Македонски Преглед
година XIX, 1996, книга 4
СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ТИПОВЕ С НАСТАВКА -ИШТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ НА МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ
Н. с. д-р Елена Кяева
1. Имена за места (nomina loci)
А. Имена с десубстантивни мотивиращи основи
Б. Имена с мотивиращи основи от глаголи
2. Имена за носители на определени черти (свойства) (nomina attributiva)
3. Имена за резултати от действие (nomina resultativa)
4. Имена за носители на субстанциално отношение
5. Имена на средства за действие (nomina instrumеnti)
1. Увеличителни и неодобрителни имена (nomina augmentative et pejorativa)
2. Събирателни имена (nomina collective)
3. Умалителни имена (nomina deminutiva)
III. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ
1. Имена за действия (nomina actionis)
IV. Суфикс -иште притежава и структурна (оформяща или тавтологична) функция
Целта на тази работа е да се покаже функционалната натовареност на формант -иште в българските говори на Македония, Мизия и Тракия, като се представи и анализира материал от различни словообразувателни категории.
В граматиките и в изследванията по словообразуване на съвременния български книжовен език суфикс -иште се представя с основните си функции - да образува имена за места (nomina loci) [1] и увеличителни и пейоративни названия [2].
В диалектоложките проучвания по словообразуване се обръща внимание освен на локални [3], аугментативни и пейо-
1. Граматика на съвременния български книжовен език, Т. 2, Морфология, С., БАН, 1983, с. 60; А н д р е й ч и н, Л. Основна българска граматика, С., Наука и изкуство, 1978, с. 95; С т о я н о в, Ст. Граматика на българския книжовен език, С., Трето издание. Наука и изкуство, 1980, с. 187; Р а д е в а, В. Българското словообразуване, С., Университетско издателство „Климент Охридски”, 1987, с. 24, 47; Р а д е в а, В. Словообразуването в българския книжовен език. С., УИ „Св.Кл. Охридски”, 1991, с. 117-118.
2. А н д р е й ч и н, Л. Основна ... 1978, 103; С т о я н о в, Ст. Граматика ... 1980, 196; Р а д е в а, В. Българското ... 1987, 63; Р а д е в а, В. Словообразуването ... 1991, 160.
3. К о ч е в, Ив. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име. - ИИБЕ, Кн. XX, С., БАН, 1972, с. 159-160.
62
ративни [4] имена, също така и на инструментални формации [5] и имена за носители на субстанциално отношение [6].
В методологично отношение за работата се използват основни постановки от чешкото [7] и полското [8] езикознание.
Имената със суфикс -иште според своите функции се обособяват в следните словообразувателни категории:
I. МУТАЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ, в които суфикс -иште има структурна, синтактична и семантична функция.
1. И м е н а з а м е с т а (n o m i n a l o c i).
Общото словообразувателно значение на имената за места е 'място, където се намира (намирал се е) предмет' или 'място, където се извършва действие с предмет, посочен от мотивиращата основа' и място, където се извършва действие, посочено от мотивиращата основа'. Основите са десубстантивни и девербални.
А. Имена с десубстантивни мотивиращи основи. Основното ономасиологично отношение е субстанциално, усложнено с имплицитна процесуалност. Десубстантивните основи са главно от имена на предмети от неживата природа , и от названия на растения, много рядко от имена на животни и на лица.
а) Многобройни са формациите с мотивиращи основи от названия на предмети от неживата природа във Вардарска, Беломорска и Пиринска Македония, напр.:
гноиште 'място, където се изхвърля „гной”, тор' - ЮЗБГ, Гостив., (гнои́шче - Кост.).,
градиште 'място, където някога е имало „град”' - ЮЗБГ, (гради́ште - Кук., Блгр.),
г’убриште 'място, където се изхвърля „г’убре”, тор' - ЮЗБГ, Гостив., (г’ýбриште - Блгр., Разл., Санд.),
оброчиште 'място, където се извършва (извършвал се е) „оброк”' - ЮЗБГ, с редуване к - ч,
трълиште 'място, където има (имало е) „търли”, кошара за овце' - Разл. и др.
Срещат се и имена с разширени варианти на -иште:
-авиште: кал’áвиште място, където има „кал” за топене на тютюн' - Блгр. и др.
Аналогични са формациите в Мизия и Тракия, напр.:
гнои́ште 'място за изхвърляне на „гной”, тор' - Трън, Царибр., (гнóиште - Радом.),
гради́ште - Врач., Панаг., Елинпел., Пирд., Соф., Трън. (гради́ште // гради́шче - Сам.),
4. К о ч е в, Ив. Цит. съч., с 187-188.
5. К о ч е в, Ив. Цит. съч., 155.
6. К о ч е в, Ив. Цит. съч., 147.
7. Mluvnice češtiny, 1, Fonetika, Fonologie. Morfonologie a morfemika. Tvořeni slov, Akademia, Praha, 1986, s.193-230; D о k u l i l, M. Tvoreni slov v češtine, 1, Teorie odvozovani slov, Praha, 1962.
8. Gramatyka wspoczesnego jezyka polskiego, Morfologia, 1984, Warszawa, s. 307-396.
63
г’ýбриште - Кюст., Трън., Босил., Радом., (г’ýбриште - Дупн.),
оброчи́ште - Кюст., Сам., Ихт., Паз., Врач., (убрóчиште - Тетев.),
ýмиште 'място, където се копае „[х]ума”' Соф.
Сходство се наблюдава и в облиците с разширени варианти:
-евиште: кáлевиште 'място с „кал” за топене на тютюн' – Смол. и др.
б) Много са и имената с мотивиращи основи от названия на растения в югозападните български говори, напр.:
божуриште 'място, където расте „божур”' - ЮЗБГ,
васýлиште 'място, нива, където се сади „васул”, фасул' - Петр.,
габиште място, където растат много „габи”, гъби' - ЮЗБГ,
компириште 'място, където се сади „компир”, картофи' - ЮЗБГ, (кóмпириште - Блгр., кумпири́ште - Г Д.),
конопиште 'място, където се сее „коноп”' - ЮЗБГ, (конопи́ш’т’е - Скоп.),
курми́диште 'място, където се сади „кромид”' - Драм.,
лениште 'място, където се сее (сял се е) „лен”' - ЮЗБГ, ГД., (лени́шче - Банс),
миси́риште 'място, където се сади (садил се е) „мисир”, царевица' - Петр., ГД.,
мумурузи́ште 'място, където е саден „мумуруз”, царевица' - Куман.,
папрадиште място, където расте много „папрат” - ЮЗБГ, (папрайште - Гостив.),
пченичиште 'място, където се сее „пченица”, пшеница' - ЮЗБГ, с редуване ц - ч,
пченчиште 'място, където се е сяла „пченка”, царевица' - ЮЗБГ, с редуване к - ч,
тутуниште 'място, където се сади „тутун”, тютюн' - ЮЗБГ,
hойни́ш’т’е 'място, където расте предимно „hойна”, хвойна' - Драм.,
чемериште 'място, където расте „чемерика”' - ЮЗБГ, Пореч. и др.
За останалите български говори са характерни многобройни аналогични облици, напр.:
васýлиште - Ихт.,
гръ́мишти 'място, където расте много „гръм”, храсти' - ВТ.,
гъ́бишти - ВТ.,
компири́ште - Кюст., Трън., Дупн., Босил., Белогр., (кóмпириште - Год., кумпири́ште - Радом.),
конопи́ште - Кюст., Ихт., Сам., (конопиште - Пирд.),
лени́ште - Панаг., Пирд., Сам., Страндж., (лéниште - Радом., Сам., Габр., л’ốниште - Велгр.),
миси́риште място, където се сади „мисир”, царевица' - Смол., (миси́ришти - Ел.),
морýзиште 'място, където се сади „моруз”, царевица' - Соф., Трън., Царибр., (мурýзиште - Год.),
ои́ниште 'място, където расте предимно „[хв]ойна”' -Велгр.,
пáпратиште - Ард., (пáпрат’ишт’е – Мад.),
патáтиште място, където се садят „патати”, картофи' - Лозгр.,
пчени́чиште - Босил., Смол., (чен’и́чиште - М. Азия) и др.
64
Б. Имена с мотивиращи основи от глаголи се откриват в българския говори в Македония, напр.:
зимойште 'място, където „зимоват”, зимуват овцете' - Гостив.,
кóсиште място, където се „коси”, трева' - ЮЗБГ, Пореч.,
навеиште място, където „навева”, навява снаг' - ЮЗБГ,
поиште 'място, където се „пои” добитък' - ЮЗБГ, Пореч.,
преодиште място, където се „преоди”, преминава' - ЮЗБГ,
зби́риште 'място, където се „збират”, събират много хора' - Блгр., (соби́риште - Кук.),
свлáчиште 'място, където почвата се „свлача”, свлича след дъжд' - ГД., Разл., (сфл’ếчиште - Драм.) и др.
Редица имена са с разширени варианти на суфикс -иште:
-алиште:
збиралиште - ЮЗБГ, (збирáлиште - Мелн., собиралиште - ЮЗБГ),
лизгалиште място, където се „лизгат”, пързалят' - ЮЗБГ,
пералиште 'място, където се „пере”' - ЮЗБГ, Мариов., (перáлиште - ГД.),
чувалиште 'място, където се „чува”, пази, съхранява нещо' - ЮЗБГ и др.
-елиште:
седели́шче 'място, където „седат”, живеят хора' - Кост. и др.
-авиште:
валавиште 'място, където се „валат”, търкалят магарета' - ЮЗБГ,
перáвиште 'място, където се „перат” халища' - ГД. и др.
В останалите български говори се срещат идентични образувания, напр.:
зимóвиште - Радом.,
навéвиште 'място, където „навева”, навява сняг' - Монт., (навéйште - Белогр.),
пои́ште - Сам., Ихт., Босил., (поиште - Пирд.),
зби́риште - Кюст., Босил., Соф., Ихт., Паз., Трън., Пловд., (зби́ришти - Новопаз., Слив., сби́ришти - Троян., собириште - Сам.),
свлáчиште - Год., Царибр., Соф., Пловд., Асгр., Смол., Мад., (сл’éчишт’е - Роп.) и др.
Подобни са и наименованията с разширени варианти на суфикса -иште:
-алиште:
збирáлиште - Кюст., Мад., (собирáлиште - Перн.),
перáлиште - Босил. и др.
-елиште:
седéлиште - Босил.
-авиште:
вал’áвиште ‘място, където се „вал’ат”, търкалят магарета' - Соф.,
вал’áвиште място, където се „вал’ат” китеници, черги' - Кюст.,
сед’áвиште 'място, където „седят”, живеят постоянно хора' - Тетев. и др.
Имената за места с наставка -иште назовават главно открити пространства. Преобладават названия с десубстантивни мотивиращи основи, но добре са представени и девербалните формации.
2. И м е н а з а н о с и т е л и н а о п р е д е л е н и ч е р т и (свойства) (nomina attributiva).
Категориалното словообразувателно значение е 'носител на качество '. Мотивиращите основи са предимно от качествени прилагателни. Обикновено атрибутивните имена със суфикс -иште назовават предмети от неживата природа. Срещат се и единични названия на лица, животни и растения, напр.: л и ц а:
дебели́ште '„дебело” дете' - Блгр.,
65
дебелиште 'много „дебел” човек' - ЮЗБГ,
стари́шче „стар” човек' - Прил. - в югозападните говори и съответни облици в останалите български говори:
дебели́ште '“дебело” дете' - и много „дебел” човек' - Сам.,
дърти́ште '„дърт”, стар човек' - Врач.,
млади́ште „младо” момче, дете' - Никоп., Габр.
В тези образувания се наблюдава освен основното атрибутивно значение, и наслагване на допълнителни признаци - аугментативен (дебелиште 'много „дебел” човек') и пейоративен (дърти́ште).
За ж и в о т н и са отбелязани формите:
голи́чиште „голо” пиле, с непораснала още перушина' - Ресен. (с нюанс за умалителност/,
млъди́шти '„младо' животно' - Севл., Ел.).
Многобройни са атрибутивните имена с наставка -иште за п р е д м е т и о т н е ж и в а т а п р и р о д а в българските говори на Македония напр:
б’ếлишти „б’алата” част на яйце - белтък' - Солун.,
гóрниште '„горна” част на чорап, обувка и др.' - Петр., Блгр., (гóрниште - ЮЗБГ, горни́ште -Мариов.),
дебелиште '„дебела”, плодородна почва' - ЮЗБГ,
долниште '„долна” част на дреха' - ЮЗБГ, (дóлниште - Блгр., Санд.),
жълтишти '„жълтата” част на яйце-жълтък' - Солун.,
осри́ште '„ос[т]рата” част на сечива' - ГД.,
прéдниште '„предна” част на кола' - Петр., Блгр., (прêднишче - Банс.) и др.
Добре са представени и атрибутивните имена за места, напр.:
зелениште 'място със „зелена” растителност - ливада' - Блгр.,
нагорниште '“нагорно”, стръмно място' - ЮЗБГ, Санд.,
надолниште '„надолно” място' - ЮЗБГ, (надóлниште - Блгр.),
новиште '„нова” новоразработена нива' - ЮЗБГ, (нуви́ште - Петр.),
стрмниште „стръмно” място' - ЮЗБГ,
угорниште - ЮЗБГ, Вел., Прил., Бит.,
удóлниште '„удолно” място' - ЮЗБГ, Прил. и др.
Аналогични формации са характерни и за говорите в Мизия и Тракия, напр.:
бéлишче '„бел”, бял тесен чаршаф, който се поставя върху възглавниците на миндер' - Сам.,
гнили́ште '„гнило” дърво' - Сам., (гни́лиште - Врач.),
гóрниште - ЗБ, Кюст:, Ихт., Плев., Вид., Врач., Соф., Сам.,
дебели́ште '„дебелата” долна част на дърво' - Трън., Кюст.,
дóлниште '„долна” част на предмет - обувка, чорап и др.' - Никоп., Соф., (дóлништи - Севл., Троян., СтЗаг., дóл’ништи - Пресл.),
остри́ште '„остра” част на сечиво' - Асгр., Дев., Смол., Ард.,
прáзниште „празен” съд' - Сам.,и́
прéдниште - Кюст., Ихт., Соф., Врач., (пр’ếшниште - Страндж.),
слаби́ште '„слаба”, неплодородна почва' - Кюст.
Идентични са и атрибутивните имена за места:
зелени́ште - Год.,
нагóрниште - Врач., Плев.,
надóлниште -Соф., Врач., Перн.,
стръмни́ште - Врач.,
угорниште - Сам.,
цели́ште '„цяло”, наорано място – Ард. и др.
66
Суфикс -иште не е типичен за образуване на атрибутивни имена, но представените названия от категорията nomina attributiva свидетелствуват за разширяване функциите на наставката. [9]
3. И м е н а з а р е з у л т а т и о т д е й с т в и е (n o m i n a r e s u l t a t i v a).
Словообразувателното категориално значение е 'субстанция, която е резултат от действие'. Мотивиращите основи са девербални. Отбелязани са главно имена на места.
За югозападните български говори са характерни образувания като:
браниште 'място, „[за]бранено” за пасене на добитък или за изсичане на дървета' - ЮЗБГ, Делч.,
засолниште „засолено”, заслонено, защитено място' - ЮЗБГ,
копачиште '„копачено”, изчистено от гора място' - Пореч.,
требиште '„[из]требено”, изчистено от камъни, дървета и тръни място' - ЮЗБГ, Пореч., Разл. и др.
Отбелязана е и формата за назоваване на болест:
нагáзиште 'болест, която се получава от „нагазуване”, стъпване на лошо място, свързано с болен' - Прил.
Подобни имена се откриват и в останалите български говори:
брáниште - ОБ,
зáпариште '„запар[ено]”, ниско, топло и задушно място' - Роп.,
нáровиште '„наровено”, насипано с пръст място' - ВТ., Севл.,
порóвиште '„поровено”, изровено от водна стихия място' - Велгр.,
прокáриште 'прокар[ан]” път между ниви за добитък' - Кюст.,
рóптиште '„[из]роптано, изтъпкано място”' - Сам.,
трéбиште - Панаг., Велгр., (трêбиште - Смол.) и др.
Малобройните резултативни формации свидетелстват за още една функция на суфикс -иште.
4. И м е н а з а н о с и т е л и н а с у б с т а н ц и а л н о о т н о ш е н и е.
В основата на категорията лежи предметно недействено отношение - отношение на субстанция към субстанция. Мотивиращите основи са от съществителни имена.
Названията могат да се разделят в следните подгрупи:
а) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а п р и н а д л е ж н о ст:
ли́триште 'надлъжно дърво на „литра”, ритла на кола' - ЗБ, Вид., Кул., Тетев., Врач., (ри́тлиште - Белосл., Плев.), с разширен вариант -овиште: литрóвиште - Паз., Ихт., (ритлóвишти - Ел.).
9. Вж. М а р к о в, Б. Основните значения на суфикс -иште. - Македонски jазик, 1962-1963, XIII-XIV, № 1-2, Скопjе, 62; S ł a w s k i, F r. Zarys słowotworstwa praslowianskiego, Słownik praslowianski, T. 1, A-B, 1974, Wrocław-Warszawa-Kraków-Gdansk, WPAN, s. 96.
67
б) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а п р о и з х о д и л и м а т е р и а л, о т к о й т о е с ъ с т а в е н п р е д м е т ъ т:
бóзишче 'свирка от „боз”, бъз' - Охр. (с пейоративен нюанс),
кукурýжиште 'стрък от „кукуруз”, царевица' - Врач.,
рýшетиште парцал от „рухо”, вълнен плат за метене на пещ' - Мад. (с разширен вариант -етиште),
фасýлиште 'стъбла, шума от зелен „фасул”' - Велгр. (с допълнителен признак за колективност).
в) и м е н а п о з а б е л е ж и м а ч а с т о т п р е д м е т а:
търн’и́шт’е 'дървена брана с „тръни” за завличане на почвата' - Мад.,
тръниште 'растение, което има „тръни”, драка' - Ботанически речник.
г) и м е н а з а и з р а з я в а н е н а с х о д с т в о:
мáйчиште 'дете, което прилича на „майка” си' - Хаск., с редуване на к - ч.
Единичните субстанциални недействени имена също показват възможностите на суфикс -иште.
5. И м е н а н а с р е д с т в а з а д е й с т в и е (n o m i n a i n s t r u m е n t i).
Общото словообразувателно значение е 'средство, с помощта на което се извършва действие' и 'средство, предназначено за извършване на действие с предмет'.
Мотивиращите основи са предимно девербални, но се откриват и названия с десубстантивни мотивиращи основи. Инструменталните формации със суфикс -иште са малобройни, но са свидетелство за разширяване словообразувателното поле на наставката, тъй като в праславянски са отбелязани форми със значение 'дръжка на някакъв инструмент' [10].
а) имена с девербални мотивиращи основи:
влъчи́шти 'приспособление от пръти и клони за „[за]вличане”, за „влачене”, брануване на почвата - вид брана' - Ел., ЦБГ,
си́риште 'вещество, с което се „сири”, подсирва мляко за приготвяне на сирене' - ОБ,
съды́шту 'приспособление за „сядане” - седалка' - Бан.
б) имена с десубстантивни мотивиращи основи със субстанциално ономасиологично отношение и скрита, но подразбираща се процесуалност:
гърли́чиште 'растение, с кое то се лекува болестта „гърлица”' - Соф., с редуване на ц - ч.
С разширен вариант -овишче е обликът йадови́шче нещо, предназначено за „йадене” - храна' - Кост. (с допълнителен признак за колективност).
II. МОДИФИКАЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ, в които суфикс -иште има структурна и семантична функция.
Основните значения на формациите се видоизменят, като им се придава допълнителен признак за увеличител-
10. S ł a w s k i, F r. Zarys . . . 1974, s. 96.
68
ност, експресивна оцветеност, за колективност или единичност.
1. У в е л и ч и т е л н и и н е о д о б р и т е л н и и м е н а (n o m i n a a u g m e n t a t i v e e t p e j o r a t i v a). [11]
Към тази категория се отнасят имена, чрез които се изразява голям размер и обикновено негативно отношение към десигната. Това са най-често десубстантивни образувания, към чието основно значение се прибавя допълнителен увеличителен и (или) негативен признак. При имената на предмети, части на човешкото тяло и на животни преобладава аугментативният нюанс, а при имената на лица - пейоративният.
Най-многобройни са и м е н а т а н а п р е д м е т и о т н е ж и в а т а п р и р о д а в говорите на Македония:
бочви́ште - ЮЗБГ, Деб.,
бунариште - ЮЗБГ, Блгр.,
врек’иште 'голяма „врека”, торба' - ЮЗБГ,
дрýмишче 'голям и широк „друм”, път' - Прил.,
дук’аниште - ЮЗБГ,
и́мишче 'лошо „име” - пейор.' - Банс,
кошулиште 'голяма „кошуля”, риза' - ЮЗБГ,
кук’иште грозна, стара „кук’а”, къща - пейор' - Бит.,
мръсóлиште 'голям „мръсол”, сопол' - Блгр.,
чéшлишче 'голям „чешел”, гребен' - Охр. и др.
Аналогично е положението на говорите на Мизия и Тракия:
бъ́чвиште - Врач.,
врети́ште 'голяма „врешта”, торба, чувал' - Соф.,
дрýмишче - Сам.,
дук’áниште - Врач.,
ими́ште лошо „име” - пейор.' - Врач.,
качиште 'голяма „каца”' -Ботгр., с редуване на ц- ч ,
кърчми́ште - Вид.,
ламиште 'голям „лам”, дупка' - Габр.,
лáмбиште 'голяма „ламба”, лампа' -Врач.,
леси́ште голяма „леса”' - Кюст.,
торби́ште - Страндж. и др.
Голяма е групата на увеличителните и пейоративните имена н а л и ц а в югозападните говори:
апашиште - ЮЗБГ,
айдучиште - ЮЗБГ, с редуване на к - ч,
будалиште - ЮЗБГ, Блгр.,
влáиште - Долнопресп.,
золвиште - ЮЗБГ, Санд.,
невестиште - ЮЗБГ,
офчáриште 'пейор.' - Долнопресп.,
попиште - ЮЗБГ, (попишче - Круш.),
свекори́шче - Деб., свекрвиште - ЮЗБГ, (свекорви́шче - Деб.),
чýпиште 'голяма „чупа”, мома' - Долнопресп. и др.
Идентични названия са характерни и за останалите български говори:
будали́ште - Перн., Смол., Дев.,
зъ́лвиште - Врач.,
пийани́чиште 'голяма „пийаница”' - Сам., с редуване на ц - ч,
попи́ште - Перн., Радом.,
свéкъ́рвиште - Врач, и много други.
11. Вж. К о ч е в а, Ем., Ив. К о ч е в. Nomina augmentative et pejorativa - Славянска филология, Т. 12. Езикознание, С., БАН, 1973, с. 183-192. Проучването е в общославянски план и посочва мястото на българския език сред останалите славянски езици по отношение на категорията nomina augmentative et pejorativa.
69
С разширени варианти са названията:
бáбичететиште - Смол.,
жéнчетиште - Смол.,
офчêрт’ужиште - Смол.
Добре са представени и имената за ч а с т и н а ч о в е ш к о т о т я л о в говорите на Македония:
брáдиште - Прил., (брáдишче - Охр., Деб., брадишче - Вел.),
главиште -ЮЗБГ, (глáвишче - Охр., глави́шче - Бане),
лактиште - ЮЗБГ,
носиште - ЮЗБГ,
устиште - ЮЗБГ и др.
В останалите български говори се срещат:
бради́ште - Перн. (брадиште - Асгр., Дев.),
глави́ште - Страндж.,
гъзи́шти - Карл.,
крачи́ште - Пирд., (кръчи́шти - Ямб., с редуване на к - ч),
ръчи́ште - Врач., Страндж., (рачи́ште - Пирд., с редуване к - ч),
усти́ште - Брезн., Страндж. и др.
Увеличителни имена на ж и в о т н и в говорите на Македония са:
биволиште - ЮЗБГ,
веприште 'голям „вепър”, свиня' - ЮЗБГ,
волиште - ЮЗБГ,
éжиште 'голям „еж”, таралеж' - Прил.,
козиште - ЮЗБГ,
кон’иште - ЮЗБГ, Бит., (кон’и́ште - ГД, кон’ишче - Охр.),
кучиште - ЮЗБГ, Блгр.,
магариште - ЮЗБГ, Куман.,
мáчориште - Блгр.,
петлиште - ЮЗБГ, (пéтлишче - Прил., Деб.),
тарли́шче 'пейор. „тарл’о”, таралеж' - Банс. и др.
В останалите български диалекти се срещат подобни названия, напр.:
бичи́ште 'голям „бик”' - Перн., с редуване на к - ч,
воли́ште - Трън., Перн., (волиште - Соф.),
вълчи́ште - Перн., Страндж., с редуване на к - ч,
кози́ште - Царибр., Перн.,
кони́ште - Перн., Род., (кон’и́ште - Трън.),
кýчиште - Трън., Брезн., (кучи́ште - Перн., кýчишти - ВТ.),
магари́ште - Перн.,
пръчи́ште 'голям „пръч”' - Перн.,
пчени́ште 'голямо „пчéне”, токущо излюпена въшка' - Мад., Злгр.
Рядко се откриват и увеличителни имена на растения в югозападните говори (дабиште, кромидиште, пипериште) и в останалите диалекти (дъби́ште - Перн., кроми́диште - Радом., лýчиште - Перн.).
Увеличителните и неодобрителните имена са с мотивиращи основи от съществителни имена от трите граматични рода. Както се вижда от представения материал, суфикс -иште е основен формант за образуване на nomina augmentative et pejorativa в българския език и в неговите народни говори.
2. С ъ б и р а т е л н и и м е н а (n o m i n a c o l l e c t i v e).
Към тази словообразувателна категория се отнасят съществителни, които означават съвкупност, множество от еднородни предмети, които представляват едно цяло и се възприемат като цялост. Суфикс -иште не е характерен за nomina collective и формациите не са много, но те показват още една видоизменяща функция на този формант.
70
В югозападните говори се срещатобразувания като:
дивиниште '„дивина” - дивеч - ЮЗБГ,
кали́ште много „кал”' - Блгр., Санд.,
корени́ште 'много „корени”, обикновено преплетени' - Санд.,
праши́ште' много „прах”, прахуляк' - Блгр., с редуване х - ш,
тръни́ште 'много „тръни”' - Петр.
В останалите български говори формациите са идентични:
кáлиште - Врач., (кали́ште - Перн., къли́ште - Вид.),
корени́ште - Перн.,
кукурузиште // кукуружиште 'много стъбла „кукуруз”' - Врач.,
праши́ште - Босил., Соф., Кюст., Перн., Свищ., Радом., Трън., (прашиште - Смол.),
тръни́ште - Перн.
3. У м а л и т е л н и и м е н а (n o m i n a d e m i n u t i v a).
В българските говори са запазени единични деминутивни названия с наставка -иште. Тъй като доминираща е модификационната функция на -иште да създава аугментативи, единичните умалителни имена се представят в контекст: Синôт мо бил éште малко дéтêтиштê - Смол., Бáба рóди хъртýл’че (или хъртиче), си го върза ф кърпýл’че (или кърпишче) - Охр., речи́ште 'вадичка' - НГ; от атрибутивните: голи́чиште 'голо пиле с непораснала още перушина' - Ресен., млъди́шти 'младо, малко животно' - Севл., Ел.; от субстанциалните: майчиште 'дете, което прилича на майка си' - Хаск.
III. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ, в които суфикс -иште има структурна и синтактична функция.
1. И м е н а з а д е й с т в и я (n o m i n a a c t i o n i s).
Категориалното словообразувателно значение е 'действие, абстрахирано от носителя' или 'опредметено действие' [12].
В югозападните говори са зарегистрирани имената:
грéиште 'това че се „грее” - греене' - Прил.,
зимовиште това, че се”зимова”, презимува - презимуване' - ЮЗБГ,
избавиште 'това, че някой се „избавя”, спасява - избавяне' - Прил.,
избириште 'това, че се „избира” - избиране' - Тетов.,
куртулиште 'това, че някой се „куртулисва”, избавя - отърваване' - ЮЗБГ,
огрéвишче 'това, че се „огрева” - огряване' - Банс, (огреви́шче - Щип.),
поглéдиште това, че някой „погледва”, грижи се за някого - гледане, грижа' - Прил.,
помириште 'това, че някой се „помирява” с някого - помиряване' - ЮЗБГ,
12. Б . М а р к о в в цит. съч. на с. 64 отбелязва, че имената за действие са запазени с незначителен брой примери предимно в диалектите.
71
прегледни́шче 'това, че някой „прегледува” някого, уважава го' - Щип.,
пренок’иште 'това, че се „пренок'ува”, пренощува' - ЮЗБГ,
при́види́шче 'това, че някой „привидува”, помага на някого' - Банс.
В останалите говори се откриват подобни форми, напр.:
зъмáиште 'това, че на някого се „замайва” главата - замайване' - Вид.,
зимóвиште - Соф., Троян.,
къли́ште 'това, че някой се „каля”, изцапва - каляне, изцапване' - Вид.,
нагазиште 'това, че се „нагазува”, нагазва (добиен от нагазиште по надвор)' - Сам.,
рáниште 'това, че някой се “[х]рани” - хранене' - Вид.,
рóвиште 'това, че се „рови” - ровене' - ЗБ.
IV. С у ф и к с -иште притежава и структурна (оформяща или тавтологична) функция - преобразува се основата, без да се променя значението.
В югозападните диалекти се срещат названия като:
блатиште 'блато' - ЮЗБГ,
ви́риште 'вир' - Прил.,
лазиште 'лаз, новоразработена нива на мястото на изсечена гора' - ЮЗБГ,
млакиште 'млака' - ЮЗБГ,
сéниште 'дух, призрак' - Прил., (сéнишче - Вел.) и др.
В останалите говори се откриват аналогични облици:
ви́риште 'вир' - Врач., Гюм., Ард.,
кури́тишти 'корито на река' - Ел.,
кýпиште 'куп' - Врач., (кýпишти - Карл.),
послýчиште 'пуслук, мъгла' - Смол, и др.
* * *
От представения и анализиран материал могат да се направят изводите: Суфикс -иште показва предпочитание към свързване с десубстантивни основи, но се свързва и с девербални, по-рядко и с деадективни основи. Най-голяма е активността на формант -иште при образуване на nomina loci и nomina augmentativa et pejorativa. Добре са представени и атрибутивните названия. Откриват се и акционни, резултативни, субстанциални недействени, инструментални и колективни имена. Срещат се остатъци от умалителни форми.
Суфикс -иште е многофункционален формант, които е с по-широко семантично словообразувателно поле в диалектите, отколкото в книжовния български език.
Разнообразните названия са разпространени из цялото българско езиково землище. Те показват още веднъж богатството и възможностите на българските говори и в словообразувателно отношение.
72
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА:
НГ - Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание, С., Български писател Т. I—VI, 1975-1978
Ард. - Ардинско
Асгр. - Асеновградско
Бан. - Банат
Банс. - Банско
Белогр. - Белоградчишко
Белосл. - Белослатинско
Бит. - Битолско
Блгр. - Благоевградско
Босил. - Босилеградско
Ботгр. - Ботевградско
Брезн. - Брезнишко
Велгр. - Велинградско
Вид. - Видинско
Вин. - Винга
Врач. - Врачанско
ВТ. - Великотърновско
Габр. - Габровско
ГД. - Гоцеделчевско
Год. - Годечко
Гостив. - Гостиварско
Гюм. - Гюмюрджинско
Деб. - Дебърско
Делч. - Делчевско
Долнопресп. - Долнопреспанско
Драм. - Драмско
Дупн. - Дупнишко
Ел. - Еленско
Елинпел. - Елинпелинско
ЗБ - Западна България
Злгр. - Златоград
Ихт. - Ихтиманско
Карл. - Карловско
Кичев. - Кичевско
Копр. - Копривщица
Кост. - Костурско
Кочан. - Кочанско
Круш. - Крушово, Р Македония
Ксант. - Ксантийско
Кук. - Кукушко
Кул. - Кулско
Куман. - Кумановско
Кюст. - Кюстендилско
Лов. - Ловешко
Лозгр. - Лозенградско
Мад. - Маданско
М.Азия - Мала Азия
Мариов. - Мариовска област
Мелн. - Мелнишко
Монт. - Монтанско
МТ. - Малкотърновско
Никоп. - Никополско
Новопаз.- Новопазарско
ОБ - общобългарско
Охр. - Охридско
Павлик. - Павликенско
Паз. - Пазарджишко
Панаг. - Панагюрско
Перн. - Пернишко
Петр. - Петричко
Пещ. - Пещерско
Плев. - Плевенско
Пловд. - Пловдивско
Пореч. - Поречка област
Пресл. -Преславско
Прил. - Прилепско
Радом. - Радомирско
Разл. - Разложко
Ресен. - Ресенско
Род. - Родопите
Роп. - Ропката
Сам. - Самоковско
Санд. - Санданско
Свищ. - Свищовско
Свог. - Свогенско
Севл. - Севлиевско
Силистр.- Силистренско
Скоп. - Скопско
Слив. - Сливенско
Смол. - Смолянско
Солун. - Солунско
Соф. - Софийско
Ср.Род. - Средни Родопи
СтЗаг. - Старозагорско
Страндж. - Странджанска област
Сяр. - Сярско
Тетев. - Тетевенско
Тетов. - Тетовско
Тополгр.- Тополовградско
73
Троян. - Троянско
Трън. - Трънско
Хаск. - Хасковско
Царибр. - Царибродско
ЦБГ - Централни балкански говори
Шум. - Шуменско
Щип. - Щипско
ЮЗБГ - югозападни български говори
Ямб. - Ямболско
[Back ]