9. БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ В ОДРИН
Димитър Гюзелджов
Одринската църква в квартал Киришхана "СВ. РАВНОАПОСТОЛИ КОСТАДИН И ЕЛЕНА"
Квартала Киришхана в Одрин е разположен в равнинната част на града. Той се огражда от реките Тунджа и Марица, която няколко километра по-нагоре е прибрала водите на река Арда. В този квартал често са ставали катастрофални наводнения. Известно е например голямото наводнение от 1885 г., което е оставило без покрив хиляди граждани, а няколко десетки жители на града са намерили смъртта си в мътните води. В този квартал на Одрин са живеели най-богатите български фамилии: Доганови, Пешеви, Сивриеви и Керековци. От последната фамилия по майчина линия, произхожда и Атанас Цвятков Узунов, заместника на Васил Левски.
През 1884 г. в Киришхана живеят 300 български семейства от които 200 са признавали българската Екзархия, а останалите са били патриаршисти и унияти.
В квартала, след Руско-Турската Освободителна война е имало две училища за момчета и момичета. Тук още през 1879 г. е преподавала първата в града българска учителка. През 1903 г. българите отхвърлили чуждия кмет на квартала и назначили свой. Две години по-късно те протестират пред българската Екзархия, че е уволнила учителя Драгой Ненчев. В тази борба особено се отличил Васил Ралев, баща на Велко Ралев, учител по история в Одринската гимназия "Д-р Петър Берон". Голям борец за самостоятелна българска църква е бил поп Янаки. През януари 1884 г. в квартала е образувано Българско благотворително дружество "Родолюбие" със 70 члена.
134
През 1833 г. българи и гърци са построили черквата "Св. Апостоли", с голямото съдействие на чорбаджи Найден Кръстевич, който не само дал 12 000 гроша за нейното построяване, но и пръснал много грошове, за да издейства правителствения ферман /разрешение/ за построяването на черквата.
Въпреки големите дарения парите не достигнали и на 15.08.1833 г. българската черковна община взела заем от 5600 гроша при 10 на сто годишна лихва от Матея Керц. Под договора се подписали Толе, Неделю, Никуш и Коста. Вътрешната украса на черквата била направена е парите на българското търговско дружество "Св. Андрианополски Григорий". Договора между българи и гърци бил, че в черквата трябвало да се пее и на двата езика. Но скоро след изграждането на черквата гърците забранили да се пее на български. Започнало се люта борба кой да притежава черквата. В тази борба правителството застанало на страната на гърците. Отчаяни от несправедливостта българите построяват своя църква "Св. равноапостоли Костадин и Елена", но гърците не давали да се освети съгласно християнските канони. Ето защо тя останала неизползвана. Църковното настоятелство се обърнало към българската община в Цариград, откъдето им изпратили владиката Доротей. Дядо владика намерил разрешение на въпроса. Свиква одринските български първенци и след кратко съвещание били написани няколко еднотипни писма, с които се поканвали българите от Свиленград, Любимец, Харманли и Лозенград, които да присъстват при освещаването на черквата и да носят брадви. На посочената дата в писмото в Одрин се събрали около 200 души с брадви и 3000 богомолци. Посреднощ църквата била осветена от Дядо Доротей заедно е 12 свещеника.
135
Рано сутринта гръцкият одрински владика Дионисий се оплакал на Валията, че нощес българите са осветили църквата. Валията извикал българският владика и го запитал.
Ти кой си? и какво си вършил нощес? "Аз съм български владика. Дошъл съм в Одрин по частна работа. Народа ме покани да извърша нощес един молебен за здравето и дълголетието на Негово Величество султана в новата църква "Св. равноапостоли Константин и Елена", защото денем се боят от гърците да не ги нападнат когато се молят богу Аз не можах да им откажа, защото е мое задължение, да мисля за здравето и щастието на султана, а понеже църквата не беше осветена, а да се молиш в такава черква е грях. Затова я осветих."
Така валията на Одрин Изет паша похвалил българският владика Доротей и нахокал Дионисий, който не мислил за здравето и щастието на султана.
От надписа над входа на църквата научаваме, че тя е започнала да се строи на 03.03.1869 г. и е завършена на 25.09. същата година.
Църквата е посещавана от руският генерал Франц-Едуард Иванович Тотлебен, на път от Санстефано за Русия. По този повод на пътната врата българите изписват следните думи "За брадско воспоминание Русии".
ОДРИНСКАТА ЦЪРКВА "СВЕТИ ГЕОРГИ"
Одринската махала Каика през Възраждането била населена предимно с българи, според едно преброяване на населението през 1878 г. В тази махала живеели 780 български семейства, от тях 700 са признавали българската екзархия, а останалите 80 се гърчеели. През Априлското
136
въстание за българите от Одрин настъпили тежки дни.
Ето защо много семейства от Каика напуснали града, но след Руско-Турската Освободителна война отново се завърнали и през следващата 1879 г. в махалата били открити две училища.
През 20-те години на миналия век българи и гърци са построили две църкви в Одринските махали Калето и Киришихана. Третата съвместна църква била построена в Каик и се наричала "Света Троица". Тази черква била построена от българският майстор Константин Арнаудов. Този умен българин, не само е знаел точните размери на построената от него църква, но също така е знаел, кой колко пари е дал за храма. Най-много е дал чорбаджи Найден Кръстев - 12000 гроша. Владишкият трон в черквата бил изработен с дарените пари на богатата българка баба Рада Попова. Певец в църквата бил българинът Димитър Пеев, който знаел да чете както на български, така и на гръцки, но е пял на български само по време на руската окупация на Одрин през 1878 г.
Въпреки споразумението между българи и гърци в съвместно построените църкви да се пее на български и гръцки, то гърците не допускали да се пее на български. Гърците се възползвали от тежкото положение на българите през 1876 г. и обзели черквите съвместно строени.
За да се осуети българските домогвания да завземат църквата "Света Троица" гръцкият владика Дионисий наредил църквата да бъде заключена. Въпреки протестите на българите църквата продължавала да бъде затворена. Решението за насилственото завземане на църквата е взето в къщата на дядо Костадин Арнаудов. На това заседание е присъствал архирейският наместник Кесари от Лозенград. Рано сутринта на 01.01.1879 г. /Василовден/
137
младежи отворили вратата, забили църковната камбана и църквата се изпълнила с българи. Дори и двора на църквата се оказал тесен, за да чуят Кесари, който е водил службата на български.
След тази случка правителството затворило църквата "Св. Троица", а на българите от махала Каика е разрешено да построят българска църква, като се отпуснали безплатно да се вземат камъни от местността "Сарая". Сам Рауф паша е дал 400 лири за построяването на църквата.
На входа на църквата майстор Константин Арнаудов е поставил мраморна плоча със следният надпис:
"Основния камък на настоящата черква Свети Велико Мъченик Георги се постави на 23 април /6 май по нов стил/ 1880 г. и се освети от Негово Преосвещенство Синеси Стобийски на 19 октомври същата година."
До 1913 г. в Одрин има следните български църкви: "Св. Димитър", "Св. Пантелеймон", "Св. Константин и Елена" и "Св. Георги". От четирите построени от българите църкви днес в Одрин съществува само църквата "Св. Велико Мъченик Георги".