12. Ивайло Балабанов. Стихове
ОЧИ
На Ваня
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам защо красотата й, Господи, бяла,
на човека със малката, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й бялата там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай...
123
СРАМ
На Петър Ангелов, издателя и приятеля -
благодарствено!
Навярно ще ме гледате с почуда,
но аз поставям следния въпрос:
Защо не изградим музей на Юда
във близост до музея на Христос?
В музея светят мечове и гилзи,
блестят корони със червен рубин,
там страшно светят кървавите ризи,
напръскани с музеен нафталин.
И младото човечество минава,
опулено и стреснато пред тях,
разбрало що е чест и що е слава,
но не разбрало що е срам и грях.
В музеите срамът стои във сянка.
Над него свети мечът на Асен,
но подлият и гузният Иванко
стои във сянката неосветен.
А трябваше да видим как изглежда,
какви са му човешките черти,
защото има сто на сто надежда,
че той отново ще се прероди
в един от нас. Навярно чака сгода,
навярно чака своя Юдовден,
защото той е също от народа,
родил и кърмил славния Асен.
И нека го измъкнем от забрава,
от черен мрамор да му вдигнем храм.
Еднакво нужен със самата слава,
по-нужен даже ни е този срам.
124
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
На Хубен Стефанов Стефанов -
заради сърцето му българско
Европа - млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци - във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Аптънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави,
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
125
Ангел Марин и Ивайло Балабанов в гр. Маджарово - 01.10.2005 г.
Председателят на СТДБ К. Карамитрев, кметът на Свиленград Георги Манолов и Ивайло Балабанов - 16.12.2004 г.
126
Архиерейският наместник на Свиленград отец Костадин, К. Карамитрев, Ив. Балабанов със съпругата си Ваня и Д. Шалапатов - председател на РС на ТД - Хасково, в Община Свиленград за награждаването на Ивайло Балабанов с юбилейния медал 160 години Капитан Петко Войвода, 16.12.2004 г.