3. ГЕНЕРАЛ ВАСИЛ ПЕТРОВ ДЕЛОВ
Василка Ташкова
полк. Васил Петров Делов - 1911 година
В новата военна история на България генерал Васил Делов заема достойно място, като офицер командващ войскови части по време на Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война и като един от първите автори на български учебници за подготовка на войниците в пехотата. Роден е. в Котел на 12/25 / декември 1859г. [1] - в голямото семейство на Петър Хаджиниколов и Тодора Кръстевич - сестра на генерал-губернатора на Източна Румелия, Гаврил Кръстевич. Учи в Котел, в Габровската гимназия и в Тулча. След Руско-турската война 1877-78 г - завършва първия випуск на Военното училище в София и на 10 май 1879 г., произведен в чин прапоршчик, изпратен в 20-та пехотна Варненска дружина.
Необходимостта от български учебници, и ръководства за войската карат младият офицер през 1884 г, да състави "Учебна книжка за редовите солдати в пехотата", а по-късно още няколко ръководства и програми, които се разпространяват във всички войскови библиотеки. За "Учебната книжка" поручик Делов получава признанието на Военното министерство, благодарността на княз Александър Батенберг и орден "За заслуга" [2].
С обявяване на Сръбско-българската война, като командващ 2-ра дружина на 8-ми Приморски, полк капитан Делов участва в атаката на сръбските позиции при Драгоид и Драгоман, при Цариброд и Пирот. За личен пример, инициатива
35
и храброст по време на тези боеве е награден с орден "За храброст" IV степен, а през 1887 г. - със сребърен медал. През следващите години той е командир на дружина в 24ри Черноморски полк в Бургас, на 22ри Тракийски полк в Пазарджик, командир на 9-ти на НЦВ Княгиня : Клементина полк през 1893 г., командир на 3ти пехотен Бдински полк през 1900 г. , командир на 2ра бригада на 6-та Бдинска дивизия през 1901 г., командир на 2-ра Тракийска дивизия. [3]
ген.-майор Васил Петров Делов - 1935 година
В Балканската и Междусъюзническата война участва като командващ Хасковския отряд, а по-късно като началник на 11-та пехотна Сборна дивизия и командир на Западно-родопския отряд /през юли 1913 г./ През август 1913 г. е назначен за началник на 10-та пехотна Беломорска дивизия, а през октомври 1914 г. минава в запаса. Вследствие мобилизацията през 1915 г. е назначен за началник на 10-та Беломорска дивизионна област, през 1917 г.офицер на разположение на Щаба на действащата армия и генерал за поръчки при Министерството на войната, а от юни 1918 г. началник, на 2-ра Тракийска дивизионна област. След демобилизацията на армията отново минава в запаса. [4]
Самият генерал Делов смята, че неговия най-голям принос във военната история на България е успешния поход на Хасковския отряд в Кърджалийско по време на Балканската война. В анкетен лист попълнен от генерал Делов на
36
въпроса - Кое дело генерала смята за свой най - голям актив? - дава следния отговор - "Отблъскването на Явер паша на 5, 6, 7 и 8 октомври 1912 г. и заемането на Кърджали. С обявяване на мобилизацията през септември 1912 г. от 2-ра бригада на 2-ра Тракийска дивизия е създаден Хасковският отряд, в който влизат: 28 Стремски полк начело с полк. Иван Цеков, 40 пехотен полк с командващ Христо Събов, 3 с. с. артилерийски полкполк. Стефан Богданов, 4/2 не с. с. план. арт. отделение, 1/2 пионерна рота, 1 ескадрон от 3 конен полк. За командващ отряда е назначен полк. Васил Петров Делов, а началник щаб-капитан Алекси Дюдюков. В състава на отряда влизат 8 1/2, дружини, 9 батареи, 21 щаб офицери, 152 оберофицери, 662 подофицери, 9316 ефрейтори и редници. Отрядът е подчинен на командващия 2-ра българска армия ген. Н. Иванов.
Васил Петров Делов със семейството си - жена му Надежда и децата Тошка, Петър и Димитър
Основната му задача е да осигури десния фланг и тила на 2-ра българска армия, натоварена с овладяване на Одринската крепост. За целта е необходимо да предприеме поход от Хасково към Кърджали и да изнесе пограничната линия по течението на р. Арда. С това се лишават от възможност турските войски съсредоточени в Кърджалийско да предприемат
37
действия в Южна България. Военните турски кръгове в навечерието на войната са съсредоточили в Кърджалийско 3 низамски табори, 9 редифски, 9 опълченски табори, 1 ескадрон, 3 планински батареи, 1 пионерен табор, 2 санитарни роти, 1 телеграфна част и са изпратили в складовете на този край 10 000 пушки "Мартини" за въоръжение на местното население. Кърджалийският корпус начело с Явер паша наброява 24027 души и задачата му е да използва близостта на границата до ж.п. линията Хасково - Одрин за активни действия в тила на българската армия. [7]
В първия ден от обявяване на войната полковник Делов има достатъчно сведения за разпръстнатото разположение на турските сили в Кърджалийско. Това го убеждава да атакува в голям фронт, несъответстващ на силите на отряда, за да ги заблуди, изненада и обезкуражи още в началото на настъплението. Когато пристига заповедта на командващия 2-ра армия ген. Н. Иванов "Хасковският отряд да настъпи по пътя за Кърджали и заеме линията Калфалар /Минзухар/ - Бейкьой /Големанци/ - Даамахле /Балкан/ и настъплението да се извърши със странични прикрития." [8] Една част от отряда пътувайки на 4 октомври по среднощ заема позиции, край границата. Участник в похода си спомня:
"По пътя от Хасково към с. Тракиец никой не даваше вид на умора. Почивките бяха на 5 км по 10 минути, но мисълта,че с тези почивки може би ще станем причина за излишни жертви, изпреварвахме се кой по-рано ще стане" [9].
На 5 октомври сутринта полк. Делов определя конкретните посоки на настъпление на отряда. Дясно странично прикритие - начело с майор Геров / дружина от 28 полк и 4 оръдия от 3 с. с. арт. полк настъпва срещу течението на р. Олудере, с. Елехча /Тракиец/ - Кованлък /Пчеларово/ и има за цел да атакува Айдогмуш /Зорница/ по посока Ахче кайрак /Бели пласт/. Дясната колона, командвана от полк. Цеков
38
/2 дружини от 28 полк, 2 дружини от 40 пех. полк, 2 взвода от 1-ва пионерна рота и 12 оръдия /трябва да настъпи към Айдогмушката позиция в участъка на с. Ески кьой /Николово/ - Алан махле /Широка поляна/ в Кочашли /Козлец/ - Акче кайрак /Бели пласт/. Лявата колона предвождана от полк. Събов /1 дружина от 40 пех. полк, 2 взвода от 1-ва пионерна рота и 4 оръдия/ да настъпи и атакува противника при Бейкьой /Големанци/ и да го отхвърли по посока Акче кайрак /Бели пласт/. Лявото странично прикритие - начело с майор Загорски /1 дружина от 28 полк, 1 рота от 7-ма погранична дружина и 1 батарея от 3 с. с. арт. полк /настъпва по посока с. Яхнали /Маслиново/.
В изпълнение на заповедта за атака на поста Айдогмуш /Зорница/ дясната колона на Хасковския отряд започва настъпление от северозапад и североизток на този пост. Лявата колона се съсредоточава близо до с. Мандра, а лявото странична прикритие се отправя към с. Сърткьой /Жълти бряг/ и с. Хасобас /Царева поляна/. В 15 ч. на 5 октомври дясното странично прикритие начело с майор Геров пристига в с. Кованлък /Пчеларово/. Не след дълго противникът открива огън от височините близо по поста Гюеренско куле по заелите позиции край селото роти. Майор Геров предприема настъпление. С големи усилия 2 батарея от 2 с. с. арт. полк начело с капитан Кесяков и помощта на местното население пренасят оръдия по височините край селото, за да подпомогнат настъплението на българската пехота. [11]
До вечерта на 5 октомври граничната линия, която е и позиция на противника остава в негови ръце. Ротите от дясното странично прикритие остават да нощуват на заетите позиции.
Атаката на поста Айдогмуш /Зорница/ започва в 15 ч. Разрушено е зданието на поста. Завързва се сражение, което принуждава началника на отряда полк. Делов да пренасочи
39
частите, съсредоточени при с. Кочашли /Козлец/, към Айдогмуш /Зорница/. До вечерта противникът не отстъпва. Необходимо е било да се проведе нощна атака, за да се предотврати възможността до сутринта турците да получат подкрепление от Кърджали. Под прикритието на патрулна верига вечерта около 19.30 ч. българските роти незабелязано достигат височините до поста.
Когато го приближават, защитниците откриват огън, но атакуващите бързо се придвижват по стръмния склон и се нахвърлят на нож от изток, североизток и запад [12].
Мощно "ура" разтърсва склона. Четвърта рота от 40 пех. полк запява "Шуми Марица". Така е била избягната опасността от обстрелване на свои части по време на нощната атака.Защитниците на поста Айдогмуш /Зорница /съобщават на своите началници: "Ротата на Айдогмуш се отбранява в новопостроеното помещение. Българите дойдоха до самото село и по този начин заобиколиха поста откъм тила. Хората ми един по един напуснаха каракола и бягат. Подкрепление няма. Таборът при Акче кайрак /Бели пласт/ замина за Гьоклемезлер /Стремци/ . Аз вземам телефонния апарат и се оттеглям." [13] В същия ден е предприета атака и на поста Акче кайрак /Бели пласт/. До вечерта той е в ръцете на противника. Предприета е нощна атака, която продължава от 21 ч. до 22,10 ч., когато 3 дружина от 28 Стремски полк начело с кап. Аджаров заема и този пост. [14]
В сраженията по граничните постове в първия ден от войната загиват редниците Коста Декоров от с. Дъбене [15], Карловско, Дончо Николов от Сопот, Георги Христов от Иваново: Атанас Христов, Иван Ганчев и Илия Бабалев от Карловско - всички от 28-ми Стремски полк.
От противникова страна в сраженията при поста Айдогмуш са убити 1 щаб офицер, 1 оберофицер 6 войници и 10 пленени. [16]
40
Преценявайки необходимостта от бързи настъпателни действия по граничната линия, полковник Делов взема всички мерки настъплението през следващия ден да се извърши още по енергично като се използва и пристигането на артилерийското отделение. На 6 октомври в 6 ч. сутринта в три една зад друга вериги турците предприемат настъпление към с. Кованлък /Пчеларово/, между Гюеренско куле и Хасан тепе, като откриват силен огън по 13 и 14 рота от 28-ми полк, замръкнали на 5 октомври на позициите си в боен ред. Покъсно, за да обозначат своите предни позиции турците запалват ред огньове от което се вижда, че са обхванали десния фланг на страничното прикритие. През този ден следват още няколко опита за настъпление по посока Кованлък /Пчеларово/ [17].
Сражението продължава до 14 ч., когато противникът е принуден да напусне позициите си. Енергичните действия на Хасковския отряд на 6 октомври завършват със заемане на набелязаните позиции. Полк. Делов изпраща следното донесение :" Днес 6 октомври в 6 ч, след пладне отрядът зае височините южно от Чакърлар /Ястреб/. Лявото странично прикритие заема височините южно от Яхали /Маслиново/. Щабът на отряда е в Чакърлар /Ястреб/.
За проява на храброст в сраженията при с. Пчеларово на 6 октомври редник Вълко Павлов от 16 рота на 28-ми Стремски полк е повишен в чин младши подофицер. Тук загиват редниците Илия Йонков от Троянско, Таньо Овчаров от Карловско, Стамен Деспотов и Наню Иванов от Калофер, Недялко Илчев от с. Видима и Панайот Метичев. [20]
Действията на Хасковския отряд /пехота и артилерия/ на 6 октомври разстройват турската отбрана. От пленени турски войници командването на отряда разбира, че противникът е отстъпил в безредие - една част по селата и планината северозападно от Кърджали, а друга част се оттеглили на десния
41
бряг на р. Арда.
На следващия ден частите на Хасковският отряд с огън преследват отстъпващите турци и се установяват при с. Кара демир /Железник/ - Гьоклемезлер /Стремци/ - Есмели /Мургово/. В същото време Явер паша получава заповед да премине в контранастъпление, но усилията му са напразни.
Въпреки, че полк. Делов получава заповед от командващия 2-ра армия :" Хасковският отряд да остане и утвърди заетите позиции за да прикрива фланга и тила на армията", той не отменя собствената си заповед за настъпление. Преценявайки обстановката на място той смята, че е необходимо да продължи преследването на противника и да достигне крайната цел - отрядът да стъпи на десния бряг на р. Арда. Той е убеден, че енергичното настъпление няма да даде възможност на противниковите сили да се организират при височините край Кърджали. На 7 октомври колоните на отряда са достигнали с предните си части линията - с. Юрдеклер /Патица/ - Ишаклар /Рани лист/ - Хасъмлар /Орешница/. Придвижването им към Кърджали става в лява и дясна колона и ляво и дясно странично прикритие. Дясната колона настъпва към Кара демир /Железник/ - Кара кая /Черна скала/ - Керемитлер /Калинка/, лявата по посока Гьоклемезлер /Стремци/ - Ишаклар /Рани лист/ - Исаклар /Иванци/ и Кърджали. Лявото странично прикритие се движи от Есмерли /Мургово/ - Хасъмлар /Орешница/ - Айваджик /Дюлица/ - Хорозлар /Петлино/ - Кърджали. Една дружина от 40 пех. полк с 2 батареи от с. с. арт. полк следват пътя на лявата колона и са на разположение на началника на отряда. Целта е на следващия ден Хасковският отряд да достигне линията Ал кая /Крайно село/ - Ирджели гебир /Доброволец/.
Бързото настъпление и енергично преследване в широк фронт създава впечатление у противника за наличие на значителни български войскови части в този район. Особена
42
заслуга за успешния поход на Хасковския отряд има полк. Делов, който преценявайки на място ситуацията взема съответните решения - да нанесе внезапни удари в широк фронт, да предприеме нощни атаки и още първия ден от обявяване на войната да принуди противника да заеме отбранителни позиции.
Когато на 5 октомври в Генералния щаб на армията пристига донесение от командира на 7-ма погранична, че противникът започва да съсредоточава невероятно много войски в Кърджали, командващия 2-ра армия ген. Н. Иванов издава заповед :" Хасковският отряд не тласкайте много на юг, защото той има специална задача да прикрива посока Кърджали - Хасково - Стара Загора".
Безпокойството и тревогата в Генералния щаб за опасност при десния фланг на 2-ра армия са големи, но енергичното настъпление и бързите удари на Хасковския отряд принуждават войските на Явер паша да отстъпят. Заповед на командващия 2-ра армия от 11 октомври 1912 г. изпраща Хасковския отряд към Одрин. В Кърджали остават две дружини. С 6 дружини и 6 полски батареи полковник Делов предприема труден поход през планински терен и кални пътища. Придвижването на отряда става в две колони със странично прикритие. Дясната колона се движи в посока Кърджали - Дюлица - Орешница - Мъдрец - Бащино - Рудина - Долно Ботево. Лявата колона - Кърджали - Рани лист - Стремци - Зорница - Долно Ботево, дясно странично прикритие - Глухар - Жинзифово - Кокиче. На 13 октомври Хасковският отряд е в с. Малки воден, на следващия ден е в близост до чифлика Бургуджик, а на 15 октомври влиза в сражение при с. Коюнлук. На другия ден - 16 октомври участва в боя при с. Юруш /Западния сектор на Одринската крепост/.
На 17 октомври минава на подчинение на 11 пехотна Сборна дивизия и участва в боевете при селата Еспетли и
43
Бозгач. /Северозападен сектор/, предприема поход от Бозгач - Хавса - Бабаески - Люлебургас и на 28 и 29 октомври се включва в боя при Родосто. Със заповед от 9. XII. 1912 г. полковник Васил Делов е назначен за началник на 11 пехотна дивизия, която участва в боевете за овладяване на Одринската крепост на 11, 12 и 13 март 1913 г. /при Южния отдел на Източния сектор/.
По време на Междусъюзническата война Дивизията под командването на полковник Делов воюва при с. Еникьой, Зърнево, Ляски, Кремен, Мехомия и Предела. [29]
Бойният поход на Хасковския отряд по време на Балканската и Междусъюзническата война е белязан с много успехи. Неговият командващ полковник Васил Делов е един от малкото български офицери произведен в чин генерал - майор по време на война /9 юли 1913 г./. За заслуги и високи бойни отличия е награждаван с много ордени, медали и грамоти. Неговото име завинаги се свързва с историята на Източнородопския край.
БЕЛЕЖКИ:
1. Научен архив на РИМ-Кърджали , а. е. 89 - Автобиография на генерал майор Васил Делов - посочена е година на раждане 1861 г. В основен фонд - НИ № 703 - Пълен служебен списък - година на раждане – 1859.
2. Бендерев Ат. Сербско-болгарская война 1885 г. СПб, 1892, с. 362, 368.
3. ЦВА, ф760, оп.1, а. е. 4 л.185; ф 320, оп.1 ,а.е.38, л. 132; Ф 341, оп. 1, а.е.28, л. 1; Ф.80, оп.1, а.е.3.
4. Научен архив РИМ, Кърджали а. е. 89.
5. ЦВА, Ф. 12, оп. 1, а.е.47, л. 8.
6. ЦВА ,Ф. 334 е, оп. 1, а. е..69, л. 34.
44
7. Войната между България и Турция 1912-1913 г. т. V, С., 1930 г., с 127.
8. ЦВА-Ф334е, оп. 1, а.е.69, л. 4.
9. РИМ-Кърджали, Спомен № 102.
10. Войната между България и Турция 1912-1913 г., т.V, C., 1930, с. 131.
11. ЦВА, Ф 334е, оп. 1, а.е.69, л.10.
12. ЦВА , Ф334е, оп. 1, а.е.69, л.15.
13. Дървингов П., Боевете и Източните Родопи от границата до Кърджали във войната срещу турците през 1912 г., С., 1939, с. 15.
14. Пак там
15. ЦВА, Ф348, оп. 1, а.е.2, л.265.
16. ЦВА , Ф.334е, оп. 1, а.е. 69, л. 32.
17. ЦВА, Ф.334е, оп. 1, а.е. 69, л. 10,18,19.
18. Войната между България и Турция 1912-1913 г., т. V, С., 1930, с. 151.
19. ЦВА, Ф348, оп. 1, а.е.2, л.46.
20. ЦВА, Ф348,оп1, а.е.2, л.265.
21. ЦВА, Ф.334е,оп. 1 ,а.е.69, л.33.
22. Пак там, с. 28.
23. Пак там, с. 33.
24. Войната между България и Турция 1912-1913 г., т. V, С., 1930 г. с. 163.
25. ЦВА, Ф. 441,оп.2, а. е. 10, л. 1,2.
26. Пак там, с. 66.
27. ЦВА, Ф.348, оп. 1, а. е. 2, л. 265.
28. В. Слово, 17.III.1936 г.; Дървингов П., Нашето командване във войните 1912-1913 г.
29. Научен архив на РИМ-Кърджали, а. е. 89.