ПРИЛОЖЕНИЕ
Възрожденски дейци от Пирот (Пиротско) и Ниш (Нишко), участници в просветното движение, църковните и националноосвободителните борби на българския народ и в изграждането на българската държавност
АДАМ, X. - Свещеник, спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
АБАДЖИЕВ, НЕСТОР KP. - Учител в класното училище на Пирот (1872-1877).
АЗАРБОВИК, ПЕТЪР - Роден в Пирот и учител в с. Мошино (дн. кв. на Перник) през 40-те години на XIX век.
АНГЕЛОВ, МИХАИЛ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
АНДРЕИЧ, АЛЕКСА - Роден в Пирот. Участва като доброволец в Сръбско-турската война в доброволческата бригада на генерал Черняев. След края на войната заминава за Русия.
АНТИМ - Митрополит в Пирот от 1855 г. Енергично защитава населението от турските насилия. Ползва се с респект пред властите. Често е обвиняван в разпуснат живот. През месец юли 1860 г. той е арестуван заедно с иконом поп Костандия, отведен в Цариград и изпратен на заточение.
АТАНАСЕВ, ГРИГОРИЙ - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Букурещ
294
и бива зачислен в четвърта опълченска дружина.
АТАНАСИЙ - Учител в Ниш, спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“ (1852) и за „Кратка всеобща история от Смарагдова“ (1858).
АТАНАСОВИЧ (АТАНАСКОВИЧ), МИХАИЛ - Роден в Ниш 1850 г., сътрудник на Любен Каравелов, участник във Втората българска легия (1867-1868), откъдето заминава за Букурещ и постъпва в 1869 г. в Националното училище по медицина и фармация. През 1875 г. завършва Факултета по медицина и фармация. Същата година защитава докторат на тема „Cateva asupra febrei“. През 1875 г. е лекар в Букурещ, а през 1876 г. участва заедно с походната болница на Румънския Червен кръст в Сръбско-турската война, по време на която умира в Кладово. Сътрудник на вестниците „Свобода“ (1869-1870) и „Отечество“. Членосновател на д-во „Знание“, публикува в „Отечество“, бр. 32 от 1870 г. хрисовули за войводите Йоан Раду и Йоан Матей Бесараб, които той открива в румънски манастири, а в „Свобода“, бр. 38, с.г. - статията „Българине ставай“ и в брой 45 - „Българино“.
БАКУШЕВ, МИСАИЛ - Роден в Трън 1783 г. Постъпва в руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон. Учи в Киевската семинария и след завършването ѝ в 1810 г. е изпратен като руски служител в Черна гора, Босна и Херцеговина. Учител в Сараево (1820), след това архимандрит в Дечанския манастир. През 1836 г. се завръща в родния край. Възстановява Мисловщичкия манастир, става игумен в него, открива училище в манастира ( 1840) и работи за утвърждаването на българската просвета. Инициатор за построяване на училище и църква в родния си град (1853). Включва се в борбата за църковна независимост и през 1862 г. е един от организаторите на революционното движение всред нишавските българи.
БАНКОВИ, ИВ. (БРАТЯ ИВАН БАНКОВИ) - Спомоществователи на читалище „Просвета“ в Пирот ( 1872).
295
БАРУТЛИЧ (БАРУТЛИЯ), НИКОЛА - Учител в Пирот след 1847 г. Преди това е бил за кратко време учител в Ниш.
БАХЧЕВАНОВ (БАГЧЕВАНОВ), КРЪСТЮ (КРЪСТО) - Роден в Пирот, учител в едно от първоначалните училища на същия град от 1872 г.
БОШКОВ, ПАНЧО - Роден в Пирот. Самоук даскал в килийното училище на града към средата на XIX век. Преподава само буквар, часослов и псалтир.
БОЯДЖИЙСКИ, КОЦА (ЧОРБАДЖИ КОЦА) - Виден гражданин на Ниш, заточен в Мала Азия (1861).
БОЯДЖИЯТА, СТОЯН - Водач на отряд по време на Нишкото въстание от 1841 г.
ВАСИЛЕВ, ИВАН - Роден в Ниш. На 4 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен в трета опълченска дружина, четвърта рота. За проявен героизъм при отбраната на Шипченския проход е награден със Знака за отличия на Военния орден „Св. Георги“ IV степен.
ВАСИЛИЙ, АРХИМАНДРИТ - Игумен на Погановския манастир край Цариброд (след 70-те години на XIX век).
ВАЦОВ (ВАЦО), ВЕЛКО - Роден в Пирот, търговец и устабашия на Бакалския еснаф в града. Баща на Спас Киров Вацов (Табаков).
ВАЦОВ, СПАС - Роден в Пирот на 18 май 1856 г. в семейството на устабашията на Бакалския еснаф - Бакалбашията Вацо. Учи в Пирот при даскал Коце Григоров, след това баща му го изпраща в Главното софийско класно училище (1870-1872) при Хр. Т. Стоянов, завършва Загребската реална гимназия (1872-1876) и учи в
296
Загребския Физико-математически факултет (1876-1879) в родния му град. Награден е с ордените „За гражданска заслуга“ V степен (1892) и „За гражданска заслуга“ IV степен. Създава в 1890 Държавна метеорологическа станция на базата на съществуваща наблюдателна станция в Първа софийска мъжка гимназия и става неин директор. Поставя основите на сеизмичната служба и хронометрията за точното време в България. Участва в много международни конгреси. Публикува статии в хърватски вестници и научни издания. Сътрудничи на Периодично списание на БКД, СбНУ и др. Автор на учебници по физика. Става действителен член на БАН. Умира на 22 януари 1928 в София.
ВЕЛКО ( ХАЙДУТ ВЕЛКО) - Роден в Леновци на Църна река. Като малък е бил овчар. Избягва при хайдут Главаш, негов роднина, и след време сам се обявява за хайдутин. Името му става популярно сред християнското население в Моравско и Нишавско. Когато руските войски при поредната война с Турция минават в 1810 г. Дунав, той отива в Крайна и помага за прогонването на турците на изток, за което е награден със сребърен колан. В 1811 г. хайдут Велко е назначен за Банско-Свърленски войвода, но скоро след това Кара Георги го премества в Неготин. Загива през 1813 г. в сражение с турците.
ВИДЕН (ХАДЖИ) - Роден в Пирот. В неговата воденица Васил Левски написва писмо до Централния комитет.
ВИКТОР (МИТРОПОЛИТ НИШКИ), светско име ЧОЛАКОВ - Роден в Калофер. Приема монашество в Хилендарския манастир. В 1835 г. таксидиот в Ниш. През 1871 г. е представител на Нишка епархия на Църковния народен събор в Цариград. Избран е за Нишки екзархийски митрополит (1872) и за член на Синода (1874). През 1883 г. е заменен от сръбски митрополит.
ВОДЕНИЧАРОВ, И. - Автор на дописки и писма до „Век“ от Пирот ( 1874).
297
ВУТКОВИЧ, РАДОВАН - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в трета опълченска дружина.
ВУЧКОВИЧ (ВУТКОВИЧ), РАДИОН (РАДОВАН) - Роден е в Ниш. В началото на май 1877 г. пристига в Румъния от Белград, а на 18 с.м. се записва в Българското опълчение и бива зачислен в трета опълченска дружина, четвърта рота. За проявен героизъм в бойните действия е представен за награждаване със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ IV степен. Уволнен е на 24 юни 1878 г.
ВУЧКОВИЧ, ЦЕКО - Водач на отряд по време на Нишкото въстание от 1841 г.
ГЕОРГИЕВ, ПЕЙЧО - Роден в с. Рудине през 1728 г. Преселва се с баща си в Пирот, където учи български, гръцки и псалтир при светогорски калугер. На 22годишна възраст, в 1850 г., даскал Пейчо открива в собствената си къща в Пирот училище, където учителства в продължение на 5-6 години, след това отива в новооткритото общинско училище в светогорския метох, а от 1831 г. - в новопостроеното училище в двора на старата черква при Митрополията, наречено „Пазарско“, и в Тиоборското (до 1855 г.).
ГЕОРГИЕВ, ПЕНЧО - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“(1852).
ГЕОРГИЕВ, ПЕТЪР - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Месецослов“ от П. Русев (1857).
ГЕОРГИЕВ, СТЕФАН - Роден в Ниш. На 17 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Браила и бива зачислен във втора опълченска дружина, втора рота. Уволнен е на 3 юли 1878 г.
ГЕОРГИН, ЖИВКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Ниш (1872).
298
ГЕРАСИМ (ПОП ГЕРАСИМ) - Свещеник в Пирот (1870). Спомоществовател на училището в същия град.
ГОРГОВИЧ, ПЕТЪР - Учител в Пирот през 1849 г. Води кореспонденция с Найден Геров.
ГРИГОР МИТРОПОЛИТ — Нишки митрополит, роден през втората половина на XVIII век в Трънско, починал 1842 г. в Ниш.
ГРИГОРИЙ БЪЛГАРСКИ - Роден в Кожинци, Трънско. В църквата „Св. Архангел“ в Ниш има надпис от 1833 г., в който се казва, че тя е строена през 1810 г. и обновена в 1833 г. във времето на архиепископ Григорий Български. Виж: Григор Митрополит.
ГРИГОРИЕВ, АТАНАС - Свещеник в Цариброд. Спомоществовател за „Извод от физика“ на Найден Геров( 1849).
ГРИГОРОВ, КОЦА - Роден в Пирот. Пише родолюбиви стихове. Възпява Цариброд : „Цариброде, мило село, бъди най-весело./ В полите сега твои ще дойдат братя свои.“ И Пирот: „Граде наш мили, що се гордееш с красни полета и прородно хубости/, Сега в теб всеки плаче скръбно, отровен от съдба тежка.“
ГРИГОРОВ, КОЦЕ С. - Роден в Пирот. Учи в София при Филаретов. Учител в Пирот ( 1860-1872). През 1878 г. става кмет на Пирот. Представител заедно със Симеон Христов на пиротчани в делегация до главната квартира на руската армия в Сан Стефано.
ГЪМБОВ, ДИМИТЪР - Роден е в Пирот. На 3 юли постъпва в Българското опълчение и бива зачислен във втора дружина, първа рота. Уволнен е на 28 юни 1878 г. След Освобождението живее в София, където умира в началото на 1896 г.
299
ДАСКАЛОВ, ТОДОР - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ДАСКАЛОВ, КОТА (КОСТАДИН) - Роден в Пирот. Виден гражданин и представител на Пиротско (Нишавска епархия) на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. Кмет на Пирот, разстрелян от сърбите през ноември 1885 г. веднага след оттеглянето на българските войски.
ДАСКАЛОВИ (БРАТЯ ДАСКАЛОВИ) - Спомоществователи на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ДАЦОВ, С.Ж. - Роден в Зайчар на 7 януари 1857 г.. Доброволец в Сръбско-турската война, в 1876 г. участва в съпротивата на нишавските българи против сръбската администрация през 1878 г. След Освобождението се установява в София, където работи в различни ведомства и става главен секретар на Министерството на земеделието и търговията. Доброволец в Сръбско-българската война 1885 г„ за което е награден с орден „За гражданска заслуга“ III степен и „Св. Александър“ III степен. В 1884 г. заедно с Михалаки Георгиев основава първото земеделческо списание „Домакин“, съосновател на Българското земеделско дружество и редактор на неговия печатен орган „Орало“ от 1895 до 1903 г.; член е на дружествата на българските публицисти, агрономи, икономисти и др. Бил е народен представител, общински и окръжен съветник.
ДИОНИСИЙ - Роден в с. Радейно, спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ДРАГАЛЕВСКИ, ГЕНАДИЙ (светско име ИВАН СТОЯНОВ КАРАИВАНОВ) - Роден 1832 г. в Ихтиман. През 50те години е йеродякон при Митрополит Виктор в Ниш. Търгува с нишки килими. Свързва се с Васил Левски (1861). Постъпва в Първата българска легия ( 1862). Става знаменосец в четата на Ильо войвода (1867). От 70-те години е игумен на Драгалевския манастир и куриер на революционната поща. По това време близък съратник на Левски. След
300
залавянето на Димитър Общи емигрира в Белград и Букурещ. След Освобождението на България е монах в Рилския манастир.
ДЖУНОВ, МАНУИЛ - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Български народен сборник“ на В. Чолаков (1872).
ДИЛБЕРОВ, МЛАДЕН ЗДРАВКОВ - Роден през 1842 г. в с. Проданча, учи в Цариброд и Пирот. Учител до и след Освобождението в Цариброд, Трън, Звонци, Туроковци, Казичене.
ДИМИТРОВИЧ(ДИМИТРОВ), АТАНАСИЙ (НАСТЯ) - Роден в Призрен, първи учител в смесеното училище в Ниш (1845), учителства в същия град до 1870 г., където умира в 1886 г.
ДИМИТЪР - Учител в Ниш през 1862 г.
ДИМОВ, МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ - Роден в Пирот 1835 г. Завършва Белградската велика школа. Учител в с. Лозица, Никополско. В 1855 г. е ръкоположен за свещеник в църквата „Св. Преображение“, Свищов, служи в църквата „Св. св. Кирил и Методий“, Свищов (1874-1914). Превежда от руски брошурата „Разговор на Негово Блаженство Екзарх Йосиф I с един руски странник“, за което той и синът му са съдени от военен съд. Умира в Свищов през 1919 г.
ДЮСТАБАНОВ, ГЕОРГИ (ПОП ГЕОРГИ) - Роден в Пирот, свещеник в същия град в средата на XIX век.
ЕВСТАТИ - Последен български митрополит в Пирот, заменил Партений и изгонен от сръбските власти. По негова инициатива българите от Пирот изготвят и изпращат ардес до главната квартира на руската армия в Сан Стефано, че искат да останат в границите на България.
301
ЖЕКОВ (ЖАКОВ), ДИМИТЪР - Роден е в Ниш през 1844 г. На 29 април 1877 г. постъпва в Българското опълчение и е зачислен във втора опълченска дружина, пета рота. Уволнен е на 14 май 1878 г. Умира във Видин на 22 декември 1914 г.
ЖИВКОВ, АНТИМ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ЖИВКОВ, НИКОЛАЙ - Роден в Бяла Паланка. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
ЖИВКОВИЧ, КИРИЛ - Роден в Пирот. Ръкоположен за Панкрацки епископ. През 1794 г. издава „Житие светих Сербских Просветителей Симеона и Саввъ, списаное Домитианом йеромонахом Хилендарском во Светей горе Атонскей учеником святого Саввъ Перваго“, отпечатано във Виена през 1794 г.
ЗДРАВКОВ, БОЖИДАР - Роден в Пирот. Преселва се със семейството си в България. Учи право в Софийския университет. Дипломира се в Загреб. През 1914 г. се установява в Пловдив, където остава до края на живота си. Два мандата е кмет на Пловдив (1939-1935 и 1936-1939).
ЗДРАВКОВ, МЛАДЕН ДЮЛБЕРОВ - Роден в 1842 в с. Продапча. Учи в Цариброд и Пирот и учителства в Цариброд, Звонци, Трън, Туроковци и Казичене.
ЗДРАВКОВ, ПЕТТКОВ, ПЕТЪР - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Извод от физика“ на Н. Геров ( 1849).
ЗОГРАФ, НИКОЛА ИВАНОВ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ЗЪБОВ, ПЕТЪР - Роден в Пирот. Следва право в Женева, откъдето при обявяването на Сръбско-българската
302
война 1885 г. заминава доброволец и се зачислява заедно с много български студенти от цяла Европа в Студентския легион. Преселва се в София. Като доктор по право участва в обществения живот на свободна България. Негово е посланието: „Нека българинът каже: „Аз обичам сърбина“, а сърбинът да каже: „Аз обичам българина и книгата му и езика му.“ Нека българи и сърби да боравят по всички свои градове и села така свободно, както на това се наслаждават и швейцарският французин, и швейцарският немец по цялата щастлива, мирна, демократична и така симпатична Швейцария!“
ИВАН (ДАСКАЛ ИВАН) - Роден в Пирот и учител в същия град до средата на XIX век, умира 1864 г.
ИВАН (ПОП ИВАН) - Роден в Пирот и свещеник в същия град. Спомоществовател за „Евангелие поучително“ на Софроний Врачански (1856).
ИВАН (ПОП ИВАН) - Свещеник в Ниш. Спомоществовател от Видин за „Часови благоговейния“.
ИВАНОВ, АНДРЕЙ - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в пета опълченска дружина.
ИВАНОВ, ДМИТРИ - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
ИВАНОВ, КРЪСТЮ - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Извод от физика“ на Н.Геров (1849).
ИВАНОВ, МИХАИЛ - Роден е в Цариброд. На 25 юни 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен в трета опълченска дружина, втора рота, а на 5 август с.г. преместен в трета дружина, втора рота. Уволнява се в края на юни 1878 г. и заминава за Пирот. Умира в София през 1896 г.
303
ИВАНОВ, РАНГЕЛ (АНГЕЛИН) - Роден в Кожници, внук на Григорий Българина. Доброволец в Сръбско-българската война в 1885 г. Задържа на върха Руй продължително време рота сръбски войници. На лобното му място е издигнат малък паметник.
ИВАНОВ, СТЕФАН - Роден в Стара Загора, учител в едно от първоначалните училища в Пирот (1872-1877).
ИВАНОВ, СТОЙЧО - Роден в Ниш. На 19 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и е зачислен в първа опълченска дружина, първа рота. Напуска опълчението на 1 август с.г.
ИГНАТОВ, СТОЙКО - Роден е в Пирот. На 8 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен във втора опълченска дружина, първа рота. За проявен героизъм при отбраната на Шипченския проход е награден със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ IV степен. Уволнен е от опълчението на 28 юни 1878 г.
ИВАНОВ, ЦВЯТКО - Собственик на хана в Цариброд, където в 1869 г. се помещава първото училище.
ИВАНОВИЧ, МИЛОЕ - Роден в Каменица, Нишко. Един от ръководителите на селските въстания в Северозападна България през 30-те и 40-те години на XIX век. Един от народните водачи в Нишко по време на Берковско-пиротското въстание (1834 -1837). Получава длъжността „башкнез“ ( главен кнез). Начело на отряд от 2000 души по време на Нишкото въстание от 1841 г. Ръководи въстанието в района на Каменица и Матеевац. При разгрома на въстанието той се укрепва заедно с дружината си в кулата в Каменица, където загива заедно със своите другари.
ИГНАТОВИЧ, МАРКО - Роден е в Ниш. На 18 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен във втора опълченска дружина, пета рота, след което преместен в осма дружина, четвърта рота.
304
ЙЕРОНИМ - Митрополит на Нишавска епархия от 1821 или 1822 г. Обвинен в подбудителство за въстанието през 1836 г. Същата година е изгонен от Пирот. Заменен е от митрополит Никтарий.
ИКОНОМОВ, АНТИМ - Свещеник в Пирот, спомоществовател за „Месецослов“ на П. Радев (1857).
ИКОНОМОВ, МИХАИЛ - Свещеник в Ниш, спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“ (1852).
ИЛЕВ, СТЕПАН - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Враня и бива зачислен в трета опълченска дружина.
ИЛИЕВ, ГЕОРГИ - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Първа храна“ (1858).
ИЛИЕВ РАДО - Роден в Пирот. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен във втора опълченска дружина, втора рота.
ИЛИН, ИВАН X. - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ИЛИЧ, КИРО (ДАСКАЛ КИРО) - Роден в с. Маклище, Пиротски окръг. Завършва Белградската семинария. Подкрепян и препоръчан от владиката Партений. Като учител в Пирот, за изненада на всички, той се опитва да въведе сръбския език в преподаването, за което учениците и училищното настоятелство го изгонват от училището и от града. На негово място е назначен пиротчанинът С. Христов.
ИЛИЧ, НИКОЛАЙ - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в пета опълченска дружина.
305
ЙОАНИКИЙ - Игумен на Погановския манастир край Цариброд (30-те до 70-те години на XIX век). Роден е в Петърлаш. Светското му име е Здравко - Поп Здравко.
ЙОВАН - Учител в Пирот през 1725 г.
ЙОВАНОВ, СТОЙКО - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и е зачислен в първа опълченска дружина.
КАРАКАШЕВ, ЙОСИФ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КИРИН, САВА - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КИРКОВ, ВОИН - Роден в Пирот, избиран за депутат в сръбската скупщина в продължение на 25 години. Женен за сестрата на бивш сръбски министър, от който брак има син, митрополит в присъединените към Сърбия земи. В писмо до Елисей Манов в София, известен български учител в Пирот преди Освобождението, той пише: „Търсих портрета на покойния Каблешков, където сме се фотографирали. Аз го имах у дома си, но нали знаеш моята къща колко пъти е обискирана от сърбите и всичките ми знаменити неща отишли са. Затова аз бях дал на брат ми - доктора, портрета от първия български черковно-народен събор в Цариград и той го е запазил до днес.“
КИРОВ, КРЪСТЬО - Роден в Пирот и учител в пиротското първоначално училище от 1872 г., впоследствие свещеник в същия град.
КИРЧЕВ, ТОДОР - Роден е в Пирот. На 29 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и е зачислен във втора опълченска дружина, първа рота. След Освобождението се установява в Цариброд, но след време се преселва в София.
306
КОНСТАНТИН - Свещеник в Ниш от 40-те до 60-те години на XIX век. Поддържа кореспонденция с Неофит Рилски, спомоществовател за „Служба Св. Харалампия“ (1843).
КОСТАНДИЯ (ПОП КОСТАНДИ) - Иконом в Пирот, арестуван в 1860 г. и отведен в Цариград заедно с митрополита Антим.
КОНСТАНТИН (ПОП КОНСТАНТИН) - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Извод от физика“ на Н. Геров (1849).
КОСТАДИН (ПОП КОСТАДИН) - Свещеник в Ниш (1861).
КОСТОВ, ГЕОРГИ - Роден в Пирот. Заминава за Цариград и постъпва в Казк-алая на Михаил Чайковаки (Садък паша), където достига до чин юзбаши. Служи в Шумен, Одрин и Дамаск. Командва ескадрон. Взима участие в Априлското въстание в Пазарджишко. През Сръбско-турската война е доброволец в четата на Панайот Хитов. След края на войната заминава за Румъния. При обявяването на Руско-турската война постъпва в Българското опълчение и на 21 април е зачислен в първа дружина, първа рота. На 10 юли с.г. е произведен в унтерофицер. Загива в боевете на Шипка на 9 август 1877 г.
КОСТОВ (КОСТАНТИНОВ), ДИМИТЪР - Роден в Ниш. На 29 април 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен в трета опълченска дружина, първа рота. Ранен е в боевете при Стара Загора на 19 юли с.г. През декември е изписан от болницата и изпратен отново в дружината си. Уволнен е на 1 септември 1878 г. след тежко заболяване.
КОСТОВ, ПЕНЧО - Роден в Пирот. Участва като доброволец в Сръбско-турската война в доброволческата бригада на генерал Черняев. След войната заминава за Румъния.
307
КОТЕ (ДАСКАЛ КОТЕ) - Учител в Пирот в средата на XIX век.
КРОТКИН, Т. П. - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КРЪСТЕВ, ГЕОРГИ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КРЪСТЕВ, КОТЕ - Виден гражданин на Пирот, след Освобождението търговец в София. Баща на литературния критик д-р Кръстев. В дома му пиротчани решават да напишат протестно писмо против сръбските насилия над българите, за да ги принудят да се заявят като сърби.
КРЪСТЕВ (Д-Р КРЪСТЕВ), КИРИЛ. Роден в Пирот. След 1878 г. се преселва със семейството си в София. Литературен критик и редактор на литературно-философското списание „Мисъл“.
КРЪСТЕВ, КРЪСТА М. - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КРЪСТЕВ, РАКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КРЪСТЕВИ (БРАТЯ КРЪСТЕВИ) - Спомоществователи на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КУКЛОВ, ЙОСИФ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
КУКЛИН, КОТО - Организира съпротивата в Пирот срещу натиска на сръбските власти над българското население в града да се подпише под сръбски адрес, че иска да остане в Сърбия.
308
КУЧУЛА, ЦВЯТКО - Водач на отряд по време на Нишкото въстание през 1841 г.
ЛАЗАРОВИЧ, ГЕОРГИ - Роден в Пирот. Учител в с. Мошино (дн. квартал на Перник) от 1856 г.
ЛИЛОВ, МАНО - Роден в Пирот. Представител на тъкаческия еснаф в Пирот. Търгува с Виена, Лайпциг, Цариград и Мала Азия. Един от най-ярките борци против гръцката патриаршия; баща на Елисей Манов и син на поп Георги Дюстабанов.
МАНОВ, ЕЛЕНКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
МАНОВ, ЕЛИСЕЙ - Роден в Пирот. Учител в едно от първоначалните училища в Пирот ( 1872-1876). Развива читалищна дейност. Популяризира в Пиротско ранните песни на П. Р. Славейков, Ц. Ганчев, Великов и др. български възрожденци. Написва редица протестни писма от името на пиротчани против откъсването на Пирот и Пиротско от България. След 1878 г. се преселва в София и работи в Сметната палата. Почива на 1 март 1931 г. в София.
МАНОВ, НИКОЛА - Роден в Пирот през 1848 г. Учител в Гумендже (1873-1876).
МАНОИЛОВ, ЗАХАРИ - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“, превел Ав. Попстоянов (1852).
МАНЧО КРЪСТИК - Роден в Пирот, в началото на 50те години емигрира като търговец в Сърбия, където сътрудничи на българската политическа емиграция. Инициатор за изпращане на петиция до Горчаков. Съставя заедно с Д. Петрович план за въстание и в Димитракиевата буна ръководи бойните действия в района на турско-сръбската граница. След разгрома на буната заминава за Сърбия,
309
откъдето по искане от Турция е екстрадиран и съден във Видин. Осъден е на заточение. Умира в Цариградския затвор при неизяснени обстоятелства.
МАНОВ, ЕЛИСЕЙ - Роден в Пирот през втората половина на XIX век, внук на свещеник Георги Дюстабанлията и син на Мано Лилов. След като завършва петокласното училище, става учител в Пирот. Изучава руски език, организира читалищното дело. Участва в организирането на съпротива против сръбската окупация на Пирот, след което с голяма група пиротчани се преселва в България. Остава няколко години като учител в Пирдоп и в 1884 г. се установява също като учител в Цариброд, за да е по-близо до родния град Пирот. Записва се доброволец във войната от 1885 г. След войната живее със семейството си в София. Посещава пограничните села заедно с Константин Иречек и проф. Златарски, на които помага в изследванията на тамошния край.
МАРИНОВ, ИВАН - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „История на великий Александра Македонеца“, превел Хр. Василев (1844).
МАРКО ПАПУКЧИ - Представител на Папукчийския еснаф в Ниш и дарител за църквата „Св. Никола“ (1722).
МАРКОВИЧ, СРЕТЕН - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в четвърта опълченска дружина.
МЕЧКОНЕВ, ГЕОРГИ ВЕСОВ - Роден в Пирот. Учител в едно от първоначалните училища на същия град от 1871 г. След Освобождението е офицер в българската войска с чин подполковник.
МИЛАДИН (ПОП МИЛАДИН) - Свещеник в Пирот, спомоществовател за „Първа храна“ (1858).
МИЛЕНКОВИЧ, СПАС - Роден в Поганово
310
(Царибродско). През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
МИЛЕТИЙ - Нишки митрополит, обесен в Ниш през 1821 г. заедно с 5 други свещеници и миряни по обвинение за съучастничество в сръбското въстание.
МИЛИН, ЖИВКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
МИЛОРАДОВ, ЙОВАН - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
МИНЧОВ, ИВАНЧО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ (1872).
МИРЧА (ПОП МИРЧА) - Свещеник в Ниш. В 1773 г. отстранен като бунтовник с обвинение, че внася смут всред мирния народ и изпратен в Крива паланка.
МИХАЙЛОВ, ДИМИТЪР - Роден в Ниш. Учи в Русия, през 60-те години на XIX век - следва в Казанския университет.
МИЦЕ ЧОРБАДЖИ - Селянин от Нишко, обвинен в заговор и заточен в Мала Азия (1841).
МЛАДЕН (ПОП МЛАДЕН) - Свещеник, спомоществовател от Ниш за „Кратка всеобща история от Смарагдова“, преведена от Й. Груев (1858). Заточен в Мала Азия (1861).
НАУМ (ПОП НАУМ)Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Служба Св. Харалампия“, превод от Неофит Рилски (1843) и за „История на великий Александра Македонеца“, превод на Хр. Василев.
311
НЕШО (ЧОРБАДЖИ НЕШО) - Виден пиротски гражданин, който играе активна роля в Пиротското въстание през 1836 г.
НИКОЛА (ПОП НИКОЛА) - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“, преведено от Попстоянов (1852).
НИКОЛОВ, АЛЕКСИ (АЛЕКСО, АЛЕКСЕЙ) - Роден 1855 г. в Пирот. На 29 юни 1877 г. постъпва в Българското опълчение и е зачислен в осма дружина, втора рота. На 5 август е приведен в първа дружина, трета рота. Уволнен е на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в градовете Видин, Тутракан, Лом и работи като митнически стражар. Почива в Лом на 3 октомври 1919 г.
НИКОЛОВ, ПЕТЪР — Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
НИШКИ, ВИКТОР (светско име Чолаков) - Роден в Калофер и замонашен в Хилендар. В 1835 г. изпратен като таксидиот в Ниш. Представител на Нишката епархия на Църковно-народния събор в 1871 г. в Цариград. Ръкоположен в 1872 г. за екзархийски Нишки митрополит. За да се хареса на населението, събира данъците в намален размер. Сръбското представителство в Цариград се оплаква от него, че не спазвал принципите за народностната свобода и той бива принуден временно да се оттегли в Лесковац. По време на Сръбско-турската война, когато някои от свещениците избягват в Сърбия, Виктор Нишки признава върховенството на Белградската митрополия.
НИКТАРИЙ - Митрополит в Пирот от 1836 г. Оставя добри спомени всред населението със своето добродушие и застъпничество пред властите. Умира в 1854 г. и е погребан в старата пиротска черква.
НОВИН, ВЕЛИЧКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
312
ПАВЕЛ (ХАДЖИ ПАВЕЛ) - Дарител за строежа на дървата „Св. Никола“ в Ниш ( 1722).
ПАВЕЛ (ДАСКАЛ ПАВЕЛ) - Учител в Ниш 1731.
ПАВЛОВ, ИВАНЧО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ПАВЛОВ, ПЕТЪР - Роден е в Пирот. На 11 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен във втора опълченска дружина, пета рота. Напуска опълчението на 1 юни с.г.
ПАВЛОВ, СИМЕОН КРЪСТЕВ - Роден в Пирот 1953 г., учи в Софийското класно училище, в Пловдивската гимназия и в Загреб. Учител в Пирот 1871 г. Завършва Загребското реално училище (1872-1876). Постъпва на военна служба в Белград при коменданта на Княжевската бригада, за да участва в Сръбско-турската война през 1876 г. Слуша лекции в Химическия факултет на Пражкия университет (1876-1877). През април 1878 г. с група българи заминава за Сан Стефано да отстоява интересите на българите от западните предели. Учител в Пирот през 1871. Секретар на читалище „Просвета“ в Пирот (1872). Дописник за вестниците „Право“ и „Българин“, където помества статията „Едно питане за сръбско-българските предели“ (1878). След Освобождението член на Българското книжовно дружество. Организира протести срещу сръбската политика в Пиротско и Нишко, като изпраща разобличителни материали на руски, френски и чешки вестници. Учител във Враца.
ПАВЛОВИЧ (ПАВЛОВ), НИКОЛАЙ (НИКОЛА) - Роден е в Ниш. На 18 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен във втора опълченска дружина, пета рота, а на 20 юни е преместен в осма дружина, 4 рота. Уволнен е на 8 юли 1878 г.
313
ПАНОВ, ГЕОРГИ - Роден в с. Расница, Пиротско. Останал сирак, заминава да учи в Пирот, оттам - в Пловдив, където завършва Пловдивската семинария. Връща се в Пирот, където е назначен за учител заедно с Кръсто К. Бахчеванов, Георги Табаков, Елисей Манов и Никола Петров. Учителства две години, след което напуска, за да замине за Русия, където да продължи образованието си. Задържат го слуховете за предстояща Руско-турска война и той остава учител в Трън. В 1878 г. взима участие в организиране на съпротивата в Пиротско против сръбската окупация. След Берлинския конгрес се преселва в София където работи в Министерството на правосъдието. Единият му син е Никола Панов - известен адвокат в София и запасен капитан, който загива при атентата в храма „Св. Неделя“, другите му двама синове са офицери в българската армия с високи чинове.
ПАНЧЕВ, НОТА - Учител в Пирот. Спомоществовател за „Български народен сборник“ на В. Чолаков (1872).
ПАНЧЕВ, СТЕФАН - Учител в Пирот (1873).
ПАНЧОВ, ПАНТЕЛЕЙ (ПОТА) - Роден в Пирот. Учител (1867-1875) и свещеник в Пирот.
ПАРТЕНИЙ (ПАРТЕНИЙ ЗОГРАФСКИ), светско име ПАВЕЛ ХАДЖИВАСИЛКОВ ТРИЗЛЬОВСКИ - От 1867 г. Митрополит Нишавски в Пирот. Роден в Галичене, Дебърско, в 1818 г. Учи в килийното училище в Дебърския манастир „Св. Йоан Предтеча Бигор“, от 1835 г. - при Димитър Миладинов в Охрид, в Призрен и в Солун (1837-1838), в Атинската семинария (1839-1842), в Кишиневската семинария (1842-1847) и в Московската духовна академия (1848-1850). Известно време е възпитател на императорските деца в Петербург, пребивава в Париж, а след това се замонашва в Зографския манастир. Открива богословско училище при Зографския манастир и преподава в него (1851—1852), учител в Богословското училище на о. Халки ( 1853-1855), настоятел на българската църква и управител на българското училище в Цариград.
314
На 20 октомври е ръкоположен за Полянски епископ в Кукуш. От 1867 до 1874 г. е Нишавски митрополит в Пирот. Въвежда българския език в училището и в църквата, за което е преследван от Патриаршията. По инициатива на някои местни първенци срещу него до Екзархията се изпраща оплакване с обвинение в сребролюбие. За разследване на обвинението като екзархийски пратеник в Пирот пристига бъдещият екзарх Йосиф, а след него и митрополитите: Григори, Доситей, Милетия и Иларион. След време Партений е повикан в Цариград, където почива на 7 февруари 1876 г. Погребан е в двора на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград.
ПАСАРЕВ, ПЕТЪР Г. - Учител в едно от първоначалните училища на Пирот, а след 1878 г. свещеник в Пловдив.
ПАСАРЕВ, ХРИСТО ГЕОРГИЕВ (ДАСКАЛ РИСТО) - Роден в Пещера и учител в Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1866-1870). Владиката Партений го поканва в 1870 г. за учител в Пирот. С идването му в Пирот се отваря и трето училище, а от училищата се исхвърля старият славянски език и се заменя с български. Поставя основите на класното училище в Пирот, което до идването на сърбите в 1878 г. има 4 класа и работи по програмата на Пловдивското класно училище. Става инициатор за откриване в града на читалище „Просвещение“. Опитва се да открие девическо училище, в което среща съпротива от страна на пиротските чорбаджии. Арестуван от сърбите в 1878 г.
ПЕЕВ, ТАКО - Занася в Сан Стефано протестно писмо от пиротчани за сръбските преследвания на всяка българска изява.
ПЕЙЧО (ДАСКАЛ ПЕЙЧО) - Учител в Пирот, застрелян от сърбите след оттеглянето на българските войски след Сръбско-българската война. Написал е записки за историята на Пиротския край, които са унищожени през войната. Баща на Даскал Коте.
315
ПЕНЧИН, ТОМА - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ПЕНЧОВ, ЕЛЕНКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ПЕТРОВ, ИЛЯ - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в четвърта опълченска дружина.
ПЕТРОВ, НИКОЛА - Роден в Пирот. Учител в едно от първоначалните училища на същия град ( 1872-1973).
ПЕТРОВ, ТОША X. Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ПЕТРОВИЧ, ИВАН - Роден в Пирот. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
ПЕТЪР (ДАСКАЛ ПЕТЪР) - Роден в Пирот, учител в същия град, умира около 1864 г.
ПЕТЪР (ПОП ПЕТЪР) - Свещеник в Пирот. Участва в борбите и протестите на българите от Пиротско против отделянето им от България.
ПЛАТНАР, Д. ИВАН - Настоятел на в-к „Право“ за Пирот (1868-1871).
ПОПГЕОРГИЕВ (ГЕОРГИЕВ), ХРИСТО - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Служба Св. Харалампия“, превод от Неофит Рилски ( 1843).
ПОПОВИЧ, ЙОВАН - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“, превел Ав. Попстоянов (1852).
316
ПОПОВИЧ, АНГЕЛ - Роден в Пирот. На 28 април 1877 г. постъпва в Българското опълчение и е зачислен в първа дружина на първа рота.
ПОПОВИЧ, ПЕТЪР - Роден в Ниш. През май 1877 постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и е зачислен в IV опълченска дружина.
РАДОСЛАВ (БАКАЛ РАДОСЛАВ) - Представител на Бакалския еснаф в Ниш и дарител за църквата „Св. Никола“ (1722).
РАЙКОВ, СТАНКО - Свещеник в Пирот през 40-те и 50-те години на XIX век. Спомоществовател за „Извод от физика“ на Найден Геров (1849) и за „Житие Св. Григория Омиритского“ (1852).
РАКИЧ, АЛЕКСАНДЪР - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград.
РАНГЕЛOB, КИРКА - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
РАНГЕЛОВ, КОСТА (КОЦА) - Роден в Пирот и учител в едно от първоначалните училища на същия град през 70те години на XIX век. Спомоществовател на „Куткудачка“ на Кр. Пишурка (1871).
РАНГЕЛОВ, МИЛКО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Ниш (1872).
РАНЧЕВ, АЛЕКСИЙ - Роден е в Пирот през 1861 г. На 6 май 1877 постъпва в Българското опълчение и бива зачислен в първа дружина, първа рота. Уволнен е от опълчението на 4 юли 1878 г. След Освобождението се установява в София. През 1918 г. се преселва в Цариброд, но след откъсването на Западните покрайнини от България той се връща отново в София, където умира на 21 март 1921.
317
РАНЧЕВ, ВАСИЛ - Роден в Пирот. На 6 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен във втора опълченска дружина, пета рота, на 12 юни е преведен в първа рота, а уволнен на 3 юли 1878 г.
РИКОВ, СТАНЮ - Свещеник в Пирот, спомоществовател за „Увод от физика“ на Н. Геров (1849).
РОПОТСКИ, ЖИВКО - Първи учител в Цариброд (1869).
РУСЕВА, МАРИЯ - Родена в Стара Загора, завършила Старозагорското петокласно девическо училище. Поканена е от настоятелството на читалище „Просвещение“ за учителка в девическото училище в Пирот (1870-1877). Поради войната в 1877 г. тя се прибира в Стара Загора, където загива при опожаряването на града.
САВА, ДЯКОН X. - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
САКЕЛАРИЙ, ПОП ДИМИТЪР - Свещеник в Ниш (1861).
СЕМЕРДЖИЕВ, КОЦЕ КРЪСТОВ - Учител в Пирот през 70-те и 80-те години на XIX век.
СЛАВКОВ, ГРИГОРИЙ - Роден е в Пирот през 1850 г. На 19 април 1877 г. постъпва във втора опълченска дружина, 4 рота. За проявен героизъм при отбраната на Шипка е награден със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ 1Устепен. Уволнен е на 24 юни 1878 г. с чин унтерофицер. След Освобождението се установява във Видин, където до пенсионирането си работи в митницата. Избиран е за съдебен заседател и за църковен настоятел. Умира на 19 април 1921 г, в същия град.
318
СПАС - Роден в Пирот, учител и свещеник в родния си град (1720-1740).
СРЪНДАК, НИКОЛА - Водач на отряд от 1000 въстаници от Запланско по време на Нишкото въстание от 1841 г.
СТАМЕНКОВИЧ, ТРАЙКО - Роден в Ниш. Участва като доброволец в Сръбско-турската война в доброволческата бригада на генерал Черняев. След края на войната заминава за Румъния.
СТАМЕНОВ, ТОГА - Учител в Цариброд, заместил Живко Ропотски в 1870 г., когато училището се премества в манастира „Св. Димитър“.
СТАМЕНОВ, ДЖЮНО - Роден в Пирот. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в пета опълченска дружина.
СТАНКО БОЯДЖИ - Нишки гражданин, обвинен в заговор по време на Нишкото въстание от 1841 г., заточен в Мала Азия.
СТАНКОВ, АНДРЕЙ - Свещеник в Пирот, спомоществовател за „Кратка всеобща история от Смарагдова“, превод Й. Груев (1958).
СТАНКОВ, ИВАН - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Ниш (1872).
СТАНКОВИ (БРАТЯ СТАНКОВИ) - Спомоществователи на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
СТАНОЕВ, НАЙДЕН - Роден в Райчиловци, Босилеградско. Учител в Божица, Босилеградско след 1860 г.
319
СТАНОЯ (ПОП СТАНОЙ), ЙЕРОНИМ - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Кратка всеобща история от Смарагдова“, превод Й. Груев ( 1858).
СТЕФАН (МУМДЖИ СТЕФАН) - Представител на Свещарския еснаф в Ниш и дарител за църквата „Св. Никола“ (1722).
СТЕФАНА - Учителка в Пирот (1876).
СТЕФАНОВИ (БРАТЯ СТЕФАНОВИ) - Спомоществователи на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
СТОЙЧО - Учител и свещеник в Пирот в началото на XVIII век.
СТОЯН (КИР СТОЯН) - Търговец от Ниш и настоятел за изграждането на църквата „Св. Никола“ в 1722 г.
СТОЯН ЧАВДАР - Нишки гражданин, обвинен в заговор по време на Нишкото въстание от 1841 г.
СТОЯНОВ, ПЕНЧО - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Житие Св. Григория Омиритского“ (1852).
СТОЯНОВ, ХРИСТО - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в VI опълченска дружина.
СТОЯНОВ, ГЕОРГИ - Свещеник в Пирот. Спомоществовател за „Български народен сборник“ на В. Чолаков (1872).
СТОЯНОВИЧ (СТОЯНОВ), АНТОН - Роден е в Ниш. На 7 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение и бива зачислен в трета опълченска дружина, четвърта рота. За
320
проявен героизъм в боевете на Шипка през август с.г. е награден със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ IV степен. Уволнен е от опълчението на 28 юни 1878 г. След Освобождението живее в Русе, където умира на 3 август 1897 г.
СТОЯНОВИЧ, ГЕОРГИЙ - Роден в Ниш. На 16 май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Браила и бива зачислен в първа опълченска дружина.
СУБАНОВИЧ, СТЕНО - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Букурещ и бива зачислен в четвърта опълченска дружина.
СТОЯНЧУ (ПОП СТОЯНЧУ) - Свещеник в Ниш (1861).
ТАБАКОВ, ГЕОРГИ ИВ. - Роден в Пирот и учител в класното училище на същия град (1872-1878). Арестуван от сърбите в 1878, след което се преселва в София и работи като висш чиновник в Министерството на финансите.
ТАСА - Учител в Ниш през 1858 г.
ТЕОДОР - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Часови благоговейния“ (1850).
ТЕОФИЛАКТ - Свещеник в Ниш през 1861 г.
ТОДОР (ПОП ТОДОР) - Свещеник в Ниш. Спомоществовател за „Часови благоговейния“, превод Г. Йошев (1850).
ТОШИН, НИКОЛЧО - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Ниш (1872).
ФИЛИП (ПОП ФИЛИП) - Свещеник в Ниш (1760).
321
ФИЛИПОВ, НЕШО (ХАДЖИ НЕШО) - Виден пиротски гражданин, играл значителна роля в защитата на българите по време на въстанието 1836 г.
ФРЕДИЧ, ГЕОРГИ А. Роден е в Ниш. На 19 април 1877 г. постъпва в Българското опълчение, като пристига от Болград, Бесарабия, и бива зачислен в първа опълченска дружина, трета рота. Уволнен е на 30 май 1878 г. с мотивите „да завърши следването си в Академията“.След Освобождението живее в Радомир. През 1922 г. е представен за награждаване с орден „За храброст“ IV степен. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.
ХРИСТО (ПОП ХРИСТО) - Свещеник в Ниш (средата на XIX век). Спомоществовател за „Кратка всеобща история от Смарагдова“, превод Йоаким Груев.
ХРИСТОВ, АЛЕКСИ - Роден в Пирот и учител в едно от първоначалните училища на същия град след 1872 г.
ХРИСТОВ, С. - Роден в Пирот, завършил IV клас на Пловдивската семинария. От 1871 г. учител в класното училище в Пирот. Автор на студията „Пиротският окръг и неговото население“, отпечатана в „Сборник за народни умотворения“ през 1894 г.
ХРИСТОВ, ПЕТЪР - Роден в Ниш. През май 1877 г. постъпва в Българското опълчение. Пристига от Белград и бива зачислен в шеста опълченска дружина.
ХРИСТОДУЛОВ, ГЕОРГИ - Лекар в Пирот, спомоществовател на читалище „Просвета“ (1872).
ЦАРИБРОТЛИ, ГЕОРГИ СТАМАТОВ - Спомоществовател на читалище „Просвета“ в Пирот (1872).
ЦВЕТКОВ, МИЛАН - Роден е 1843 г. в Пирот. През 1876 г. емигрира в Румъния. На 2 май 1877 г. постъпва в Българското
322
опълчение и бива зачислен във втора опълченска дружина, първа рота.
ЦВЯТКО - Един от организаторите на въстанието в Пиротско. Убит по жесток начин по заповед на княз Милош.
ЧИФЛИКЧИ, КИРА МАЛИН - Спомоществовател на читалище „Просвета“ (1872).
ЧОХАДЖИ, ДИМИТЪР - Роден в Ниш, търговец в Цариград. Подарява 2000 жълтици за построяване църква в родния си град (1857).
ЧОХАДЖИЕВ, ГЕОРГИ НИКОЛОВ - Роден в Ниш през 1829 г. в семейство на търговец. Учи лесоинженерство в Брюксел. Участва в похода на Гарибалди. Работи като инженер в Дебър. След Освобождението е капитан в българските инженерни войски. Живее в София и се занимава с агрономство. Един от организаторите на Българското земеделско дружество (1895). Член е на редколегията на списание „Орало“. В 1895 г. е избран за член на Парижката академия на изобретателите и изложителите. Умира в 1919 г.
ШИШКОВ, ПЕТЪР (ИКОНОМ ПОП ПЕТЪР) - Роден на 12 юни 1843 г. в Пирот. Учи в Пиротското килийно училище при даскал Панчо Бошков. На 16 години работи като терзия, напуска занаята и става свещеник (1867). Изучава гръцки при тогавашния пиротски владика Антим. По време на митрополит Евстатий Пелагонийски той получава титлата „иконом“. През 1877 г. взима активно участие в борбата на нишавските българи против сръбската администрация, организира протести на българите срещу насилията и грабителството на чиновниците. В София се среща с княз Дондуков и го моли да се застъпи за българското население в Пиротския окръг. Получава като дар от Дондуков червени одежди. Арестуван е от сръбските власти и се принуждава да се изсели в София. Година по-късно той е определен за член на комисията по определяне на сръбско-
323
българската граница. Установява се в Цариброд, където редом със свещеническата си дейност се занимава и с винена търговия. Като свещеник в Цариброд той е и архиерейски наместник до 1884 г. Поради преследване от свещениците след свалянето на Милетий той не свещенодейства в продължение на три години. Синодът го осъжда на 6 месеца затвор в Кокалянския манастир. След един месец той е помилван и назначен за свещеник в енориите в София, Кюстендил и Самоков, което той не приема, докато го назначат свещеник в Цариброд. Там той в лични разговори убеждава много пиротчани, вместо да се изселват от Пирот към София, да се установят в Цариброд, за да са по-близо до родния край. На неговата инициатива се дължи построяването на пансиона, новата църковна сграда и прогимназията в Цариброд. Настоявал е, за да не се харчат излишни пари за строеж, джамията да се преустрои на черква, но срещнал съпротива от защитниците на религиозните права. Допринася много за издействането градецът да се превърне в околийски център, което се оказва от голямо значение за неговото бързо нарастване и развитие. Умира в Цариброд на 13 януари 1912 г.
ЯНКОВИЧ, ГЕОРГИ (ПОП ГЕОРГИ) - Един от организаторите на Нишкото въстание от 1841 г. Подбужда българите да въстанат с уверението, че сръбският княз Михаил ще им дойде на помощ. Няколко месеца преди въстанието занася в Сърбия адреси, подписани от българското население. Среща се и с руския консул в Белград.