Илия Гарашанин

Син на Милутин С. Гарашанин, един от вождовете на „уставобранителите" - противници на династията на Обреновичите и привърженици на Караджорджевичите. Учи в гръцко училище, после в немско в Банат. Известно време се занимава с търговия като баща си. През 1837 г. княз Милош Караджорджевич въвежда редовна военна служба и го назначава за главнокомандващ на армията. По-късно заема постовете зам.министър и министър на вътрешните работи. След революцията през 1848 г. се дистанцира от Русия. Гравитира към Франция. През 1852 г. е премиер-министър и министър на външните работи. Пенсиониран по искане на руския император Никола I през 1853 г., но през 1858 отново поема Министерството на вътрешните работи, а от 1861 до 1867 е премиерминистър и министър на външните работи. Илия Гарашанин е радетел за сближение на съседните славянски народи със Сърбия. Публикува т.нар. „Начертание" - план за една бъдеща южнославянска дьржава.

Концепцията за бъдещата външна политика на Сърбия е дело на Адам Чарториски, лидер на полската емиграция в Европа, и Франьо Зах, негов емисар в Сърбия. В „Начертание" Гарашанин излага предимно своя оригинална концепция. Основните му предпоставки са: след разгрома на европейската част на Отоманската империя трябва да бъде осуетено заменянето й от друга европейска сила, най-вероятно Австрия. И Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили - Франция и Англия. Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останалите южни славяни и балканските народи, придържащи се към тезата „Балкана - за балканските народи". За да бъде според Гарашанин изградена независима сръбска южнославякска държава, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа.независимост и излаз на море.

Концепциите на Гарашанин се възприемат от всички десни сръбски формации и преди 1918 година, и по-късно. Вижданията обаче за създаване на южнославянска държава трудно се издигат от тесногръдото към широкото славянско схващане.