Иван (Ванчо) Михайлов е роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Учи в Солунската българска гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”. След разделянето на Македония през 1913 г. и окупирането на вардарския и дял от Сърбия е принуден да завърши образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като степендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска. След края на войната се установява в София и започва да учи право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Още тогава се включва активно в македонското освободително движение и е привлечен за секретар на Тодор Александров. Забележителна е характеристиката, която водачът на ВМРО му е давал пред всички, наричайки го “Скромния”. Заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Христо Велянов от Крушево Иван Михайлов създава Македонско студентско дружество “Вардар” и е избран за негов пръв председател. След трагичната смърт на Тодор Александров (31 август 1924 г.) Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО като за кратка време успява да се утвърди като безспорен водач ва ВМРО.

Едва 28-годишен в разцвета на своите сили и младост, той по волята както на старите ръководители, така и на младите дейци, поема тежкия кръст за спасение на възстановеното от Тодор Александров освободително Дело на македонските българи.

Само за броени месеци Иван Михайлов успява да възстанови мощта на ВМРО. Наказателните изстрели на идеалисти като Христо Никудимски, Менча Кърничева и др., повалят предалите се за шепа сребърници ренегати и предотвратяват разгрома на освободителното движение.
 

В цяла Македония се подновява истинската война между четите на ВМРО и сръбските и гръцки поробители. Нападения на полицейски участъци и военни обекти, миниране на мостове, бомбандиране на жандармерийски станции и складове, динамитни атентати по жп линии, наказване на видни сръбски отговорни личности. Всички тези прояви на синовете на поробена Македония се ръководят от “страшния Иван Михайлов, най-обичаният и мразен човек на Балканите”.

Потресени от всички тези акции на ВМРО, сърбите съсредоточават по цяла Македония огромни военни сили. Скопският автор и партиен деятел Кирил Мильовски пише: “Общият брой сили на държавното насилие възлиза във Вардарска Македония на около 35 хиляди души…Към това отгоре е придадена и цивилна полиция, граничните части и войската, която много често е използвана за борба против терористичните чети. Македония е претъпкана с жандармерийски станции и превърната в истинско полесражение.”

Същевременно е напълно блокирана границата с България с телени мрежи, вълчи ями, живи плетове, електрически сигнални уредби и високи бетонни кули - наблюдателници, за да не може да да прехвръкне и птичка отвъд Осогово, Огражден и Беласица. Според скопския автор проф. д-р. Александър Апостолов: “от 14 април 1922 г. до 9 март 1930 г. са извършени 63 атентата. Броят на специално организираните части за борба срещу комитите през 1933 г. възлиза на 25 хиляди души.”

Тук трябва да да се изтъкне и новата тактика провеждана от Иван Михайлов за борба при новосъздадените условия: акции на революционни тройки, които минират жп линии, извършват атентати по градовете и наказват предателите. Имената на борците Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Мара Бунева, Иван Момчилов стават известни по целия свят, смайвайки и журналисти и политици с безкористно родолюбие и готовност за саможертва в името на свободата. Във Велес е нападната дори и казармата от прочутия революционер-герой Трайчо Чундев. Ненапразно през 1928 г. вестик “Чикаго дейли нюз” пише за Иван Михайлов: “…Той е вдъхнал нов живот в революционната организация и неговото име е станало прочуто из цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда.”

Успоредно с това под ръсоводството на Иван Михайлов действа нов фактор, неподозиран от властта чак до 1927 г. Това са Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) и Тайната културно-просветна организация на македонските българи (ТКПОМБ) с огнища по цялата Вардарска Македония.

Иван Михайлов и акциите за изпращане на петиции до международните институции. Забележителни са особено петициите на тримата пратеници на поробена Македония Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев в Обществото на народите; след тях петицията на двамата съпрузи д-р Асен и Марта Татарчеви; на семейство Иван и Жермен Петрови от Скопие и ред други акции на Македонския национален комитет. Не трябва да се забравя инициативата и помощта на ВМРО за благоустрояването на Пиринския край, социалното подпомагане и организиране на бежанците от Македония, създаването на Македонската кооперативна банка, Македонската народна банка и др.
Навред действа единната воля на ВМРО, изразител на която е главният й ръководител  Ванчо Михайлов - човекът, който няма нито дом, нито покой, винаги под чужд покрив с всичките му неудобства при постоянна грижа за делото.

Надарен с бистър ум, подвижна мисъл, убедително и красноречиво слово, предразполагаща общителност, съчетана със завидна култура Михайлов добре познава целия извървян път на освободителното дело на българския народ. Притежава и добро перо като публицист. Телесно слаб, но жилав, пъргав и непрекъснато активен до претоварване, той понякога толкова се е преуморявал, че е припадал от изтощение. Не е могъл дори да приема храна. По молба на съратниците си заминава инкогнито в чужбина на продължително лечение. Но и там другарите му отиват на доклад за хода на борбата, и за да получат неговите директиви.

Важно място в дейността на Михайлов с далечни последици заема съюзът на ВМРО с хърватското освободителното движение “Хърватски домобран”. Неговият връх е достигнат на 9 октомври 1934 г. в Марсилия с наказателните изстрели на безсмъртния герой на Македония и България Владо Черноземски - най предания съратник на Иван Михайлов срещу сръбския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту. С този акт Ванчо завършва истинския си революционен път, като човек който променя посоката на събитията в Югославия и спасява македонските българи от деназионализаторския сръбски режим на Александър Караджорджевич.

След преврата на 19 май 1934 г. започва нов период в живота на Иван Михайлов. Заедно със съпругата си Менча Кърничева той напуска България и последователно живее в Турция, Полша, Унгария, за да се установи през 1941 г. в столицата на Независимата хърватска държава - Загреб при своя приятел и  водач на усташите Анте Павелич. През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той заедно със своите съратници Кирил Дрангов, Йордан Чкатров и др. отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава, за да се избегнат безмислените жертви от ентуален такъв акт.

След 1945 г. Иван Михайлов се превръща в символ на вечната македонска борба за свобода. Хиляди българи от Вардарска Македония са избити като “ванчомихайловисти” от човеконенавистния и антибългарски сърбо-комунистически режим, установил се в Македония, десетки хиляди преминават през лагерите на Тито. И докато в България комунистите-национални предатели се надпреварат да извършват погроми над българщината и дейци на ВМРО, Иван Михайлов продържава борбата срещу сърбокомунистите. Този път вече не с пистолети, атентати и бомби, а с перо чрез многобройните си научни публикации и книги, в който ясно разкрива българската същност и характер на населението в Македония. В продължение на десетилетия неговите статии, брошури, книги и най-накрая великолепните му спомени са най-сигурния (и за съжаление, много често единствен) източник за освободителното движение на македонските българи.

На 5 септември 1990 г. в Рим престана да тупти сърцето на последния велик водач на ВМРО. Неговото дело тепърва ще се оценява, но безспорно е едно: под ръководството на Иван Михайлов ВМРО взриви основите на Югославия и остави завет на поколенията да довършат свещенното освободително дело. Във всички дела на този изключителен българин от Македония са въплатени жизнената сила на нашата нация и неунищожимата  й воля за Свобода. Свобода, в чието име ВМРО съществува, за да наказва враговете и предателите на българщината както по времето на Ванчо, така е днес.

[Back]