1. Професионални курсове и средно образование.
С навлизането на българската администрация във Вардарска Македония през април 1941 г. се поставя началото на възстановяването на разрушените след 1913 и 1919 г. от сърбите български културно-просветни институции. В кралска Югославия "образованието е било задължително само до IV отделение и то въ ония места, където е имало училища. А такива е имало тукъ-таме - не така повсеместно, както въ пределите на стара България. Така, напримеръ, въ Крива-Паланка и целата и околия, която брои надъ 40.000 население, е имало само едно училище до IV отделение. При това положение, едва ли некой е можалъ да прати детето си въ некой далеченъ градъ, да получи по-големо образование. Не е за чудене, следователно, че хората съ останали неграмотни и безучастни къмъ книгата, че нематъ читалища, че нематъ библиотеки у дома си." [10]
След края на 20-те години сръбските власти не само че не създават нови, но умишлено закриват и някои съществуващи училища, какъвто е случая в гр. Прилеп. "Сърбите разбраха, че образованието дава събудени духове, които почватъ да дирятъ сметка за отнетите народни права. Поради това закриха гимназията, а когато тя стана частна, учителите взеха непрекъснато да късатъ на матура учениците - главно за незнание на сръбския езикъ. Напраздно на мнозина младежи се пречеше да получатъ дипломъ." [11]
Картината, която българската администрация наследява, е следната: сръбските колонистки власти поддържат в Македония 462 училища, от които едва 157 са с повече от 2 класни стаи, 230 имат 2 стаи и 106 са само с по 1 стая. [12] Това е един сериозен проблем пред българската власт, която на 10 юли 1941 г. издава циркулярно нареждане, с което се регулира положението на учениците от бившите югославски педагогически училища. Специално внимание е отделено и на заварените учители от български произход. За тях още в началото на май 1941 г. в 15 града са организирани опреснителни курсове по литературен български. [13]
Само в Скопие курсът е посетен от 95 основни учители, от които 20 са били български екзархийски учители в бившата Османска империя. През юли 1941 г. над 300 учители от Македония са изпратени на двумесечен курс в София. [14]
Българското правителство настоява още през следващата учебна година да се отворят възможно "по-голем брой училища, опфакяйки ги при то(в)а скоро (в)сите по-големи населени места. Со оглед на то(в)а, що затечените (сърб. - заварените) от Югославия училишни згради бе(х)а недоволни, се пристапи кон адаптиранье на селски опществени и приватни згради". [15] Този факт се коментира абсолютно недобросъвестно от скопския историк по следния начин: "Користейки го незадоволството к(р)ай македонскиот народ спрема бившата големосръбска просветна политика (за по-малку просвета) во Македония, бугарската влада (сърб. - правителство) со ветуванье (диал. - обещание) на широка училишна мрежа сакаше да го придобие овой народ, докажувайки со то(в)а дека се работи за еден единствен бугарски народ". [16]
Данните за обновените училищни сгради само потвърждават твърдението, че българската власт в Македония не е окупаторска. Скопските историци не могат да отхвърлят тези факти и са принудени да констатират, че "само во Македония биле отворени 800 основни училища,160 прогимназии, 10 гимназии и 7 неполни гимназии, наречени гимназиялни клонови. Во Скопйе бе(х)а отворени две машки и една женска гимназия, а по една смесена во Битола, Охрид, Велес, Куманово, Прилеп, Струмица и Щип. Гимназиялни клонови имаше во Берово, Гевгелия, Кавадарци, Кочани, Кратово, Радовиш и Ресен... Министерството за просвета паралелно со отвораньето на реални гимназии донесе решение за учебната 1941/42 г. да отвори и класични отделения во некои гимназии. Тие бе(х)а отворени во градовите Скопйе, Щип, Битола, Велес, Охрид и Прилеп... По(сле) разгледуваньето на положбата се донесе решение за отваранье на две търговски гимназии - во Скопйе и Битола". [17] За учебната 1941/42 г. в Скопие се отваря и музикално училище [18], което през учебната 1943/44 г. съгласно нареждане на Министерството за просвета става музикална гимназия със срок на обучение 5 години. [19]
За нуждите на стопанството през учебната 1941/42 г. са отворени 15 земеделски и 3 практически училища. Успоредно с това за всички желаещи са създадени огромен брой краткотрайни и дълготрайни курсове по земеделие. Средно земеделско училище е отворено в Битоля и то приема първите ученици на 15 септември 1942 г. В Охрид през 1941 г. е отворено държавно училище за народни занаяти, което има за цел да "продължава традициите на българската охридска школа въ миналото".
През есента на 1941 г. в Скопие отваря врати и държавното училище за медицински сестри. [21] Особено показателен е факта, че на 1 януари 1942 г. също в Скопие е разкрито Държавно полицейско училище, което набира своите възпитаници единствено сред населението на Македония. [22] Този акт сам по себе си говори, че и самите български власти са имали доверие в мнозинството от македонското население.
Показателни са и данните за увеличаването на броя на учениците по време на българското управление. През учебната 1941/42 г. броя на учениците във Вардарска Македония възлиза на 95.579, от които 79.191 в основните училища, 12.319 в прогимназиите и 3.157 в гимназиите. В специалните и професионалните училища има 450 ученици. С цел да насърчи образованието в Македония, българското правителсто през 1941 г. отпуска извънредно за стипендии 2.000.000 лв. Лично Богдан Филов изготвя проект за редовната 1941/42 г. да се отпуснат стипендии на стойност 6.000.000 лв. Успоредно с това съществуват и фондове за даровити деца и бедни ученици. През 1943/44 г. са подпомогнати от държавата 208 надарени деца. През 1941/42 г. размера на фонда за бедни ученици само за Скопска област възлиза на 190.258 лв. Тази сума за учебната 1943/44 г. е увеличена на 303.634 лв. [23]
На фона на тези сведения твърде неубедително звучат скопските твърдения, че "масовното запишуванье во училищата учениците не го праве(х)а по некакви сентиментални чувства кон бугарските училища, како що то(в)а обично се толкуваше от бугарските държавни и просветни власти, ами от желбата да го оформат своето образование". [24]
Заслужава внимание и факта, че училищата в Битолска област през 1941 г. са посещавани ежедневно въпреки огромните опасности от 111 ученици, българчета от тези райони на Беломорска Македония, които не са включени в пределите на Царство България. И тук скопските историци се опитват да дадат нелогично обяснение: "Масовното побегнуванье на учениците от егейскиот дел на Македония имаше свое оправдуванье во причината, що дотогашните гръчки училища со драстични мерки върше(х)а денационализация на македонците, така що понудата (сърб. - предложение) да се учат на бугарски язик, близок до македонскиот, беше прифатлива". [25]
Фалшификаторите на българската история признават и факта, че броя на учениците - беломорски българи, се е увеличавал непрекъснато. "Кога по-доцна (диал. - късно) бройот на пребегнатите ученици от Егейска Македония се сголеми, се предлагаше да се создадат услови за нивното по-компле(к)тно прибиранье. За таа цел се предвидува(х)а неколку варианти: отворанье на посебно училище во Битола и прибиранье на децата во отделен интернат; се истакнуваше и (воз)можноста да се отворат бугарски училища во Леринско, Воденско и во некои други делови на Егейска Македония; и трето, (в)секойдневно префърланье на околу 2.000 деца во Битола и назад со специален воз со одобрение на германската команда во таа област". [26]
Освен беломорски българи, в българската част на Вардарска Македония идват да се школуват и българчета от италианската окупационна зона. Така например броя на учениците през учебната 1942/43 г. в Скопска област се увеличава с още 10.414 души или 12 %, главно избягали на българска територия от окупираната от италианците Западна Македония.
Към повечето функциониращи училища във Вардарска Македония българската власт изгражда безплатни столови и пансиони. До есента на 1942 г. техния брой достига около 500 и в тях се хранят над 20.000 деца. Според съобщението на управителя на Скопска област Димитър Раев, за тези инициативи до февруари 1942 г. държавата е похарчила 44.500.000 лв. [27] Безпристрастният анализ на тези данни, признавани и от скопската историческа школа, показва, че въпреки трудностите, произтичащи от военната ситуация, българското правителство отделя огромни средства за заздравяване на образователната система във Вардарска Македония. Броят на училищата по време на българското управление се увеличава с 2,1 пъти спрямо предходното 22 годишно югославско управление. Понастоящем в Скопие с неохота признават, че "организацията на бугарската власт во Македония се вършеше со тенденция таа да не претставува посебен (сърб. - отделен) окупаторски режим, туку прошируванье на властта връз територия, що треб(в)а да биде составен дел на Бугария". [28]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
10.в. "Добро здраве", бр. 4, София 1941.
11. Сто години ново българско училище въ гр. Прилепъ, Скопие 1943, с. 200-201.
12. ЦДИА, ф. 177, оп. 2, No 1603, пг. 15.
13. в. "Целокупна България", бр. 6, Скопие 1941.
14. в. "Цhлокупна България, бр. 32, Скопие 1941.
15. д-р Р. Терзиоски, Денационализаторската..., с. 29.
18. в. "Целокупна България", бр. 67, Скопие 1941.
19. Заповед на МНП No 4737 от октомври 1943 г.
20. в. "Целокупна България", бр. 145, Скопие 1942.
21. в. "Целокупна България", бр. 255, Скопие 1942.
22. в. "Целокупна България", бр. 536, Скопие 1943.
23. Писмо на МНП No 5391 от 13 юли 1943 г.
24. д-р Р. Терзиоски, Денационализаторската ... , с. 45.