Патеричните разкази в българската средновековна литература
Светлина Николова
ПРИЛОЖЕНИЯ
СВОДЕН ПАТЕРИК:
СЪПИСАНЇѦ Ѿ ПОȢЧЕНЇИ И Ѿ ПОВѢСТЇИ И Ѿ ЖИТЇИ ПРѢПОД(О)БНЫИХЪ И Б(О)ГОНОСНЫХЪ ѠТ(Е)ЦЪ НАШИХЪ
[[ Липсват страници 354–355, 358–359, 362–363, 366–367 ]]
- Факсимилета [[не са били сканирани]]
- Списък на обнародваните произведения от Сводния патерик
- Коментар
ТЕКСТ НА СВОДНИЯ ПАТЕРИK:
- Галерия (стр. 147—384)
- Като .pdf файл (27.7 Мб)
СПИСЪК НА ОБНАРОДВАНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ СВОДНИЯ ПАТЕРИК [1]
1. За каменаря Евлогий 147
2. Евлогий и прокаженият 152
3. За златаря Андроник и жена му Атанасия 154
4. За благородничката Анастасия 158
5. Отец Памво и ученикът му 160
6. За отец Патермутие 161
7. За монаха, който произхождал от богато семейство, но не се срамувал да продава кошници в своя град 162
8. За отец Пинуфий 162
9. За монаха, който пазел грижливо манастирското имущество 167
10. За монаха, съгрешил със сродницата си 167
11. Как да бъдат избягнати скверните мисли 168
12. Отшелникът и блудницата 168
13. За монаха, който искал да се ожени за дъщерята на езичник 169
14. За тивейския старец, син на жрец, чул разговора на дяволите 170
15. За монаха, който бил подлъган от дявола да продава произведеното 171
16. За ава Пахомие 173
17. За монаха-затвориик 174
18. За жената, която отклонила монаха от грях 175
19. За монаха и дъщерята на хазяина му 176
20. За мъжа и жената, които изплатили дълговете си благодарение на разбойника 177
21. За девойката, пленена от персите 178
22. Монахът и ученикът му 179
23. За игумена, който не пожелал да приеме сиромаха 180
24. За монаха, който отстъпил камилата си на друг 181
25. За младия монах, срещнат от отец Данил, когато излизал от банята 182
26. За стареца, който учел учениците си да не остават в Александрия повече от три дни 183
27. За същия Евлогий 184
28. За презвитера, който видял как ангелите дават на различните монаси различни подаръци 184
29. За отец Висарион, който подарил село на женски манастир 185
30. За жената, отишла да се изповяда при отец Неофит 188
31. За човека, който се препирал с дяволите три часа преди смъртта си 190
32. За монасите, пленени в Африка 192
33. За човека, който изповядал греховете си на монах 196
34. За човека, който се изповядал пред образа на Христос 197
35. За момъка, който съблякъл мъртвата девойка в гроба 198
36. За отец Христофор 200
37. Разговорът на Макарий Александрийски с двама ангели 201
38. За разбойниците, които искали да нападнат женски манастир 204
39. Завистливият монах 205
40. Отец Герасим и лъвът 206
41. За Георги Арселаит, който напълнил бъчвите с масло 209
42. Георги Арселаит и осмината сарацини 209
43. Отец Георги и патриархът 209
44. За Даниил Скитски и монахинята, която се преструвала на пияна 211
45. Разбойникът Давид 213
46. За жената, която убила мъжа си и синовете си заради един монах 215
47. За монаха Йоан и Йоан Кръстител 216
48. За двама монаси — римлянин и египтянин 217
49. Отец Кириак и Богородица 218
1. Тъй като по-голямата част от произведенията в ръкописа нямат заглавия, за единство тук на всички творби са поставени новобългарски заглавия.
422
50. Отец Кириак и несторианинът Теофан 219
51. За монасите от манастира, които се уплашили от трудния живот на отшелниците 220
52. За Леонтий, папа римски, който написал послание до архиепископ Флавиан 221
53. За папа Леонтий, който слязъл в гроба на апостол Петър 221
54. За картагенския воевода 222
55. За монаха, който искал да наблюдава екзекуцията на убиец 223
56. За отец Павел, който хранел лъв 224
57. Ава Сергий и лъвът 224
58. Ава Пимен и леопардът 224
59. За отец Стефан 225
60. За отец Йоан, който отхвърлял тялото на другия моиах 225
61. За отец Христодул, който чувал ехото от литургията 226
62. За стареца и двамата екзекувитори 226
63. За монаха, който не знаел как желае да бъде погребан 227
64. За монаха, който бил ръкоположен за свещеник от епископ еретик 227
65. За мъжа, който се отрекъл от дадената милостиня 228
66. За монаха, чиито грехове били простени след смъртта му заради молитвите на братята му 229
67. За свещеника, който се отказал от християнството, за да запази богатството си 230
68. Философът Евагрий и епископ Синесий 232
69. Видението на отец Козма 234
70. За монаха, който напуснал манастира и бил убит от езически княз 237
71. За отец Павел, който спрял кипенето с ръка 238
72. За отец Макарий, който отгледал две лъвчета 240
73. За ангела, заради когото умрели някои от грешните селяни 243
74. За препростия Павел, чийто ученик бил поставен в ада 244
75. Горделивият монах 245
76. За монаха, който бил обвинен несправедливо в кражба 248
77. За отец Макарий, който възкресил мъртвец 251
78. Юношата и влъхвата 253
79. За монаха, който видял как се разделя тялото от душата 255
80. За стареца, който стоял пред вратата на умиращ богаташ 256
81. За отец Маркел, в чийто образ дяволът изкушавал жените от едно село 256
82. За монаха, който искал да прилича на Исак или Йов 258
83. За царския пратеник 261
84. За друг царски пратеник 262
85. За богаташа, който раздал богатството си и намерил камък от дрехата на Арон 263
86. За монаха, който носил хляб на двама други монаси 261
87. За ава Йоан от Хузива, който бил убит от варварите 265
88. За отец Макарий и дявола, носещ съдове, пълни с изкушения 266
89. За отец Макарий и дяволът, който носел тикви на монасите 268
90. За Павел простия, който наблюдавал влизащите и излизащите от църквата хора 269
91. За жената на търговеца 271
92. За младия смирен монах 272
93. За иконома, който прозрял, че ще умре 273
94. За трите отшелнички 273
95. За свещеника, отлъчен от своя епископ 276
96. За друг свещеник, отлъчен подобно на предишния 277
97. За свещеника, който попаднал в блудство 278
98. За двамата братя, които се ненавиждали 279
99. За жената, която била намерена от отец Марко на пуст остров 283
100. За семейството на бедния обущар 285
101. Милостивият монах - 287
102. За тримата слепци 288
103. За блудницата, която някога дала цялото си богатство на един юноша, който искал да се обеси 289
104. За еврейчето, което не изгоряло в запалената пещ, понеже приело християнството 291
105. За стареца, който се поддал на дяволските изкушения 294
106. За отец Козма от лаврата Фара 296
107. За отец Ириней, избягал в Газа 297
108. За антиохийския патриарх Ефрем и стълпника-еретик 297
109. За тримата отшелници 298
110. За други трима отшелници 298
111. За двамата монаси, които отивали към върха на Синайската планина 299
112. За христолюбивия схоластик от Аскалон 299
113. За отец Маркиан, в чиято брада имало скрито пшеничено зърно 301
423
114. За кучетата и камилата 301
115. За монаха, който продавал кошници 302
116. За отец Исак от Тиваида 303
117. За монаха, комуто князът отнел нивата 304
118. За стареца, който не желаел да изгонва бесове и да лекува 305
119. За монаха, когото отец Мина водил при отец Макарий 305
120. За стареца и младия монах, който излизал от кръчмата 306
121. За благородничката, която искала от епископа жестока монахиня 306
122. Монахът Давид на жътва 307
123. За любовта на монасите към някои предмети 307
124. За стареца, който спасил младеж от сарацините 308
125. За кучето, което съпроводило монах до Хоривския манастир 308
126. За магарето, което помагало на монасите 309
127. За монаха, който видял двама голи отшелници 309
128. За Дамиани и Йоан Златоуст 310
129. За отец Анастасие, който бил обвинен в кражба 310
130. За монасите, които ходили за лов на риба 311
131. За монасите, които умрели от жажда на пуст остров 311
132. За отшелника, който умрял в гроба на стареца си 312
133. За Талелео, ученик на отец Георги 312
134. За монаха Геласий, който помел пещта с дрехата си 313
135. За отец Сисиний и ученика му 313
136. За отец Антим от планината Кутила 314
137. За игумена Юлиан и елена, който му показал мощите на отшелник 314
138. За монасите, които в неурожайна година не дали милостиня 315
139. За еврейчето, което децата кръстили в пустинята с пясък 315
140. За монаха който не искал да погребват върху него жени 317
141. За двама монаси, които обещали да не се разделят никога 318
142. За Леонтий, пожертвувал се заради братята си 319
143. За монаха, който карал дявола да произнесе молитва 320
144. Отец Зосима и отшелникът 321
145. За събирача на данъци 321
146. За цар Зинон 323
147. За свещеника, отлъчен от епископа 323
148. За свещеника, който кръстил умряло дете 324
149. За монаха, който не вярвал в причастието 325
150. За монаха, който считал, че думите и делата трябва да се съгласуват 326
151. За епископа-зидар и комиса Ефрем 327
152. За монаха, подлъган от дявола да навести родителите си 328
153. За милостивия Олимба 329
154. За протиктора Христофор 330
155. За монаха, който имал две ризи 331
156. За милостивия Тодор, който дал на един просяк четири ризи 332
157. За друго еврейче, което не изгоряло в запалената пещ, понеже приело християнството 333
158. За Данил Скитски, който убил сарацинин и служел на прокажен 335
159. За семейството на християнка и езичник 336
160. За патриарха, който помогнал на обеднялото сираче 338
161. За монахинята, която избола очите си заради влюбения юноша 340
162. За монаха, който дал златото си на игумена и после съжалил за това 341
163. За Антоний Нови 343
164. За монаха, който приел юдейството 346
165. За каещия се блудник, който непрекъснато съгрешавал 347
166. За монаха и дявола Зерефер 350
167. За разбойника, който се спасил с покаяние 352
168. За старейшината на блудниците Сергий 354
169. За жената, която била убита от свекъра си 359
170. За милостивия човек, подир когото ходели сиромасите 361
171. За отшелника, който срещнал разбойник в пустинята 362
172. За Евстатий, който отишъл в манастир след смъртта на сина си и там бил обзет от грешни мисли 363
173. За вдовицата, която записала греховете си 366
174. За Василий Велики и лекаря-евреин Йосиф 368
175. За момичето, погубено от майка си 370
176. За жената, в която влязъл бяс по молба на отец Давид 373
177. За монаха Йоан, взел златник от един иконом 374
178. За монаха, който бил подобен на цар Теодосий 375
179. За отец Елисей, син Прокопиев 376
(Коментар)
Изданието на Сводния патерик представя за пръв път в науката текста на този интересен по своето съдържание сборник. Изборът именно на Сводния патерик за издаване се определя от няколко съображения. На първо място, от шестте патерични сборника, познати в българската средновековна книжнина, единствено Сводният патерик се състои почти изцяло от разкази, при това разкази, които могат да се поставят между най-интересните представители на жанра. На второ място, според досегашните проучвания се смята, че по своя състав единствено Сводният патерик представлява не превод от определен гръцки патерик, а избор от различни патерични сборници, поради което свидетелствува за литературните вкусове на славянските книжовници. На трето място трябва да се изтъкне обстоятелството, че Сводният патерик е най-широко разпространеният у нас патеричен сборник.
Изданието е изработено след критически анализ на българската ръкописна традиция на паметника и се основава върху текстологическо изследване, осъществено според принципите на съветската текстологическа школа [1]. Текстологическото проучване на българските преписи на Сводния патерик показва, че най-старото състояние на текста, запазено до днес, е отразено в ръкописната традиция от XIV в. Ето защо изданието се основава именно върху нея. При това, тъй като се обнародва текстът на определен патеричен сборник, тук се вземат пред вид само пълните преписи на Сводния патерик.
За изданието са използувани 5 български преписа на Сводния патерик от XIV в., в които се съдържа основната редакция на текста — ръкопис № 83 [164 (II В 5)] от библиотеката на Зографския манастир (З),
1. Принципите на съветската текстологическа школа са обобщени в книгата на Д. С. Лихачев. Текстология. М.—Л., 1962.
384
ръкопис № 4l8 от библиотеката на Хилендарския манастир (Х) [2], ръкопис 949 от Синодалната сбирка в ГИМ (М1) [3], ръкопис 1036 от сбирката на НБКМ (С) и ръкопис 237 от сбирката на Хлудов в ГИМ (М) [4].
Зографският ръкопис съдържа 377 хартиени листа, запазени в отлично състояние (повредени са само долните части на първите три листа), върху които е съхранена оригиналната номерация на колите и на листовете във всяка кола. От ръкописа липсват само няколко листа (един между л. 152 и 153 и лист или листове между л. 159 и 160, л. 160 и 161, л. 281 и 282). Целият ръкопис е писан едновременно вероятно през 70-те години на XIV в. върху хартия с италиански произход (водни знаци: вол — подобни у С. М. Briquet, № 2750 от 1344 и 1347 г., № 2752 от 1347 г.; камбана — почти идентичен у V. А. Mošin, S. М. Traljić, № 2840 от 1347/8 г.; цвете — подобни у С. М. Briquet, № 6676 от 1365 г., V. А. Mošin, S. М. Traljić, № 4112 от 1365 г., Н. П. Лихачев, № 648 от 50-те години на XIV в.; буква — почти идентичен у V. А. Mošin, S. М. Traljić, № 5537 от 1360/1370г.; еленова глава — подобни по тип у V. А. Mošin, S. М. Traljić от 1350—1375г., най-близък от тях — № 2191 от 1350 г.; част от арбалет — най-близък у V. А. Mošin, S. М. Traljić, № 237 от 1347 г.). [5]
Над този обемист том са се трудили осем преписвачи. Не е изключено обаче при подробен палеографски анализ този извод да бъде коригиран, тъй като някои от почерците си приличат извънредно много, а на места се сменят на една и съща страница. Основната част от ръкописа е дело на двама преписвачи. Първият пише от л. 1 до 56б и от л. 162а до 230а, а вторият —от л. 57а до 66б, от л. 69а до 117а, от л. 128а до 155б, от л. 161а до 161б, от л. 283а до 352б. Останалите почерци се разпределят така: л. 67а—68б — трети почерк, л. 117б—127б — четвърти почерк, л. 156а—159а — пети почерк, л. 160а—160б, л. 279б—282б — шести почерк, л. 230а—279б седми почерк, л. 353а—375а — осми почерк. Всички преписвачи пишат с полууставно писмо обикновено по 27 реда на страница
2. Настоящата книга беше завършена окончателно и предадена за печат през 1978 г. Ето защо тук не са използувани резултатите от палеографското проучване на хилендарските ръкописи, отразени в описа на Д. Богдановић. Каталог ћирилских рукописи манастира Хиландара. Београд, 1978. Тук ще отбележа само, че в описа на Д. Богдановић ръкопис № 418 е отнесен към края на XIV в. и неправилно е определен като Скитски патерик.
3. Синодалният ръкопис № 949 е използуван от И. Ерьомин (І. Ерьомин. „Сводный“ Патерик.... кн. ХII, с. 50, 62—65), обаче той го разглежда като руски ръкопис от XIV—XV в., в който са запазени следи от среднобългаризми. В описанието на Т. Н. Протасьева. Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А. В. Горского и К. И. Невоструева), ч. II, М., 1973, с. 41, съвсем погрешно ръкописът е определен като „патерик скитский с добавлениями“ и е датиран също от XIV—XV в., като обаче е определен като български. Да се запозная непосредствено с ръкописа имах възможност едва през септември 1979 г. При работата с него се оказа, че несъмнено Син. 949 е български препис на Сводния патерик, правен най-късно в края на XIV в (а водните знаци позволяват да се мисли, че той е бил осъществен може би още през 80-те години на XIV в.) и съдържа основната редакция на текста. Тук дължа да изкажа своята най-сърдечна благодарност на ръководството на ГИМ, и по-специално иа И. В. Льовочкин, завеждащ ръкописния отдел на ГИМ, и на В. М. Растяпин, научен секретар на ГИМ, които улесниха работата ми с ръкописа и с чието любезно съдействие можах в кратък срок да получа микрофилм от него, по който да подготвя вариантите от Син. 949 за настоящото издание. Благодаря сърдечно също на др. Н. Пушкаров от Издателството на БАН, а също на др. Соколов, Ив. Димитров и М. Андреев, благодарение на които имах възможност да добавя разночетенията от Син. 949, след като изданието беше предадено за печат.
4. Основната редакция на текста се съдържа също и в ръкопис № 4859/L от музея Casa Dosoftei в Яш, обаче този ръкопис засега ми е недостъпен за изследване.
5. Тук дължа да изкажа благодарност на Б. Райков, който ми предостави за работа водните знаци от Зографския ръкопис, издирени от авторския колектив, подготвящ опис на Зографската сбирка от славянски ръкописи.
385
(само вторият и четвъртият — по 31 реда). В първия почерк съществуват редица бързописни елементи, които след л. 213б се увеличават, а на л. 190б и 229б—230а преминават напълно в т. нар. александрийско (попгерасимово) писмо. Правописът показва, общо взето, еднаква школовка у преписваните — двуеров правопис, типичното среднобългарско смесване на носовките, употреба на ѣ на етимологично място, смесване на ы и и, употреба на надредни знаци, ударения (непоследователно) и на доста пунктоационни знаци. Но съществуват и някои индивидуални правописни особености: например първият преписвач предпочита ȣ, а вторият — оу, третият употребява само ь, ѧ и т. н. След завършването на работата над ръкописа той е бил сверен с текста, от който е преписван, и са били отстранени допуснатите отклонения. Фактът, че над Зографския препис са се трудили толкова много преписвачи, свидетелствува, че той е бил писан в някое голямо книжовно средище, най-вероятно в самия Зографски манастир. Косвено свидетелство за това е единствената приписка в ръкописа, която говори за подвързването му през 1666 г., очевидно осъществено в някой от светогорските манастири:
Зографският ръкопис е изпълнен почти изцяло с творбите на Сводния патерик. Тук е представен пълният състав на редакция γв, разширен с редица от добавките на редакция γf и с някои други произведения:
[6] 1—11, (11—13), 12—24, (28), 25—67, (72), 68—88, 129, 130, (96), 131—137, (104), 138—222 (тук липсват 213 и 214, тъй като е загубен лист от ръкописа), няколко други патерични произведения, 89, 40, (140), 91—110, (161—163), 111—114, (168), 115—124, (178, 179), патерични поучения, слова на Макарий Велики, Теодор Студит, Стефан Тивейски, Нил, 125, Пелагия блудница, За девицата, мъчена в Александрия, 223, 224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Милостиви, от Житието на Андрей Юродиви, Житие на Евпраксия.
Хилендарският ръкопис № 418 съдържа 295 листа, които са полуразкъсани и объркани. От ръкописа сега липсват общо около 50 листа. Той е дело на двама книжовници: първият, написал л. 1—287б, 295, си служи с типичното за втората половина на XIV в. александрийско (попгерасимово) писмо, по 26 реда на страница, а вторият, писал на л. 287б—294б, използува полуустава (по 27 реда на страница). Сводният патерик е написан от първия преписвач. Той е използувал редакция γf —
| 1 [7] 2 | 8 | 9, | 10, 86, 11 | (12, 13), 12 | 17, 18 | 19 | 20 | 21—25, 129, 26, 130, (96), 89, 131, 27, 132, 133, 28, 29, 30, 134—136, 31—63 | 64—67, (72), 68—85, 98, 88, 125, 90, (140), 91—97, 99 | 100, 101 | 102, 103, 137, 104, 105, 106, 107, 87, 109, 110, (161—163), За отец Сава и отец Антим, от Лествицата, от диалозите на Григорий Двоеслов, Пелагия блудница, от Житието на Андрей Юродиви, 111—114, 223, (168), 115, 224, за Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 117 | 138, 118—120, (179), 121, 122, 139—144, 124, 145—149 | 151—156 | 158—161, 163, 164 | 165, 166 | 171, 108, шест други патерични разказа.
6. Цифрите означават номерацията на творбите според класификацията на И. Ерьомин, а поставените в скоби — номерата на произведенията в списъка на с. 750—758.
7. С вертикални черти тук се означават местата, където липсват листове в ръкописа.
386
Синодалният ръкопис, Софийският ръкопис и Хлудовският ръкопис са доста подробно описани, затова тук няма да давам археографски сведения за тях. Ще приведа само техния състав. И трите принадлежат към редакция γf, но всеки има и някои особености на своя състав.
Синодалният ръкопис 949 има следния състав:
| 3—9, 86, 11, (11—13), 12—24, (28), 25, 129, 26, 130, (96) 131, 98, 27, 132, 133, 28—30, 134—136, 31—67, (72), 68—85, 89, 88, 125, 90, (140), 91—103, 137, 104—108, 87, 109, 110, (161—163), от житието на Сава, от Диалозите на Григорий Двоеслов, от житието на Йоан Милостиви, от житието на Андрей Юродиви, патерични разкази и поучения, 111—114, 223, (168), 115, 224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 76, 117, 138, 118—120, (179), 121—123, 139—144, 145—155, 157—171, Житие на Евпраксия, Житие на Мария Египтянка, Житие на Ефросина.
Софийският препис съдържа следните произведения:
| 129, 26, 130, (96), 89, 131 | 27, 132, 133, 28, 30, 134—136, 31—40, 108, 41— 67, (72), 68—85, 88, 123, 88, 125, 90, (140), 91—97, 99—103, 137, 104—107, 87, 109, 110, (161—163), За отец Саваи, отец Антим, от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Милостиви, Пелагия блудница, от Лествицата, 111—114, 223, за Емилиан, За ленивия и небрежен монах, (168), 115, 224, За Козмиани, 225, За монахиня, избягала в пустинята, 226, 116, (104), 117, 138, 118—120, (179), 121—123, 139—144, 124, 145—171, седем други патерични разказа.
А съставът на Хлудовия ръкопис е:
| 137, 104 | 3, 4 | 13—19, 21—23, 129, 26, 130, (96), 131, 98 27, 132, 133, 28—30, 134—136, 31, 33—46, 48—50, 52—60 | 63, 64 (72), 68—72, 73, 76—83, 85, 89, 90 (140), 91—96, 101, 103, 104—108, 87, 109, 110, (161—163), от диалозите на Григорий Двоеслов, от Житието на Йоан Милостиви, Пелагия блудница, от Житието на Андрей Юродиви, 111, 114, 223 (168), 115, 224, за Козмиани, 225, (179), За монахиня, избягала в пустинята, 226, (104), 117, 138, 118—121 | 123, 139—144, 124, 145—147, 149—152, 154, 156—171, Житие на Евпраксия, Житие на Нифон и др.
Текстовите особености на използуваните за изданието преписи свидетелствуват, че всички те са доста отдалечени от архитипа и са се явили, когато текстът на паметника е бил претърпял вече значително развитие. Най-правилен текст, с най-малко механически грешки и съзнателни промени се съдържа в З. В редица случаи единствено тук липсват очевидно неправилни четения: единъ свѧтъ, единъ господь З — единъ свѧтъ единъ ХСМ. Другите ръкописи се характеризират с доста индивидуални особености (за тях е характерно непрекъснатото пропускане и добавяне на съюза н и частицата же). С най-малко такива особености и с най-голяма близост до З се отличава Хилендарският препис. В него почти няма съзнателни изменения. Рядко преписвачът допуска и механически грешки (вж. например безѡбразны X — безѡбразны вѣм же мѣдницѧ имѧща ѡбразъ ЗСМ). По степен на близост до Зографския ръкопис след Хилендарския се нарежда Синодалният ръкопис. Тук има редица лексикални промени (вж. например едїного вм. иного, иде вм. изыде, изыде вм. иде, имѣти вм. показовати, ȣпованїе вм. попеченїе), пропуски (пропуснато е например тѧжесть в израза възѧтъ ѿ мене тѧжесть троуда, емоу в и сътвори емоу и др.), изменения в словореда (например тѧшко сїце вм. сице тѧжко, ѡ сем емоу вм. емȣ ѡ семъ и т. н.). Заслужава да се отбележи обаче, че в редица случаи М1 се обединява със З, като се отличава от всички останали преписи
387
(особено показателен в това отношение е случаят с разказ 148). Повече са грешките (вж. например пропуска от вѣмъ до съвѣмъ; ибѡ иѣсмь срьцовѣдецъ, иже таинаа съвѣмъ) и особено съзнателните промени в Софийския препис. Тук преписвачът добавя думи (моли З — моли бога С; исповѣдати З — исповѣдати тебѣ С; спаси сѧ З — спаси сѧ, чѧдо С), позволява си лексикални промени (пише грѣхъ вм. съгрѣшенїе, писанıѥ вм. посланїе, ѡпщежителѣ вм. киновїарха, видѣ вм. ȣзрѣвь). Най-много индивидуални особености има в текста на Московския препис. Тук има редица механически пропуски на думи и изрази, съзнателни добавки на думи (пръвыихъ — пръвыхъ ти М, исповѣдахь — исповѣдахь дѣлъ моихъ М), промени в словореда, лексикални изменения (глагола вм. рече, приемъ вм. въземъ, сѫдит вм. мѫчит, изѣденъ вм. сънѣденъ, жрътвѫ вм. слоужбѫ, вара слънечнаго вм. вара дневнаго) и т. н. Разбира се, не е лишен от индивидуални особености и Зографският препис. В него се откриват както механически грешки (например кръчебница вм. кръчемница, не можеши вм. не можеши быти съ нами, понеже многъ троудъ имѧтъ братїа и въздръжание много, ты же старъ сы ı-акоже виждѫ тѧ, не можеши, така и различия, резултат на съзнателно отношение към текста (цръковь — цръковь сватѫ З, богь — господь З, житиа — живота З, мнихъ — инок З, рече — ѿвѣща З). В този случай обаче е трудно да се каже доколко те са индивидуални особености на З и доколко са белези на архитип, различен от архитипа на ХСМ.
Тъй като Зографският препис е най-пълен по състав, не е бил подложен на механически повреди и съдържа най-правилен текст, като основа на изданието се обнародва именно той. [8]
Изданието се осъществява според следните принципи:
1. Всички безспорни грешки в З се поправят според правилните четения в другите преписи. Тези поправки се поставят в квадратни скоби, като под линия се посочва четенето на З и според кой препис е внесена поправката.
2. Под линия се привеждат разночетения по посочените по-горе преписи. В разночетенията се вземат под внимание следните видове разлики:
а. Всички смислови различия (добавки и пропуски на думи и изрази, замени на една дума с друга, преосмисляния в резултат на механически грешки).
б. Някои езикови различия — лексикалните, синтактичните и по-важните морфологични (когато засягат смисъла на текста).
в. Не се отбелязват фонетичните и графическите разлики.
3. Текстът се предава по следните правила:
а. Запазват се всички буквени знаци, употребени в ръкописа, включително ѿ, който има характер на общоприета лигатура (с изключение при ѿцъ).
б. Тъй като съкратените думи са написани на места изцяло, навсякъде титлите се разкриват в кръгли скоби. В случаите, когато някои думи не се срещат написани развързано, те се предават според традиционното написание на подобни думи в основния препис. Под титла се запазват само буквите-цифри.
8. Тъй като поради големия обем на Сводния патерик за съжаление не е възможно да се обнародва цялостно текстът му, тук са изоставени някои произведения (главно онези, които не са разкази), а също творбите след л. 248б на Зографския ръкопис, които едва ли принадлежат към архетипния състав.
388
в. Надредните букви се внасят в реда както в средата, така и в края на думите и са набрани с курсивни букви.
г. Всички надредни знаци освен паерчика се изпускат напълно.
д. Думите се пишат разделно, включително енклитиките и проклитиките. Текстът се разделя на абзаци в съответствие със съдържанието и нашето разбиране на текста. Заглавието на всеки разказ се пише на отделен ред. Когато в ръкописа няма заглавие, в квадратни скоби се поставя новобългарско заглавие, което да отразява по възможност точно съдържанието на разказа.
е. Пунктоацията следва правилата на съвременния български правопис. Препинателни знаци се поставят минимално. При това се взема пред вид оформянето на фразата от пунктоационните знаци, употребени в основния препис. Пряката реч се отделя с кавички. Когато се смесват косвена и пряка реч и пряката се въвежда с помощ на „ı-ако“, тази дума се поставя в границите на пряката реч.
ж. Географските и личните имена се пишат с главна буква.
з. Листовете на ръкописа се отбелязват в полето. При прехода към нов лист или към обратната страна на листа на съответното място в текста се поставя разделителен знак.
За улеснение на изследователите тук посочваме съответните гръцки текстове на творбите, обнародвани в изданието. Трябва при това да се има пред вид, че не става дума за гръцки оригинали, тъй като издадените гръцки текстове често са твърде далеч от славянския текст. С арабски цифри се означават обнародваните в това издание произведения; поставените в скоби цифри означават поредния номер на неиздадените тук творби в Зографския ръкопис. Гръцките съответствия са посочени според следните източници:
1,1 — Apophthegmata Patrum: J. С. Guy. Recherches sur la tradition grecque des Apophthegmata Patrum. Bruxelles, 1962, p. 126—181. Първият номер тук означава главата на гръцката систематична колекция, а вторият — поредния номер на произведението, като от тези номера се виждат и съответните номера на азбучно-анонимната колекция (PG, 65; NJ).
NJ — Apophthegmata Patrum: F. Nаu. Histoire des solitaires Egyptiens. — Revue de l’Orient Chretien, 12, 1907, p. 43—69, 393—413; 13, 1908, p. 47—66, 266—297; 14, 1909, p. 357—379; 17, 1912, p. 204—211, 294, 301; 18, 1913, p. 137 146; J. C. Guy. Recherches..., p. 64—74. Тези сигли се използуват само в случаите, когато произведението не фигурира в систематичната колекция.
Hist. Laus. — Palladius. Historia Lausiaca: С. Butler. The Lausiac History of Palladius. II. Cambridge, 1904.
Pr. Spir. — J. Moscus. Pratum Spirituale: PG, 87, col. 2851—3112. В скоби се посочват номерата на главите според славянския превод (В. С. Голышенко, В. Ф. Дубровина. Синайский патерик. М., 1967).
BHG — Bibliotheca Hagiographica Graeca 3 ed. Bruxelles, 1957.
An. Sin. — F. Nau. Le texte grec des recits du moine Anastase sur les saints peres du Sinai. — Oriens Christianus, 2, 1902, p. 58—89.
Nar. Dan. — L. Clugnet. Vie et recits de l’abbe Daniel le Scetoite. Paris, 1901.
Paul. Mon. — Paulus Monembasiensis. Римската цифра тук сочи поредния номер на разказа по BHG.
389
Nau — F. Nau. Vie et recits d’anachoretes (IV—VIIe siècle). — Revue de l’Orient chrétien, 7, 1902; 8, 1903; 10, 1905.
Nissen — Th. Nissen. Unbekannte erzählungen aus dem Pratum Spirituale. — Byzantinische Zeitschrift, 1938, 6.
Пападопулу — Пападопулу — Керамевс. — Православный палестинский сборник, СПб., 1807, XVII.
PG — J. Р. Migne. Patrologia cursus completus. Seria graeca.
Смр. — И. М. Смирнов. Синайский патерик в древнеславянском переводе. Сергиев Посад, 1917.
Ch. — М. Сhaine. Le manuscrit de la version copte des Apophthegmata Patrum. Le Caire, 1960.
* — Всички текстове, означени със звездичка, са поместени в пълните славянски преводи на патеричните сборници. За Apophthegmata Patrum — W. R. Veder. La tradition slave des Apophthegmata Patrum. — Slovo, 24, 1974, p. 66—93; M. Capaldo. La tradizione slava della collezione alfabetico-anonima degli Apophthegmata Patrum. — Ricerche slavistiche, XXII—XXIII, 1975—1976, p. 110—120; N. van Wijk. Подробный обзор церковнославянского перевода Большого Лимонария. — Byzantinoslavica VI, 1935—1936, р. 38—83; за Pr. Spir. — В. С. Голышенко, В. Ф. Дубровина. Цит. съч.; за Hist. Mon. и Hist. Laus. — И. П. Еремин. К истории древнерусской переводной повести. — ТОДРЛ, III 1936, с. 37—57;
390
391
392
393
394
395