ПЪРВА ГЛАВА

РОДОПЧАНИНЪТ

(2)
Михалковските роднини на Осман Ефенди

Въпросът за михалковските роднини на Осман Ефенди е от изклюочителна важност за установяване на неговото българско родословие. Разпръсването на староселците михалковци по света, стремежът на част от Османовите потомци да се турчеят, както и многото изминало време от помашкия живот на Михалково, създадоха големи трудности на изследването.

В търсенето тръгнах по няколко пътя.

1. От съобщението за пълното име на Осман Ефенди при Иван Попов, именно Осман Нури Ахмед [65]. Част от това име се потвърждава и от една молба до Народното събрание, където молителят се е подписал като "Осман Нури ефенди от град Пещера" [66]. Като се има предвид, че българските мюсюлмани не усвояват известните сред османците двойни лични имена, съвсем естествено е да се приеме, че името Осман Нури Хаджи Ахмед всъщност е пълното лично, бащино и дядово име на героя. Това показва и името на Османовия син – Мехмед Османов Нуриев. Така по езиково-сравнителния път не беше трудно да се установи, че Осман Ефенди* (* Ефенди в Осман Ефенди се изписва с главна буква като почтително име.) принадлежи към единствената михалковска хаджийска фамилия с няколко разклонения: Мютевелиеви, Аджиеви и Хаджи Асанови. Информаторите потвърдиха тяхната родова единност сред малката помашка общност на староселците. За тези най-близки роднини на Осман Ефенди успях да открия следните сведения:

1.1. През 1883 г. чешкият професор Вацдав Добруски заварва в близкото село Тъмраш 70-годишния хаджи Хасан от Михалково, който изпраща синовете си на традиционното за хората от рода хаджийство в Мека. "Беше особено шеговит – пише Добруски за стареца, – особено когато го питаха за някои песни: Ами какво още имате след празниците? – "Имаме и нямаме, който не иска да работи, все има байрям" – отвърна ми шеговито старецът.

Покани ме на "гости" в Михалково и при второто си пътуване наистина го посетих. Зарадва ми се и приятелски ме нагости. Гостоприемството се е съхранило напълно непокътнато у българомохамеданите. Някои мислеха, че сме дошли да купуваме дърва от техните гори, други ни подозираха, че търсим съкровища – особено компасът и картата събудиха това подозрение. Хаджи Асан много се учуди, когато по картата му назовах някои малки селца и върхове. "Ами като не пише за имане, нищо не струва тая карта – реши той накрая" [67].

Този хаджи Асан е най-вероятно действителният брат на Осман Ефенди, който през 1893 г. също е 70-80-годишен [68]. По правото на своеобразния български майорат хаджи Хасан остава на бащиния имот, докато по-малкият брат, в случая Осман, е обезнаследен чрез предназначеното му духовно поприще. Хаджи Хасан разгръща икономическите сили на фамилията, в резултат на което Хаджихасановото потомство станало основен износител на михалковската манифактура и главен работодател на тъкачите от съседните села [69]. Хаджихасановските – така са известни потомците на този българин в Михалково, поели народностния път на емиграцията към Странджа планина (Паспалево).

През 1918 г. се завръщат в родното си село. В къщата си се установява и синът на Хасан – Абдула Хаджиев, чиято трагедия, причинена от Дели Иван, беше описана по-напред. Абдула Хаджиев набързо жени дъщеря си в Селча. Така тази жена става баба на дневните селчански Порязовци, т.е. бабата на днешния директор на училището в Селча – Младен Порязов - е действителна племенница на Осман Ефенди, а самият Младен Порязов и неговите потомци са от кръвта на Хаджиасановци [70]. Чрез потомката Фани Порязова хаджиасановската кръв се пренася у потомците на селчанина Митко Оджаков, с друго име Гайдаджиев. Чрез тяхната дъщеря Искра кръвта на михалковските Хаджиасановци преминава във фотиновския род Ласковлиеви [71]. Останалите потомци на Абдула Хаджиев живеят до днес в Паспалево (!?).

2. Иван Попов проучил, че бащата на Осман Ефенди бил "мютевелия, нещо като управител на помаците" [72] – факт, преповторен от П. Велеб. Езиковата родовопрозвищна практика на българите показва, че такава важна длъжност задължително остава и като допълнително име в рода. Така например потомците на Осман Ефенди се наричат и Мюфтиеви, в резултат на съприемане на неговата ддъжност – главен мюфтия на България. Това обстоятелство ми разреши да търся сред паспалевци семейство с име Мютевелиеви. Разбира се, не бях изненадан, когато разбрах, че Хаджиевите са имали и допълнително име Мютевелиеви [73]. Това правеше откритието за идентичността на Хаджиасанови, Хаджиеви, Мютебелиеви като семейство на Осман Ефенди напълно реално.

Един Мютебелиев се е наричал Осман кехая. Днес на мястото на неговата къща живеят михалковските Гуглеви. По свидетелство на Христо Ст. Балабанов чичовата дъщеря на Осман Ефенди на име Емине се омъжва за Исмаил Гюндюзов в Лясково. Или днешни потомци на Османовия род в Лясково са децата на Шабан и Сали Гюндюзови, известни с новото родово име Кацарите.

Костите на представителите на Османовото семейство все оше лежат в едно от михалковските гробища, намиращо се в западния край на селото, известно с името Помашкото гробе.

3. По свидетелство на Хасан Бистрия Дулски, внук на Осман Ефенди, неговият дядо имал в Михалково и роднини християни, именно Мерджановци, Балабановци, Михаловци – факт, осветлен и при П. Велев.

Дълго търсих възможната роднинска връзка между героя на Пещера и тези жители на Михалково. Затруднен бях и от факта, че християните в Михалково са вторично населени след емиграцията на староселците през 1913 г. Наложи се да проучвам родовете поотделно.

3.1. Мерджановците, упоменати като роднини и от П. Велев, са голям михалковски род с произход от Върбово, Девинско. Друга част от върбовските Мерджановци днес живеят във Фотиново, Пещерско. Михалковските Мерджановци са се установили на постоянно местожителство през 1919 г. Настанили са се в домовете на Сюлейман Даутев, съвместно с когото живеели в мир и "нагодия". Днешните михалковски Мерджановци не знаят нищо за съобщението на Ив. Попов и П. Велев относно роднинската им връзка с Осман Ефенди [74]. Знаят обаче друго – че основателят на техния род Мерджан кехая дошел във Върбово по време на потурчванията от някакво село, което може би е Михалково или Мадан (!?) [75], изобщо – от широколъшкия Карлък. За този Меружан кехая Илия Зоински пише, че се нар~чал Стойко Мерджанов и че бил основател на с. Върбово [76]. Ан. Примовски пък извежда родословието на тези Мерджановци от с. Мерзян [77].

Така – каква е точно роднинската връака между Осман Ефенди и Мерджанобци – не успях да установя. Остава да оовярваме на свидетелството на Хасан Вистрия Дулски и да изградим хипотезата за вероятно запомненото роднинство между две от най-известните фамилии в Девинско – именно на мохамедаиите Мютевелиеви и християните Мерджанови.

3.2. Михалковските Балабановци са преселници от Орехово. Заселват се, както се посочи, в имотите на Осман кехая от Мютевелиевия корен. Тяхното родово име не е изконно оряховско. В Михалково пристигат с името Кацарови. Мютевелиеви ги прекоросват Балабановци защото били едри хора, срв. михалковската дума балабан 'едър, голям'. Информаторите също не знаят нищо за връзката си с Осман Ефенди [78]. Остава да се предположи, че Ив. Попов е записал неточно информацията за Балабанови вместо като за съжители на Мютевелиеви – като за техни роднини.

3.3. По свидетелство на Хасан Бистрия Дулски християнски роднини на Осман Ефенди от Михалково са били и Михайловци. Дори нещо повече. "Един негов роднина – пише Ив. Попов, – дядо Христо Михайлов, бил жив до 1941 г." [79]. За тези Михайловци се знае, че са едни от първите християни, жители на Михалково след 1913 г. Къщите им били при Медресето. Впоследствие се оттеглили към Широка лъка, откъдето дошли [80]. Така и не успях да открия потомците на дядо Христо Михайлов, за да разбера историческата родова връзка на тези хора с рода на Осман Ефенди. Името Михалковци обаче неслучайно е подсказано от Хасан Бистрия Дулски. То е същото родово име, легнало в селищното име Михалково чрез умалителната основа Михалко. В случая остава да се изгради хипотезата: някогашните Михалковци са се разделили на две по верски причини: едните останали в селцето като мюсюлмани, другите се оттеглили в съседното Широка лъка като християни. След Балканската война християните Михаловци-Михалковци се завърнали в родните си места със спомена за старото родово единство.

4. Старото селищно име Михалково записано в източниците и като Михалкова, носи в себе си информация за малко селище, основано на родов принцип, около пастирска колиба. Колибарството, както бе посочено по-напред, се потвърди и от Ами Буе. Първоначалното име с голяма степен на сигурност може да се възстанови като *Михалкова кошара, къшла. Топонимът свидетелства за поселение, основано около овчарско зимовище (къшла, кошара), първоначално от представителите на едно семейство, род – именно на някой исторически *Михалко. Такива впрочем са и всички околни селиша, възникнали около стари пастирски къшли. Изследователската практика показва, че колибарските селища трудно се разрастват. Първата демографска статистика за Михалково е от 1926 г., т.е. от времето, когато християни и мюсюлмани живеят съвместно. Общият им брой е 232 души [81]. Това означава, че мюсюлманската общност с изброените по-горе семейства не е брояла повече от половината упоменато население, т.е около 120 души. Проучвателската ми практика в родовите хроники на селищата Нова махала, Фотиново (Пещерско), Боримечково и Сарая (Пазарджишко) – поселения с далеч повече жители, показва пълно кръстосване на родовете чрез бракове. В конкретния случай за Михалково са валидни две истини:

4.1. Всички или почти всички староседелски мюсюлмански родове произхождат от един първоосновател в християнската битност – *Михалко. Това означава, че всички са изначални роднини.

4.2. Впоследствие през вековете всички роднини след раздалечаване по степен започнали да се кръстосват. Тези логически изводи разрешават като роднини на Осман Ефендида се приемат:

а) днешните паспалевци с михалковско потекло в Турция;

б) изселниците Караминкови в Тополово, Русеви в Лясково, Оджакови във Фотиново;

в) интересна родова връзка свързва Маданковския корен във Върбово, Фотиново и Михалково със стари изселници от Михалково в Мадан и Рудозем. Дълго време християни и мюсюлмани поддържали роднински връзки чрез делбата на плодовете от старите наследствени круши, останали отпреди помохамеданчването в имотите на братята мюсюлмани [82].

За съжаление, не успях да науча имената на мюсюлманските роднини, безспорно също така от Михалковското кърдо. Независимо от това обаче се установява старото родство на историческите Михалковци с върбовските Маданковци, които вероятно са с произход също така от Михалково през "разделното време".

През периода 1878-1884 г. Осман Ефенди е един от най-влиятелните жители на Пазарджик. Съвсем естествено е край него в този град да прииждат и роднините му. В един протокол от заседание на Татарпазарджишката градска община с дата 14 май 1884 г. се съобщава, че сред членовете (субаши) на мюсюлманското общество в града е избран и някой Ахмед Мютевелиев [83]. Предполагам, че в случая става въпрос за действителен михалковски роднина на Осман Ефенди, защото това име не се среща в по-раншната мюсюлманска антропонимия (система от собствени имена) на Пазарджик; следите на този Мютевелиев се губят.

В заключение е необходимо да се каже Осман Ефенди, като всички българи мюсюлмани, притежава. християнски предци, мюсюлмански и християнски сродници.
 

Бащата

Единственото съобщение за него е при Ив. Попов, който по сведение на Османовия внук Хасан Бистрия Дулски съобщава: "Бащата на Османа бил мютевелия – нещо като управител на помаците" [84]. Неговото име – Нури хаджи Ахмед – беше възстановено чрез декомпозиция от името Осман Нури хаджи Ахмед, написано неточно от Ив. Попов със запетая като Осман Нури, Хаджи Ахмед [85]. Самото име на бащата с почетното хаджи в състава свидетелства за неговото високо положение в социалната йерархия на мюсюлманите българи. Мюсюлманите хаджии са били едни от местните първенци, потомци преди всичко на някогашните българи аристократи. От името се вижда, че хаджия е бил дядото на Осман, именно хаджи Ахмед. Както беше посочено по-напред, хаджия е бил и братът на Осман Ефенди – хаджи Хасан. Съвсем естествено е празното място във веригата на семейството да се попълни с хаджийството на Нури хаджи Ахмедов. Хаджийството се е присъждало в резултат на извършено поклонение на светите места на мохамеданите Мека или Медина в Арабския полуостров. Трябва да се съжалява, че изследователите на българското хаджийство Светла Гюрова и Надя Данова са изключили от своето изследване пътя на българите хаджии мюсюлмани към Мека [86].

Запомненото обществено положение на хаджи Нури хаджи Ахмед е било "мютевелия, нещо като управител на помаците". В тази формула са смесени всъщност два елемента от общественото положение на михалковския аристократ, а именно:

1. Неговото мютевелийство, което изобщо не включва управление над района.

2. Управленските функции на хаджи Нури над михалковския помашки район или изобщо над Рупчоския помаклък по р. Въча.

За мютевелии в българските земи съобщават такива важни източници като Евлия Челеби и Йоаким Груев. Евлия Челеби на едно място споменава за "агата на летовището" Голяма Рила, който "събира таксата за овцете, след което я внася на мютевелията, който пък от своя страна дава определените заплати за изхранваните от вакъфа хора" [87]. Известният тюрколот проф. Страшимир Димитров обяснява този непопулярен сред българите термин от мюсюлманското право така: "мютевелия – лице, определено по завещание и утвърдено със султански берат да се грижи за даден вакъфски имот, да прибира доходите от него и да ги използва според предначертанието на завещателя. Обикновено завещателят оставял за мютевелия някой от синовете си или други близки родственици, като оставял и част от доходите за тяхната издръжка. По такъв начин вакъфската система се превръщала в средство за осигуряване постоянни доходи за потомството на дарителя" [88]. Повече сведения за някогашното мютевелийство има при Гълъб Гълъбов, който посочва, че:

1) "учредителят съшо може да стане мютевелия;

2) че когато мютевелийството е предадено на потомството на учредителя на вакъфа, потомъкът се нарича ершед;

3) че мютевелията, който е управител на имота, е самовластен в стопанството на вакъфа;

4) че неговото възнаграждение за управлението на вакъфа се нарича вазифе;

5) че е подчинен на висши надзорници на султана, наричани назъри;

6) че в интересуващия това изследване период, именно през 1826 г., било създадено министерство на вакъфите (евкаф назарети), но че имало вакъфи, управлявани свободно от мютевелиите без надзора на това министерство [89].

По тези сведения могат да се направят следните изводи както за бащата на Осман Ефенди хаджи Нури така и за неговото семейство, засега представено само от името на дядо му хаджи Ахмед, а именно:

1. Бащата хаджи Нури не е бил учредител на имота. Мютевелийството му било наследствено, т.е. той е бил ершад. Основание за това твърдение разрешава присъствието на хаджийството в името на неговия баща; възможно е хаджия да е бил й бащата на този баща, т.е. прадядото на Осман Ефенди. Хаджиите са били основните учредители на крупни вакъфи, чрез които, както се посочи, са осигурявали и потомството си.

По същество вакъфът е "имот, посветен за вечни времена за благотворителни и благоугодни цели" [90]. Безспорно, вакъфираните имоти на семейството са били околните на Михалково пасища (планини) и гори.

2. Учредителите на вакъфите са били преди всичко представители на местната помюсюлманчена българска аристокрация, която чрез тази форма на наследие е осигурявала родовото си съществуване. Следователно, бащата на Осман Ефенди, именно хаджи Нури, е бил син на един от най-видните михалковци – хаджи Ахмед, и същевременно представител на местната селска аристокрация, вакъфирала своите имоти за приходи на потомството.

Що се отнася до второто сведение в съобщението на Ив. Попов, П. Василев и Хасан Дулски, че бащата като мютевелия е бил "нещо като управител на помаците", то вероятно е грешка – вместо точното "управител на вакъф, вакъфите". Възможно е обаче хаджи Нури действително да е бил и някакъв местен старейшина, управител на някакво помашко събрание. Историята на с. Михалково сочи, че то дори е ставало административен център на "непредадените към българската държава помашки села по Въча" [91], което от своя страна говори за силната власт над района на неговите първенци, за които вече се доказа, че са наследници на старинна българска селска аристократична фамилия, която по същество е и фамилията на пещерския герой Осман Ефенди.
 

Майката

За нея нищо не се знае. Трябва само да се предполага, че е родопчанка – ако не историческа михалковка, то поне дъщеря на известен аристократичен род от съседните селища. Засега с голяма степен на достоверност може да се възстанови името на тази жена, подарила чрез тайнството на раждането едно от най-светлите имена на отечеството си и на българското помачество.

Българите мюсюлмани не приемат многочленните мохамедански имена по Корана, османските традиции при именуването. Чуждите имена по Корана те подвеждат по силата на българската традиция на "кръстното име", при която първородните деца задължително наследяват името на дядото и бабата. На основата на тази запазена до днес помашка традиция по името на първородната дъщеря на Осман Ефенди – Месюде, според други – Месруре, може да се възстанови и името на неговата майка. И така, най-вероятно е майката да се е наричала Месюде или Месруре.

[Previous] [Next]
[Back to Index]



65. Ив. Попов, пос. съч., вж. бел. 4, с.175.

66. Дневник на VII Обикновено Народно събрание, 1893, с. 105.

67. Вж. бел. 43, с. 84.

68. Вж. бел. 66.

69. Ан. Примовски, пос. съч., вж. бел. 26, с.142-143.

70. Информатор Никола Петров Драганов, 86 г., с. Михалково. При едно посещение в Селча се запознах с учителя Порязов и с неговото семейство, на което обясних историческата връзка.

71. Резултати ог собствени теренни проучвания.

72. Вж. бел.4, с.175, под линия.

73. Информатор Христо Стефанов Балабанов, Михалково.

74. Ив. Попов, вж. бел. 4, с 175, под линия.

75. Информатори Тодор Николов Мерджанов, 66 г., и Димитър Стефанов Мерджанов, 67 г., Михалково (1988 г.).

76. Ив. Зоински, . С., 1986, с.14-15.

77. Ан. Приморски, пос. съч., вж. бел. 26, с.307.

78. Информатор Христо Стефанов Балабанов, 67 г., Михалково.

79. Вж. бел. 4, с.175, под линия.

80. Информатор Христо Стефанов Балабанов, 67 г., Михалково.

81. Списък на населените места..., С., 1960, с.2-10.

82. Информатори Рада Вълкова Ганева-Маданска, Михалково; Никола Петров Драганов, Михалково.

83. ОДА - Пазарджик, ф.13 К, оп.1, а.е.1, л.19.

84. Вж. бел.4, с 175.

85. Пак там.

86. С. Гюрова, Н. Данова, Книга за българските хаджии. С., 1985.

87. Евлия Челеби, Пътеписи 1972, с.33.

88. Пак там, с.310. Терминът мютевелия със съвсем кратко обяснение 'настоятел на мюсюлманските вакъфски имоти' е представен и от Бора Бозова в Речник на исляма. Вж. Атеист. трибуна, 1987, кн.2, с.80.

89. Г Д. Гълъбов, Мюсюлманско право с кратък обзор върху историята и догмите на исляма. С., 1924, с.91-110.

90. Пак там, с.88.

91. Ан. Вълчев, Тъмраш. С., 1973, с.227.