3. Вечерни курсове. Народни университети.
След възстановяването на българските държавни институции в Македония, основната грижа на правителството е да подпомогне пълноценното участие на македонските българи в общобългарския духовен живот. За тази цел за населението, което е получило своето образование през периода на сръбска окупация 1919-1941 г., към редовните училища са отворени вечерни курсове за изучававане на българския литературен език. Специално за целта в София през 1941 г. е публикуван учебникът на Асен Марков и Петър Лаков "Къмъ книжовенъ български езикъ. Граматика, правоговоръ и правописъ". Освен чисто ограмотителния си характер, курсовете имат за задача да запознаят новите български граждани с българското законодателство и управление. С цел подобни занимания да не попречат на селскостопанския труд, в селата тази форма на просвещение се практикува от 15 ноември до 31 март. [31] Също така с помощта на Министерството на земеделието се организират курсове, целящи просветното и духовно издигане на селяните в Македония.
Още през 1941 г. в почти всички населени места във Вардарска Македония се отварят двадесет- и четиридесетдневни безплатни курсове по домакинство и хигиена. Само за тяхното провеждане е отпусната сумата от 100.000 лв. [32] Също през 1941 г. се разкриват и вечерни занаятчииски курсове, ръководени от търговско-индустриалните палати. През 1942 г. техния брой се увеличава на 24, в това число чехларски, строително-дърводелски, мебелно-дърводелски, оксигено-заваръчни, тютюно-технически, пекарски, електроинсталационни, графични, машиноплетачни, водоинсталационни, фотографски, бръснаро-фризьорски, зидарски, млекарски, каменоделни, сладкарски и редица други. [33] През 1942 г. селските общини съвместно с областните полицейски управления организират курсове за общински полицаи. Разкрити са и редица дружества като спортното "Юнак", "Млади червенокръстци", женски благотворителни дружества и т.н. С цел да се запази и разкрие автентичното народно творчество, се създават фолклорни групи.
Още през ноември 1941 г. се освещават първите културни домове и народни университети в Македония. Тяхната функция е да насърчават художествената самодейност на новоосвободеното население. Такива домове се създават в Прилеп, Кавадарци, Скопие, Неготино, Куманово, Велес, Драчево, Щип, Струмица, Кочани и други населени места.
Със заповед на Богдан Филов от 1
септември 1941 г. в Скопие се създава Народна библиотека с над 200.000
тома, разпределени в отдели за българска и чуждестранна литература. През
1942 г. е създаден детски отдел и архивно отделение. [34]
Също така се създават хиляди читалища и училищни библиотеки във всяко населено
место във Вардарска Македония.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
31. в. "Целокупна България", бр. 277, Скопие 1942.
32. Пак там, бр. 118, Скопие 1941.
33. "Сборникъ съ отбрани окръжни", томъ I, София 1943, с. 463-464.