Формиране на старобългарската култура VI-XI век

Станчо Ваклинов

 

Заключение

 

 

Изграждането на българската култура е сложен и дълготраен процес. Сложен поради това, че се създава от различни съставки, на различни места, по разному. Преди всичко различно са образувани елементите, от които е съставена културата на славяни и прабългари. Славяните образуват културата си на етническата основа на земеделските племена и в този смисъл имат далечна праистория. Техните производствени навици се коренят в ония земеделски култури, които са техни предходници в гористите райони на Предкарпатието. Трайните черти на тази култура обаче се формират през V в. и оттогава насетне може да се проследи нейното непрекъснато развитие.

 

Прабългарите пък започват своето движение далеч на изток във вътрешна Азия, свързани като етнически елемент с тюрките, а политически — с хуните. Те преживяват вътрешноазиатската история на хуните и заедно с тях преминават в Средна Азия след неуспешната борба с Китай. Когато след неясен двувековен период на развитие в IV в. вълната на хунските народи се спуска към Европа, на освободените места виждаме прабългари. Те се настаняват в Предкавказието и по реките Дон и Донец всред местно аланско население и в следващите векове, сами или с други народи, водят борби главно с Византия.

 

В 680 г. се създава България. От този момент на север от Балкана и в Подунавието започва живот главно под прабългарско влияние. Строи се Плиска с монументалната дворцова сграда в центъра. Встрани се изграждат жилището на хана и огромен басейн за вода. Подземен таен вход свързва държавната канцелария с Малкия жилищен дворец. Това е периодът на консолидация на държавата. Докато в началото държавата се укрепява с гранични окопи по двата бряга на Дунава, в Мадара се изсича в скалите мадарският скален релеф с надписите около него, по-късно държавата е разтърсена от застрашителните походи на византийския император Константин V Копроним. Неуспехът на Византия пред здравото държавно ядро на българската държава довежда по-късно и до разширяване територията на България до Средния Дунав и р. Прут.

 

В 811 г. българската държава преминава през ново премеждие. Плиска е разрушена от император Никифор Геник, но наследникът на хан Крум — Омуртаг, преустройва дворцовия град. Издига голяма тронна палата, затваря двореца в центъра с още една крепост, издигат се нови сгради, бани, басейн, езическо светилище. Ново, друго езическо капище се издига западно от тронната палата. В центъра е издигната каменната стена с четири порти.

 

Не напразно Омуртаг е наречен от поколенията строител. В Мадара строи светилище и хубав летен дворец. В долината на Тича се издигат аули. Засега знаем два от тях. Единият на устието на Тича, там, гдето по-късно се издига Преслав, другият — по-надолу по реката.

 

246

 

 

В този период държавата обхваща много нови земи, населени със славяни. Маламир и Пресиян заемат далеч на югозапад земи, населени изцяло със славяни, с много малко прабългарско население. Остро почва да се чувствува в държавата влиянието на християнската религия с навлизането на местно балканско население и включването на византийски центрове в държавата. Този преходен период завършва с приемането на християнството за официална религия в държавата през 864 г.

 

Започва разцвет на старобългарската култура. С новата писменост се появява и литература, която блести с ярки имена. Новата столица Велики Преслав се превръща в разсадник на просвета и култура. Старият аул се преустроява с невиждан блясък. Занаятите и уменията се усъвършенствуват. Архитектурата и скулптурата създават значителни паметници. За блясъка им допринася много и рисуваната белоглинена многоцветна керамика. Манастирите във и около новата столица стават центрове на висока художествена и духовна култура. Трябва да се предполага, че в тях са се намирали скриптории, от които са излизали произведенията на Преславската книжовна школа. Забележителен меценат и един от творците на новата култура е цар Симеон.

 

Интензивен духовен живот кипи не само в новата столица. В отдалечените центрове на Македония книжнината на славянски език се пръска от хилядите ученици на Климент. В югозападните предели на страната пръскал знания и Наум. В Охрид и Преспа се създала нова книжовна школа.

 

В областта на материалната култура и изкуството продължават да се развиват традициите на Преславската — източната школа. Строежите в Охрид и Преспа са в старите традиции. Както в книжовната дейност, така и в материалната култура България навлиза в зряла епоха на творчество.

 

Кратък самостоятелен живот за жалост има държавата на Самуил. Обхванала почти всички земи, населени с българи, през втората половина на X в. българската държава е в яростна схватка в борба за съществуване с Византия.

 

Злощастен момент идва за българите — 150 години след възприемане на християнството и консолидиране на новата народност, от изграждането на нова култура на Балканите. В същност това не е нейният край. Народът, носител на културните традиции, изградени в тази епоха, продължава да живее и се бори за правото на самостоятелно съществуване и развитие, устоявайки през последвалите векове на много и разнопосочни асимилационни тенденции и стремежи.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]