IV. ОКРЪЗИ КОВАСНА И ХАРГИТА
1. Ла Секỳй (ЛС)
Така румънците наричат тази част от Карпатския рог, където
компактното население са секуите, трансилванските първобългари, част от
първобългарския народ, унгаризирана около 1400 г., която унгарците и румънците
представят за етнически “унгарци”, a в някои етнонимни мистификации и за
“унгаризирани румънци”. В старите влахобългарски документи (1543 г.) мястото,
където живеят секуите, е Сако
и или Сакѹєни: Сѹдство бръил и сѹдство
Сакѹєни (Dicţionarul 1981, 207), Днес официалното име на областта в
румънската админисгративна номенклатура е Харгита и Ковасна с центрове Меркуря
Чук и Св. Георги. Секуите обаче наричат земята си с унгарското Zékelföld 'Земя
на Секуите'.
Гербът на секуите
Секуите от Трансилвания са предмет на описание в българската литература като изконни първобългари в антропологическите изследвания на д-р Петър Боев и на Коледаров (II 53, I, 76).
Историята на секуите като един от трите клона на първобългарите: булгари, есегел и берсили (перси), е позната в първобългаристиката (булгаристиката), у нас добре представена за Трансилвания от Коледаров (цит.съч.). Предполага се, че част от секуите–есегел са придошли по различни причини и в различно време и от Волжка България.
Ion Dulamă (Originea secuilor), като игнорира богатата литература за тази част от българския народ, представя библиографски писанията за секуите в румънската и унгарската книжнина (вж.), съществена част от която е посветена на хипотезата за произхода на секуите от оногурите.
Накратко: днешните секуи са наследници на първобългарите есегел, които заедно с барсилите се установяват в Трансилвания — тогава част от българските земи. Вероятно са били пославянчени като всички
93
първобългари в българската земя (Дунавска и Отвъддунавска България). Те поемат ударите на прииждащите от изток унгарци, срещу които водят дълга и епическа борба, останали без подкрепата на българската държава, където по същото време (X в.) нахлуват руси и византийци. Последните остатъци от българската държавност на трансилванските българи, чиито потомци са днешните секуи, се представят от мистифицираната румънска историография за румънски воеводати в Трансилвания (вж. ч. Просопографии) по време, когато румънците все още са напълно непознати в тази част на Отвъддунавска България (първото съобщение за тях под името власи е от 976 г. за място в Македония). Особено настървен в подправянето на българщината на трансилванските княжества като “румънски” е акад. Ştefan Pascu (Voevodatul Transilvanuei, vol. I, Cluj 1972; Transilvania, Cluj-Napoca 1990, 18–21). Отпор на подобни фалшификации в българската литература освен при Коледаров (цит. съч.) няма! [39]
Географията на секуите обхваща техните пет секуйски “стола” (сейг), както те наричат старите секуйски крепости в района Секуи : Ла Секуи: Зекелфьолд.
1. Първия си окръг наричат Чек Середо, днес по румънски Меркуря Чук.
2. Второто голямо място е районът около Свети Георги, голям град в Секуи.
3. Третият “стол” е Одорхей Секуеск и земята около него.
4. Четвъртият е Георгени и районът около него.
5. Петият се нарича Харумсейг, с конкретно значение 'три стола' (крепости).
Секуйките Моргит (майка и дъщеря с едно име) от фамилията Алберт, с. Чехател, окр. Харгита
Тези пет крепости (стола : сейг) присъстват и в герба на секуите (вж.). Посетих множество селища из цялата земя на секуите. Описанието за тях трябва да бъде монографично по събраните материали, поради което тук ще предам само по-кратки бележки за някои от посетените секуйски места: