Професор, доктор на филологическите науки Благой Шклифов е роден през 1935 г. в с. Черешница, на гръцки Поликерасос, Костурско - Гърция. През 1948 г. по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949) е евакуиран в Унгария. Там завършва средното и висшето си образование - руска и българска филология. В продължение на седем години е преподавател по руски език в елитен техникум по туризъм в Будапеша. През 1964 г. идва в София за аспирантура. От 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН. Неговите трудове „Костурският говор", „Речник на Костур-ския говор", „Долнопреспанският говор", „Проблеми на българската диалектна и историческа фо-нетика с оглед на македонските говори", „Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско-Леринско)" са значими за езикознанието ни. Той е един от най-цитираните български автори у нас и в чужбина. В областта на фонетиката скъсва със схемите и аксиомите на славистиката от XIX век, безкритично пренесени и в българистичната наука. Към фонетичните явления прилага причинно-следствен подход, изхождайки от разнообразието в диалектите в съпоставителен план със старобългарския език. В студията си „За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление" в синтезиран вид поставя отново въпроса за обогатяването на книжовния език и неговото разнообразяване с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония. В продължение на много години Б. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Св. Климент Охридски".
Екатерина Шклифова е родена през 1945 г. в с. Иречеково, Ямболско.
Средното си образование получава във Френската езикова гимназия във Варна.
През 1970 г. завършва френска филология и специалност български език в
СУ „Св. Климент Охридски". Осем години е гимназиален преподавател по френски
език. От 1980 г. е специалист филолог в Института за български език при
БАН. Събира диалектни материали сред бежанците от Егейска Македония. Без
нейните записи не би видял свят този труд.
Трудът отразява достоверно народния български език, историческите събития, духовния живот, надеждите и погрома на българите в Егейска Македония. Като чете диалектните текстове, всеки ще се потопи в атмосферата на времето. Те са достъпни не само за езиковеди, историци, етнографи, фолклористи и студенти по тези специалности, но и за всеки образован читател. Дадени са книжовните съответствия или тълкувания на народните думи, които се срещат в текстовете. Народните говори изобилстват с изразни средства, които в недостатъчна степен се използват в книжовния език. Те са постоянен източник за обогатяването и разнообразяването на литературния ни език. Писателите и журналистите могат да черпят немалко сюжети от тях.
В текстовете е запечатана историческата памет на поколения българи от този край. Тя не може да бъде променена със задна дата, както се мъчат да сторят това някои „учени" в Скопие. Като се има предвид съдбата на българите в Егейска Македония, миналите събития трябва най-сетне да се оставят за историята. Посегателството върху миналото поражда само омраза и агресия, от които Балканите един път завинаги са длъжни да се освободят.