По времето, когато беше председател йеромонах Йоникий, от Негово Блаженство се получи телеграфически заповед до него да ме изпрати в Цариград. Аз отидох веднага и се явих при Негово Блаженство с голямо притеснение. В салона той ме посрещна прав. След като му се поклоних и му целунах десницата, покани ме да седна. Аз седнах и той почна да ме разпитва за много работи във връзка с църковното дело в Битоля, на много въпроси не можах да му отговоря, Направи ми впечатление крупната фигура на Негово Блаженство и неговата любознателност и осведоменост за църковно-училищното дело в Битоля. Разбрах, че той има намерение да ме назначи за председател на църковна община, но като ме видя толкова млад и неопитен, останах с впечатлението, че той ме намира за неподготвен за такава работа, пък и на мене не се щеше много да напусна Битоля. В Цариград ме задържа две седмици и бях на квартира в Ортакьой, наедно с йеродякон Никодима, отпосле Тибериополски епископ. На тръгване се явих при Негово Блаженство, за да си взема сбогом. Той ме прие преди обяд. На поканата му седнах стеснено на едно канапе, той обаче дойде до мен и седна, като почна да ми дава бащински наставления какъв трябва да бъда, за да съм полезен на църквата и на себе си. Извика слугата и поръча да ни донесат закуска с чай. Донесоха ни закуската в прибори от злато и фаянс. Аз през цялото време на закуската се държах много притеснено. Това беше около 1895 г. През месец май 1897 г. от Екзархията се получи писмо за дядо Козма, да ме ръкоположи за свещеник, за да бъда назначен за председател на някоя църковна община. Аз обаче отказах да стана свещеник, защото не исках да напусна Битоля.

ГРЪЦКО-ТУРСКАТА ВОЙНА

На 25 март ст. ст. 1897 г., на ден Благовещение се обяви Гръцко-турската война [3]. Това събитие внесе смут в организацията на Битоля при мисълта, че Гърция, в случай на успех, ще вземе тоя град и нашата кауза ще пропадне. Мнозина почнаха да казват: "Къде е България да отвори война на Турция". Гръцкото общество в Битоля, уверено в гръцката победа, правеше големи приготовления, за да посрещне гръцката армия, като предполагаха, че за Велинден ще влезе в Битоля. Очаквайки това, гърците във всяка гръцка къща бяха боядисали по неколкостотин яйца за посрещане на парикаретата. Главната база за превозване на войсковите части, както и на реквизицията, беше Битоля. Големият площад пред казармите беше препълнен с коли, добитъци и др. Тренът по няколко пъти на ден, препълнен с войскови части и башибозуци, беше изпращан от гара Битоля с големи тържества под звуците на военната музика. Всички с нетърпение очакваха резултатите от тази война. Като се приключи войната в полза на Турция, ние отдъхнахме и се успокоихме. Турските башибозуци доброволци се върнаха с много трофеи, главно с гръцки пушки "Бердани", от които всеки турчин носеше по няколко. Гръцкото общество тогава се омърлуши и климна глава. Въпрени че войната се водеше с Гърция, турското правителство обаче на никой грък не посегна.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

3. По повод на Критското въстание от 1896 , при което населението на острова започва въоръжена борба срещу турското господство, през февруари 1897 г. избухва Гръцко-турската война.