V. ОКРЪГ ХУНЕДОАРА
1. Дèва
Дева е център на окръг Хунедоара. Често се споменава в нашата литература за румънските българи (вж. повече при Трайков и Жечев, 377). Предмет на моите изследвания бяха само три обекта в града: Българският манастир и кварталът на българите до него; кварталът Чангъй в южната част на града, както и просопографията на чангъя Д. Мартинаш.
Българският манастир в Дева
I. Българският манастир. За него научих в Алба Юлия. Гостувах на Розалия Маньов, бешеновска българка, омъжена в този град. Като дъщеря на кябур (кулак) тя е била заточена от комунистическото пра-вителство в Дева. Там единствено нейно спасение бил Българският манастир, където намерила подкрепа и спасение от мъките. Знаех, че българите са построили в Дева свой францискански манастир, че градът заради тях бил наречен и “привилегированият български град Дева” (Трайков и Жечев, цит. съч., 35). В българската литература обаче нямаше съобщение за това, че манастирът продължава и до днес да се нарича Българският манастир.
Г-жа Розалия Маньов (високообразована българка, възпитаничка на манастирско училище; владее български, румънски, унгарски, френски език) ме препоръча на г-н Чоба, католическия свещеник на
111
църквата на чангъите. В дома на свещеника заварих млад цивилен мъж, който ми се представи за католически монах. Когато му казах, че съм българин, той възкликна: “Знаете ли, че тук в Дева имаме францискански манастир, който наричаме Български”. Младият монах, чието име не записах, ме отведе в Българския манастир, където се срещнах със свещеника Чоба и с игумена (супериора) Бенедик Домокош, чангъи от Харгита, Меркуря Чук. С тяхна помощ успях да открия интересуващото ме за Българския манастир: “бил изграден от българи, всички търговци”. Този факт е изписан във всички истории, свързани с манастира и града. Беше ми предоставена статията на Pal König (Királi): A bulgarok betelepedése Dévára szt.-ferenczrenduer zárdájának keletkezése. A Devál Allami Föreáliskola Ertsitöje (1881, 2, 3–11), която проследява българското присъствие в града и манастира. Поради непознаване на унгарския език не успях да се възползвам от написаното. Също така не успях поради липса на ксерокс да приложа текста към това изследване. Вярвам обаче, че други изследователи ще се възползват от библиографията. В Манастира е издадена също на унгарски език малка брошура: Deva ferences kolostor (Deva 1993), която притежавам, и чийто текст, осветляващ участието на българите в създаването на манастира, прилагам във факсимилен вид. По тази брошура са и част от илюстрациите. Останалите съм заснел аз.
От българските францискански монаси днес са останали два гроба до западната църковна стена. Надписани ca c българското име Cocalin, чипровско по тип, създадено с наставката -ин от основа Кокала, заета при чипровчаните от имената на босненските монаси; тази наставка се пази до днес при винганските, бешеновските и слатински-те българи и няма нищо общо с българската -ин при имената от типа на Радин от ЖЛИ Paga.
II. Кварталът Греку, унг. Gorok 'гърците'. Намира се точно до Българския манастир. Според обяснението на монасите “това е кварталът на българите”. Всички българи били търговци. Името на квартала е по етнонима гърци,рум. greci, унг. goroc (за унг. деетноним вж. и при Матковски 1985, 59, 65) в значение 'търговци', с което са били известни в града чипровичаните. Такива деетноними са чести в езиците, срв. напр. бълг. власи, юруци в значение 'пастири', аджеми 'перси' в значение 'търговци', и под. Днес в град Дева има 7000 епаршиаши, които се представят за унгарци и говорят само на унгарски език. Предполага се, че 3000 от тях (останалите 4000 са чангъи, вж. т. 4) са именно унгаризирани българи — чипровските българи или “гърците” от квартала Грек. Част от този квартал личи на едната илюстрация.
112
III. Кварталът Чангъй на чангъите от Дева. Намира се в южната част на града при изхода за Хунедоара [57]. Центърът на квартала е църквата Чангъй, която заснех. Самата църква се нарича “Св. Алберт”. Румънците я наричат Biserica din Ciangîl (църквата от Чангъй).
Името чангъ̀и е напълно непознато на българската научна общественост. С него се нарича тази част от първобългарския народ есегел, после позната под името секуи, бълг. секули, която първо е била унгаризирана, a голяма част от нея, която е останала в Молдова, и румънизирана (вж. село Тицкани, Роман) [58].
Чангъйската църква в Дева
Етнонимът чангъй до днес не е научно обяснен. Народната етимология на самите чангъи обяснява името с:
1) от унг. или чангъйско (?!) човоргоу 'нехранимайко, безделник' (Йосиф Ласло, Дева);
2) от чангъйско чанга 'животното, което върви в края на стадото' (Денеш Алберт, Одорхей Секуеск, Харгита);
3) от унг. чангъò (csango) 'звънец на животно' (Атила Ласло, Дева); същата нар. етим. е въведена и в рум. лексикография (DEX 1975,135).
Интересът към научната етимология на името е особено голям сред учените в секуйския център Меркуря Чук, от които получих специално писмо.
Чангъят Ласло Йосиф
Научната етимология на името, като се има предвид изконната първобългарска същност на чангъите, може да бъде само една: първобългарска. Възможна е само със средствата на тюркските езици и то тези от тях, които са запазили жива старинната етимология, като напр. тюркмени и турци. В името чангъй лесно се открива рум. i : l като в секуи от секули, в резултат на което възстановената етимологическа фор-
113
ма е чангал, чангел, чангул, чангъл (според хармонията на гласните в тюркския оригинал крайното -ел, -ал, -ул в чангъл, ченгел, чангул е същото, като в имената на първобългарите есегел : барсил : барсул и отдавна е разчетено в първобългаристиката като 'племе на народ'). В случая изконното чангал : ченгел означава народът, племето (на българите) чанг, ченг. Тази основа, засега непозната в етнонимията за българите, първобългарите, но безспорно реална, може да се сравни с етнонима джангули : жангули (в тюркски ч : дж : ж се редуват) на част от племенното обединение сарик (Атаниязов 1989, 69). Сам тюркменският етнонимист не знае за съществуването на трансилванските и молдовските чангъи и тълкува името по антропоним, което едва ли е основателно. Задача на българската първобългаристика е да открие точното значение на основата чанг. Може би името на бълг. връх Дженгàл в Пирин (2734 м) е свързан чрез юрушката етнонимия с тюркменско пастирско племе, наследило името на първобългарите дженгал. По сигурни следи от името са българските селищни имена Ченге (Аспарухово) и Ченгел (Дивдядово). Етимологията от тур. cangal : cengel ми ce струва малко вероятна. Да се има предвид, че тюркмените имат и друго етническо име, явно от същия произход — чунгул (Атаниязов, цит. съч., 131). При балкарците е запазено име чанка за княжески син и друго — чунку за крава със закърнели рога. И двете имена биха могли да мотивират етнонима в две предполагаеми значения: 1) 'племе на княжески син'; 2) 'племе, което притежава като отличителна черта крави с такива рога', срв. аналогичното алайонтли 'племе, което притежава шарени, петнисти кобили'.
В румънската лексикография чангъите са представени по различен начин:
1. В Dicţionar enciclopedic român (Buc. I, 1962, 562) ceangai e предс-тавено като “клон на секуите, установен в Молдова, вер. през XV в. в долината на Тротушулуй, Бистрица и Сирет на север от Роман. Повтаря се дефиницията на ДЕХ (1975, 135).
2. DLRM (1958, 130) представя чангъите за “част на унгарския народ, установен през XIII в. в района на Бъкъу”.
В резултат на етнонимната политика на румънската държава, която се опитва да представи чангъите първобългари за част от румънския народ, един истински чангъй създаде и фалшива, подправена история на своя народ. Представям го в ч. Просопография.
Чангъите в самото начало безспорно са били известни и с името българи. Te ca така наречените в хрониките сиретски българи : Блъгарєх на Сирєта, които в българската етнонимия неоснователно са представяни като славяни българи (вж. Л. Милетич и Д. Агура, Дакорумъ-
114
ните 270-272; и Павлина Бойчева 1983). Текстът от Анонимната хроника на манасгира Бистрица:
(по Бойчева, 41) трябва да се чете за българите чангъи, които по същото време живеят гъсто населени по поречието на Сирет. Аз изследвах едно от тези села (вж. споменатото по-напред Тицкани). Поддържането на стайовището Милетич-Бойчева е етнонимна грешка! По тази причина въведох чангъите в това изследване! Всъщност те заедно със секуите, към които етнически принадлежат, заслужават създаването на отделен монографичен труд.
Румънските съседи наричат чангъите и изобщо секуите с етнонимното прозвище бозгор (bozgor), което е отговор на името боскорош (bocskoros-ok) : bocskir 'цървул' в значение 'цървуланци', с което унгарците назовават румънците. Самите секуи и чангъи възприемат името бозгор като обидно в значение 'хора без страна' (Ищван Тотар, Харгита; Дионисе Шюкяй, Одорхей Секуеск); според чангъя Женел Боака от Бъкъу: 'човек, който говори неразбран език'. Всъщност, името е елементарна първобългарска редакция на болгар : боргар със същото з като в шаран от сазан. Крайното a : o e променено под влиянието на унгарския език, срв. и унг. богорок 'българи'.
В Дева мой главен информатор беше чангъят Йосиф Ласло (88 г.), по професия строител, който е живата история на чангъите. В дома си пази и една ръкописна история на чангъите от Дева, писана от неговия баща Йоан Ласло, която използвах: Легендата започва с двамата братя Атила и Чоба, които довели народа на чангъите от Волга и Карпатите. С Чоба дошли секуите и чангъите. За хората на Атила не се знае къде са отишли. Чангъите се настанили в рога на Карпатите (Харгита). Отказали обаче да служат в секуйската конница на Мария Тереза и тя заповядала да обстрелват с артилерия чангъйските села, от което най-много пострадало Мадефолво в областта Секуи (Харгита). Убити били 400 секуи-чангъи. Останалите избягали в Молдова, където останали 10 години. След окупацията на Буковина от поляците секуите се преселили в това вече католическо според вероизповеданието на поляците краище. Останали там до 1778 г. — в селата Сибен, Ондрашфолво, Ходихфолво, Йоже фолво. През 1885 г. дошли отново през Молдова в Трансилвания, и конкретно в Дева, където 44 фамили създали квартала Чангъи, други 110 фамилии заселили село Кристор, 19 фамилии основали квартала Чангъи в Хунедоара, други 15 — село Лудош. През 1910 г. в Чангъи, Дева, дошли още 134 фамилии от Буковина и 51
115
фамилии от Свети Георги, град до Брашов. Пристигналите в Дева се самонаричат с румънското чангъ̀и, a останалите в Буковина и Молдова — чангèи. Говорят и румънски, и унгарски, но има такива, които говорят само румънски.
Всички чангъи знаят, че имат нещо българско, но нямат конкретна представа какво е то. Любопитни са да научат каква е връзката им с българския народ, явно по сведения на непознатата за мен легенда. Унгарската етнонимна политика обаче упорито ги представя за “етнически унгарци”, a румънската — за “етнически румънци”.
Българската наука е в дълг към чангъите — този забравен клон на първобългарите. Предполагам, че нашите учени скоро ще продължат тази тема, която досега беше тема табу на комунистическия интернационализъм [59].