Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г., Спас Ташев

6. Културно-просветни кадри във Вардарска Македония.

Проблемът за произхода на българските културно-просветни кадри в Македония през 1941-44 г. е изключително актуален с оглед на представянето им от скопската историческа школа като "денационализатори". С установяването на новата власт през април-май 1941 г. във Вардарска Македония има трудоспособни 120 местни бивши екзархийски учители.

Общо през 1941 г. там живеят 529 учители от български произход, които са работели по време на сръбския режим. От тях в Македония веднага са назначени 427 души, а 102 са изпратени за 1 година в старите предели на България. За да се попълни нуждата от 2.035 подготвени учителски кадри за учебната 1941/42 г., от стара България са изпратени 1508 учители и назначени 527 от Македония. Една огромна част от дошлите от старите предели учители са от Пиринския край или произхождащи от преселнически родове.

И двамата областни училищни инспектори са от Македония: Скопският испектор Христо Вл. Зографов е от Велес, а Битолският Коста Църнушанов е от Прилеп. Въз основа на тези сведения министърът за вътрешни работи Петър Габровски заявява в Народното събрание, че българските държавни служители в Македония с македонски произход представляват 75 % от общия брой на държавните служители в Македония. [46] Видно е, че и този пункт от скопската съвременна критика не може да устои на фактите.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


46. сп. "Български югъ", бр. 27, Сhръ 1942.