3. СЛАВЯНСКА КЕРАМИКА ОТ ОЛИМПИЯ, ГЪРЦИЯ [*]
- Славянските керамични съдове от Олимпия, Гърция 113
- Съдовете - Размери и пропорции 115
- Изводи по отношение на формата и състоянието на керамиката. Функция на керамиката. Датировка 123
- Типология на керамиката в обширния славянски ареал през VI век 126
- Типология и хронология на ранната славянска керамика открита в България (Въжарова, Дончева-Петкова) 130
- Славянската керамика от Олимпия 137
Бележки 142
Каталог (1-38) 145
Снимков материал 155
Славянските керамични съдове от Олимпия, Гърция
Когато в края на 50-те години се започват изкопни работи за основи на новия археологически музей в Олимпия, теренът, за жалост, не бил изследван от археолозите. В резултат, строителите попадат на една богата и все още недокосната част от древна Олимпия, като се разкриват останки дори от средноеладския период. Най-късният (най-горният) пласт, разкрит от строителите, на около 50-65 см от повърхността на земята, съдържа редица много грубо изработени гърнета пълни с пепел. Под тях следва ранният византийско-римски пласт. По-точно, тези съдове и други подобни на тях, са открити между 1959 и 1966 г., накратко са описани и научно оповестени в годишниците на Археологическия бюлетин от тогавашния ефор на Олимпия д-р Николаос Ялурис. [1] От неговите сведения става ясно, че тези съдове са намерени на мястото, където днес е разположена централната зала на новия музей, под крилото, в което се намира Хермес на Праксител и в съседните места на север, изток и югоизток. Този район
*. Статията е публикувана за пръв път в сборника Byzantine Studies. Essays on the Slavic World and the Eleventh Century, ed. by Speros Vryonis Jr, New Rochelle, New York, 1992, pp. 15 43.
113
е разположен съвсем близо до високите брегове на малкия поток Кладеос, който се влива в река Алфейос Ялурис идентифицира тези съдове като славянски, правени на ръка и използвани за заравяне прахта на мъртвия след изгаряне. Ялурис открива и идентифицира първия славянски некропол в средновековна Гърция, като е трудно да се установи неговия размер. От публикацията на Ялурис в Археологическия бюлетин насетне тези керамични съдове не се радват на особено внимание и въпреки че се споменават тук и там, не се е появил до този момент нито цялостен анализ, нито е публикуван техен опис. [2]
През август 1981 г., с любезното разрешение на доктор Николаос Ялурис ми бе дадена възможност да проуча материалите, разкрити в Олимпия и да ги измеря, а така също ми бяха предоставени снимки (дубликати) на материала от фотографския архив на Олимпия. За съжаление в музея не бяха открити археологически дневници или дневник на разкопките, където да са отбелязани подробности по откриването на всеки предмет. Така, в момента не съществуват никъде пълни сведения, разкриващи обстоятелствата и стратификацията на тези разкопки. По-нататъшните ми усилия да изследвам терена също излязоха безуспешни, защото булдозерите напълно са разбъркали почвата, като са унищожили по този начин стратиграфията. Така, наличният материал включва:
1. Съдове, фрагменти, чирепи и други оскъдни находки като малки железни ножчета, някакви пръстени, стъкло и мъниста, всичките съхранявани в сутерена на музея.
2. фотографският материал от архива на музея, който в по-голямата си част нито е датиран, нито е
114
отбелязано мястото на откриване.
3. Каталози с новопостъпили книги и изследвания.
4. Една много приблизителна, малка скица, начертана от ръководителя на разкопките, обозначаваща местата, където са открити част от тези погребални съдове. [3]
При посещението си в Олимпия през 1981 г. се постарах да сравня, доколкото е възможно, снимковия материал на съдовете с частичната им идентификация на гърба на фотосите, там където имаше такава, а така също и с това, което съответства на каталозите и на няколкото снимки, публикувани в Археологическия бюлетин. Въпреки че това бе недостатъчно за пълното идентифициране, локализиране и пр., резултатите все пак бяха достатъчно успешни. Наличието на около четиридесет съда, някои от които напълно запазени, други достатъчно добре, на фрагменти и чирепи, позволи класифицирането им по форма и вид.
Тук ще опишем на кратко шест категории:
Тип I вариант А1
Тип I А1 е характерно висок, има широко и отворено гърло и къса издадена навън уста, много къса шийка с рамена твърде високо и близо до устието. След това страните на съда се спускат надолу и навътре до основата. Така максималната ширина на съда се образува при рамената. Устието е значително по-широко от шийката и основата, но не може да достигне диаметъра на рамената. Този съд е много грубо направен, неизгладен и асиметричен, а дъното му често е неравно.
Поне девет от съдовете се отнасят към тази категория (Vry. # 35, 38, 14, 13, 31, 11, 28а, 29, 4).
115
Тип I A1
116
Тип II A1
117
Тип II A1 // Тип II A1
118
Тип II A1
119
Тип II A1 // Тип I A4
120
Vr 20 // Vr 16, 36
121
От тях четири са без окраска (Vry. # 4, 14, 13, 35), а другите пет са декорирани с резки (Vry. # 38, 11, 29, 28а, 31).
Тип II вариант А1
Този тип е също с удължено тяло и рамената му образуват най-големия диаметър, но са разположени много по-ниско отколкото при предишния съд. Устата е отворена и диаметърът на отвора е по-голям от този на основата и на шията. По този начин извивката на съда от шията към рамената продължава доста по-надолу, като последните са поставени някъде по средата на съда, по-скоро към основата. Този тип също се отличава с грубост, асиметричност и неравна основа. Седем съда от този обичаен тип фигурират в колекцията от Олимпия (Vry. # 30, 19, 34, 3, 21, 37, 18), които обаче се отличават донякъде от тези фотографирани в труда на Дончева-Петкова.
Тип I вариант A4 (липсва в класификацията на Дончева-Петкова).
При този тип шийката е по-дълга от I A1, а рамената са разположени малко по-долу от тези в I А1, но не толкова, колкото при II A1. С други думи, тази специфична форма е нещо средно между описаните вече предишни две. Тя също така се отличава с грубовато изпълнение, асиметричност и необичайно неравно дъно. От двата съда от Олимпия, единият е без украса (Vry. # 1), а другият е украсен (Vry. # 2).
Vrionis #20 (липсва у Дончева-Петкова).
Този тип е представен от един съд, основата на който е малко по-голяма от устието. Най-широката част на съда се намира малко под средата. Направата му е много груба, асиметрична и без никакви декорации.
Vrionis # 16, #36 (липсва у Дончева-Петкова).
122
При тези два съда рамото, което обхваща половината височина, е с еднакъв диаметър като основата, но устието и шийката са значително по-тесни. Единият от тях е много груб, асиметричен, но има известна декорация (набраздени линии). Другият е подобен на Тип I Α1, но е по-къс и рамото му е малко по-ниско от шията с вълнообразни резки на снопчета, пресичащи се по прав ъгъл. Този съд е по-добре направен, въпреки че не е гладък и симетричен, и може би е направен на грубо грънчарско колело.
Размери и пропорции
Няма да влизам в детайли по въпросите на дължината, на различните диаметри на отделните части на съдовете и съответните пропорции, определящи различните им форми. Най-високият от тях е 24.5 см, а повечето са между 17 и 24.5 см. Дебелината на тази груба керамика варира между 0.5 и 1.0 см.
Изводи по отношение на формата и състоянието на керамиката
1. Тя има характерна форма, подчертано издължена, с високо поставени рамена или такива, разположени на около една четвърт, наполовина, а някои и под средата на височината на съда. В повечето случаи най-широката част се намира при рамената, следвана от устието и накрая от основата.
2. Най-отличителната черта на тези съдове е тяхната груба направа, дори недодяланост. Те са дотолкова асиметрични, че дразнят погледа. С изключение може би на един съд, останалите са направени изцяло на ръка,
123
без помощта на грънчарско колело. Възможно е това изключение да е изработено на грубо грънчарско колело, но и то също се отличава с асиметричност.
3. Консистенцията на материала е неравномерна, глината лесно се чупи и рони, което потвърждава факта, че тя е много лошо или недостатъчно изпечена. Това е накарало Ялурис да определи тази керамика като непечена.
4. Цветът е твърде тъмен, предимно червеникавокафяв с отсенки към доматеносиво, слабокафяво, кафявосиво и сиво. Потъмненото оцветяване също е твърде характерна черта на тази керамика. Тя изглежда мръсна, независимо от цвета си.
5. По отношение на декорацията има два типа съдове: без никакви орнаменти (около половината) и такива нашарени от прости резки. Някъде резките са хоризонтални, другаде - перпендикулярни, а на места те са вълнообразни, в комбинация с един от горните два вида или без комбинация.
Функция на керамиката
От краткото, но без съмнение непълно описание направено от Ялурис и Темелис, се вижда следното: съд #11 и #29 са намерени върху купчина пепел и въглени; в #30 и са съхранени кости, а в повечето съдове е имало пепел. В някои са намерени и дребни предмети: малки ножчета, мъниста, стъкло, и няколко груби пръстена. Очевидно повечето от съдовете са служели за погребални урни. Фактът, че два съда са намерени върху въглени показва, че след изгарянето на мъртвия прахта му е била поставена в съда разположен върху пепел и изгорели въглени.
124
Датировка
Разместването на пластовете и бързото провеждане на археологическите разкопки в района на Олимпия лишават изследователя от едно основно средство за установяване на хронологията. На пръв поглед това изглежда необратима загуба. Но като се имат предвид изследванията на Ж. Въжарова върху значителен брой ранно-славянски погребения и заключенията на Дончева-Петкова става ясно, че раннославянският пласт на тези погребения не дава възможност керамиката да се определи с точност. Всъщност, Дончева-Петкова е трябвало да използва почти цялото огромно количество разкрита раннославянска керамика, за да изведе някои общи, но и доста неточни принципи за датирането й. При това положение твърде вероятно е селището в Олимпия, в което очевидно отсъстват богати и изящни украшения, да не е могло да ни осветли повече от известното досега по този въпрос.
Най-общо Ялурис е отнесъл погребенията към VI век, защото те са непосредствено след ранновизантийския и късноримския пласт. Базирайки се на стила, Нестор определя съдовете (доколкото е могъл изцяло и добре да ги види в Археологическия бюлетин) от късния VIII век. Въпреки че той е имал огромното предимство да разкрие голямото гробище в Сарата Монтеору с около 1500 гроба, все пак славянската керамика по това време не е била достатъчно добре позната, за да си позволи такъв метод на датиране. [4]
125
Типология на керамиката в обширния славянски ареал през VI век
В своята сбита, но важна книга чешкият археолог Z. Vaňa резюмира огромния археологически материал и изследвания, отнасящите се до края на общия живот на славяните и началото на миграциите. Що се отнася до керамиката, той определя три типа, които пряко ни интересуват: Корчак, Пенковка и Пражки тип. Корчакският керамичен тип се е разпространил в V-VII в. в района между Източните Карпати и река Днепър. Типът Пенковка се открива в земите по южната част на р. Днепър и притоците й, в южната част на Буг и Долен Днестър. Пражкият тип (най-западният еквивалент на Корчакския тип) покрива широка територия от р. Припиати и десните й притоци от Горен Днестър по продължение на югозапад, включва и междинната територия, и стига до реките Висла и Елба и до средното течение на р. Дунав.
От трите типа керамика, разпространени по тези обширни археологически области, ранната славянска керамика на Балканите се свързва често, ако не във всички случаи, с Пражкия тип, както по отношение на формата, така и по други характеристики. [5] Русанова, която подробно е изследвала тази специфична страна на въпроса, счита част от Румъния за земята, където всички типове керамика се срещат заедно поради различните племена, славянски и други, които се смесват там през VI век. На тази основа тя обяснява смесването на няколко типа керамика, които се откриват в голямото гробище на Сарата Монтеору. Що се отнася до материалната култура на славяните на Балканите в
126
най-ранни времена, дотолкова доколкото това е видно от археологията, Русанова по принцип я свързва с общата материална култура на славяните от целия европейски ареал, заселен от славяни: землянката, т.е. грубо направената къща, вкопана наполовина в земята с нейното каменно огнище; погребенията, включващи големи и мащабни изгаряния и урнови погребения, и Пражкият тип керамика. Според Русанова ранната и единна славянска култура, с общи белези навсякъде, където са заселени славяните през VI век, не може да се открие на юг от р. Дунав до VII в. Славянската керамика там, една по-късна форма на Пражкия тип, развила локални специфики в резултат на взаимодействието с местни народи и условия. Z. Vaňa счита Русия за областта, където всички тези типове керамика се смесили. По този начин типовете керамика били вече разпространени сред славяните, когато те се заселили на Балканите. [6] Така, според изследователите на ранната славянска култура в Европа излиза, че тя е свързана с ранната керамика на Балканите, определяща появата на първите славяни в Румъния и на юг от р. Дунав. Тази керамика представлява по-късна модификация на Пражкия и другите типове керамика.
Без съмнение, съдовете в Олимпия носят някои белези на керамиката от ранния Пражки, Корчакски и Пенковка тип, предимно по това, че са ръчно правени и донякъде си приличат по форма. Съществуват все пак различия по отношение на размера и качеството, като образците от Балканите са твърде груби поне в началото. М. Чорович-Любинкович отбелязва, че славянската керамика има свое собствено развитие и поради това не може да се прилагат автоматично използваните в Чехословакия, Полша и Русия методики за датиране
127
на керамика. Дори и в пределите на Балканите е необходимо внимателно да се определя датировката на разкриващия се във все по-големи размери археологически материал в България и Румъния, защото част от местното население е оцеляло и по различен начин е оказало влияние върху развитието на керамичното изкуство в отделните части на полуострова. Така, според схващането на този учен, развитието на славянската керамика на Балканите би могло да варира от район на район според местните условия и според тяхното по-силно или по-слабо влияние върху това изкуство сред новозаселилите се славяни. Накрая той отбелязва почти пълната липса на други местни погребални предмети в разкритите гробове от периода на ранното пристигане на славяните, което прави невъзможно датирането на керамиката и на тази основа. [7] Ирма Чремошник подчертава разликата между това, което тя нарича по-стар Пражки тип керамика (т.е. този, намерен извън пределите на Балканите през VI век) и по-късния му балкански вариант. Последният не е толкова гладък и издължен, не изглежда да е правен от пречистена глина и няма ивица от фина пръст. По-новият или по-късен Пражки тип керамика, който археоложката изследва и който е открит в Mušici и Batkovici в Босна и Херцеговина, е по-къс и по-грубо направен. Най-ранните образци от наречения по-късно Пражки тип на Балканите са направени изцяло на ръка и едва на една по-късна фаза се наблюдават следи от използването на примитивно керамично колело. Тази керамика има дебели основа и страни, а направата и е груба и недодялана. [8]
Проблемът за славянските археологически останки на Балканите засяга сравнително късно археологическата
128
наука в Гърция. Въпреки че научната дискусия за славянските нашествия и заселвания протича твърде горещо и е издадена значителна литература, тя се концентрира главно около проблемите за надежността на неколцината писмени избора, около монетите и постройките на някои селища. Вечно спорните фибули също привличат вниманието на учените. Липсва обаче увереност, че разполагаме със сигурни материални доказателства, които могат да се свържат със славяните. Съществува славянска топонимия, съществуват и летописи, но тъй като славяните в Гърция били почти изцяло претопени, тяхното присъствие в средновековната история представлява енигматичен въпрос както за слависти, така и за византолози. Ялурис пръв идентифицира грубата керамика от Олимпия, известна по-късно като късна модификация на Пражкия тип. След това той идентифицира една погребална урна намерена в Коринт, изследвана доста по-рано от Дейвидсън. [9] Оттогава разкопките, правени от французи в Аргос, разкриха интересна група чирепи от същия тип керамика в разрушената Баня А, която по онова време е датирана около 585/586 г. Те представляват отлична отправна точка за датиране на керамиката от Олимпия, защото по състав чирепите изглеждат сходни с тази керамика, а освен това има и известно хронологично съвпадане с византийските писмени извори относно заселването на славяните в Пелопонес. [10] Проф. Тимоти Грегъри от Университета на Охайо ми показа снимки на малък брой чирепи от гърнета, открити в района на Коринтския провлак, които също изглежда да принадлежат към групата на керамичните находки от Олимпия и Аргос. За разлика от България, Румъния и Югославия, в Гърция все още
129
липсва систематично изследване за обширен славянски некропол или поселение, така че трябва да се изчакат археолозите в следващите десетилетия да предоставят този необходим материал.
Типология и хронология на ранната славянска керамика открита в България (Въжарова, Дончева-Петкова)
Задълбочената и системна работа на българските археолози е тази, която ни дава повече информация и позволява да класифицираме керамиката, открита в Олимпия. След Втората световна война българските археолози полагат сериозни усилия и отделят значително внимание на раннославянската и прабългарска материална култура. Резултат на тези усилия са и двата сериозни научни труда на Въжарова и Дончева-Петкова. [11]
Публикувана през 1976 г., книгата на Въжарова разкрива пред научната общественост дълбочината и широчината на достиженията на българските археолози. До този период са били разкрити достатъчно обекти от средновековието, което позволява на Въжарова да предприеме изследване на двадесет некропола, разкопани из цяла България, да опише погребалните предмети и да направи систематичен анализ на видовете погребални обреди, на съдовете и на останалите предмети. Освен това тя полага усилия, очевидно успешни, да установи връзки между различните етнически групи от една страна и между религиозните групи от друга. След това тя пристъпва към трудния проблем да изведе хронологична последователност и структура. Богатството на материала й позволява, като изхожда от
130
внимателното каталогизиране на видовете погребения и съдържанието на всеки гроб, да свърже етническите и религиозните групи с някои специфични погребални обреди и до известна степен с материалните предмети. В първа част на труда си тя изследва и каталогизира тези гробища, в които погребален обичай е изгарянето на мъртвия; във втората част се прави анализ на гробищата, в които съществува едновременно кремиране и полагане тялото на мъртвия (инхумация) според езическите обреди; трета част на труда се отнася до гробища, в които има следи както от двата вида езически погребения, така и от християнски погребения (в Северна България). Четвърта глава анализира гробища из цяла България, които се характеризират с християнски погребални обреди. В пета глава Въжарова разглежда погребалните предмети, по-специално керамиката, която тя свързва с конкретните видове погребения. Тя включва също така и всички други предмети (накити и пр.) като показатели за материалната култура на средновековните „обитатели" на тези гробища.
От специален интерес в шеста глава са заключенията на авторката за видовете погребения. Тя наблюдава, че в някои гробища изгарянията са единственият вид погребален обичай, докато в други има и инхумация (по езически и по християнски обичай). По-късно християнският тип погребения замества останалите. Инхумацията в някои гробища съвпада хронологически с кремирането в други гробища, но е разпространена в много по-малки райони и за ограничени периоди от време. Християнските погребения, които започват от 865 г., се използват за дълго време успоредно с кремирането, като отделни елементи на последното,
131
както и езически ритуали в инхумацията навлизат в християнския погребален обичай.
В седма глава Въжарова представя целия доказателствен материал за да може да направи периодизация и най-обща датировка. Изводите й са следните:
а) Някои гробища с кремиране като погребален обичай са от края на шести до осми век, а други са от осми-десети век;
б) Гробищата, в които има и кремиране, и инхумация се отнасят до началото на осми и девети век;
в) Гробищата с кремиране и християнски погребален обичай са датирани към IX-XI век;
г) Гробищата само с християнски тип погребения са от IX-XI век (изследването на Въжарова спира до единадесети век).
Въжарова прави опит да свърже етническите религиозните групи живели в средновековна България между шести и единадесети век с тези различни типове погребения.
1. Гробищата с трупоизгаряне (както от VI-VIII век, така и от VIII-Х век), са славянски.
2. Гробища, в които има трупополагане и трупоизгаряне по езически обичай принадлежат на прабългарите (тук не коментирам нейните аргументи и доказателства, но трябва да отбележа, че такива има).
3. Гробовете с инхумация по езически обичай са определени безусловно като прабългарски.
4. Гробища с християнски погребален обичай са свидетелство за принадлежност към славяните, като само в отделни случаи в Северна България в тях може да се открият някои прабългарски традиции.
По този начин Въжарова създава един сериозен пътеводител за разкриване на различните етнически и религиозни групи в средновековна България. Още повече, тя достига до заключение, че следи от население,
132
живяло преди това на Балканите, не могат да се открият. [12] Този извод е от значителен интерес, особено като се имат предвид усилията напоследък на българската наука да търси и намира следи от траки, като един от елементите, наред със славяни и прабългари, в етногенезиса на българския народ през средновековието. Що се отнася до много от керамичните съдове от Олимпия открити в пепел и често върху самите въглени, понякога с останки от кости и с разни лични вещи, те очевидно съответстват на кремирането според езическия ритуал, което Въжарова открива в редица ранни некрополи в България разглеждани от нея изключително като славянски и което тя отнася до два периода: късния седми-осми век и осмидесети.
В своята книга Дончева-Петкова прави първото систематично изследване върху ранната славянска керамика на Балканите на основата на сравнително многобройна и богата колекция от разкрити съдове - цели, полузапазени и чирепи, като се опира както на труда на Въжарова, така и на трудовете на други български учени. Подходът й към проблема е холистичен, тъй като тя не само прави един описателен и илюстриран каталог от 378 съда от ранното средновековие с няколко страници илюстрации на различните типове и варианти, но и проучва технологията на правенето им и накрая, се опитва най-общо да датира тези варианти. Очевидно това е изключително важен труд, свързан със славянските съдове от Олимпия. Авторката прави описание на произхода и химическата консистенция на глините, съотвестващите цветове, начина на изработване - било на ръка или на примитивно ръчно грънчарско колело, или накрая, на по-усъвършенствано крачно колело, начина на изпичане и развитието
133
на украсата по керамичната повърхност. Излишно е тук да се разглежда подробно всеки един от тези детайли, но следва да се отбележи, че авторката е направила много проницателни наблюдения върху наличните находки и материали. Би било уместно все пак да кажем нещо относно две страни на този технологичен процес: оформянето на съответния съд и неговото изпичане. Най-примитивният съд на ранната славянска керамика от България е правен на ръка, без помощта дори на примитивно ръчно колело. Грънчарят е започнал от основата и след това е изградил страните към гърлото, очевидно на части, които е съединил на ръка по такъв начин, че линиите на сливане са заличени. Накрая, той е изгладил повърхността и вътрешната страна с пръсти, за което говорят следи от линии, или е използвал гладки парчета дърво или черупки от морски миди (доказателство от Джевджеви лозя); линиите са отвесни или леко наклонени, като това очевидно не са хоризонталните кръгообразни следи, които оставя грънчарското колело. В резултат тази керамика е изключително груба, а стените й дебели. Първото подобрение, обяснява авторката, идва с употребата на примитивното ръчно колело в седми век. Най-ранните от тези съдове обикновено са прости и без украса. По-късно се въвежда линейна и вълнообразна украса, понякога посредством колелото. Твърде лошото качество на материала както по отношение на чупливост и плътност (лесно ронлив), така и по отношение на цвета (потъмнял и неравен), говори за лошо изпичане. Тази ранна керамика вероятно е печена на открит огън или в грубо домашно огнище, така че изпичането е неравномерно, нещо което се отразява и на цвета, и на материала. Понякога цветът на един и
134
същи съд се променя. Както ще видим, всичко казано дотук се отнася в пълна степен и за керамиката от Олимпия. [13]
Нека се спрем на описанието и датировката на две групи съдове, които авторката прави в своя каталог: Тип I вариант А1 и Тип II вариант А1.
Тип I вариант А1
Тези съдове са класически пример на ранна славянска керамика на Балканите. Те се характеризират със следните особености:
А. Рамената са леко заоблени и са разположени непосредствено под широкото и едба загатнато гърло или малко по-долу, към средата на тялото на съда;
Б. Гърлото е широко, неравно и леко обърнато навън;
В. Отборът на гърловината е нормално кръгъл, с постепенно извити навън устни;
Г. Дъното на съда е плоско и почти винаги неравно;
Д. Местата на свързване на отделните части на тялото са понякога заоблени, а друг път образуват остри ръбове;
Е. Тези съдове са изработени изключително на ръка и се отличават с грубоватост, асиметричност, с дебели стени (между 0,005-0,01 м) и леко по-дебели в тялото и основата.
Както вече се спомена, Тип I вариант А1 е най-ранният представител на средновековната керамика, открита в България. Той е сходен до типа керамика, открит в други страни (СССР, Румъния, Югославия, Чехословакия, Полша, Германия), който в научната литература е известен като Пражки, Корчак-Житомирски, Хлинча I тип.
Проблемът с датировката е не само важен – продължава
135
авторката - но и твърде сложен, „защото в България до този момент не са били открити предмети с точна датировка като монети, фибули и други, заедно с тази керамика Тип I вариант А1." [14] Като най-сходна до керамиката, открита в България, тя определя тази от Пражкия тип, датирана към пети-шести век и разпространена в широка област в (Централна и Западна Европа до реките Елба и Заал. Този тип керамика от България е с тяло наподобяващо пресечен конус, с къса гърловина и без орнаменти и е направена от сравнително чиста глина. Подобни чирепи и дори цяла ваза са открити, заедно с късноантична керамика, в Калето. Поради това те са датирани от втората половина на шести век. Такива форми на ранна керамика са открити и на други места - в Гарван, Стареца; при разкопките в Нова Черна се откриват парчета от ранна славянска керамика наред с късноантични вази и фибули. Ето защо тези ранни славянски съдове са датирани към края на шести и седми век. По отношение на цвят, на грубост на глината и на форма, керамиката открита в най-ранния пласт на Джеджеви лозя също представлява вариант на Пражкия и Житомирския тип. [15] Така, тази керамика е произведена не по-рано от седми век. Основавайки се на стратиграфията Ж. Въжарова я отнася към края на седми век. Изглежда, че на тази основа Дончева-Петкова заключава, че Тип I вариант А1 е основно от седми век, а вероятно и от късния шести век.
Тип II вариант А1
Всички съдове от този тип са с по-малки размери, въпреки че в много отношения са подобни на Тип I вариант А1. Най-широката част на съда е разположена доста ниско по тялото, а основата е дебела и неравна.
136
И в този случай керамиката е изработена на ръка от груба глина смесена със зрънца пясък. Този тип е познат и другаде - в СССР и Румъния - и следва да бъде отнесен към шести-седми век. [16]
Славянската керамика от Олимпия
Нека се върнем към славянската керамика от Олимпия, от която сме представили осемнадесет примера в следните категории:
Тип I вариант А(1)
Тип II вариант А(1)
Тип I вариант A4
Vryonis - # 20
Vryonis - # 16
Първите две категории са определени според съответния номер и буква в каталога на Дончева-Петкова, тъй като в действителност са много близки до тях. Третата категория, Тип I вариант A4, е подобна на първите две и се явява междинна между тях. Последните две категории - 20 и - 16, макар и от същия тип керамика по материал, изграждане и изпичане, са доста различни по форма от описаните от Дончева-Петкова за да бъдат разглеждани тук. Само една, - 16, е възможно да е била изработена на грубо ръчно колело. По този начин керамиката от Олимпия е пряко свързана с най-ранната керамика изследвана и от Въжарова, и от Дончева-Петкова и датирана от тях в късния шести и седми век на основата на предположението, че простата, неукрасена керамика предшества украсената, без да се изключва възможността тези два стила да са съществували известно време заедно след появата на украсената керамика. Размерите са сходни,
137
както и оцветяването, което се дължи на лошото изпичане. Цялата тази керамика или по-голямата част от нея е предназначена за погребването на кремираните мъртви, свидетелство за което е наличието на пепел в урните и на оскъдни лични вещи в някои от съдовете, както и на овъглени кости (последните не са изследвани от специалисти за да се установи дали са човешки).
Интересно е да се отбележи, че некрополът в Олимпия е разположен на хълма, издигащ се над малкия поток Кладеос, който се влива в река Алфейос. Това ни напомня на сведението от „Стратегикон" на Маврикий, според което славяните имали склонност да разполагат селищата си на водни пътища. [17] Така, датирането на тази керамика към късния шести и най-вече към седми век от страна на Дончева-Петкова е основателно и тук, чисто и просто на базата на керамиката. Интересно е също така, че разполагаме както с прости, неукрасени съдове, така и с гравирани или украсени. Допуска се, че простите са по-ранни, въпреки че е възможно и двата вида да са съществували успоредно в Олимпия, тъй като урните са открити в един и същ пласт на около 50-60 см от повърхността. Без съмнение, тук става дума за славянска керамика и славянски погребения. Първо, налице е трупоизгаряне. Въпреки че то е било практикувано от древните гърци наред с трупополагането, то в късния класически и в елинистичния период трупоизгарянето изглежда е намаляло, без да изчезне, измествано от все по-увеличаващите се случаи на погребване на мъртвите. При все, че не сме проучили въпроса систематично, християнските погребения във Византия през шести век изглежда са били масово чрез трупополагане, а не чрез трупоизгаряне - факт, който клони към изключване на възможността погребенията
138
в Олимпия да са били гръцко-християнски. Наличието на християнска базилика в Олимпия свидетелства, че местността по това време действително е била християнска. [18] Налице са също така и писмени свидетелства, посочени от Въжарова, за това, че славяните изгаряли мъртвите си в третото десетилетие на седми век. След неуспеха на аваро-славянската атака срещу Константинопол през 626 г., нападателите претърпели много тежки загуби. Според проповедта, произнесена на 7 август 627 г. от syncellus Теодор, клането на аваро-славяните било много голямо:
„Такова множество мъртъвци от страна на врага падаше на всяка крачка близо до стената и навсякъде другаде, че варварите вече не можеха да извличат и изгарят повалените си мъже." [19]
Това описание се повтаря и в един анонимен трактат от първата половина на девети век, озаглавен „Hymnus Acathistus". [20]
В по-късен текст, в който се разказва за военните победи на Йоан Цимисхи над руския княз Светослав извън портите на дунавския град Дръстър, се коментира тази практика сред онези, които изглежда, че са били славянски руснаци (за разлика от скандинавските руснаци). Цимисхи и византийската войска нанесли много тежки загуби на русите на полето пред градските стени:
„Когато нощта бе паднала и бе пълнолуние, те (русите) излязоха на полето да търсят своите мъртъвци. Като ги събраха пред стените и запалиха буйни огньове, те ги изгориха. След това, съгласно родовия си закон, заколиха множество мъже и жени върху изгорелите мъртви. Като извършиха жертвоприношение [за мъртвите] те доведоха бебета-сукалчета и петли
139
и ги удавиха, хвърляйки ги в буйната река." [21]
Въжарова отбелязва, че кремирането на мъртвите сред балканските славяни се наблюдава до късния девети век и дори след това, успоредно с разрастващата се християнска практика на погребване. Едва през XIV век член 20 на Душановите закони забранява изгарянето на мъртвите. [22]
Докато изследвах славянската керамика по време на престоя си в Олимпия, тогавашният директор на германския археологически институт в Атина д-р Колвиц много любезно ми разреши да ползвам оригиналния дневник на немските разкопки в Олимпия от началото на дейността им там. В записаното на 20 декември 1877 г. се споменава и описва съкровище от византийски монети и скрит склад за земеделски сечива. Основната част от тази находка се е намирала в голям глинен питос пълен с медни монети и скрит в източната стена на така наречената Slavenmauer недалеч от североизточния ъгъл. Наблизо се намерила и втора урна с подобно съдържание. Освен това имало и пет бронзови съда и различни метални сечива натъпкани плътно на сигурно скришно място в стената. Тези инструменти били земеделски - 4 търнокопа, една мотика, 2 лопати, един сърп, един подобен на лъжица дълъг инструмент и едно гребло. Според германското описание на находката монетите тежали 5 оки и 120 драма и били от времето между Константин I и Юстиниан I.
Посочвам данните за това съкровище от монети и сечива, защото предметите разкриват допълнителни сведения по въпроса за датировката. В него няма нито една монета след Юстиниан I (527-565).
Така, всички свидетелства сочат една твърде ранна датировка за ръчно направените и груби недекорирани
140
погребални съдове от Олимпия. Ако би било възможно славянските отломки от Аргос да се определят с неопровержима точност, то ще разполагаме с ценни указания за славянската керамика от Олимпия. Склонен съм да отнеса датирането на последната по-рано от И. Нестор, който говореше за късния седми век. Вероятността славянски племена да се присъствали в Пелопонес в края на шести или началото на седми век сега изглежда значително подсилена с доказателствата от Олимпия и силно подкрепя изводите на моя покоен и скъп приятел П. Харанис, който бе голям защитник на Монемвазийската хроника и на нейната историческа значимост. [23]
141
1. Yalouris в: Ἀρχαιολογικὸν Δελτίον, XVI, 1960. 125-126; XVII, 1961-62, Β 106, със снимки на илюстрации 117a-d, споменат също и в Bulletin de Correspondance Hellénique, LXXXIV, 1960, 720. и LXXV, 1961, 722; Ἀρχαιολογικόν Δελτίον, XIX, 1964, Β'. 174.176; XX, 1965, Β'2, 209; XXI, 1966. Β'1, и илюстрация 182.
2. Ж. Въжарова. Славяни и прабългари по данни на некрополите от VI-XI в. на територията на България. София, 1976, с. 242, бел. 7, където тя отбелязва, че материалът е изследван от учени от Източна Германия. Тук искам да отбележа моята дълбока благодарност на този голям учен за нейните публикации, от които научих толкова много, както и за нейното топло гостоприемство по време на посещението ми в България през пролетта и лятото на 1987 г. Тя ни показа всички археологически колекции в България свързани с ранните славяни и прабългарите и много търпеливо и задълбочено ни ги обясни. Нейната преждевременна смърт е тежка загуба за науката и за всички, които я познаваха.
3. Бих искал да изразя благодарностите си към тогавашния ефор на античните предмети в Олимпия г-н Дзахас за неговото любезно отношение, както и на г-н Лигурас за това, че знаеше всичко за разкопките на гробовете и за скицата, която направи на местата, където са открити повечето съдове.
4. За различните гледни точки вж. труда на Въжарова (бел.2), а така също и този на Дончева-Петкова Българска битова керамика през ранното средновековие (втората половина па VI - края на X в.). София. 1977;
виж също и "The Evolution of Slavic Society and the Slavic Invasions in Greece: The First Major Slavic Attack on Thessaloniki. AD 597", Hesperia, L. 1981. 380 и бележките под линия.
5. Ζ. Vaňa. The World of the Ancient Slavs (Detroit, 1983), 21-24;
В. Д. Баран, "Славяне в середине I тысячелетия н.е." В: Баран, Проблемы етногенезиса славян. Киев, 1978. 15-24.
6. И. П. Русанова. Славянские древности VI-VII вв. Москва. 1976. 192-196. Vaňa, (бел. 5), 40-41.
142
7. M. Čorović-Ljubinković. "Les Slaves du centre balkanique du VIe au IXe siècle." Balcanoslavica, I, 1972. 48-49.
8. I. Čremošnik. "Die altesten Ansiedlungen und Kultur der Slawen in Bosnien und der Herzegovina im Lichte der Untersuchungen in Musici und Batkovici." Balcanoslavica, I, 1972, 59;
D. Jelovina. Starohrvatske nekropole. Split, 1976, 67;
S. Dolinescu Ferche. "La culture 'Ipolešti-Ciurci-Cindešti' (Ve-VIIe siecles). La situation en Valachie " Dacia. XXVIII 1984, 117-147, и по-специално pp 144ff., за ръчно изработената славянска керамика.
9. Преглед на съществуващата широка и богата литература виж y Vryonis, loc. cit., бел. 3. Врионис прави преглед на статията на M. Weithmann. "Die slavische Bevolkerung auf der griechischen Halbinsel Ein Beitrag zur historischen Ethnographie Südosteuropas " Munich, 1978, Balkan Studies, XX-2, 1981.405-439;
Ρ. Malingoudis. Σλαύοι στήν μεσαιωνική Ἑλλάδα. Θεσσαλονίκη, 1988; и Θεσσαλονίκη καὶ ὁ κόσμος τῶν Σλαύων. Θεσσαλονίκη, 1991.
10. Съответните статии се появиха в Supplement VI на Bulletin de Correspondance Hellénique. Etudes Argiennes. 1980;
P. Aupert. "Céramique slave à Argos (585 ap. JC)," 373-394, idem. "Objets de la vie quotidienne à Argos en 585 ap. JC", 295ff. Yannopoulos. "La pénétration slave à Argos." 323-372.
11. За пълни данни на книгата на Въжарова, вж. бел. 2 по-горе, а за тази на Дончева-Петкова - бел. 4 по-горе.
12. Въжарова, с. 409-441 и резюме на немски език на с. 440-441. За славянските селища вж. също и нейната книга Средновековното селище. Село Гарван. Силистренски окръг. София, 1986.
13. Дончева-Петкова, с. 15-32.
14. Дончева-Петкова, с. 37-40.
15. Дончева-Петкова, с. 39. А. Милчев и С. Ангелова "Разкопки и проучвания в м. Калето край с. Ново Черна, Силистренски окръг през 1968 г "Археология. XII, 1970, 24-34.
16. Дончева-Петкова, с. 49-50. За различна система на датиране на керамиката, вж. Д. Димитров, Прабългарите по северното и западното Черноморие. Варна, 1987.
17. Маврикий, Статегикон, XI, 4.
18. P. Velisariou. "Σχόλιον εἰς ἐπιγραφὴν τῆς ἀρχαίας Ὀλυμπίας. Ἠ χρονολόγησις τοῦ μνημέιου." Πρακτικὰ τοῦ Α'. Συνεδρίου ελειακῶν σπουδῶν, Athens, 1980, 159-166.
143
D. Kurtz и J. Boardman. Greek Burial Customs. Ithaka, 1971, 2140, 51-56, 71-76.
19. По българския превод от Извори за българската история (ИБИ), под ред. на Г. Цанкова-Петкова. София, 1960. VI, 52.
20. ИБИ, VI, 172. Виж също и поемата на George Pisides, ИПИ. VI, 65, където той внушава, че телата на мъртъвците били толкова многобройни, че послужили за естествена тор за дърветата, които по тази причина пораснали необичайно високи около крепостните стени.
21. ИБИ, IX, 269.
22. Въжарова, Ж., бел. 2, 415.
23. P. Charanis. 'The Chronicle of Monemvasia and the Question of the Slavonic Settlements in Greece." Dumharton Oaks Papers,V( 1950). pp. 141ff.
144
В първия, най-общ опис на славянските съдове в Олимпия е много трудно да се открие логическа и систематична схема, поради липсата на системни данни и археологически дневници. Така че това, което сме описали, включва: (1) условният номер, който поставих на съдовете и чирепите, докато ги броях в музея в Олимпия; (2) поредният музеен номер, който винаги се предшества от гръцката буква „пи" (π) ; (3) фотографският номер от фотоархива в Олимпия; (4) датата на откриване на находката или снимка; (5) където е възможно, сме поставили номерацията на гроба, открит от Ялурис или Темелис, въпреки че понякога с един и същ номер са обозначени два различни гроба; (6) следват данни (доколкото съществуват) за мястото и дълбочината, на която е намерен предмета (това не винаги е ясно, тъй като такива данни не винаги се споменават в разхвърляните бележки от разкопките, а почвата е претърпяла промени поне два пъти: първият път по време на самите разкопки, а после и при запълване на изкопите). Следва (7) описанието на съда, (8) размерите и (9) други налични данни.
1. Няма музеен номер; няма фотографски номер; 9/2/63; гроб - # 4 (Themelis) (друг гроб - 4 е идентифициран по снимка 2598, 4/20/60, фронтон); намерен в източния речен насип срещу залата на Хермес в музея на дълбочина 0.4 м от повърхността на насипа и на дълбочина от повърхността на водопровода. Чирепи от славянски съд: около половината от основата, 3 парчета от устието, различни други парчета. Глината е сива има множество малки бели частици по повърхността и от вътрешната страна. Без набраздяване или черти. Дебелината на чирепите е около 0.7 см. Находката се съхранява в дълбока, квадратна, зелена картонена кутия.
145
2. π 501; снимка 7337 ляво, 2498, 2499; 9/4/63; гроб - # 9 (Themelis). намерен в източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.5 м. Открита долна половина от съда с кафеникав цвят и вертикални бразди; височина на реставрираната част - 17.75 см; диаметър на основата - 15 см; дебелина - 0.7 см. В съда са открити три метални предмета (М 170 a, b, д, снимка 10686).
a) M 170а - железен нож с дължина 0.075 м и дебелина 0.160.016 M.
b) M 170b - две дълги и тънки железни парчета в полукръгла форма.
g) M 170 - бронзова тел.
y) 41-s кристално мънисто.
3. π 500; снимка 7336 ляво, 4802, 4803, 4804; 7/24/64; гроб XI (Themelis); намерен в източния скат срещу залата на Хермес. Съдът е значително реставриран, но липсва основата и половината от устието и гърловината. Червенокафяв на цвят. Напречният разрез на чирепите показва, че са сиви с бели частици от вътрешната страна и червенокафяви отвън. Съдът е с височина около 21 см, основа около 7.5 см в диаметър, рамо - 13.0 см, шия - 11.5 см и дебелина на глината - 0.8 см.
4. π 498; снимка 7336 дясно, 2502, 2503, 2592; 9/4/63; гроб VIII (Themelis); намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.8 м. Съд, сив на цвят, с една бронзова катарама или закопчалка. Височина (от основата до шията) - 17.1 см, основа - 8.7 см диаметър, рамо - 14.3 см диаметър, шия - 11.7 см, дебелина на глината - 0.8 см.
5. π 504b; снимка 7339 дясно, 6422, 6424, 6425; 4/28/65; гроб XIV (Themelis); намерен в североизточния скат от залата на Хермес на дълбочина 1.2 м от оригиналната повърхност на земята. Чирепи и пепел; основата на съда е реставрирана. Червеникав на цвят с вертикално набраздяване. Съхранява се в зелена картонена кутия.
6. π 504а; снимка 7331; без дата; гроб II. Не е уточнено къде е намерен. Парчета от съд основа и част от дъно,
146
основа - 8.5 см диаметър, височина - 4.75 см и дебелина на глината - 0.75 см. (Съхранява се в същата кутия като - # 4).
7. Без пореден входящ номер, без снимка, без дата, обозначен просто като „невписан". Червеникаво-кафяви набраздени чирепи дебели 1 см. Съхраняват се в светла картонена кутия.
8. π 502; снимка 7332 дясно; 4/1/59; гроб III (Yalouris); намерен в изкоп 14 в основата на музея на дълбочина 1.0 м. Парчета и основа от един съд и други парчета, някои набраздени, от различен или различни съдове. Височина (от основата до края на реставрирана част) - 6.3 см, основа - 7.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.27 см. Съхранява се в светлокафява картонена кутия.
9. π 457; снимка 7347; 10/28/63; намерен в дренажен изкоп южно от новия музей на 4 метра източно от четвъртата колона на дълбочина 0.8 м. Съд червеникавокафяв на цвят с успоредни набраздявания в горната част и перпендикулярни набраздвания по останалата част на съда и с топчета като огърлица. Височина (от основата до върха на реставрирана шия) - 15.0 см, основа - 9.5 см диаметър, рамо - 13.4 см диаметър, дебелина на глината 0.8 см. Има 11 стъклени мъниста. От тях:
а) 4 тъмносини със сърцевидна форма;
б) 2 вретеновидни, едното продупчено и със следи от бронз;
в) 1 синьо с цилиндрична форма;
г) 1 синьо с вретеновидна форма;
д) 3 сферични (две зелени и едно синьо). Вж. снимка.
10. π 1651 а; без снимка; 11 /22/61 ; намерен под днешната централна зала на новия музей. Основа и части от дъно на съд с червеникавокафяв цвят и с вертикални набраздявания. Височина (от основата до края на реставрирана част) - 8.5 см, основа - 10 см диаметър.
11. π 458; снимка 7346; 7/20/1960; намерен в изкоп А на дълбочина 1.1 м сред въглища и пепел. Съд, червеникавокафяв с две ивици вълнообразни набраздявания в горната част.
147
Височина (от основата до началото на шията) - 20.0 см, основа - 9.6 см диаметър, рамо - 19.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
12. π 1651в; без снимка; 11/22/61; намерен под днешната централна зала на новия музей на дълбочина 0.9 м. Изглежда, че е открит заедно с #10. Парчета от съд (основата и едната страна са реставрирани), червеникавокафяв без набраздявания. Височина (от основата до шията) - 10.0 см, основа - 8.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см. Съхранява се в квадратна светлокафява картонена кутия заедно с чирепи от друг съд, които са набраздени, имат дебелина 0.45 см и са доматенокафеникави на цвят.
12а. π 502; снимка 7332 дясно; без дата; неуточнено къде е намерен; съд (основа и начало на страни) кафяв и мръсносив. Височина - 7.0 см, основа - 8.4 см диаметър, дебелина - 0.6 см. Следва да се сравни с чирепите от # 8.
13. π 460; снимка 7351 дясно; 3/24/59; намерен в изкоп 12 на новия музей на дълбочина 0.65 м. Съд (значително реставриран и лепен) червеникавокафяв без набраздявания. Височина (пълна) - 20.0 см, основа - 9.4 см диаметър, рамо - 17.9 см, устие - 17.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.75 см.
14. π 459; снимка 7351 ляво; дата и място - неясни. Съд голям, червеникавокафяв, с успоредни набраздявания по шията. Вътре в него се откриха чирепи от друг, по-голям, съд с набраздявания. Структурата на глината на тези чирепи е също така различна от тази на съда, тъй като чирепите са по-тъмни от вътрешната страна и имат бели частици. Вътре в съда имаше две хартиени бележки с данни, без да е уточнено коя бележка се отнася за съда и коя за чирепите:
а) 3/26/59, изкоп 13 на новия музей, на дълбочина 0.6 м.
б) 9/8/59, североизточен ъгъл на ската срещу залата на Хермес.
Пропуснах да измеря този съд.
15. Без пореден номер; изглежда подобен на снимка 10682 (с дата 3/6/59); 3/20/59; намерен в изкоп 11 под новия музей.
148
Съд (основа и долна част) червеника-вокафяв с перпендикулярни набраздявания, както и неясни чирепи. Височина - 6.2 см, основа - 8,8 см диаметър, дебелина - 0.6 см. Съхранява се в светлокафява картонена кутия.
16. π 503; снимка 7330 дясно; дата на откриване - 1959 или 1961; гроб II. Съд червеникавокафяв с перпендикулярни набраздявания. Височина (частично реставриран от устието надолу) - около 12.0 см, рамо - 15.0 см диаметър, устие - 11.0 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см. Съществува снимка на този съд в Ἀρχαιολογικὸν Δελτίον, XVII Β', 1961-1962, pl. 117, горе вдясно. Намерени са също така и чирепи при този съд.
17. π 454; снимка 7350 ляво; без дата. Отзад на снимката е написано - 1 Od 5073, което изглежда няма нищо общо с идентификацията на съда. Този съд е по-добре изпечен от повечето други, кафяв на цвят с перпендикулярни набраздявания. Височина (пълна) - 15.0 см, основа - 9.9 см диаметър, шия - 14.2 см диаметър, устие - 12.1 см, дебелина на глината - 0.5 см. Вътре в съда е намерен железен нож (М 117, снимка 10685, горе).
18. π 497; снимка 7335 дясно, 2502,2503, положен с други два съда; 9/4/63; гроб VIII (Themelis); намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.80 см. Съд (реставриран) червеникавокафяв без набраздявания. Височина (пълна) - 11.1 см, основа - 7.2 см диаметър, рамо - 10.4 см диаметър, шия - 8.4 см диаметър, устие - 9.2 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
19. π 491; снимка 7332 ляво; 1/22/64; гроб III (Themelis); намерен в изкоп на вентилационна шахта под централната зала на новия музей на дълбочина 0.67 см. Съд червеникавокафяв с вълнообразни и перпендикулярни набраздявания. В него с намерени мъниста (снимка 10688, Y38). Височина - 17.7 см, основа - 8.8 см диаметър, рамо18.0 см диаметър, шия - 16.15 см диаметър, устие - 17.4 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
20. π 453; снимка 7340; без дата и неустановено място.
149
Съд, ненабразден, светлокафяв височина (пълна) - 19 0 см, основа - 12.2 см диаметър, рамо - 17.8 см диаметър, шия 12.2 см диаметър, устие - 13.9 см диаметър, дебелина - 0.7 см.
21. π 495; снимка 7334; 2504 и 2505 положени в основа та; 9/3/63; гроб VII (Themelis); намерен на ската срещу залата на Хермес. Съд червеникавокафяв без набраздявания, значително лепен и реставриран. В него е намерен малък нож - М167, снимка 10686. Височина (от основата до шията) - 24.5 см, основа - 11.9 см, рамена - 206 см диаметър, шия - 13.7 см диаметър.
22. π 494; снимка 7344; 10/28/63. Намерен в дренажен изкоп южно от новия музей на 4 м източно от четвъртата колона на дълбочина 0.8 м. Съд червеникавокафяв без набраздявания, лепен и реставриран. В него е имало мъниста от огърлица (Υ39, снимка 10688) височина (от основата до шията) - 16.0 см, основа - 10 5 диаметър, рамо - 15 7 см диаметър, дебелина на глината - 0.6 см.
23. Без пореден номер, без снимка; 9/3/63; гроб VII (Themelis). Различни чирепи, някои мръсносиви, други доматеночервени. Дебелина на глината - 0.7 см. Съхраняват се в малка хартиена торбичка.
24. Без пореден номер, без снимка; без дата, обозначен като „невписан". Не е уточнено къде е намерен. Съд (реставриран и лепен до половината височина), червеникавокафяв без набраздявания. Намерени също и чирепи. Височина (около половината) - 5.0 см, основа - 4.0 см диаметър, рамо - 6.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
25. π 179; снимка 7330 ляво; без дата и неустановено място. Съд малък, с различна форма от останалите, доста по-закръглен, сив отвън, но счупени чирепи показват, че е червен отвътре. Височина - 5.0 см, основа - 4.0 см диаметър, рамо - 6.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.5 см.
26. Без пореден номер, без снимка; 11/22/61; намерен в изкоп на дълбочина 0.9 м (под новия музей?) Намерени чирепи тъмночервеникавокафяви с мръсен цвят и с перпендикулярни набраздявания, дебелина на глината - 0.6 см. Намерена и
150
основа (7.5 см диаметър), която изглежда е отделна от чирепите; също така и други парчета, които са от друг съд. Съхраняват се в кафява картонена кутия.
27. Съдържание на дървената кутия:
a) Жълта картонена кутия - без пореден номер, без снимка; 1 /22/64; гроб IV (Themelis). Намерен в изкопа на вентилационната шахта под централната зала на новия музеи на дълбочина 0.67 см. Парчета от голям съд, червеникавокафяви и мръсносиви с хоризонтални и перпендикулярни набраздявания пресичащи се под прав ъгъл. Дебелина - 1.0 см.
b) Дървена кутия - без пореден номер, без снимка и без дата, неустановено къде е намерен. Парчета от съд, червеникавокафяви и мръсносиви с малки бели частици. Дебелина - 0.7 см.
c) Цигарена кутия - кости без индикация дали се отнасят до (b).
28а. π 496; снимка 7338; 2500 и 2501 положени заедно; 9/5/63; гроб X (Themelis) погребение 11. Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.8 м, северно от гроб IX (1.30 м). Съд, открит почти непокътнат, лисва му само част от устието. Бил е счупен и залепен отново. Червеникавокафяв и мръсносив с двоен ред хоризонтални и перпендикулярни вълнообразни набраздявания. Височина (пълна) - 23.0 см, основа - 12.3 см диаметър; рамо - 21.2 см диаметър; шия - 17.3 см диаметър; устие - 19.9 см диаметър, дебелина - 0.8 см.
28b. В съда има чирепи.... без пореден номер.
29. π 451; снимка 7348; 6/20/60?. Намерен във въглища и пепел в изкоп в под долната зала на новия музей на дълбочина 0.52-0.53 м; на 2.54 м страна А и на 0.75 м от страна B (sic). Съд (залепен) червеникавокафяв с вертикални набраздявания. Височина (пълна) - 17.0 см, основа - 5.5 см диаметър, рамо - 14 2 см диаметър, шия - 10.7 см диаметър, устие - 11 5 см диаметър, дебелина на глината - 0.9 см. Сниман в: Ἀρχαιολογικὸν Δελτίον, XVII Β', 1961-1962, pl. 117, горе вляво, като снимката се различава от тази с 7348.
151
30. π 456; снимка 7350 дясно; 4/21/59; намерен в изкоп 18, на 11,8 м от западния край на изкопа на дълбочина 1.6 м под мястото на новия музей. Съд (с парче кост вътре) червеникавокафяв и мръсносив. Височина (пълна) - 21.5 см, основа - 10.3 см диаметър, рамо - 18.0 см диаметър, шия - 14.25 см диаметър, устие - 16.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см.
31. π 450; снимка 7349; без дата; намерен в изкоп ЕЗ на 2.7 м източно и 0.4 м северно от изкопната стена на дълбочина 1.6 м. Съд червеникавокафяв и мръсносив с успоредни набраздявания по шията и малки вълнообразни набраздявания по края на успоредните набраздявания; отдолу следват четири успоредни вълнообразни набраздявания. Височина (пълна) - 24.5 см, основа - 10.1 см диаметър, рамо - 18.9 см диаметър, шия - 15.5 см диаметър, устие - 16.5 см диаметър, дебелина на глината - 0.8 см.
32. Без пореден номер; без снимка; 8/30/63; гроб 1 (Themelis). Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.5 м. Съд (долната половина и едната страна) сив и доматеночервен без набраздявания, открит заедно с кости и чирепи. Височина (частична) - 8.6 см, основа -10.75 см, дебелина - 0.6 см. Съхранява се в зелена картонена кутия обвита с тел.
33. π 1650; без снимка в музейния архив, но сниман в: Ἀρχαιολογικὸν Δελτίον, XXI, 1966, pl. 182, a, b; снимки 7342, 7343 от фотоархива на музея показват металните и стъклените предмети открити в съда. Има две противоположни дати за намирането: а) в поредния картон в музея е записана дата 2/5/67; б) в дневника е записано, че е намерен на 4/18/65. Съд сив и доматенокафяв, без набраздявания. В него са намерени железен нож, желязна гривна, две стъклени мъниста (зелено и синьо) и парче от друг железен нож (М 169 на снимка 10685).
34. π 499; снимка 7341 показва съда преди реставриране; снимка 10428 го показва на място; 2/5/67; погребение XII;
152
намерен близо до перистила на новия музей. Съд червеникавокафяв и мръсносив с вертикални набраздявания и една вълнообразна хоризонтална линия. Височина - 20.1 см, основа - 10.8 см диаметър, рамо - 16.5 см диаметър, шия – 13.0 см диаметър, устие - 15.0 см диаметър, дебелина на глината 0.6 см.
35. π 492; снимка 7335 ляво и снимки 2502, 2503, 2592 показващи три съда на място; 9/4/63; гроб VIII (Themelis). Намерен на източния скат срещу залата на Хермес на дълбочина 0.90 м. Съд сив, но при лющене става червеникавокафяв. Височина - 12.1 см, основа - 7.3 см диаметър, рамо - 10.7 см диаметър, шия - 9.0 см диаметър, устие - 9.8 см диаметър.
36. π 455; снимка 7333; без дата в инвентарния опис. Възможно да е 1959, 1960 или 1961 - Ἀρχαιολογικὸν Δελτίον, XVII, Β', 1961-1962, pl. 117; гроб VII? Намерен над първи изкоп на новия музей. Съд сив отгоре, червеникавокафяв отдолу с вертикални и хоризонтални набраздявания. Използван за кремиране на мъртвия. Височина - 24.0 см, основа - 11.0 см диаметър, рамо - 21.2 см диаметър шия - 18.1 см диаметър, устие - 20.1 см диаметър, дебелина на глината - 0.7 см.
37. π 493; снимка 7345; 7/25/63; намерен на южния скат на дренажен изкоп на лабораторията на новия музей на дълбочина 1.8 м. Съд червеникавокафяв с хоризонтални вълнообразни набраздявания около шията. В него е намерен малък нож (М 166, снимка 10685 в дъното) и въглени.
38. π 499; снимка 7329; 3/27/59; гроб 1 (Yalouris); намерен в изкоп 14 на сутерена на новия музей на дълбочина 0.5 м. Съд, червеникавокафяв с вертикални набраздявания. Заедно с него се откриват железен нож и част от железен пирон (116а, b на снимка 10687. Снимани са също в „Άρχαιολογικόν Δελτίον XVII, Β', 1961-1962, pl. 117e - 4-6). Височина - 23.5 см, основа - 10.0 см диаметър, рамо - 19.6 см диаметър шия – 17.1 см диаметър, устие - 19.1 см диаметър, дебелина на глината - 0.8 см.
153
- 1, 3, 4, 5, 6, 9
155
- 11, 12а, 13, 14, 16
156
- 17, 18, 19, 20, 21, 22
157
- 25, 28а, 29, 30, 31, 34
158
- 35, 36, 37, 38
