Диарбекирски дневник и спомени
Тоне Крайчов

СПРАВОЧЕН АПАРАТ
 

IV. ПОКАЗАЛЕЦ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА [1]
 

Aбдул Азис (1830—1876), турски султан (1861—1876); по време на източната криза свален чрез дворцов преврат от либералните кръгове, начело с Мидхат паша и убит на 30 май 1876 г., 80.

Аврамов, х. поп Димитър Иванов — вж. Иванов Аврамов, х. поп Димитър.

Абдула, молла (ратай, охрана) на дядо Пешо Тодоров (Желявеца) 34, 35.

Аджаров, Лазар Д. от Калофер; за революционна дейност е задържан след 1867/1868 г. в Цариград; изпратен в Диарбекир заедно с Гълъб войвода, а Т. Крайчов го заварва в Цариградския затвор в 1873 г., 106.

Аладжов (Аладжиев), Дойчо Димов — вж. Димов Аладжов (Аладжиев), Дойчо (Дочо).

Али ага (Алията), притежател на дюкян в Диарбекир, отдаден под наем на Тоне Крайчов по време на заточението му и на поп Стоян Поппенков, 167, 168, 169, 171, 174.

Али Саиб (Саид) паша (1830?—1891), турски генерал; завършва Военна академия в 1850 г.; заема висши военни и административни постове: валия на Шкодра; командир на армия; председател на Държавния съвет; в 1872 г. назначен от великия везир Мехмед Руджи паша за председател на извънредната комисия по разследването на обира на турската поща при Арабаконак; велик везир от 1882— 1885 г, и 1895 г., 81.

Амза ага, братанец (племенник) на Малич ага, главатар на башибозуците в Софийско (1876 г.), 21 пр.
 

1. Имената са дадени във възможно пълната им форма; означените цифри показват страниците на ръкописа на Т. Крайчов, а не страниците на изданието; не са включени имената от предговора; на всички имена с варианти във фамилиите им са направени съответните препратки; имената с „п.” — „поп” и „х.” — „хаджи” пред фамилното име са наредени по нов правопис на слятата им форма; на другата са направени препратки.

180

Ангел от Враца, приятел на Тоне Крайчов; живял в 1877/78 г. в с. Бухово; притежател на хан в София, 49 пр.

Ангел от с. Елешница, 55 пр. — 57 пр.

Антов, дядо Илия от с. Желява, 47 пр.

Арнаутина, Петър — вж. Якимов, Петър

Аспарух, псевд. на Попов, Мирчо Петков — вж. там.

Ахмед ага, от Плевенско; ясакчия (придружител) на Тоне Крайчов при пътуването му за София по време на Руско-турската война 1877/78 г., 34 пр. — 36 пр.

Ахмед Мазхар паша — Мазхар паша.
 

Баба Кана от с. Желява, 47 пр.

Баба Сива — вж. Печова, баба Сива.

Бай Иван — вж. Иван Черния.

Бай Хаджи — вж. Врабевски, хаджи Станьо Хаджистанчев.

Балабанов, Марко Динчов (1837—1921), от Клисура; политически и обществен деец от Възраждането и след Освобождението; редактор на в. „Век”, който изпращал безплатно на диарбекирските заточеници; застъпник на българските интереси след Априлското въстание пред европейските кабинети, 160, 203—205.

Бахадарски, Кото от с. Желява, 4 пр.

Бекчията — вж. Сюлейман бекчията.

Берковски, Петър Иванов (1852—1892), от Лом; революционен и просветен деец; участник във Втора българска легия, учител в Хаскосо и участник в политико-обществения живот в града; член на ЧРК; заточен в Диарбекир след процеса срещу Ат. Узунов (1873), 161, 165, 166, 178, 184.

Беров Пашов, Дико (? — 5 март 1875), от с. Голям Извор; член на местния ЧРК; осъден по Арабаконашкия провал на заточение в Диарбекир, където починал, 145, 181, 191, 192.

Божков, Веле Христов, брат на жената на Тоне Крайчов — Николия Христова Божкова; помощник на Тоне Крайчов в кръчмата му в с. Желява, 18, 54.

Божков, Христо Стаменов — вж. Стаменов Божков, Христо.

Ботев Петков, Христо (1847—1876), национал-революционер и революционен демократ; поет и журналист; член и председател на БРЦК; в 1876 г. организирал чета в помощ на избухналото в България Априлско въстание; загинал във Врачанския балкан на 20 май 1876 г., 7 пр., 28 пр.

Бошаранов (Бошуранов, Бушуранов, Бушеранов), Васил Братанов

181

(даскал Васил; 1849—1900); просветен и революционен деец; учител и член на ЧРК в с. Голям Извор; от 1872 г. секретар на Д. Общи, с когото основава комитета в с. Желява; осъден на заточение след процеса във връзка с Арабаконашкия обир, 4, 21, 24, 32, 39, 63, 64, 74, 76, 145.

Бояджията, Васил Петров — вж. Петров — Бояджията, Васил.

Бояджията, Димитър (Мито) Петков — вж. Петков, Мито.

Брънчов, Гаврил Генчов — вж. Генчо в (Брънчов), Гаврил.

Бушаранов (Бушеранов), Васил Братанов — вж. Бошаранов, Васил Братанов.
 

Василев, Бойчо Русев — вж. Русев Василев, Бойчо.

Василев (Васильов), Милуш от Свищов; от четата на Филип Тотьо (1867); осъден на 15 год. заточение в Диарбекир, 143, 159.

Величко Граваликата — вж. Граваликата, Величко.

Величков, Стоил (Дядо Комита) от с. Елешница; член на ЧРК в с. Желява; след разтурянето на комитета забягва в Румъния; участник в Руско-турската война 1877/78 г., 25.

Велчо Шунтата — вж. Шунтов, Велчо Йотов.

Ветов (Ветьо), Вутьо, от с. Видраре (? — 1892), колар, сътрудник на В, Левски; член и куриер на Видрарския ЧРК; осъден на 7 год. заточение в Диарбекир по процеса във връзка с обира на турската поща при Арабаконак, 145.

Ветов (Ветьов), Иван, от с. Видраре; член на комитета във Видраре; осъден на 6 год. заточение в Диарбекир, 145.

Витков (Видков), Недялко (Недельо) Геошев, от с. Бухово (1838— 1904), притежател на хан в София, превърнат в читалище; подпомагал материално революционното дело; член на ЧРК в с. Желява, 24, 31.

Витков (Видков), Стоичко Стоянчоз (1840 — ?), братовчед на Недялко Витков; род. от с. Бухово; член на местния ЧРК; занимавал се със земеделие и търговия, 24, 31.

Влайов (Влаев), Михал, от Свищов; участник в четата на Филип Тотьо (1867); осъден на 10 год. заточение в Диарбекир след процеса в Русе, 143.

Влахов, Христо, от с. Желява, 46.

Врабевски, хаджи Станьо Хаджистанчев (Хаджистанчов, Хаджистанев, Станев; х. Станьо Тетевенеца, Бай Хаджи) от Тетевен (1822 — поч. ?); влиятелен и богат чорбаджия; председател на ЧРК в Тетевен; изтезаван и осъден на

182

вечно заточение след Арабаконашкия провал в Диарбекир; избягал оттам на 25 юни 1876 г., 78, 145.

Вълчов, Цветко от с. Правец (ок, 1832 — поч. ?); ханджия, член и председател на ЧРК в с. Правец; осъден на заточение в Диарбекир по процеса срещу Д. Общи, където починал, 130.
 

Галевски, Димитър Пеев (Пейов) — Пощата — вж. Пеев (Пейов) — Пощата Галевски, Димитър.

Ганчов (Ганчев), Васил Василев, от Плевен (1837—1893); известен още с прозвищата: Плевнелията Васил; Васил войвода; Ганчоолу; революционен и стопански деец от възрожденската епоха; развивал бунтовническа дейност от 1864 до 1868 г., арестуван и отведен във Видинския, а по-късно в Цариградския затвор; заточен на 1 юли 1874 г. — в Диарбекир и по-късно — в Мардин, 106, 176, 184.

Гатов, Петър, от с. Желява, 44 пр.

Гашевски, Христо Цветков — вж. Цветков Гашевски, Христо.

Генадий, дякон (йеромонах) със светско име Иван Стоянов Караиванов и Ихтимански); прякори и псевд.: Скитникът; Риза ефенди от Ихтиман (1832 — поч. ок. 1900); игумен на Драгалевския манастир; член на Революционния комитет в София; близък съратник на Левски от 1861 г., 15, 67.

Генчо Говедарът, 50 пр.

Генчов (Брънчов), Гаврил от Орхание; член на ЧРК; осъден на вечно заточение след Арабаконашкия провал, 144.

Георги от с. Мусачево, 28 пр., 30 пр.

Гергицов, Йордан, от Свищов; от четата на Филип Тотьо (1867); осъден по процеса в Русе на вечно заточение в Диарбекир, 143.

Граваликата, Величко, говедар от с. Елешница, ратай в Елешнишкия манастир; съдействувал за залавянето на ботеви четници; убит от спасили се ботеви четници след Освобождението, 15 пр.

Григоров, хаджи Никола, от Свищов; от четата на Филип Тотьо (1867); осъден на вечно заточение в Диарбекир, 143.

Грую, псевд. на Поплуканов Лилов, Марин — вж. там.

Гурко, ген. Йосиф Владимцрович (1828—1901), руски генерал, фелдмаршал; участник в Кримската и Освободителната война; командир на Предния отряд на руската войска, осъществил зимното преминаване на Балкана през Ара-

183

баконашкия проход; войските му освобождават София, Пловдив и Одрин, 54 пр.

Гълъб войвода — вж. Сариев, Христо Донов.

Гюндюзов, Илия Костов — вж. Костов Гюндюзов, Илия.
 

Даков (Диков), поп Георги — вж. Тутмаников, поп Георги Даков (Диков).

Даков, Недко, от с. Осиковица; осъден на заточение в Диарбекир за 4 год. след Арабаконашкия провал, 146.

Данчов (Данчев) Попгеоргиев, Георги (Зографина; 1846—1908) от Чирпан; член на местния ЧРК, съратник на В. Левски; заточен в Диарбекир след процеса, срещу Ат. Узунов (1873); избягал в Русия, участник в Българското опълчение; деец по Съединението, 162.

Даскал Васил — вж. Бошаранов, Васил Братанов.

Даскал Мирчо — вж. Попов, Мирчо Петков.

Дели Иван чорбаджи — вж. Илчов, Иван.

Дечов (Дечев), Георги — вж. Хаджидечов, Георги.

Диков, Дико Тодоров (род. ? — поч. 1874). от с. Голям Извор; член на местния ЧРК; осъден на 4 год. заточение в Диарбекир след Софийския процес; починал на 14. X. 1874 год. в Диарбекир, 96, 145, 157, 170.

Димитър Мухтара — вж. Крачунов Схамболията, Димитър.

Димо Цинцарина — вж. Тодоров, Димо.

Димов Аладжов (Аладжиев), Дойчо (Дочо) (1849/50 — поч. ?), от с. Сеймен; търговец, член на ЧРК в Сеймен; осъден на вечно заточение в Диарбекир по делото на Ат. Узунов (1873), 162.

Доганов, Костадин .Константин, Костаки) Тодоров (1843—1900) от Копривщица; сродник на Л. и П. Каравелови; участник в. националнореволюционното движение; търговец в Пловдив; член на ЧРК в Пловдив; сподвижник на В. Левски, съден по процеса срещу Ат. Узунов по делото за покушението на х. Ставри (1873); осъден на вечно заточение, избягал през 1876 г.

Доктора (Доктор Ибришима) — вж. Стоянов Ибришимов, Иван.

Драганов, Харалампий С., род. от Кюстендил; учител в Желява, 44 пр., 54 пр.

Дядо Гроздан, брат на дядо Стоян Младенов — Мечката (?); овчар; подпомогнал Т. Крайчов и X. С. Драганов по пътя им за среща с руските войски, 51 пр., 52 пр., 58 пр.

Дядо Койчо от с. Желява; слуга в хана на Т. Крайчов, 47 пр.

184

Дядо Лало — вж. Пейо в (Пеев), Лало.

Дядо Малин, от с. Желява (?); овчар на дядо Пешо Тодоров (Желявски), 60 пр.

Дядо Петър — вж. Цаков, Саулски, Петър.

Дядо Пешо — вж. Тодоров, дядо Пешо.

Дядо Стоян — вж. Младенов (Мечката), Стоян.

Дядо Стоян от с. Гръцко — вж. Ивков (Ювков), дядо Стоян.

Дядо Христо — вж. Стаменов Божков, Христо.
 

Екимина (Хекимина), Иван — вж. Стоянов Ибришимов, Иван.

Емин чауш, един от турските сержанти, арестували Т. Крайчов в с. Желява, 58, 59.

Желявеца (Желявски), дядо Пешо — вж. Тодоров, дядо Пешо.

Желязков, Станчо Петров — вж. Петров Иванов, Станчо.
 

Заимов, Стоян Стоянов (1853—1932) от Чирпан (или с. Гюркмешлий, дн. Рупките, Старозагорски окръг); националреволюционер и политико-обществен деец; заточен в Диарбекир за революционна дейност през 1873 г., откъдето избягал през 1874 г.; един от създателите на Гюргевския централен комитет през 1875 г.; определен за апостол на III революционен окръг; заловен в 1876 г. и осъден на смърт; по-късно изпратен в Сан Жак д’Акр; след Освобождението — учител, виден политико-обществен деец; автор на важни трудове и мемоари, 161, 185—188.

Зографина, Георги — вж. Данчов (Данчев) Попгеоргиев, Георги.
 

Ибришимов (Ибришима), Иван Стоянов — вж. Стоянов Ибришимов, Иван.

Иван (Иванчо), зет на дядо Пешо Тодоров, 66 пр.

Иван Доктора — вж, Стоянов Ибришимов, Иван.

Иван Екимина (Хекимина) — вж. Стоянов Ибришимов, Иван.

Иван Черния (Бай Иван), от с. Ветрен; приятел на Т. Крайчов, 99—100.

Иванов, Георги х. — вж. Минчев, Георги Хаджииванов.

Иванов Аврамов, х. поп Димитър (Поп Димитър; хаджи поп Димитър; хаджи поп Димитър Иванов Коларов (1835— сл. 1878) от Чирпан; един от основателите на Хасковския РК; заточен вечно в Диарбекир след процеса срещу Ат. Узунов (1873); освободен по силата на амнистията в 1878 г., 162.

185

Иванов, Дончо от В. Търново; осъден на заточение в Диарбекир през 1862 г. след въстанието на х. Ставри Койнов в Търновско, 142, 183.

Иванов, Михо (Михаил) х. — вж. Минчев, Михо (Михаил) Хаджиизанов.

Иванов, Станчо от с. Желяза; съсед на Баба Сива Печова, у която се укрива Т. Крайчов, 50 пр.

Иванов, Станчо Петров — вж. Петров Иванов, Станчо.

Иванов, Станчо х. — вж. Хаджи Иванов, Станчо.

Иванов, Станьо х. — вж. Xаджииванов, Станьо.

Иванчо ефенди — Русчуклията — вж. Хаджипенчович, х. Иванчо Величков.

Ивков (Ювков), дядо Стоян, от с. Гръцко; заточен в Диарбекир в 1860 [?] г. във връзка с Видинското въстание в 1850 г., 142.

Илирически, псевд. на Тутмаников, поп Георги Даков (Диков).

Илич, Христо (Христо Илиев Парпулов, 1853—1930), от Копривщица (според някои — в Т. Пазарджик); търговец, живущ в Пловдив; член и касиер на Пловдивския ЧРК; сподвижник на В. Левски; осъден на вечно заточение поделото на Ат. Узунов (1873); освободен в 1878 г. по силата на амнистията, 162, 166.

Илчо от с. Чурек, 27 пр.

Илчов, Иван (Дели Иван чорбаджи) от с. Чурек (1832—1927), член на Желявския ЧРК, 24.

Илчов, Цвятко (Цвятко чорбаджи), (1823—1921), от с. Чурек, брат на Ивано Илчов; член на ЧРК в с. Желява, 24.

Ихтимански, Иван Стоянов — вж. Генадий, дякон (йеромонах).

Йоаникиев, хаджи поп Йоасаф, игумен на Лясковския манастир; осъден на вечно заточение след Търновското въстание в 1862 г., 142.

Йоаникиев, хаджи поп Теодоси, монах на Лясковския манастир; брат на х. п. Иоасаф Йоаникиев; осъден на вечно заточение по Търновското въстание в 1862 г., 142.

Йонков, Васил (Васил Гложенеца; 1838—1889) от с. Гложене; участник в Първа и Втора българска легия; близък съратник на В. Левски; комитетски куриер, участник в Общото събрание на БРЦК в 1872 г.; след Арабаконашкия провал съден и заточен в Диарбекир, 130.

Йончов (Йончев), Марко (ок. 1824 — поч. ?), от Тетевен; член

186

на ЧРК в Тетевен; осъден на заточение за 3 год. в Диарбекир след Арабаконашкия провал, 119, 145.

Йосиф — вж. Поппетров, Йосиф.
 

Каймакчията (Каймакчийски), Мито от София; виден софийски общественик, влизал в ръководството на Българската църковно-училищна община; член на Софийския ЧРК; член на Софийския меджлис и участник в разпитите на задържаните от с. Желява по Арабаконашкия обир, 62, 69.

Калчев, Атанас от с. Елешница, 52 пр.

Караиванов, Иван Стоянов — вж. Генадий, дякон (йеромонах).

Кирил, славянски равноапостол, 165.

Киселов, Никола, род. от с. Беброво; живущ в Габрово; осъден на 15 г. заточение в Диарбекир по Търновското въстание в 1862 г., 142, 184.

Клюнчов, Тошко (Тодор) Стойнов — вж. Стойнов Клюнчов, Тошко (Тодор).

Ковачов (Ковачев), Христо Петров (1845—1911), от Сопот; учител, секретар на Софийския революционен комитет по времето на Левски; съден и заточен в Диарбекир след Арабаконашкия провал, 15, 20, 21, 42, 45, 64, 67, 78, 117, 118, 146, 151, 155, 156, 159.

Ковачът, Лечо, 109.

Кола (Коле) Цинцарина — вж. Цинцарина Кола (Коле).

Коларов, х. п. Димитър Иванов — вж. Иванов Аврамов, х. п. Димитър.

Константин I Велики (ок. 285—337), римски император, преместил столицата на империята във Византион, наречен на негово име Константинопол (330 г.), 111.

Костов Гюндюзов, Илия, от Сопот; учител, член на ЧРК в с. Голям Извор; от май 1872 г. — член и секретар на ЧРК във Видраре; осъден на 10 год. заточение в Диарбекир след Арабаконашкия обир, където и починал, 145.

Кофарджиев, Брайко Цонков — вж. Цонков Кофарджиев, Брайко.

Коцов, Анести от София; другар на Т. Крайчов, чрез когото получавал писмата си в Диарбекир, 211, 212.

Кочов (Кочев), Янко Тенев (ок. 1840—1913), от Чирпан; учител, един от основателите на ЧРК в Чирпан; осъден на вечно заточение в 1873 г. по процеса срещу Ат. Узунов по опита за убийство на х. Ставри; участвувал в организиране чествуване на Кирил и Методий в Диарбекир, 162, 165.

187

Крайчов (Крайчев), Андрея Иванов, брат на Тоне Крайчов, 50, 91, 214; 1 пр.

Крайчов (Крайчев), Иван (Иванчо), баща на Т. Крайчов, 10 пр..

Крайчов (Крайчев), Тоне Иванов, 4, 12, 22, 24, 26, 33, 53, 54, 58, 63, 65, 66, 68, 69, 72, 74, 75, 99, 146, 168, 215; 33 пр., 35 пр., 62 пр.

Крайчова, Донка Тонева, дъщеря на Т. Крайчов, 92, 93.

Крайчова, Катеринка Тонева, дъщеря на Т. Крайчов, 92, 93.

Крайчова, Кръстана Иванова (Иванчова), майка на Т. Крайчов, 50, 96.

Крайчова, Марийка Тонева, дъщеря на Т. Крайчов, 92, 93.

Крайчова, Мита Иванова — вж. Танова, Мита Вельова.

Крайчова (Крайчева), Николия (Кула) Тонева, жена на Т. Крайчов (дъщеря на Христо Стаменов Божков, член на ЧРК в с. Желява), 50, 93.

Крачунов Стамболията (Стамболиев), Димитър (Димитър Мухтара; 1832—1904), от с. Голям Извор и негов кмет; председател на ЧРК в с. Голям Извор; съден и заточен след Софийския процес в Енгюр (Аигора) в Мала Азия, 110.

Кръстьо от Враца, 49 пр.

Куртев, Таньо Стоянов — вж. Стоянов Куртев Таньо.

Кънчев, поп Минчо (1836—1904), от с. Арабаджиево; един от основателите на местния ЧРК; сподвижник и съратник на В. Левски; осъден и заточен на вечно заточение в Диарбекир по делото на Ат. Узунов във връзка с опита за убийство на х. Ставри; освободен в 1878 г: по силата на амнистията; автор на спомени, писани по време на заточението му. (Публ. в: Кънчев, п. Минчо. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. Подг. за печ. К. Възвъзова-Каратеодорова и Т. Тихов. С., 1983), 162.

Кърпачев, Еню, от Калофер (1833—1916); революционен деец; заварен от Т. Крайчов в Цариградския затвор, задържан там след 1867 г.; другар на Гълъб войвода, 106.
 

Лазар от Калофер — вж. Аджаров, Лазар Д.

Лалов, Стоил, Тито, ковач от с. Елешница; въздигнал паметник. на загиналите край с. Елешница ботеви четници, 16 пр.

Левски, Васил (Васил Иванов Кунчев; 1837—1873), български националреволюционер и революционен демократ; идеолог на българското националнореволюционно движение, създател и вожд на Вътрешната революционна организация, 87, 109, 163.

Лекич, Милуш, 159.

Лилов, Иван — вж. Фурнаджиев, Иван Лилов.

188

Лилов, Марин Поплуканов — вж. Поплуканов Лилов, Марин.
 

Мазхар паша — вж. Махзар паша.

Македонски, Димитър — вж. Общи, Димитър Николов.

Малич ага (Малич байрактар; Малич арнаутин), предводител на башибозуците в Софийско; в Елешнишкия балкан заловил и обезглавил няколко души — ботеви четници, между които и Ангел Тодоров, 7 пр., 11 пр., 13 пр., 14 пр., 16 пр., 20 пр., 22 пр., 24—28 пр.

Маноилов, Тодорчо Нешов х. — вж. Хаджиманоилов, Тодорчо Нешов.

Манчов, Георги, от Плевен; революционен деец; заподозрян от турските власти и задържан в Цариградския затвор след 1867 г., където го заварил Т. Крайчов в 1873 г.; изпратен на заточение в 1874 г. в гр. Мардин, 106, 176, 184.

Марин Кафеджията — вж. Поплуканов, Лилов, Марин.

Маринов, Петко — вж. Петко паша (Петко Маринов).

Марков, дядо Иван, от с. Гръцко; участвувал във Видинското въстание в 1850 г., организирано от Паша Петко; заточен по-късно в Диарбекир; починал след 1873 г. За него Марин Поплуканов пише, че и през 1873 г. е жив. Възможно е да е починал след Освобождението, 142.

Мазхар паша ( ) Мазхар паша; още и Ахмед Махзар паша (?—1893),. софийски мютесаръф в 1872/73 г., председател на съдебната следствена комисия по разследването на задържаните по Арабаконашкия обир, 62, 79, 204, 212; 28 пр., 45 пр.

Мелетий, игумен на Елешнишкия манастир „Св. Богородица”; род. от с. Дечене, Македония; член на ЧРК в с. Желява; давал подслон на революционери; убит след Освобождението от оцелели четници, 36; 14 пр.

Методий, славянски равноапостол, 165.

Мехмед Салим — вж. Салим спахия.

Мечката, Стоян — вж. Младенов (Мечката), Стоян.

Мечков, Христо Стоянов Младенов — вж. Младенов (Мечков), Христо Стоянов.

Мечкова, Стойна (Тота) Христова Младенова — вж. Младенова (Мечкова), Стойна (Тота) Христова.

Милосавлев, Иван, сърбин, осъден на доживотно заточение, избягал от Диарбекир на 20. VI. 1874 г.; 143.

Мильов (Милев), Петко, 1819 (1824?) —1889, влиятелен чорбаджия;, касиер на ЧРК в Тетевен; осъден и заточен до живот в. Диарбекир след Арабаконашкия обир; избягал оттам в

189

Румъния и завърнал се в отечеството си след Руско-турската война 1877—1878 г., 145.

Минин, Козма Минич (?—1616), един от главните ръководители на общоруското опълчение, извоювало победа в 1612 г. над полско-шведските завоеватели на руския народ, 8.

Минчев, Георги Хаджииванов (Хаджииванчев, Хаджииванчов; ок. 1850—1903), от Хасково; син на хасковския първенец и търговец х. Иван Минчев; занимавал се с търговия, но активно вземал участие в обществения културно-просветен живот в града; член на Хасковския ЧРК; осъден на заточение в Диарбекир по процеса на Ат. Узунов в 1873 г.; избягал от Диарбекир през 1876 г.; след Освобождението — учител в Хасково, 161, 184—186.

Минчев, Михо (Михаил, Михал) Хаджииванов (Хаджииванчев, Хаджииванчов; ок. 1853—1891), брат на Г. Минчев; завършил Роберт колеж; занимавал се с търговия; касиер на Хасковския ЧРК; осъден на вечно заточение по процеса срещу Ат. Узунов; избягал в 1876 г. в Русия и участвувал в Освободителната война като преводач и разузнавач, 161, 184.

Миркович, д-р Георги Вълков (1825—1905), от Сливен; деец от националнореволюционното движение; лекар и книжовник през Възраждането; един от първите организатори на тайни комитети в страната; участник в църковно-националните борби и просветното движение; заварен от Т. Крайчов в затвора в Цариград, задържан там сле д 1867 г.; заточен в Диарбекир на 1 юли 1874 г., 106, 108, 176, 184.

Мита, сестра на Т. Крайчов — вж. Танова, Мита Вельова.

Митович, Димитър, от София (?), зет на х. Мано Стоянов — женен за дъщеря му Николина; един от членовете на Софийския меджлис и участвувал в комисията по разследването на задържаните във връзка с Арабаконашкия провал, 62.

Мито Каймакчията — вж. Каймакчията (Каймакчийски), Мито.

Михайлов, Макавея, от с. Желява, 25 пр.

Младенов (Мечката), Стоян (Дядо Стоян Мечката; Дядо Стоян; ок. 1808— поч. в Диарбекир на 26. X. 1873 г.) от с. Желява, 27, 28, 30, 56, 57, 59, 66, 74—76, 88, 96—98, 146, 147, 149, 152—159, 169, 173; 8 пр., 22 пр.

Младенов (Мечков), Христо Стоянов, син на дядо Стоян Младенов (Мечката), 1 пр.

190

Младенова (Мечкова), Стойна (Тота) Христова, сестра на Т. Крайчов, омъжена за сина на дядо Стоян Младенов (Мечката) — Христо, 1 пр.

Моше, приятел на Т. Крайчов, 81.

Мръвков, Дочо Маринов (1834—поч.?), от Тетевен; член на Тетевенския ЧРК; домът му бил убежище на Д. Общи; след Арабаконашкия провал осъден на заточение за 8 год. в Диарбекир, 145.

Мухтара, Димитър — вж. Крачунов Стамболията, Димитър.
 

Николов, Марин (1844—1873) от Орхание; член на ЧРК в Орхание; осъден на 10 год. заточение в Диарбекир след Арабаконашкия провал, починал в Диарбекир, 144.

Ножаров, Димитър Петров (1842—1897), от Неврокоп (дн. Гоце Делчев), член на Революционния комитет в София; задържан по процеса на Д. Общи; след Освобождението — народен представител, общински съветник и помощник-кмет на София, 15, 39, 41, 42, 67, 78.
 

Общи, Димитър Николов (Димитър Македонски; Д. Николич Косовец, Д. Дяковлъ и др.; ок. 1835—1873), от гр. Дяково в обл. Косово в СФРЮ; деец от националнореволюционното движение в България; доброволец в Критското въстание (1866) и в дружините на Дж. Гарибалди; участник в Първа българска легия; изпратен през 1871 г. от БРЦК за пръв помощник на В. Левски; организирал против волята му Арабаконашкия обир; заловен от турската полиция, издава пред съда комитетските тайни и много революционни дейци, за да представи масовия характер на подготвяната революция; обесен в София, 4—6, 12—24, 26—30, 32—35, 37, 39, 40, 43, 45; 50—52; 63—79; 82, 86, 87, 89, 90.

Омер чауш (Омер ага), водач на бежанците — турци от Плевенско след превземането на град Плевен от руските войски в с. Желява, 33 пр., 34 пр., 40 пр. — 42 пр.

Осман ага, юзбашия от стражата, придружила Т. Крайчов и задържаните по процеса срещу Д. Общи при пътуването им за Цариград, 99.

Осман чауш, от охраната на Малич ага, предводител на башибозуците в Софийско, 11 пр.

Оханес, арменец от Диарбекир; подпомагал диарбекирските заточеници, между които и Т. Крайчов, 193.
 

Папазов, Мирчо Димитров — вж. Попов, Мирчо Петков. Парашкева, българка от Търново; заведена с харема на турски паша в Диарбекир; омъжена за кюркчията Йоасаф Було-

191

сов от православните араби; правила услуги на диарбекирските заточеници — българи, 147, 157.

Парпулов, Христо Илиев — вж. Илич, Христо.

Паскалев, Мирчо — вж. Попов, Мирчо Петков.

Паша Петко — вж. Петко паша.

Пашов, Дико Беров — вж. Беров Пашов, Дико.

Пеев (Пейов) — Пощата Галевски, Димитър (Дидо, Дидьо, Дико; 1844—26 октомври 1874 ?), от с. Голям Извор; комитетски куриер и член на ЧРК в селото си; близък съратник на Левски; поради голямата му прилика с Апостола последният си служил с неговото тескере; заточен в Диарбекир за 4 год. след Арабаконашкия провал, 145, 183.

Пейов (Пеев), Лало (дядо Лало; ок. 1816—13 януари 1876) от Тетевен; осъден за 5 год. на заточение в Диарбекир по Арабаконашкия провал (за смъртта му било съобщено в: „XIX в.”, 3, 1876, № 7, от 14. XII. 1876 — починал в Диарбекир), 145, 156, 157.

Пелов, Вутьо, от Видраре; член на местния ЧРК; по Арабаконашкия провал осъден на 6 год. заточение в Диарбекир, 145.

Пенев, поп Цене (Ценко), от с. Чеканчево (1836—1891); член на Желявския ЧРК, 24

Пенчович, х. Иванчо Величков х. — вж. Хаджипенчович, х. Иванчо Величков.

Петко Паша (Петко Маринов), от с. Грамада; един от водачите на антифеодалното въстание в Северозападна България през 1850 г. (Видинското въстание); след въстанието — заточен в Диарбекир; починал към 1860 г.; (по твърдения на поп Минчо Кънчев — починал в 1875 г.?), 142.

Петков, Геоше (1816?—1876?), от с. Желява, 26 пр.

Петков (Храбро), Иван, от Тетевен; член на местния ЧРК; заточен в Диарбекир за 3 год. след Арабаконашкия провал, 125, 145.

Петков, Мито (Димитър Петков — Бояджията), от Враца; член на Орханийския ЧРК; осъден след Арабаконашкия провал на 3 год. заточение в Диарбекир, 144, 209.

Петров, х. Боне (1836—1895), от с. Бельово (?); килиен учител; член на Софийския революционен комитет; по време на Руско-турската война заточен в Диарбекир и освободен веднага по силата на амнистията; след Освобождението председател на Софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел, помощник-кмет на София, 40—42.

192

Петров — Бояджията, Васил (Васил Тетевенчето; Васил Петров Цаков; ок. 1840— 5 септември 1873), син на дядо Петър Цаков (Саулски) от Орхание, също заточеник; род. от Тетевен; член на Орханийския ЧРК; бояджия в Орхание; осъден на вечно заточение по Арабаконашкия провал; 144, 150, 151, 158.

Петров, Йосиф — вж. Поппетров, Йосиф.

Петров Иванов, Станчо (Чорбаджи Станчо; Станчо Бакалина; Станчо Петров Желязков) от с. Карабурун; живял в с. Джамбазито и член на ЧРК там; домът му бил убежище на Апостола; участник и в църковната борба; осъден на вечно заточение по делото на Ат. Узунов (1873); по време на Освободителната война направил опит за бягство и загинал под стените на Диарбекир в 1877 или 1878 г., 162, 171, 179—182.

Петров, Фильо (Филип) п. — вж. Поппетров, Фильо (Филип).

Петър Арнаутина — вж. Якимов, Петър. Печов, Стоян от с. Желява, 24 пр.

Печов, Стоян от с. Желява; син на баба Сива Печова, укривателка на Т. Крайчов, 42 пр.

Печова, баба Сива, от с. Желява, в чиято къща се укривал Т. Крайчов по време на Руско-турската война (1877—1878) преди идването на русите в с. Желява, 42 пр. — 44 пр. — 44 пр., 48 пр., 50 пр., 51 пр.

Пешов, Иван от с. Елешница; сродник на Т. Крайчов, 52 пр. — 55 пр.

Пешов, Илия Иванов от с. Елешница, син на Иван Пешов, 55 пр.

Пешов Тодоров, Тодор (Тодораки) от София (1838—1892), най-големият син на дядо Пешо Тодоров (Желявеца); член на ЧРК в София; чорбаджия, ученик на Сава Филаретов; след Освобождението — участник в Учредителното събрание; кмет на София; по негово време се издигнал паметникът на В. Левски в София, един от учредителите на Софийската народна библиотека, 34, 35.

Писков, Пенко от с. Желява, 60 пр.

Плевналията, Анастас — вж. Попхинов, Анастас Христов.

Поп Георги — вж. Тутмаников, поп Георги Даков (Диков)

Поп Димитър — вж. Иванов Аврамов, х. п. Димитър

Поп Димитър, православен свещеник в Диарбекир, 158.

Поп Еню — вж. Попдимитров, поп Еню Поп Козма, православен свещеник в Диарбекир, 158.

Поп Лефтер, арменски свещеник от с. Ялаурт, Мала Азия, 119.

Поп Стоян — вж. Поппенков, поп Стоян.

193

Поп Цене — вж. Пенев, Поп Цене (Ценко).

Попа — вж. Поппенков, поп Стоян.

Попдимптров, поп Еню (1826—1876) от с. Гюнели махале (дн. Любенова махала); осъден на вечно заточение по процеса срещу Ат. Узунов (1873); един от основателите на местния комитет; починал в Диарбекир, 162, 174.

Поплуканов Лилов, Марин (Марин Попов; Марин Кафеджията; псевд. Грую; 1845—1913), от Ловеч; един от най-изтъкнатите дейци на комитстската организация в Ловеч; близък съратник на Апостола; съдържател на кафене, в което ставали тайни срещи и размяна на революционна кореспонденция; съден по Софийския процес и заточен в Диарбекир с доживотна присъда; избягал оттам в 1876 г. 110, 146.

Попниколов, Станчо (Станчо Попов) от с. Лопен; осъден на заточение в Диарбекир за 3 год. по Софийския процес. 125, 146, 183.

Попов, Анастас — вж. Попхинов (Попов), Анастас Христов.

Попов, Димитър, заточен в Диарбекир, 183, 184.

Попов, Марин — вж. Поплуканов Лилов, Марин.

Попов, Мирчо Петков (още и: Мирчо П. Петков, Мирчо Димитров Попов или Папазов, Мирчо Паскалев; псевд.: Даскал Мирчо и Аспарух; 1840 или 1845—1926), от Казанлък; просветен и революционен деец от Възраждането; учител в Казанлък и Хасково; един от основателите па ЧРК в Хасково; съден по процеса срещу Ат. Узунов и осъден на вечно заточение в Диарбекир; избягал оттам и участвувал в Българското опълчение; деец по Съединението, 161.

Попов, Спас от с. Яна, кумец на Т. Крайчов, 5 пр., 6 пр., 43 пр.

Попов, Станчо — вж. Попниколов, Станчо.

Поппенков, поп Стоян (в ориг. — „попа”), (1835—1909) от с. Желява; един от основателите на Желявския ЧРК; осъден на заточение в Диарбекир за 3 год.; взел активно участие в организираното чествуване на Кирил и Методий в Диарбекир през 1874 г., 22, 73, 93, 119, 138, 139, 146, 149, 152, 155, 158, 159, 164, 166, 169, 180, 205, 206.

Поппетров, Йосиф (ок. 1835—сл. 1878) от с. Видраре; предсе дател на ЧРК във Видраре; земеделец и търговец; след Арабаконашкия провал осъден на заточение в Диарбекир за 6 год.; освободен в 1878 г. по силата на амнистията във връзка със Санстефанския договор, 144, 183.

194

Поппетров, Фильо (Филип; ок. 1830—пр. 1878) от с. Видраре, брат на Йосиф Поппетров; търговец; член на Видрарския комитет; осъден на заточение по процеса срещу Д Общи за 6 год.; починал в Диарбскир преди амнистията, 144, 183.

Попстефанов, Димитър (Димитраки Попов; 1845—1920) от Хасково (?); член на ЧРК в Хасково; осъден на вечно заточение в Диарбекир по процеса срещу Атанас Узунов във връзка с покушението срещу х. Ставри; освободен в 1878 г. по силата на амнистията, 161.

Попхинов (Попов), Анастас Христов (Попхристов, Плевналпята) от Плевен (1826—1898); брат на Данаил Попов, един от най-близките съратници на Левски и БРЦК в Т. Мъгуреле; Анастас е член на Плевенския частен революционен комитет; един от помощниците на В. Левски, влязъл в стълкновение с него поради недисциплинираността си; осъден на вечно заточение в Диарбекир, 77, 78, 146.

Примов (Примо, Приму), хаджи Ставри (Ставраки; ок. 1810—поч.?) от Станимашко; търговец, лихвар; живущ в Хасково; гръкоманин-фанатик; заподозрян от членовете на ЧРК в предателство спрямо революционното дело, поради което ЧРК, начело с Ат. Узунов, го осъдил на смърт и направил опит за убийството му (1873); по-късно бил направен втори опит, 163.

Пупешков, Васил Цветков (Даскал Васил; 1837/38—1888), учител от Тетевен; член на ЧРК там; осъден на 6 год. заточение в Диарбекир по Софийския процес във връзка с делото на Левски, 146.

Пъшков, Димитър Попниколов (Копринарът, Пашкуладжията и др., 1840—1926) от с. Сопот, Ловешки окръг; член на Ловешкия комитет, близък съратник на Апостола; заточен в Диарбекир след Софийския процес; избягал оттам през 1876 г., 146.
 

Радев, хаджи Стоян, от четата на Филип Тотю в 1867 г.; заточен с групата свищовци за 10 г. в Диарбекир, 143.
Риза ефенди — вж. Генадий дякон (йеромонах).

Русев Василев, Бойчо (1847/48—1877). от с. Гюреджии; търговец на добитък; участник в революционното движение; осъден по процеса срещу Ат. Узунов в 1873 г. на вечно заточение в Диарбекир; избягал в 1876 г.; участник в Българското опълчение и загинал в боевете при Ст. Загора, 162, 182.

195

Салим спахия (Мехмед Салим), един от членовете на Следствената комисия по разследването на Арабаконашкия обир, 69.

Сариев, Христо Донов (Гълъб войвода) от Калофер (ок. 1838—1921), участник в националнореволюционното движение; куриер на ТЦБК в Букурещ; натоварен от комитета да връчи мемоар от 1867 г. на султана за учредяването на дуалистична монархия; задържан по-късно в 1870 г. в Цариградския затвор и откаран в Диарбекнр ок. 1875 г.; освободен в 1878 г., 106.

Саулски, Петър Цаков — вж. Цаков Саулски, Петър.

Свръдлов (Свръдльов) Станоя от с. Елешница; изпратен от русите в София с разузнавателна задача през Освободителната война, 48 пр., 49 пр.

Сербезов (Сърбезов), Кирияк Василев (ок. 1847—1918), родом от Чирпан, учител там и в Хасково; член на Хасковския революционен комитет; осъден на вечно заточение в Диарбекир по процеса срещу Атанас Узунов в 1873 г.; освободен в 1878 г. по силата на амнистията.

Симидчиев, Косталин Тодоров (Тодев) — вж. Тодоров (Тодев) Симидчиев, Костадин.

Скитникът — вж. Генадий, дякон (йеромонах).

Сливков, Стефан Петров (1837 или 1839 — поч. 1917) от Т. Сеймен; член на ЧРК в Стара Загора — един от основателите му; осъден на вечно заточение в Диарбекир по процеса срещу Ат. Узунов в 1873 г.; освободен в 1878 г., 161.

Симеонов, Герго (Георги) Стойков — вж. Стойков Симеонов, Герго (Георги).

Спас, кумец на Т. Крайчов — вж. Попов, Спас.

Спасов, Величко, от с. Желява, 60 пр.

Спасов, Цветан, 4 пр.

Стамболията, Димитър — вж. Крачунов Стамболията, Димитър.

Стаменов Пагарски Стоян от Орхание; кожухар по професия; член на ЧРК; осъден на заточение за 3 години по Софийския процес в 1873 г., 144, 183.

Стаменов Божков, Христо (Дядо Христо), тъст на Т, Крайчов; член на ЧРК в с. Желява; запознал Д. Общи с Тоне Крайчов, 24.

Станчев, х. Станьо х. — вж. Врабевски, х. Станьо Хаджистанчев.

Стефанов, Димитър — вж. Попстефанов, Димитър.

Стойков, Атанас, овчар от с. Желява (?), 59 пр.

196

Стойков Симеонов, Герго (Георги; род.? — поч. сл. 1878). от с. Голям Извор; земеделец и кръчмар; член на медния ЧРК; сподвижник на Левски; в 1872 г. участвувал в покушението срещу дякон Паисий; осъден на заточение в Диарбекир по Арабаконашкия провал; освободен в 1878 г. с амнистията. 110.

Стойна, сестра на Т. Крайчов — вж. Младенова, Стойна Христова.

Стойнов (Клюнчов), Тошко (Тодор) от с. Желява (ок. 1832—поч.?), член на местния ЧРК; подпомогнал материално революционното дело при едно посещение на Д. Общи в с. Желява; съден и оправдан в Софийския процес, 29.

Стойчов (Стойчев), Геле, от с. Желява; член на местния ЧРК; кмет на селото по времето на основаването на комитета и задържането на заподозрените, 45, 46, 48.

Стоян — вж. Печов, Стоян. Стоян чорбаджи, от с. Бухово, 9 пр.

Стоян Шишков, Гато (Гатю; 1836—1905), от с. Голяма Раковица; член на Желявския ЧРК; основал комитет в Г. Раковица по време на Априлското въстание; участвувал в Хвърковатата чета на Г. Бенковски; след погрома на Априлското въстание — осъден на доживотно заточение на о. Родос; освободен на 20. III. 1878 г., 24, 203, 208.

Стоянов, Иван, от с. Желява, 99.

Стоянов Ибришимов (Ибришима), Иван (Доктор Ибришима; Доктора; Иван Екимина или Хекимина от Тетевен; ок. 1828—1904); сподвижник на Левски; заточен за 8 години по Арабаконашкия провал (1873), 138, 145, 164, 171, 173.

Стоянов, хаджи Мано (1813—1895), влиятелен чорбаджия от София; член на Софийския комитет; подпомагал революционната организация; член на Софийската училищна община; член на Софийския меджлис; участвувал в разпита на комитетските дейци във връзка с процеса срещу Д. Общи и В. Левски, 62.

Стоянов, Стоичко — вж. Витков (Видков), Стоичко Стоянов.

Стоянов Куртев, Таню (прякор Уйгунсуза; Таньо Стоянов Диарбекирски; 1846—1876) от Сливен; член на ЧРК в Сливен, съратник на Левски; заточен в Диарбекир през 1873 г. с неопределено наказание, откъдето избягал през 1874 г.; войвода на малка чета, преминала Дунава след Априлското въстание; убит в сражение, 164, 188.

Стоянов, Христо Тодоринов (1845—1895) от София; ученик на Сава Филаретов, завършил право в Московския универ-

197

ситет; през 1870 г. е управител на Софийските училища; председател на Софийския революционен комитет; делегат на Църковния събор в Цариград през 1874 г.; за едно с М. Балабанов редактирал в. „Век”; през Освободителната война е зачислен в щаба на кн. Вл. А. Черкаски; министър след Освобождението, 160, 203—205.

Сърбезов, Киряк Василев — вж. Сербезов, Кирияк Василев.
 

Танов, Вельо (Величко) Иванов, зет на Т. Крайчов (мъж на сестра му Мита; ок. 1840—1869); хайдутин, затворен във Видинската тъмница поради убийство на черкези — преди 1869 г.; починал в тъмницата, 95.

Танова, Мита Вельова (Мита Иванова Крайчова — по баща), сестра на Т. Крайчов, 94.

Тетевенеца, х. Станьо — вж. Врабевски, хаджи Станьо Хаджистанчев.

Тодев, Костадин — вж. Тодоров (Тодев) Симидчиев, Костадин.

Тодев, Янко — вж. Тонев (Тодев), Янко.

Тодоров, Васил, арабаджия от Подуене; взел участие в предаването на Ботеви четници край с. Чурек, 13 пр.

Тодоров, Дико — вж. Диков, Дико Тодоров.

Тодоров, Димо, ханджия от София (Димо Цинцарина; Цинцарина Димо), 40, 41, 59.

Тодоров (Тодев) Симидчиев, Костадин (Константин, Коста; Хайджията Коста; Чорбаджи Кощи или Кости; 1837/40—поч. сл. Освобождението); известен търговец и хаджия от Хасково; крепител на българщината; член на ЧРК; осъден на вечно заточение в Диарбекир във връзка с опита за убийство на х. Ставри в 1873 г., 161.

Тодоров, дядо Пешо (Дядо Пешо Желявеца, Желявски; Чорбаджи Пешо; Дядо Пешо; 1810/20 — поч. ?), родом от с. Жслява; живял в София, търговец по професия; застъпник за българщината; член на Софийския меджлис и участник в Следствената комисия по делото на Д. Общи и В. Левски и разпита на желявеките участници; станал гарант за освобождението от затвора на ботеви четници; в къщата му е отседнал ген. Гурко по време на Освободителната война; починал след Освобождението, 32—34, 62, 70—73; 45 пр., 60 пр.

Тодоров, Спас от с. Желява, 99.

Тодоров, Тодор Пешов — вж. Пешов Тодоров, Тодор.

Тонев (Тодев), Янко (Яне, Еньо, Янаки) от Хасково (1831 — сл. Освобождението), търговец, член на ЧРК в Хасково; осъ-

198

ден по делото на Ат. Узунов на доживотно заточение; избягал в 1876 г., 161, 171.

Трайкович, Димитър (1818—1880), виден търговец и чорбаджия от София; подпомагал училищното дело в града; член на ЧРК в София по времето на Левски, 211.

Тутмаников, поп Георги Даков (прозвища: Черкезина, Шолето, поп Шоло; псевд. Илирически, Илирическия поп; род. 1837 или 1842—1881); род. от махалата Тутманица, дн. към Беляковец, Етрополско; член на ЧРК в с. Видраре, където отива в 1869 г. като свещеник; осъден на заточение за 10 години по Софийския процес в 1873 г. — 145, 158.
 

Узунов, Атанас Цветков (1851 —1907), родом от Одрин, живял в Цариград и учил в Николаев; през 1872 г. бил учител в Сливен, където се запознал с Левски; организирал въз основа на комитетско решение опита за убийство на известния хасковски първенец-гръкоманин х. Ставри Примо; на 4. V. 1873 г. е осъден на каторга за 15 години в рудниците на Аргана Мадсии, откъдето избягал в 1876 г.; считал се за заместник на Левски, но с по-ограничени права; след Освобождението — учител, народен представител, книжовник, 161 —163.

Уйгунсуза — вж. Стоянов Куртев, Таньо.
 

Фильо — вж. Поппетров, Фильо (Филип).

Фратов, Илия от Сопот; задържан в Цариградския затвор след 1867/68 г.; заварен там от Т. Крайчов в 1873 г., 106.

Фурнаджиев, Иваи Лилов от Сопот, Пловдивско; учител в Тетевен, секретар на ЧРК там; при задържането си издал революционната архива; съден и заточен за 10 години във връзка с Арабаконашкия обир; освободен в 1878 г. (според Ст. Заимов — починал на заточение), 146.
 

Хаджи поп Димитър — вж. Иванов Аврамов, х. поп Димитър.

Хаджи поп Иоасаф — вж. Йоаникиев, хаджи поп Йоасаф.

Хаджи поп Теодоси — вж. Йоаникиев, хаджи поп Теодоси.

Хаджи Станчо Тетевенеца — вж. Врабевск и, х. Станьо Хаджистанчев.

Хаджи Ставри — вж. Примов, х. Ставри.

Хаджи Михаил, арабин от Йерусалим, 152.

Хаджидечов (Хаджидечев), Георги (ок. 1837 — сл. 1899), от Стара Загора; търговец и революционен деец; един от основателите на ЧРК в Ст. Загора; съден по делото на Ат.

199

Узунов и изпратен на доживотен затвор в Диарбекир; освободен по силата на амнистията в 1878 г., 161, 184.

Хатжииванов (Хаджииванчов) Минчев, Георги — вж. Минчев, Георги Хаджииванов.

Хаджииванов (Хаджииванчов) Минчев, Михо — вж. Минчев, Михо (Михаил) Хаджииванов.

Хаджииванов, Станчо (1844—1875). от Тетевен; ханджия, член ма ЧРК в Тетевен; осъден по Арабаконашкия провал на 4 години заточение; брат на Станьо Хаджииванов; починал в Диарбекир, 145, 191.

Хаджииванов, Станьо (ок. 1848/50—1904) от Тетевен, брат на починалия в Диарбекир Станчо Хаджииванов; ханджия, член на ЧРК в Тетевен; в хана на брат му Левски поставил основите на ЧРК в 1870 г.; осъден на 3 години заточение по Арабаконашкия провал, 145.

Хаджиманоилов, Тодорчо Нешов, 107.

Хаджипенчович, х. Иванчо Величков (х. Иванчо ефенди — Русчуклията; х. Иванчо Пенчович) от Русе; висш турски чиновник; от 1868 г. е член на Държавния съвет; в 1870 г. е член на Временния екзархийски съвет; поддържал връзки с Левски; член на Извънредната комисия по процеса срещу Левски, 81, 85.

Хаджистанев, Станьо — вж. Врабевски, х. Станьо Хаджистанчев.

Хаджията, Коста — вж. Тодоров (Тодев) Симидчиев, Костадин.

Харалампий, учител от Кюстендил — вж. Драганов, Харалампий.

Хекимина, Иван — вж. Стоянов Ибришимов, Иван.

Храбро — вж. Петков (Храбро), Иван.

Христо — вж. Младенов, Христо Стоянов.

Христов, Анастас п. — вж. Попхинов (Попов) Анастас Христов (Попхристов).

Христов, Веле — вж. Божков, Веле Христов.
 

Цагарски, Стоян Стаменов — вж. Стаменов Цагарски, Стоян.

Цаков, Васил Петров — вж. Петров-Бояджията, Васил.

Цаков Саулски, Петър (Дядо Петър; ок. 1818 — сл. Освобождението) от Орхание, бояджия; член на ЧРК в Орхание, баща на Васил Петров — Бояджията от Тетевен, съмишленик на Левски; осъден на заточение в Диарбекир за 3 години по процеса във връзка с Арабаконашкия обир; освободен в 1878 г., 145, 156, 157.

200

Цветков Гашевски, Христо (ок. 1850 — сл. 1930) от с. Койнаре, Врачанско; шивач в Орхание; заточен след процеса по обира в Арабаконак, 144.

Цвятко чорбаджи — вж. Илчов, Цвятко.

Цингов, (?), Атанас от с. Бухово, 24, 31.

Цинцарина, Димо — вж. Тодоров, Димо.

Цинцарина Кола (Коле), съдържател на хан край София на р. Искър, 58.

Цонков Кофарджиев, Брайко (1838—1914); задържан в Цариградския затвор за революционна дейност от 1869 г.; по-късно — изпратен на заточение в Диарбекир, 106, 176, 184.
 

Черкезина — вж. Тутмаников, поп Георги Даков (Диков).

Чорбаджи Кощи (Кости) — вж. Тодоров (Тодев) Симидчиев, Костадин.

Чорбаджи Пешо — вж. Тодоров, дядо Пешо.

Чорбаджи Стоян — вж. Стоян чорбаджи.
 

Шейретов, Велчо Йотов — вж. Шунтов, Велчо Йотов.

Шишков, Гато (Гатю) Стоянов — вж. Стоянов Шишков, Гато (Гатю).

Шолето — вж. Тутмаников, поп Георги Даков (Диков).

Шунтов, Велчо Йотов (Велчо Шунтата, Велчо Йотов Шейретов; 1846—1915). от с. Самунджиево (?); куриер и член на Орханийския частен революционен комитет; участвувал в нападението на турската хазна, организирано от Д. Общи; осъден и заточен в Аргана Мадени, 27, 39.
 

Ювков, дядо Стоян — вж. Ивков (Ювков), дядо Стоян.
 

Якимов, Петър (Петър Арнаутина), търговец, сиренар, живущ в Цариград; приятел на Т. Крайчов, 203, 208.


[Previous] [Next]
[Back to Index]