5. НА КАКЪВ ЕЗИК Е БИЛА НАПИСАНА «ГОТСКАТА БИБЛИЯ» НА УЛФИЛА [*]
Сергей Лесной
Този въпрос може да прозвучи странно - вероятно на готски, ще ни отвърнат. Но нещата не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед.
Никой досега не е доказал, че Codex argenteus и другите откъси от така наречената «Готска Библия» са написани от епископ Улфила. В нито един от откъсите няма указания, че написаното е от Улфила.
Знаем само от много източници, че в края на IV век гетът (или готът) Улфила, епископ на град Томи (Констанца), разположен на западния бряг на Черно море, е превел Библията на готски език - а готите са смятани за народ с германски корен.
От друга страна, намерени са ръкописи с религиозно съдържание, написани с особена азбука на някакъв неизвестен германски език. Така е направен и изводът: значи това е Библията в превод на Улфила. Едно обаче е предположението, а друго - доказателството, но такова няма.
Разбира се, много народи са се интересували от превода на Библията и са правели свой, и Улфила не е бил изключение. Арменци, грузинци, копти и други още в дълбока древност превеждали Библията на родните си езици и народите от германски произход не са правели изключение.
Как разбираме тогава, че Codex argenteus е именно преводът на Улфила? Казват ни, че езикът на този Codex е някакъв странен древногермански диалект и това бил очевидно готски. Но нали в древността са съществували и други диалекти на германския език, а и много германски племена твърде отдавна са приели християнството. Следователно, единственото доказателство е, че ние знаем за превода на Улфила, а за други
*. Пересмотр основ истории славян I, Мелбурн 1956, с. 111-127.
170
преводи не знаем. Но ако в историята не се споменава, че някой е превел Библията на езика на грузинците, арменците, коптите, хуните, аланите и т.н, това още не е доказателство, че такива преводи не е имало. Напротив: ние знаем с абсолютна сигурност, че тези преводи са съществували, но за разлика от Улфила ние не знаем имената на преводачите.
Че не трябва да бъдем формалисти, се вижда и от факта, че досега все още не е разрешен и въпросът каква азбука е изобретил славянският просветител Константин Кирил - «кирилица» или «глаголица», а преводът на Библията на едната от тези азбуки е направен не през IV, а през IX век. Излиза, че ако не можем ясно да подредим културните събития от IX век, едва ли ще можем да изискваме точност за период от 500 години по-рано.
Ние с готовност бихме се съгласили с предположението, че Codex argenteus е Библията на Улфила, ако вярвахме, че готският език е германски, но както ще видим, има доста сериозни основания да се съмняваме в това. А ако готите не са германци, те явно не биха могли да напишат въпросния Codex на германско наречие! Следователно той е написан на някакъв друг древногермански език - предполагаме, че Codex argenteus е написан на лангобардски език.
Че това е възможно, се потвърждава от следните факти:
1. Държавата на остроготите в Италия е паднала през 555 година а държавата на лангобардите възниква през 568 година, т. е. 13 години след това. По такъв начин лангобардите се оказват преки наследници на готите в Италия. Прокарването на демаркационна линия между тях е невъзможно: краят на едните се покрива с началото на другите. Излиза, че ръкописът, който е написан в Италия през VI век (именно към това време отнасят Codex argenteus), не е точно датиран и може с еднакъв успех да се смята както за готски, така и за лангобардски, още повече, че и двата езика се смятат за древногермански. Ние подчертаваме, че тук правим само сравнение с цел да покажем, че нашето предположение не е невероятно. Ние не твърдим, че Codex argenteus е написан на лангобардски език, а обръщаме внимание върху сериозната вероятност това да е така.
171
2. Държавата на остроготите в Италия е просъществувала едва 58 години (493-555 г.), а държавата на лангобардите - няколко стотин години (от 568 г.), когато лангобардите окончателно се слели с местното население, като предали своето име на Ломбардия. Държавата на готите е съществувала в състояние на почти непрестанни войни и на постоянно преместване, което било крайно неблагоприятно за развитието на културата и по-конкретно за писането на ръкописи и т.н. Държавата на лангобардите също воювала от време на време, но е имало и значителни паузи, по време на които били издигани впечатляващи сгради и които благоприятствали развитието на писмеността. След като се появили в Италия, лангобардите се установили в нея трайно и окончателно. От това става ясно, че е повъзможно Codex argenteum да е написан именно през епохата на лангобардите, а не на готите.
3. И готите, и лангобардите управлявали почти цяла Италия заедно с римляните и Византия. През V-VI в. в Италия е имало три влияния: местното на Рим, на Византия и на пришълците (първо на готите, после на лангобардите). Туй смесване намерило частично отражение в азбуката на Codex argenteus: тя се състои основно от гръцки, латински и рунически букви, като при това някои гръцки букви имат произношение различно от гръцкото. Тъй като дори в Рим гръцкият език е бил езикът на културата, приемането му за основа на собствената азбука е еднакво вероятно както за готите, така и за лангобардите.
4. Невъзможно е да се установи точната датата на приемането на християнството от лангобардите, но ние знаем, че още преди идването си в Италия те са били християни и по-конкретно последователи на арианската секта. В края на VI и началото на VII век обаче те приемат католицизма. Улфила, както и крайдунавските «готи», също били ариани и затова няма съмнение, че християнството на «готите» и на лангобардите е от един корен. Ето защо и тук е невъзможно да се прокара разграничителна линия между
172
готите и лангобардите. C. C. Mierow, The Gothic History of Jordanes, Princeton University Press 1915, в коментарите си отбелязва (с. 165), че арианството било възприето от „готите, вандалите, бургундите и суавите“; очевидно към тези племена принадлежали и лангобардите. Това показва, че арианството е могло да дойде в Италия не само от изток или от юг, но и от север, тъй като и трите последни племена живеели северно от Алпите.
5. Лангобардите не били напълно див народ, а живеели в сферата на римското влияние, близо до границите на Италия, и затова още през VII век при тях се срещат истински исторически хроники (Scriptores Rerum Langobardorum. Monumenta Germaniae historica, 1876). Затова няма нищо чудно, че през VI век (а може би и по-рано) те вече са имали свещени книги, преведени на техния език. Не бива да се забравя, че с всеки век вероятността за превод става все по-голяма във връзка с общия ръст на културата в Европа. Затова, ако допускаме превод на Библията на «готски» език през IV век, то още по-вероятно е такъв да е бил направен от лангобардите през V или VI вeк.
6. Привържениците на «готския» произход на Codex argenteus предполагат, че «Готската» Библия на Улфила е била внесена във връзка с преселването на остроготите от Балканите в Италия, но не по-малко вероятно е предположението, че Codex argenteus е внесен в Италия от лангобардите или че е създаден именно там. Срещу балканския произход на Codex argenteus говори фактът, че нито на Балканите, нито в Мала Азия, където арианството е било силно разпространено, са открити следи от «Библията на Улфила». Трудно е да си представим, че от IV век там не е имало ръкописи, надгробни надписи, мемориални надписи и т. н. на тази своеобразна азбука.
* * *
За голямата вероятност Codex argenteus да е написан в Италия говори съсредоточаването на откъси, открити именно в Италия и отчасти в Германия.
173
а) Понастоящем Codex argenteus се намира в Университетската библиотека на Упсала, преди това е бил в Прага, а е открит в манастира Верден, Западна Германия.
б) Codex Carolinus, който се намира в библиотеката на Волфенбютел, преди е бил във Вайсенбург.
в) Codices Ambrosiani сега са в Милано, преди това са били в манастира Бобио, югозападно от Пиаченца.
г) От Гисенските фрагменти един произхожда от Бобио, други са намерени в Неапол, Арецо, а един е купен в Египет.
Именно откриването на Codex Carolinus, на Гисенските фрагменти и на Codices Ambrosiani в Германия, откъдето са дошли лангобардите, ни кара да мислим, че произходът на Codex argenteus е по-скоро германски и че предположението, че «Готската Библия» е донесена от Балканите в Италия е неоснователно.
Че достигналите до нас откъси не произхождат от Балканите, доказват някои от тях, които представляват паралелни текстове на «готски» и латински. На Балканите, където е преобладавало гръцкото влияние, паралелният език е бил гръцкият.
Изводът е, че възможността Codex argenteus да е написан от лангобардите, е доста голяма - при всички положения не помалка от тази той да е написан от «готите».
И така, трябва да признаем, че авторството на този ръкопис се колебае между «готите» и лангобардите. Но като имаме предвид обстоятелствата, които напълно отхвърлят авторството на «готите», защото те не са били германци, следва, че Codex argenteus е можело да бъде написан само от лангобардите.
Основният извор за историята на готите е Йордан, а сам той е бил гот и е написал историята си около 550 година. Нека проверим доколко са достоверни данните му за германския произход на готите.
Ι. Йордан започва историята си за готите от 1490 година пр. Хр. Колко малко вероятна е тази дата личи от факта, че «бащата на историята» Херодот е живял 1000 години по-късно! Дори Троянската война, за която имаме само поетично предание, е била 300 години по-късно. Ето защо съобщението за началото на историята на готите е абсолютна легенда.
174
Няма как да повярваме, че 1500 години пр. Хр. два кораба от Скандинавия са докарали на континента готското племе и че паметта е запазила дори името на първия им вожд. Знаем, че найголемите кораби от средновековието са можели да пренасят до 120 души, но нали тук не става дума за VII-VIII в. от нашата ера, а за 1500 години преди нея, когато техниката на корабостроене е била доста по-слаба. Следователно може да става дума не за 240 души, а за най-много стотина. Малко вероятно е, че историята е запазила следите на група от 100 души, особено ако обърнем внимание на факта, че става дума за 1000 години преди началото на писаната история.
Вероятността за преселването на готите от Скандинавия не се различава по нищо от легендата за Ноевия ковчег. Това е толкова очевидно, че дори привържениците на германския произход на готите отнасят преселването им към бреговете на Меотида (Азовско море) към първите векове на нашата ера, т.е. отхвърлят над 1500 години история на готите като напълно недостоверни. Тази методика на научно изследване, прилагана от историците, е напълно несъстоятелна. Тя е двойно неприемлива.
От една страна, ако първите 1000 години от историята на Йордан са абсолютно митични, то това не може да се каже и за следващите 500 години пр. Хр., когато вече се появили историците Херодот, Тукидид и цяла плеяда римски и гръцки историци, които, взети заедно, ни съобщават доста за гетите. Никой не е дал на съвременните историци правото да разглеждат казаното от древните историци като негодно и недостоверно. Всички древни историци говорят за гетите много столетия преди съвременните историци да приемат легендата за преселването на готите. Ако те вярват в приказката за преселването на готите от Скандинавия към бреговете на Меотида, длъжни са да вярват и в датата, която им дава Йордан, а не да я придвижват с 1700-1800 години.
Второ, да се приема, че преселението е станало през II или III век от нашата ера, е също неоснователно. Нито един исторически източник не потвърждава, че гетите/готите са се появили в Причерноморието през нашата епоха. Всички източници говорят, че гетите са били там дълго преди нашата ера.
175
Следователно постановката, приета от сегашните историци, че готите са се появили в Причерноморието през II-III век от нашата ера, от една страна напълно противоречи на казаното от Йордан, а от друга - няма никакво потвърждение. Тъй като повече или по-малко последователната история на готите започва от 375 година, когато те, изтикани от хуните, се появяват на страниците на общата история на Гърция и Рим, историците смятат, че готите се появили два-три века по-рано. Но това е само предположение без каквото и да било основание.
Единственият сигурен факт е този за съществуването на гетите в Причерноморието няколко стотин години преди началото на нашата ера. Преселването на «готи» там от Скандинавия е пълна измислица. Трудно е човек да приеме, че съвременната историческа наука е могла да оперира толкова лекомислено с данни от легендите, като че това са достоверни факти. Но тя все пак го прави и при това крайно непоследователно: ако вярват в историчността на готския вожд Вериг, преселил се от Скандинавия 1500 години преди нашата ера, защо не вярват в съществуването на песоглавци или на змея, убит от Зигфрид в «Песен за Нибелунгите»? Нали това са факти с еднаква степен на достоверност?
II. Следователно ние решително отричаме преселването на готите от Скандинавия в Меотида като необосновано. И нещо повече, твърдим, че това изобщо не се е случило. В историята нямаме сведения за нито едно преселване на племе от Скандинавия. Скандинавия винаги е била бедна и рядконаселена страна. Преселвания стават само от пренаселени към рядконаселени области, а не обратното. Този постулат е толкова очевиден, че авторът на статията за готите в Encyclopedia Britannica (1911 г.), който се придържа към теорията за миграцията на готите, все пак не е могъл да не отбележи, че обратната миграция, т.е. от континента към Скандинавия, е далеч по-вероятна.
Знаем, че групи воини от Скандинавия са извършвали набези към европейския континент и са основавали там държави - в повечето случаи само династии; за преселване с жени, деца и старци няма данни. Това са подобни, но напълно различни действия. Всички
176
набези рано или късно са завършвали с асимилация на пришълците от местното население. Само жените, децата и старците са можели да запазят националната принадлежност на пришълците, но тях ги е нямало.
Ако туй ни е ясно на базата на опита от цялата история от VII до IX век, то основанията за това към 1500 години преди нашата ера са още по-големи. Идеята на Йордан, че Скандинавия е «утробата на нациите», изхвърляща на континента нация след нация, е плод на фантазията му, тя говори само за крайната му неосведоменост. Като изброява 27 племена, живеещи в Скандинавия, той не знае, че Скандинавия всъщност не е «остров Скандза».
За Йордан Скандинавия е била някаква приказна страна като Индия или Китай, за която е можело да се говорят всякакви небивалици. Ако произходът на някое племе е неизвестен, найлесно е той да се изведе от Скандинавия. И действително, според Йордан, огромно количество племена произхожда от Скандинавия - готи, гепиди, херули, руги, вандали, дани и т.н - всички са оттам.
Погрешността в представата за Скандинавия като «утроба на нациите» е очевидна, но (това е силата на предразсъдъка) хората са й повярвали. Така и никой не се е замислил как са могли да се родят цели племена в една страна, където е могло да се живее само през половината от годината. Защото в древността Скандинавия е била богата само на зверове за лов; за земеделие и скотовъдство не е ставало и дума, тъй като преди 2000-3500 години Скандинавия е била напълно дива страна, а условия за развитие на земеделие и скотовъдство са могли да възникнат само с усилията на няколко десетки поколения.
Страната е била покрита с непроходими гори, не случайно дори кралете имали прякори като «Дървосекачът» и т.н.
Нито една страна в света, която е развивала лова и риболова, не е родила висша култура - всички ловуващи племена са били чергарски, неспособни да създадат материална база за напредък на културата. Броят на членовете на подобни племена е обикновено незначителен, тъй като болестите и недостигът на улов не позволяват на населението да надхвърли някаква средна цифра.
177
Дори в Новгород, разположен в далеч по-благоприятни климатични условия, летописите са изпъстрени със съобщения за периодични гладове заради слабата реколта. В Скандинавия е било още по-зле - там земеделието било в абсолютно начална фаза. За да има някакъв жизнен минимум, е бил нужен допълнителен доход, а той е идвал от грабежи на съседите, живеещи в по-добър климат и в по-богати земи.
Казано иначе, нямало е кой да се изселва от Скандинавия, тъй като там пренаселеност никога не е имало.
Голямо преселение не е могло да има, защото не е имало кой да се преселва, а преселването на шепа от 200-300 души на два кораба (на третия е имало гепиди) не може да е дало резултати. Тази групичка би била незабавно унищожена - пряко и косвено - от местните жители.
Още по-малко вероятно е това племе да е продължило странстването си през целия континент от Балтика до Приазовието. С изключение на Йордановата легенда, нито един друг източник не казва и дума за това събитие. Пък и не е известно къде точно това пътешествие е приключило. Средна Европа не е степ, където човек може спокойно да пресича огромни разстояния. Непроходимите, безпътни гори, блатата, множеството реки, а на места и планините, са били огромни препяствия. Естествените пътища били по долините на реките, но именно там е живеело местното население, което, разбира се, е посрещало недружелюбно пришълците - шепа имигранти, безпомощни в непознаването на местността. Ако все пак някъде те са успявали да продължат пътя си, понататък са срещали тук или там сериозно противодействие, което в най-добър случай ги е спирало, а може би даже и унищожавало.
В мрежата от блата, реки и притоци мигрантите са можели да блуждаят безкрайно - всъщност до окончателната си гибел. В крайна сметка, ако се е преселвало цяло племе, трябвало е да се превозват деца, жени, старци, болни и добитък, но нали е нямало транспорт и пътища.
Бихме запитали привържениците на идеята за миграция на готите: с какво са се хранели те? Очевидно не са имали възможност да носят храна за стотиците километри път - първо е трябвало
178
да има такива запаси, а после трябвало те да се пренасят по някакъв начин. Само сравнително ненатовареният със стопанство скотовъдец и ловец е можел да си позволи да мигрира, но дори и ловецът зависи от улова, той не тръгва накъдето си поиска, а където би имало дивеч. Ако скотовъдецът, който води уседнал или полууседнал начин на живот, може да защити стоката си с огради, това е невъзможно да прави по време на път и животните са ставали жертва на вълци, мечки, рисове и т. н., които били в изобилие в онези времена.
Затова идеята, че готите са успели да пропътуват стотици километри през дебри и гори (и най-важното без да знаят накъде отиват), е пълен nonsens. Привържениците на миграцията съзнават това и предполагат, че тя е била дълъг процес, продължил десетки години.
Ако миграцията се е извършвала на етапи, трудно е да се разбере как е могла да остане целенасочена - от Балтика към Меотида. Все пак готите не са мигрирали през празно пространство, а през обитаеми земи и следователно не отивали там, където искали, а където могли да преминат, преодолявайки съпротивата на местните жители. Излиза, че пътят им далеч не е бил по права линия.
Не бива да пренебрегваме и факта, че в Прибалтика готите без съмнение са били горски жители, чието стопанство и начин на живот е бил съобразен с това. Но в Приазовието, където уж са се озовали, те са попаднали в степни условия, което е изисквало пълна промяна в начина на живот. Тази житейска метаморфоза е малко вероятна.
Но още по-невероятно е готите да са се установили на големия път от Азия към Европа, където отдавна са господствали чергарите, които без съмнение незабавно биха унищожили тази жалка групичка имигранти.
Всички тези съображения показват, че легендата на Йордан за миграцията на готите е просто приказка и това се потвърждава от неопровержими факти.
III. Ако в първите векове на нашата ера в района на Меотида са се появили мигранти и те заемали господстващо положение, това нашествие би трябвало да намери някакво отражение в
179
паметниците на материалната култура: би трябвало да има нови форми на съдове с различен рисунък, други оръдия на труда, други оръжия, друг тип строителство, други форми на погребални ритуали и т.н. - нищо подобно няма. Точно обратното: напълно необясним е фактът, че готите не са оставили никакви следи в Причерноморието. Цялата култура на тази област в първите векове на нашата ера е обикновен, равномерен поток от събития, не се среща нищо ново и неочаквано. И това е разбираемо - няма следи, защото не е имало миграция.
IV. Ако се обърнем към филологията, ще отбележим едно твърде странно отсъствие на влияние на германци върху техните причерноморски съседи. Нито в езика на славяните, нито на съседните им ирански племена, откриваме следи от германско влияние. А готите-«германци» са съществували в Причерноморието уж стотици години и дори са имали водеща позиция. При всички положения за подчинението на източните славяни (антите) има преки данни. Наистина, има група автори, които откриват в езика на славяните някои германизми, но: 1) тези германизми са могли да се появят вследствие влиянието на други германски племена, а не точно на готите, 2) тези германизми са малко: 20-30 думи, 3) има автори, които не смятат тези думи за германизми, а им приписват друг произход и накрая, 4) има изследователи, които доказват, че така наречените германизми всъщност не са германски думи, а при самите германци са заимствани от други народи. Така по отношение на влиянието на германците върху езика можем само да отбележим, че то е твърде незначително и при това спорно. Казано с други думи: и тук не откриваме осезаеми следи от присътствие на германци в Приазовието. И нито в топонимията, нито в езика на другите жители на Крим не са открити никакви следи от германци. Така легендата на Йордан се разбива не само защото не издържа критичния анализ на логиката, но и защото никакви материални факти не я потвърждават.
V. В същото време историята на Йордан показва ясно как и защо се е появило недоразумението. Историята на Йордан е цялостно свързаната история на народа на гетите, защото този
180
народ няма нищо общо с готите и е народ от негермански произход. Към тази история още в самото начало, т.е. от митични времена, е прикрепена легендата за готите от Прибалтика. Как и защо се е появила тази приказка не си струва да се дискутира - неуместността на легендата е очевидна.
Едно е несъмнено: още от времето на Херодот на Балканите и в Причерноморието е живял голям народ с дълга предистория, носещ името гети. Държавата на гетите е съществувала в продължение на много столетия и е имала доста висока култура. Историците са отбелязали, че още преди началото на нашата ера гетите приличали по-скоро не на «варварите», а на гърците, тъй като имали знаменити философи, особена и доста своеобразна религия с вяра в безсмъртието на душата и т.н. Тази могъща държава е влизала в сериозни сблъсъци с Персийската империя и е излизала от военните изпитания победителка. Както в историята на всяка голяма държава, така и в тази на гетите е имало епохи на разцвет и на упадък, успехи са се редували с неуспехи. Доколкото може да се съди, Рим е изиграл твърде важна роля в унищожаването на държавата на гетите през последните два века преди нашата ера и през първите два века от нашата ера. Нашествието на хуните окончателно е сломило мощта на гетите. Все още не е установено кога, но малко преди появата на хуните са започнали да наричат гетите готи (и това вероятно е дало основание за появата на легендата за миграцията на готите). Че това е така личи от цяла поредица източници. Орозиус, историк от IV век, пише (I, 16):
„... тези гети, които сега наричат готи“.
Филосторг (II, 5), историк от IV век, пише (II, 5):
„...от скитите отвъд Дунав, които старите автори наричали гети, а сегашните наричат готи“.
Самият Йордан нарича своето съчинение За произхода и делата на гетите, и употребява думите «гети» и «готи» като синоними. Без да навлизаме в аргументация, ще отбележим, че от един момент нататък започнали да наричат именно гетите готи - това е абсолютно твърдо установен факт. Съзвучието на двете имена е дало повод за тяхната синонимизация. Не е безинтересно да се отбележи, че гърците започват да пишат историята на гетите, а едва по-късно към тях
181
се присъединяват римските историци и именно те утвърждават термина «готи» за гетите - очевидно по-твърдата фонетика е похарактерна за римляните. Така историята на гетите се оказва история на някакъв народ от келтски произход, която обхваща пет века до и пет века след началото на нашата ера - народ, живял в Причерноморието. Готите-германци са се озовали в тази история съвсем случайно и са били прикрепени към нея по недоразумение.
VI. Самият Йордан определено не е смятал гетите (готите) за германи. Като описва скандинавските племена (§24), той казва, че те всички „превъзхождат германите по ръст и сила на духа“ - тук явно се чувства противопоставяне на «готите» на Йордан на германите. По-нататък, описвайки Скития, той отбелязва (§31), че до Скития на запад е Германия, но «готите» на Йордан са живеели в Скития. Много историци неведнъж и съвсем ясно наричат гетите скити, но никой никога не е наричал германите скити. Малко по-долу (§33) Йордан казва, че гепидите (племе от готите) е най-западното в Скития, близо до Германия. Напълно очевидно е, че ако гепидите са гермаци, те би трябвало да са описани като живеещи в Германия и тогава границата, разделяща Германия и Скития, би трябвало да лежи по-източно от гепидите - но реално границата е по на запад. Именно защото гепидите не са германи, а скити. Особено явно е противопоставянето на готите и германите в откъса, в който Йордан говори за заимстването на имена на различни народи от други народи (§58): „... римляните заимстват от македонците, гърците - от римляните, сарматите - от германите, готите често от хуните“. Тук са изброени най-основните народи в опозиция един към друг, готите и германите фигурират като антагонисти, като големи нации, господстващи в тогавашния свят. По-долу (§67) Йордан отбелязва, че по съвет на философа Dicineus кралят на готите Бурвиста (90-57 г. пр. Хр.) опустошил страната на германите, която сега е във владение на франките. И тук явно германите са чужди за готите на Йордан. Че става дума за готи-негермани е ясно и от факта, че това се е случило през последния век преди нашата ера, а според привържениците на готската теория готите-германи са се появили на юг едва през II-III век сл. Хр.
182
Не бива да забравяме, че за Йордан готите били съпрузите на амазонките, живели по Меотида от Днепър до Дон (§44), че синът на Телефус, Еврипил (§58-60), е загинал в Троянската война, биейки се на страната на троянците и т.н. Всичко това напълно ни отклонява от германите. Нека в тези съобщения има много легендарни мотиви, но тези легенди нямат отношение към германите.
VII. Не разполаме с достоверни сведения за германите на изток от Рейн и Елба в древността. Ако приемем за факт тяхното присъствие на Балканите и в Причерноморието през първите векове на нашата ера, то остава открит въпросът как са могли да изчезнат впоследствие. Ако самото изчезване е теоретично допустимо, то безследното изчезване е напълно невъзможно.
* * *
И така, виждаме, че теорията за миграцията на готите-германци от Прибалтика към Приазовието не се потвърждава нито исторически, нито логически, нито археологически, нито лингвистично. Това събитие се отнася към праисторически времена, 1500 години пр. Хр., и е напълно митично. Това е приказка, за която не бива да се говори повече - историята е наука, а не митология.
Историята на гетите на Йордан се отнася до народ от негермански произход, който от древни времена или поне от 500 година пр. Хр. е живял на Балканите и в Причерноморието. Известно е, че гетите са започнали да се наричат готи едва в последния откъс от своята история.
В началото на нашата ера не е имало никакви германски племена в южната част от Европа, а германите от древни времена са живели между Рейн и Елба.
Самият Йордан противопоставя своите «готи» на германите и ги смята за скити.
Оттук става ясно, че «готът» Улфила не е могъл да напише Codex argenteus, тъй като кодексът е написан на език, близък до групата на германските езици. Но ако този Codex не е написан от Улфила, той може да бъде написан само от лангобардите.
183
Следователно, Codex argenteus и другите фрагменти от така наречената «Готска Библия» са написани от неизвестен автор на лангобардски език, а от Библията на Улфила до нас не е стигнало нищо.
Остава да кажем и няколко думи за лангобардския език, който досега се смята за готски. Изследвайки неговата лексика, не можахме да не забележим следните особености: 1) от всички части на речта само глаголите показват явно родство с германските корени, но някои, като например глаголът «умирам», са напълно чужди на германските, 2) наречията и съществителните в голяма част от случаите са чужди на германските, дори думи като «човек» и «мъж» са напълно чужди на германските корени. Без да навлизаме в допълнителна аргументация, тъй като тук не ѝ е мястото, ще отбележим само, че езикът на Codex argenteus е резултат от смесването на германски с келтски - доста дълбоко, а не повърхностно смесване. Това говори, че предците на автора на Codex argenteus са живеели в област, където германите и келтите са били заедно в продължение на столетия.
В заключение ще отбележим, че излагайки работната си хипотеза, ние не претендираме да сме обхванали всички страни на проблема, вероятно има детайли, които сме пропуснали, но са полезни за обсъждане. Предполагаме обаче, че тези детайли ще изплуват в бъдеще, когато погледнем езика на Codex argenteus от друга гледна точка и когато започнем да отнасяме готите към друга група народи - при всички положения не към германската.
Може би не е излишно да обърнем внимание на читателя, който не обича нововъведенията и който гледа на нашата трактовка на въпроса като на светотатство, че не сме единствени в нашите твръдения. Известният историк Момзен е смятал работата на Йордан за проста компилация. Той например иронично отбелязва, че единственото, което откриваме при Йордан е, че цитира Orosius от първа ръка!
Известният английски учен Hodgkin напълно пренебрегва като исторически документ главите V-XIII, т.е. точно това, което най-често се цитира от Йордан.
184
Въпреки това хората вярват на Йордан ...защото думите му са написани на хартия. При такова смесване на доброкачествен исторически материал с недоброкачествен е трудно, разбира се, да разполагаме с истинска история.
Бележка на съставителя:
Поместването на предшестващото изследване на С. Лесной/Парамонов в този сборник има за цел да покаже, че още преди повече от половин век е имало изследователи, които са мислели трезво и разумно, без да се влияят от създадени в историографията предразсъдъци, преминаващи от поколение на поколение, без никой да се замисли сериозно доколко те отговарят на истината. Междувременно вече се смята за установено от науката, че за т.нар. «Скандинавско преселение» липсват доказателства както от археологията, така и от историческите извори, а разказът на Йордан за такова преселение намира поддържници само сред малцина съвременни германски автори - по този въпрос вж. моите бележки във втората част на този сборник: Готи и гети II, София, 2008, където са разгледани подробно както историческите извори, така и резултатите от археологическите изследвания от последните десетилетия. Също там се разглежда и дейността на Урфил/Улфила и въпросът за „Сребърната Библия на Вулфила“, която - противно на сведенията на историческите извори, съобщаващи, че апостолът на гетите е превел Библията - не съдържа нито един единствен откъс от нея, т.е. от Стария Завет, а само части от Новия Завет. В последно време се поставя под въпрос и автентичността на самия ръкопис с неговата колкото тайнствена, толкова и невероятна история, и то от главните поддържници на теорията за ранното християнство при германските племена - за становището на съвременната наука по тези проблеми вж. в същия сборник, с. 161 сл. (А.Ч.)