ПРИЛОЖЕНИЕ
ДРИНО ПОЛЕ, „СВЕТА БОГОРОДИЦА“ / PESHKEPI, SHEN MERIA
ДОКУМЕНТАЦИЯ С КОМЕНТАРИИ
1. Henry Holland, Travels in the Ionian Isles, Albania, Thesaly, Macedonia ... 1815
7. Demetrios Pallas, Epirus ... 1971
8. Νικόλαος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου, ... 1972
9. Παναγιώτης Βοκοτόπουλος, Ἡ ἐκκλησιαστική ἀρχιτεκτονική εἰς τήν Διτικήν Στερεάν Ἑλλάδα καί τήν Ἤπειρον, ... 1975
10. Alexander Meksi, Dy kisha bizantine në rreth të Gjirokastrës ... 1975
11. Guntram Koch, Albanien. Kunst und Kultur im Land der Skipetaren ... 1989
- „Света Богородица“ Дрино поле / Пешкопи. План и изгледи (по А. Мекси)
1. Henry Holland, Travels in the Ionian Isles, Albania, Thesaly, Macedonia & c, during the Years 1812 and 1813, London 1815, c. 480-481:
Ascending a low ridge beyond this place, we came at once in sight of the great plains or vale of Deropuli, stretched out beneath us, and forming a landscape of the most magnificent kind. Of this vale I had a distant view the ewening before in approaching Del-[481]vinaki; but the Pass of Xerovaltos forms the pricipal access to it from the south. It gradually extended itself before us, as we continued our route to the village of Palaia-Episcopi, situate on the declivity of the mountains which from its eastern boundary, at the distance of a mile from the opening of the Pass. Ab this place I stopped some time to examine an old Greek church, deriving a very picturesque character from the wood surrounding it. An inscription I found in the wall, purported, if I rightly reccollect, that the church was founded by Manuel Comnens. A poor Greek priest, whom I found on the spot, told me that it had been built many thousend years ago. I remindet him of the date of the Cristian religion, to which of course he had nothing to say in reply.
Този цитат от пътеписа на Хенри Холенд е важен като единствено засега свидетелство за дарителския надпис в църквата, междувременно заличен или скрит под сравнително по-новата мазилка, с която са покрити вътрешните стени на сградата и свързващ нейното изграждане, или по-точно възстановяване, с името на Мануил Комнин. По всяка вероятност обаче тук не става дума за византийския император Мануил Комнин (1143-1180), а за владетеля на Епир деспот Мануил Комнин (1230-1236), брат на Теодор Комнин, който след битката при Клокотница в 1230 година попада в български плен, а неговият по-малък брат, като васал на България, управлява част от Епир - единствен остатък от разпадналата се империя на брат му, голяма част от чиито земи са били включени в българската държава. Холенд явно е можал само отчасти да прочете точно надписа и не го публикува изцяло, а само предава част от съдържанието му, „ако е можал да го разбере". Във всеки случай този въпрос остава открит до евентуалното разчистване на надписа, ако не е унищожен при измазването на вътрешните стени. От това сведение за дарението не може и да се съди за размерите на обновяването на сградата. Туй, което днес се вижда на нея без допълнителни сондажи - и тук моите наблюдения се покриват с тези на Мекси (вж. по-долу), - е, че в паметника има няколко строителни периода:
първи - самото изграждане на църквата (за датировката на този строителен период от средата
293
на 60-те години болшинството изследователи приемат вече X век; аз дори съм склонен и към една датировка в последните десетилетия на IX век, когато в голям размер започва християнизацията на българските земи, към които принадлежи изцяло Северен Епир без Драч; през второто и третото десетилетие на X век, след разрушаването на Никопол, митрополията се премества в Навпакт, но през последната четвърт на века и Навпакт преминава в български ръце);
втори строителен период изграждане на южната пристройка с прилагане на декоративна зидария в източната част и клетъчен градеж на останалите стени;
трети - укрепване на вътрешните стени и на системата арки, носеща купола, заедно с преизграждането му, след като междувременно е бил разрушен;
четвърти - поправка и укрепване на външните стени, включително на пристройката.
Засега е невъзможно да се установи без сондажи абсолютната и относителната датировка на втория и третия строителен период, нито да се определи тяхната последователност, която може да бъде и разменена, макар че повечето данни говорят именно за първия вариант. От една страна съществуват паралели за орнаментите при украсата на източната фасада (на първо място това е „Св. Теодора" в Лрта, където сходството е много голямо и дава основание да се предположи, че строителите са едни и същи), но при всички паметници явно не се касае за първична постройка - Муцопулос решително отнася тази зидария към X век: в своята монография за „Св. Ахил" (N. Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου, (Ἐπιστημονικὴ Ἐπετηρὶς τῆς Πολυτεχνικῆς Σχολῆς τοῦ Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης 5/1971-1972, Θεσσαλονίκη 1972, с. 294-368) той предлага голям екскурс, при който сравнява плановете и декоративната зидария на цялата група църковни сгради в Гърция и България, построени от края на IX до края на X век, изхождайки от сигурните дати на изграждането им („Св. Ахил" - след превземането на Лариса в 985 г., „Св. Герман" - 1006 г. и групата костурски църкви, чието изграждане към 900 г. той счита за установено).
От друга страна обаче, както при тази църква, така и при останалите, имаме сериозни основания да считаме, че те са били направени умишлено неизползваеми, и то по едно и също време - през втората трета на XI век, след под чиняването на Българската патриаршия/архиепископия под Цариградската патриаршия в 1037 г.; при повечето сгради от този тип и със сходна зидария се извършва обновяване в края на XII до началото на XIII век, те се превръщат отново в годни за църковна служба и някои се изписват наново, като стенописите от първото им изписване се покриват с нова мазилка. Независимо от датировката на тези паметници въз основа на развитието на плана на
294
кръстокуполната църква и нейните пропорции, а така също във връзка с тяхната декоративна зидария, основните им функционални особености, а именно южният им вход (впоследствие обикновено зазидан), но и останалите помещения в южната част, а така също разпределението на източните странични помещения и връзката им със светилището, не могат да бъдат обяснени с изискванията на православната литургия и изобщо с функциите, определени от източно-православния църковен ритуал, и дават още едно сигурно основание за изграждането им преди 1018 година.
Гюнтер Кох (вж. по-долу) явно го е домързяло да потърси книгата на Холенд, макар, че не е тъй трудно тя да се намери в големи германски библиотеки, още повече, че от нея има и немски превод, излязъл малко след английското издание. Така той дава в книгата си погрешни данни за надписа, т. е. че е от Алексей I Комнин (1081-1118). Пътеписът на Холенд, макар и да не съдържа почти нищо, заслужаващо интереса на историка на изкуството, е забележителен от социално-историческа гледна точка. Авторът описва същите места, по които и аз преминах 175 години по-късно и има няколко срещи с Али паша - нещо също интересно за историята на нравите и на социалните отношения през епохата. (Моя бел.)
2. N. Μυστακίδης, Σύντομος γεογραφικὴ καὶ ἱστορικὴ περιγραφὴ τμήματος Δρυινοπόλεως, ἡμερολόγιον (Ἠπειρωτικὸς Ἀστήρ, 1904, с. 70-71) - сведение, че църквата е била посветена на Рождество и Успение Богородично.
3. Δ. Εὐαγγελίδης, Αἰ ἀρχαιότητες καὶ τὰ βυζαντιακὰ μνημεῖα τῆς βοριοδυτικῆς Ἠπείρου (Νέος Ἐλληνομνήμων, Ιʹ, 1913, c. 461-462) - кратко описание.
4. Φρ. Βερσάκης, Βυζαντινικοὶ ναοὶ τῆς βορείου Ἠπείρου (Ἀρχαιολογικὴ Ἐφημερίς 1916, c. 114-117) - данните от публикацията са изчерпателно предадени и коментирани от следващите гръцки изследователи и се цитират по-долу в документацията, което прави излишно да се даде тук целия текст на статията му.
5. Π. Πολίτσα, Ἐπιγραφαὶ καὶ ἐνθυμήσεις καὶ τῆς βορείου Ἠπείρου (Ἐπετηρὶς Ἑταιρείας Βυζαντινῶν Σπουδῶν 5/1928, c. 54) - за надписа от 1511 г.
6. Theofan Popa, Mbishkrimet e kishave të shqipnisë si burime historike [Inscriptions d’églises en Albanie et leurs données historiques] (Bulletin i Universitetit shtetëror te Tiranës, Séria Shkencat Shoqerore, XII/1958, № 1, c. 224) - текст на датирания надпис върху зидания иконостас, дар от дринополския епископ Симеон от 12 IX 1511; също заснет от мен.
7. Demetrios Pallas, Epirus (Reallexikon zur byzantinischen Kunst, 11/1971, кол. 249-252):
Kuppelkirche vom einfachen kreuzförmigen eingeschriebenen Typus mit drei außen halbkreisförmigen Apsiden. Der Kreuzraum ist gleichschenkeiig, doch erstreckt sich sein östlicher
295
Arm über die östliche Begrenzung der Seitenwände der Kirche hinaus. Die Seitenräume des dreigeteilten Altarraumes - die Prothesis und das Diakonikon -sind durch Wände nach Art des syrischen Typus der Pastophoria abgetrennt; der Mittelraum fällt mit dem Ostschenkel der Kreuzes zusammen. Die Kuppel stützt sich auf ein System von Wänden und halbzylindrischen Gewölben, ihr Tambur ist niedrig, zylindrisch mit vier niedrigen Zweibogenfenstern. In der Mittelapsis des Altarraumes öffnet sich ein großes, fünfbogiges Fenster, weiters hat sie innen eine gemauerte halbkreisförmige Sitzbank (Synthronon) eingeschrieben. Der Mauerbau besteht aus unbehauenen Steinen mit eingeschobenen Ziegelteilen, teilweise in regelmäßigen Wechsel von behauenen Steinen und Ziegeln; die Fensterbögen haben Ziegelbögen und einen gezahnten Rahmen. [...] In den Wänden sind Plastiken aus dem Templon eingemauert. Nach einer nicht erhaltenen Inschrift ist die Kirche als Bau der Zeit Manuel I Komnenfs überliefert. Sie ist in das 10. Jh. zu datieren.
Палас пръв отбелязва особеното разпределение на олтарното пространство в църквата, което не отговаря на това във византийските църкви, а било според него „по сирийски образец", без да се спира в подробности на това обстоятелство, което останалите изследователи нарочно или случайно (?) пренебрегват. От една страна той съобщава във връзка с датирането на паметника за надписа на „Мануил I Комнин", от друга страна обаче, като пръв от гръцките изследователи твърди, че църквата трябва да се датира в X век. (Моя бел.)
8. Νικόλαος Μουτσόπουλος, Ἀνασκαφὴ τῆς βασιλικῆς τοῦ Ἁγίου Ἀχιλλείου, (Ἐπιστημονικὴ Ἐπετηρὶς τῆς Πολυτεχνικῆς Σχολῆς τοῦ Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης, 5/1971-72, Θεσσαλονίκη 1972, с. 285, 329-333):
Сходството в плана при църквите „Св. Илия“ [в Ставропазаро, Атина, разрушена, но със запазени изображения], „Св. Теодорит“ [в Атина] и Епископията при Дябово в Северен Епир, както ще видим по-нататък, доказва архаичността и на двата паметника (с. 329). Не трябва да пропуснем да отбележим, че при „Св. Илия“ керамопластичната украса се явява вече организирана в една система от клетъчна зидария с подчертана хоризонтална зона от назъбена лента, която огражда и прозорците от долния ред. [...] Църквата на Епископията е с план твърде сходен с този на „Св. Илия“ и на „Св. Теодорит“. Страничните отделения са много изолирани и се свързват с олтара посредством малки врати. Олтарното пространство е удължено на изток и има запазен синтрон. Полуцилиндричната апсида на олтара е пробита от пет отвора. [...] Между „Св. Илия“ в Атина и Епископията при Дринополи поставяме църквата в Баятнон [Ἀ. Ὀρλάνδος, Εὐρετήριον τῶν Μεσαιωνικῶν Μνημείων τῆς Ἑλλάδος, Ἀθῆναι, I/1933, с. 194, фиг. 259], чийто план е по-близък до този на „Св. Илия“ (превод мой, също както и на останалите цитати).
И бележката на Муцопулос за особеностите на олтара в тази църква, чиито „странични отделения са много изолирани и се свързват с олтара посредством малки врати", остава без приемливо обяснение, още повече,
296
че публикуваните в литературата паралели са само от Преслав и Муцопулос явно не ги познава. По мое наблюдение тези врати са избити допълнително, т. е. и тук се прави същото, както в Преслав след установяването на византийската власт в 972 година. (Моя бел.)
9. Παναγιώτης Βοκοτόπουλος, Ἡ ἐκκλησιαστική ἀρχιτεκτονική εἰς τήν Διτικήν Στερεάν Ἑλλάδα καί τήν Ἤπειρον, ἀπό τοῦ τέλους τοῦ 7ου μ(ε)χρι το τέλους τοῦ 10ου αἰῶνος, Θεσσαλονίκη 1975, с. 74-80:
В областта на Дрополис в Северен Епир, на разстояние само 1,5 км от гръцко-албанската граница, до с. Епископи е запазена едноименната църква. Църквата и селото са били наречени така, защото в миналото очевидно са били седалище на епископ, навярно на Дринополис. Паметникът изглежда изключително интересен. За съжаление на настоящия етап трябва да се задоволим със старата публикация на Версакис, непълна, що се отнася до описанията, както и до фотоснимките и схемите. Църквата няма преддверие и е с размери приблизително 16 х 10 х 13,20 м. Принадлежи към категорията на църквите с вписан кръст. Както при повечето известни образци от този тип, куполът се издига от пресечната точка на кръста, тамбурът му е цилиндричен, сравнително висок, а покривът - коничен; междуъглията вероятно са засводени и сводовете им са успоредни на главната ос на постройката. Напречните рамене на кръста са малко по-къси от стълба му. Църквата има и тази особеност, че източните странични помещения са много по-къси от западните. Според Версакис те се отделят от напречния кораб посредством стена, пробита с ниски дъгообразни отвори [заб. 2, с. 115; Мнението на Версакис споделят също Палас, Epirus, кол. 250, и Муцопулос, Ἀνασκαφὴ, с. 285] (срв. сх. 29, 31). По-скоро обаче тук има погрешно тълкуване - зиданият иконостас, който се е издигал пред трапезата, както може да се заключи от текста на Версакис [с. 116], е стигал при страничните отделения до вътрешната стена на дъгообразната основа на сводовете; връзката между тях се е закривала от мазилката и Версакис е сметнал стената за съвременна на постройката. Друга особеност, която не личи при скиците на Версакис, но се забелязва при фотоснимките [заб. Снимки на Археологическото дружество № 1189 (=АЕ 1916, с. 116, обр. 13) и N2 3872], е подсилването на основата при крилата на кръста чрез пояси на арките. Според Версакис това са по-късни зидове, издигнати “за опора на грозящите да се срутят стени“ [с. 117]. Наистина има случаи за добавени допълнително обръчи за укрепване на сводовете, както при „Св. Теодор“ на река Китера [Ἀ. Ὀρλάνδος (Ἐπετηρὶς Ἑταιρείας Βυζαντινῶν Σπουδῶν 28/1958, с. 401-405)]. При други случаи обаче разграничението на подсилващите арки от останалата зидария е обусловено от конструктивни причини, както това е при „Св. Димитър“ на Кацурис при Плисии [Виж тук, с. 68-69, табл. 36-38], така че няма да изключим същата възможност и тук [1]. На
1. Както показаха моите наблюдения и тези на Мекси, това предположение на Вокотопулос се оказа неоснователно. За разлика от Мекси обаче, аз считам, че нуждата от подсилванията на зидовете се обуславя не от тектонични изисквания (свличане на почвата, каквото не можах да установя), а вследствие разрушаване на част от постройката с цел тя да се направи негодна за богослужение - моя бел.
297
източната фасада имаме три полукръгли апсиди, от които средната е много повисока, равна е на височината и на ширината на наоса (без страничните помещения) - табл. 47а. Според публикуваните снимки и схеми украсителна зидария има само в основата на купола. [1]
Версакис пише, че външните стени на паметника са покрити в по-голямата си част с добавки и поправки, и че „където е запазен малък стар участък от стените, може да се разпознае равноизградена зидария с последователно сменящи се каменни квадри и тухли“ [с. 17. Срв. Д. Евангелидис, с. 462]. Виждащата се на фотоснимките на Версакис зидария обаче е от местен произход [табл. 47а].
Вратата на западния вход е еднокрила. Апсидата по-рано е била силно осветена от тройния прозорец, от двете страни на който се отварят два други странични. Тези прозорци по-късно са били преградени, като са оставени само тесни пролуки. Прозорецът на дяконикона е единичен, доколкото може да се съди от единствената външна снимка на църквата, с която разполагаме (табл. 47а). Единичен ще да е бил и прозорецът на протезисната конха, преграден, когато Версакис е посетил паметника. Двойни са прозорците на тимпаните на южното и северното рамо на кръста. Четири ниски двойни прозорци се намират на тамбура, разположени по осите на църквата. Рамките на прозорците са изградени от същия материал, употребен при стените. Тухлените арки на тройния прозорец от главната апсида се подпират от правоъгълни каменни колони с прости, неукрасени капители, с жлеб от външната им страна. Назъбена тухлена лента опасва арките. Единичният прозорец на север от централния троен прозорец завършва горе с двойна - каменна и тухлена - арка, опасана от назъбена лента. Между арките на тройния и на единичния прозорец има изображение на кръст, също обграден отгоре с назъбена тухлена арка. Навярно също такова е оформлението и при южния прозорец. Най-горе над арките на средния прозорец още една тухлена арка го обрамчва [2]. Цялата останала площ на източнаата стена на църквата представлява единна и неразчленена площ.
Църквата е покрита преди петдесетина години с аспидни плочи. Раменете на кръста са покрити както обикновено с двускатен покрив и днес образуват единен наклон с покривите на ъгловите отделения, които очевидно по-късно са надстроени. Централната
1. Това твърдение на Вокотопулос не е вярно: фриз с „вълчи зъб“ има и при стряхата на главната апсида, а и при фронтона на западната стена, където е била впоследствие зазиданата южна порта; що се отнася пък до твърдението, че „украсителна зидария има само в основата на купола“, това се дължи на обстоятелството, че само в основата на купола зидарията е първична, а в по-горната му част тя е вторична, изпълнена след неговото разрушаване и вече не е тъй прецизна, както в първоначалния строеж - моя бел.
2. В нея е включено още едно изображение на кръст с къси странични рамене - моя бел.
298
апсида се опасва от назъбен корниз, за който не е ясно дали е съвременен на първоначалното изграждане на паметника, както и не е ясно дали е имало такива корнизи и на другите стени, разрушени при поправката на покрива.
Накрая следва да се отбележи, че в конхата на олтара има синтрон с три стъпала, на средното от които е запазен столът на епископа (табл. 476). След измазването на вътрешните стени на църквата, извършено през 1883 г., стенописи не се забелязват. Версакис споменава за вградени релефни изображения и дава чертеж на плочата от жертвеника (трапезата), украсена с кръстовидно разположени сплетени кръгове, обграждащи кръстове, розетки и фигури с форма на въртележки, празните пространства между които заемат разлистени клонки [забел. с. 117, фиг. 15]. Плочата се огражда от едната си страна от бръшлян, а от останалите страни от въжеобразни спирали. Според Евангелидис релефни плочи са вградени и по стените на жертвеника, украсени с кръгове, в които са включени кръстове, колела или розети, а върху една от тях има и изображение на орел [забел. с. 75, бел. 1 ; с. 462] [1].
Също - гл. III ХРОНОЛОГИЯ, с. 188:
Версакис причислява тази църква към първата половина на XII век, а Палас и Муцопулос - към X век.
Големият и неразчленен цилиндричен тамбур на купола, единните повърхности на външните стени на постройката и ограничената употреба на назъбени ленти и на керамопластична украса свидетелствуват за една датировка на постройката към X век. Към същата епоха водят и пропорциите на църквата, както и размерите на ъгловите отделения между раменете на кръста [виж таблицата на стр. 122-123] [2]. С известна предпазливост предлагаме за датировка на църквата първата половина на X век, в очакване на по-задоволителна публикация на паметника.
За датирането на паметника Вокотопулос изхожда правилно от останалите сходни паметници в Гърция - на първо място Епископията в Евритания и Богородица Панаксиотиса в Гавролимни. Пропорциите са най-близки със „Св. Герман" при Преспанското езеро (което Вокотопулос не забелязва, понеже изхожда от неверни данни за размерите на „Свети Герман"), както и със „Св. Леонтий" при Водоча, но зидарията на „Св. Богородица" при Епископи е с много по-малко украса. Всичко това дава възможност изграждането на паметника да се датира в самото начало на X и дори в последната трета на IX век. Причисляването на епископията към Българската архиепископия от Василий II говори, че тя е влизала в Българската архиепископия още през 870 г., т. е. че е присъединена
1. Това са части от първоначалната олтарна преграда, от която съм заснел всички запазени фрагменти - моя бел.
2. Вокотопулос възприема повечето от датировките на Муцопулос в излязлата малко преди това негова книга - моя бел.
299
към България около средата на IX век.
Преместването седалището на епископа в Лябово, извършено или в края на X век, или малко след 1037 година, ни дава горната граница (terminus ante quem) не само за изграждането на църквата, но и за явно покъсното изграждане на южната пристройка, която е изцяло с клетъчна зидария, и чисто предназначение не се определя от изискванията на православната гръцка църква. Наистина още по-късно южният вход е зазидан, което вероятно съвпада с деградирането на църквата в селска енорийска, а може-би и временното ѝ изоставяне до нейното преустройството по времето на епирския деспот Мануил Комнин, от когото най-вероятно е бил паметният надпис. Във всеки случай тази църква представлява много важно звено от веригата паметници в югозападната част на Балканския полуостров и разрешаването на проблемите, свързани с еволюцията на нейния тип, нейната декоративна зидария и функционалност може да допринесе твърде много за изясняването на цялата проблематика при балканската църковна архитектура от IX до XI век.
Въпреки известни неточности в описанието на църквата, които Вокотопулос заема от Версакис, много важни са неговите съображения във връзка с характеристиката на паметника и неговата датировка, особено във връзка с другите епирски паметници. Много важно място във веригата на развитието заема също и църквата в Кунтуриотиса при Катерини в Тесалия, която е била седалище на епископа на Петра и която посетих и заснех заедно с Вокотопулос и Георгиос Веленис още на 3 VI 1979 г. Тази епископия влиза също в диоцеза на Българската архиепископия и е включена във втория сигилий на Василий II. Тъй като отвън тя е измазана, не може да се съди за нейната зидария, но външният ѝ изглед е твърде близък с църквата при Епископи. (Моя бел.)
10. Alexander Meksi, Dy kisha bizantine në rreth të Gjirokastrës (Monumentet 9/1975, c. 77-82, табл. I-V)
В настоящето изследване ще разгледаме две църкви в района на Гюрокастро от типа с вписан кръст и купол върху свободни подпори - Света Богородица при Горно Епископи и Света Богородица в Лябово [бел. 1 - Плановете са на автора, С. Даши, В. Штюла, Р. Алиай, фотографиите са на X. Чолаку, а рисунките са на С. Даши]. Общото изследване на тези два важни паметника на византийската архитектура по нашите земи представлява интерес, защото те бележат важни етапи от развитието на този тип църкви през дадения период. Двата паметника са били изследвани от Версакис и Евангелидис, но изследванията, направени твърде отдавна, са много общи, което налага едно подробно изследване, за да им се отдаде заслуженото място според тяхната стойност между паметниците на византийската архитектура по нашите земи.
* * *
300
Богородичната църква при Горно Епископи се намира на 15 минути южно от селото, изолирана върху едно възвишение между хълмовете, които се издигат към планината Бурето. Тази църква е била в миналото средище на Дринопойската епископия. От нея е взело името си и самото село, докато името на епископията изва от названието на античния град Адрианопол, разположен между Таке на Мелани и Софратика [бел. 2 - Ароlon Baçe, Vështrim mbi qendrat e banuara antike dhe mesjetare në Luginën e Drinos/Gjirokastër/ (Monumentet 4/1972, C. 112-113, 119].
Църквата е от типа c вписан кръст, купол върху тамбур и четири свободни подпори. Подпорите са пиластри с неправилна форма и допълнения; върху тях се издига посредством система от поддържащи арки тамбурът с купола, формата на кръст, образуван от сводовете в интериора на църквата, продължава и на покрива - северното и южното рамо - докато другите две рамена са под един покрив със страничните пространства. На мястото на пресичане рамената на кръста се издига върху квадратна основа цилиндричният тамбур с купола.
Църквата се състои от наос и помещението на олтара (фиг. 1). Единственият вход е от западната страна, където има малък портик (фиг. 2). Портикът се опира на стената на църквата и на две колони върху каменни бази на западната страна. Върху колоните и стената на църквата се издигат три каменни арки, а върху тях - една сферична кула, покрита с пирамидален покрив раменете на портала са от обработен камък, докато архитравът е от недялан камък. От портала води едно стъпало до пода на наоса. Наосът се състои от подкуполното пространство, северното и южното рамо на кръста и ъгловите пространства от изток, запад, север и юг.
Днес този паметник е променен, с прозорци почти напълно зазидани и с по-късни допълнения както в интериора, така и на външните стени. До южната стена на църквата е добавена правоъгълна, дълга и тясна пристройка (също впоследствие променена) с по-висока средна част, докато другите части са под общ покрив с църквата. Вътрешните допълнения са главно около пиластрите, върху които се издигат укрепителни арки към поддържащите северна и южна арка на купола. Такива укрепителни зидове има и при ъгловото северозападно пространство. Подобна укрепителна система има и от западната страна на това ъглово пространство.
За да бъдем точни, трябва да кажем, че подпорите на купола [само] изглеждат като пиластри, ако наблюдаваме плана във връзка със строителните фази, защото в действителност в обемно и структурно отношение те са по-скоро каменни стени, пробити с арки. Преходът от бемата към протезиса и дяконикона е по-малък и понисък, отколкото преходът от задното рамо на кръста към съответните западни ъглови пространства. По такъв начин ъгловите пространства са почти откъснати от подкуполното пространство и раменете на кръста както във функционален, така и в пространствен аспект. Последните са покрити както обикновено с цилиндрични сводове, в точката на пресичането на които се издига тамбурът с купола над него. С цилиндрични сводове са покрити и четирите ъглови пространства, които са на по-ниско ниво от сводовете при раменете на кръста. Тези сводове са два по два на северното и
301
южното рамо на кръста [1]. Както отбелязахме, пространството на олтара се състои от бема, протезис и дяконикон. Поради отдалечеността си от другите две части, в известна степен бемата представлява изолирано пространство. Днес тя се отделя от наоса посредством иконостас, покрит с фрески откъм наоса. Тази стена, пристроена по-късно [бел. 3. - Съгласно надписа стенописът е от 1511 г. - виж Theofan Popa, Mbishkrimet е kishave të shqipnisë si burime historike (Bulletin i Universitetit shtetëror te Tiranës, Seria Shkencat Shoqerore, XII/1958, Ne 1, c. 224). Версакис смята, че тази стена, която той погрешно поставя в цялата зона на олтара, е старинна част на църквата], служи едновременно и за опора на арката, поддържаща купола, като се допира до нея. Пред стената се намира един нов дървен иконостас. За рамки на царските двери, посредством които бемата се свързва с наоса, служат два стълба, вероятно части от старата олтарна преграда. Пред полукръглата апсида има три стъпала, започвайщи от пода, по средата на които е разположен каменен трон (табл. 1,1, II). Вероятно това е епископският трон с местата за останалите църковни служители. По средата на бемата е жертвеникът (трапезата), състоящ се от издялана каменна плоча с две гнезда - вероятно предназначени за колоните на балдахин върху него.
Посредством два тесни и ниски входа [2], за които споменахме по-горе, се отива от бемата в протезиса и дяконикона, и двата с правоъгълен план и покрити със сводове. И двете странични помещения имат на източната си страна по една полукръгла апсидна конха с малки двукрилни прозорци, днес зазидани. От тях само този в протезиса е запазил своята първоначална междинна колонка. Конхите не стигат до пода, а завършват във форма на софра, послана с взидани плрочи от първоначалната олтарна преграда на църквата. Докато дякониконът е отворен към наоса в цялата си широчина, протезисът има по средата врата, която изглежда служи за подпора [на свода]. Доколкото може да се съди от начина, по който са поставени подпорите [контрафорсите] от вътрешната и външната страна на стените, църквата трябва да е претърпяла повреди по стените и тяхната структура в резултат от свличане на терена [3]. Една подпорна стена минава по цялата северна страна на църквата до прозореца на рамото на кръста в неговата най-висока част [в тимпана]. Пиластри с арки има на северното рамо на кръста, където излизат двете ъглови пространства, явно за да подсилят подпорите на свода при рамото на кръста, а така също и една [вътрешна] масивна стена до [северозападното ъглово пространство. Такива подпори с арки върху пиластрите са поставени и под подпиращите купола северна и западна
1. Паралелни на главната ос на църквата - моя бел.
2. По моите наблюдения тези врати са допълнително избити, и то по всяка вероятност при възстановяването на църквата в XIII век. Това се прави също при църквите в Преслав след 971 година - моя бел.
3. По моите наблюдения разрушенията не са от свличане, защото в такъв случай би трябвало да има главно пукнатини в долната част на стените, а не в горната им част, където явно е имало разрушения при сводовете - моя бел.
302
арка (табл. I,4). Разбира се, всички тези подпори са поставени без оглед на действителната стойност на паметника, като са заели значителна част от неговия интериор. Трябва обаче да се каже, че те не са засегнали структурата на паметника и биха могли да бъдат заменени с други [1].
От външните стени северната и южната са скрити - първата под подпиращата стена, а втората от пристройката (табл. III). Единствените части, които се виждат, са тимпаните на раменете на кръста. Южният е изграден само от камък, с двоен прозорец с двойна арка над него, върху къса колонка с каменен капител. Тимпанът завършва с корниз от един ред тухли, наредени във формата на зъбци. Северният тимпан също е с двоен прозорец, но неговият корниз не е запазен.
На западната фасада (табл. IV) са запазени следи от разни реконструкции и е трудно да се разграничат старите части от новите. На двете страни на портика в средата на западната стена се забелязват две вертикални фуги, покрити с хоросан, които продължават до покритието на свода на рамото на кръста. Арката на свода е изградена от варовикови квадри, оградени с по две тухли. Страничните стени на портика са от камък, на места с малко тухли. Тези фуги се забелязват и от вътрешната страна на портика, където стената е на места със зъбчатообразна форма (табл. 1, 2). Разглеждайки подпорите на стените на портика, забелязваме, че те са свързани с него и неговите състовни части.
Този факт, както и фугите, които споменахме, ни водят към мисълта, че западната подпорна стена под свода на западното рамо на кръста трябва да е била президана, когато е строен портикът. Имайки предвид начина, по който сводът и поддържащите го стени са изградени, а именно от камъни и тухли, можем да приемем, че първоначалната стена е била вдадена малко навътре в сравнение с останалата площ на западната фасада на църквата. Това остава да се провери в бъдеще чрез сондаж в долната част на сетната и нейната основа.
Наблюдавайки зидарията, особено нейната част на юг от централната арка, различаваме ясно техниката на строежа на старата стена, която е била от камък, на места с парчета тухли или керемиди, поставени вертикално. На около един метър от петите на арката, непосредствено под каменните плочи на покрива, се намират два камъка един върху друг, образуващи вертикална фуга, след която стената променя своя вид (табл. 1,3). Това показва, че тези камъни са към ъглите на южната страна на рамото на кръста, покрит от по-късния зид до ъгловото югозападно пространство, което е свързано със старата част посредством наслагането на камъните в него. Подобно нещо се забелязва и на северната страна, където стената е поправяна. Корнизите върху тимпана на рамото на кръста не са запазени, с изключение на нивелацията от камъни и тухли, върху които са били поставени тухлите на корниза. Това се забелязва по-ясно на южната страна, където плочите са разположени непосредствено върху него, докато на северната страна има зидария от камъни,
1. Т. е. с желязобетонни греди в стените, за да се възстанови напълно първоначалния вид на интериора - моя бел.
303
поставени под наклон. Покривът от каменни плочи продължава под същия наклон до северната и южната стена.
Другите две страни на стените са със следи от различни поправки, с вертикални фуги, които са могли да бъдат и прозорци. Изясняването на тяхната форма може да стане само след сондаж. Една зазидана врата се намира на страната, която принадлежи към ъгловото северозападно пространство. Една подпорна стена (контрафорс) се намира и при северозападния ъгъл, докато южната стена е подсилена от стената на южната пристройка, изградена по-късно.
Източната стена на църквата е по-малко променена и значително повече украсена в сравнение с останалите стени (табл. IV, V,1). В средата се издига апсида, която заедно с източното крило на кръста излиза доста напред, подчертавайки го по такъв начин. В центъра на апсидата се намира троен прозорец с тройна тухлена арка над него, опираща се на стените и на двете четвъртити каменни колони с пирамидални капители. Върху арките с радиално разположени тухли, по цялото им протежение има още един ред от зъбчатообразно поставени тухли. Понастоящем прозорците са зазидани, като са оставени за осветление две съвсем малки пролуки. От двете страни на тройния прозорец има две ниши с по един тесен прозорец между тях (табл. 1,5). При изследването им се вижда, че и от вътрешната страна е имало също прозорци, в горната си част зазидани, а в долната оставени като ниши. Над тях има също арки с радиално поставени тухли и ред зъбчатообразни, които изглеждат като продължение на арките над тройния прозорец. Между всички тези арки има други арки от наредени право и зъбчатообразно тухли. Също и върху двете централни арки има още една друга, като в пространствата, образувани между нея и другите арки, има по едно изображение на кръст, образуван от тухли [1].
Двете странични апсиди са също полукръгли и се допират до рамото на кръста. Покрити са също с каменни плочи, но без следи от корнизи. Някогашните им двойни прозорци са преправени - прозорецът на южната апсида с тухлена арка над него е днес
1. Цялата тази зидария в източна част на църквата, без пристройката, по моите наблюдения е вторична и е изградена след разрушаването на олтарната част по култово-политически причини и не е причинено нито от недостатъци в тектониката на сградата, нито пък от някакво свличане на пластовете. Тези разрушения не са били насочени към пристройката, която е запазила своя първоначален външен вид с декоративна зидария. От тук следва, че разрушенията са по-късни от пристройката - ако тези разрушения бяха направени преди пристройката, най-естествено би било възобновяването на източната част на църквата да се извърши също с декоративна зидария. В случая обаче имаме твърде примитивно обновяване, т. е. обикновен ремонт с подръчни средства и извършен от прости работници, без особени претенции и без оглед на най-елементарни естетични изисквания. По моето убеждение именно това е обновяването на църквата, споменато в надписа с името на Мануил Комнин; т. е. тя е била в продължение на близо един век в развалини и чак след този ремонт започва отново да изпълнява функциите си - моя бел.
304
зазидан, като 6 средата му е оставена малка пролука. Северната апсида е с два тесни прозорци, днес също зазидани, като само от вътрешната страна се забелязва колонката между тях. На всяка от апеидите се забелязват наклонените фуги на старата стена на ъгловите помещения, пред която впоследствие са изградени подпорните стени, за да продължат покрива върху рамото на кръста до южната и северната страна на църквата. Зидарията на източната страна е главно от камък, но не липсват и парчета тухли.
Тамбурът е нисък и завършва с двоен корниз от поставени право и зъбчатообразно тухли, които са добре запазени (табл. V, 2). Четирите двойни прозорци на него са разположени по четирите посоки на света. Върху тях има по една арка от радиално наредени тухли, опираща се в средата на една колонка с каменен капител (фиг. 3). Около арките минават два реда керемиди, които продължават от прозорец до прозорец по цялото протежение на тамбура. Табмурът е построен от големи варовикови квадри. Един ред тънки тухли минава и в горната част, последван от два реда дялан камък, с парчета тухли и керемиди помежду. Изобщо тамбурът има груб и примитивен вид [1]. Южната по-нова пристройка към църквата е правоъгълна, със стени, достигащи височината на южната и северната стена на църквата. Тази пристройка се свързва с църквата посредством една врата, която, както изглежда, е правена по-късно. Пристройката се състои от три помещения - две странични, по-ниски и покрити с полуцилиндричен свод, с ос изток-запад, а средното - по-високо, покрито също с полуцилиндричен свод, но с ос юг-север. Средната част се издига над нивото на покрива на църквата и е покрито с двускатен покрив с фронтон на южната страна.
Днес тази пристройка е свързана само с църквата, но някога е имала три входа - по един малък на източната и западната страна и по-голям на южната. Южният вход, днес зазидан, е заемал цялата стена на средното помещение. Източният вход [днес също зазидан], се вижда ясно, защото източната стена е запазена добре в своя първоначален вид. Западният вход вероятно е нов, защото стената в тази част е построена покъсно. Изградена е само от камък, както и по-новата част от южната стена на югозападното помещение, допираща се до първоначалната стена на пристройката [2].
1. На това място зидарията е вторична, изпълнена при преизграждането на купола - моя бел.
2. На Мекси не е съвсем ясно какви са били причините да се разруши и след това тъй примитивно да се ремонтира югозападната част от пристройката; и тук като единствено приемливо обяснение остава същото, както при източната стена, като времето на разрушаването и на по-късния ремонт най-вероятно съвпада с тези при източната фасада. А това би потвърдило и моята обща хронология за паметника: първоначалната църква - края на IX век; пристройка - последните десетилетия на X век; разрушаване на църквата с цел да се направи неизползваема са богослужение - в началото на втората трета на XI век; ремонт с изграждане на укрепващи зидове, както и преизграждане на източната фасада на църквата (без пристройката) и на купола, а също и ремонт на югозападната част от пристройката - моя бел.
305
Пристройката е изпълнена с клетъчен градеж - [каменните кбадри] са оградени с по един ред хоризонтални тухли и по една-две поставени вертикално тухли (табл. V,3). В долната част на стената има [вградени] два големи каменни блока, заети вероятно от античен строеж (табл. V.4). Според местните жители такива камъни са се намирали доскоро в подножието на хълма на църквата. Източната страна има в средата зазидан вход, покрит с арка от тухли, поставени радиално, заобиколена от тухли по цялото си протежение. Долната част на стената, почти до висоината на ключа на арката, е с клетъчен градеж. Над арката има две тухлени розетки, отстрани на тях - един ред тухли, разположени по страните и диагоналите на четириъгълника. Върху тях има по 1-2 хоризонтални реда тухли, над които следва отново ред тухли, поставени под ъгъл от 45° (табл. V,5). По такъв начин се образува редица от четириъгълници, изпълнени с тухли, подредени по диагонала им [Заб. 4 - Подобен декор срещаме в църквата „Св. Теодора“ в Арта (вж. А. Ὀρλάνδος, Ἡ Ἅγία Θεοδώρα τῆς Ἄρτης (Ἀρχεῖον τῶν Βυζαντινῶν Μνημείων τῆς Ἑλλάδος, II/1936, с. 88-104)]; там намираме също и розетката]. Разглеждайки страните на пристройката от юг и север, виждаме, че старата стена не се допира до стените на пристройката, като между тях има пълнеж, което показва, че горната част е по-късна. Това се забелязва и на южната страна, където горната част не е с клетъчен градеж, а с обикновена каменна зидария. Изхождайки от първоначалните и по-новите форми, можем да кажем, че страничните стени на пристройката отначало са били покрити с двускатни покриви с по-голямо крило към юг, тъй като върхът на покрива не е над средата на помещението, а е малко изместен на север, фугата между старата и новата стена се забелязват добре. Стената на средното помещение от пристройката под покрива е в клетъчна зидария, повече или по-малко неправилна (табл. V,6), като вместо каменни блокове са поставени хоризонтално по няколко тухли една върху друга. Над южния вход има арка в продължение на вътрешния свод.
Имайки предвид първоначалната форма на църквата, както и тази на пристройката, можем да приемем, че последната е построена когато църквата още е съхранявала своите старинни форми, защото е реализирана при точно съобразяване с основния строеж [1]. Доколкото може да се съди от първоначалните ѝ форми, пристройката е имала функцията на нартекс, а не както сега - на помощно помещение [2]. По-късно пристройката е била затворена, като запазва поправките в стените, както и измененията във формата на покрива, еднаква с новия покрив [3].
1. Много важно заключение на Мекси, което обаче той не използва при съображенията си относно датировката на църквата - моя бел.
2. Това твърдение на Мекси не може да има никаква реална основа; ако от литургични изисквания, какъвто е случаят при манастирските църкви, впоследствие се налага изграждането на екзо- и езонартекс (лития), те биват построени на запад от наоса на църквата като западни, а не южни пристройки; южната галерия има също така връзка само с езонартекса (нартиката), а не и като самостоятелно помещение - моя бел.
3. Фактът, че още след ремонта на църквата южният ѝ вход бива зазидан и пристройката вече не се използва по първоначалното си предназначение, потвърждава изложените малко по-горе мои предположения - моя бел.
306
От изследването на паметника става ясно, че църквата е от провинциален тип с вписан кръст и с купол върху тамбур, което се вижда както в плана, така и в структурата ѝ. От нейната външност с минимална украса, формите и пропорциите на тамбура и тимпаните стана ясно, че постройката е твърде ранна. Само източната фасада е украсена с тухли, докато при другите стени такаава украса почти напълно липсва. [В основния градеж] липсва също и клетъчната зидария, която от XI век е обичайна за провинциалните строежи. За ранното ѝ датиране свидеделствуват също тамбурът и правите корнизи. За основа на купола са използвани пиластри, които, както видяхме, са главно от камък. По такъв начин, както и с изолацията на страничните ъглови помещения, в интериора все още са запазени елементи от базилика.
Интериорът е типично византийски, с примитивни черти, малък брой прозорци, нисък купол и изобщо с преобладаване на хоризонталните оси пред вертикалните [1]. Сигурно е, че паметникът би спечелил много след отстраняването на допълненията и преправките в интериора, след разчистването на старите стенописи, вероятно запазени, макар и не изцяло. Интерес представлява олтарната преграда, от която, както споменахме, са запазени само няколко плочи и две зазидани колони [2].
Английският пътешественик Холенд, който посетил този паметник през 1812 г., е прочел на неговите стени един надпис, според който църквата била построена от византийския император Мануил Комнин (1143-1180) [бел. 5 - H. Holland, Travels in the Ionian Isles, Albania, Thesaly and Macedonia during the Years 1812-1813, London 1815, c. 481] [3]. Този надпис днес не е запазен, може би е покрит при по-късното измазване на стените. При тези факти считаме, че е необходимо това да се установи, след като се изследва всичко, което предлага паметникът, за определяне датата на строежа на църквата. Изхождайки от плана, който няма ясните черти на вписан кръст с купол, и което се забелязва от формата на пиластрите, които по-скоро представляват продължение на стените, отколкото свободни подпори, от пропорциите, от малката височина в сравнение с размерите на храма, особено при тамбура, както и поради липсата на клетъчен градеж, смятаме, че паметникът вероятно е бил построен в периода от края на XI до средата на XII век, което потвърждава и предположението на Холенд. Затова смятаме, че ще помогнат и по-нататъшните изследвания, свързани с навлизането на този тип в тая област и с началото на употребата на клетъчен градеж.
1. Но тъкмо това не е византийското! - моя бел.
2. И това не отговаря на истината - на лице са всички части от първоначалната олтарна преграда и аз ги заснех - моя бел.
3. Аз съм повече от сигурен, че в случая съвсем не става дума за този император, а за деспота на Епир Мануил Дука Комнин, наследил тъй безславния Теодор Комнин, коронясъл се за император в Солун, но след битката при Клокотница 1230 г. изгубва своята империя и свободата си. Резиденцията на деспот Мануил Комнин е била в Арта, а от там до Епископи са по това време само няколко часа път - моя бел.
307
Що се отнася до пристройката, можем да я отнесем към периода преди турското робство, изхождайки от техниката на клетъчния градеж с много вертикални тухли, както и от украсата на източната стена - следователно приемаме, че е строена през XIII-XIV век.
Наблюденията и измерванията на Мекси са верни и много важни. Той е първият квалифициран специалист, който е имал възможност преди мен да изследва паметника, имайки на разположение достатъчно време и цяла група помощници, от които лично съм се запознал само с В. Штюла, но имам много добри впечатления от съвестността, е която изпълнява задачите си. Що се отнася до неговата датировка - друга и не може да се очаква, след като до 60-те години за целия район се считаше, че християнизацията започва едва след 1018 година: да твърдиш, че една църква там може да е по-стара от тази дата, е все едно да твърдиш, че една икона е от преди Христа. В това отношение решаваща е дейността на някои гръцки изследователи от последната трета на XX век, като Палас, Вокотопулос и най-вече : Муцополос, които първи преодоляха тази бариера, макар и те да не са напълно наясно нито с политическата, нито със църковната история на централната и югозападната част на Балканския полуостров.
По отношение на паралела със „Света Теодора" в Арта: Църквата е проучена и подробно описана от А. Ὀρλάνδος, Ἡ Ἅγία Θεοδώρα τῆς Ἄρτης (Ἀρχείον τῶν Βυζαντινῶν Μνημείων τῆς Ἑλλάδος, 11/1936, с. 88-104); кратко описание заедно с другите църкви от Арта и дава и П. Вокотопулос в немския пътеводител Alte Kirchen und Klöster Griechenlands, hrsg. v. Evi Mêlas, DuMont Schauberg, Köln 21974, c. 140-141; аз я посетих и заснех през юни 1981 година. В по-старата литература девическият манастир и неговата църква се считат за основани от съпругата на деспот Михаил Комнин II (1236?-1271?), Теодора, която след смъртта на съпруга си се покалугерява в този манастир, където е и погребана. Както при болшинството други датировки на паметници от Епир и Македония, и в този случай имаме по-скоро преименуване и подновяване на вече съществуваща църква - по друг начин много трудно би могъл да се обясни твърде архаичният план на сградата, говорещ за датирането ѝ най-късно в средата на X век. Също трудно е да се обясни нейният (впоследствие зазидан) южен вход с „южен нартекс", свързващ я с останалите църковни сгради на Българската патриаршия от 919 до 1018 година.
Сходно оформяне и украса на фасадата с декоративна зидария, но същевременно твърде различно от това на сравнително точно датираната катедрала на Арта, „Панагия
308
Перигоритиса" (към 1290 г.), намираме също при „Св. Василий" в Арта - А. Ὀρλάνδος, Ὁ Ἅγιος Βασίλειος τῆς Ἄρτης (Ἀρχεῖον τῶν Βυζαντινῶν Μνημείων τῆς Ἑλλάδος, II/1936, с. 115-130). И тук обаче проблемът е същият, както при „Света Теодора" и при останалите стари църкви в Арта, Иоанина, но също така в Костур и Бер (Верия), където много често под стенописи от ΧIΙ/ΧΙΙΙ в. има запазена стара живопис с много високи художествени качества, чието закриване и замазване винаги е било загадка за изследователите. (Моя бел.)
Alexander Meksi, Arkitektura mesjetare në shqipëri (shek. VII-XV), Tiranë 1983, c. 105-111 - текстът представлява повторение на статията, без нищо ново
11. Guntram Koch, Albanien. Kunst und Kultur im Land der Skipetaren, Köln 1989, c. 261:
При тази църква се касае go кръстокуполна църква от извънредно архаичен тип с четири издадени навътре стени (Wandzungen) с функцията на носители на купола. Този тип, неговите скъсени пропорции, кръглият тамбур на купола и опростената външност, при която само средната апсида има малка украса, показват, че строежа трябва да е възникнал в първата половина на X век и принадлежи към най-старите кръстокуполни постройки от средновизантийския период на Балкана. Един надпис, понастоящем загубен, от времето на император Алексей I Комнин (1081-1118) се отнася навярно до подновяването на църквата, от когато може да произлизат части от нейната мраморна украса. През XIII век е добавена южната пристройка, чиито богати тухлени орнаменти на източната стена веднага се набиват в очите. Подсилването на стените, както и някои други изменения, са извършени през турско време.
Нямаме никакви основания да датираме южната пристройка в XII век, нито пък останалите изменения в турско време. Кох не е имал възможност поне до началото на 90-те години да посети паметника - по време на двете негови екскурзии не му се позволява да отиде до Епископи: селото се намира на по-малко от 1,5 км от гръцката граница и достъпът на чужденци в граничната зона е строго забранен. Дали той и други колеги са имали възможност да сторят това по-късно, не ми е известно. (Моя бел.)
309
* * *
Мое посещение с архитектурно и фотозаснимане на паметника на 20.11.1986. Църквата се намира в полите на планината „Бурето“, за чието име нито моите албански водачи, нито моят официален придружител и преводач, д-р Дамян Комата, който е от гръцки произход, не могат да намерят някакво обяснение. По-късно правя справка за етимологията на думата - „буре“ (=малка бъчва) се среща и в българския, и в сърбохърватския език, а има паралел и в албанския език (buril, свъзваща се с итал. barile, а оттам и с варел); трудно е обаче да се каже дали в случая името на планината е във връзка с това значение, обясняващо се и от нейната форма, близка на бъчва, или пък идва от „буря“ и „бурен“, т. е. „буреносен“.
Раннохристиянският епископски център тук е бил Адрианопол (Hadrianopolis / Ἀδριανούπολις Ἡπείρου, Дринопол / Δρινούπολις / Дрино поле/ Adrianopoja) на река Дрин/Дрино (Дропули), в митрополията на Стари Епир със седалище Никопол, после Навпакт — Hieroclis Synecdemus, hrsg. von Gustav Parthey, Berlin, 1865 (Neudruck Amsterdam, 1967): Hierocles № 6518; Not. 3, N9 530; Not. 10, № 623, Not. 13, № 474; Géographie ecclesiastique de l’empire byzantin, 1 Le Siege de Constantinople et le Patriarcat œcuménique, I Notitiae episcopatuum Ecclesiae Constantinopolitanae, texte critique, introduction et notes par Jean Darrouzès, Paris 1981: 3295, 7582, 9453, 10539, 1358 ; съгласно втория сигилий на Василий II е подчинен на Българската архиепископия (ГИБИ V/1964, с. 46). Античният град се е намирал на десния бряг на реката; от неговите останки досега е разкопан само театърът - Apolon Baçe, Vështrim mbi qendrat е banuara antike dhe mesjetare në luginën e Drinos/Gjirokastër/ (Monumentet 4/1972, c. 112-113, 119). Самото седалище на епископа обаче е било малко по-далече на югоизток, почти до самата днешна граница с Гърция, до днешното село Бишкопи (Peshkëpi) или Епископи (поради смесеното си гръцко-албанско население селищата тук носят обикновено по две имена - гръцко и албанско; българските имена обаче са заличени и се срещат само на старите карти).
Строежа на църквата аз свързвам с голямото църковно строителство от 70-те години на IX век и продължило през целия X век, за да достигне своя най-голям разцвет през последните две десетилетия на века. През втората половина на X век, но най-вероятно през последните две десетилетия, е изградена пристройката. Църквата е била явно сравнително добре запазена до края на първата трета на XI век, след което, заедно с голям брой църковни постройки в присъединените към Византия български земи е направена негодна за богослужение посредством разрушаване на източната ѝ част и купола. Въпреки включването на епископията на Дринопол към Българската архиепископия от Василий II, навярно малко след 1037 година тя е отново присъединена към митрополията на Навпакт. Епископско седалище става Лябово, а старата църква, полуразрушена, е осъдена на дълбоко
310
забвение, от което е изтръгната след извършения близо два века по-късно, вероятно през 30-те години на XIII век, ремонт, възобновяване и навярно изписване. Тя запазва това си състояние до днешни дни, като междувременно, в 1511 г., е изграден на нея иконостас със стенописи върху обърнатата към наоса страна, а първоначалната ѝ олтарна преграда е била вградена на няколко места в олтара. Настрана от важните пътища и исторически събития тя остава и до днес непозната за почти всички изследователи; след посещението на любителя-археолог Версакис непосредствено след Балканската война и на работната група на Института за паметниците на културата в Тирана под ръководството на Мекси в началото на 70-те години, аз съм единственият изследовател, получил възможност да се занимае с паметника на място - дори и Г. Кох, поне до 1990 г., не успява да се добере до там. Как ми позволиха да отида там, остава за мене загадка. След пътуването ми, директорът на Центъра за археологични изследвания при Албанската академия на науките, д-р Музафер Коркути, ми каза, че резултатите от моите проучвания са ги заинтересували и те се надявали да получат нови импулси за работата си, като очакванията им били потвърдени.
Към документацията трябва да се приложат копия от чертежите на Мекси в статията му в Monumentet, които са доста точни - липсват само указания за посоката на сводовете, които там трябва да се нанесат допълнително; не е нанесена също нишата зад западния портал. Също в разреза към изток не е нанесен и югоизточния стълб. За сравнение трябва да се приложат някои от чертежите на Орландос, Вокотопулос и Муцопулос с планове и разрези на най-важните паралели.
Също трябва да се приложи моята фотодокументация (34 негатива 6x7), както и мои снимки от зидарията и цялата източна фасада на „Света Теодора“ в Арта. Повечето от снимките към статията на Мекси са неизползваеми поради лошия им печат, но това не е голяма загуба, защото те се дублират от моите снимки, които са напълно прилични.
* * *
311
„Света Богородица“ Дрино поле / Пешкопи
План (по А. Мекси)
„Света Богородица“ Дрино поле / Пешкопи
Изглед от изток и от запад (по А. Мекси)
„Света Богородица“ Дрино поле / Пешкопи
Изглед от юг и от север (по А. Мекси)
„Света Богородица“ Дрино поле / Пешкопи
Разрез (по А. Мекси)
