Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии

Т. Балкански

 

I. ОКРЪГ АЛБА

 

Чергъ̀у Мàре (ЧМ)

 

 

Чергъу Mape отстои на 2 км северно от Чергъу Мик. Разположено е на шосето Блаж–Сибиу. Голямо селище, което се състои от няколко части: Сàту де Жос — долната част на селото, като “долу” и “горе” се определят по течението на рекичката Блажулую; западната част се нарича Груй, a покрай реката се намира източната част — Лунка Сатулуй; на югоизток, по пътя Блаж–Сибиу, е Улица Роши. По-рано са казвали на централната част Шкей или Булгàри.

 

Историята на ЧM е позната от публикациите на Л. Милетич. Другата част е изяснена при Чергъу Мик (вж.). Тук се привежда само следната фактология: българите от селото са заемали централната част. Румънските родове са придошли на мястото на изселени унгарци, възможно и унгаризирани българи. Прииждането е станало откъм околните селища. Най-вероятно е, че в това село унгарският елемент никога не е доминирал. Със засилената румънизация на селото и прииждането на православни румъни част от шкеите от ЧM се изселват към Чергъу Мик. Основната част от българите обаче остават в селището.

 

Етнос. Случаят с принадлежността на част от населението към българската народност е почти същият, както в Чергъу Мик. Българщината обаче не е така силно изявена поради сериозното румънско обкръжение. Независимо от това българите продължават да бъдат мнозинството от населението на Ч. Mape. Това мнозинство обаче е групирано в централната част на селото. Периферията е заета от придошли румънци.

 

Етноним. Българските фамилии в селото се самонаричат шкеи или българи. Запазването на народността е предопределено от лютеранската религия, която се противопоставя на гръкокатолизма на придошлите румънци. Румънците също наричат заварените тук българи с името шкеи или булгари. Не използват влашкото “сърби”.

 

Етнографоним няма. Българите обаче употребяват името шкеи и като етнографоним (вж. повече в Чергъу Мик).

 

Конфесионим. Името шкеи се употребява и в значение на лутерани.

 

Език. Днешните шкеи или българи говорят само румънски. Преходът от българския към румънския език ще да е бил осъществен след

 

9

 

 

1737 г., защото по това време тук са придошли чипровски и павликянски българи. Те като българи са избрали място, заселено с българи, a това означава, че в тогавашния Г. Чергед българският език е бил говорим!

 

Селищното име. В българската литература името се употребява традиционно по преводната форма Голям Чергед, от унг. Nagycserged, Nagyarcserged, нем. Größschergid (Suciu 1132). Румънският полупревод на това име се появява много късно — едва през 1808 г.: Csergaul-mare, заедно с името на Малкия Чергед: Csergaul-mik (Suciu, цит. съч.). Българите обаче още много рано са деформирали оригиналното Гергеоуд по палатилазацията, присъща на техния език, и по модела на българската ойконимия, в резултат на което чуждото име е звучало Чергов, Чоргов — факт, изяснен в статията за Чергъу Мик. След 1919 г. Трансилвания е предадена на Румъиия. Румънците автоматически въвеждат в обращение регистрирания през 1808 г. ойконим Cergău(l) Mare, което обстоятелство задължава българската наука за румънските българи да използва това точно от днешна гледна точка селищно име с българска транслитерация Чергъу Mape. Самото румънско име е произведено от деформацията на завареното българско Чергов, Чоргов, където крайното -ов се предава с рум. -ъу. Деформацията ще да е дело на румънизираните вече през XVIII в. местни чергедски българи. Независимо от тези бележки етнонимът чергедски българи трябва да остане в българската етнонимия като исторически създаден научен термин.

 

Първите регистрации на името са в унгарската документация, представена сравнително пълно при Сучу (цит. съч.), срв.: 1302 г.: villa Chergeud, 1313: terra Chergoud, 1320: poss. Chergeud, 1332 sacerdos de Kurgued, 1336: poss. capitili Chergewd vocata, 1400: Chergewd, 1505: Magyar Chergewd, 1505: utraque Czyergeod, 1620: Chiergöd, 1750: Nacy Csergöd, 1760: Nagy Cserged, 1854: Nagy Cserged, Gross-Schergied, 1913: Magyarcsserged.

 

От прегледа на ойконимните регистрации се вижда, че първоначално противопоставянето не е било Малък : Голям Чергед, a Български Чергед срещу Чергад, който днес е Голям Чергед. В 1505 г. вече срещу Българския Чергед (днешния Малък Чергед) стои Унгарският Чергед за днешния Голям Чергед. Диференцията между Малък и Голям Чергед е факт през 1760 г. Нарастването на Чергед дотам, че да бъде чувствително по-голям от другия, българския, в периода около 1760 г. може да се свърже само с едно обстоятелство: прииждането на българи чипровчани и павликяни, бежанци из заетата от османците Влахия след 1737 г. — въпрос, изяснен при Чергъу Мик. Вероятно благодарение на тези българи в Голям Чергед се появяват внушителни търговски къщи, които

 

10

 

 

впечатляват посетителя със старинността си в така забутаното днес трансилванско село. Частта Шкеи в миналото е била застроена като град — обстоятелство, което е карало някои наши и чужди автори да наричат Голям Чергед “град”. Защо обаче това село с почти чиста за времето българска топонимия и с преобладаващо българско население в един момент е било наречено Унгарски Чергед, е въпрос, на който днес трудно може да се отговори. Независимо от това има само един възможен отговор. Тук е било мястото, резиденцията на местния феодал, несъмнено унгарец, за което свидетелсгват местните имена Вàля Домняска (Господарска падина, Падина с дом на феодала) и Четàцъу : *Градъ, където ще да е било старото крепостно съоръжение на феодалното владение. Друго обяснение на този ойконимен феномен поне засега не може да се предположи. Ако е имало унгарско население, предполагам, че то ще да е било съставено от унгаризирани българи католици, които, за разлика от шкеите лютерани, лесно са били асимилирани от католиците унгарци, както е станало и в Дева.

 

Антропонимията на ЧM днес се представя от две подсистеми: 1) на българите, които се самонаричат и биват наричани шкеи, и 2) на придошлите покрай шкеите румънци със запомнено потекло от различни селища. Българската антропонимия се различава на фона на румънските трансилвански имена [2].

 

В това село не успях да извърша качествена антропонимна анкета по следните причини: след 1945 г., когато шкеите българи са насилствани и заплашвани с изселване в Русия, започва укриване на народността им, което е съпроводено с бърза подмяна на българските родови имена с румънски. На всички места попълвах словника след анкети и след преглед на надгробните плочи от селищното гробище, имената от които наново проверявах. В това село този ми подход не можеше да се осъществи докрай по няколко причини: 1) гробището в селото, сега с рум. име Чиметѝр, е ново, заема долната част на м. Грòбище. В него са погребвани шкеи, a отскоро и румънци; 2) в практиката на това село, останала от шкеите и наследена от румънците, има старинен обичай покойниците да се погребват в частни гробища, които се намират близо до имотите на селяните. Успях да обиколя такива семейни гробища само в огромната м. Гробище, където описах три такива некролога. Обхождането на останалите не беше по физическите ми възможности. В този аспект бъдещите изследвачи на проблема с чергедските българи трябва да имат предвид обстоятелството, че представената анкета вероятно не е пълна по отношение на българската антропонимна система. Независимо от това и представеното тук е доста-

 

11

 

 

тъчно за пресъздаване на българската антропонимна система на селището, срв.:

 

ФИ

ЛИ

Влад Йонѝка
Вòйна Геòрге
Кристия̀н — заето от съвременната рум. антропонимия. Геòрге
Крѝстя — румънизирано *Кръста : Кърста. Йоàн
Мèдеш — унгаризирано Мèдо. Мѝна (МЛИ)
Мунтя̀н — скорошна калка на Планинар. Васѝле
Мъченѝк — нерегистрирано досега име. Никòла
Оàнча — заето от съвременната рум. антропонимия. Геòрге
Пѝнка — западно срещу изт. Пѝнко (Илчев 395). Мàре
Прѝя — вероятно тимошко или павликянско срещу Пèтру , друго Прийо (Станковска 226). Пèтру
Пъкурàр — стара шкейска фамилия. Сегашната рум. нар. етимология обяснява името от păcurar 1 'работник по нефтодобива', 'работник, който вади păcura, катран от дървените въглища; въглищар'. В рум. лексика обаче има и омоним păcurar 2 'овчар'. Кое от трите значения на двата омонима мотивира името, не успях да уточня. Склонен съм обаче да допусна, че в случая е калкирано старото българско име Овчар.  
Спътàр — по рум. Пр Спътар. Àна
Спътачàн — на призетен (вж. в Чъргъу Мик). Йоàн
Стòя — срещу изт. Стòйо. Ана
Русиян Мàра
Якоб — по име на католически или лютерански (?!) календарски светец (вж. Bubak 1993, 150; Majtan, Povazaj 1985, 59); в нашия календар формата е Яков (Илчев 569).  

 

 

Антропонимната система свидетелства:

 

1. За съществено намаляване на българското население в селището, което, предполагам, в миналото е било мнозинство.

 

2. За напредналия процес на румънизация на фамилиите, нерегистриран в съседното Чергъу Мик: Кристиян, Мунтян, Кристя, Оанча, Пъкурар, Спътар.

 

3. По данни на имената придошлите в Чергъу Mape българи са: а) от западен или павликянски тип, т.е. с имена на -а; -ка: Война, Кристя, Пинка, Стоя; б) с явно павликянски имена на съгласни: Влад, Русиян; в) от една балканджийска фамилия: Мунтян.

 

12

 

 

4. В имената е регистрирано и влиянието на унгарската именна система: Медеш.

 

5. Интересно е сродяването със жителите на с. Spătac, край Медияш, регистрирано с името Спътачан и при Чергъу Мик. Може би и в това трансилванско селище е имало българи шкеи (?!).

 

6. Забележителна особеност на антропонимната система е запазеното българско ЛИ Георге като почти всеобщо. Това означава, че независимо от смените на конфесиите: богомилство (или павликянство), католичество, лютеранство, гръкокатоличество, ортодоксизъм Свети Георги е останал основен светец на българското население. Предполагам, че и името Мъченик първоначално е било ЛИ от почетното Мъченик към името на Св. Георги.

 

7. Следа от католическата или лютеранската конфесия е името Якоб, неприсъщо за старинния български именник, където е с облик Яков.

 

Топонимната система на ЧM, за разлика от антропонимната, е описана в пълнота. Дименсиите са от м. Гробища, където проведох анкетата. Грòбище е височина, от която се виждат всички пунктове на долината, където е разположено селището, както и околните хълмове и местности, които я ограждат.

 

Àрборе (ЮИ 1) — гора. Рум. 'Дърветата'.

 

Блàжулуй — рекичката през селото. По СелИ Блаж на градския център.

 

Булгàри — по-често Шкеи, централната част на селото. Рум. булгàри.

 

Вàля Арборелор (ЮЗ 1) — орници. Рум. 'Дърветата'.

 

Вàля Домня̀ска — долинката до м. Гробище. Рум. 'Падината до господарския дом' (вж. и при Котяна : Домняска).

 

Вàля Пòпи — долинка западно от селото. В случая обаче ще да е калкирана [3] по-стара бълг. основа *Попска падина.

 

Вѝиле Сатулуй (З 1) — орници и лозя. Рум. 'Селските лозя'.

 

Гроàпа Пòпи (И 1) — орници. Възможна калка на бълг. *Попските дупки, *Попската дупка.

 

Грòбище — склонът от северната страна на селото, мястото, където беше извършена анкетата. Огромна местност, в долния край на която е новото селско гробище. В участъците земя се намират и фамилни гробища. Това е едно от малкото места сред изследваните селища в Румъния, където е запазено това старинно бълг. име — Гробище, което свидетелства за компактно българско население в едно по-далечно време (другото Гробище е в Свиница, Мехединци). За истинското гробище в тази местност днес се използва само рум. Чиментир : чиментир.

 

13

 

 

Груй — западната част на селото. Сега повечето от живеещите тук са румънци. Името обаче е българско Груй — ЛИ, нерегистрирано досега в тази форма, но сякаш от Груил (Станковска 84) (вж. и при Къмпу Лунг).

 

Дỳнату — орници с друго име Интре вър (Ю 3). Народната етимология го свързва с рум. donatar 'дарител', скорошна заемка от френски. По тип и структура обаче името е българско: най-вероятно от дỳна, членувано дуната 'дюлята'.

 

Дя̀лу (И 1) — орници. Рум. 'хълма', но може и рум. на бълг. Дя̀лъ.

 

Интре въ̀р (при други информатори Интре Вии 'Между лозята') — Ю 3, друго име на Дунату. Неточната рум. конструкция в значение: 'между върха' посочва, че става дума за неулегнала калка на бълг. *Сред Вър.

 

Краѝца (З 1) — орници с друго име Магура Краица. Днешните румънци обясняват по народна етимология с краица 'кралица', което е невъзможно, защото българите са усвоили румънския език в един момент (след средата на XVII-XVIII в.; когато законът за прехода на рум. l : i е престанал да съществува). Не ще и съмнение, че в случая става въпрос именно за българското краица — място, което се намира в краицата на землището.

 

Къ̀непа (ЮИ 1-1,5) — орници, името се обяснява с рум. cînepă 'коноп'. По-скоро е било румънизирано по тази рум. основа в резултат на нар. етимология, защото местността е точно срещу друга местност, която се нарича Кънек (вж. Чергъу Мик) Предполагам, че именно името Кънек е деформирано до Кънепа. Освен това познаващият конопа и местата, на които се отглежда, в никакъв случай не може да се съгласи, че мястото с име Кънепа (което е на височина) е подходящо за сеитба и жътва на такава култура.

 

Лап де Кътарòша — височина в западния край на селището. Информаторите обясняват името с унг. лап (lap), което значи 'крак', като географски термин за хълм, в конкретния случай рум. 'кракът, хълмът откъм село Кътароша'. Предполагам обаче, че в случая не става въпрос за български географски термин лап 'крак'; в значение 'хълм, подножие на хълм', еднакво с крак, често в туканската топонимия на Банат (вж. напр. при Coicu şi Sufleţel II 1986, 127) и нога в българската (срв. напр. на Занога). МИ от лàп(а) в значение на географския термин крак в бълг. топонимия няма, a и бълг. лапа обикновено се приема за русизъм (БЕР III 309). Не ще и съмнение, че става въпрос за географски термин лапа 'мочурище', заето от бълг. и в унг. lap за 'блато', срв. напр. МИ: Лàпа, Лапата, Лапка, Горна Лапа и пр. в Охридско-Преспанско (Пянка 163). В конкретния случай мочурището се нахожда в подножието на хълма.

 

14

 

 

Лỳнка Сàтулуй — източната част на селото покрай реката. Рум. 'Мястото Лунка в селото' (за Лунка вж. при Чергъу Мик)

 

Лỳнчиле Гриѝндей (С 2) — орници. Рум. 'Мястото Лунчиле в по-голямото мясго Гриндей' (за двата топонима вж. при Чергъу Мик).

 

Мъ̀гура Буделя (ЮИ 2) — орници. По име на българска фамилия Будèля от селото.

 

Мъ̀гура Краѝца (З 1) — в Краица. Рум. 'Могилата в Краица'.

 

Рòдина, Рỳдина (Ю 2) — орници с червеникава пръст, чието име в землището на Ч. Мик е калкирано с Дялу Рошу 'Червеният хълм'. По старинен бълг. географски термин рỳдина 'червена, червеникава земя' много често в българската топонимия, срв. напр. многото Рудини в Белослатинско (Попов 1960, 643); при свиничаните рỳдина 'падина' (срв. там и МИ Рỳдина Сѝлнана). При тимошките българи родина е 'падина'.

 

Саратỳри (И 2) — орници, в миналото пасища. Тук калкирането на бълг. *Солищата “където се поставя сол за животните”, е повече от сигурно.

 

Сàту де Жос — северната част на селото, заселена с шкеи. Сигурно калкиране на *Долния край или *Долно село, *Доле (в село).

 

Улица Рòши — в шкейската част на селото. Сегашната конструкция е румънска 'Улицата за с. Роши', но е по бълг. географски термин улица. Оригиналът вероятно ще да е бил само ỳлицата.

 

Усòю (Ю 2,4) — орници. Леко повлашено ỳсоя (вж. и в Чергъу Мик).

 

Фънтъна Вàля Пòпи — З от селото, чешма. Рум. 'Чешмата във Валя Попи'.

 

Фантънеле (Ю 3) — Рум. Изборите, може би калка на тази бълг. основа.

 

Фънтъна суб Дял — рум. 'Чешмата под Дял' (вж.).

 

Фъркашлѝ — гора (С 2), по унг. farkas 'вълк'.

 

Хỳля Верѝджерилор (Ю 3) — орници. Hap. етим. свързва името с Вергил, Верджил на някакъв болярин. Същата местност в Ч. Мик носи името Суб Вериджер, където е обяснена втората част. Хỳля е по рум. hula 'било на хълм', в случая 'Билото на Веригите', подведено по нар. етим. до 'Билото на Кускутата' (по рум. verigei 'кускута').

 

Четъцàу (СИ 2) — орници. Рум. калка на старо бълг. и сигурно *Градъ̀, за следи от старо крепостно съоръжение.

 

Шѝпъту де ла Верѝджер — извор под Хуля Вериджерилор. Рум. 'Буйния извор от Вериджер' (вж. Шипот при Чергъу Мик).

 

Шкеи — централната част на селото, където живеят българите, които се самонаричат и биват наричани с името шкеи, употребявано за българите в Трансилвания и Влахия през XIV в., по първобълг. основа есегел, немцизирано скеи, румънизирано шкеи — за един от трите големи дяла на първобългарския народ.

 

15

 

 

Топонимията на Ч. Mape, заедно с тази на Чергъу Мик, е най-старинната засега известна българска селищна топоиимия. Поради изолирания характер на селището в далечна Трансилвания (близо до което е само другият Чергед), българското топонимотворчество е запазено в чист вид — вероятно такова, каквото е било в началото на XIV в.

 

От общо 34 имена (а с вариантите на селищното име — докъм 40):

 

1. Непроменени български са останали: Гробище, Груй, Краица, Лап, Руна, Родина, Улица, Дунату, Усою — общо 9 имена.

 

2. Под влияние на румънския език по-малко или повече по нар. етимология са деформирани: Дялу, Кънепа, Лунчиле, Вериджер, Вериджерилор — 5 имена.

 

3. Сигурни калки от български основи са: Валя Попи, Дялу, Саратури, Сату де Жос, Четъца — 5 имена.

 

4. С име на българин е Мъгура Буделя.

 

5. С етноним за българи са: Булгари и Шкеи.

 

6. Интересното е, че в селищната топонимия отсъства име, създадено с унгарски езикови средства, което подкрепя предположението, че т. нар. унгарци като жители на Ч. Mape ca били българи с конфесионим унгарци, т.е. = католици.

 

7. Румънското топонимно творчество е ново и предимно от калков тип, което потвърждава извода за късното прииждане на румънци, както и за късната румънизация на българското население.

 

Ономастиката на Ч. Mape заема важно място в българската ономастична наука. Тя е най-близко до началото на българската ономастична система изобщо (има се предвид системата на една микрогрупа на българския народ) [4].

 

От кореспонденцията с чергедските българи

От кореспонденцията с чергедските българи

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

2. B анкетата, която проведох в ЧM, участваха Георги Хорхой (68 г., VII клас), Йон Хорхой (68 г., VIII кл.), които се представиха за небългари. По тяхното обяснение в ЧM са придошли румънските семейства на (по реда фамилно – лично име) Илиеш Мария от с. Бистрица, Пъдурян Мариан от с. Роши, Марджиян Мария от с. Рашияну, Сейчан Йон от с. Роша де Секаи, Бан Василе от Лупу, Сълимбрян Глигоре от с. Сълимбари, Корлачу Виорел от Лупу, Георге Хенегар от Хениг, Хорхой Василе от Блажел до Медиашу, Драгица Илие от Тъу до Рошу.

 

3. На тази земя румънските имена се появяват последни в историческата топонимия: първи са туканските български имена, после — първобългарските, унгарските и отново българските на бежанарите. В конкретния случай обаче не може да се реши дали калкирането е извършено от български или от унгарски основи, поради което бележките се поставят с особено внимание единствено при сигурни в екстралингвистичен план обекти.

 

4. Селото посетих на 2. V. 1995 г. Бях придружаван от проф. Даниела Андрей, полубългарка от Крайова.