Вместо предговор
Сто години след Любомир Милетич в Седмиградско
Областите на Румъния според картата на Vasile Ioniţa u Hans Gel (1993)
Името Трансилвания става известно в латинската, респ. римската география като хороним (име на област, провинция) през I-III в. на н. е. Областта Transilvania влиза в състава на римската провинция Дакия. При Великото преселение на народите тук се настаняват славяните от българската група. Първобългарите пристигат на два пъти: първата група участва в състава на аварското ханство. Втората идва с Аспарух. Първобългарите са от трите колена на българския народ: булгари, есегел и барсили, т.е. със съвсем същия състав, който организира и държавния живот във Волжка България. По имената на тези български племенни колена се създават големите средища на племената като Бълград (днес Алба Юлия), Брашов и Секуй (днес област, в която влизат два окръга — Харгита и Ковасна). По имената на други български племена са областите и селищата Банат, Сибин (днес Сибиу), Булгар, Шкеи, Чангъи и др. Трансилвания става част от т. нар. Отвъддунавска България, която просъществува до падането на България под османска власг (в този период новосъздадените Влашко и Молдовско княжество са васални на българската държава - повече при П. Коледаров, Политическа география на Средновековната българска държава. Т. 1, II, С., 1979, 1989). Към българска Трансилвания през VIII в. (Франкско-аварската война) се присъединяват и въстаналите аварски първобългари. Първобългарите разделят римската провинция Transilvania на две области в основаната от тях Славяно-българска държава (680-681 г.). Западната част на тази земя наричат Банат; с присъединяването на аварските българи към Банат се включва и западната равнинна земя до р. Тиса, която днес съставя областта Войводина в Сърбия (името е калка на първобългарското Банат). Северната част получава славянското име Седмиградско, по имената на първобългарските крепости Сибин (днес Сибиу), Барсил (днес Брашов), Ръжнов (днес Ръшнов), Бълград (днес Алба Юлия), като имената на останалите днес не могат да се уточнят със сигурност (вероятно Дева, Клуж, Меркуря Чук ?!).
Българите славяни не се интересуват от римската латинска хоронимия: името Седмиградско поставят по своето езиково чувство за име-
5
нуване. Първобългарите, които са устроили българския държавен живот в областта, обаче ще да са познавали и старинното латинско име Transilvania, което са превели на своя език с име, запазено в днешния румънски език като пряка заемка от туканите, т.е. от езика на заварените от румъиците българи в Трансилвания, Влахия и Молдова. Румънското произношение е Ардя̀л и, както вече се каза, предполага се, че точно предава първобългарски или български оригинал [1]. В края на X в. българският Ардял след кръвопролитни войни е завзет от унгарците. В средата на XIII в. унгарците успяват да отнемат от българите и северната част на Банат, който от Български Банат се превръща в “Унгарски Банат”. Унгарците адаптират името Ардял към своята фонетика и днес то звучи в унгарския език като Erdély. Името с междуезикови варианти Ардял : Ердели е точна калка (превод) на латинското Трансилвания в значение 'зад планината'.
Такава е накратко българската история на Трансилвания до завладяването ѝ от унгарците. В началото на XIII в. в унгарската провинция Трансилвания : Ердели прииждат множество немци, наричани тук саси и шваби. В този период местните българи все още не са поунгарчени, a румънците все още не ca ce появили сред отвъддунавските части на българския етнос. Придошлите саси заемат от българите името Седмиградско, което превеждат с германското Siebenbürgen 'Седем града'.
Унгарската и австрийската история на областта Трансилвания, която включва и източната част на Банат, продължава до 1919 г. През този период в областта прииждат множество българи, наричани според българското делене на района: 1) банатски българи и 2) седмиградски българи. Предмет на описание в това научно съчинение са т. нар. седмиградски българи, били те аутохтони или дошляци (бежанари или градинари).
Географията на Седмиградско (име, което включва само част от съдържанието на Трансилвания) се ограничава от Карпатската дъга на юг и на запад и от планината Пояна Руска на север и изток. Общата площ на областта, обхваната в това изследване, е 61 500 км2, докато същинска Трансилвания заедно с Банат обхваща 102 000 км2. Това е територията, която Румъния получи като победителка в Първата световна война.
Румънската историография, която извежда корените на румънската държавност от времето на тракиеца (дака) Децебел, не признава друга етническа история на Трансилвания, освен румънската. За нея тази страна е част от вековечната румънска земя, която 800 години е била окупирана от унгарците (за много кратко време — през 1599 г. —
6
Трансилвания е присъединена от Михаил Витязул към Влашко и Молдова). Така българската история на тази част от Отвъддунавска България е иззета от румънската наука, българският героизъм за защита на народа от нападенията на унгарците е представен за “румънски”, българските комитати пък — за румънски воеводати в Трансилвания по време, когато румънският народ все още не се е появил на историческата сцена в Отвъддунавска България и Унгария. По темата са написани множество изкривявания, водещи сред които безспорно са тези на съвременния румънски академик Ştefan Pascu, на чиито трудове тук е обърнато достатъчно внимание. Отговор на някои от румънските мистификации за българщината в Трансилвания присъства частично в споменатия труд на Петър Коледаров, както и в моята книга “С българско име и с българска кръв” (В. Търново 1996). Сериозна подкрепа на историческата българщина в Трансилвания се появи и в унгарското академично издание Gábor Barta..., Gábor Vékoni , Kurze Geschichte Siebenbürgens, (Budapest 1990), където ce признава, че унгарците ca завоювали Трансилвания от българите, че в тази земя завареният народ е българският.
Наслова на този предговор - “Сто години след Любомир Милетич” в Седмиградско — заех от публицистичната рубрика “Български светове” на журналиста Златко Стойков от програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. Предаването, в което участвах и аз, се наричаше “Българите в Трансилвания. Сто години след Любомир Милетич” (12 май 1996,18–19ч.).
Съобщения за трансилванските българи се появяват в немската и унгарската книжнина още през XVIII в. Макар и частично, преди Освобождението внимание им обръща Марин Дринов, a първото пътешествие при чергедските и брашовските българи прави Л. Милетич. Впоследствие при алвинцките българи се озовава изследователят Карол Телбизов, a при брашовските — историкът Георги Нешев.
Изследователският интерес ме отведе при всички запазени до днес трансилвански българи или техни потомци (румънизирани, унгаризирани, германизирани) в годините 1991–1996, когато бях лектор по български език и култура в Крайовския университет. Кръстосах Седмиградско надлъж и шир в търсене на българщината. Интересът ми беше преди всичко от гледна точка на езиковеда ономаст, поради което историята в този научен труд е включена дотолкова, че да ми помогне да съставя екстралингвистичната част на това ономастично по същество произведение.
7
Илюстративния материал съм събрал на място в трансилванските селища на българите, като съм използвал и книжовни източници.
Голяма част от текста на този труд извлякох в готов вид от моята докторска дисертация “Българите в Румъния. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии” (С., 1996). Всичко написано в тази книга е резултат от теренни проучвания из българските колонии в Трансилвания. Езиковият материал е записан в преки анкети със седмиградските българи, чиито легенди съм се опитал да предам в автентичен вид.
Труда си посвещавам на седмиградските българи, които вече много столетия, макар и изгубили езика си, са запазили българското си народностно име и българското си самочувствие.
В изложението фактологията е представена според мястото на българските колонии в един или друг съвременен окръг на Трансилвания.