Заранта рано в четвъртък потегли кораба въз Боазът [113] към Черно море. И ния гледахме султанските палати и от двете страни на морето. Като настъпихме в по-голямото море, около нас няколко крачки надалеч от кораба из водата съгледахме нещо че се премята като колело. Попитахме що е това, то било риба (домуз балък). Вървяхме колкото един час крепко, па току захвана кораба да ни люля на една, ту на друга страна. //
74
с. 112
Подухна още по-силен вятър и то стана страшна буря по морето. Далгите,
[114] които идеха насреща ни, видяха ни се като планини.
Като наближи някоя, кораба се повъзправи нагоре и като я премине, кораба
се наведе надолу. Страшно зрелище, ний се поуплашихме и слязохме от кувертата
долу в хамбарът на кораба. Като поседяхме малко, догде говорехме, че в
тази страшна буря може да ни издавят в морето, виждам, че другарите ми
— този тук, онзи по-нататък — подкачиха да бълват. Не се минаха 5—6 минути
и аз направих същото. Тъй се разболяхме лошо, щото никой от мястото си
не можеше да се помръдне. Когато тръгнеше някой от нас за по нужда, той
се блъскаше от стените на кораба и се пре[д]ставляваше като пиян човек,
а който не можеше да ходи макар като пиян, той лазеше с ръцете и нозете
си като малко дете. Забравихме вече в какво място и [г]де се намираме.
Когато по //
с. 113
едно време до[й]де ми свяс[т] в главата, трепнах и погледнах, то кораба
спрял на едно място и съмнало. Лека-полека излязох отгоре на кувертата,
съгледах един градец, називаем Ираклия. Поумих очите си с прясна
вода и постоях няколко време отгоре, поисках от готварницата от ориз чорба
за 1 грош, тия ми сипаха две-три лъжички и куснах ги, хляб душа не ще.
По това после ни казаха, че корабът ще преседи на това място, догде се
утиши бурята на морето. До вечерта преседяхме тамо. Заранта в събота като
станахме, малко се усещам, че съм по-добре, [в]земах та си похапнах малко.
Около пладне този ден позволиха ни който ще да отиде в градът да си купи
нещо. Съгласихме се 11 души, па се качихме в един каик, та отидохме в градът
Ираклия, купихме си що ни трябваше, сетне отидохме в едно казино
[115], пийнахме и ядохме: салата от тазе — кромид и
печени яйца [116], разбира се, че почерпихме и двамата
турци, //
с. 114
които ни придружаваха от Цариград. Повърнахме се в кораба, заплатихме
за превозванието на каикчията по два гроша, на човек, а бурята по морето
по-малка стана, но и таз вечер останахме на това място. Заранта в неделя
потегли кораба. Аз нищо не ядох, да ми не ста-
75
не зле по пътят, но след два часа сполетя ме пиянството от морето, понеже захвана още по-страшна буря и тогава като легнах, не можах да си подигна главата. Спирал се е кораба край един градец Амасара, но аз не можех да го видя. През пътуването на този ден по едно време зачуха се страшни викове, дочух още от другарите ми, че си говореха: „Кораба пропаднал в морето и ще ни издави.” Потеглиха тие (другарите ми) из хамбарът бързо да излизат. Аз се стреснах уплашен и потеглих подире им. Доде излязох на кувертата, съгледах, че извадили един човек //
с. 115
от корабаджиите, който бил паднал в морето. Тогава ний се успокоихме
и [се] завърнахме по местата си. Подир малко спря кораба в пристанището
до градът Синап. Стояхме тамо, догдето стовариха стоките на търговци[те]
за тоя град. В същото време дойде един българин-риболовец, [117]
оженил се в същия град, каза си името и от[г]де е, но съм забравил. Тръгнахме
оттамо в 11 часът по алатурка, та в съмнало спря кораба в пристанището
до град Самсон. Каза ни се, че тук ще излизаме на сухо. Дойде един
каик, нахвърляхме се [118] всички в него, догде ни
прекара до сушата. Насмалко остана да потъне каика, защото беше претоварен
с нас, а той — проклетият каикчия — зарад[и] повече пари, че ще [в]земе.
Както и да е, стъпихме на сушата. Най-първо поблагодарихме богу за избавлението
ни от страшната и неумолима буря на морето. Като ни чакаха няколко заптиета,
откараха ни право в затвора край морето, дето беше голяма нечистота, лоша
и нетърпима миризма.
От пътуванието през морето пет дни и 6 //
с. 116
нощи, аз като упоен от върлуванието морско през тази нощ, затвора ми
се видя, че постоянно се движи и люлее, което ме караше да се придържам
да не падна.