5. ВОЙНСКИ ПРАЗНИЦИ И РИТУАЛИ В 10-ТИ ПЕХОТЕН РОДОПСКИ ПОЛК (1879-1944 г.)
Елисавета Димитрова
Поддържането на традициите е важно условие за напредъка на един народ и армия. Кризите, които България изживява в своята история, доказват и отказа ни от тях. Живите воински традиции гарантират една здрава и силна армия.
В периода от 1879 г., когато се създава Българската армия, до Балканските войни, мирновременните военни традиции се превръщат в първооснова за изграждането ѝ. Те стават видима съставка и на културния живот в страната, чрез мястото на военните клубове в градовете, мястото на военните паради в общонародните празници и чествания, изявите на военната музика, следите, които войнишката служба оставя в съзнанието на всеки пълнолетен гражданин.
В годините, след Първата световна война до края на Втората световна война, когато България изживява обща криза, се полагат големи усилия за поддържане на бойните традиции на армията ни. След 1919 г. намалява участието на войската в отбелязване на различни календарни празници, но остават непокътнати онези, които определят вътрешния ред за носене на военната служба, както и поведението на войската на бойното поле. Въпреки наложените ограничения на армията и липсата на пари за въоръжаването ѝ, боеспособността и се поддържа именно със запазването на бойните традиции.
Религиозното възпитание на военнослужещите, като елемент от възпитателната работа, застъпва военните традиции като важни за морално-психологическо въздействие, за създаване и стабилизиране на ценните военни добродетели. Войникът трябва да се приобщи духовно към душата на народа. В интерес на това усилено се практикува системата на
54
патронажа. Дните посветени на християнските светци, както и общите за страната и армията светски празници, със своето честване засилват ефекта върху нравственото възпитание на военнослужещия.
Военните традиции в армията, относно тяхната структура, можем да обобщим в три главни групи: мирновременни, които са свързани с живота на частта в мирните периоди на страната; военновременни - онези, които се изявяват най-пълно по време на върховно изпитание на всеки народ - войната и такива, които регламентират специфичния живот на офицерския корпус.
Основни ръководни документи, които определят спазването на ритуалите и традициите, както и конкретиката в процедурата на всички обичайни и задължителни действия и церемонии в Българската армия, в частност за 10-ти пехотен Родопски полк са: Закон за въоръжените сили (преработван и допълван многократно до войните ), Уставите за вътрешната и гарнизонната служби, Правилниците за вътрешния ред, Дисциплинарен правилник за българската войска. Важно място в тях намират: клетвата, като тържествен ритуал; знамето, като израз на държавната самостоятелност; военната дисциплина, като необходимост за спазване на установения ред. Със "Сборник на правилата за военното чинопочитание и за отдаване на военната чест" от 1884 г. се определя спазването на определения ред и необходимата тържественост.
От своя страна командирът на частта отдава заповеди и наредби по спазване на празнично-ритуалната система за всеки конкретен повод.
С настоящото изложение си поставяме за цел да дадем отговор до каква степен тази система се спазва и развива в един от пехотните полкове на Българската армия, като неделима част от военните ѝ традиции. Документите, съхранявани
55
в Централен военен архив ЦВА, гр. В.Търново, доказват, че в своето историческо развитие 10-ти пехотен Родопски полк изгражда и такава действена система с характерните за него ритуали. За илюстрация на това поднасяме част от документите, отразяващи основните моменти в нея за периода 1879 - 1944 г.
С установяване на патронажната система в армията през 1884 г. [1] се определят високотържествените, празнични и други дни, в които войската се освобождава от занятия, назначават се паради или тържествени богослужения.
Със заповед № 446 от 1886 г. [2] по Военното ведомство, за спомен от Сръбско-българската война, се определя датата 15 ноември за патронен празник на 10-пехотен Родопски полк. На този ден частта отслужва панахида за падналите чинове, провежда църковен парад, а на войската се раздава подобрена храна.
Със заповед № 410 от 1887 г. [3] Военният министър определя датата 29 юни "Св. ап. Петър и Павел" за празник на полка.
В Списък на дните, които се празнуват тържествено в градовете на Княжеството, незаписани в официалния списък на празниците, обявен със заповед № 270 от 1888г. [4] се определя 6 януари за празничен ден на град Хасково.
Поради големия брой празнични дни за всяка част от Българската армия, със заповед № 287 от 1898 г. по Военното ведомство всички празници, установени за събитията от Съединението и до свършването на Сръбско-българската война, се сливат в един за цялата армия - 15 ноември [5], денят на приключване на войната.
Указ № 9 от 1900 г. [6] на Фердинанд обявява Закон за празничните дни в Княжеството.
С Циркуляр № 16 от 1900 г. [7] се обявяват за сведение празниците, през които войниците от мюсюлманско вероизповедание
56
се освобождават от служба за изпълнение на религиозните си обреди.
Със заповед № 228 от 1902 г. [8]
по (?) на Военното ведомство се утвърждава за патронен
празник на 10-ти пехотен резервен полк денят 8 ноември (Архангелов ден).
През 1903 г. [9] денят за полагане на клетва от младите войници се счита за празник на цялата армия. Определя се ритуала на клетвата, който в необходимата тържественост, при задължителното присъствие на войсковото знаме, военната музика, войскови началници, гости и населението в града оставя своите следи в паметта на всеки заклел се войник. На личния фонд (012) на Иван Кръстев Стойчев се съхранява богат изворов материал за бойните знамена на българското войнство. Откриват се данни с описание знамето на 10-та Хасковска дружина от 1879 г. [10] и за първото бойно знаме на полка, връчено на 10 август 1886 г. [11] Със заповед № 480 от 30 октомври 1937 г. на Министъра на войната (приложение №1), в деня на приключване на Царските маневри в село Паламарци, Поповско, на частите от Българската армия се връчват 37 нови знамена. Командирът на 10-та пехотна Родопска дружина със заповед № 95а от 8 октомври 1937 г. [12] обявява, че на полка е връчено знаме, прието от сформираната за целта група от офицери и подофицери (приложение №№ 2 и 3). Пълно описание на знамето се дава в служебната му книга (приложение № 4).
Празниците, свързани с войсковия живот, протичат много тържествено и въздействат еднакво силно върху психиката на военнослужещия и гражданина.
В преписка от 1937 г. [13] - между Командира на 8-ма пехотна дивизия и Началника на 2-ра Военна-инспекционна област се предлагат две дати за отбелязване на 50-годишният юбилей на 10-ти пехотен полк : 12 юни 1938 г. - ден за полагане на клетва и 3 октомври с. г, освещаване паметника на
57
падналите герои от Родопския край за свободата в гр. Кърджали.
Надделява предложението за 12 юни (приложение № 5).
Наред с традициите, свързани с вътрешния ред на полка, са и тези - с живота на офицерското съсловие. Много парадно протичат празници като: Нова година, "Богоявление" - 19 януари, Рожденният ден на Царя - "Успение Богородично", 3 март - Освобождението на България, Великден, 6 май - Св. Георги Победоносец (Гергьовден), именни дни на царя и членове на семейството, Възшествието на Н.В. на Престола, денят на Независимостта, бойния празник на армията - 3 октомври, Голяма задушница - 16 ноември.
По повод известни исторически събития в частта се изнасят беседи, за запознаване на младежите с целта на празника. Организирано протича и живота на офицерското семейство в гарнизона с танцови забави, кино, театър, концерти, другарски вечери при уволнение на офицер.
В заключение можем да кажем, че празниците и ритуалите във войската много точно и стриктно се спазват и развиват. Свидетелство за това са здраво изградените основи на армията, доказала своята устойчивост в мирно и във военно време.
БЕЛЕЖКИ:
*. Датите са по стар и нов стил, както в документите.
1. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 33, л. 86-91.
2. пак там, ф. 1, оп. 1, а.е. 9, л. 1213
3. пак там, ф.1, оп. 5, а.е. 85, л. 221, 222.
4. пак там, ф. 1, оп. 1, а.е. 9, л. 1215.
5. пак там, ф. 1220.
6. пак там, ф. 1221.
58
7. пак там, ф. 1222.
8. пак там, ф. 1, оп. 1, а.е. 25, с. 962.
9. пак там, ф. 1, оп. 5, а.е. 164, л. 212.
10. пак там, ф. 012, оп. 1, а.е. 168, л. 22, 22а-13.
11. пак там, ф. 1, оп. 5, а.е. 497, с. 49-50; ф. 22, оп. 1, а.е. 161, с. 215, 181-195.
12. пак там, ф. 342, оп. 1, а.е. 168, л. 132; ф. 22, оп. 1, а.е. 89, с. 232.
13. пак там, ф. 22, оп. 1, а.е. 95, л. 56, 58
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
59
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
60
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
61
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
62
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
