Диарбекирски дневник и спомени
Тоне Крайчов
 
20. ПРИСТИГАНИЕТО НА 22-МА ДУШИ БЪЛГАРИ ОТ ХАСКОВСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ [156]  — ИМЕНАТА ИМ
 

Като получавахме от Цариград вестника „Век” [157] (подарок на заточените българи в Диарбекир) от редакторите му Марко Балабанов и

96
 

Христо Стоянов, узнахме, че ще ни дойдат на гости още българи от Хасковското приключение.

Не мина се много, ето че на 6-ий февруарий 1874 год. довтасаха в Диарбекир; ние като бяхме изле[з]ли вън от града да ги причакаме в управлението на новия сарай, посрещнахме ги на същото място и казахме им „добре дошли от България”, тия ни отговориха: „Добре нашли”. След 15 минути придружихме ги за в града до самия затвор, като им помогнахме да си внесат дрехите вътре в затвора. //

с. 161
Както с нас, така и с тях постъпиха местните православни жители, та ги пуснаха след осем дена из затворът да живеят и ходят свободно из градът. Само Атанас Узунов не пускат, а оставиха в затворът, на когото аз дълго време принасях що му е потребно като хляб, тютюн и др. тем подобни. За другите беше запретено да влизат при него.

Имената им:
(От Хасковското приключение 1873 год., майа 2-рий от гр. Хасково)

1. Атанас Узунов (учител), осъден за 15 години
2. Георги х. Иванчов —”— вечно
3. Брат му Михо х. Иван[ч]ов —”— —”—
4. Зетят им Петър И. Берковски, учител, родом от гр. Лом, осъден вечно.
5. Костадин Тодоров [осъден] [вечно]
6. Янко Тонев —”— —”—
7. Димитър поп Стефанов —”— —”—
8. Мирчо П. Петков, учител, родом от Казанлък, осъден вечно.
9. Кирияк В. Сербезов [158], учител, родом от Чирпан, осъден вечно.
10. и Стоян Заимов, учител —”— “—”

От Стара Загора:
Стефан П. Сливков осъден вечно
Георги х. Дечов —”— —”— //

с. 162
От [с.] Арабаджиево (Заарско [159] окружие)
Поп Минчо Кънчев, осъден вечно

97
 

Поп Еню п. Димитров (от Гюнелийска) махала [160] — веч[но]
Станчо Петров (от Джамбазите) [161] вечно
Бойчо Русев (от Гюрюджии) [162] вечно
Дойчо Димов (от Сеймен) вечно

От Чирпан:
Хаджи поп Димитър Иванов вечно
Янко Т. Кочов, учител —”—
Георги Данчов, живописец —”—

От Пловдив:
Христо Илич вечно
Костадин Т. Доганов (родом копривщенец) —”—

Тия хорица, както се научихме от самите тях, са били съучастници в БЦР комитет, както и ний, но след нашето (Софийско) приключение застъпили са [се] още по-разпалено да работят за постиганието целта, т. е. за освобождението ни от турците.

Водителят (апостола) на наченатото дело с тези хора е бил Атанас Узунов //

с. 163
(учител); някой си хасковски жител (грък) на име хаджи Ставри [163], подозрян от членовете на комитета, че щял да предаде делото на тур[ското] правителство, в едно събрание решил комитетът да се убие х. Ставри, попаднало се жреб[и]ето да изпълни това наместника на Левски — Атанас Узунов в определено време. Една вечер като отишъл в къщата на х. Ставри с цел да го пита дали ще може да се ожени с някое си момиче, отворили разговор и след няколко минути като си тръгнал да излиза от стаята, опитал се и гръмнал с револвера си три пъти върху х. Ставри и той паднал леко ранен [164], вследствие на това (от гърмежа на револвера), притърчали слугите и жените на х. Ставри, уловили Узунова и предали го на полицията, когото затворили. По-нататък подробностите не знам как е станало. [165]

Както и да е, но до[й]доха и тия да ни са другари в Диарбекир. (Освободихме България, //

с. 164
сега да си гледаме работата).

Подир два месеца от тяхното дохождане, т. е. на 2-ри априлий 1874 год. докараха в Диарбекир още един българин, на име Таню Стоянов от Сли-

98
 

вен, заточен с неопределено наказание. Затова нашите българи му притуриха още едно име (уйгунсуз [?]). [166] Както [в]сичките, така и той постоя няколко дена в затвора, сетне се пусна под поручителство да живее свободно в градът.

След няколко дни докараха от България и един турчин Али-онбаши от Ловеч, осъден вечно, но за какво не знам.

През тази зима времето беше по-студеничко н дъждовито. Аз, поп Стоян и Иван Доктора, като отначало бяхме останали да живеем във вътрешното кале, в известните дюкяни, дето приличат на налба[н]тници без врати, сега като прокапаха от дъждовете, невъзможно беше да седим и спим вътре, пренесохме се кой де намери сушина, по кафенетата и по фурните, но и тамо капчуци, нийде спокойствие не намерихме повече. Така прекарахме тази зима. Дойде и пролет. Природата подкачи да изпуща своите приятни миризми, всичко весело, ние горките въздишаме и пъшкаме из диарбекирските тесни улици с едничка само надежда, че с божията воля, може някога да дойде //

с. 165
и за нас бял ден да се освободим и завърнем в милото ни Отечество, майка България.

Дочакахме и светлото Христово възкресение, събрахме се [в]сички българи в черква, по отпус[к] като излязохме в дворът черковни, поздравихме се с празника „Христос возкресе, воистина возкресе”, с цървено яйце, както ни е обичаят. Сетне се разотидохме и прекарахме весело този ден — Великден. По-после същото направихме и на народният ни празник — 11-ти майя „Свети Кирил и Методий” по отпуск из черква, като се спряхме в дворът черковни, дето присъствуваха и местните православни жители, каза се реч от г-н Янко Т. Кочева за българските просветители, де сме им празнували празникът, а де сега. По-нататък продължи речта си, защото се намирахме и ний днес тук в Диарбекир, отдалечени от всичко мило и драго, като най-сетне речта се свърши, на всякого се просълзиха очите и всеки си отиде на живелището.

Двама българи инжинери от Хасковското приключение — Петър Ив. //

99
 

с. 166
Берковски и Христо Илич, повикаха от правителството да бъдат мендизи (инженери) на един нов правителствен път (шосе). Знаели — не знаели този занаят, отидоха и свършиха го, като им плащаха и възнаграждение за работата.


[Previous] [Next]
[Back to Index]


156. Станал провал през май 1873 г. в южнобългарските комитети на БРЦК по повод извършеното покушение срещу х. Ставри Примов в Хасково от Ат. Узунов. Арестувани и осъдени са в Пловдив 22 души и изпратени на заточение.

163

157. В. „Век” излиза в Цариград в 1874—1876 г. под ред. на М. Балабанов; вестник с просветителен и еволюционен характер.

158. В ориг. „Сърбезов” — Кириак Василев Сербезов.

159. Т. е. Загорско, Старозагорско.

160. От. с. Гюнели махле, Сливенско; дн. Любенова махала.

161. Джамбазито (дн. Калояновец), с. в Старозагорски окръг.

162. В ориг. „Гюреджия”; село Гюрюджии (дн. Преславен), Старозагорски окръг.

163. Хаджи Ставри Примо (Примов).

164. Следва два реда нечетлив, задраскан текст.

165. Следва зачертан нечетлив текст.

166. В ориг. „уйгунсус” — от тур. „уйгун” — пригоден, сговорчив, податлив, удобен.