Формиране на старобългарската култура VI-XI век

Станчо Ваклинов

IV. Изграждане на единна старобългарска култура (втората половина на IX — началото на XI в.)

 

 

  2. Преславската цивилизация и нейните достижения

Велики Преслав — втора българска столица

Занаяти и търговия

Облекло

Преслав — водещ център в архитектурата и изкуството

Развитие на църковното строителство и архитектура

Дворцовият комплекс във Велики Преслав

Кръглата черква

Конхалните черкви в България

Създаване на българския архитектурен стил

Манастирското строителство през Симеоновото царуване

Скулптурата на Преслав не е самостоятелно изкуство

Преславската рисувана керамика

Старобългарската миниатюрна живопис

Старобългарските глаголически и кирилски епиграфски паметници

 

Велики Преслав — втора българска столица. След краткото царуване на Владимир животът в България отново навлязъл в руслото, поставено от събитията при Бориса. Това се отразило особено в областта на културата. Младият княз Симеон (893—927 г.) става приемник и продължител не на злополучния си брат, а на баща си. Неговото най-голямо дело в областта на изкуството и културата е създаването на нова столица. Тази столица, нейният живот, нейната политическа и културна роля бележат нова епоха в историята на България.

 

Както видяхме, Преслав като столица израства не на пусто място. Още преди 893 г. селището има своя история, от която са останали значителни следи, ако и твърде видоизменени през по-късно време. Старият аул, разположен на една висока тераса над устието на Тича, се превръща в ядро на новия град.

 

Най-новите данни, с които разполагаме за обсега на града, ако и още не окончателни, говорят красноречиво, че легендарното известие за изграждането на Преслав в 28 години [39] и за ролята на княз Симеон представляват само замъглена версия на една грандиозна строителна дейност. Строителството на града след народния събор, провъзгласил младия Борисов син за владетел на България, засягало, както се вижда, преди всичко неговите укрепления и дворцовия център. Територията на стария аул била значително увеличена. Освен това към укрепената част на града била прибавена нова, образуваща един външен укрепен пояс.

 

Ако приемем, че старият аул е представлявал оня трапец, който в общия план на градската територия достига до известната «чупка» на източната крепостна стена на Вътрешния град, трябва да предполагаме, че цялата разширена северна част на града е прибавена към старото укрепление по времето на Симеона. [40] Сега още не може да се каже дали разширението към север е останало отделено от старата част. По времето на Симеон и след него Вътрешният град е образуван от стария аул и новата част към север. Последната е била разрушена, за да се обедини укрепената територия на града. Следователно бихме могли да предполагаме, че Вътрешният град на новата българска столица не ще да е бил разделен на две — стара и нова част. Тези констатации се подкрепят от данни на самата крепостна стена. Южната първоначална част на града е защитена от стена, градена с плътна каменна зидария. Трапецовидна по план, първоначалната крепост има в ъглите си кръгли кули. С тези особености тя стои близко до крепостната система на Вътрешния град в Плиска (план, кули) и до каменната крепост на аула при с. Цар Крум (плътна зидария). Южната крепостна порта на преславския Вътрешен град е по-малка от известната

 

180

 

 

Преслав. Общ план на укрепения град и околностите

 

 

северна порта на града — портата в северното разширение на града. А стените на това разширение са градени по съвсем друг начин. Куртината на стената има лица от плътна каменна блокова зидария. Вътрешността на стената обаче, нейната дебелина, е запълнена с бетон от едър речен чакъл, в който на равни разстояния и на равномерни хоризонтални пластове са положени напречни дялани блокове, представляващи връзка между диете лица на стената. Това е един вариант на т. нар. зидария с пълнеж, известна още от класическата древност с латинско-гръцкото название opus emplectum.

 

В градското устройство на Преслав живеят традициите на Плиска. Но колко по-различна е втората столица! Разбира се, в най-общите принципи съществува несъмнена аналогия между двете. Територията им е поделена между две концентрични крепостни линии, които очертават Външен и Вътрешен град. Но докато Външният град в Плиска е ограден със землено укрепление, Преслав има каменна крепост и на външното, и на вътрешното укрепление.

 

Външният град на Плиска заема площ от 23 кв. км, а Външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Това сравнение заедно с разликата в конструкцията на външното укрепление показва значителна еволюция. В Преслав са се загубили нормите на военната демокрация, които ангажират цялото общество. Територията на града е предназначена вече не за голяма ханска орда, а само за владетеля и неговите най-близки хора. Преслав е вече по-скоро само една княжеска резиденция, а не централен онгъл на въоръжения народ. В сравнение с простора на Плиска в него има повече интимност. Той е закътан в предпланинска долина така, че е опрял своя гръб в планинските спусъци и е обърнал лице към североизток, т. е. към стария хански дом

 

181

 

 

Плиска. Неговата външна крепостна стена пълзи покрай левия бряг на Тича, излизаща от пролома на планинската верига, сетне се изкатерва по билото на първия планински рид така, че белите зъбери са се виждали далеч от полетата към север. Откъм север крепостната стена е вървяла почти в права посока по широкия гръб на висок рид, за да се спусне към долината на Тича и да затвори външния крепостен обръч. По план Външният град на Преслав има форма на петоъгълник. В така очертаната територия се гуши Вътрешният град, опрял гръб и страна в полите на високия планински скат. Един град, създаден за резиденция на владетел.

 

Разглеждайки Преслав като населено място, трябва да се отбележат две важни неща. От една страна, фактът, че укрепената територия на града още не означава цялата му площ. Ог друга страна — липсата на плътно застрояване на обхванатата от селището територия. [41]

 

Крепостните стени на града далеч не са обхващали населената площ. На изток, североизток и север вън от външната крепостна стена са се простирали много отделни имения, манастири и черкви. Очевидно те са се създали постепенно с течение на десетилетията около княжеския и царския град, но това показва, че полагайки основите на двата укрепени пояса, строителите на Велики Преслав не са имали пред вид защитата на определено, съществуващо вече или проектирано селище. По китните хълмове и долини на десния бряг на реката израсли строежи върху незаети земи едва когато княжеският град заживял интензивен политически и духовен живот. Но в очертанието на крепостните стени нямало селища в точния смисъл на думата. Широки площи стояли незаселени в епохата на най-голям разцвет и на най-голяма многолюдност на града. Това се отнася особено за т. нар. Външен град. Приема се, че в тази периферия на дворцовия град са се намирали занаятчийските работилници, следователно и занаятчийските поселения.

 

На други места из Външния град има останки, отдалечени твърде много едни от други. Най-много граждански постройки, черкви и манастири са разположени в ниската равна част на Външния град на заливната тераса в долината на Тича. Те не са разположени свързано едни с други, а са на значително разстояние незастроена земя. [42] Голям манастирски комплекс е бил разположен и западно от Вътрешния град върху склона на планинския рид Зъбуите. [43] Навярно ще се открият и други останки от отделни сгради и ансамоли, граждански и църковни постройки, неизвестни досега в територията на Външния град, но сигурно характерът на населеността на тази част от града няма да се промени.

 

 

Занаяти и търговия. В средновековните български центрове е съществувало специализирано занаятчийско производство и, изглежда, голям брой заети със занаяти лица. Произвеждали са се предмети от първа необходимост и луксозни вещи за задоволяване вътрешни нужди на имения, манастири и дворци и за размяна.

 

В X в. Йоан Екзарх изброява майсторите-занаятчии в Преслав. [44] За добре развити занаяти говорят и откритите значителни количества произведения на средновековните майстори.

 

Камък се обработвал за обикновен строителен материал и за украса на представителните сгради, за нуждите на голямото строителство на IX—X в. За организирания характер на тази дейност говорят каменоделските знаци, гравирани върху строителния материал. Декоративната скулптура, така богата в преславските сгради, е резултат на добре организирано производство в художествените занаяти. Специализирани работилници са изработвали и детайлите за настилки от разноцветен мрамор и камък в опус сектиле. [45]

 

Стандартизацията на размерите в употребяваните тухли и керемиди също потвърждава организираното производство на строителни материали. [46] Работилница за производство на керемиди е известна от разкопките на първата столица Плиска. Там във феодалното имение на обек 31 във Външния град са се работили керемиди, изглежда, предназначени за пазарът. [47] Пещи за строителна керамика, за тухли са из-

 

182

 

 

Преслав. Коланни украси

 

 

вестни в специализираното занаятчийско селище при с. Виница, недалеч от Преслав, [48] и при с. Кралево, Търговищко. [49] Тези селища дават представа и за бита, и за жилището на обикновеното производително население в средновековна България. Върху керамиката също са поставяни знаци. Най-много са материалите с врязан IYI, особено откривани в останките от представителните сгради. Това навежда на мисълта за съществуването на производствени учреждения, организирани от централната държавна власт и работещи за нейните нужди преди всичко.

 

Че битова керамика е произвеждана в големи количества, знаем и от намерения керамичен материал, разнообразен по форма, вид и предназначение, и от съоръженията за произвеждането ѝ — утаителни басейни за глината, двукамерни обикновени пещи за изпичане на готовата продукция. [50] Продължават да се развиват обикновените типове керамика, известни от предидещите епохи. Особено внимание заслужава производството на амфоровидни стомни и чаши, чиято повърхност е покрита с глеч. Тази керамика се среща най-вече в Преслав и е интересен пример за проникването на типовете черноморска византийска керамика в средновековна България.

 

За производството на художествена керамика във втората българска столица ще стане подробно дума по-нататък като една от съществените художествени дейности на епохата.

 

Металообработката и ковачеството е трябвало с продукцията си да задоволяват нарастващите нужди на всекидневния и военния бит на средновековното българско общество. Освен включените в именията производствени помещения, изглежда, в по-значителни селища са съществували специализирани квартали за производство от този род като открития в долния край на широката долина на Румска река във Външния град на Преслав. [51] Изработвани са били всички видове земеделски оръдия, дърводелски и др. инструменти, оръжия, конско снаряжение, пирони, обкови и др.

 

Масовият накит от прост материал, част от серийно производство, е предназначен за задоволяване непретенциозния вкус на масовия потребител. [52] Намерените

 

183

 

 

Преслав. Коланни украси

 

 

цели и фрагментирани медни съдове показват, че такива са произвеждани и употребявани в ежедневния бит.

 

При разкопки на комплекси, най-вече в Преслав, правят впечатление големите количества разноцветно прозоречно стъкло, фрагментираните и целите стъклени гривни, маниста и части от стъклени съдове. Има данни за съществуването на стъкларски работилници и такива за стъклена смалта за мозайки. [53]

 

В гражданска постройка в югозападния ъгъл на местността Селище в Преслав е намерен разнообразен костен материал — сурова, пол у обработена кост и готови изделия. Има и голям меден съд вероятно за изваряване на костта и инструмент за обработката ѝ. [54] Много разнообразни предмети са изработвани от кост и рог — от шила, игли, гребени, дръжки, зарчета и жетони за игра до изящни релефни и гравирани пластинки за украса, орнаментирани рогчета и икони. За значението на това производство в Преслав говори и една новооткрита голяма работилница в манастирския комплекс «Под Зъбуите» — голям център на средновековния Преслав.

 

За начинът на организация на производство не може да се каже нищо съвсем точно. Работило се е в имения и манастири, вероятно от подчинени на феодала или църквата майстори. Зависимо е било по всяка вероятност от централната власт занаятчийското население на такива селища като тези при Виница и Кралево. Наличието на производствени марки върху предметите, на специализирани занаятчийски квартали и комплекси, на тържища за пласмент на произведени стоки говори за производство освен за задоволяване на вътрешни нужди във феодалните имения и за една развита в значителна степен размяна. Липсата на монети в находищата до епохата на Йоан Цимисхий предполага нейния натурален характер.

 

 

Преслав. Търговски помещения до южната порта на вътрешната крепост

 

 

Непосредствено до южната порта на вътрешната крепост в Преслав, покрай крепостната стена на югозапад са долепени до куртината 18 помещения в дълга редица. [55] Еднаквите помещения със самостоятелни входове и находките в тях показват красноречиво, че се касае до търговски сгради, до търговски «ред» тъкмо пред портите на царския град. Това е била дълга двуетажна постройка, пред помещенията на която е имало дървен чардак. Стаите на горния етаж навярно са служели за жилища на дошлите отдалеч търговци, а долу са се предлагали стоки. По своя вид, отчитайки дълбоките различия, резултат на дълбоки промени в бита и културата в хода на повече от десет века, тази дълга сграда с дървен портик пред нея напомня отблизо елинистическите портици (стоа) на класическия средиземноморски свят, които

 

184

 

 

са изпълнявали същата роля, макар и в други мащаби. Пред тази търговска сграда е имало пазарен площад. Свидетели сме на същото явление, което отбелязахме и в ханската резиденция в Плиска, и в това няма нищо чудно.

 

 

Облекло. Първокласен писмен източник за облеклото на владетеля и неговата свита през X в. си остава «Шестодневът» на Йоан Екзарх. От описанието в него става ясно, че българският владетел след християнизацията е носил като церемониална дреха византийската бродирана далматика и е носил торква в знак на високия си сан. На пояса му висял меч. Подобно е било и облеклото на свитата. [56]

 

Византийският император Константин Багрянородни съобщава, че българските пратеници в цариградския двор носели националните си облекла. [57] Явно те са се отличавали от византийската дреха. Петър, Йоан и Вениамин (Боян) в X в. също държали на българския си костюм и наметка. [58] Дали става дума за заетата и включена в костюма на българина наметка на ивици (ямурлук), запазена всред местното население на полуострова, която се определя като принадлежност към тракийското облекло, е трудно да се каже поради липса на повече данни за това. Ясно е обаче, че въпреки приемането на някои форми на облекло и украси от Византия българският народ запазва особеностите на традиционното си облекло и в X в.

 

Въпреки ограниченията, наложени след приемането на християнството, в носенето на известните «български», украсени с метални апликации колани, те явно продължават да се използуват в знак на йерархическо отличие. Българските пратеници в двора на император Отон в Мерзебург в X в. носели «тесни дрехи и опасани с

 

 

Преслав. Амулети и печатчета

 

 

дълги колани», украсени със златни и сребърни апликации. [59] По коланите на прашки висели дребни необходими вещи, както се вижда, от миниатюра в Менология на Василий II, в която българският воин е облечен с кожени гащи и обточен с кожи кафтан и шапка. [60]

 

Група предмети с апотропеично значение — амулети, са се прикачвали към дрехата, шапката или се носели на врата. Те се употребяват и след християнизацията и се срещат в средновековните находища и в значителен брой и в самата столица Преслав. [61]

 

С развитието на градската култура през феодализма се развива и златарството.

 

185

 

 

Преслав. Амулети

 

 

Градското златарство става занаят, който като приложно изкуство отразява по-старите традиции в художествената култура на българския народ през епохата. Данни за облеклото на жената в тази епоха няма, въпреки че в женския накит се вижда отражението преди всичко на славянската традиция в това отношение и на някои влияния от Византия, отразили се преди всичко в облеклото на жената от висшите слоеве на ранносредновековното българско общество.

 

 

Преслав — водещ център в архитектурата и изкуството. Епохата на Симеон представлява връхна точка в развитието на старобългарската култура и изкуство. Високото им ниво се дължи на няколко много важни фактора.

 

Преди всичко към началото на X в. населението на България представлява вече едно единно етническо цяло. Преодолени са и станали нехарактерни почти племенните, езиковите, културните и религиозните различия между основните етнически компоненти на народността. [62] Единната вътрешнодържавна организация, официалната обща религия и идеология, единният славянски език и новата писменост създават и утвърждават онова сцепление, което се е изграждало всред широките маси от населението в продължение на два века. Открояват се по-отчетливо социалнокласовите различия в условията на феодализацията.

 

Тези условия заедно с официалната културно-идеологическа политика на държавната власт стават оня фактор, даващ тласък в скока, който има характер на своеобразна културна революция. Духовните сили на новата народност са поставени в действие без противоречия и задръжки. Новата идеология на първо време прими-рява социалните противоречия и създава онова духовно единство, което е главният фактор за бързото развитие на културата на българската народност.

 

При отчитането на всички тези обективни фактори не би трябвало да се пренебрегва един много важен субективен фактор — личността на българския владетел Симеон. [63]

 

Известни са оскъдните данни за живота на княз Симеона преди 893 г. Много събития от политическия и културния живот на страната и конкретни данни след тази дата характеризират неговата личност. Няма съмнение, че както в обществения и политическия живот, неговата амбиция, воля и своеобразен характер са определяли отделни моменти и в развитието на културата. Неговата подготовка в Магнаурската школа сред младите представители на византийската аристокрация му е осигурявала правото и авторитета на образован и културен ръководител. Неговата лична култура несъмнено е помогнала за разширяването на кръгозора и за още по-интензивното обогатяване на старобългарското монументално и приложно изкуство. И независимо от това, че обхватът на културната дейност през Симеоновото царуване е достигнал

 

186

 

 

до далечните провинции на България, ръстът ѝ се изявява най-красноречиво в паметниците на нейната столица — резиденцията на нейния владетел.

 

Един от най-богатите дялове в монументалното изкуство, който показва нивото му през тази епоха, е архитектурата.

 

 

Развитие на църковното строителство и архитектура. Строителството през Симеоновото царуване достига изключителни размери. В много отношения то остава вярно на традициите на монументалната архитектура, въведени в страната два века преди това. Тази вярност на традициите се проявява особено в монументалното крепостно строителство, строежите на дворците, архитектурата на дялания камък. В същото време обаче монументалната архитектура загубва постепенно онази грандиозност и тежест в обеми и конструкции, онази тромавост, така характерна за предходния период. Запазвайки пропорциите на монументалност, нейните паметници стават по-малки, нейните ансамбли — по-затворени, по-интимни.

 

Но не само това. Монументалната и по-специално църковната архитектура през този период усвояват някои важни страни на тогавашната византийска архитектура. Това е репертоарът от форми и архитектонични конструкции.

 

С това българската църковна архитектура става съвременна. Тя се изравнява към това време с водещите центрове на византийската архитектура и преди всичко с Цариград, обръщайки гръб на провинциалните балканови зантийски образци. Най-характерният представител на новото в старобългарската архитектура е кръстокуполната черква. През Симеоновата епоха тя става характерната култова сграда, както в стария, така и в новия център на страната. [64]

 

Старата базиликална църковна сграда обаче не е забравена. В Плиска по времето, когато владетелският дом се е преместил в новата столица, местни майстори копират многократно най-представителната черква в старата столица — Голямата базилика. За нуждите на населението, което обитава селищата в широките пространства на Външния град, се издигат многобройни базилики. [65] В това няма нищо чудно, като се има пред вид, че базиликалната сграда е сравнително проста по устройство и конструкция, достъпна до възможностите на местни майстори-строители. Освен това значителната част от базиликите, издигнати през X в. в Плиска, представляват почти еднотипни сгради, опростяващи своя първообраз. [66] Такива са напр. девет черкви с еднакви размери, едноапсидни, с притвор, който има три входа (откъм запад, север и юг). Някои от тях имат в олтарната апсида синтрон. Били са епископски. Изградени са все от ломен камък, в повечето случаи на кал и навярно са били покрити с типичния за техния план елинистически дървен покрив.

 

Масовото изграждане на тези черкви се дължи несъмнено на появилата се изведнъж необходимост населението да бъде задоволено със сгради на новия култ. След тази първа строителна програма в Плиска започват да се появяват и други типове черкви, изграждани според нуждите през целия X в. Появява се и там кръстовидната куполна черква, но вече под влияние на строителството на новата столица. [67] Еднотипните базиликални черкви, строени към края на IX и през първата половина на X в., илюстрират провинциализма на обитателите и строителите в старата столица, неизбежно появил се, след като политическият и културен център се изместил в Преслав.

 

Симеоновото царуване се отличава с богатството и разнообразието на черкви с кръстовиден план. Това богатство е документирано на първо място в Преслав. Във втората столица са открити основите на значителен брой кръстовидни черкви, неголеми по площ и по обем, с различно оформление на вътрешното пространство. Преди всичко тук влизат черкви от един тип, който представлява своеобразие на преславската архитектура. [68] В общия обем на сградата кръстовидното пространство е очертано отвсякъде от плътни стени. Между раменните пространства са запълнени с плътна зидария така, че целият вътрешен обем представлява две пресичащи се перпендикулярно правоъгълни зали. Тези «зали» са твърде малки по обем, почти

 

187

 

 

Плиска. Типова базилика във Външния град     Преслав. Кръстовидна църква при чупката на вътрешната крепостна стена

 

 

еднакви по дължина и еднакви на ширина. Последното създава квадратно пространство на мястото на пресичането на «раменете» на кръста, образуващо вътрешния център на сградата. Над този централен квадрат се издига цилиндричен барабан с купол, който подчертава и във външния вид центъра на сградата. Общият обем на наоса в този тип черкви остава неразчленен отвън. Кръстовидното пространство обаче е подчертано в покривната конструкция, гдето четирите цилиндрични свода, които покриват четирите рамене на кръста, излизащи от централното подкуполно пространство, се издигат над покривите на междурамията.

 

Този кръстовиден план е твърде елементарен. Като вземем за основа него, можем да набележим постепенното усложняване на вътрешното кръстовидно пространство в две посоки — към запад и изток, т. е. към притвора и към олтарната част. Две черкви в Преслав илюстрират преходния тип между кръстовиден план със запълнени междурамия и кръстовидния план с изцяло свободни междурамия. Това са черква № 3 в Селище [69] и черква № 3 в местността Бял бряг. [70] Техните западни междурамия са свободни така, че подкуполният квадрат стъпва към запад на два свободни стълба, докато към изток се опира на плътната зидария на източните приолтарни междурамия. Вътрешното пространство на черквата е увеличено.

 

По-нататъшното разширяване на вътрешния обем на наоса в кръстовидната черква от този тип става в олтарните пространства. Двете източни междурамия стават свободни обемни съединения с останалите части на кръстовидния наос. Така се оформя четиристълбният наос, над чийто централен квадрат се издига купол. Черквите с този завършен кръстокуполен план на вписан кръст със свободни междурамия са няколко в Преслав. [71] Те застъпват класическия план на кръстовидната черква, възхождащ към цариградския си прототип. Трябва веднага обаче да се каже, че тази еволюция в оформянето на вътрешното пространство на кръстовидната куполна черква в Преслав не може да се смята за историческа еволюция. С други думи, не може да се твърди, че най-ранни паметници на този тип са черквите с плътни междурамия, а най-късните — тези със свободни междурамия. Може да се каже само, че типът на черквата с план на вписан кръст е приложен с голяма свобода и разнообразие, при което е застъпена пълна типологична еволюция.

 

В кръстовидните черкви на Преслав обаче е засвидетелствувано развитие, което не е намерило досега своето историческо обяснение. Това е усложняването на олтарната част при някои от тях. [72] Строени отначало с една апсида, която играе роля на олтар, те биват преустроени така, че получават допълнително по още две апсиди,

 

188

 

 

Преслав, Бял бряг. Кръстовидна църква 3     Преслав, Селище. Църква 3

 

 

Преслав. Кръстовидна църква под Дели Душка     Плиска. Църква 3

 

 

поставени странично над централната. При това дострояване и прибавяне на нови стени отвън биват пробивани страничните къси стени на приолтарната част на черквите, съединявани са съседни ниши във вътрешността, за да се създаде Допънително пространство, централното предапсидно пространство се съединява със страничните в сложен триделен олтар. Оформят се специални помещения за протезис и дяконикон.

 

Тези промени регистрират изменения в богослужението, настанали, след като църковните сгради с една апсида са били вече построени. Не значи ли това, че преустроените черкви са от първите църковни градежи в новата българска столица, за да бъдат подложени на преустройство, диктувано от литургични съображения скоро след това? Определен отговор, който би се отнасял и до датировката на тези черкви, трудно би могъл да се даде. Но указание, което косвено може да послужи

 

189

 

 

Преслав, м. Патлейна. Църква в манастира     Плиска, обект 31. Базилика

 

 

Плиска, Външен град. Базилика 13

 

 

при обяснението на тези промени, е разликата в устройството на олтарите на първата и втората княжеска базилика във Външния град на Плиска. Първата, по-старата базилика, както видяхме, е имала една апсида. След възстановяването си тя получава вече три апсиди. Ако промените в християнското богослужение, наложили промени и в олтарните устройства, са станали през 80-те години на IX в., то естествено е да допуснем, че през 893 г. тези промени били възприети от българската черква при княз Симеон. Но и в този случай трябва да допуснем, че едноапсидните черкви, известни в старобългарските центрове, датират от времето на княз Борис. Такъв извод обаче не е обоснован. Ще видим по-нататък, че подобни промени са претърпели и черкви, чието изграждане сигурно трябва да се постави в X в. Следователно техните причини трябва да се дирят в други неизследвани фактори.

 

Кръстовидната куполна черква, като най-представителен и характерен за епохата паметник, не остава само в репертоара на преславската монументална архитектура. Интересно е да се отбележи, че черкви с такова устройство са издигнати и в

 

190

 

 

Плиска под явното влияние на архитектурата на новата столица. Това влияние в монументалната архитектура се простира и в областта на пластичната декорация. Но въпреки това старата столица остава вярна на собствените си традиции в областта на църковното строителство. Голям брой от църковните строежи през десетилетията които съвпадат с царуването на Симеон и неговия син и приемник Петър, продължават да бъдат базиликални сгради. Наистина те вече не повтарят типа на голямата княжеска базилика, а са сгради със скъсени планове и базиликално оформление. [73] Във фасадно-декоративно отношение обаче те са наследници на кръстокуполната черква. Фасадите им са разчленени от декоративни ниши, които маркират местата на отвори. Тези ниши не са диктувани от конструкцията на сградите, нито издават вътрешното им разпределение, както това е при кръстовидната куполна сграда. [74] При някои от черквите от този тип декоративните едностъпални ниши не са проведени дори последователно по всички фасади и разчленяват само страничните надлъжни стени. Другаде едностъпалните ниши са изпълнени неумело дори за декоративното им предназначение. Тази серия черкви в Плиска следователно представлява симбиоза на два съвършено различни архитектурни типа, симбиоза, която е могла да се роди тъкмо в една изоставаща творческа среда под влиянието на господствуващ строителен образец. В случая Преслав изпъква като водещ център в областта на изкуствата и архитектурата.

 

 

Дворцовият комплекс във Велики Преслав. Особено ярко се проявяват строителите на новата българска столица при изграждането на дворцовия център. В този случай се очертават две тенденции в тяхната дейност — от една страна, вярност към традициите на дворцовата плисковска архитектура, от друга — новаторство в интерпретацията на старите образци. [75]

 

Строежът и преустройството на дворците в Преслав не са станали изведнъж. По чисто археологически данни може да се заключи, че те са траели дълго време. Част от преустроената стара сграда е живяла известно време самостоятелно, докато бъдат построени другите корпуси. Свързаните с нея водопроводи, които преминават по склона към югоизток, са пресечени от основите на голямата нова тронна сграда, издигната навярно при Симеон. Освен това при изграждането на новата дворцова сграда е била съборена някаква по-малка каменна постройка, останките ѝ са били засипани и покрити с плочника на двора, който се оформил източно от нея. [76]

 

Но как е бил преустроен старият дворец в Преслав? Как са е създал дворцовият ансамбъл, познат ни днес? Да се спрем най-напред на старата сграда в западната част на комплекса.

 

Преустройството на западната сграда се е наложило, както изглежда, не само поради общото изграждане на дворцовия център в новата столица. Някои пукнатини в конструкцията на сградата и плъзгането на редовете каменна зидария и надлъжните стени, причината за което е навярно хоризонтален земен трус, принуждават стопаните на преславския дворец да пристъпят към неговото цялостно преустройство. То се е състояло в следното:

 

Тъй като горната част на сградата се е съборила, наложило се преизграждането ѝ. За тази цел съборили стърчащите части от горните каменни редоие на стените и изравнили зидовете на височина, приблизително 2,5—3 м от околния терен. Изглежда, в долната си част до тази височина стените са били използувани. Върху това вече сигурно ниво престроили тези стени нагоре с изключение на апсидата. Тя била елиминирана в новата конструкция на сградата.

 

Но заедно с това престрояване старата сграда била включена като съставна вътрешна част на двойно по-голяма постройка, планирана съвсем наново. За тази цел около старата постройка издигнали голям корпус с дебели каменни стени. Старата сграда се превърнала в ядро на новата постройка, която се простряла на север. Северната част на новата сграда образувала входен вестибюл. В сградата се влизало

 

191

 

 

Преслав. Дворцов комплекс, I период

 

 

откъм север. Непосредствено до входа отляво започвала полегата стълба, която извеждала на невисок етаж в този вестибюл. От него се преминавало на юг към главната част на сградата. Но докато северният вестибюл със стълбата имал ниско приземие, южната част на постройката имала само етаж, изграден върху висок насип.

 

Сблъскваме се с интересен начин, по който са постъпили строителите на преславските дворци. Цялото пространство, на което е разположена старата сграда, и пространството между нея и новоизградените стени на новата голяма постройка е било запълнено на височина около два метра от първоначалното ниво с изкуствен насип. Върху този насип на новото ниво пространството на старата постройка било разделено с нови напречни стени, чиито основи стъпвали върху новия насип, на четири напречно разположени зали, наредени в анфилада от север към юг. В бившата зала, превърната във вътрешна част на новата голяма постройка, преминавали от север към юг от зала в зала през входове, разположени по оста на сградата.

 

При оценката на сградата като архитектурен тип сме извънредно много затруднени от обстоятелството, че по своето устройство тя няма точен паралел всред паметниците на старобългарската архитектура. Същевременно обаче ред черти в нейния план я свързват с вече известната тронна палата в Плиска. В какво се състоят приликите и разликите между двете сгради?

 

Преди всичко и двете постройки са ориентирани в посока север-юг. Но докато плисковският дворец има вход откъм юг, в преславския се е влизало откъм север. И единият, и другият имат във входната си част един вестибюл, но при всеки от тях той е различно оформен. В Плиска веднага вляво след входа полегата стълба или наклонена рампа под ъгъл отвежда към етажа. След входния вестибюл в Плиска следва базиликална зала, а в Преслав — редица от малки напречни зали. И докато плпсковската сграда има ясно предназначение на официална зала, то предназначението на преславската сграда в този неин вид остава неясно. Но редицата същест-

 

192

 

 

Преслав. Плочка с разцъфнал кръст. Рисувана керамика

 

Преслав. Керамична ажурна розета

 

 

---

 

Преслав, Кръгла църква. Фрагмент от кана. Рисувана керамика

 

Преслав. Рисувана керамика

 

 

---

 

Преслав, Патлейна. Керамична икона на св. Теодор

 

 

---

 

Преслав, манастир Под Вълкашина. Рисувана керамична паница

 

Златен пръстен от НАМ–София с надпис на щита и монограм

 

 

---

 

Борис, княз български. Образ в Учителното евангелие на епископ Константин Преславски. Руски препис от XII век

 

 

---

 

Цар Симеон. Миниатюра върху руски препис от произведения на епископ Иполит, XII век

 

 

---

 

Преслав, Патлейна. Белоглинена рисувана паница

 

Преслав, манастир Под Вълкашина. Купа рисувана керамика

 

 

---

 

Плиска, обект 31. Пещ за керамика

 

Плиска. Каменно калъпче с гнезда за изливане на метално предмети

 

 

---

 

 

вени различия между двете постройки, дължащи се на различните условия, при които са създадени, не намаляват значението на онази вътрешна връзка, която се долавя в общия замисъл на планираното преустройство в Преслав, замисъл, идващ от ясната концепция, залегнала в плисковската дворцова сграда. Обратно на съпоставката на първата фаза на двореца с плисковската тронна зала, тук несъмнена е приемствеността, идваща от Плиска към Преслав.

 

Голямото дело на княз Симеон в преславските дворци обаче е била новата тронна зала, източно от стария дворец. [77] Като мощен каменен корпус се издигала тя успоредно с преустроената сграда в западния горен край на официалния дворцов квартал. Както старата, така и новата сграда били ориентирани в посока север–юг и челната ѝ фасада — обърната на север.

 

Новата тронна зала с плана си напомня твърде много плана на големия плисковски дворец. Но заедно с приликите съществуват и отлики, които представят преславския дворец като оригинална архитектурна творба.

 

Планът на приземието се състои от две отличаващи се една от друга части — северна и южна. Северната част заема около една трета от общата площ на сградата. Тясната северна фасада на двореца е симетрично оформена с пет входа, от които централният представлява широк портал по оста на сградата. От двете му страни има по два тесни отвора. Северната входна част на сградата е била разделена също симетрично на три дяла. Тя е била тържествен вестибюл, през който се влизало право на юг в същинската тронна зала. Както в плисковския Голям дворец, така и тук залата се издигала над приземието, съставено от надлъжни засводени коридори. Но за разлика от плисковския дворец пространството на двата странични коридора е разделено по на четири отделения от къси напречни стени между външните надлъжни стени на сградата и страничните стени на двата надлъжни коридора във вътрешността. Тези къси напречни стени са основи на подобни стени в самата зала, чийто под е стъпвал върху сводовете на надлъжните коридори и страничните им помещения.

 

Същинската тронна зала над приземието е имала базиликален план, но не в неговия класически вид, познат от многобройните примери на християнски култови сгради в България и вън от нея. Тя е била навярно зала с ширината на двата вътрешни надлъжни коридора на приземието и със странични кулоари, перпендикулярно насочени към нейната надлъжна ос. Размерите на залата позволяват да се предполага, че тя е била засводена във всичките си части. Би могло да се предполага също, че в преддверието е имало няколко стъпала, които са извеждали посетителя нагоре към по-високо ниво зала.

 

Вътрешното разпределение на сградата е било изразено и във външното вертикално и хоризонтално членение на фасадите. За разлика от двореца в Плиска фасадите на преславската тронна палата са имали богата архитектонична украса, свързана с вътрешното устройство. Приземието е било ясно изразено като висок цокъл, над който е лежал етажът. Освен това вместо монотонни голи плоскости тук фасадите са били разнообразени от издадени много напред лизени в приземието — цокъл. Над цокъла лизените са продължавали като колони, чийто ред е маркирал височината на страничните стени. Колоните са завършвали с капители под масивен корниз, украсен само с тежък дебел торус.

 

По-трудно е да си представим при съвременното състояние на сградата оформлението на южната, тръбната фасада. По всяка вероятност там се е очертавал стъпаловидният базиликален покрив, под който широка арка е излизала от две странични лизени, свързани със самите ъгли на сградата. Особено интересна е била северната — челната —фасада. Симетрично разпределените входове към приземния вестибюл подсказват, че и във височината тази симетрия е диктувала оформлението на фасадата. Може да се предполага, че на височината на етажа са се редували симетрични отвори — прозорци, които подчертавали ритъма на входовете в приземието.

 

Разбира се, при възстановяване първоначалния вид на тази представителна сграда се натъкваме на ред затруднения, които не се явяват при реконструкцията

 

193

 

 

напр. на Големия дворец в Плиска. Така липсата на достатъчно археологически данни не позволява сигурното възстановяване на горната част на колонадата пред дългите фасади на сградата. Логично е да допуснем съществуването на арки, но не е изключен вариантът с архитрави. Логично е да се приеме съществуването на ред от колони, стъпващи върху лизените на приземието, но не е изключено тези лизени да продължават и нагоре до корниза на сградата. Много неясноти има и в скулптурната и архитектоничната декорация както на фасадите, така и на вътрешността на сградата. Известната серия от скулптирани мраморни плочи навярно е от цокъл в долната част на стените в залата. Но за останалите архитектурни детайли, намерени във и около сградата и произхождащи от нея, трудно биха се намерили сигурни места. Това се отнася и за големите монолитни колони от зелена бреша, от които една е запазена изцяло. В същност по всичко личи, че те са били само две. Не може да се предполага, че колоните от този вид са били повече и че са били в по-голямата си част разбити и превърнати на вар през турската епоха, каквато е била съдбата ни почти целия мраморен материал от монументалните сгради в Преслав, затова, защото щяхме да имаме разбити късове от повече колони. Сега в същност разбита на части е една такава колона, а другата е изцяло запазена. И така, ако тези монументални колони са били две, най-вероятно е предположението да са оформяли голямата арка над трона на владетеля в южния край на залата.

 

Както се вижда, тронната зала в Преслав в архитектурно-художествено отношение представлява значително развит вариант в сравнение със съответната плисковска сграда. Нейната челна фасада със своята симетрия, страничните дълги фасади с членението си възхождат към древни елинистическо-римски образци. И в това няма нищо необикновено, като се има пред вид, че тъкмо през царуването на Симеон се откриват всички възможности за културно и художествено заимствуване от големите византийски традиции, излизащи от средиземноморската елинистическа култура.

 

Двете големи дворцови сгради не са стояли откъснато една от друга. Между тях се простирала една проста по план постройка, чиято северна фасада служела като продължение на главната, северната фасада на тронната палата. Пред тази фасада е имало редица от къси беломраморни колони,над които, пред етажа, е вървял навярно плитък чардак. Още една сграда, съставена вероятно от редица помещения, е съединявала двете сгради от към юг. Така се е образувал малък вътрешен двор, ограден от сградите и предназначен вероятно за отдих. Можем да си го представим потънал в зеленина, с кичести храсти и сенки, между каменните стени на дворците, по които пълзят виещи се растения, малък свеж, интимен оазис между каменните грамади.

 

Както се вижда, целият дворцов комплекс е бил обърнат с лице към север. Като фон зад неговия гръб се откроявали покритите със зеленина и прохлада планински ридове. Посетителят в княжеската столица е идвал откъм север, така че с преминаването през крепостните порти пред него постепенно са се разкривали подстъпите към двореца. Картината, която погледът му обгръща при влизането му във Външния град през северната порта, ставала все по-примамлива със своята конкретност и красота. Не случайно Йоан Екзарх предава с такава непосредственост и жи-вост вълнението си от очарованието на княжеския дворец в очите на своя безименен герой — простия и беден селянин, който в своя край знае само сламени хижи.

 

Но дворцовият комплекс е имал не само официална част. Зад големите челни корпуси, които, изглежда, са били единствено достъпни за външни лица като представителни учреждения на княжеската и царската власт, се е простирал, както изглежда, обширен Двор, ограден от висока каменна стена. [78] В този двор са се разполагали навярно всички неофициални, частни сгради на двореца. Там ще да са били същинските покои на владетелското семейство, стопанските сгради, вероятно черква и пр. Там се откри, долепена до дебелата каменна стена, баня, вероятно предназначена за владетеля или за обслужващия персонал. Банята е вариант на известния досега в старобългарските центрове тип. Тя е триделна, с взидана в стената вана (ма-

 

194

 

 

Преслав. Дворцов комплекс, II период

 

 

лък басейн), с подподова отоплителна инсталация — хипокауст, изграден с помощта на големи глинени тръби, които служат за суспензури.

 

Банята, както и обособеният двор, който предполагаме, че съществува зад челната част на дворците, представляват важна аналогия на плисковския дворцов център. И там, както видяхме, официалната и достъпна за външни лица част на дворците остава вън от същинския «дворец», съставен от жилищните и стопанските сгради, предназначени за нуждите на владетелската фамилия. За разлика от Плиска обаче преславският дворец е, както изглежда сега, при още ненапълно очертаната му територия, значително по-голям от плисковския. Това от своя страна дава ново съотношение между територията на вътрешните крепости в съответните дворцови територии. Съпоставката между Плиска и Преслав в това отношение разкрива тенденцията за намаляване общата територия на Вътрешния град, от една страна, и увеличаване територията на същинския дворец от друга. Тази тенденция естествено отговаря на общественото развитие в България през епохата, когато на върха на феодалната йерархия царската власт изразява идейно-политическото единство на страната. В преславския дворцов ансамбъл са въплътени не само традициите на бъл-

 

195

 

 

гарската монументална архитектура от предходната епоха, не само синтезът на монументалните изкуства в България от края на IX — началото на X в., но и онова идейно-политическо съдържание на епохата, отразено в паметниците на преславската книжовна школа. Защото няма съмнение, че тъкмо Симеоновият дворец е представлявал средището, което направлявало цялостния културен живот в България по време на неговия разцвет.

 

 

Кръглата черква. Още един прочут паметник на преславската архитектура става в началото на X в. изразител на нивото и тенденциите в монументалното изкуство на Симеоновата епоха — Златната Симеонова черква или Кръглата черква. [79]

 

Разположението на черквата върху високата тераса над реката при устието на Тича разкрива значението, което тази сграда е имала във вътрешния живот на града, нейната представителност вън от стените на дворцовия град. Идентифицирането ѝ като Симеонова дворцова черква с приписката на Тудор Доксов в превода на словата на Атанасий Александрийски срещу арианите и нейната датировка могат да се смятат за безспорни. Върху красивия фон на планината куполът ѝ е блестял и привличал погледи и посетители. С основание бихме могли да свържем един пасаж в прочутото описание на Преслав от Йоан Екзарх, гдето се говори за изображението на княза, с мозаичната украса на Кръглата черква. [80] Така става още по-ясна връзката между двореца и тази черква. Тя изпъква върху фона на дворцовия град като втора, неофициална и интимна, но пак достъпна част на дворцовия комплекс. Затова черквата лежи вън от стените на Вътрешния град.

 

На пръв поглед тя учудва с необичайния си план. Основната ѝ част е ротонда, образувана от конхи. Най-голямата от тях, поставена на изток, представлява олтарната апсида. Между конхите, във вътрешността на черквата, излизат високи мраморни колони, които поддържат горе тясна галерия и втори венец от колони, увенчан от купола. В центъра точно под купола се издига мраморен амвон. Троен вход свързва тази част на сградата с обширния притвор. В него четири свободни колони поддържат сводове, на които се крепи подът на етажа. Вита стълба в единия край на притвора извежда към него. Притворът е обхванат от три страни с външни помещения и двор. На юг от него е помещението на баптистерия, на север — подобно по план помещение, а през главния западен вход се разкрива неголям двор с кладенец в средата. Този двор е закривал отчасти западната фасада на черквата с нейните монументални цилиндрични кули от двете страни. Същевременно той е създавал особено затворено пространство, обиколено с плитки портици, чийто покрив се поддържал от редица колони. Тръбните стени на портиците, стените, които фактически затварят дворното пространство, образуват, както при ротондата, конхи. Но докато конхите в ротондата имат петостенни лица по външната фасада, конхите на притвора са цилиндрични и отвън, както отвътре. Конхите в ротондата освен това са разделени една от друга с правоъгълни пиластри, докато конхите на дворните стени — от цилиндрични пиластри по външната фасада. В това интимно по своите размери пространство, обиколено с плитки портици, доминира на изток монументалната фасада на черквата. В една от високите цилиндрични кули се вие стълбата за етажа над притвора. Както западният, главният вход на двора, така и западният главен вход на черквата, разположени по оста ѝ, имат монументално оформление. Дълбоки арки подчертават отвън и страничните входове в двора и в притвора. Тези арки, които поставят входовете в дълбоки ниши пред фасадите, са една характерна черта на преславската архитектура. Виждаме я както в базиликата на Гебе клисе, така и в черквите в Патлейна, във Въбилин дол, а също така и в Плиска (черква № 3) в епоха, когато архитектурата в този център се намира под влиянието на преславската архитектурна школа.

 

Кръглата преславска черква е и като архитектурен паметник великолепно произведение на изкуството. Преди всичко тя е изградена в пропорции, които ѝ придават монументален характер. Опитите за реконструкция на нейните обеми показват, че

 

196

 

 

Преслав. Кръгла църква

План

 

 

всяка нейна част има самостоятелна роля в общата композиция. Ниският и широк обем на двора пред черквата преминава в извисения притвор, за да се свърже плавно с високата ротонда, увенчана от купол. По съставните си части обемът на притвора представлява свързващо звено между ротондата и портиците на двора. Той се състои от една част с форма на паралелопипед, към който са прибавени два цилиндра — кулите.

 

197

 

 

Преслав. Кръгла църква.

Надлъжен разрез на сегашното състояние на руините

 

 

Особена роля в архитектоничната характеристика на сградата играят раздвижените фасади. На цилиндричния обем на същинската черква се противопоставят тесните и високи плоскости на конхите и в долната половина от обема на ротондата. На правите дълги стени на двора се противопоставят цилиндричните плоскости на конхите на фасадата. По този начин е създаден не само уравновесен ритъм на нагънатите стени, но и вътрешна логична връзка между отделните части както в обеми, така и в повърхнини.

 

Като цяло Кръглата черква представлява раздвижена композиция от обеми и плоскости, възходяща от запад към изток. Това натрупване отговаря на смисъла и функционалната роля на плановата композиция; влизащият през главния вход откъм запад постепенно възприема нейните части, за да достигне до кулминацията — подкуполното пространство. Отвън тази възходяща градация се противопоставя на общия наклон на местността, като изтъква и подчертава най-важната част на сградата — същинската черква. Проектирайки цялата композиция, архитектът си е подготвил изкуствена тераса към изток, подпряна с каменни зидове, напомнящи крепост с кули, тъй като наклонът на местността не му е давал необходимата за цялото хоризонтална дължина в посоката запад—изток. Ротондата, която е изградена най-напред, лежи върху изкуствени насипи. Изграждането е вървяло постепенно от изток към запад. Последен е изграден дворът. [81]

 

Кръглата черква е забележителна не само със своята архитектура. Нейните извити плоскости във вътрешността са били покрити с мозайки от цветна смалта, а равнинните части по стени и пиластри — с рисувани керамични плочки. Конструкцията на сградата е позволила включването на многобройни мраморни и варовикови архитектурни детайли по колони, архитрави и архиволти, външни и вътрешни кор-

 

 

Преслав. Кръгла църква.

Надлъжен разрез. Реконструкция на Б. Игнатов

 

 

198

 

 

Аахен (ГФР). Църква на Карл Велики, към 800 г.

 

Зоравар (Армения). Кръгла църква от втората половина на VII в.     Ани (Турция). Кръгла църква на княз Абугамренц от XI в.

 

 

низи, рамки на отвори и части от олтарната преграда, амвон и трон. За съжаление ограбването на паметника след неговото разрушаване и липсата на данни за местонамирането на отделните архитектурни части при разкопките затрудняват възстановяването на точната картина на вътрешния и външен вид на сградата. Сега разполагаме само с голям брой архитектурни детайли с разнообразна, често богата украса, но тяхната интерпретация е осъдена да бъде може би завинаги откъсната от естествената архитектурна среда. Мраморните мозайки в опус сектиле, които някога са покривали подовете на отделните части на сградата, са допринасяли за блясъка на вътрешната декорация. Богатата употреба на златен варак в мозайките е оправдавала възхищението на съвременниците и името на черквата в народното предание. Кръглата Симеонова черква се явява в преславската архитектура от началото на X в. като нещо необикновено и на пръв поглед чуждо на архитектурния стил на столицата. Последният е представен, както видяхме, преди всичко от новите и съвременни форми на кръстовидната куполна черква в специфични местни варианти. В плана и концепцията на Кръглата черква живеят твърде стари реминисценции, които се коренят в римската и ранновизантийската архитектура. [82] Ротондата възхожда към примери на раннохристиянски мартириуми и баптистерии. Дворът пред черквата е традиционният атриум пред раннохристиянските храмове, предимно базилики. Веднага обаче трябва да се отбележи, че този план и концепцията на сградата като цяло са изпълнени с техника, съвсем чужда на късноантичната и ранно-византийска архитектура. Докато зидарията на раннохристиянските сгради от този тип е монолитна и независимо от разчленяването им в план стените са изцяло носещи, тук конструкцията на ротондата е съвременна на епохата. Носещи са пиластрите между конхите и цялата тежест на купола се поема от тях. Конхите, които констатираме в плана на приземието и можем да допуснем в умален вид и в галерията, не

 

199

 

 

играят никаква роля в конструкцията. Това е, както видяхме, новият принцип, приложен напълно в класическата кръстокуполна черква на епохата. Тази и някои други особености на сградата я свързват неразривно със съвременната ѝ архитектура.

 

Анализирайки архитектурния тип на сградата в кръга на паметниците от тоя вид, трябва да се признае, че и по своя план Кръглата черква не стои напълно изолирана в своята епоха. Станала е вече класически пример в историята на архитектурата ротондата на Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), строена в края на VIII в. [83] Самата тя става родоначалник на цяла редица паметници в предроманската епоха на запад. [84] На изток ротондата също не изчезва с края на античната култура. Архитектурата на Закавказието е запазила жива традицията на ротондата — проста или конхална. Най-блестящ паметник от този тип е прочутата черква в Звартноц, Армения. [85] Видяхме вече, че там в същия архитектурен ансамбъл се е запазил един древен тип гражданска сграда, която представлява важно звено в историята на плана на дворците в Плиска. Това съвпадение не може да бъде случайно. Закавказката архитектура, по-специално арменската, преживява разцвет по времето, когато се изгражда втората българска столица, и влиянията оттам пряко или през Византия са били напълно възможни. Разбира се, за появата на този архитектурен тип в Преслав не ще да е била без значение и личната култура на княз Симеон, който по всички данни изглежда, че е бил неин ктитор. Йоан Екзарх в споменатия вече пасаж от описанието на Преслав има пред вид навярно негов ктиторски образ, и то в тази черква.

 

 

Конхалните черкви в България. Освен като ротонда Кръглата черква следва да се оценява и като конхална сграда в почти напълно завършена композиция. Като конхална постройка от своя страна тя се свързва с други църковни сгради в България, които вече не са кръгли. Този факт показва взаимното проникване на формите и генетичната връзка между тях.

 

Типични конхални черкви от епохата са «Св. Панталеймон» в Охрид, [86] строена в същото време като преславската и чийто ктитор е прочутият просветител и духовник Климент Охридски, и първоначалната черква в манастира «Св. Архангели» на Охридското езеро, строена от другия охридски просветител — Наум. [87] Конхите в тези черкви са прибавени към надлъжен наос и близостта им до олтарната конха оставя погрешното впечатление, че са триконхални. Докато страничните конхи на Климентовата черква са цилиндрични и отвън, то черквата на Наум, изглежда, е имала отвън кръстовиден план, при който страничните вътрешни конхи са влизали в обема на раменете на кръста. Нещо общо с плана на последната черква в Кулата, [88] гдето същинското вътрешно пространство отговаря на Наумовата черква. Но в черквата при Кулата това вътрешно пространство е обхванато от външен корпус, което я приближава до типа на черквите с вписан кръстовиден план. Създадените междураменни пространства са били покрити с надлъжни цилиндрични сводове.

 

Някои други примери на конхални черкви в западните предели на България от X в. показват популярността на подобно църковно устройство всред българските строители и ктитори. Скъсеният план на Климентовата черква в Охрид, полукръглите литургични ниши в страничните конхи на същата черква, особеният план на черквата в Кулата и двете дълбоки цилиндрични ниши по страничните фасади на последната черква напомнят отблизо образци в арменската архитектура. [89]

 

Всичко това говори несъмнено, че влиянията на Армения по това време са засягали църковното строителство в цяла България, а не само в нейната столица.

 

Друг паметник в близост до Преслав илюстрира разнообразието и свободата в приложението на конхите в архитектурата на епохата — черквата при някогашното с. Виница (сега в язовир «Тича»). [90] Това е черква с квадратен наос, увенчан с широк цилиндричен барабан и купол. Страничните стени във вътрешното пространство са облекчени с по две широки цилиндрични конхи, които се обхващат от дебелината на стените. Така четирите конхи в наоса са разположени не спрямо един център,

 

200

 

 

Охрид. Църква на манастира «Св. Архангели», построена от Наум     Виница при Преслав. Църква

 

 

както в Кръглата черква, а спрямо надлъжната ос на черквата. По най-общата концепция на вътрешното пространство черквата във Виница стои твърде близо до отдавна известната, но вече изчезнала черква във «Въбилин дол» в Преслав, [91] но вместо правоъгълни в план ниши използувани са широките конхи, които я сродяват с Кръглата черква и другите конхални сгради от първата половина и средата на X в. Единното покритие на неразчленения наос, широките ниши от двете страни представляват далечна реплика например от грузинската архитектура. Черквата в Кумурдо има подобно пространствено решение и ако и да не може да се твърди за пряко влияние на грузинския образец върху нашия паметник, тя показва аналогични начини в използуването на архитектонични форми, заети от конханите черкви и приложени към схемата на надлъжната едноосова сграда. Този пример е може би още едно доказателство ако не за преки влияния, то за някои връзки между църковната архитектура на Закавказието в България през X в.

 

В църковната архитектура от първата половина и средата на X в. черквата във Виница представлява в друго отношение забележителен паметник. Разчленението на външните лица на стените с дълбоки полукръгли и широки плитки ниши бележи тенденциите в развитието на архитектоничната декорация през следващите векове. [92] Съществените черти на богатия колоративен стил от епохата на зрелия феодализъм следователно се оформят още през епохата на първия разцвет на средновековната българска култура.

 

Още една черква в Преслав бележи това явление. Черква № 1 в Бял бряг, запазена само в план, има фасади, разчленени от псевдоконструктивни ниши. [93] Между нишите на страничните фасади се издават пиластри, по които отвесно нагоре вървят полуколони, изградени от самата зидария. Такива пиластри, с такива полуколони има и във вътрешността на черквата. По западната челна фасада на същата черква пет плоски ниши са разположени симетрично, така че между тях изпъкват съответно шест пиластра. На тези последните вместо обли полуколони изпъкват остри ръбове, които са минавали отвесно по пиластрите като тънки нервюри. Следователно, ако си представим изцяло фасадите на тази черква, ще видим плоски ниши, обрамченн с обли или остри нервюри — торуси, които минават и по арките на нишите. Архитектоничната декорация, която е присъща на кръстовидната куполна черква, е

 

201

 

 

Преслав. Църква във Въбилин дол     Преслав, Бял бряг. Църкви 1 и 2. Планове

 

 

обогатена тук с нови пластични елементи, още неизвестни в българската архитектура. Такива торуси ще видим едва след около 150 години в костницата на Бачковския манастир. [94]

 

Както се вижда от разгледаните отделни примери на църковна архитектура в България през Симеоновата епоха българските майстори-строители са имали твърде голяма свобода в избора на планове, декоративни форми и средства. Големият репертоар от планови схеми се използувал без повторения и всеки отделен паметник е самостоятелно произведение. Само в групата на конхалните черкви, на която се спряхме по-подробно, са били осъществени за период от около 50—60 години шест варианта, като се почне с Кръглата преславска черква и се свърши с черква № 28 във Външния град на Плиска, на която не се спряхме, тъй като тя е най-проста по архитектурна концепция. В групата на кръстовидните куполни черкви също, независимо от сходствата между отделните сгради, всеки паметник има свой неповторим облик. Особено интересна черта на църковното строителство е богатството от обеми и форми, което майсторите са постигнали по пътя на свебодното и оригинално съчетаване на елементи от различни по тип планове и устройства. Пример за това е черквата при с. Виница, черквата при Кулата, черквата на манастира в Патлейна, която не разглеждаме подробно. Оригинален тип църковна сграда през тази творческа епоха е била квадратната куполна постройка, към която спадат, освен черквите при Виница и във Въбилин дол, още и черква № 3 във Външния град на Плиска. Последната е една от примерите за силното влияние на преславската архитектурна школа в старата столица.

 

 

Създаване на българския архитектурен стил. Планово-обемните и декоративните реализации, осъществени в България през този период, разкриват високата строителна култура на майсторите и същевременно богатия вкус на инвеститорите — ктитори. Този факт може да се обясни, от една страна, със собствено българските строителни традиции, които, обогатявяики се с нови методи и форми, преживяват своя разцвет, изравнявайки се с водещите центрове на архитектурата във Византия, а, от друга страна — с възможностите, които се откриват пред централната или периферните власти в страната за ползуване на непосредствения опит на местните

 

202

 

 

византийски майстори, които — няма съмнение — били вече масово привличани за строежи в страната. [95] Всички тези архитектурни паметници, издигнати през царуванията на Симеон и Петър, стоят на високо техническо ниво независимо от това, дали представляват сгради, съвременни по тип като кръстокуполната черква или възпроизвеждат стари и отживели времето си форми като напр. Кръглата черква.

 

Разнообразието от форми, планове и обемни композиции в българската култура на епохата е показател на едно явление, много важно от общ културно-исторически характер: България и особено нейните водещи центрове в източната и в западната част на страната живее вече не откъснато от околния свят, както бе до известна степен през езическия период. Тогава монументалните изкуства в България не можели да възприемат свободно форми и строителни програми от Византия или от Западна Европа, защото последните имали друго, различно и чуждо идейно-художествено съдържание. Затова, както видяхме, нуждите на художествения живот и монументалното строителство бяха задоволявани със заемки, идващи предимно от Близкия Изток, по това време враждебен на християнството в Европа. Сега всички творчески сили в областта на художествения живот са включени в програми, които се стремят да приобщят колкото е възможно по-бързо България към голямата християнска империя, която винаги е оставала привлекателен пример за управляващата родова аристокрация и за държавната власт в страната.

 

Но, както видяхме, стремежът за възприемане и усвояване на оригиналния византийски художествен репертоар и в областта на монументалната култова архитектура не е попречил на българските майстори-строители да запазят самостоятелно творческо отношение към него.

 

 

Манастирското строителство през Симеоновото царуване. Развитието на църковната архитектура през първата половина и средата на X в. и общите тенденции в духовния живот на страната водели до основаването и разрастването на манастири както в градските административни центрове на страната, така и извън тях. [96] Ние вече споменахме документалните свидетелства за голямата дейност в това направление на Климент и Наум, които в западните предели на страната изпълнявали програма на строителство и просвещение, утвърдена от княз Борис-Михаил и княз Симеон. Така са се създали исторически засвидетелствувани манастирски средища в Охрид и околностите му. Няма съмнение, че българската официална власт в цялата страна поела грижата за възобновяване на старите и порутени манастирски средища. Но строителната програма на църковната и светската власт в България по отношение на манастирите се вижда най-добре в самите столици на България от края на IX—X в.

 

Съществуват сериозни археологически данни за това, че още със създаването на първата базилика на мястото на езическия храм във Външния град на Плиска, североизточно от каменната крепост около новата християнска култова сграда бил изграден манастир. [97] Несъмнено той е трябвало да играе важна роля в утвърждаването на християнската идеология сред плисковските обитатели и особено сред представителите на знатните прабългарски и славянски родове, свързани с ханския двор. За точния вид на манастира сега ние не можем да съдим по достатъчно подробни данни. Може да се предполага, че той ще да е бил също така обширен, както манастирският комплекс, който познаваме частично от времето на втората базилика. Може с голяма вероятност да се допуска, че съдбата на първата базилика е сполетяла и първия манастир. [98] Тук ние оставяме настрана въпроса, дали първият манастирски комплекс на това място не е наследил някакъв ансамбъл, свързан с езическия храм, който е съществувал на мястото на базиликите.

 

Най-много манастири от епохата на Първата българска държава са известни в Преслав. Това е напълно естествено. Новата българска столица се изгражда като противовес на ханското езическо средище Плиска и манастирите в нея са били призвани да играят роля на центрове за християнско благочестие, което се превръща

 

203

 

 

в един своеобразен стил на официалния живот на управляващата феодална аристокрация и на самия княжески и царски двор. В потвърждение на това достатъчно е да приведем примера на цар Петър, който на старини става монах и живее в манастира. Случаят с Мостич, чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър, който на преклонна възраст се замонашва, е най-убедителният в това отношение. [99]

 

Досега в Преслав и в неговата непосредствена околност са известни осем манастира. Това са обикновено големи жилищни ансамбли, свързани с черкви. При повечето от тях предназначението им на манастири е несъмнено. При други манастирският им характер може да се предполага.

 

По десния бряг на Тича извън укрепения град сега знаем четири манастирски ансамбъла. Най-закътан в планината е прочутият манастир в Патлейна. [100] Народното предание, запазено в местното название показва, че манастирската черква е била посветена на св. Пантелеймон. Тя е била кръстовидна куполна сграда, издигната на изкуствена насипна тераса под планинския склон. Под черквата към север била изградена специална монашеска гробница с шест зидани гроба, разположени в две редици по дължина. Около и южно от черквата е имало други сгради и на нивото на самата черква. Една от тях е дълга постройка и по плана на нейните основи — основите на нейното полузарито в земята приземие — може да се предполага, че е имало на етажа редица помещения — килии с чардак пред тях. Терасата, над която се е издигала черквата, била укрепена откъм запад по склона с дебела подпорна стена, както при Кръглата черква, също така подсилена с една плътна подпорна кула на ъгъла. Пред тази подпорна стена на по-ниско ниво имало редица помещения, отворени не към манастирския двор, а навън. Наличност на пещи за производство на рисувана белоглинена керамика в тях показва, че това са били керамични работилници. [101] Под манастира, до планинската рекичка, са открити пещи за опалване на такава керамика и едно съоръжение с каменен басейн и корита, което се тълкува като винарница. Югоизточно от самата черква в малка постройка са намерени множество късове от разтопено стъкло, което дава основание да се предполага производството на стъклена смалта за мозайка там. [102] Много други материали и сборът от различни археологически данни, на които ние няма да се спираме тук, показват, че обитателите на този манастир, монасите в него, са се занимавали с живопис и художествена керамика, че те са произвеждали облицовъчни плочки не само за черквата на собствения си манастир, но и за много други сгради в столицата.

 

Интересен манастирски ансамбъл все по десния бряг на Тича е бил манастирът в местността Тузлалъка. [103] Черквата на този манастир е също кръстокуполна. Във и до нея били изградени гробници, от които едната, разположена непосредствено северно от черквата, е била засводена с цилиндричен каменен свод. [104] Друга гробница северно от олтара е била предназначена за високопоставено лице — гробът в нея е изграден от големи отвесно поставени каменни плочи. Забележителното в тази черква е било, както в черквата в Патлейна, нейната вътрешна декорация от облицовъчни рисувани белоглинени плочи. Следи от тази богата украса са се запазили в твърде оскъдни размери на място. Но големи каменни блокове от нейната подова настилка заедно с инкрустирани в тях рисувани керамични плочки са били преизползувани в подовата настилка на една втора, по-късна черква, изградена върху заравнените останки на първата. Манастирският двор е бил ограден от дълги сгради с правилно разположени жилищни помещения, с верижен план. Особено внимание заслужава една постройка, поставена отделно от останалите в южната страна на манастирския двор. Тя е квадратна по плана, ориентирана правилно по страните на света. В нейните четири ъгъла са обособени също квадратни по план отделни помещения така, че между тях се образува едно кръстовидно пространство с квадрат в центъра на сградата. Раменете на това вътрешно кръстовидно пространство опират на всяка от четирите външни стени на сградата.

 

Планът на тази постройка се среща за пръв път досега в България. Мястото и състоянието, в които я намираме, говорят определено за това, че тя е живяла заедно

 

204

 

 

с живота на манастира като цяло. При това положение тя може да се тълкува единствено като гражданска жилищна сграда. Но нейният уникален план я поставя на особено изолирано място всред репертоара от граждански жилищни постройки в средновековна България. Липсата на аналогии в съседните на България територии ни принуждава да се обърнем отново към земите на Близкия Изток, гдето наистина сгради от този тип са познати в наследството от сасанидската архитектура. [105] Жилищната сграда с устройството на нашата постройка от манастира на Тузлалъка в Преслав се смята за типична в иранската средновековна архитектура. Там това типично богато жилище има на всяка от фасадите си по един широко отворен хол, наричан «айван». Централното квадратно пространство е покрито с купол. Тук при нашите климатични условия такова устройство мъчно може да се допуска, още повече при наличност на еднакви плътни основи по всички лица на сградата. Ние трябва да си я представяме следователно затворена отвсякъде. Покритието на централната квадратна част ще да е било дървено, ако се съди по железните гвоздеи и следите от дърво, останали след разрушаването на постройката. Логично е да допуснем наличието на купол и тук, изпълнен в лека дървена конструкция.

 

По своето предназначение в манастирския ансамбъл тази сграда се отличава видимо с външния си вид. Нейните обитатели не ще да са били обикновените монаси, настанени в останалите килии на манастира. Ако това е било жилището на игумена, то този игумен сигурно е бил представител на висшата феодална аристокрация р столицата. За представителите на тази духовна аристокрация в Преслав ще да са били предназначени и големите зидани гробници край черквата.

 

Но манастирът в Тузлалъка е забележителен с още нещо. Както в Патлейна, така и тук са открити пещи и работилници за производство на белоглинена рисувана керамика. [106] Намерени са освен готова продукция, употребена при строежа и украсата на първата черква и отново употребена при втората, още и значително количество полуфабрикати и — което е най-важно — производствен брак. Работилница за рисуване на полуготовите плочки бе открита южно от черквата. В една яма там се намериха голямо количество рисувани плочки, между които бракувани изображения на някои апостоли и светци. Няма съмнение, че и тук монасите са били освен духовници и книжовници още и керамици и живописци.

 

Другите два манастира, все в тази част на преславските околности, се намират в дъното на една живописна долина в подножието на преславската планина. В крайния източен ъгъл на долината Бял бряг, в местността Вълкашина [107] е открит обширен манастирски комплекс, образуван от правоъгълен двор, обиколен от дълги сгради с килии и една кръстовидна куполна черква, запазена само с масивния стилобат под същинската сграда. Непосредствено над този манастир върху един равен спусък на планински ридове стърчат внушителните останки на друг манастирски ансамбъл — този в местн. Аврадака [108]. Правоъгълен манастирски двор е обърнат с незатворената си част така, че цялата живописна долина се разкривала пред неговите обитатели. В дъното на тази панорама от планина и хълмове белеели крепостните стени и дворците на града.

 

Особеното при този манастир като комплекс е това, че неговата черква, кръстовидна куполна сграда от развития тип със свободни полукуполни подпори, се намира вън от манастирския двор. Тя се отличавала от всички преславски черкви с богатата си архитектонична и скулптурна декорация. Освен корнизите, съставени от варовикови дялове украсени с обли торуси, дентикули и вълчи зъби в сполучливи сложни съчетания, по нейните фасади били вградени триизмерни скулптирани животински глави от варовик, придаващи на сградата своеобразен «зверинен» стил на декорация. Този характер на външната декорация се подсилва и от озъбените муцуни на триизмерно скулптираните лъвски глави, служещи за улуци по корнизите.

 

Находката на една варовикова глава на маймуна във вътрешността на черквата е указание за това, че скулптурната украса не се е ограничавала само с външните

 

205

 

 

фасади на сградата. Богатата вътрешна декорация се е попълвала от многоцветните килими на подовите мозайки, изпълнени с типична за епохата и по-специално за преславските черкви и дворци техника на опус сектиле.

 

Две други постройки при манастира на Аврадака, разположени северно от него, имат граждански характер. [109] Едната е жилищна постройка, чийто план възпроизвежда типа на монументални сгради от Плиска и Мадара, но в съвсем скромни размери. [110] Както видяхме, подобни аналогии между монументалните и обикновените граждански сгради разкриват онази пълнота и обхватност на архитектурната практика в България през епохата на Първото българско царство.

 

От укрепения град Преслав сега разполагаме с достоверни данни за два манастирски комплекса. Единият, известен отпреди много години в местн. Черешето, е прочут със своята дървена черква, за която вече говорихме. [111] Освен обикновените за манастирските ансамбли сгради с по един ред помещения — килии, при този манастир можем със сигурност да говорим за манастирска трапезария, която се отличава от останалите сгради с дългата си зала, ориентирана от запад към изток и завършваща на изток с олтарна апсида.

 

Един голям манастирски комплекс бе разкрит през последните години в северозападната част на Външния град на наклонена тераса, която се спуска от планинския рид Зъбуите [112] към изток. Големината на този ансамбъл, неговото разположение непосредствено до дворцовия Вътрешен град, богатството на неговите обитатели, илюстрирано с многобройни находки, не оставят съмнение в това, че животът в този манастир е бил тясно свързан с живота на дворците.

 

Манастирът е имал два големи двора, оградени от дълги сгради с по една редица помещения. Между северния и южния двор се издигала черквата — както обикновено кръстовидна куполна сграда. Една вътрешна редица помещения отделяла още повече двата двора. И тук, както при други манастирски ансамбли, край черквата била изградена гробница, но в този манастир подземната гробнична зала е дошла до наши дни в много по-запазен вид. В нея се слиза по една леко извита стълба с тринадесет каменни стъпала. Правоъгълната зала е ориентирана успоредно с черквата. Покрай двете ѝ дълги стени се редят по три каменни зидани гроба, които някога са били покрити с каменни плочи, сега липсващи. Всеки гроб освен това е лежал в самостоятелна ниша, засводена с къс цилиндричен каменен свод. В дъното на гробната зала е изградено по-малко гробно корито, предназначено вероятно да приема костите от опразваните от време на време странични гробове.

 

Манастирът под Зъбуите е живял интензивен живот дълго време. Част от жилищните сгради са били подновявани. До западното крило на манастирските сгради, долепена до него, е изградена допълнително малка, навярно също кръстовидна куполна сграда от типичния за Преслав план със запълнени междурамия.

 

Продължителен живот е имал не само манастирът под Зъбуите. Както видяхме, манастирът на Тузлалъка също е преживял промени и сътресения, които довели до разрушаването на първата черква. Върху нейните развалини била изградена нова черква и животът в нея продължил и през епохата на Второто българско царство. [113] С течение на годините промени били направени и на манастирската черква в Патлейна. [114] През епохата на Второто българско царство, навярно още с възобновяването на българската държава, пред черквата били издигнати две кули, които придали особено монументален вид на старата куполна сграда. Подобни промени претърпяла и черквата във Виница. [115] Издигането на такива челни кули, възобновяването и поправките на старите черкви, съживяването на старите преславски манастири през епохата на Второто българско царство говорят за силните културни и религиозни традиции, поддържани и през вековете на зрелия феодализъм в старите центрове на българската държавност и култура.

 

Нови открития покрай Кръглата черква дават сериозни указания за съществуването на манастир и край тази дворцова по своя характер черква. Южно от нея cv откриват помещения, градени, както при всички други манастири, от ломен камък.

 

206

 

 

Мурфатлар (Басараби, СР Румъния).

Надписи на кирилица и руническо писмо от скалния манастир

 

 

Планът на този манастирски ансамбъл още не е изяснен, но очевидно той се е простирал на юг от черквата така, че самата тя е стояла вън от него. Данни от живота на Кръглата черква през следващите векове се съдържат тук-тами в самата черква. [116]

 

Появата на манастирите в България е естествена последица от възприемането на християнството в страната след 864 г. Но манастирите, които видяхме във и около Преслав, са били, по всичко изглежда, не толкова отшелнически убежища, а средища за интензивна книжовна дейност. На няколко места в преславските манастири археологическите находки илюстрират един интензивен художествен живот, който се изразявал в производство на художествена рисувана керамика. На тази керамика ние ще се спрем отделно. Тук следва да обърнем внимание обаче на намерените при работилници за рисувана керамика покрай Кръглата черква късове и почти цели плочки, изцяло запълнени с кирилско писмо, предаващо текстове, все още неидентифицирани. [117] При това текстовете на плочките са без начало и край, което сочи, че са минавали от плочка върху плочка, наредени една до друга, вероятно върху стени. Навярно такива големи плоскости с текстове са били използувани не само в черквите, но по-скоро в специални помещения, предназначени за обучаване на млади духовни лица и книжовници.

 

Ние не познаваме от тази епоха в България отшелнически обители с изключение на големия скален манастирски комплекс в Мурфатлар (дн. с. Басараби, Сев. Добруджа). [118] Но манастирски общежития по крайбрежието на Черно море е имало, главно по затънтени краища на скалистия бряг, както вероятно Аладжа манастир, северно от Варна. [119] Достоверни данни за съществуването на такива манастири по крайбрежието липсват, но ние можем да предполагаме тяхното съществуване още в този период. Западното черноморско крайбрежие, което винаги е поддържало връзките си с Византия, главно с Цариград, не ще е останало настрани от вниманието на монашеските колонии, които през епохата на иконоборството във Византия са намирали убежище по закътаните краища на империята [120] или на ничия земя като крайбрежието на Понта между византийските градове и българската територия на вътрешността. Пример за такъв манастир, разположен сред български селища в непосредствените околности на византийския Одесос, е манастирът в местн. Караачтеке при Варна. [121] Не само аналогични моменти в неговото устройство с устройството на манастири в Плиска и Преслав, но и ред подробности във вътрешната му украса [122] сочат несъмнените връзки между младите монашески обители в столиците на новопокръстената страна и византийските манастири по черноморското крайбрежие.

 

Манастирът в Мурфатлар сигурно не е възникнал в края на X в., както неговите изследвачи предполагат въз основа на един надпис-графит в една от неговите черкви. [123] Ние видяхме вече, че «Тебеширеният хълм», в който започват да дълбаят килии и черкви, е бил първоначално използуван като източник на каменен материал за каменен вал в добруджанската теснина. Археологическият материал, събран при

 

207

 

 

разкопките на комплекса, отговаря напълно на онова битово археологическо съдържание на паметниците от края на IX и началото и първата половина на X в. в Плиска и Преслав. Следователно първите монаси-отшелници, обитатели на старата кариера, са се появили по времето, когато изобщо в България се появяват първите манастири. Съображения в този смисъл могат да се изведат и от оня богат материал от надписи и рисунки — графити, които отговарят напълно на репертоара и стила на графитите з политическите центрове на страната през тази епоха. [124] Забележителни по своята точност аналогии в рисунките на животни от стените на скалните килии в манастира при Мурфатлар и от каменния строителен материал или мазилки на сгради в Плиска и Преслав говорят недвусмислено за това, че монасите-отшелници в Северна Добруджа произхождат от същото това население, което обитавало столиците на България и нейните дунавски земи.

 

Скулптура и скулптурна архитектурна украса във Велики Преслав. Разцветът на старобългарското изкуство от края на IX—X в. се чувствува особено ярко в скулптурата. Паметниците на това изкуство са вече твърде многобройни и взети заедно, дават относително вярна представа за техническото и художественото ниво на неговите творци. Най-много произведения на скулптурата от тази епоха притежаваме от Преслав, поради което и в това отношение втората българска столица представлява важно звено в изучаването на европейското изкуство от предроманския период. [125] Разнообразието на форми, приложение и орнаментален репертоар, с което се отличава скулптурата на Преслав, разкрива от своя страна богатото идейно-художествено съдържание на преславското изкуство, но заедно с това и известен еклектизъм, който е характерен за епохата.

 

 

Скулптурата на Преслав не е самостоятелно изкуство. Тя е тясно свързана с архитектурата, задоволява нуждите от архитектурна декорация. Тази нейна роля отговаря напълно на духа на епохата, която отрежда на скулптурата твърде скромна роля, особено във Византия. [126] Както е известно, от края на античността насетне, през епохата на ранното средновековие, скулптурата загубва ролята си на монументално изкуство. Наследеният репертоар от форми и техники загубва своята първоначална стойност. Постепенно замират опитът на майсторите и особено изобразителният характер на тяхното изкуство. Загубват се класическите съчетания на орна-менталните мотиви, които се използуват вече напълно свободно, неподчинени на традицията. През вековете, които следват след разпадането на Западната Римска империя, и след етническите и политическите промени, които преживява Византия, в областта на скулптурата постепенно настава хаос. [127] Постоянните връзки на орнаменталните мотиви се разкъсват. Последните се освобождават за нови, необичайни за античния свят съчетания. В скулптурата, както и в другите изкуства на епохата, се създава един странен орнаментален стил в различни варианти според традициите в културата на отделните райони на Средиземноморието и Европа, при който изобразителните елементи, човешки и животински фигури, се подчиняват на растителния орнамент. Последният от своя страна загубва все повече реалистичен характер. Той се сковава в стилизация, която бързо го довежда до геометричност. В тези тенденции играят несъмнено роля варварските традиции на новите европейски народи. Триизмерните образи отстъпват все повече място на двуизмерни. Релефът става плосък и се приближава до везания орнамент.

 

Прието е да се говори за един така наречен предромански период в живота на европейското изкуство, който съвпада с очертаната по-горе еволюция на скулптурата, особено на Запад. [128] Това е епохата, която подготвя формирането на романския стил на зрялата феодална епоха. Трябва обаче да се отбележи, че в Югоизточна Европа, която и при новите стопани на земите на бившата империя продължава да поддържа старите културни традиции, в крайбрежните земи на Балканския полуостров промените, които настъпват в скулптурата, не са така дълбоки, както на Запад. Това

 

208

 

 

Преслав. Глазирана амфоровидна стомна от търговските помещения при Южната порта на вътрешната крепост

 

 

---

 

Преслав, търговски помещения до южната порта. Стомна с глеч

 

 

---

 

Преслав. Гърне, X век

 

 

---

 

Преславска керамика. Глазирана чаша

 

 

---

 

Преслав. Стомна с глеч

 

 

---

 

Самуилова крепост при Ключ в планината Беласица. Прорез на трите вала

 

 

---

 

Преслав. Гърне от търговските помещения край южната порта

 

 

---

 

Стара Загора. Релефна плоча от пясъчник с грифон

 

 

---

 

 

Земеделски и занаятчийски инструменти от X в.

 

 

се дължи, от една страна, на обстоятелството, че Източната империя не преживява политическия и културния разгром на Западната и, от друга — на обстоятелството, че за известен период от време през осми и девети век в официалното императорско изкуство, създавано от големите водещи ателиета на империята, съзнателно се възвръща вкусът към класическото изкуство на християнската древност. [129] Дори след възстановяването на иконопочитанието във Византия в скулптурата, както в живописта и в приложните изкуства, продължават да живеят античните реминисценции както в сюжети, така и в стил. При формирането на класическото изкуство на Византия през втората половина на IX и през X в. големите цариградски и малоазийски ателиета, които в тази епоха играят решаваща роля върху новото изкуство в България и изразяват официалната църковна и държавна идеология на православието, продължават големите технически традиции на старите майстори. [130]

 

През този период преславската скулптура с всичките си произведения заема особено място между Византия и Запада. От една страна, тя е вярна на общите тенденции в скулптурата на византийския Изток, гдето живеят много по-чисти древните художествени традиции. От друга страна, редица нейни паметници издават оригинална интерпретация на наследени форми, мотиви, композиции. В това се отличават преславските паметници от произведенията на византийската култура. Вкусът

 

209

 

 

към орнамента в тях се съчетава с особено предпочитание към стилизирания или реалистичния животински образ.

 

Достатъчно е да се вгледаме в онези архитектурни детайли от мрамор, в чиято украса са вмъкнати фигури на животни. Отдавна е известен горният праг на врата с изображение на грифон, обърнат надясно. [131] Хералдичната поза и острите твърди крила с геометризирана украса контрастират с облия релеф на тялото на животното. При това тук се прибавя и един въпрос от чисто сюжетен характер. Ако и много очукана и повредена, главата със своя овал издава по-скоро черти на човешко лице. Ние трябва да виждаме в този образ едно типично митическо животно на Изтока— сенмурв. Облият и твърде висок релеф на фигурата в съзвучие с вития торус на рамката противостои на плоския орнамент над торуса и под него.

 

Същия характер имат по начина на изпълнението още значителен брой животински образи по мраморни капители от преславски черкви и дворци. Такива са изразителните фигури на зайчета по пиластрови капители, [132] фигури на птици, [133] от които едната, върху също такъв пиластров капител от двореца, [134] е изпълнена в типичния за епохата на IX в. геометризиран контур, ако и да е придадена известна заобленост по ръбовете на иначе плоския образ. По-плоски и по-грубо моделирани са няколко други фигури върху един капител, който произхожда от Нова Загора, но който по вид и по стил на моделираните животни се приближава много до преславските примери. [135] Без да сме сигурни в произхода на капитела от Нова Загора, определено може да се каже, че преславските произведения от този вид са значително по-съвършени по изпълнение. Несъмнено това са почти съвременни паметници, но новозагорският капител сочи известен упадък в художестиено отношение. Композициите от животни са много по-неумели, самите фигури са загубили своята съразмерност, налице е неумелостта на ваятелите и неразбирането на някои класически сюжети и детайли. Достатъчно е да сравним композициите по новозагорския капител с релефната група заек и куче по преславския паметник, за да се убедим в това.

 

Много по-широко в пластичната декорация на Преслав е използуван растителният орнамент. Значителен брой облицовъчни плочи-ортостати са открити в развалините на Дворците. [136] Целите им лицеви плоскости са покрити с растителни мотиви. Това са били навярно облицовки на цокли по стените на вътрешните пространства на дворцовите сгради. Известен брой цели или почти изцяло запазени плочи от този вид показват стилизирани и геометризирани растителни мотиви, поставени в редуващи се еднакви рамки, гдето мотивите ритмично се повтарят един до друг или през един. Любимият орнаментален мотив по тези плочи е палметата. Тя се среща в няколко различни композиции, включена в геометрична рамка или сама образуваща овална рамка, в която се включва друга, по-малка палмета, кръст или розета. В орнаменталния стил на тези плочи се чувствуват реминисценциите на една по-стара епоха, но в същото време растителният мотив живее в духа на византийския класицизъм, без да повтаря византийски образци. Той е типично преславски, български. Друга група такива облицовъчни плочи, запазени в многобройни фрагменти, издава един друг, по-свободен стил на растителния орнамент. По всяка вероятност основният мотив, с който са запълнени плоскостите при тях, е ссободно извиващият се ластар, лозова или бръшлянова вейка, т. нар. растителен развод.

 

Последният мотив в Преслав се среща също и по капители, но по тези архитектурни детайли най-често срещаният орнамент е лозовият лист, обикновено в съчетание с палмети и растителен развод. [137] Днес знаем вече няколко забележителни примера на този архитектурен конструктивен елемент от различни паметници във и около града. Капителитес релефна растителна декорация са обикновено пирамидални или кубически форми с прилепен към тях абак, обикновено също орнаментиран по тесния си кант с плетеница или рибена кост. Характерен за Преслав е един тип кемпферов капител или по-точно полукапител за пиластър, на който освен животни фигурира една широко разперена палмова вейка. [138] Докато останалите растителни мотиви се срещат във византийския и българския орнаментален репертоар, то тази пал-

 

210

 

 

Преслав. Част от тока     Плиска. Бронзова тока с лъв

 

 

Преслав. Част от ключалка — животинска фигура

 

 

мета, както вече е установено, идва от репертоара на близкоизточното изкуство.

 

Когато говорим за орнаменталния стил по капители, следва да отбележим една цяла серия от особени, почти кубически капители с неголеми размери, които се срещат сега само в Преслав. Те са увенчавали навярно пиластри или призматични колонки и най-вероятно е, както вече е изказано едно предположение, това да са части от мраморни олтарни прегради. Характерният орнамент по тях, както и по някои други архитектурни конструктивни детайли, е канелюрата в един особено древен, но за епохата на X в. характерен само или преди всичко за Преслав вид — с плътно или релефно езиче откъм основата ѝ. [139] Последният мотив — канелюрата, наследен от класическия репертоар на античната архитектурна декорация, се среща и по други видове капители: един цилиндричен, от Кръглата черква, гдето канелюрата е съчетана с друг класически мотив — овулата, един друг — вероятно от Голямата базилика в местн. Сакалова могила вън от Преслав — в съчетание с лозови листа и силно изпъкнал релефен грозд и др. [140]

 

Един кемпферов капител от манастирската черква № 1 на Аврадака и един малък фрагмент от друг капител, произхождащ от Кръглата черква, поставят интересни въпроси относно мястото на преславската скулптурно-декоративна школа. И двата са единствени не само в Преслав, но изобщо в българската средновековна каменна пластична декорация.

 

Капителът от Аврадака е украсен по дългите си стени с т. нар. «куки» или «лулички». [141] Това е един орнаментален мотив, който получава широко разпространение в предроманската архитектура на Запад. Най-близкият до България район, гдето той е много разпространен, е адриатическото крайбрежие. [142] Неговата поява в Преслав не би могла да се обясни с пряко влияние оттам. През X в. цялото българско изкуство е насочено към Византия и страните на Изток. Но наличието на този орна-

 

211

 

 

мент, дори на единствен капител, е многозначително от гледна точка на единството в скулптурата на различни райони на предроманска и раннороманска Европа. Ние бихме могли да си обясним появата на този декоративен мотив по-скоро като резултат от сходни културни и художествени фактори както на Запад, така и у нас, особено като се има пред вид голямата роля, която играят за формирането на раннороманското изкуство художествените средища на Близкия Изток, тези същите средища, които влияят и на българското изкуство. [143]

 

Един фрагмент от Кръглата черква представлява, както изглежда, ъглово протоме от някакъв капител. Това е предна част на една кукумявка. [144] Известно е каква голяма роля в репертоара от фигурални изображения в романската скулптура играят такива зловещи птици. Те стават по някои паметници постоянен декоративен елемент заедно с други грабливи и грозни животни и птици. Появата на това изображение на капител в Преслав подкрепя съображенията, изказани по повод капитела с куки от Аврадака. Най-общият извод, който може да се направи от тези паметници, следователно ще се отнася до общите тенденции в развитието на фигуралната скулптура на ранносредновековна Европа независимо от това, дали художественият център принадлежи към предроманска школа или към източноевропейския художествен кръг, каквато е Преславската школа.

 

На особено място в преславската скулптура стои серията от триизмерни животински фигури от манастирската черква № 1 на Аврадака. [145] По своя стил главите аа лъвици и лъвове са нещо забележително. Една част от тях — протомета на външните гладки плоскости на фасадите, са стилизирани по майсторски начин така, че животинският образ е загубил от своите характерни черти. Стилизацията е засегнала обемната моделировка на животинските лица, подчертавайки особеностите на животното, като е отстранила специфичното и от конкретното животно е направила животно въобще. Затова и сега, гледайки тези глави, ние откриваме в тях едновременно черти и на лъвици, и на кучета. Озъбените муцуни са предадени до голяма степен условно. Условно и по-скоро орнаментално са предадени широко отворените очи. Скулптурна моделировка при тях в точния смисъл на думата липсва. Те предават особена експресивност на животинската глава.

 

Другата част от животинските триизмерни глави от Аврадака представлява краища на улуци от корниза на черквата. Те са направени така, че събираната от покривите вода се излива през самите уста на животните, превърнати в тръби. При тях пластичната моделировка е още по-сумарна и сведена до най-елементарното маркиране на животинската глава. Но заедно с особеното оформяне на главата при тези фигури ваятелят си е послужил с чисто графични декоративни средства. Дълбоко вкопаните във варовика кръгли очи (работени със свредел) са подчертани от врязант линии, изобразяващи вежди. С врязани линии е подчертана отворената муцуна и настръхналото сбръчкано чело. Това смесване на изразните средства, с които си служил майсторът, очевидно не се дължи на невъзможността да се изрази пластично, обемно животинско лице, а навярно е проява на един по същина вече декоративен орнаментален стил.

 

Много и забележителни произведения на декоративната скулптура ни предлага Кръглата черква със своите корнизи. [146] Това са различни по големина и предназначение варовикови корнизи, чиято украса разкрива богатството на въображението и на реализаторските възможности на майсторите. В тях ние се сблъскваме с класически декоративни мотиви, като канелюрата, овулите, палметите, които са преминали тук от стария архитектурно-декоративен репертоар. Заедно с това обаче тези мотиви са представени в необичайно разнообразие. Едновременно с композиционната преработка старите мотиви са силно стилизирани и придобили геометрична твърдост и ритъм, което ги прави вече коренно различни от техните първообрази. Появили са се и нови мотиви или по-скоро върху основата на богатата антична елинистическа орнаментика са се създали нови съчетания, които смайват със своя декоративен ефект. Преобладаващият растителен орнамент е придобил нова художествена стой-

 

212

 

 

ност. Някои от корнизите, особено най-големият — със затворените съчетания от палмети и гроздове, — са единствени засега в ранносредновековната скулптурна декорация в Европа. Те нямат никъде точни паралели.

 

Външната украса на най-голямата част от преславските монументални паметници се ограничава само с корниза. Основен елемент на преславския корниз е класическият торус, който е намерил тук своето ново приложение, пълно с възможности. [147] Торусът е засвидетелствуван в различни фази на приспособяване към корниза, което говори за един творчески процес, извършен в Преслав. Огромни торуси висят от простите корнизи на дворцовите сгради, по-тънки те стават по малките черкви, които със своята простота на скулптурната декорация подчертават архитектоничните си форми. Приложението на торуса е до известна степен еднообразно и това подчертава една трайна практика, утвърждаваща известен стил в съзвучие с отвесно поставените торуси, които виждаме на една от преславските черкви в мест. Бял бряг. При този чисто архитектурен декоративен елемент ние отново се сблъскваме с една черта, която ще стане характерна през следващите десетилетия в архитектурата на романския Запад. [148]

 

Но в преславската декоративна скулптура по корнизите на монументалните сгради торусът се явява и в съчетания, които правят декоративната система на някои черкви неповторима. Такива съчетания виждаме по корнизите на манастирската черква № 1 на Аврадака. [149] Там торусът отстъпва своята първенствуваща роля пред съчетанието от класически дентикули с предромански «вълчи зъби». Двойни и тройни редове от тези елементи правят корнизите изключително богати. Но корнизите на тази черква са имали и други декоративни мотиви, някои от които видяхме по корнизите на Кръглата черква. Вътрешните архиволти на тази черква са имали корнизи с една редица втвърдени остри листа.

 

Че този декоративен стил в архитектурата на X в. се е раждал в Преслав, съдим по постепенното натрупване на отделните скулптурни елементи, използувани и самостоятелно в отделни паметници. Това е бил един жизнен стил, не скован и неподвижен. Паметниците не се повтарят в това отношение. И още едно свидетелство за ролята на преславската скулптурно-декоративна школа ни предлага един паметник в Плиска. Това е черква № 3, [150] чиито корнизи повтарят досущ без промени репертоара на преславските корнизи, особено от черква № 1 на Аврадака.

 

Жизнеността на преславската скулптура и нейното богатство на изразни средства се проявяват и във възможността ѝ да използува техники и изразни средства на други изкуства, да съчетава ефекти, идващи от техники, чужди на скулптурата. Така засвидетелствувани са корнизни дялове от черква № 1 на Аврадака, на които релефните геометрични или растителни мотиви са били допълнително оцветени с червена охра. Очите и врязаните линии по животинските глави от същата черква са били запълнени с червена паста, съставена от фина вар, смесена със ситно счукани тухли. Някои корнизни дялове от Кръглата черква, запазени във вторични видове, носят следи от същия червен пълнеж на врязаните части от орнамента — канелюрата,

 

Орнаменталната система на представителните преславски паметници съчетава равностойно различни техники, методите на различни изкуства. Така са създадени едни от най-оригиналните постижения на вътрешната архитектура на паметници като Кръглата черква. На чисто архитектурни части с конструктивен характер се инкрустират геометрически цветни вставки от съвсем друга материя — рисувани глинени плочки. [151] Така мраморни вътрешни конструкции, като олтарни прегради и колонки, части на амвон и трон, се покриват с мозайка от цветни геометрични полета, които в една чисто архитектурна среда възпроизвеждат ефекта на богати произведения на златарството и торевтиката. Цяла редица паметници от този вид в Преслав заедно с посочените по-горе примери на оцветена скулптура разкриват една специфична страна на преславския архитектурно-декоративен стил. Този колоритен елемент идва несъмнено от свежия «варварски» вкус на строителите, декораторите и обитателите на втората българска столица. Той се вдъхновява не само от общите тен-

 

213

 

 

денции в ранносредновековното изкуство на новите европейски народи, но и по-конкретно от чувството за орнаменталност и колорит у новите обитатели на земите на Балканския полуостров дори в произведения на монументалните изкуства, каквато е преди всичко архитектурата. Така един вкус, възпитаван векове наред в традициите на приложните изкуства, налага своите изисквания в нови за него области на художествена практика. По този начин в някои от най-представителните паметници на столицата се извършва един своеобразен синтез на приложните и монументалните изкуства.

 

От приложните изкуства, които са съпътствували най-отблизо развитието на архитектурата, най-голям дял във формирането на преславския художествен стил има художествената рисувана керамика. [152]

 

 

Преславската рисувана керамика е възникнала във връзка със строителството в новата княжеска столица. Нейното основно предназначение е на облицовъчна керамика. В преобладаващия си брой примерите, които имаме вече от шест големи архитектурни комплекса в Преслав, представляват орнаменти в композиция «без край». Всяка плочка носи един определен геометричен или геометризиран растителен мотив, който добива своята истинска роля едва при разполагането му в съседство с останалите плочки около него. Техниката и характерът на тези плочки показват, че се касае преди всичко за вътрешна декорация. Както вече казахме, по стените и на определени места в черкви и граждански сгради като двореца плочките покриват големи и по-малки пана така, че са се образували отделни килими с различни декоративни мотиви. Освен това керамични плочки с извити като цилиндри плоскости са били предназначени очевидно да покриват дебелите торуси на корнизи. От глина са моделирани и малки тесни корнизи с релефна растителна украса, които, по всичко личи, са били предназначени да обрамчват отделни декоративни пана или икони, изпълнени с керамична техника. Малки или по-големи керамични плочки с кръгла, квадратна или ромбовидна форма са били рязани, за да бъдат инткрустирани върху мраморни архитектурни детайли. За инкрустация са били предназначени големи плочки, като основен декоративен елемент в подова настилка от типа на т. нар. рязана мозайка (опус сектиле).

 

Всред този материал, който застъпва основните предназначения на рисуваната керамика, съществуват още категории рисувани плочки: една от тях са плочките със самостоятелно човешко или животинско изображение, друга — при която отделните стандартни плочки обхващат само част от големи човешки образи така, че поставени една до друга, те композират един образ в естествена или над естествена големина, трети — които носят на цялата си повърхност кирилски текстове. Особено важна за общата характеристика на преславската керамика като изкуство е групата на релефите, изпълнявани на калъп. Това са обикновено релефни икони или релефни плочки за инкрустация.

 

Отделна категория продукция на тази художествена керамика са съдовете. Те са различни по форма и големина, украсени са със същата техника и са предназначени за трапеза.

 

Рисуваната декоративна керамика е работена в самия Преслав. Днес вече съществуват толкова много и толкова сериозни данни за това, че става излишно да обосноваваме този факт. [153] Известни са няколко ателиета за производството ѝ. Най-рано, още в началото на нашия век, стана известно ателието в манастира в Патлейна. От четиридесетте години насам станаха известни още две големи ателиета — това при Кръглата черква и в манастира в Тузлалъка. Откриха се останки от самите работилници, гдето са подготвяни и след това рисувани керамичните плочки или съдове. Такива знаем от Патлейна, от Кръглата черква и от Тузлалъка. Откриха се пещи за опалването на керамичната продукция в Патлейна и на Тузлалъка. Най-после намериха се и материали и полуфабрикати, които илюстрират производствения процес. Известно количество бракувана продукция, особено в Тузлалъка, разкрива някои

 

 

214

 

 

Преслав.

Медна ажурна пластинка-апликация с позлата

 

Плиска.

Къс от стъклена гривна с рисувана украса

 

Плиска. Дворцовия център.

Тока за колан

 

 

страни от работата на художници и декоратори. Взети като цяло, всички тези данни и материали разкриват едно значително както по обем, така и по обхват и предназначение производство, което няма равно на себе си никъде в ранносредновековна Европа.

 

По техника рисуваната преславска керамика е предфаянсова. За нейната поява и разцвет в новата българска столица важна роля са играли залежите от каолинова глина, които се намират в района и изобщо в Североизточна България и се използуват някъде и до днес. Находки на обикновена традиционна домашна керамика с бял или розовобял чиреп из старобългарските селища в района на старите български столици показват, че появата на бялата преславска керамика не е изолирано явление в керамичното производство на България през IX—X в. [154] Несъмнено е обаче, че художествената рисувана многоцветна керамика в преславските ателиета представлява качествено ново явление в много отношения. Докато по отношение на основната суровина тя е тясно свързана с натрупания вече опит от страна на местните грънчари, то в техническо и художествено отношение тя представлява нещо съвсем ново. Нейните създатели са положили усилия да постигнат бял чиреп и до голяма степен са успели в повечето от сериите на тяхното производство, например в ателиетата около Кръглата черква и Патлейна. В някои от сериите обаче чирепът си е останал розоват или светлокремав. В това отношение констатираме една еволюция на производството. Съвсем ново явление е бисквитната техника на производство. Нарязаните плочки, просушени върху рядко зебло, са били отначало печени на ниска температура и едва след това предоставени на художниците-декоратори. В този момент на процеса се явява онова ново, което прави от плочките или съдовете художествени произведения. Самостоятелните мотиви върху всяка плочка или украсата, свързана със съседните плочки в композиция «без край», се рисуват с две техники — рисунките се нанасят само с водна багра от типа на ангобата или когато се отнася до по-широка оцветена площ — с цветни глечи. Тогава плочките се опалват наново и цветните полета в готовите плочки придобиват желания колорит и ефектен блясък.

 

Появата на белоглинената керамика като художествено производство се смята с основание за достижение в България от края на IX в. Ясно е обаче, че същинският твърд зърнест фаянсов чиреп не е могъл да се получи изведнъж. До края на нейното производство белоглинената керамика си остава по същина предфаянсова. [155] Известно е, че за да се получи фаянсов чиреп, необходимо е било продължително отлежаване на каолиновата глина при естествени атмосферни условия. След многогодишно от-

 

215

 

 

лежаване глината се промива многократно в специални промивни инсталаци със стапаловидно наредени басейни. Навярно майсторите-производители не са имали достатъчно време, за да чакат отлежаването на глината. Промиването ѝ са извършвали в по-кратки процедури. Една инсталация за промиване на глина ние виждаме в така наречената «винарница» в Патлейна. Така я е нарекъл още първият ѝ откривател Й. Господинов. [156] Но ред съображения ни карат да ревизираме това становище. Не е мястото тук да се спираме подробно на необосноваността на извода, че съоръжението край планинската рекичка може да бъде винарница. Тъкмо анализът на производствения процес на керамиката показва, че в това съоръжение трябва да виждаме инсталация за пречистване и утаяване на каолинова глина.

 

Материалът, с който разполагаме днес от всички обекти, взет като цяло, ни разкрива противно на досега утвърденото мнение постепенния процес на постигането на бялата глинена плочка, която само условно можем да наречем предфаянсова. Така значителна част от керамичния материал от манастира в Тузлалъка се отличава с подчертана грубоватост на чирепа, още далеч непостигната белота. Сравнен с находките от Двете групи големи ателиета в Преслав — това в Патлейна и това при Кръглата черква, — този материал показва може би първите опити за производство на бяла облицовъчна керамика. В техническо отношение от гледна точка на собствено керамично производство този материал стои начело на онази еволюция, която се увенчава със съвършените образци както в Двете други ателиета, така и в самия комплекс на Тузлалъка. Тази еволюция, това усъвършенствуване на продукцията, представлява много важен факт в историята на това художествено производство на Преслав. В същото време обаче трябва да се подчертае, че между продукцията от Тузлалъка и тази от другите ателиета в Преслав не съществува голяма хронологическа дистанция, че в известен период и трите ателиета са работели едновременно.

 

Обикновено разцветът на керамичното производство в Преслав се поставя около началото на X в. За тази датировка съществуват вече достатъчно много доказателстства. [157] В такъв случай, като имаме пред вид данните от Тузлалъка, ние бихме могли да поставим началото на това производство, неговата поява, някъде през последните десетилетия на IX в. Въпросът за произхода на тази художествена керамика е бил предмет на дискусии сще от времето на първите открития в Патлейна и все още не може да се смята за окончателно решен. Възможностите за неговото решаване или по-скоро за неговото правилно поставяне се увеличиха през тридесетте-четиридесетте години на нашия век с подобни находки в Цариград. [158] В опитите да се обясни появата и да се датират произведенията на тази керамика се оформиха две основни течения. Според първото преславската художествена керамика има източен произход. Преслав представлява първото в Европа художествено средище, гдето тя се появява като местно производство. Според другото, като се признава известна роля на близкоизточните корени на този керамичен стил, се изтъква водещата роля на Византия и по-специално цариградските ателиета при нейното разпространение в Европа. Според това мнение преславските ателиета се явяват като подражатели на византийското производство.

 

Без да влизаме в разбор на данните, ще заявим още тук, че ние споделяме аргументите на първото течение. В техническо и стилово отношение находките от Цариград стоят далеч зад преславските и могат да се датират почти цял век по-късно от тях. [159] Натрупаните през последните десетилетия нови данни за нейното производство в Преслав показват не само че преславските ателиета са по-ранни от цариградските, но и че, както видяхме, в България са засвидетелствувани етапите на една еволюция, която говори за първи стъпки на наша почва.

 

Наистина в художествено отношение преславската рисувана керамика се явява в България в завършен вид. Нейните майстори са познавали технологията на нейното производство и в кратки срокове са успели да постигнат необходимото съвършенство. Затова ние смятаме, че майсторите — художници и керамици, които са носили това производство, са произхождали от някои райони на Близкия Изток

 

216

 

 

Стара Загора. Плоча с релефно изображение на лъв

 

Охрид. Виждат се очертанията на Самуиловата крепост

 

 

---

 

Стара Загора. Плоча с лъвица и лъвче

 

Охрид. Портата на крепостта, гледана отвътре

 

 

---

 

Стара Загора. Релефна плоча с два пауна

 

Градище при с. Долно Церово, Благоевградско. Средновековно жилище

 

 

---

 

Стара Загора. Плоча с двуглав орел

 

Градище при с. Долно Церово, Благоевградско. Вал, насипан през средновековието върху късноантично жилище

 

 

---

 

като напр. Сирия, Месопотамия и дори Иран, без, разбира се, да е възможно точното локализиране на онова старо огнище на керамично производство, което е дало тези майстори. Във всеки случай няма съмнение, че родината на тези майстори ще да е била земя с дълбоки традиции в производството на облицовъчна рисувана гледжосана керамика. Преместването и заселването на група такива майстори в Преслав не е нещо необичайно, като се има пред вид твърде древната практика да се изследват и преместват или заемат за известно време между владетели майстори, които работят за определени нужди. [160] Строителството на новата княжеска столица в България, възможностите на страната и ролята на един амбициозен, млад и образован владетел като княз и цар Симеон могат да обяснят такъв факт.

 

Веднага обаче трябва да се подчертае, че голямата масова продукция на тази художествена керамика в Преслав е дело на български майстори. За това съществуват достатъчно сериозни аргументи, от които най-важен е следният: многобройни плочки носят на тръбната си страна като производствени знаци кирилски и глаголически букви, които в тази епоха шествуват из цяла България като символи на една нова цивилизация. Освен това на много плочки са нанесени пълни текстове с кирилски букви на класически старобългарски език, което говори, че майсторите, които са държали четката, са били местни българи, грамотни и образовани. Картината на вътрешния живот в ателиетата за художествена керамика в Преслав стои в пълно съзвучие с обстановката в така наречените манастири на младата българска столица, гдето монасите могат да бъдат както книжовници, така и художници. [161] Анализът на илюстрациите в някои от най-ранните старобългарски писмени паметници от епохата говори красноречиво, че наред с чисто книжовна продукция преславските манастири са създавали илюстрации към текстовете. Работата на художниците — декоратори на керамичните плочки, се прелива естествено с работата на илюстраторите-миниатюристи в скрипториите на манастирите. Монасите — обитатели на преславските манастири, следователно са били не само духовници, но и книжовници, и художници.

 

Така в съответствие с цялостния културен и художествен живот на втората българска столица в нея възниква по волята на княз Симеон една забележителна художествено-декораторска школа. Данните от различни обекти на стария Преслав говорят, че работата на тази школа в областта на художествената керамика продължава дълго време след смъртта на великия владетел. За това говори например една великолепна релефна икона Деисис от манастира в Тузлалъка, изпълнена в съвършения стил на цариградското императорско изкуство от края на X в.

 

Връзката между работата на художниците-декоратори и тази на художниците-илюстратори личи още на пръв поглед при анализа на запазените и дошли до наши дни изображения върху керамични плочки. Разбира се, техниката на работа върху керамика има свои изисквания, които отличават и придават нещо специфично на тези образи.

 

Начинът, по който са рисувани човешките и животинските фигури върху керамичните плочки, издава един линеарен стил. Четката на художника борави с ограничен колорит от тъмноканелена и охрокафява, за да придаде контура на лицата, на тялото и на всички подробности върху тях. Заедно с нея се явяват паралелни линии от розова или светла охра, призвани да вдъхнат живот на контурния образ. Голямото майсторство на художниците-декоратори е на нивото на майсторите на фреската със сигурния замах, увереното полагане на линията на петното, умелото съчетание на чисти тонове, съпоставени един до друг, за да придадат общото колоритно впечатление. Към умението на рисувачите се прибавя и майсторството на керамиците, които нанасят по контурирания образ цветните глечи. Това майсторство трябва да се оцени още повече, като се има пред вид, че желаният цветен ефект се получава едва след повторното опалване на плочката.

 

Плоскостното и линеарно третиране на образите, което се получава при първото очертавине на фигурите, се допълва от блестящите цветни петна на глечите. В съче-

 

217

 

 

танието на тези две техники — едната чисто живописна, другата чисто керамична, се създават пълнокръвни в колоритно отношение образи. И докато ефектът от това съчетание при малките образи, разположени самостоятелно на отделни плочки, е по-малък, то в големите изображения като това на известната икона на св. Теодор от Патлейна той получава пълната си сила благодарение на превеса на чисто керамичната техника на глазурите. Тоновете на глечите са плътни, обикновено наситени охрокафяви и зелени в различна градация, с необходимите преливания и степенувания, които придават ефектна пълнота на изобразяваното, живот на широкото цветно петно. Като се прибави към блестящите керамични тонове и изразителният и мек рисунък, създадените образи на светци, ангели или птици получават пълната си художествена стойност на произведения на изобразителното изкуство.

 

Малкото запазени до наши дни цели или почти цели образи на светци, на Богородица с детето, на ангели, както и на птици, са достатъчни, за да позволят една художествена преценка на техния стил. Тук не е възможно да се спираме на подробен стилов анализ на отделните образи. Във всички тези произведения има художествено единство, което позволява тяхното разглеждане като цяло.

 

Тематично образите, рисувани върху керамични плочи, съответствуват напълно на репертоара от сюжети в източнохристиянското изкуство на X в. Но не само това. Начинът, по който е предаден например образът на Богородица с детето (типът на Пътеводителница), на св. Теодор от голямата съставна икона от Патлейна, на ангели или допоясни образи на светци, ни разкрива онова улегнало, канонизирано и класическо изкуство на Византия през епохата на Македонската династия. [162] Образите са изградени монументално независимо от размерите им, жестовете са сдържани, лицата са спокойни и вглъбени, пълни с онова мистично съдържание, което влага в традиционните образи на християнското изкуство епохата. Но заедно с това в общата трактовка на лицата, в изразителните дълбоки очи, в експресивността на израженията на отделните черти се чувствува свежата традиция на изкуството от предходните векове. Същото впечатление създават леките пастелни тонове на простите рисунки, съпоставените един до друг щрихи, свежестта и лекотата на някои миниатюрни лица, които възхождат едва ли не до раннохристиян-ски образи. В изобразителното изкуство на преславските майстори несъмнено живеят традициите на един живописен стил, който за епохата на X в. е вече анахронизъм. И в същото време тяхното изкуство е съвременно за своята епоха. Те умеят да създават образци, съзвучни на образците на най-големите водещи ателиета на императорската столица. В това изкуство следователно се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на един свеж провинциализъм с изискаността на официалното източнохристиянско — византийско — изкуство.

 

Но преславската художествена рисувана керамика е играла преди всичко декоративна роля. В това нейно предназначение са въплътени традиции, които стоят твърде далеч от художествените концепции на християнското изкуство във Византия, най-близкия наставник на новопокръстена България. Декоративната система, при която участвуват отделни пана, покрити от плочки с различен орнамент, води своето начало от древния Изток. В епохата, когато се строи Преслав и се украсяват неговите монументални сгради, такава украса е непозната във Византия или другаде в Европа. В Близкия Изток, който е от два века и половина мюсюлмански, традициите на керамичната архитектурна декорация са подхванати от омейадското и особено от абасидското изкуство. Големи производствени центрове, като Самара и Багдад в Ирак, Рей и Нишапур в Иран, Фостат в Египет, продължават и доразвиват старите традиции, придавайки им ново, мюсюлманско съдържание. [163] За съжаление обаче не са се запазили до наши дни паметници, които да представляват точен сравнителен материал за нашата керамика. Един-единствен паметник е запазен изцяло — джамията Сиди Окба в Кайруан в Тунис, [164] гдето отделни облицовъчни плочки от типа на преславските са разположени свободно раздалечени една от друга на фона на стенна мазилка. Но тяхната декорация се различава до известна степен от преслав-

 

218

 

 

Плиска. Половинка от бронзов кръст — енколпион от Дворцовия център     Плиска. Кръст енколпион от Дворцовия център. Края на X в.

 

 

ската. Известни сходства преславските плочки имат с керамични фрагменти от Самара. Техниката на рисунката с размити цветни глини върху плочки и с помощта на цветни глазури е широко разпространена при Абасидите и Фатимидите в арабския свят. Сюжетите обаче там са твърде различни, особено се различават от нашите образци фигуралните изображения върху арабската керамика. Що се отнася до орнаменталния репертоар, то между арабските образци и преславските плочки съществуват многобройни връзки и прилики, които потвърждават отдавна изказаните становища относно общия им произход като приложно изкуство.

 

Не е възможно тук да бъдат анализирани отделните орнаментални мотиви, които са използувани върху декоративните плочки с композиции «без край» от Преслав. Ще подчертаем, че една част от тях представлява общо място в декоративната система на народите на Близкия Изток. Едни от тях имат подчертано ирански произход, други — класически средиземноморски, но пречупен през естетиката на сасанидското изкуство. По-важно е да отбележим, че декоративната система на мотиви «без край», така присъща на Изтока и очевидно характерна за арабското изкуство, е повлияла приблизително в същата епоха, когато са работили преславските ателиета, на декоративната живопис в някои провинциални византийски средища. Като пример могат

 

219

 

 

да се посочат две черкви на остров Наксос в Егейския архипелаг. [165] В черквите «Св. Кириаки» и «Св. Артемий» са изписани живописно украси, които наподобяват орнамента на керамични плочки. Черквите са били издигнати в епохата на иконоборството през IX в. и това вече обяснява проникването на арабски влияния в християнски култови сгради, разположени в отдалечени кътчета на византийските провинции. Подобни влияния са констатирани в скални черкви на Кападокия. Но в тези случаи чуждата за византийското изкуство декоративна система от керамични плочки е само наподобена в стенопис. В Преслав няма наподобяване. Източният стил е възпроизведен в широките декоративни пана, но мотивите и тяхната композиция са обогатени и осмислени от новата среда — средата на едно ново европейско общество. Създадени са нови декоративни мотиви и съчетания. Заимствуваната техника и орнаменталният стил са придобили свой собствен характер, който ги отличава от всички художествени огнища в Стария свят през X в.

 

 

Старобългарската миниатюрна живопис. Непосредствено свързана с работата на декораторите в керамичните ателиета на Преслав е била очевидно работата на художниците-илюстратори в дворцовата и манастирските скриптории. Активната книжовна дейност на малки и големи духовници, служители на църквата, начело със самия княз, както се знае, превръща българската столица в дейно огнище на културата. Многобройни известни и повечето неизвестни книжовни трудове, преводни и оригинални, са излезли изпод перото на писателите от Преславската школа. Съчинения на епископ Константин Преславски, на Йоан Екзарх, на редица други, чиито имена не са дошли до нас, са били създадени в преславския дворец и манастирите на княжеската столица. В общия контекст на книжовния и художествения живот на Преслав съществуването на илюстраторски ателиета, които работят за книжовната продукция на преславските писатели, може да се допусне с голяма вероятност. Тази вероятност се превръща в сигурен факт, когато се анализират най-ранните преписи или предполагаемите оригинали на произведенията на преславските книжовници. Този анализ е вече извършен задълбочено и резултатно от В. Иванова-Мавродинова, чиято роля в изучаването на преславското културно наследство е изключително голяма.

 

Излишно е тук да повтаряме онази богата аргументация, с която В. Иванова доказва преславския произход на няколко оригинала, сега загубени, но известни по руски преписи от XI—XII в. Ще бъде достатъчно да резюмираме изводите, до които идва авторката. [166]

 

Две руски евангелия, Остромировото и Мстиславовото, представляват преписи съответно от XI и XII в. на един и същ старобългарски оригинал. Те съдържат големи фигурни миниатюри на евангелистите, винетки и заглавки. Особено ценно се оказва Остромировото евангелие, което възпроизвежда много точно български оригинал, така че позволява вярна преценка на декоративния стил на оригинала. В репертоара на българския илюстратор влизат почти всички декоративни мотиви, които са характерни за художествената книга във византийската столица през X в. Характерните цветни мотиви, стилизирани като широки палмети по ъглите на рамките, които обграждат изображенията на евангелистите, са запазили и реалистичната си свежест. Цветни мотиви са използувани в богати декоративни съчетания някъде, като при образа на евангелист Йоан, твърде свободно, другаде, като по рамките на големите фигурни миниатюри, в сковани ритмични елементи. Големите миниатюри с образите на евангелистите издават стил, характерен за техниката на византийския емайл през тази голяма за византийското изкуство епоха. Отделни елементи в тях като например подови настилки под фигурите на евангелистите, детайли в архитектурната обстановка, напомнят отблизо мотиви, срещани по рисуваната преславска керамика.

 

Много по-близо до стила и техниката на преславските керамици-декоратори стоят самите човешки фигури и онези изобразителни мотиви — човешки лица или

 

220

 

 

животински глави и протомета, вмъкнати в заглавните букви на текста. Разбира се, техниката на миниатюрата позволява много по-внимателна и бавна моделировка на образите, но някои похвати в рисунъка, израза на лицата, обрамчени от бради и коси, особено предаването на очите, дълбоки и изразителни, издават същото отношение към човешкото лице, което виждаме по керамичните плочки. В стила на образите на евангелистите прозира несъмнено влиянието на невизантийски образци, които при някои от тях, като това на евангелист Лука от Остромировото евангелие, имат вътрешноазиатски характер.

 

Два руски сборника със смесено съдържание разкриват още по-близо връзките си с българските оригинали и по-точно с преславското изкуство. Това са прочутият Светославов сборник, който е в същност Симеонов сборник, и сборникът със словата на епископ Иполит. Т. нар. Светославов сборник е, както се знае, ако не оригиналът, то поне препис от оригинала на сборник, съставен под прякото ръководство на цар Симеон в Преслав. Неговата украса е в известен смисъл скромна. Текстът има само маргинални изображения на животни и птици освен начални винетки, изпълнени в стила на украсата на Изборното евангелие, което е послужило за образец на Остромировото. В този сборник най-важни са четири големи миниатюри, представляващи схематично църковни сгради с куполи като богато украсени рамки, обрамчващи компактни групи от човешки изображения — вероятно авторите на поместените в сборника произведения. На отделен лист е прибавено изображение на семейството на княз Светослав от 1073 г., което, изглажда, възпроизвежда груповия портрет на Симеоновата фамилия.

 

В украсата на сложните рамки, наподобяващи църковни сгради, отново се виждат мотиви, общи за декоративната система на ръкописите от X в., и в същото време геометрични фигури, които отблизо напомнят мотиви от подови мозайки, които срещаме в Преслав и по-специално в двореца. Отделни мотиви имат нещо общо с мотиви от рисуваната белоглинена керамика. Други възпроизвеждат стила на клетъчния емайл, който се прави през втората половина на X и през XI в. в цариградските ателиета. Забележителни са по своя стил, верен на стила на X в., многобройните изображения на птици и зайчета. В начина, по който са предадени например фазани, токачки, птици въобще, проличават традициите на близкоизточното изкуство от епохата на втория арабски халифат. Тези изображения представляват като че ли една следваща крачка в стила на образите в сравнение с подобни изображения по керамични плочки от Преслав. Зайчетата са също един общ мотив в преславската декорация, както видяхме, от мраморни архитектурни детайли. Както се вижда, илюстрациите в Симеоновия сборник и орнаменталната и фигурната украса на преславската рисувана керамика и архитектура имат едни и същи източници и представляват две различни страни на един и същ художествен стил, характерен за X в.

 

В един руски препис от XII в. е запазено Учително евангелие на видния преславски книжовник Константин, ученик на Методий. Заедно с копието на текста копиран е и образът на българския княз Борис. В аркирана рамка, украсена с мотиви, повтарящи подови мозайки, са наподобени два капитела, които повтарят по своята украса един варовиков капител от Преслав. В ограденото поле е представен в цял ръст княз Борис. Неговото идентифициране е безспорно въпреки по-късните опити да бъде отъждествен с руския светец Борис, брат на св. Глеб.

 

Изображението представя българския княз като млад човек. Хубавото мъжко лице е обрамчено от буйна коса, притисната от корона. Начинът, по който е предадено лицето, неговият овал от плътна линия, линеарно предадените прав нос и широко отворените очи напомнят твърде отблизо изображения по керамични плочки от преславските ателиета. Декорацията на царските одежди повтаря стила на византийското царско облекло с орнаменти, идващи от арабския Изток.

 

В сборника, който съдържа две произведения на епископ Иполит, датиран в XII в., има една голяма миниатюра с друго изображение на български владетел, този път на цар Симеон. Отдавна е установено, че преписът е направен от старобъл-

 

221

 

 

гарски паметник, свързан с книжовните интереси на български владетел. Че се касае до цар Симеон, неопровержимо доказателство представлява датировката на оня общ мотив, който виждаме както на туниката на владетеля, така и на белоглинените плочи от подовата настилка на черквата в Тузлалъка в Преслав. Кръговете, в които е вписана осмолистна розета, се срещат само на тези два паметника и несъмнено представляват мотив, характерен за орнаментиката на платове от източен произход. Паралели в иранско-месопотамското изкуство и съвсем точни аналогии в средноазиат-ското изкуство на ранното средновековие разкриват пътищата на художествената заемка в изкуството на Преслав. Владетелят е представен като ктитор. Може с голяма вероятност да се приеме, както прави В. Иванова, че това миниатюрно изображение възпроизвежда прочутия ктиторски образ на цар Симеон, който споменава Йоан Екзарх в своя «Шестоднев» и който се предполага да е бил изпълнен в мозайка в Кръглата черква. Самият владетел е представен с модел на Кръглата черква в ръка. Всички тези паметници на миниатюрната живопис разкриват още една страна на богатата художествена дейност на преславските ателиета и един широк път, по който са излизали от Преслав художествените постижения на преславските живописци.

 

 

Старобългарските глаголически и кирилски епиграфски паметници. Утвърждаването на славянската писменост в България през втората половина на IX в. и нейното успешно развитие са неразривно свързани с историческите съдби и културното ниво на старобългарското общество, с неговия вътрешен живот и държавноправно положение.

 

Много примери от взаимоотношенията между славяните и Византия показват, че славяните са навлизали бързо в икономическия, политическия и културния живот на империята. За това, че двамата братя Константин-Кирил и Методий са били от славянски произход, говори обстоятелството, че създадената от тях азбука предава до съвършенство най-малките тънкости на фонетиката на югозападните български говори. Устроено писмо за славяните би могъл да създаде високо културен човек, израсъл във втората столица на империята —Солун, чиито околности са били гъсто населени със славяни, и който е получил най-високо за епохата образование в Маг-наурската школа в Цариград. [167]

 

В писмените източници създаването на славянската азбука се датира в царуването на византийския император Михаил, на българския княз Борис, на моравския княз Растица (Ростислав) и на блатенския княз Коцел [168] като резултат на високо отговорна дипломатическа мисия на братята във Великоморавия. Извършеното от двамата братя отговаряло на насъщните нужди на младата славянска държава в Моравия. Нейното държавно развитие достигало до такова ниво, когато писмеността става най-важният лост за внедряване всред широките маси на новата религия — важна част от идеологията на нови обществени отношения. Без писменост държавата в ръцете на родово-племенна аристокрация, на една социална върхушка, не би могла да се укрепи на по-висока обществена основа. Очевидно е, че в онази епоха и при ония конкретно исторически условия писмеността се явява като функция на държавата и е свързана с живота на държавната власт.

 

Съпоставяйки положението, в което се намират в средата на IX в. България и Великоморавия, не може да не се отбележи много важна отлика. Намирайки се под непосредствената и постоянна заплаха на германските феодали и наследници на Франкската държава на Карл Велики, Великоморавия все повече отслабва, за да стане в края на IX в. плячка на маджарите. Остри вътрешни борби съпровождат този процес. Славянската писменост в Моравия споделя съдбата на държавата. Не могла да пусне достатъчно дълбоки корени всред широките маси. Германското духовенство успява да я изкорени и замени с латиницата и с латинския богослужебен език. [169]

 

В същото това време положението в България било много по-различно. Дъл-

 

222

 

 

боките корени на българо-византийските културни връзки и дълготрайните отношения между България и Византия дават своя плод. След приемането на християнството за официална религия българската държава все повече укрепва вътрешно, а нейният авторитет пред външния свят продължава да расте.

 

Археологическите проучвания в центровете на великоморавската държава показват, че в материалната култура и особено в изкуството на младата управляваща класа на моравските славяни се проявява видимо византийско влияние. То се чувствува особено в художествените занаяти и в някои форми на архитектурата. [170] При отбелязването на това явление винаги се изпуска един фактор, без който появата на някои връхни моменти в културата на Великоморавия не може да се обясни. Този фактор, който почти през целия IX в. играе важна роля в Средна Европа, са българската държава и нейната култура. Именно България е посредникът между културата на Византия и културата на средноевропейските славяни. През България са минавали посланичествата между двете страни, през България минава и Методий с учениците си, когато като архиепископ на Моравия посещава патриарх Фотий в Цариград. Може да се предполага, че именно България става убежище на Методие-вите ученици, изгонени от Великоморавия. Тук делото на двамата братя получава пълния си разцвет. Климент, Наум, Ангеларий заедно с такива високо просветени дейци на епохата като Йоан Екзарх, епископ Константин, Черноризец Храбър и главно самия български княз и цар Симеон стават основатели на две големи книжовни школи в България — Плисковско-Преславската и Охридската [171].

 

Писмеността в България от втората половина на IX в. се опира вече на известни традиции. Гръцката писменост, употребявана в държавната канцелария, изпълнявала своята макар и ограничена роля в епохата на VIII и началото на IX в. Но към средата на века тя вече не отговаря на новите изисквания на развитието на страната, на порасналата роля на писменото творчество във вътрешния живот на старобългарското общество. Писмеността и литературата на чуждия език все повече губят почва за развитие, защото са чужди на все по-големи маси от населението на страната, защото са писменост гръцка и литература на гръцки или тюркски език.

 

На държавник като княз Борис обаче очевидно промените и тенденциите в развитието на старобългарското общество ще да са били ясни. Той и неговите приближени хора в централната власт ще да са съзнавали, че бъдещето на държавата са земеделците славяни, простите орачи и сеячи, които с труда си обогатявали малки и велики боляри, и че в течение на немного поколения ще се загубят следите на старите прабългарски родове в единния славянски български народ. Славянската писменост, която донесли в Плиска Методиевите ученици, била необходимият инструмент и за самостоятелната политика на българската държавна власт, и за освобождаването ѝ от византийското влияние, което масово навлиза всред масите чрез християнството. Устроеното славянско писмо на Константин-Кирил спасява българската култура от византинизиране и здраво свързва чрез грамотните хора широки слоеве от населението с ргзличните прояви на една вече народностна култура.

 

В своя прочут трактат за писмеността Черноризец Храбър говори съвсем определено за един период от живота на славяните в България, когато те Нямали книги, «но четяха и гадаеха с черти и резки». [172] Създаването на устроено писмо от страна на Константин Философ следователно трябва да се схваща като съвсем нов етап в диренето на славянска азбука. Към средата на IX в. славяните на Балканския полуостров живеят повече от 200 години в старите провинции на Източноримската империя. Всекидневният бит на славяните във Византия, включването им в общия икономически живот на провинциите още преди разширяването на държавата на юг и югозапад неминуемо са принуждавали славяните да използуват черти и резки — елементарна система от знаци, в своя стопански живот. Кирилицата, която носи името на великия просветител на славяните, в същност представлява исторически създадена от българите писменост, а не азбуката, изнамерена от Константин Философ. По такъв начин през последните десетилетия на IX в. в България съществуват две азбуки за старо-

 

223

 

 

Плиска. Кирилски надпис и рунически знак на дръжката на амфора

 

 

българския език. Едната — предходница на кирилицата, която се отличава от съвременната ѝ гръцка азбука по някои специфични за славяните и тяхната фонетика знаци, и глаголицата — азбуката, която донасят Методиевите ученици от Моравия, създала вече значителен книжовен актив. [173] При това кирилицата ще е била далеч още не напълно устроена азбука. По думите на Черноризец Храбър българите, «като се покръстиха, трябваше да пишат славянска реч с римски и гръцки букви без устроение. . . И така беше много години.» [174] В протокирилицата освен гръцки и латински букви са влизали и знаци вероятно от друг произход. След пристигането на Методиевите ученици в Плиска и тяхното незабавно включване в църковно-просветителските начинания на княз Борис, след създаването на Преславската и Охридската книжовна школа още в края на IX в. от княз Симеон, започва съвместен живот на тия две азбуки и неизявеното съревнование между тях. [175] Едната, макар и много несъвършена, била по-близка и на славяните, и на прабългарите, по-разбираема и лесна за усвояване, по-позната от техния дълголетен опит. Другата, по-съвършена и пригодна за славянската реч, била по-чужда, по-трудна за усвояване. Несъмнено един от големите проблеми на старобългарската книжовност от този период е бил този за азбуката, за устройването ѝ, за по-пълното демократизиране на писмеността. Очевидно твърде скоро се е наложило подобряването на исторически създаденото протокирилско писмо, превръщането на тази азбука в «устроена», пригодна за създаването на литература. Масовото разпространение на кирилицата още в края на IX в. има следователно исторически предпоставки. Тъкмо културно-географската обстановка, в която се намират българската държава и славяните на Балканския полуостров, обуславя победата на кирилицата.

 

И все пак тая победа и утвърждаването на кирилицата като официално писмо не са ставали навсякъде еднакво бързо. В центъра на държавата, в царския дворец и в манастирите около новата столица Преслав кирилицата е била бързо усвоена.

 

224

 

 

Преслав, Кръгла църква.

Надписи на глаголица и кирилица, надраскани на мазилката на баптистерия в църквата

 

Надпис на жупан Димитър от 943 г. върху блок от каменния вал в Северна Добруджа

 

 

ако и тук също да е имало къс преходен период. Този период в столицата е документиран от такива епиграфски паметници например като графитите в Кръглата черква или буквените знаци по белоглинените рисувани керамични плочки от Патлейна, гдето кирилицата и глаголицата са застъпени почти еднакво. [176] По-бавен и продължителен ще да е бил този процес вън от столицата. Като паметник, гдето е отразен този преходен период, могат да се смятат откритите скални обители при с. Басараби в Северна Добруджа. По стените на скалните черкви и килиите на монашеската колония са надраскани графити и много надписи, между които освен кирилските има и още много други, които представляват сбор от знаци от различен произход. В тях могат да се видят гръцки или славянски букви, размесени с латински буквени знаци, надписи с тюркски рунически знаци, които стоят във връзка с прабългарските рунически надписи от предходната епоха. Археологическият и епиграфският материал от скалния манастир при с. Басараби представят няколко редки образеца на старобългарската култура и особено образци на едно още неустроено писмо, създадено и изпълнявано от ограничен кръг хора, в което се отразяват културните традиции на епохата преди X в. в долнодунавските земи. Графитите от Басараби (Мурфатлар) имат много голямо значение за изясняване проблемите на генезиса и оформяването на старобългарската култура от втората половина на IX в. [177]

 

Епиграфските паметници от X в., намерени във втората българска столица Преслав, показват успоредното използуване и на гръцко с кирилско писмо. За нас обаче особено значение имат тези, които хронологически сравнително точно датират и маркират развитието на старобългарската писмена традиция, нейния генезис. Въпросът за стойността на преславските епиграфски паметници за историята на славянското българско писмо излиза на преден план с откриването в развалините на

 

225

 

 

Преслав. Надпис на чъргубиля Мостич. X в.     Надпис на Самуил в църквата на Преспанското езеро. 993 г.

 

 

Надпис на Иван Владислав за възстановяването на Битолската крепост. XI в.

 

 

Кръглата черква в Преслав на известен брой епиграфски паметници още в 1928—1929 г. Двуезичен български и гръцки текст, гравиран върху керамична плочка, надгробният камък на някоя Тудора, графити по прясната мазилка на стената на черквата, които могат да бъдат свързани с началото на X в. — времето на построяване на сградата. [178] Покритите изцяло с кирилски текст глазирани керамични плочки за стена са също една изява на значителното разпространение на кирилската писменост в Преслав [179] вероятно като резултат от създаване на Преславската книжовна школа, чиито литературни произведения донякъде познаваме. От някои правописни особености се вижда, че правописните норми не може да се каже, че са били твърдо и точно установени през тази епоха. [180]

 

Особено значение за българската епиграфика придоби откриването през 1952 г. на един надгробен надпис на висш сановник в Преслав — чъргубиля Мостич, [181] живял при Симеон и Петър и на края на живота си станал монах. Историческите и археологическите съображения говорят, че надписът е изрязан през петдесетте, най-късно през шестдесетте години на X в. Този надпис е документ на камък, който

 

226

 

 

отразява по-скоро официални, граждански традиции, отколкото християнски манастирски дух; той отразява големите държавни традиции в България и дълбоките промени в старобългарското общество по пътя към цялостната славянизация.

 

Най-старият датиран засега надпис на кирилица е един керамичен фрагмент, намерен при чупката на вътрешната крепостна стена в Преслав. Не се е запазил дълъг текст, затова пък се вижда датата — 931 г. [182] Това е един от най-ранните известни славянски надписи, ако считаме надписа на хартофилакс Павел в Кръглата преславска черква за направен при построяването на сградата в началото на X в. [183] Около средата на века в 943 г. е изрязан надписът на жупан Димитър, в граден в старобългарския вал при Мирча вода. [184] Редицата от значими надписи продължава с надписа на монаха Ананий от Ескус, [185] с надгробния възпоменателен надпис поставен от Самуил в черквата в с. Герман на Преспанското езеро [186] и се стигне до забележителния надпис за възстановяване на Битолската крепост при Иван Владислав. [187] Към писмените паметници следва да се прибавят и паметници на сфрагистиката като известния печат на Георги монах и синкел български от Преслав, датиращ вероятно още от втората половина на IX в. [188]

 

Особена група паметници, която говори за разпространението на новото писмо всред обикновеното население на втората столица, представляват графитите по стените, изрязани в каменните блокове. В това отношение най-интересен комплекс са надписите и частите от надписи, запазени около изображенията и сцените по югоизточната стена на Вътрешния град в Преслав. Интересен пример е и надписът върху обикновен битов предмет — прешлен за вретено от Преслав — Лолин прешлен. [189]

 

Единствен кирилски надпис, засега намерен в Плиска, е текстът, надраскан върху дръжка на амфора. [190]

 

Особено интересно явление в развитието на старобългарската графическа и епиграфска традиция представляват двуезичните (българо-гръцки) надписи от края на IX — първата половина на X в. От палеографска и историческа гледна точка те все още не са достатъчно проучени. [191]

 

В епохата на ранното европейско средновековие славянската писменост има дълбоките си корени на Балканите в Първото българско царство. Само историческата и културната обстановка в България през IX в. са могли да създадат и с успех да запазят всред поколенията такова постижение на писменост и литература на народен език, явление необичайно за европейската култура през тази епоха.

 

Някои запазени и до днес от първите известни значими писмени паметници, написани с кирилско писмо (надписът на Мостич), дават основание да се твърди, че съществува една непрекъсната писмена поне в своя стил традиция, която съществува и се прехвърля от езическия период на българската държава в по-късната епоха, в традициите на една вече напълно изградена българска народност.

[Previous] [Next]

[Back to Index]

39. Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, с. 157.

40. Разкопките през 1971—974 г. бяха извършени под ръководството на Д. Овчаров.

41. С. Станчев-Ваклинов, Някои проблеми на Преслав. — I Miedzynarodowy congres archeologii slowianskiej, IV, c. 208.

42. В. Иванова, Преслав. Водач за старините, с. 47—55; Ст. Станчев, Велики Преслав, С., 1966.

43. При разкопките, преведени от Т. Тотев, там се разкри забележително голям по размерите си комплекс от жилищни постройки, черкви, зидани гробници, производствени работилници за художествена керамика, кост, обработка на мрамор, баня и много богат луксозен битов материал, между който особено впечатление правят вносният фаянс и стъклени съдове.

44. Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, С., 1943, с. 80.

45. В големия производствен център «Под манастира» се разкри работилница, в която са изработвани кубчета с различни форми за подовите настилки в представителните сгради на столицата.

46. Ст. Ангелова, За производството на строителна керамика в Североизточна България през ранното средновековие. — Арх, XII, 1971, кн. 3, с. 3—24.

47. Ст. Михайлов, Разкопки в Плиска през 1959—1961. — ИАИ XXVI, 1963, с. 42.

48. Т. Тотев, Старобългарски производствен център за строит. керамика. — ИНМШ VI, 1973, с. 159—187.

49. Д. Овчаров, Средновековно тухларско селище при с. Кралево, Търговищко. — Арх., 1964, кн. 4, с. 26—28.

50. Ат. Милчев, Археологически разкопки и проучвания в м. Асар дере. — ГСУФИФ 53, 1959, кн. 2, с. 33—66.

51. Ж. Въжарова, Железарската работилница в «Селище» — Преслав. — SIA, VII, 1960, с. 393—405.

52. С. Георгиева, Българските средновековни накити. — Арх., 1961, кн. 1, с. 8 сл.; Ат. Милчев, Ранносредновековни български накити и кръстове-енколпиони от Северозападна България. — Арх., V, 1963, кн. 3.

53. Г. Джингов, Древното стъкло и стъклопроизводство в България. — Арх., VII, 1965, кн. 4, с. 15, 16.

54. Т. Тотев, За обработката на кост в средновековна България. — Арх., V, 1963, кн. 3, с. 85—92.

55. Й. Чангова, Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав. — ИАИ, XXI, 1957, с. 233—290.

56. Кр. Миятев, Два поетически фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори. — Арх., I, 1959, кн. 1—2, с. 12—16.

57. Const. Porph, De сег. aulae byz., Bonn, I, p. 768, 772.

58. Theoph. Cont. Ed. Bonn. p. 412; Leo Diaconus, Historia, Ed. Bonn, p. 62.

59. Ф. Вестберг, Коментарии на записку Ибрахима ибн Якуба о славянах. СПб., 1903, с. 147.

60. Il Menologio di Basilio II. Cod. e. Vat. sel., vol. VIII, Torino, 1907.

61. H. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 226, обр. 265; С. Машов, Амулети кончета във Врачанския музей. — МПК, 1974, кн. 2—3, с. 65—67; Т. Тотев, Метални печатчета с образи на животни от Преслав. — Във: Преслав I, 1968, с. 176 сл.; В. Бешевлиев, Първобългарски амулети. — ИНМВ, IX, 1973, с. 53—63; Т. Totev, Sur un groupe d’objets découverts Preslav а représentations а et marques. — ВВl III. p. 133.

62. Д. Ангелов, Образуване на българската народност, с. 265—386. Различно е мнението, изказано от М. Артамонов, Тюрко-болгары и славяне в Западном Причерноморье. Във: Славяните и средиземноморският свят, с. 270, че в XI в. дошлите прабългари, които дотогава не са асимилирани от славяните, се връщат обратно в старите си земи и не вземат участие по-нататък в етногенетичния процес.

63. В. Златарски, История. . . , I, 2, с. 280 сл.

64. В. Иванова, Разкопки на Аврадака в Преслав. — РП, III, с. 38; Кр. Миятев, Архитектурата . . . с. 111—119; Н. Чанева-Дечевска, Преславските кръстокуполни църкви, ИСТИГА (под печат).

65. Ст. Михайлов, Разкопки в Плиска през 1945—1947 година. — РП, III, с. 171—204; Кр. Миятев, Архитектурата. . . , . 83—90.

66. Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 83—84, обр. 73—75.

67. Църква 8 западно от Голямата базилика, църква 24 в източната част на Външния град и др.

68. Кр. Миятев, Архитектурата. . . с. 119, обр. 128—130.

69. К. Шкорпил, Паметници от столица Преслав, с. 197—198, табл. XVII сл.

70. Ст. Станчев, Три новоразкопани църкви в Преслав. — РП, III, с. 86—91, обр. 14—19.

71. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 168, 199, обр. 172, 219; Кр. Миятев, Архитектурата . . , с. 111—113, обр. 110—112; Ст. Бояджиев, Църквата в Патлейна в светлината на нови данни. — Арх., 1960, кн. 4, с. 23—33; Ст. Бояджиев, Църква № 4 в местността Селище в Преслав. — МПК, 1963, кн. 1, с. 10—15.

72. Ст. Станчев, Църквата във Виница. — ИАИ, XVIII, 1952, с. 309—310; Ст. Бояджиев, Църквата в Патлейна, с. 23—33; Църква № 4, с. 14.

73. Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 88—89, обр. 79, 80.

74. Н. Мавродинов, Външната украса на старобългарските църкви. — ИАИ, VIII, 1934, с. 262—330.

75. Строителната история на двореца в Преслав е резултат от дългогодишни проучвания на Ст. Ваклинов.

76. Останките от тази сграда под основите на Тронната палата в Преслав са открити частично още при разкопките на Кр. Миятев през 1930 г., но за съжаление досега не са окончателно проучени.

77. Кр. Миятев, Разкопките в Преслав през 1930 г. — ГНМ, V, 1926—1931, с. 213—220. Нови разкопки и констатации коригират в много пунктове тълкуването, което прави Н. Мавродинов на сградата във: Старобългарското изкуство, с. 142—143.

78. Значителна част от оградната стена и прилежащите ѝ сгради са разкрити от Ив. Жандова, но непубликувани още. Друга част от сгради към оградната южна стена са разкрити под ръко водството на Ст. Ваклинов и са редица от верижни помещения със самостоятелни входове и горен етаж. Банята в южната част се публикува от Ив. Жандова и Д. Василева, в сб. Преслав, II (под печат).

79. Кр. Миятев, Кръглата църква в Преслав, С., 1932. Проучванията са продължени през 1966 г. Архитект Ст. Бояджиев откри канал под пода на сградата, който води до мраморно блюдо, останка от някогашния под, освен това южно от черквата бе разкрита част от големия манастирски комплекс. Намереният печат на цар Петър говори за интензивния живот там в X в. и значението на постройката. Неприемливо е становището на Ст. Бояджиев, че черквата е била първоначално баптистер. Данни за това няма.

80. Кр. Миятев, Два поетически фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, с. 15.

81. Ст. Бояджиев се стреми да обоснове тезата, че ротондата е по-стара сграда, разширена и превърната в черква с допълнително прибавени обеми (притвор, атрий). Нелогичността на тази теза се вижда от факта, че строителят не ще издига самостоятелна постройка на изкуствен насип при наличен здрав терен, достатъчен за нея.

82. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 155—157,160—162; Кр. Миятев, Кръглата църква, С 1932.

83. P.–A. Février, Histoire de l’Art, II, c. 369, fig. 6, 7.

84. P. Ходинот, Западни влияния върху Кръглата църква в Преслав. — Арх., 1968, кн. 1, с. 20 сл.

85. А. Л. Якобсон, Очерк истории зодчества Армении V—XVII веков, М.—Л., 1950, с. 29—37; Т. Марутян, Звартноц и памятники типа Звартноц. Ереван, 1963; Н. М. Токарский, Архитектура Армении, Ереван, 1961. рис. 56; табл. 34, и още много и богата по-стара литература.

86. Д. Коцо, Климентовиот манастир «Св. Пантелеймон» и раскопките при Имарет во Охрид, с. 129—182.

87. Д. Коцо, Проучваньа и археолошки испитиваньа на црквата на манастирот «Св. Наум», с. 56 сл.

88. Ат. Милчев, Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма. — ГСУ—ФИФ, LIII, 1959, табл. XXX—XI, с. 447.

89. Н. М. Токарский, Архитектура Армении, с. 227, рис. 77.

90. Ст. Станчев, Църквата до с. Виница. — ИАИ, XVIII, 1952, с. 305—328; Ст. Бояджиев, L’Eglise du village Vinica à la lumière denouvelles données. — BBL, II, 1966, c. 241—265, тълкува черквата като кръстовидна куполна сграда, приравнявайки нейния план и предполагаемото ѝ преустройство с плана и преустройствата на някои преславски черкви и главно с черквата в Па тлейна. Във връзка с разкопките на селищната могила от каменно-медната епоха под черквата през 1967 г. и предвид нейното заливане от язовир «Тича» черквата бе отново изследвана основно от комисия в състав Ст. Ваклинов, Ст. Бояджиев, Б. Игнатов и Т. Тотев. Установено бе, че в плана и конструкцията на основите на черквата няма никакви елементи, които да подскажат реконструкцията ѝ като кръстовидна сграда. Всички данни от чисто архитектурен характер говорят, че тя е имала неразчленен квадратен наос, увенчан с купол.

91. Ю. Господинов, Разкопки в околността на Преслав. — ИБАД, VI, 1916—1918, с. 159 сл.; Кр. Миятев, Архитектурата. . , с. 121, обр. 132.

92. Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 121.

93. В. Иванова, Две църкви на Бял бряг в Преслав. — РП, III, с. 149—155; Кр. Миятев, Архитектурата. . . . , с. 113; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 166—167.

94. С. Бобчев, Л. Динолов, Бачковската костница, С., 1960.

95. Така може да се обясни приемствеността на местните строителни традиции.

96. Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 122—126, обр. 135—137.

97. Нови данни от разкопките през 1971—1974 г.

98. Останките от този предполагаем манастир се намират под нивото на установения от К. Шкорпил манастир около базиликата, като основите от сгради са разрушени почти изцяло. През 1974 е разкрито предполагаемото архиепископско жилище (разкопки на Т. Тотев и П. Георгиев), свързано със северозападния ъгъл на базиликата. Сградата има плана на Малкия дворец и останалите сгради от този тип.

99. Ст. Станчев, Надгробният надпис на чъргубиля Мостич от Преслав. — Сб. Надписът на чъргубиля Мостич, С., 1955, с. 3—18.

100. Ю. Господинов, Разкопки в Патлейна. — ИБАД, IV, 1915, с. 103 сл.; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 170, обр. 174; Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 125, обр. 137.

101. И. Жандова, Ново в Патлейна след Й. Господинов. — Сб. Преслав, I, с. 69—79.

102. Г. Джингов, Средновековна стъкларска работилница в Патлейна. — ИАИ, XXVI, 1963, с. 47—69.

103. Данните от разкопките на Т. Тотев на манастирския комплекс не са още обнародвани. Под печат е статия в ИАИ за намерените там керамични икони.

104. В плана, обнародван от Й. Господинов (РП, III), е означено под основите на по-късната черква очертанието на северния кораб на по-ранната заедно със засводената гробница.

105. Всеобщая история архитектуры, I, М., 1970, с. 336 сл.

106. Й. Господинов, Гробнични църкви на Тузлалъка в Преслав. — РП, III, с. 97—100; И. Жандова, пак там, с. 101—128; Т. Тотев, Керамични икони от Тузлалъка в Преслав. — ИАИ, XXXVI (под печат).

107. Л. Огненова, С. Георгиева: Разкопките на манастира «Под Вълкашина» в Преслав. — ИАИ, XX, 1955, с. 373 сл.; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 170—173, обр. 176; Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 125, обр. 136.

108. В. Иванова-Мавродинова, Разкопки на Аврадака в Преслав. — РП, III, с. 13—61, обр. 1—10; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 186 сл., обр. 201—215.

109. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 186—190.

110. Н. Ангелов и Ст. Станчев, Гражданска постройка в долината на Бял бряг при Преслав. — ИАИ, XX, 1955, с. 429—444.

111. К. Шкорпил, Паметници на столица Преслав, с. 208 сл.; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 147—150, обр. 141, 142; Кр. Миятев, Архитектурата. . . , с. 91, 125, обр. 83.

112. Необнародвани данни от разкопки на Т. Тотев.

113. За живот през по-късната епоха на средновековието в манастира на Тузлалъка свидетелствува и среднобългарската кухненска керамика, намерена при първите разкопки около горната черква през 1945 г. Срв. Ст. Станчев, Домашната керамика от Преслав. — РП, III, с. 137—138, 145, обр. 9.

114. Ст. Бояджиев, Църквата в Патлейна. — Арх. 1960, кн. 4, с. 23—33. Датировката на промените в черквата е моя.

115. Ст. Станчев, Църквата до с. Виница, с. 325. Археологически находки от по-късните епохи показват, че животът на черквата и около нея е продължил. — Вж. Т. Тотев, Старобългарски некрополи в чашата на язовир «Виница». — ИОМШ, IV, 1967 (1968), с. 35—55; В. Антонова, Средновековно селище в чашата на язовир «Виница», пак там, с. 3—33.

116. Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, с. 89—95. Табл. XX, обр. 76 в—е.

117. Кр. Миятев, Симеоновата църква в Преслав и нейният епиграфски материал. — БПр, 1929, кн. 1, с. 115 сл.; Ю. Господинов, Нови находките Преслав. — ИАИ, XV, 1946, с. 85, обр. 35.

118. I. Barnea, Ş. Ştefänescu, Din istoria Dobrogei, III, c. 180 сл.

119. X. и К. Шкорпил, Двадесетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество. — ИВАД, VII, 1925, с. 68—71.

120. Пример за това са големите манастирски общежития в южните крайбрежни провинции на Мала Азия, в Сицилия и Южна Италия и на полуостров Крим, които се засилват именно през тази епоха.

121. С. Покровски, Разкопки на «Караач теке» при Варна. — ИБАИ, XIV, 1940—1942 (1943), с. 249—252.

122. Такива са например мраморните архитектурни детайли с гнезда във форма на квадрати, пра воъгълници, кръгове, ромбове, предназначени вероятно за запълване с цветни елементи (стъкле на паста, керамични мраморни плочки?), досущ като напр. в Кръглата черква в Преслав.

123. I. Barnea, Ş. Ştefänescu, Din istoria Dobrogei, III, c. 221.

124. Пак там, с. 185, 187, 200, 206—209, 203 сл.; D. Bogdan, Grafitele dela Basarabi. — Analele univ. C. I. Parhon, 1961.

125. В. Иванова, Разкопки на Аврадака, с. 39; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 221.

126. А. Grabar, Sculptures byzantines de Constantinople, Paris, 1963, c. 111—115.

127. A. Frolov, Art byzantin. — Histoire de l’art, II, c. 154—160.

128. F. Möbius, Romanische Kunst, Wien und München, 1969, c. 22.

129. A. Grabar, L’iconoclasme byzantine. Dossier archéologique, Paris, 1957, c. 145, 156 сл.

130. H. W. Haussig, Kulturgeschichte von Byzanz, Stuttgart, 1966, c. 368 сл.

131. H. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 207, обр. 229.

132. H. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 212—213, обр. 240—241.

133. Пак там, с. 212, обр. 238.

134. Новооткрити материали от южната част на западния корпус на двореца.

135. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 213—214, обр. 243, 244, 245, 247.

136. К. Шкорпил, Паметници от столица Преслав, с. 218, табл. XXXIX, XII; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 205—207, обр. 226. При последните проучвания станаха известни и много още фрагменти от такива плочи, в които мотивите се групират в различни композиции. Много такива плочи бяха намерени в яма от турска епоха, вероятно донесени от дворците за претопяване във вар, близо до чупката на източната стена на Вътрешния град.

137. В. Filov, Chapiteaux de marbre avec décoration de feuilles de vigne en Bulgarie. — Mélanges Ch. Diehl, II, Paris, 1939, c. 13—18; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 208, обр. 230—233; Й. Чангова, Търговски помещения край южната крепостна стена в Преслав. — ИАИ, XXI, 1957, с. 244—245, обр. 14.

138. Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, обр. 239, с. 212—213, обр. 236—241.

139. М. Ваклинова, Канелюрата в преславската архитектурна декорация. — Сб. Преслав, II (под печат).

140. Т. Тотев, Базиликата на Сакалова могила. — Преслав, II (под печат).

141. В. Иванова, Разкопки на Аврадака, с. 17—18, 38—39, обр. 9.

142. L. Karaman, Iz kolijevke hrvatske prošlosti, Zagreb, 1930, obr. 39, 42—44, 49, 64—69.

143. Histoire de L’art, II, c. 369 сл.

144. От оригинала е запазена значителна част, която позволява възстановяването на целия образ с голяма вероятност.

145. В. Иванова, Разкопки на Аврадака, с. 28—30.

146. Кр. Миятев, Кръглата църква в Преслав, с. 92; И. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 156—168, обр. 153—161.

147. В. Иванова: РП, III, с. 35—36.

148. Всеобщая история архитектуры, IV, М.—Л., 1966, с. 71 сл.

149. В. Иванова: РП, III, с. 37—38.

150. Ст. Михайлов, Разкопки в Плиска през 1945—1947 г. — РП, III, с. 197—200, обр. 25—27; Н. Мавродинов, Старобългарското изкуство, с. 173—174, обр. 179, 180.

151. Кр. Миятев, Кръглата църква, с. 92 сл., обр. 165—170; Н. Мавродинов, Старобългарското из куство, обр. 162—164.

152. Ю. Господинов, Разкопки в Патлейна. — ИБАД, IV, 1914, с. 113—128; Кр. Миятев, Преславската керамика, С., 1936; А. Grabar, Recherches sur les influences orientales dans L’art balkanique Paris, 1928, c. 16; И. Жандова, Декоративната керамика от Тузлалъка в Преслав. — РП, III, с. 101—128; Работилница за рисувана керамика на юг от Кръглата църква в Преслав. — ИАИ, XX, 1950, с. 487—510 и др.

153. Освен временните работилници при Кръглата черква и постоянната в Патлейна напоследък работилници за рисувана керамика са открити и на други места в Преслав, напр. в манастирския комплекс при Тузлалъка, Под Зъбуите, в гражданския комплекс в Селище.

154. Необнародвани материали от с. Кладенци, Толбухинско.

155. З. К. Кверфельдт, Керамика Ближнего востока, Л., 1947.

156. Й. Господинов, Разкопки в Патлейна. — ИАД IV, 1914, обр. 87.

157. Вж. в литературата, посочена в бел. 152.

158. D. Т. Rice, Byzantine Glazed Pottery, Oxford, I, 1930.

159. И. Жандова, Декоративната керамика от Тузлалъка, с. 125.

160. Срв. за по-късната епоха султан Сюлейман и майсторите в Кютахия.

161. И. Жандова, Ново в Патлейна след Й. Господинов. — Преслав, I, с. 71, обр. 3.

162. Histoire de l’art, II, с. 120; Ch. Diehl, Manuel D’art byzantin, I, Paris, 1925, c. 395 сл.

163. D. T. Rice, L’Art de l’lslam, c. 40—42, 51—53, 64—74, 132, 154 сл.

164. Ibidem. p. 42—44, fig. 35, 79, 80, 81.

165. Α. Βασιλάκη, Εῐκονομακἱκες, ἐκκληςἰες στὴ Νάξω. — Δελτἰον τῆς Χριστιανΐκης ἀρηαιολογικῆς ἐταιρειας, IV, 1962—64,3. TCIV.19—21.

166. В. Иванова-Мавродинова, За украсата на ръкописите от Преславската книжовна школа. — Преслав, I, с. 80—124.

167. За дейността на славянските просветители Кирил и Методий вж. Е. Георгиев, Кирил и Методий — основоположници на славянските литератури, С., 1956; F. Dvornik, Byzantine Missions among the Slavs (SS. Constantine-Cyrile and Methodius), New Jersey-New Brunswik, 1970.

168. K. M. Куев, Черноризец Храбър, с. 190.

169. Е. Георгиев, цит. съч., с. 269 сл.

170. F. Dvornik, Byzantine Missions. . . , р. 142 sq.

171. Е. Георгиев, Разцветът на българската литература през IX—X в., С., 1962.

172. К. М. Куев, Черноризец Храбър, с. 188.

173. Относно кирилицата и глаголицата вж. Е. Георгиев, Кирил и Методий. . . , с. 110 сл.

174. К. М. Куев, Черноризец Храбър, с. 188.

175. Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, С. 1961, с. 13—14, 118—119.

176. В. Иванова, Надписът на Мостич и преславския епиграфски материал. — Във: Надписът на чъргубиля Мостич, С., 1955 с. 43—102; Ст. Станчев, Писмените паметници от Преслав. — Арх., 1963, кн. 3, с. 37—47; Кр. Миятев, Преславската керамика, С., 1936, с. 18 сл.; В. Иванова, Глаголският надпис в Преслав. — БПр, I, кн. 4, с. 521—524.

177. I. Barnea, S. Stefànescu, Din istoria Dobrogei, III, p. 180—233; D. P. Bogdan, Grafitele de la Basarabi. — Analele Univ. C. I. Parhon, historie, IX (1961), p. 31—49; G. Mihaila, Inscripţii slave veche de la Basarabi (reg. Dobrogea). — Studii şi cercetări linguistice XV, 1964, I. p. 40; I. Barnea, Inscriptiile runice dela Murfatlar. — Magazin istoric, II, II (20), noiembrie 1968, p. 90.

178. Кp. Миятев, Симеоновата църква в Преслав и нейният епиграфски материал. — БПр, I (1929), кн. 1, с. 115 сл.

179. Й. Господинов, Нови находки в Преслав. — ИАИ, XV, с. 84—85, обр. 35.

180. Ст. Станчев, Писмените паметници от Преслав, с. 40 сл.

181. Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан-П. Боев, Надписът на чъргубиля Мостич. с., 1955; Нови съображения за паметника има у Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи..., с. 96—102, обр. 77—81; по-нова литература върху надписа и самия Мостич вж. у В. Гюзелев, Ичиргу боилите на Първата българска държава (VII—XI в.), с. 159—162.

182. Д. Овчаров, Нови епиграфски паметници от Преслав. — Във: Плиска—Велики Преслав I (под печат).

183. Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, с. 85.

184. Д. П. Богдан, Добруджанская надпись 943 года. Палеографический и лингвистический очерк. — RSl, I, 1958, с. 101 и бел. 5 към гл. III и посочената там литература.

185. Ив. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, с. 81.

186. С. Jireček - V. Jagić, Die cyrillische Inschrift vom Jahre 993. — A. f. sl. Phil., XXI, 1899, p. 553; Л. Милетич, Към Самуиловия надпис от 993 г. — ИPAИK, IV, 1899, с. 16—17; Ив. Гошев, цит. съч., с. 87, табл. XIX.

187. Йорд. Заимов, В. Тъпкова-Заимова, Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец Български, С., 1970; Ив. Божилов, Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната българска история. — ИПр, XXVII, 1971, кн. 1, с. 84—100.

188. Т. Герасимов, Три старобългарски моливдовула. — ИАИ VIII, 1934, с. 356, обр. 196, 197; В. Иванова, Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал, с. 84—86.

189. Ст. Станчев, Писмените паметници от Преслав, с. 38—39.

190. Ст. Михайлов, Археологически материали от Плиска. — ИАИ XX, 1955, с. 80—83, обр. 28, 29.

191. Ив. Гошев, Преславски керамичен фрагмент с богослужебни текстове от IX—X в., ГСУ—БФ, XI, 1934; Т. Тотев, Нов старобългарски писмен паметник от Преслав. — ИАИ, XXI, 1966, с. 61—65; В. Гюзелев, Коя е Ана от новооткрития двуезичен преславски надпис? — ИПр, XXIII, 1967, кн. 6, с. 82—85.