посъбрах някои от моите материали, които и на Вас трябва да са слабо познати. На първо място си събрах старите материали за Чудинов, като един от главните протагонисти на антибългарската линия в историографията и за когото сравнително малко съм писал - главно в Готи и гети ІІ, с. 182 сл. От него, както и от Гриневич, има важни подробности, свързани с нашата история, макар и погрешно интерпретирани - затова Ви изпращам един "букет" от главните му съчинения в док. Най-важните имам, а и сега са достъпни в педееф и док. За да не ме разберете погрешно, след като прочетете първата страница на документацията, преминете към последната статия на някакво росийско гуманистическое общество, където ще прочетете и почти точно копие на мои коментари.
Закачам за информация част от документацията ми за Чудинов. Главните съчинения са свободно достъпни и на педееф, като на първата страница съм дал съответните линкове. Големият проблем при текстовите файлове са специалните писмени знаци, които в Педееф са предадено точно.
А за общата тенденция при Чудинов (и не само при него) са про "праруските" изводи. Затова смятам, че няма да бъде излишно да ги посоча отново. От една страна у нас буквално се забраняват всякакви изследвания за "траките", техния език и тяхната писменост, а в РФ се поощряват и издават в милионни тиражи всевъзможни съчинения за "праруския" език - с българска текстология, фонетика, синтаксис и изобщо традиция.
[[ 18.03.2019 г.:
Без да задълбавам в генетичната тематика, ще напомня, че тъкмо тази епоха (9.-.5. в пр. Хр. съдържа един хиатус (най-големия от"новата епоха!) от около ПЕТ ВЕКА, от който липсват каквито и да било ДАТИРУЕМИ надписи и изобщо хронологически данни, преводими на нашата хронологична система. И това обяснява (или по-точно казано НЕ ОБЯСНЯВА огромни стилови несъответствия при всички произведения на керамиката, златарството, пластиката и всички предмети За сравнение - Микена и тракийските златни маски, но и напр. "приямовото" съкровище от "Троя".
Малко след като Ви изпратих моя мейл се появи внезапно у дома ми Милен Радев и имахме малко време дори да поговорим по "тракийския" въпрос, засягащ ПРЕКЪСНАТАТА СЕРИЯ ИЗВОРИ. В ПРЕДВИДЕНИЯ И НЕИЗДАДЕН ВТОРИ ТОМ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПУБЛИКУВАТ твърде неудобните за "траколозите" извори за писмеността. Аз ги имам някъде записани във връзка с незавършената част от "Размисли за българския език". А четвърт час по-късно Юлия откри във ФБ статия на Спароток за тракийската писменост, която ще опитам в следващия час да Ви изпратя, а там са описани ВСИЧКИ ИЗВЕСТНИ ИЗВОРИ ЗА ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ.
Също ще напомня за открития от мене преди няколко дни блог на "Летописец". Там главните акценти са "лъжите" на Ганчо Ценов, "доказателдства" че Спароток е агент на ДС, обвиненията срещу Чертков, който пръв обявил, че прабългарите на Аспарух били малка група, но преди всичко "доказателства" че измрелите отдавна траки нямат нищо общо с българите. Показах на Милен ксерокопие от том първи на История на България, издание на "Научен център за българска национално стратегия", ръководен от проф д-р (мед!) Григор Велев и научен секретар "доц. д-р" Емил Александров, до 1984 г. зам. министър при КК и началник отдел при ДС с ранг генерал, осъден в процеса срещу сътрудниците на Л. Живкова на 7 години и излежал част от наказанието си. Между авторите на осемтомното издание са проф. Георги Бакалов (чието ДС досие беше късно публикувано и той се считаше за "политически необременен", също както "синият" проф. Пламен Павлов, в момента главен проводник на руската политика в масовите медии. Емил Александров ми уреди двучасов разговор с бившия зам.мин. на МВнР и главен обвиняем в процеса Живко Попов - за срещата ни ще Ви пиша допълнително. Малко след нашия разговор умря при "операционна грешка" Емил Александров като засега последен участник в историите във връзка И С РАЗКОПКИТЕ В СТРАНДЖА. А. Фол също умря преди да се изясни въпросът с изчезналите скелети от Могиланското погребение, за които моите сведения са, че са изнесени в СССР като единствени съдържащи използваеми материали за генетични изследвания. Освен откритото погребение в Странджа!, артефактите от което са изнесени със съветски вертолет в 1986 г.
Допълнително ще изпратя статията на Спароток, където са описани изворите за тракийската писменост, които не бяха (и няма да бъдат!) публикувани в поредицата.
29.03.2019 г.:
Завчера, след многобройни отлагания се състоя и отдавна уговорения разговор с проф. Йене в моето жилище - продължил почти 6 часа, без да можем дори да засегнем някои теми. За мене и за него този разговор беше еднакво важен. За мене, понеже ми позволи да се запозная детайлно с някои от проблемите на съвременната руска наука, засягащи нашите земи и по-специално Тракия. Проф. Йене е завършил Московския у-т и в продължение на няколко десетилетия завеждаше катедра по Стара история в Хумболтовия у-т. В това отношение за мене беше важно да зная КАКВО НЕ ЗНАЯТ УЧЕНИТЕ АКАДЕМИЦИ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ. Не познават същността и над 90 % от научната литература по въпросите. А да не говорим за познанията им по "сродните" специалности, вкл. езикознанието, географията и археологията. За издадените от БАН Извори за историята на Тракия и траките той ми каза, че си купил само втория том, понеже една от участничките в редакцията му била казала, че първият том "бил лошо съставен и не си заслужавал да бъде ползван" (?!). При мене той за първи път имаше възможност да го види и пипне - и сам да прецени! Естествено, няма и най-малка представа за манипулациите, които се правят в българската историография на тази тема, вкл. за етнически особености, за езика и писмеността, за историята и географията - да не говорим за изследванията в областта на генетиката.
Кой и защо манипулира историческите извори за Тракия и траките? Защо след излизането на първия том от поредицата в 1981 г. издаването бе прекъснато, като бе забранено (от кого?!) печатането на събраните материали; вторият том излезе 21 години по-късно в силно съкратен вид и повече не се споменава нито дума за тази поредица.
Кой се разпорежда и с какво прави върху изследванията на нашата история? ]]. . .
Както вече Ви писах, Чудинов е най-добър пример за отношението на руските автори от последните 2-3 десетилетия по въпросите на българската писменост - тъкмо определението "карикатура" характеризира най ясно това отношение. В този смисъл Ви моля, към колекцията "цитати" от неговите свободни и несвободни съчинения да прибавите като пример за отношението на някои сериозни автори един списък на литература "контра" неговите съчинения. Това е една публикация в "ксана", която ще Ви моля да си свалите и прибавите на края на моя "Букет" - http://ksana-lib.narod.ru/links.html
Въпреки дългогодишните ми занимания с неговото "творчество", досега ми се удаде да открия само една едничка статия "про" неговите многобройни публикации. А за умствените способности на нейния автор, известен комик, показателни са акламациите му към брестовите надписи, величайшо постижение на руския народ, от 12. век нататък. А това е времето, когато в безброй манастири в Западна Европа се преписват (и "допълват") съчиненията на античните автори. Но и в руските манастири се преписват запазените от унищожение откъси от Съборника на Цар Симеон! Нищо по-показателно от това за руската средновековна "литература"! Тук няма да намерите съчинения на Чудинов от последните години. Голяма част от тях имам като видео-записи от филми в Ютуб след 2014 г., изработени в огромни мащаби със замах от Министерството на Дезинформацията на РФ - с многобройни видео-интервюта и пр. в защита на неговите тези, но вече при положението му като действителен член на РАН.