IV. Изграждане на единна старобългарска култура (втората половина на IX — началото на XI в.)
2. Преславската цивилизация и нейните достижения
Велики Преслав — втора българска столица
Преслав — водещ център в архитектурата и изкуството
Развитие на църковното строителство и архитектура
Дворцовият комплекс във Велики Преслав
Създаване на българския архитектурен стил
Манастирското строителство през Симеоновото царуване
Скулптурата на Преслав не е самостоятелно изкуство
Преславската рисувана керамика
Старобългарската миниатюрна живопис
Старобългарските глаголически и кирилски епиграфски паметници
Велики Преслав — втора българска столица. След краткото царуване на Владимир животът в България отново навлязъл в руслото, поставено от събитията при Бориса. Това се отразило особено в областта на културата. Младият княз Симеон (893—927 г.) става приемник и продължител не на злополучния си брат, а на баща си. Неговото най-голямо дело в областта на изкуството и културата е създаването на нова столица. Тази столица, нейният живот, нейната политическа и културна роля бележат нова епоха в историята на България.
Както видяхме, Преслав като столица израства не на пусто място. Още преди 893 г. селището има своя история, от която са останали значителни следи, ако и твърде видоизменени през по-късно време. Старият аул, разположен на една висока тераса над устието на Тича, се превръща в ядро на новия град.
Най-новите данни, с които разполагаме за обсега на града, ако и още не окончателни, говорят красноречиво, че легендарното известие за изграждането на Преслав в 28 години [39] и за ролята на княз Симеон представляват само замъглена версия на една грандиозна строителна дейност. Строителството на града след народния събор, провъзгласил младия Борисов син за владетел на България, засягало, както се вижда, преди всичко неговите укрепления и дворцовия център. Територията на стария аул била значително увеличена. Освен това към укрепената част на града била прибавена нова, образуваща един външен укрепен пояс.
Ако приемем, че старият аул е представлявал оня трапец, който в общия план на градската територия достига до известната «чупка» на източната крепостна стена на Вътрешния град, трябва да предполагаме, че цялата разширена северна част на града е прибавена към старото укрепление по времето на Симеона. [40] Сега още не може да се каже дали разширението към север е останало отделено от старата част. По времето на Симеон и след него Вътрешният град е образуван от стария аул и новата част към север. Последната е била разрушена, за да се обедини укрепената територия на града. Следователно бихме могли да предполагаме, че Вътрешният град на новата българска столица не ще да е бил разделен на две — стара и нова част. Тези констатации се подкрепят от данни на самата крепостна стена. Южната първоначална част на града е защитена от стена, градена с плътна каменна зидария. Трапецовидна по план, първоначалната крепост има в ъглите си кръгли кули. С тези особености тя стои близко до крепостната система на Вътрешния град в Плиска (план, кули) и до каменната крепост на аула при с. Цар Крум (плътна зидария). Южната крепостна порта на преславския Вътрешен град е по-малка от известната
180
Преслав. Общ план на укрепения град и околностите
северна порта на града — портата в северното разширение на града. А стените на това разширение са градени по съвсем друг начин. Куртината на стената има лица от плътна каменна блокова зидария. Вътрешността на стената обаче, нейната дебелина, е запълнена с бетон от едър речен чакъл, в който на равни разстояния и на равномерни хоризонтални пластове са положени напречни дялани блокове, представляващи връзка между диете лица на стената. Това е един вариант на т. нар. зидария с пълнеж, известна още от класическата древност с латинско-гръцкото название opus emplectum.
В градското устройство на Преслав живеят традициите на Плиска. Но колко по-различна е втората столица! Разбира се, в най-общите принципи съществува несъмнена аналогия между двете. Територията им е поделена между две концентрични крепостни линии, които очертават Външен и Вътрешен град. Но докато Външният град в Плиска е ограден със землено укрепление, Преслав има каменна крепост и на външното, и на вътрешното укрепление.
Външният град на Плиска заема площ от 23 кв. км, а Външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Това сравнение заедно с разликата в конструкцията на външното укрепление показва значителна еволюция. В Преслав са се загубили нормите на военната демокрация, които ангажират цялото общество. Територията на града е предназначена вече не за голяма ханска орда, а само за владетеля и неговите най-близки хора. Преслав е вече по-скоро само една княжеска резиденция, а не централен онгъл на въоръжения народ. В сравнение с простора на Плиска в него има повече интимност. Той е закътан в предпланинска долина така, че е опрял своя гръб в планинските спусъци и е обърнал лице към североизток, т. е. към стария хански дом
181
Плиска. Неговата външна крепостна стена пълзи покрай левия бряг на Тича, излизаща от пролома на планинската верига, сетне се изкатерва по билото на първия планински рид така, че белите зъбери са се виждали далеч от полетата към север. Откъм север крепостната стена е вървяла почти в права посока по широкия гръб на висок рид, за да се спусне към долината на Тича и да затвори външния крепостен обръч. По план Външният град на Преслав има форма на петоъгълник. В така очертаната територия се гуши Вътрешният град, опрял гръб и страна в полите на високия планински скат. Един град, създаден за резиденция на владетел.
Разглеждайки Преслав като населено място, трябва да се отбележат две важни неща. От една страна, фактът, че укрепената територия на града още не означава цялата му площ. Ог друга страна — липсата на плътно застрояване на обхванатата от селището територия. [41]
Крепостните стени на града далеч не са обхващали населената площ. На изток, североизток и север вън от външната крепостна стена са се простирали много отделни имения, манастири и черкви. Очевидно те са се създали постепенно с течение на десетилетията около княжеския и царския град, но това показва, че полагайки основите на двата укрепени пояса, строителите на Велики Преслав не са имали пред вид защитата на определено, съществуващо вече или проектирано селище. По китните хълмове и долини на десния бряг на реката израсли строежи върху незаети земи едва когато княжеският град заживял интензивен политически и духовен живот. Но в очертанието на крепостните стени нямало селища в точния смисъл на думата. Широки площи стояли незаселени в епохата на най-голям разцвет и на най-голяма многолюдност на града. Това се отнася особено за т. нар. Външен град. Приема се, че в тази периферия на дворцовия град са се намирали занаятчийските работилници, следователно и занаятчийските поселения.
На други места из Външния град има останки, отдалечени твърде много едни от други. Най-много граждански постройки, черкви и манастири са разположени в ниската равна част на Външния град на заливната тераса в долината на Тича. Те не са разположени свързано едни с други, а са на значително разстояние незастроена земя. [42] Голям манастирски комплекс е бил разположен и западно от Вътрешния град върху склона на планинския рид Зъбуите. [43] Навярно ще се открият и други останки от отделни сгради и ансамоли, граждански и църковни постройки, неизвестни досега в територията на Външния град, но сигурно характерът на населеността на тази част от града няма да се промени.
Занаяти и търговия. В средновековните български центрове е съществувало специализирано занаятчийско производство и, изглежда, голям брой заети със занаяти лица. Произвеждали са се предмети от първа необходимост и луксозни вещи за задоволяване вътрешни нужди на имения, манастири и дворци и за размяна.
В X в. Йоан Екзарх изброява майсторите-занаятчии в Преслав. [44] За добре развити занаяти говорят и откритите значителни количества произведения на средновековните майстори.
Камък се обработвал за обикновен строителен материал и за украса на представителните сгради, за нуждите на голямото строителство на IX—X в. За организирания характер на тази дейност говорят каменоделските знаци, гравирани върху строителния материал. Декоративната скулптура, така богата в преславските сгради, е резултат на добре организирано производство в художествените занаяти. Специализирани работилници са изработвали и детайлите за настилки от разноцветен мрамор и камък в опус сектиле. [45]
Стандартизацията на размерите в употребяваните тухли и керемиди също потвърждава организираното производство на строителни материали. [46] Работилница за производство на керемиди е известна от разкопките на първата столица Плиска. Там във феодалното имение на обек 31 във Външния град са се работили керемиди, изглежда, предназначени за пазарът. [47] Пещи за строителна керамика, за тухли са из-
182
Преслав. Коланни украси
вестни в специализираното занаятчийско селище при с. Виница, недалеч от Преслав, [48] и при с. Кралево, Търговищко. [49] Тези селища дават представа и за бита, и за жилището на обикновеното производително население в средновековна България. Върху керамиката също са поставяни знаци. Най-много са материалите с врязан IYI, особено откривани в останките от представителните сгради. Това навежда на мисълта за съществуването на производствени учреждения, организирани от централната държавна власт и работещи за нейните нужди преди всичко.
Че битова керамика е произвеждана в големи количества, знаем и от намерения керамичен материал, разнообразен по форма, вид и предназначение, и от съоръженията за произвеждането ѝ — утаителни басейни за глината, двукамерни обикновени пещи за изпичане на готовата продукция. [50] Продължават да се развиват обикновените типове керамика, известни от предидещите епохи. Особено внимание заслужава производството на амфоровидни стомни и чаши, чиято повърхност е покрита с глеч. Тази керамика се среща най-вече в Преслав и е интересен пример за проникването на типовете черноморска византийска керамика в средновековна България.
За производството на художествена керамика във втората българска столица ще стане подробно дума по-нататък като една от съществените художествени дейности на епохата.
Металообработката и ковачеството е трябвало с продукцията си да задоволяват нарастващите нужди на всекидневния и военния бит на средновековното българско общество. Освен включените в именията производствени помещения, изглежда, в по-значителни селища са съществували специализирани квартали за производство от този род като открития в долния край на широката долина на Румска река във Външния град на Преслав. [51] Изработвани са били всички видове земеделски оръдия, дърводелски и др. инструменти, оръжия, конско снаряжение, пирони, обкови и др.
Масовият накит от прост материал, част от серийно производство, е предназначен за задоволяване непретенциозния вкус на масовия потребител. [52] Намерените
183
Преслав. Коланни украси
цели и фрагментирани медни съдове показват, че такива са произвеждани и употребявани в ежедневния бит.
При разкопки на комплекси, най-вече в Преслав, правят впечатление големите количества разноцветно прозоречно стъкло, фрагментираните и целите стъклени гривни, маниста и части от стъклени съдове. Има данни за съществуването на стъкларски работилници и такива за стъклена смалта за мозайки. [53]
В гражданска постройка в югозападния ъгъл на местността Селище в Преслав е намерен разнообразен костен материал — сурова, пол у обработена кост и готови изделия. Има и голям меден съд вероятно за изваряване на костта и инструмент за обработката ѝ. [54] Много разнообразни предмети са изработвани от кост и рог — от шила, игли, гребени, дръжки, зарчета и жетони за игра до изящни релефни и гравирани пластинки за украса, орнаментирани рогчета и икони. За значението на това производство в Преслав говори и една новооткрита голяма работилница в манастирския комплекс «Под Зъбуите» — голям център на средновековния Преслав.
За начинът на организация на производство не може да се каже нищо съвсем точно. Работило се е в имения и манастири, вероятно от подчинени на феодала или църквата майстори. Зависимо е било по всяка вероятност от централната власт занаятчийското население на такива селища като тези при Виница и Кралево. Наличието на производствени марки върху предметите, на специализирани занаятчийски квартали и комплекси, на тържища за пласмент на произведени стоки говори за производство освен за задоволяване на вътрешни нужди във феодалните имения и за една развита в значителна степен размяна. Липсата на монети в находищата до епохата на Йоан Цимисхий предполага нейния натурален характер.
Преслав. Търговски помещения до южната порта на вътрешната крепост
Непосредствено до южната порта на вътрешната крепост в Преслав, покрай крепостната стена на югозапад са долепени до куртината 18 помещения в дълга редица. [55] Еднаквите помещения със самостоятелни входове и находките в тях показват красноречиво, че се касае до търговски сгради, до търговски «ред» тъкмо пред портите на царския град. Това е била дълга двуетажна постройка, пред помещенията на която е имало дървен чардак. Стаите на горния етаж навярно са служели за жилища на дошлите отдалеч търговци, а долу са се предлагали стоки. По своя вид, отчитайки дълбоките различия, резултат на дълбоки промени в бита и културата в хода на повече от десет века, тази дълга сграда с дървен портик пред нея напомня отблизо елинистическите портици (стоа) на класическия средиземноморски свят, които
184
са изпълнявали същата роля, макар и в други мащаби. Пред тази търговска сграда е имало пазарен площад. Свидетели сме на същото явление, което отбелязахме и в ханската резиденция в Плиска, и в това няма нищо чудно.
Облекло. Първокласен писмен източник за облеклото на владетеля и неговата свита през X в. си остава «Шестодневът» на Йоан Екзарх. От описанието в него става ясно, че българският владетел след християнизацията е носил като церемониална дреха византийската бродирана далматика и е носил торква в знак на високия си сан. На пояса му висял меч. Подобно е било и облеклото на свитата. [56]
Византийският император Константин Багрянородни съобщава, че българските пратеници в цариградския двор носели националните си облекла. [57] Явно те са се отличавали от византийската дреха. Петър, Йоан и Вениамин (Боян) в X в. също държали на българския си костюм и наметка. [58] Дали става дума за заетата и включена в костюма на българина наметка на ивици (ямурлук), запазена всред местното население на полуострова, която се определя като принадлежност към тракийското облекло, е трудно да се каже поради липса на повече данни за това. Ясно е обаче, че въпреки приемането на някои форми на облекло и украси от Византия българският народ запазва особеностите на традиционното си облекло и в X в.
Въпреки ограниченията, наложени след приемането на християнството, в носенето на известните «български», украсени с метални апликации колани, те явно продължават да се използуват в знак на йерархическо отличие. Българските пратеници в двора на император Отон в Мерзебург в X в. носели «тесни дрехи и опасани с
Преслав. Амулети и печатчета
дълги колани», украсени със златни и сребърни апликации. [59] По коланите на прашки висели дребни необходими вещи, както се вижда, от миниатюра в Менология на Василий II, в която българският воин е облечен с кожени гащи и обточен с кожи кафтан и шапка. [60]
Група предмети с апотропеично значение — амулети, са се прикачвали към дрехата, шапката или се носели на врата. Те се употребяват и след християнизацията и се срещат в средновековните находища и в значителен брой и в самата столица Преслав. [61]
С развитието на градската култура през феодализма се развива и златарството.
185
Преслав. Амулети
Градското златарство става занаят, който като приложно изкуство отразява по-старите традиции в художествената култура на българския народ през епохата. Данни за облеклото на жената в тази епоха няма, въпреки че в женския накит се вижда отражението преди всичко на славянската традиция в това отношение и на някои влияния от Византия, отразили се преди всичко в облеклото на жената от висшите слоеве на ранносредновековното българско общество.
Преслав — водещ център в архитектурата и изкуството. Епохата на Симеон представлява връхна точка в развитието на старобългарската култура и изкуство. Високото им ниво се дължи на няколко много важни фактора.
Преди всичко към началото на X в. населението на България представлява вече едно единно етническо цяло. Преодолени са и станали нехарактерни почти племенните, езиковите, културните и религиозните различия между основните етнически компоненти на народността. [62] Единната вътрешнодържавна организация, официалната обща религия и идеология, единният славянски език и новата писменост създават и утвърждават онова сцепление, което се е изграждало всред широките маси от населението в продължение на два века. Открояват се по-отчетливо социалнокласовите различия в условията на феодализацията.
Тези условия заедно с официалната културно-идеологическа политика на държавната власт стават оня фактор, даващ тласък в скока, който има характер на своеобразна културна революция. Духовните сили на новата народност са поставени в действие без противоречия и задръжки. Новата идеология на първо време прими-рява социалните противоречия и създава онова духовно единство, което е главният фактор за бързото развитие на културата на българската народност.
При отчитането на всички тези обективни фактори не би трябвало да се пренебрегва един много важен субективен фактор — личността на българския владетел Симеон. [63]
Известни са оскъдните данни за живота на княз Симеона преди 893 г. Много събития от политическия и културния живот на страната и конкретни данни след тази дата характеризират неговата личност. Няма съмнение, че както в обществения и политическия живот, неговата амбиция, воля и своеобразен характер са определяли отделни моменти и в развитието на културата. Неговата подготовка в Магнаурската школа сред младите представители на византийската аристокрация му е осигурявала правото и авторитета на образован и културен ръководител. Неговата лична култура несъмнено е помогнала за разширяването на кръгозора и за още по-интензивното обогатяване на старобългарското монументално и приложно изкуство. И независимо от това, че обхватът на културната дейност през Симеоновото царуване е достигнал
186
до далечните провинции на България, ръстът ѝ се изявява най-красноречиво в паметниците на нейната столица — резиденцията на нейния владетел.
Един от най-богатите дялове в монументалното изкуство, който показва нивото му през тази епоха, е архитектурата.
Развитие на църковното строителство и архитектура. Строителството през Симеоновото царуване достига изключителни размери. В много отношения то остава вярно на традициите на монументалната архитектура, въведени в страната два века преди това. Тази вярност на традициите се проявява особено в монументалното крепостно строителство, строежите на дворците, архитектурата на дялания камък. В същото време обаче монументалната архитектура загубва постепенно онази грандиозност и тежест в обеми и конструкции, онази тромавост, така характерна за предходния период. Запазвайки пропорциите на монументалност, нейните паметници стават по-малки, нейните ансамбли — по-затворени, по-интимни.
Но не само това. Монументалната и по-специално църковната архитектура през този период усвояват някои важни страни на тогавашната византийска архитектура. Това е репертоарът от форми и архитектонични конструкции.
С това българската църковна архитектура става съвременна. Тя се изравнява към това време с водещите центрове на византийската архитектура и преди всичко с Цариград, обръщайки гръб на провинциалните балканови зантийски образци. Най-характерният представител на новото в старобългарската архитектура е кръстокуполната черква. През Симеоновата епоха тя става характерната култова сграда, както в стария, така и в новия център на страната. [64]
Старата базиликална църковна сграда обаче не е забравена. В Плиска по времето, когато владетелският дом се е преместил в новата столица, местни майстори копират многократно най-представителната черква в старата столица — Голямата базилика. За нуждите на населението, което обитава селищата в широките пространства на Външния град, се издигат многобройни базилики. [65] В това няма нищо чудно, като се има пред вид, че базиликалната сграда е сравнително проста по устройство и конструкция, достъпна до възможностите на местни майстори-строители. Освен това значителната част от базиликите, издигнати през X в. в Плиска, представляват почти еднотипни сгради, опростяващи своя първообраз. [66] Такива са напр. девет черкви с еднакви размери, едноапсидни, с притвор, който има три входа (откъм запад, север и юг). Някои от тях имат в олтарната апсида синтрон. Били са епископски. Изградени са все от ломен камък, в повечето случаи на кал и навярно са били покрити с типичния за техния план елинистически дървен покрив.
Масовото изграждане на тези черкви се дължи несъмнено на появилата се изведнъж необходимост населението да бъде задоволено със сгради на новия култ. След тази първа строителна програма в Плиска започват да се появяват и други типове черкви, изграждани според нуждите през целия X в. Появява се и там кръстовидната куполна черква, но вече под влияние на строителството на новата столица. [67] Еднотипните базиликални черкви, строени към края на IX и през първата половина на X в., илюстрират провинциализма на обитателите и строителите в старата столица, неизбежно появил се, след като политическият и културен център се изместил в Преслав.
Симеоновото царуване се отличава с богатството и разнообразието на черкви с кръстовиден план. Това богатство е документирано на първо място в Преслав. Във втората столица са открити основите на значителен брой кръстовидни черкви, неголеми по площ и по обем, с различно оформление на вътрешното пространство. Преди всичко тук влизат черкви от един тип, който представлява своеобразие на преславската архитектура. [68] В общия обем на сградата кръстовидното пространство е очертано отвсякъде от плътни стени. Между раменните пространства са запълнени с плътна зидария така, че целият вътрешен обем представлява две пресичащи се перпендикулярно правоъгълни зали. Тези «зали» са твърде малки по обем, почти
187
|
Плиска. Типова базилика във Външния град
Преслав. Кръстовидна църква при чупката на вътрешната крепостна стена |
 |
еднакви по дължина и еднакви на ширина. Последното създава квадратно пространство на мястото на пресичането на «раменете» на кръста, образуващо вътрешния център на сградата. Над този централен квадрат се издига цилиндричен барабан с купол, който подчертава и във външния вид центъра на сградата. Общият обем на наоса в този тип черкви остава неразчленен отвън. Кръстовидното пространство обаче е подчертано в покривната конструкция, гдето четирите цилиндрични свода, които покриват четирите рамене на кръста, излизащи от централното подкуполно пространство, се издигат над покривите на междурамията.
Този кръстовиден план е твърде елементарен. Като вземем за основа него, можем да набележим постепенното усложняване на вътрешното кръстовидно пространство в две посоки — към запад и изток, т. е. към притвора и към олтарната част. Две черкви в Преслав илюстрират преходния тип между кръстовиден план със запълнени междурамия и кръстовидния план с изцяло свободни междурамия. Това са черква № 3 в Селище [69] и черква № 3 в местността Бял бряг. [70] Техните западни междурамия са свободни така, че подкуполният квадрат стъпва към запад на два свободни стълба, докато към изток се опира на плътната зидария на източните приолтарни междурамия. Вътрешното пространство на черквата е увеличено.
По-нататъшното разширяване на вътрешния обем на наоса в кръстовидната черква от този тип става в олтарните пространства. Двете източни междурамия стават свободни обемни съединения с останалите части на кръстовидния наос. Така се оформя четиристълбният наос, над чийто централен квадрат се издига купол. Черквите с този завършен кръстокуполен план на вписан кръст със свободни междурамия са няколко в Преслав. [71] Те застъпват класическия план на кръстовидната черква, възхождащ към цариградския си прототип. Трябва веднага обаче да се каже, че тази еволюция в оформянето на вътрешното пространство на кръстовидната куполна черква в Преслав не може да се смята за историческа еволюция. С други думи, не може да се твърди, че най-ранни паметници на този тип са черквите с плътни междурамия, а най-късните — тези със свободни междурамия. Може да се каже само, че типът на черквата с план на вписан кръст е приложен с голяма свобода и разнообразие, при което е застъпена пълна типологична еволюция.
В кръстовидните черкви на Преслав обаче е засвидетелствувано развитие, което не е намерило досега своето историческо обяснение. Това е усложняването на олтарната част при някои от тях. [72] Строени отначало с една апсида, която играе роля на олтар, те биват преустроени така, че получават допълнително по още две апсиди,
188
|
Преслав, Бял бряг. Кръстовидна църква 3
Преслав, Селище. Църква 3 |
 |
|
Преслав. Кръстовидна църква под Дели Душка
Плиска. Църква 3 |
 |
поставени странично над централната. При това дострояване и прибавяне на нови стени отвън биват пробивани страничните къси стени на приолтарната част на черквите, съединявани са съседни ниши във вътрешността, за да се създаде Допънително пространство, централното предапсидно пространство се съединява със страничните в сложен триделен олтар. Оформят се специални помещения за протезис и дяконикон.
Тези промени регистрират изменения в богослужението, настанали, след като църковните сгради с една апсида са били вече построени. Не значи ли това, че преустроените черкви са от първите църковни градежи в новата българска столица, за да бъдат подложени на преустройство, диктувано от литургични съображения скоро след това? Определен отговор, който би се отнасял и до датировката на тези черкви, трудно би могъл да се даде. Но указание, което косвено може да послужи
189
|
Преслав, м. Патлейна. Църква в манастира
Плиска, обект 31. Базилика |
 |
Плиска, Външен град. Базилика 13
при обяснението на тези промени, е разликата в устройството на олтарите на първата и втората княжеска базилика във Външния град на Плиска. Първата, по-старата базилика, както видяхме, е имала една апсида. След възстановяването си тя получава вече три апсиди. Ако промените в християнското богослужение, наложили промени и в олтарните устройства, са станали през 80-те години на IX в., то естествено е да допуснем, че през 893 г. тези промени били възприети от българската черква при княз Симеон. Но и в този случай трябва да допуснем, че едноапсидните черкви, известни в старобългарските центрове, датират от времето на княз Борис. Такъв извод обаче не е обоснован. Ще видим по-нататък, че подобни промени са претърпели и черкви, чието изграждане сигурно трябва да се постави в X в. Следователно техните причини трябва да се дирят в други неизследвани фактори.
Кръстовидната куполна черква, като най-представителен и характерен за епохата паметник, не остава само в репертоара на преславската монументална архитектура. Интересно е да се отбележи, че черкви с такова устройство са издигнати и в
190
Плиска под явното влияние на архитектурата на новата столица. Това влияние в монументалната архитектура се простира и в областта на пластичната декорация. Но въпреки това старата столица остава вярна на собствените си традиции в областта на църковното строителство. Голям брой от църковните строежи през десетилетията които съвпадат с царуването на Симеон и неговия син и приемник Петър, продължават да бъдат базиликални сгради. Наистина те вече не повтарят типа на голямата княжеска базилика, а са сгради със скъсени планове и базиликално оформление. [73] Във фасадно-декоративно отношение обаче те са наследници на кръстокуполната черква. Фасадите им са разчленени от декоративни ниши, които маркират местата на отвори. Тези ниши не са диктувани от конструкцията на сградите, нито издават вътрешното им разпределение, както това е при кръстовидната куполна сграда. [74] При някои от черквите от този тип декоративните едностъпални ниши не са проведени дори последователно по всички фасади и разчленяват само страничните надлъжни стени. Другаде едностъпалните ниши са изпълнени неумело дори за декоративното им предназначение. Тази серия черкви в Плиска следователно представлява симбиоза на два съвършено различни архитектурни типа, симбиоза, която е могла да се роди тъкмо в една изоставаща творческа среда под влиянието на господствуващ строителен образец. В случая Преслав изпъква като водещ център в областта на изкуствата и архитектурата.
Дворцовият комплекс във Велики Преслав. Особено ярко се проявяват строителите на новата българска столица при изграждането на дворцовия център. В този случай се очертават две тенденции в тяхната дейност — от една страна, вярност към традициите на дворцовата плисковска архитектура, от друга — новаторство в интерпретацията на старите образци. [75]
Строежът и преустройството на дворците в Преслав не са станали изведнъж. По чисто археологически данни може да се заключи, че те са траели дълго време. Част от преустроената стара сграда е живяла известно време самостоятелно, докато бъдат построени другите корпуси. Свързаните с нея водопроводи, които преминават по склона към югоизток, са пресечени от основите на голямата нова тронна сграда, издигната навярно при Симеон. Освен това при изграждането на новата дворцова сграда е била съборена някаква по-малка каменна постройка, останките ѝ са били засипани и покрити с плочника на двора, който се оформил източно от нея. [76]
Но как е бил преустроен старият дворец в Преслав? Как са е създал дворцовият ансамбъл, познат ни днес? Да се спрем най-напред на старата сграда в западната част на комплекса.
Преустройството на западната сграда се е наложило, както изглежда, не само поради общото изграждане на дворцовия център в новата столица. Някои пукнатини в конструкцията на сградата и плъзгането на редовете каменна зидария и надлъжните стени, причината за което е навярно хоризонтален земен трус