II. ОКРЪГ БРАШОВ
1. Брашòв (Бш)
Трансилванският град Брашов е известен в литературата за румънските българи като средище на множество български емигрантски колонии (описани подробно с много библиография от Трайков и Жечев 1986, 375). Предмет на това изследване са само някои неизвестни, предимно ономастични факти.
I. СелИ Брашов. В Енциклопедия България (I, 380) е посочено, че трансилванският град Брашов е основан през 1211 г. от немски колонисти. Противоречието между град с българско име Брашов и немци основатели е повече от впечатляващо! Немците го наричат Кронщад, унгарците Брашо, румънците — Брашов. Първите регистрации по Suciu (I, 101), ca: Brasu (1271), Braso (1288), Brasov (1294), Brassov (1295), Brassov (1333), Brassovia (1395), Brasev (1421), grad Braşovu (1424) [15].
Брашов. Черната църква откъм площада
Румънската ономастична наука обяснява името с безличното “Брашов от славянско лично име Браш(а), декомпозит от Брат/ислав” (Iordan 1963, 474). За Puşcariu (1977, 49) декомпозитът Braşa (като Perşa : Pero) : Братислав е съвсем румънско образувание, от което ce e получило Брашов. Тази неумела етимологична еквилибристика не е срещала отпора на българската лингвистична наука. Като се опира на румънската наука (Contributions onomastiques, Buc, 1958, 121), Никонов (1965, 64) приема тази етимология: “Из слав. личного имени Браш в краткой форме”. Истината е, че такова ЛИ “в кратка форма” Браш не е засвидетелствано нито в българската, нито в руската личноименна система, нито в която и да е славянска, дори отсъства Bras : “Braşa в румънската — обстоятелство, фриволно подминато от С. Пушкариу, главния историк на Брашов (прм това известен, уважаван лингвист). Съществува обаче славянско ЛИ Брашо и ЖЛИ Браша, но те са само български (Илчев, 88)
42
като варианти на Брачо : Брато. От това Брашо лесно би се образувало Брашов, но такава лесна етимология е повече от невероятна!
Името Брашов може да има само една етимология и тя е българско-първобългарска! Основания за тази хипотеза с много голяма степен на достоверност дава обстоятелството, че градът ce e намирал в областта на първобългарите берсили : барсули, по чието име земята и до днес се нарича на унгарски Barca sag (seg). Немците я наричат Бурцеланд, a румънците — Цара Бърсей (Ţara Bîrsei), по народна етимология това название се определя по името на р. Бърса, което по същество също е във връзка с етимона на Брашов. Всички посочени имена означават “Земята на Барца, (унг.) на Бурца (нем.), на Бирса (рум.)”. Шилтбергер (1971, 83) пише за началото на XV в.: “Аз бях... в Седмиградско... Бях и в Бурцеланд. Столицата на тази земя се нарича Брашов.” Какво означава първата съставна част на унг. Барца шаг и немското Бурцеланд, досега ономастичната наука не е отговорила. Унгарският учен Kiss (1980,127) е склонен да приеме за етимон бълг. Брашов : Брашо.
Зоната, в която е разположен Брашов, е била в пределите на Първото българско царство. В Южна Трансилвания са били разположени две първобългарски колена — есегел на изток (вж. Ла Секуи) и барсул : берсил : брасил на запад. В конкретния случай съвсем реално е да се очаква създаването на хоронимия, която да означава в опозиция 'Земята на есегел' и 'Земята на берсил : барсул'. *3емята на есегел е посочена като Земя Секуи : Секули в днешния Карпатски por. He ще и съмнение, че названието Земя на барсулите, берсилите точно се предава от унг. Барца шаг, нем. Бурца ланд и рум. Цара Бърсей. Всички те вероятно са калки на първобългарско *Барс ова 'земята на народа барс', чието име е българско (първобългарско), езиков вариант на перси (както ca ce наричали първобългарите, прекосили персийската земя, подобно на есегел — по името аси на съседите алани в Кавказ). Тази етимология е с много голяма степен на вероятност и трябва да се има предвид от първобългаристиката. За мястото на барсилите в Трансилвания вж. и при Коледаров (I, 18), a за името на племето във византийските източници, като Βαρδιλι — повече в Гръцки извори за бълг. история (II, 339).
Днес ФИ Борца, Борза е много често сред брашовските унгарци, които, предполагам, ще да са унгаризирани барсили.
II. Черната църква (Biserica Neagră) e подробно описвана в българската литература. Носи това име от 1686, когато е била опожарена. Преди е била католически храм на немците, дошли в града през 1211 г. После, през 1543 г., тези немци станали протестанти (евангелис-
43
ти). Църквата е най-големият католически храм в тази част на Европа: дълга е 80 м, широка 15 м, висока 42 м, има 3 камбани, едната от които тежи 6,3 т. Кулата е висока 65 м. Това готическо архитектурно чудо е построено от българи, както е записано в нейната история. Днес в целия град се разказва една неприятна за нашия народ легенда, която обаче трябва да бъде публикувана: покрай българските майстори се въртяло някакво немско дете, което им пречело. Изнервен българин бутнал детето от кулата и за да укрие престъплението, вградил трупа му в зидарията [16]. Тази легенда вероятно е породена от съществувало в града напрежение между българи и саси и с нищо не помрачава изкуството на строителите българи, изградили, според администратора на черквата — caca Николае Mape (64 с, средно образование) — най-голямата католическа, a днес и протестантска църква между Виена и Цариград [17].
III. Църквата “Бартоломèо” (Свети Бартоломео). Намира се в самия югозападен край на града — там, където свършва “Страда Лунга” и се тръгва по карпатския път към Мунтения и Балканите. Църквата е построена от немците през втората половина на XIII в. в романски стил; самата църква не е предмет на описанието, a гробището в нейния двор, където открих погребения с надгробни плочи на българи, срв. Георг Саблов, Фамилия Стефани (може и на гърци), Адам Тразевич, Егон Местрович, Хорст Стооф, Роса и Франц Трнобрански, Геза Драгомир, Стефан Стефанов, Василе Орман, Ана Сербез, Карл Крум. Това са имена на сравнително нови погребения. Гробовете са фамилни и след всяко ново погребение надписът от старото се заличава. Какви са били тези българи протестанти (църквата е евангелистка), сега не може да се отговори!? Между тях има и такива, които са били с имена на -ович, и с имена от турски прозвища. Безспорно, са били на лица от българските търговски колонии, привличани от търговската слава на града, за които има много бележки при Трайков и Жечев (цит. съч.). Мой информатор беше администраторът на църквата Фреди Щайн (59 г., средно образование), сас.
IV. Етнонимът брашовски българи в българската литература се употребява в две значения: 1) за жителите на Брашовския квартал Шкеи или Болгар Сег — равен на брашовски шкеи. 2) брашовски българи са и всички онези колонисти или българи бежанци, които по един или друг начин са попаднали в Брашов, откъдето после като привилегировани судити [18] ca ce връщали във Влахия. Един от тях е бил и великият Петър Берон.
44
V. He устоях на изкушението да опиша някакви български следи в антропонимията на града. Това начинание обаче сега, при днешната обстановка, е особено рисковано, като се има предвид огромният наплив в съвременния 200-хиляден град от всички краища на Румъния. Особено много са молдавците (които старите брашовяни приемат с неприязън). Много от тях са бежанци от руска Молдова и носят имена, които лесно могат да се отъждествят с български. По тази причина се интересувах в антропонимията предимно от български етнически обагрени и етнонимно мотивирани имена, и по възможност — на автохтони унгарци, които, предполагам, са претопили старите барсили:
Фамилното име Булгару е особено много разпространено (Василе, Йон, Петру и др.). Предполагам, при много от носителите е наследена от прадеди български търговци, попаднали в този град. Много са имената с Арнаут, които по всяка вероятност означават македонски българи (Петре, Йон, Георги). Сред унгарците особено е разпространена фамилията Нандор (с произход от оногондури и значение 'българин' — Балкански 1990, 55-56). Не трябва да се изпускат и имената с Градинар, Градинару, които при всички положения са имена на български в миналото родове; в румънската антропонимия градинар е пълен семантичен дублет на булгар, освен това лесно се откриват:
1. Типичните родови и фамилни имена, създадени по обичайни български ЛИ, нехарактерни за други славянски народи: Бачко, Бако, Банчу, Баян, Бежен, Белчу, Белец, Кирко, Дабижа, Даж, Дàжбог, Иван, Мелник, Мирослав, Митко, Младин, Млеко, Надка, Наум, Петко, Сбетку (Паун), Сокол, Станимир, Станислав, Старирадой (Елена), Тодор, Велико, Вълко, Захарку и др.
Вратата на шкеите, гледана откъм Брашов
2. Имената по етнографоними: Бежанару (: бежанар, по група на бежанари), Биволару (по група на биволари), Шкѝяу, Шкяу (много: шкеи), Сърбу (много: групата на сърбите).
3. Имена с бълг. -ович (края на XVIII - началото на XIX в.): Берзакович (Георге), Петрович (много), Попович (много).
45
4. Имена с бълг. -ов (З0-те г. на XIX в.): Денов (Иван), Иванов (много), Петрофф (Думитру), Попов (много), Реоков (?!), Саблов (Ренате), Севастиянов (Мария, възможно и на молдавец, молдовян), Сухàчев.
5. Имена с турцизми, характерни за бълг. антропонимна система: Арнаут, Баба, Балабан, Балкан (Костика), Барак (Тудорица), Бълан (възможно и първобълг., куманско), Боанджиу, Караиван, Чулак.
6. Повлашени имена от български оснрви: Градищяну, Падар (от Пъдаров, Пъдарски), Петрован ( : Петровски : с. Петрово), Роговяну ( : топоним Рогово), Тихован и др. Тези имена описах по Lista abonaţilor la serviciul telefonic din municipiul şi judeţul Braşov (1982), но нямах ни-каква възможност да ги проверя в големия град, така както правех при теренна работа в малките селища.