Формиране на старобългарската култура VI-XI век

Станчо Ваклинов

 

Увод

 

 

В историята на европейската цивилизация създаването на българската държава и на средновековната българска култура представлява брънка от свързана верига процеси и събития от етническата, политическата, социално-икономическата и културната обстановка в стария свят. Основаването на организирана държава на славяни и прабългари и кристализирането на една своеобразна материална и духовна култура в нея представляват едновременно резултат и начало. То е резултат от многовековното развитие на славяните и тяхната култура в земите на Средна и Югоизточна Европа, от една страна, и на политическото и етническото израстване на прабългарите в степна Евразия от друга. Основните съставки на средновековната българска държавност и култура имат следователно дълга предистория. Създадена веднаж, държавата със своята политическа организация, единна икономическа и културна политика улеснява образуването на една нова народност, в която се вливат славяните, прабългарите и някои остатъци от заварено балканско население в нейните земи. Тази носа, славянска народност, която се нарича българска, става жизнен социален организъм със свой материален и духовен облик. Тази народност представлява през следващите векове основата на една нова за Европа култура, която преживява многобройни изпитания и сътресения, за да доживее до наши дни.

 

Създаването в старите земи на Източноримската империя на една нова държава в края на VII в. не представлява изолирано явление. Старата европейска цивилизация е в развалини. Повече от три века вече не съществува Западната Римска империя, а повече от двеста години са минали откак е свален и последният император в Рим. В богатите земи на старите западни провинции на империята се разпореждат германски народи със своите царе — остготи или лангобарди в Италия, визиготи в Испания, франки в Галия, вандали в Северна Африка. Източната империя стои здраво на краката си и славянските заселници в средните и южните части на полуострова не успяват да унищожат нейните главни центрове. Идването на прабългарите и появата на България на политическата сцена стават преломен момент в живота на полуострова. Новата държава на славяни и прабългари играе ролята на «варварите» в Западна Европа. Но колко различна е тази роля! В една Галия например голяма част от градовете, създадени от римляните, продължават да бъдат средища на търговски и културен живот под егидата на църквата, западнали и обеднели, но запазили своята администрация и култура. Кралете на франките не само не разрушават старите порядки, но се мъчат да вместят новия живот, който започва в старите рамки. Подобно развитие наблюдаваме в Италия. Кралете на остготите в Равена съперничат с императорите в Цариград в поддържането и използуването

 

9

 

 

на културното наследство. В западните провинции културата на новите заселници и цялостният живот на новите европейски народи не спират пулса на старите икономически и културни връзки на завладените земи.

 

Прабългарите подобно на някои от германските завоеватели на Запада се настаняват в Малка Скития и Долна Мизия не като рушители. Тези две провинции са жестоко опустошени вече преди това. По унищожените от пожарищата развалини на старите градове растат бурени. Славянските маси са заели всички вътрешни земи на полуострова и с живота на старата Източна империя остават свързани само крайбрежните градове на Черно, Егейско и Адриатическо море, някои по-големи центрове по главните пътища. През VII и VIII в. във вътрешните земи на полуострова започва живот на нова етническа, икономическа и политическа основа. Българските владетели поставят в действие икономика и държавна организация от съвсем нов тип с традиции, които нямат нищо общо със средиземноморската култура наБалканите. Докато на Запад след разпадането на имперската власт остава църковната организация, която продължава да има Рим за свой център и бързо християнизира завоевателите, на Балканите славяните и прабългарите дълго остават езичници и откъсват огромни територии от диоцеза на Цариградската патриаршия. Местните епископски средища са в развалини. Това положение продължава повече от един век. Българската държава укрепва постепенно от началото на IX в., българската власт прехвърля билото на Хемус и обхваща все повече нови територии на юг и югозапад. В същото време тя преваля отвъд Карпатите, за да обхване старите територии на Аварския каганат. Старата България между Хемус и Карпатите се превръща в огромна държава от Срем и Пеща до Охрид и Одрин и от Фрушка гора до Бесарабия. До това време славяни и прабългари са почти равностойни стопани на земите по Дунава. Оттогава в пределите на България навлизат нови големи славянски маси, значително повече от прабългарите в новите земи Трансилвания и Битолско. Навлизат жителите на съживените след сътресенията на Великото преселение няколко големи града на Тракия и Македония, дотогава свързани с империята. От тази етническа и културна амалгама през IX в. се раждат новата българска народност и новата славянска по своя характер старобългарска култура.

 

Както се вижда, създаването на старобългарската култура представлява продължителен и сложен процес, свързан с цялостната история на Европа на границата между античността и средновековието. Правилното разбиране на този процес изисква да се анализират отделните му прояви. Заедно с това пълното вникване в характера на старобългарската култура (както и на всяка друга) може да се постигне при нейното проследяване в дълбочина, в нейното развитие и изменение.

 

Предмет на това изследване са главно материалната култура и изкуството на Първото българско царство (VII—XI в.). За епохата на додържавния период са отбелязани главно онези елементи на материалната и духовната култура на славяни и прабългари, които вземат участие или са се отразили на по-нататъшното развитие на българската култура.

 

Обширно и сложно е понятието култура. Погледнато най-общо, тя включва всички съставки на цивилизацията — от начини и база на производството до съвсем абстрактни прояви като религия.

 

Тук обаче понятието култура ще включи в себе си тези съставки на материалната култура и изкуството, които правят от пъстрата етнически смесица на славяни, прабългари и балканско население една единна българска народност с единна българска култура. Не са включени въпросите на поминъка на населението с изключение на онези моменти, които могат да изяснят факти, свързани с развитието на изкуството. Повече внимание е отделено на тези въпроси, които най-пълно могат да осветлят процеса на изграждане на общобългарската култура. Духовната култура е отразена преди всичко в проявите на изкуството. Тя ще бъде разглеждана дотолкова, доколкото е свързана с тълкуването и осмислянето на произведенията на изкуството и писмеността, запазена в археологическите паметници.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]