Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар
Съст. Валерия Фол
 

ПРЕДГОВОР
 

Изучаването на културното наследство на Странджанско-Сакарския край, както е известно, няма стари традиции в българската наука. След забележителния принос на Георги П. Аянов трябваше да изминат дълги години, за да може странджанската тематика да занимава най-бележитите представители на българското културознание и историческа наука.

Читателят държи в ръцете си колективния труд на 14 български учени и специалисти, посветили своите изследователски усилия на културното наследство на Странджа — тема, колкото навременна, толкова и значима за културната история на страната ни.

Идеята на сборника, подготвен от Научноизследователския институт за култура при КК и БАН, заслужава не само нашето пълно одобрение, но и следовничество — както от нас, така и от други учени, специалисти и институти.

Пишейки тези няколко думи, искам да вярвам, че няма да закъснеем. Вярвам, че през следващите няколко години ще бъдем свидетели и на други колективни трудове и изследвания в тази вярна посока. Известен факт е, че през 1984 и 1985 година нашата наука работи над 250 теми, свързани с ускореното изграждане и развитие на Странджа-Сакар.

Предложеният сборник с право ще остане като един новаторски пример. И не само това. Позволявам си да забележа, че това е един от първите и навременни отговори на програмата за ускорено социално-икономическо и културно изграждане на Странджанския край.

Представеният сборник е един повод да забележим, че българската социалистическа наука насочи своето внимание към тези неизследвани райони на страната още през 1972 година, когато тук започна своята работа комплексната експедиция „Странджа” на Института по тракология при БАН.

Срещата на една проблемна и интердисциплинна по своята същност област на науката, каквато е тракологията, с наукознанието позволи през 1975 година Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование, Държавният комитет за планиране и Комитетът за култура да поставят едно голямо начало. Развивайки идеята на експедицията „Странджа”, се стигна до първата комплексна териториална

5

програма за научни изследвания на цял физикогеографски район на България. Чрез програмата за научни изследвания в следващите години Странджа и Сакар се превърнаха в проблемна територия на нашата наука. Написаха се страници в историята на научните изследвания на този край, за които един Георги П. Аянов не би могъл да мечтае. Тук се замислиха и целенасочено проведоха Първият, Вторият и Третият интердисциплинни симпозиуми, организирани от специално създадения Общ научноконсултативен съвет на програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край.

Комплексното изучаване на Странджа породи нови явления и форми, някои от които имат значение и за цялата ни наука и култура.

Запознавайки се със съдържанието на сборника, ние не можем да не забележим стремежа на авторите, учени и специалисти с активна гражданска позиция, да участвуват в процеса на изучаване, оценка и поставяне в ново социално и културно обръщение на богатото културно наследство на този забележителен край на България. Затова мисля, че инициативата на Научноизследователския институт по култура при КК и БАН има измеренията на културно и изследователско дело, което, вярвам, ще се приеме с интерес от всички читатели.

Но в този сборник има и нещо друго, което, допускам, че неволно се е удало на неговите съставители и автори. Прелиствайки последните му страници, читателят го оставя с мисълта, че към съвременния общобългарски културен процес се добавят и преосмислените богатства на Странджа-Сакар.

Като принос и бъдеща изследователска програма...

Чл.-кор. проф. Никола Тодориев
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]