БИБЛИОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ КЪМ СТАТИЯТА НА АРХИЕПИСКОП ФИЛАРЕТ
Anekdota Seu Historia Arcana Procopii Caesariensis. Nicolao Alemanno Defensore ex Biblioth. Vaticana prolata Nunc Plerisq[ue] in locis synchronön testimoniis falsitatis convicta a Joanne Eichelio Franco, Helmestadi: Mullerus, 1654.
Charles du Fresne sieur du Cange (Carolus Dufresne Du Cange), Glossarium ad scriptores mediae et infimae Graecitatis I—II, Lugdini (Lyon): «Posuel e.a.», 1688 (Reprint: Graz: «Akademische Druck- und Verlagsanstalt», 1958).
Dexipp / Menandr - Византийскіе историки: Дексиппъ, Эвнапій, Олимпиодоръ, Малхъ, Петръ Патрицій, Менандръ, Кандидъ, Нонносъ и Феофанъ Византиецъ, переведенные с греческаго Спиридономъ Дестуниса, С.-Петербургъ, 1861.
Euagrios Scholasticos, Historia ecclesiastica - Филарет използва и цитира както многократно преиздавания гръцки текст от Migne PG, така и руския превод, също многократно преиздаван през ХІХ и ХХ век, за първи път издаден в 1853 г.: Церковная uсторiя Евагрiя, схоластика и почетнаго префекта, Санктъ-Петербургъ, 1853. Както гръцкият текст, така и руският превод от първото и от предпоследното издание, Санкт-Петербург, 1997, са свободно достъпни в интернет.
Georgios Codinos, Γεωργιος Κωδινος Κυροπαλατος De officiis magnae ecclesiae Constantonopolae - Migne PG, vol. 157, 1866.
Georgios Monachos (Hamartolos), Chronicon I—II, edid. Carl de Boor, Leipzig, 1904 - руски превод, ползван от Филарет: Георгий Монах, Временник, Санктъ-Петербургъ, 1861. Новият български превод в електронно издание от 1997 г. е свободно достъпен в интернет на портала kroraina - книги за Македония -> http://macedonia.kroraina.com/gibi/4/index.html
Giacomo Luccari, Copioso ristretto degli annali di Ragusa, Venezia, 1605.
Iohannes von Ephesus, Kirchengeschichte, München, 1862.
Iustiniani Novellae - Corpus Iuris Civitis. Филарет цитира изданието на Gustav Friedrich Hänel, Leipzig, 1873. Съкратен български превод от Новелите на Юстиниан е публикуван в ГИБИ II, София, 1958, а пълен английски превод е свободно достъпен в интернет ->
http://www.uwyo.edu/lawlib/blume-justinian/ajc-edition-2/novels/index.html
Johann Christian von Engel, Geschichte der Bulgaren in Mösien, в Fortsetzung der allgemeinen Weltgeschichte der neuern Zeiten, 31. Band, Halle, 1797. Нов български превод от немски и коментари от Надежда Андреева: Йохан Кристиан фон Енгел, История на българите в Мизия, Велико Търново: «ПИК», 2009.
Michael Glykas - Μιχαηλ Γλυκας, Βιβλος χρονικη. Филарет не съобщава кое от двете издания е използвал - в Corpus Scriptores Historiae Byzantinae, Roma, 1838, или в Migne PG, vol. 158, 1866; изданието в CSHB е свободно достъпно в интернет: Documenta Catholica Omnia [...] ab Aevo Apostolico ad Usque Benedicti XVI Tempora Forentini.
Paulus Silentiarius, Descriptio S. Sophiae et Ambonis, ed. Becker, Bonnae, 1837.
55
Pavel Jozef Šafárik, Slawische Alterthümer I—II, Leipzig: Verlag von W. Engelmann, 1844. Филарет цитира руския превод: Павелъ Joзефъ Шафарјик, Славянскія древности I—II, переводъ с чешскаго О. Бодянскаго, Москва, 1847.
Procopii Cæsariensis V. I. Anecdota Arcana historia qui est liber nonus Historiarum ex Bibliothca Vaticana, Nicolaus Alemannus pror. Latine reddidit. Notis illustrait. Nunc primum in lucem prodit triplici Indice locupletata. Lucduni (Lyon): Sumpt. Andreæ Brugiotti Bobliopolæ Romani. M.DC.XXIII (1623). За своето изследване Филарет използва и цитира съчиненията на Прокоп според тритомното издание на Dindorf в Corpus Scriptores Historiae Byzantinae (CSHB), Bonn, 1833-1838.
Theophanes Confessor, Chronographia I—II - Теофан Изповедник, Хронография. Филарет цитира изданието на Carl de Boor, Leipzig, 1883, 1885. Използвал е и руския превод на О. Бодянски: Летопись византийца Ѳеофана отъ Диоклетиана до царей Михаила и сына его Феофилакта, Москва, 1884 - ново издание и в интернет на сайта Восточная Литература. Откъси в бълг. превод в ГИБИ III.
Theophylaktes Simocatta, Theophylakti Simocattae historiae, edid. Carl de Boor, Leipzig: «Teubner», 1887 - ново издание, edid. P. Wirth, Stuttgart, 1972; нов руски превод от С.П. Кондратьев: Феофилакт Симокатта, История, в: Памятники средновековой истории народов Центральной и Восточной Европы, Москва, 1957; ново издание - «Арктос-Вика Пресс», 1998, свободно достъпно в интернет. Откъси в бълг. превод в ГИБИ III.
Александръ Чертковъ, О переселеній Тракійскихъ племенъ за Дунай и далѣе на северъ, къ Балтийскому морю и къ намъ на Русь, във: Временникъ Импер. Московскаго общества исторіи и древностѣй россійскихъ, кн. Х, Москва, 1851.
Jованъ Раичъ, Исторija разныхъ славенскихъ народовъ, наипаче Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ, Карловацъ, 1794.
Порфирій Успенскій, Первое путешествiе о. Порфирія в Синайскій монастырь въ 1845 году, Санктъ-Петербургъ, 1845.
— Первое путешествiе о. Порфирія в Синайскій монастырь въ 1850 году, Санктъ-Петербургъ, 1856.