Стефан Герлах. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград

 

(1575 г.)

 

 

Януари 1575 г.

 

На 1-и отидох на погребението на починалия в Константинопол капитан фон Каниси; отпред вървяха четирима монаси със свещи и на гроба изпяха няколко псалми за душата на починалия.

 

На 2-и драгоманът Матиас донесе на моя милостив господар отговора на Мехмед паша, че подготвят посланичество до негово величество римския император, за да му известят за смъртта на турския султан Селим и за потвърждаването на мира от новия султан Мурад.

 

Съпругата на Мурад е дъщеря на Петър войвода в Молдавия; когато Мурад тръгнал за Азия, майка ѝ му я подарила.

 

Този ден [5-и], един час преди нощта, гърците благословиха водата. Те пускат един сребърен или дървен кръст три пъти във водата в името на бога и този ден не ядат месо.

 

На 12-и бях в монетния двор на султана, където има само гърци, които секат дукати, аспри и мангъри. На това място, когато са завладели Константинопол, е живеел

 

76

 

 

патриархът; сградата е красива, от дялани камъни, прилича на манастир. Запазена е само кулата, където държат на склад сукното, което раздават на еничарите.

 

На този ден [13-и] и пред нашата врата дойдоха роби, които искаха помощ, за да могат да се откупят. Новият султан Мурад освободил 32 роби, които го докарали с един каик от Азия до Константинопол, повечето от тях били италианци и венди [*]. Той бил много щедър и подарявал по 12 и повече дукати на хора, които само го превозили или са извършили нещо друго за него. ...

 

Много хора от господарското съсловие не вярват никак в бога или вярват съвсем слабо. Господин Карл Рим се съмняваше в Светата троица и често повтаряше сам на себе си: „Три е едно." Не можеше да му се побере в главата, че едно може да бъде три, а три — едно. Господин Лазарус фон Швенди [*] изобщо не вярваше и беше заблуден, че религиите били измислени, само за да се държат хората в покорство. ...

 

Турците наричат французите свои братя и френският посланик не отстъпва нищо пред Мехмед паша. Веднъж френският посланик, който е епископ на Аквис [*], говорил твърде свободно с пашата и той наредил на преводача да му каже, че не трябва да забравя какво и с кого говори. Посланикът обаче отговорил, че говори с роб, при което преводачът се изплашил, но Мехмед искал да разбере какво е казал посланикът. След като преводачът му казал, пашата попитал посланика чий роб е. Той му отговорил: на султана и че не трябва да забравя с кого говори — не с роб, а с истински благородник, който е слуга на своя крал, докогато му харесва. И ако пашата не иска да го допуска при себе си, колкото често той пожелае, ще поиска от султана да му назначи друг паша, с когото да може да преговаря. След това пашата го оставил да си върви в мир.

 

Когато братът на този епископ, игумен [Ж. Ноай] [*], дошъл на негово място и за пръв път отишъл при Мехмед паша, който го оставил да чака дълго време, той се ядосал и си отишъл. Пашата пратил след него да му кажат да се върне и да доложи какво желае. Уж не знаели, че бил там. Игуменът дълго време не искал да се съгласи, накрая все пак го придумали и дошъл пред пашата, но му казал, че няма какво да прави тук, друг

 

77

 

 

път щял да говори с него. Пашата отвърнал, че когато желае, ще бъде изслушан.

 

Такова щастие посланиците на римския император нямат и не се ползуват с такава почит. Господин Карл Рим и моят уважаван господар няколко пъти отиваха [при пашата] по негово искане и въпреки това той не ги допускаше при себе си, а ги отпращаше. Когато веднъж отишли, той казал: „Нека гяурите пак си вървят." Точно в този момент обаче дошъл един важен турчин и искал да го види, поради което той слязъл долу и им казал, че трябва да се радват, защото иначе пак би трябвало да си отидат. ...

 

 

Февруари

 

В началото на този месец отсякоха главата на един грък, понеже говорил против турската религия и техния пророк Мохамед. Предишният мюфтия го бил осъдил само да гребе, а този — на смърт. ...

 

На 10-и нашият драгоман Матиас разказваше за аджемиогланите. Най-главният им началник, който ги събирал от Мароко, Епир, Албания, Азия и др., пишел на свещеника (протогерос) на всяко селище да отбележи колко жилища или домакинства (Casas) има. Султанът изисквал толкова аджемиоглани, колкото му харесвало, така че бедните хора често били принуждавани да дават двадесет, двадесет и четири годишни мъже, които трябвало да оставят жена и деца. [Аджемиогланите] крадели, грабели и били по-лоши от истинските турци. Не ги обрязвали; всички трябвало да изпълняват обща работа в продължение на четири или пет години, тогава ги освобождавали или избягвали по някакъв начин. В Константинопол довеждали и правели аджемиоглани дори и такива, които вече били дякони.

 

На 13-и моят милостив господар устрои голям прием за хора от Галата, между които бяха и г. Бенедикт фон Аленфелд, благородник от Холщайни, г. Паул Книпе, калвинист — доктор по право, г. Ракенкурбе, френски благородник, и един италиански граф фон Винченц, който избягал в Константинопол, защото извършил убийство. Той имал красива сестра, която някакъв голям господар опозорил и не искал да възстанови честта ѝ и да

 

78

 

 

освободи рода им от този срам, поради което графът търсил начин да унищожи него и целия му род. Подобни случки не са редки и се стига дотам, че големи родове така се ожесточават един срещу друг, че се изтребват взаимно.

 

Точно днес ми разказваше един италианец — отрекъл се християнин (който бил пленен в Кипър и се потурчил, но не го обрязали, защото искал да му дадат жената и децата), че когато турците завладели Фамагуста, взели няколко хиляди от най-красивите жени на галерите си и искали да ги отведат със себе си. Една от тези жени намерила огън и с него запалила барута, така че турците и всички други хвъркнали във въздуха; унищожени били 16 галери и 30 кармисала.

 

На 16-и моят милостив господар плати 200 дуката за освобождаването на Кристоф Пругер, пленник в Константинопол и братовчед на Ханс Пругер, пощальон на ерцхерцог Фердинанд в Щерцинген [*]. ...

 

Този ден [18-и] при мене бяха Йоханес Фербер фон Бакенен и един гръцки монах, който иска от моя милостив господар препоръка, за да стане епископ в Зизико [*] с годишен доход 200 дуката.

 

На 28-и моят милостив господар откупи за 125 дуката един търговец от Бремен, Улрих Херде, който загубил 20 хиляди дуката и стоял в плен 13 години.

 

 

Март

 

На 1-и... разказваха също, че в Турция на хората се явявали духове в образа на момчета и малки деца, които не пакостели никому, а искали да служат на хората. Казват, че това били души, чиито тела са умрели преди или веднага след раждането, преди да са извършили нещо лошо; след това те се явявали пред хората, помагали им и вършели добро. Наричат ги „джин". ...

 

Михаел Диак разказа как, малко преди заминаването му за Константинопол, един негов млад братовчед го подканил при едно пиене да отидат на другия ден с още двама към Белград и да предизвикат турците, на което той се съгласил. И така четиримата сутринта дошли пред вратата на Белград, която била още затворена,

 

79

 

 

и попитали стражата за познатите си турци, на които предлагали да се бият, счупили копията си във вратата и изпразнили пистолетите си, след което се отдалечили. Турците обаче ги настигнали след четвърт миля, той, Диак, стрелял по един, който паднал от коня си, и той успял да хване коня и да избяга с него. Другите трима ги пленили. Когато посланикът на императора се готвел за тръгване към Константинопол, той се присъединил към него, за да освободи братовчеда си; и посредством моя милостив господар скоро се получила заповед от турския султан до пашата в Буда, където братовчед му бил държан в плен, за освобождаването му.

 

При това трябва да се знае, че по границите християните и турците заедно вършат много разузнавания и турците отиват при християните на доверие и пият с тях, но християните не отиват лесно при турците, защото те не държат на думата си.

 

На 4-и Александър Ганц от Ваймар бе освободен от моя господар и дойде в нашата къща.

 

На 5-и дойдоха двама [пратеници] на г. Рубер от Кашау и донесоха писмо, скрито в една брадва. Ако го бяха намерили у тях, сигурно щяха да ги окачат на ченгела.

 

На 6-и, в неделя, патриархът в Константинопол отлъчи с особени церемонии и публично всички еретици.

 

Тъкмо днес Улрих от Бремен ми разказа, че преди седем години злият дух обзел един роб и повикали един францискански монах, който попитал злия дух в какво толкова обвинява бедния пленник, а не отиде поскоро в турците, защото той и подобните нему са достатъчно измъчвани от тях. На това злият дух отговорил, че турците били вече негови, заради това нямал много мъчнотии с тях, но с германците имал много работа, докато и тях закара в ада...

 

На 10-и моят милостив господар освободи един ковач от Мюнхен, за когото се застъпи и заплати Улрих Херде от Бремен, понеже двамата били пленници у един господар и ковачът му правил много добрини. Защото който умее някой занаят, винаги бързо се издига и може да припечели нещо, за разлика от онзи, който не умее нищо. Херде каза, че ако не бил ковачът, бълхите и червеите щели да го изядат, заради това и го освободи. ...

 

80

 

 

На 17-и на разсъмване при моя милостив господар дойде г. Тарановски, полски посланик, и говориха три часа с него, и то против волята на пашата, когото той бил помолил за това, но пашата му отказал и го попитал какво иска да прави при германците, нали са врагове. Той отговорил, че посредством женитби и други пътища те вече от много години са приятели. Пашата обаче казал, че за султана не било обичайно да позволява посланиците или пратениците да се събират. Когато се срещнели в християнския свят, да правели приятелство помежду си колкото искат.

 

Когато точно този полски посланик след дълги молби най-накрая бил допуснат при пашата, той му заповядал да пише в Полша, че не трябва да избират крал против волята на султана и не трябва да бъде нито московец, нито от австрийската династия. На това посланикът отговорил, че ще изберат този, който им харесва и е способен. Но който и да бил, той трябвало да се подчинява на полските закони и да не се захваща с нищо противно на тях. Понеже поляците сега имали мир със султана, турците не трябвало да се опасяват от нищо, но не можели също да възразяват. След това пашата го посъветвал да вземат за крал някой от техните войводи, защото знаел, че ако стане това, помежду им ще възникнат разногласия и след това турците много по-лесно ще могат да сложат крак в Полша и да ловят риба в мътна вода. ...

 

Днес [23-и] гост на моя милостив господар беше един часовникар от Грац, пленен при Сигет. Живял при султан Мурад, още докато той бил санджакбей в Магнезия [*] (открито пазарище с един замък), където имал постоянно 1200 души при себе си. След това станал дворцов интендант на турския султан. Подчинени му са около 150 души, които носят яденетата на султана пред стаята му, а от тях ги вземат неговите момчета, които стоят постоянно пред нея. Обикновено яденетата са не повече от 7 или 8 вида, а когато има прием — най-много 14 или 15. Ковачите и другите занаятчии ги правят дворцови интенданти и всеки от тях получава дневно по 40 аспри, някои дори повече, а понякога им подаряват някоя златна монета.

 

Главният лекар на турския султан е мавър. Най-напред бил часовникар, след това учител и накрая станал

 

81

 

 

лекар. Без негово разрешение никой в цяла Турция не може да упражнява лекарското изкуство. Той получава на ден по 300 аспри от турския султан, а с подаръците стават 500. ...

 

На 26-и седмоградският посланик Александър Кенди, учен човек, поднесе на турския султан подарък сребърни съдове.

 

Днес започна еврейският великден и почина Грегориус от Албания. Гръцките свещеници му дадоха една лъжица с някакъв прах и вино вместо причастие, прекръстиха го и казаха една молитва. След като взе причастието, той веднага издъхна. Измиха го (какъвто е обичаят на турците и гърците); на 27-и го погребаха с често описваните церемонии и прочетоха текста от l.Thess.4 [*] и като го положиха в гроба, всеки хвърляше вътре шепа пръст. ...

 

 

Април

 

... На 18-и съобщиха на моя милостив господар чрез поляка Кристоф, че Валасиен — един унгарски благородник, който преди това беше в немилост пред императора и при Пресбург избяга, избил 2600 турци при Шемниц [*] край унгарските мини.

 

Тази империя [Османската] виси на едно малко пиронче и ако сред турците се яви веднъж разногласие или султаните оставят неподходящи синове, ще се случат чудновати неща.

 

Турците обичат повече лутераните, отколкото папистите, защото лутераните отхвърлят боготворенето и почитането на икони и затова се надяват, че те по-скоро биха могли да станат турци, отколкото италианците. Поради това, щом пленят някого, веднага го питат дали е папист или лутеран.

 

По това време провериха 4000 еничари и известен брой спахии и ги изпратиха към Черно море да строят при полската граница крепост, поради което се предполага, че може да има война с поляците. ...

 

На 29-и си замина седмоградският посланик г. Кенди, който говори много добре гръцки и латински и е следвал във Витенберг.

 

82

 

 

Май

 

В началото на този месец Мехмед паша, който строи хубава джамия на 3 мили от Адрианопол към Константинопол, изпратил 120 роби да вадят камък, те обаче избили надзирателите си и избягали; пратили да ги гонят, но не могли да ги намерят. ...

 

В джамията [на Пиале паша в Скутари] при нас дойде една стара жена, която знаеше малко немски, тъй като била пленена още като малка и докарана в Турция, когато Сюлейман обсаждал Виена. ...

 

В еврейските гробища има различни надгробни плочи: някои широки и издигнати по дължина, други широки и дълги, колкото е дълъг гробът, и легнали; някои са издигнати и имат три форми: четириъгълни, с две-три стъпала нагоре, продълговати и кръгли; други са овални и краищата им са издигнати по стар езически начин. Виждат се староеврейски надгробни надписи. Самите гробове са разкошни: един четириъгълен надгробен камък струва 80—90 дуката. ...

 

Улудж Али е наредил да построят една извънредно голяма галера, която от всяка страна щяла да има по 36 пейки, всяка за по осем гребци, което прави 576 гребци. Видяхме скелята за строежа ѝ.

 

Днес на гости при моя милостив господар беше пратеникът на херцога от Ферара, който дошъл тук заедно с рагузанския пратеник, само за да разузнае какво иска да предприеме Турчинът спрямо Полша и избирането на полски крал.

 

Тези дни немските евреи обрязаха един стар седемдесетгодишен мъж, който станал евреин. При обрязването той викал „Исусе", а те му казвали: „Ако искаш да бъдеш евреин, не трябва да викаш Исус".

 

В Константинопол трябва да има над десет хиляди евреи, които преди са били християни. Само Великият евреин, или херцог Йозеф, е довел тук със себе си петстотин, повечето от които испанци и италианци. ...

 

Моят милостив господар получава дневно от турския султан за прехрана по 12 райхсталера: седем талера и тридесет и няколко аспри в брой, а останалото в месо, подправки, дърва. Разходите му възлизат, заедно с откупуване на пленници, погребения и др., годишно на 13

 

83

 

 

хиляди талера. Ядохме за първи път зелен фасул и репички. ...

 

На 8-и и следващите дни турците се молиха усърдно за дъжд и плодородие, тъй като всичко е изсъхнало. Преди три години по време на поскъпването те помагаха на нашите от Буда, така че в този случай сега нашите ще трябва да им се притекат на помощ. ...

 

Днес [12-и] видях и писмото на патриарха до архиепископа на България [Арсений [*]], в което му пише най-любезно и го нарича свой брат и помощник. Рагузанските пратеници се оплакали от него, че изисква от търговците в неговия град мито, противно на всички обичаи, заради това патриархът му пише да не прави това и да не въвежда нови неща. ...

 

Гърците са считани от самите паписти за суеверни, тъй като по-скоро биха се оставили да ги убият, отколкото в сряда или петък да ядат месо или да нарушат постите си независимо дали са болни или здрави. Те правят разлика между храните, веднъж не може да ядат месо, друг път — нито риба, нито яйца и др. При тях няма Dispensation или отпускане както при папистите. За гърците е голям грях да пият с евреин и никой не го прави, но да спят при еврейка им е разрешено; а също ги обвиняват и в содомия.

 

По това време една цяла галера със сто и петдесет роби заедно с шестдесет турци, които заради престъпления също били осъдени да гребат, избягали от санджакбея на Митилен, с добър вятър слезли в Тено [*], изоставили галерата и поели пътя си. ...

 

Турците или по-скоро християните, които са се потурчили... са толкова честолюбиви, че когато ги снемат от поста им, се срамуват и не смеят да се показват. Така и старият субашия, когато го свалиха, умря от мъка. Защото такива бивши и отрекли се християни в Турция нямат честни приятели, така че един да се застъпи за друг, а докато някой е велик господар, след това така се сгромолясва, че и куче не го препикава, поради което те често се самоубиват. ...

 

Всички служби трябва да се купуват, особено от най-главния паша (т. е. великия везир), затова един на друг си правят подаръци и се подкупват. Понякога се случва, след като са дали на някого санджак, веднага пак да му го вземат, ако само чуят нещо против него или

 

84

 

 

някой го наклевети. Връщат го обратно, дори и ако вече е на път да заеме новата си служба, или пък го оставят да чака за нея две-три години, като го правят мазул [*], и в Константинопол той подарява и изяжда всичко, каквото дотогава е измъкнал от селяните. Когато някой получи висока служба, трябва да целува ръце на придворните и на султана. Еничарага трябва да подари на този, който му донесе вестта [за назначението] от пашата, петстотин дуката бакшиш, санджакбей — двеста, бейлербей — много повече. Капуджибашите, подчинени на еничарагата, и друш началници трябва също да купуват от него службите си за 50, 100 или 200 дуката. И за най-малката службица трябва да се подкупва този, който я дава.

 

Същото се случва и с учените и преподавателите. Ако някой иска да има добро преподавателско място, трябва да дава подкуп. Преди тези места са раздавали и разпределяли само каделишерите [*], сега трябва да се дават пари и на най-главния паша. Поради това учен, който не може да даде подкуп, бива свалян, а някой неспособник, който може да даде, получава професорското място, тъй като от него ще има доход 40, 50, 70 или 80 аспри на ден. ...

 

На 18-и прекараха пред нашата къща осемнадесет пленени венди [*] на една верига, също и две коли с момчета и една жена. Две от тях трябваше при това да бият тъпан и да свирят на тромпет. Днес имахме на масата първите череши.

 

На 22-и обесиха и след това обезглавиха осемнадесет разбойници, сред тях беше и един германец — месар. ...

 

На 30-и отидох... при никейския митрополит (много любезен човек на 40 години с дълга черна брада и монашески дрехи)... Той три пъти ми каза да замина с него за Никея, но патриархът го изпрати в Молдавия и Влахия да събира данъци. Патриархът всъщност няма право да заповядва нито на тях, нито на московците и русите, но въпреки това те го считат за общ епископ и му изпращат всеки три или пет години данък за по-добра издръжка.

 

Един роб на султана или на пашите получава дневно по половин аспра, определена храна, която може да изяде наведнъж, и определени дрехи годишно.

 

85

 

 

Турските момчета, които не са обрязани, носят отзад дълга плитка, понякога преплетена със злато. На обрязаните отрязват косата с бръснач; някои си запазват отгоре малък перчем.

 

 

Юни

 

На 1-и освободиха окончателно от Черната кула Габриел Цербелони и други 37 души. Между тях бяха Констанцио и Херкулес де Мала Теста, пленени при Фамагуста в Кипър, Кираго и много други видни благородници. Всички отидоха при венецианския байло, т. е. посланик, също и Цербелони (който пребиваваше при него с робските си дрехи, докато пристигне отговорът за освобождаването му от Италия) и там всеки според ранга си им изказа почитанията си, някои дори паднаха в краката им, други им целуваха дрехите, а трети ги прегръщаха. А след това робите събрани там, се прегръщаха помежду си, като ту се смееха, ту плачеха от радост. После байло приготви две дълги маси и нагости всички. Мала Теста веднаж избягал, но го заловили и го били жестоко. ...

 

На 3-и Констанцио и Мала Теста, единият на двадесет и няколко, другият на четиридесет години, бяха гости на моя милостив господар и между другото разказваха как цели четири години в Черната кула е трябвало да горят свещи и когато турците били весели, удряли им по двеста-триста тояги. Констанцио е единствен син и при това последният от своя род.

 

На 4-и всички заедно си тръгнаха... Мехмед паша им беше дал безплатно коне, магарета, еничари, чауши и др. до християнския свят. В замяна християните по същия начин доведоха турците до турската граница. ...

 

На 9-и моят милостив господар отиде при пашата, където заварил френския пратеник, който вече бил чакал цял час, но щом моят господар дошъл, пашата изслушал само още двама-трима турци и веднага го пуснал вътре. Французинът, като видял това, веднага си тръгнал, тъй като го счел за нетърпима подигравка. Защото той дотогава никога ее бил идвал при пашата толкова тържествено — от Галата подкарал търговци, златари и всякакви прислужници, които трябвало да яздят

 

86

 

 

заедно с него, за да изглежда свитата му голяма, а той вървял отпред сам на коня си, но този път пашата изобщо не го зачел. ...

 

Всички, дори най-големите злосторници, получават опрощение на всичките си престъпления, само ако от християни или евреи станат турци; и заради това много гърци се потурчват, за да правят каквото искат, а не да бъдат подтискани. ...

 

 

Юли

 

... На 8-и дойде пратеник от Седмоградско, от страна на Батори, и извести, че империята и Седмоградско са вече във война едни срещу други. ...

 

На 31-и отидох с лекаря от Хиос в патриаршията и поисках от митрополитите да отговорят на няколко богословски въпроса и да напишат имената си. На това всички, дори и самият протосингел [*], се смяха и без смущение признаха, че не могат да напишат имената си orthographice и правилно, а само да пият. Това доказваха достатъчно лицата и брадите им, тъй като приличаха повече на постоянно пияни къркачи, отколкото на духовни лица. Особено този от Писидия [*] е истински Бакхус. Там беше и митрополитът на Амазия или Кападокия, с широка и дълга брада, също и митрополитът на Никея, който беше изпратен от патриарха във Влахия да събира милостиня. Патриархът седеше при нас на една маса, но монасите му лежаха по техния обичай с кръстосани крака на пода.

 

Гърците, които са под властта на венецианците, а също и в Сицилия, Корсика и на други места в Италия имат свои епископи, които се поставят от гръцките митрополити и също на определено време изпращат своята милостиня.

 

 

Август

 

...

Адам Нойзер бе услужвал на Негово величество римския император толкова много с разузнаване и други неща, че той му изпрати чрез г. Прайнер сто талера.

 

87

 

 

Нойзер помоли моя милостив господар да се застъпи пред Негово величество императора да му разреши да се върне в Германия и да остане там в безопасност. ...

 

На 21-и ... [при поднасяне на подаръците на великия везир Мехмед паша] накрая моят милостив господар, както е обичайно, помоли за подобряването на заплатите, т. е. за повишаването на няколко турски служители, които бяха заедно с Махмуд бей, главен Драгоман на Портата в Прага, също и на Синам бей, един фин стар човек от Хърватско, който докара, т. е. придружи подаръците от Буда дотук. Защото турците имат обичай да молят за повишение чрез господа посланиците, тъй като знаят, че в такъв момент пашата не може да откаже лесно.

 

Стар обичай е също пашата да подарява [на посланиците], когато се предават подаръците, двама или трима пленени германци. И при този случай моят милостив господар помоли за трима: единият от Клагенфурт, а другите от Филах [*]. Турците веднага му обещаха, но на сутринта отново отказаха. Чак след като двамата говориха достатъчно за различни важни неща, внесоха подаръците, а именно сребърни съдове: пет големи чаши, една кана, две купи за плодове и един разкошен красив и голям часовник, всичко позлатено, на стойност 9000 талера. И към тези обикновени подаръци бяха прибавени, този път допълнително поради продължаването и потвърждаването на мира — 12 000 дуката. Оттам отидоха при Пиале паша, комуто дадоха сребро — три високи чаши, един часовник, един компас и пари — както обикновено — 2000 талера. ...

 

На Мустафа паша подариха две чаши и един часовник заедно с един компас и пари — както обикновено — 1000 талера. Той между другото казал на господин посланика, че било чудесно, когато великите господари са единодушни помежду си, но за нему равните хора нямало по-голяма радост от тази, когато потеглят на война — струвало им се като че ли са облечени само в злато и им поднасят най-хубавите лакомства. Защото ако се върнели, щели да имат всичко достатъчно, ако обаче паднели в боя, умирали за вярата си.

 

Синан паша получи две високи чаши, или бокали, един сребърен часовник и пари — както обикновено — 1000 талера. Когато му поднасяли сребърните съдове,

 

88

 

 

той казал на моя милостив господар: „Защо ми носиш такива неща, знаеш добре, че не пия вино. Ако искаш да ми подариш нещо, донеси ми пушки, ризници, брони и други оръжия, за да мога да надвия вашите с тях." На това моят милостив господар отговорил с шега, че оръжията на християните не могат нищо да помогнат на турците, защото те не могат да боравят с тях, и го помолил и той да помогне за прилагането на мира. Синан отговорил предизвикателно, че е слуга на своя най-могъщ император и трябва да върши, каквото той му заповяда. Ако днес му нареди да потегли за Унгария и да завладее Кало, ще го направи. ...

 

Всички юнкери на господин посланика бяха вкарани също вътре при пашите, за да им целунат ръцете. ...

 

На д-р Саломон и на още една тайна личност дадоха 300 талера.

 

На Адам Нойзер — 100 талера.

 

На 23-и моят милостив господар поднесе лично на султана подаръците — сребърни съдове: сребърни позлатени принадлежности за писане, върху тях разкошен красив часовник, покрит с кристал, красиво изделие, високо, широко и дълго около три големи педи, на стойност 1500 талера; също един голям позлатен леген и кана, и двата съда изработени по най-красив начин с изображения на риби, раци, листа и др.; освен това четири големи високи позлатени бокали, още един прекрасен часовник с четири кулички — по турски обичай — в четирите ъгли, който показва часа, бие и събужда; и накрая един голям компас и върху него гравирана изкусно цяла Турция; всички неща са позлатени по най-красив начин, отчасти гравирани, отчасти лети. Заедно възлизат на стойност 3181 райхсталера и 58 крони; и пари както обикновено — 45000 талера. . ..

 

 

Допълнителни разходи за господа пратениците

 

На господин посланика Давид Унгнад издръжката му за тази година е 7500 талера. Освен това от него са направени извънредни разходи от 2-и декември на миналата 1573 г. до края на 10 януари 1574 г., които въз основа на две изпратени сметки възлизат на 2988 талера, 48 крони и 2 пфенига. ...

 

89

 

 

А Негово величество римският император изразходва ежегодно за унгарските гранични постове десетки пъти по сто хиляди гулдена. ...

 

Аджемиогланите се използуват в сарая и като кухненски прислужници; дрипави нехранимайковци, които едва ли не влизат и вътре в палата. ...

 

Римският император държи всички турски пратеници напълно свободни и те не харчат нищо нито за себе си, нито за своите хора. Само за Махмуд бей при пътуването му от Гомора до Прага, за престоя му там и за връщането му са изразходвани осем хиляди гулдена, тъй като на него — като на княз — всекидневно са слагали трапези и господата винаги са отивали да се хранят заедно с него.

 

Всяка година на господа посланиците се изпращат безброй оплаквания и сведения за щети, които те трябва да представят на пашите. Тъй като именно в Унгария и Хърватско турците така вилнеят, че от Гран, Сигет, Шулвайсенбург [*] и други места хиляди хора се изселват, защото те плячкосват цели села, палят ги и откарват в плен народа. Пред Весприн [*], Палата и други гранични постове нахлуват по петстотин и повече души и предизвикват нашите на бой, така че унгарците не могат да се въздържат и често претърпяват големи поражения. А при други случаи турците посичат или отвеждат в плен когото срещнат при набезите си по лозята или по полето. Има също и селяни, които признават властта и на двамата императори и когато турците се явят, те трябва да станат техни разузнавачи, да следят къде може да се срещнат нашите и да ги издават. Когато нашите идват по тези места, трябва да внимават къде биха могли да се срещнат турци.

 

И такива бедни хора биват ужасно измъчвани и изтезавани от турците — освен годишния десятък трябва още да дават, а много от тях дори биват пленявани и отвличани.

 

За всичко това Негово величество римският император се е оплаквал често с писма до пашата на Буда. Но той, обратно, се оплаква от Негово величество, като хвърля цялата вина на него, тъй като той [пашата] непрекъснато въздържал и наказвал своите за тези деяния и ако се случело нещо, то ставало без негово знание и против волята му. Нашите сами били виновни, тъй

 

90

 

 

като предизвиквали неговите хора за такива неща. Той бил миротворец, заради това и държал да не се нарушава мирът. ...

 

На 24-и разговарях с доктора по медицина от Хиос за Аугсбургското верую [*]. Той го одобрява, защото се основавало върху светото писание. И където гърците не се съгласяват с него, те го правят не от вироглава упоритост, както папистите, а поради незнание, защото не са учили. ... Този доктор е учител на патриарха и му чете Porphyrij Praedicabilia [*], а протосингелът — Хермоген [*], Хезиод [*] и Аристофан [*].

 

На 30-и бях при протосингела и прочетох неговия и на сина му Теодосий отговор за Аугсбургското верую. Старият човек ми призна, че малко монаси могат да разберат нещо от него. От намиращите се тук митрополити никой не знаел стария гръцки език (тази работа трябвало да изпълняват двама лаици или миряни, защото никой от духовниците не бил толкова учен). Заради това патриархът възложил на тях двамата работата по отговора и те, както разбирали нещата по Хризостомус [*] и др., съставили мнението си. ...

 

Днес видях двамата свалени митрополити — на Хиос и Навпакт [Лепанто], които били обвинени от dentis Presbyteris [*] в прелюбодеяние, нецеломъдрие и симония [*].

 

Гърците никога нищо не вършат даром: за всичко веднага трябва да е налице наградата и парите в брой; оценили само няколко листчета от техните книги за много пари. И не само книгата трябва да се плати три-четири пъти по-скъпо, а и на този, който я донесе, трябва да дадеш също толкова за труда му. Г. Аугериус [Бузбек] трябвало да даде за „Паралелите" на Дамаскин [*] двадесет и пет талера и на този, от когото я получил — на протонотария [*] Теодосий Зигомала, син на стария, тридесет талера. Аз самият платих на тези двамата, сина и бащата, четири талера за шест листа. Общо взето, това са само наемници, които искат да им се заплаща за всяка буква. ...

 

 

Септември

 

На 8-и султан Мурад се върна от лов. Еничарите му бяха около две хиляди, със саби, пушки и широки брадви,

 

91

 

 

шапките им бяха украсели с големи снопове пера, които висяха надолу почти по прасците им. Други имаха на главите си толкова големи снопове от червени, черни и сини пера, че трябваше да ги придържат с по две върви. Чаушите също бяха заболи пера на чалмите си. Малцина от тях яздеха с позлатени бойни шлемове, двама или трима — с ризници, а двама бяха покрили конете си по персийски начин с броня от сукно или хартия. Някои носеха тесни и дълги знаменца на високи прътове. Пред еничарагата вървяха няколко души с цели храсти от пера на главите си, прикрепени с две върви. Един ходеше на високи кокили, облечен с бяло ленено палто, което покриваше и кокилите му. След султана и неговите евнуси следваха младите християнски момчета, които се възпитават в палата. Всяко имаше от двете страни на главата си по една дълга къдрица. Сред тях имаше малко хубави и яздеха на прости селски коне. Те много рядко излизат от спалните и до този ден изобщо не ги бяхме виждали. Еничарите също носеха красиви, облечени с кадифе и украсени с копринени пискюли алебарди и други особени оръжия и копия, които са заграбили от християните. До Мехмед паша яздеше учителят на султана с облекло, каквото носят турските духовници, кадиите или другите учени, и с голяма шапка. ...

 

На 14-и моят милостив господар имаше два часа аудиенция при пашата и между многото други неща и оплаквания, че по границите, в Унгария и Хърватско, турците са изгорили цели села, отвлекли са хора и са причинили големи щети, се споменало също за Валасиани [*] — унгарски благородник, комуто турците превзели две крепости. Пашата казал, че с това не са причинили никаква вреда на нашия император, защото крепостите не били негови, а само на Валасиани, който често им казвал, че само ако дойдат, той ще им предаде крепостите си. И тъй Негово величество трябвало да бъде радостен, че той [пашата] така наказал бунтовника, който създавал размирици; причината обаче за превземането на тези две крепости от турците била, че Валасиани казал: „турците трябва само да дойдат и ще им ги предам." Когато обаче отишли, поставили стълбите и се изкачили горе, той наредил да ги завържат един след друг, при което някои започнали да крещят и другите

 

92

 

 

чули, разбрали измамата и отстъпили. Това пашата не можел да му прости и трябвало да го накаже.

 

Моят милостив господар каза също, че турците се подигравали с нас — агнето винаги мътело водата на вълка и нашите винаги предизвиквали техните за набези, грабежи и палежи, започвали всички размирици и нарушавали мира.

 

На 16-и край нашата врата прекараха на верига няколко пленени унгарци и германци от войната на Бекеш [*] в Седмоградско към затвора на турския султан. Сред тях имаше и един тръбач, когото накараха да изсвири нещо пред нашата врата. Носеха също развени две пленени знамена и няколко други в коли. При това сблъскване или схватка изглежда, че унгарците веднага са побегнали и оставили пленени двеста хусари и петстотин пехотинци. ...

 

Същия ден [22-и] бях в патриаршията, обаче патриархът заминал на 18-и заедно с протонотариуса в съседното село Св. Стефан, където патриаршията има лозя, подарени ѝ от богати гърци за спасение на душите им. Такива лозя тя има също и в други съседни села, завещани ѝ по същата причина от други преди смъртта им. Случва се постоянно богати гърци да завещават на монасите за опрощаване на греховете си и за спасение на душите си недвижими имоти, а други подаряват завеси за иконите на Христос, Мария и на други светци; някои слушат литургии, дават милостиня, постят и вярват, че по този начин ще заслужат опрощение на греховете си, откупуват за себе си и за починалите свои близки литургии, молят се за мъртвите: считат литургиите като изкупителна жертва за греховете на живите и мъртвите. Литургиите се продават най-малко за дванадесет аспри едната.

 

Общо взето, във всяко отношение те са паписти с изключение на признаването произхода на светия дух, подквасения хляб, чистилището и че папата не е наместник на Христос. Също така, въпреки че признават, че човек става праведен единствено чрез вярата, те все пак се основават, от простота и невежество, на добрите дела.

 

При тях веднъж е било решено, че не трябва да се отклоняват ни най-малко от решенията на църковните събори и отците и да се придържат твърдо и здраво към

 

93

 

 

почитането на светците, молитвите за умрелите и други свои грешки, защото те били осветени от бога и не можели да бъдат грешни. Proba. [*]

 

Патриархът има ordinarie [*] и винаги двадесет, рядко повече монаси при себе си в патриаршията, които му прислужват и също живеят в неговия двор. През деня там стоят протосингелът, протонотариусът и други, които живеят близо до патриаршията п вечер си отиват. Също така при него постоянно има един еничарин, който пази него и приближените му и когато излиза или заминава, го придружава и охранява. Там се намират винаги и други двайсет-трийсет монаси, които обикалят почти целия свят и събират милостиня — мързеливи търтеи, които не знаят да вършат почти нищо освен само да четат. Тъй като тук идват винаги чужди митрополити, епископи и др., за да излагат своите въпроси пред патриарха или пашата, патриархът ги кани при себе си, или когато няма такива — кани други свещеници или добри приятели.

 

Сред своите духовници те самите знаят само трима учени мъже: първият — митрополитът на Търново, на име Арсений [*], който е също архиепископ и екзарх на цяла България; вторият — митрополитът на Навпакт и Акарнания, наречен Дамасценус, и третият — йеромонах Матей, който единствен през време на пости проповядваше тук всяка неделя и бе изпратен от патриарха тази година да събере данъка за султана.

 

Гърците, също както италианците, се държат извънредно лошо при умрелите: жените скубят косите си, удрят се по гърдите, издраскват лицето си, пищят; поръчват също както евреите оплаквачки, които трябва да оплакват умрелите. След погребението поднасят ядене, за да забравят мъката си, и взаимно се утешават. ...

 

В патриаршията видях също няколко проповеди на един гръцки монах на име Йосиф Приениус [*], живял по времето на император Мануел Палеолог. Това е книга, дебела 3—4 пръста, с дребни букви. Повечето проповеди в нея са за Светата троица и произхода на светия дух само от отца ... Накрая има една проповед за празника на „Стоенето [*] мирно", който се празнува от гърците в Константинопол всяка година за възпоминание на една странна история. Случило се, че Константинопол бил обсаден едновременно от турците и българите. Тогава жителите

 

94

 

 

видели през нощта как иконата на Мария прогонва враговете от града, заради това стояли прави цялата нощ и ѝ благодарили за това избавление. ...

 

 

Октомври

 

На 9-и... посетих доктора от Хиос и между другото го попитах дали не може да се намерят гръцки книги в патриаршията или другаде в Константинопол. Той отговори, че не знае да има такива книги. На светата планина имало няколко, но не се продавали. За пари може би би могло да се препишат, но нямало кой да се интересува от това.

 

Попитах също има ли учени хора сред митрополитите и монасите, които да са следвали нещо по богословие или история. Той пак ми отговори: няма. Защото те нямат нито училища, нито учители. В Рим имало всъщност един учен грък от рода на Рали, също и един критянин, обществен учител в Падуа, които били негови учители, но и двамата умрели. Аз също видях в къщата на протосингела едно много учено писмо на един млад грък от Италия до патриарха, в което той го подканва да забрани на своите свещеници аимонията, т. е. да не продават тайнствата. В Италия има и други гръцки студенти. ...

 

На 10-и дойде вест, че Седмоградчанинът подложил в Клаузенбург [*] на нож деветима благородни господа, понеже тайно държели с Бекеш. ...

 

Тези дни тук дойде един французин, който по собствено желание се потурчи. Той бил потеглил с крал Анри от Франция за Полша, от когото носеше и назначението си, с кралски печат, за четиристотин крони; от Полша отишъл в Седмоградско със сигурната охрана на войводата, защото казал, че иска да отиде при господин игумена, френския посланик, и пристигна в Константинопол. Той обаче знаел за някакъв седмоградски мамелюк на име Петиер, който бил доведен в Константинопол заедно с Нойзер. Отишъл при него, той го завел при драгоманина Мурад бей, на когото казал, че иска да стане мюсюлманин. Той пък от своя страна го завел в обществения Диван и доложил на пашата, че има един французин и кралски служител с писмо, който искал да

 

95

 

 

се откаже от вярата си. Пашата му казал: „Пак ми водите едно товарно (магаре), къде да му намеря сега обор?" След което веднага му свалили палтото и шапката и му дали друга шапка и дреха. Защото там винаги разполагат с такива неща, тъй като често се случва испанци, италианци и унгарци да се потурчват и веднага в Дивана ги даряват с нови дрехи. На този дали заплата четири аспри дневно. Хубаво си подобри положението: не струва дори една осма от талера. ...

 

Разказват също, че венецианците в Кипър (както и генуезците в Хиос) се отнасяли към своите поданици по-зле, отколкото към робите, отнемали жените и красивите им дъщери, безчестяли ги отзад и отпред, и с момчета се занимавали, така че жителите сами казвали, че вече не можели да издържат. След като дошли турците, бедните хора били веднага освободени от теглото, а господата, които ги измъчвали, били пленени и продадени в Турция. ...

 

На 17-и пратеникът от Тюбинген ми донесе писмо от Бартел Унгер, който пътувал от Буда до Черно море, видял Никопол и развалини от моста на Траян, също и няколко военни лагера; казват също че на тези места била голяма скъпотия.

 

Днес дойде вест, че на пашата на Буда избягали няколко пленници, между тях осем благородници, които сами били определили откупа си на 60 хиляди талера, заедно с пазача си (един отрекъл се християнин). Пашата поискал от нашия император да върнат обратно само пазача, защото като турчин извършил такова предателство спрямо него. На християните бог даде щастие да избягат, защото всеки пленник се стреми към освобождението ои. ...

 

На 23-и докараха около трийсет християни от Ерлау, където г. Кристоф Унгнад е служил като полковник.

 

Един от тях веднага се потурчи, за да не го приковат на кораба да гребе. Друг от тях носеше знаме и пред вратата ни удари по главата един турчин, който го пазеше, за което другите турци го обвиниха пред пашата. ...

 

На 24-и Венцел Мартин разказа, че... черквата Св. Петър в Рим, катедралата в Милано и манастирът, в който е погребан император Карл, никога няма да могат да се завършат, защото само основите и досега

 

96

 

 

построената част стрували 20 милиона злато. ... Зара била толкова укрепена с големи стени и кули, че Турчинът няма да може да я превземе с шест пъти по сто хиляди души. ...

 

И този ден [25-и] моят милостив господар предаде на пашата оплаквания и жалби по следните точки:

 

1. На Великден голям брой турци минали през блатото при Каниса, ограбили Egqueduka [*] и откарали в плен над петдесет души.

 

2. През май отново цяла орда турци излезли от Сигет, Баболх и други околни места, опожарили няколко села около Каниса и откарали със себе си петдесет души, шейсет коня и четиристотин глави друг добитък.

 

3. В края на май изгорили замъка Щурликцен [*] на хърватската граница.

 

4. През предишния месец март 60 турци навлезли в Кало, но нашите ги преследвали, посекли двама от тях и пленили десет.

 

5. На 11 юни турците с унгарски шапки (което често правят, за да ги помислят за наши) стигнали до моста на Каниса и издебнали 100 наши конници в съседната гора. Тъй като те не искали да излязат, отвлекли със себе си четирима селяни, които се били скрили в тази гора, а също и двама германски пехотинци и една жена.

 

6. На 12-и нападнали крепостта Св. Георги, но тъй като не успели да направят нищо, изгорили оградата и черквата.

 

7. На 16-и турците от Белград отишли до замъка Палока и се сражавали повече от два часа с нашите пред вратите на външните укрепления (Sepimenti), така че и от двете страни паднали по няколко души.

 

8. На 23-и турците от Баболха преминали с кораби Драва, отишли до замъка или крепостта Св. Георги и откарали всичкия добитък на гарнизона.

 

9. На 27-и беят на Стриген [*] нападнал селището Тормос при Нитрия [*], опустошил го и отвлякъл около 50 момчета и момичета.

 

10. Точно към края на този месец голям брой турци потеглиха срещу Каниса, изгориха три замъка, опустошиха я до основи и отвлякоха над 700 души. ...

 

Не след дълго турците нападнаха внезапно крепостта

 

97

 

 

Гете, изгориха я, а една част от войската избиха, а друга отведоха в плен.

 

 

Ноември

 

... [На 1-и] докторът от Хиос ми разказа, че татарите с четирима сина и няколко внука на татарския хан победили поляците и отвели в плен много хиляди души, защото искали да попречат на избора на нов крал на Полша.

 

На 2-и прекараха край нашата къща 13 пленени хървати начело с едно знаменце. ...

 

[На 13-и] след като седяхме известно време в Дивана, дойде голяма тълпа народ — турци и гърци, мъже и жени, също и няколко монаси; събраха ги в лявата част на помещението и няколко пазача пазеха да не излиза никой. Това бяха хора, които имаха да донасят нещо на пашата, да молят или да искат и особено да се оплакват от техните чауши, спахии и други, които имат тимари по селата, защото те ужасно ограбват и измъчват народа. Когато някой (спахия) се отнася извънредно грубо и несправедливо към селяните, те се оплакват и тъжат пред пашите. Пашите им дават писмо до кадията, т. е. съдията в селото, който трябва да им помогне да се оправят. Пускат ги вътре един след друг, дори по трима-четирима едновременно. И щом само схванат малко за какво става дума, веднага присъждат на чия страна е правото и отпращат тъжителя, а той не бива да противоречи с нито една дума. Често обаче човек трябва да ходи там много дни, докато го допуснат. Ако не му дойде редът в Дивана, той отива след обяда в къщата на пашата, който стои до вечерта и изслушва хората.

 

Сега всички, които имат тимари, десятък и други възнаграждения, трябва да ги подновяват при новия султан, защото старите вече не важат. Който има от тимара си три хиляди аспри, трябва да плати за подновяването му 1500 аспри в султанската хазна. Следователно този, който има повече, трябва и повече да даде, след което отново е свободен и му записват със златни букви колко има.

 

98

 

 

Когато чиновник или друг служител чуе, че някой, който получава хиляда или две хиляди аспри повече от него, се е разболял, тача при пашата и иска неговия тимар. Пашата пита: „Умрял ли е?" Ако онзи каже не, но пашата е благосклонен към него, дава му тимара или десятъка при условие да го вземе, когато оня умре. Чиновникът пита: „Ако не умре?" Пашата отговаря: „Накарай го да умре." Когато болният умре, той обаче дава службата комуто пожелае. И така, ако пашата не е благосклонен към някой бей или санджакбей и от неговите подчинени се получи и най-малкото оплакване, че е много тираничен, пашата отива при султана и му казва: „Тоя или оня измъчва много бедните хора, има един друг, който би бил по-подходящ." Султанът тогава заповядва санджакбейството да се предаде на любимеца на пашата. Пашата дава писмо на новия санджакбей и след осем или десет дни той отива при султана и му целува ръка. След това изпраща султанското писмо до стария санджакбей, който не знае, че е свален, но щом види писмото на султана, не бива да противоречи нито с една дума, а веднага трябва да се оттегли и направи място на новия; и каквото досега е ограбил от селяните, след това в Константинопол (където отиват всички мазули, т. е. свалени и чакащи за нови служби) изяжда или дава за подкуп на пашата, докато отново получи друга възможност. Неблагосклонността обаче на пашата към санджакбейовете се дължи обикновено на това, че не му носят ежегодните си подаръци или красиви момчета и др. Затова той търси всякакъв удобен случай да ги сваля и назначава други, които му подаряват повече. Така санджакбейовете са истински Spongae, т. е. гъби на пашата, които той може да изстисква за своя полза и според желанието си. Щом се получи оплакване срещу някого, било то вярно или не, важно или не, пашата гледа как да го махне, а оня не бива да каже „защо", дори и ако постъпят несправедливо с него, иначе на туй отгоре ще му отрежат и главата. Така пашата получава ежегодно невероятно големи суми пари, а и другите господари получават подаръци от всички страни — от бейлербейовете и бейовете. Най-красивите шлемове и ръчни шини, гравирани със злато, им носят от Мавритания.

 

Същото се случва и с бейлербейовете. ...

 

99

 

 

Мехмед паша храни всеки ден 1500 души, има в сарая си триста девойки (подарени му от границите) и двеста момчета, без онези, които държи в двореца си на Босфора. Той държи деветдесет шивача, а в затвора си — деветстотин християни. Има също свои пазачи, домакини и още много служители.

 

На 14-и прекараха край къщата ни много пленници, между тях един тръбач и един барабанчик, с три знаменца. ...

 

На 22-и пашата изпрати на моя милостив господар потвърждението на мирния договор, преди това обаче често го изменяше: каквото днес одобряваше или потвърждаваше, утре отново отричаше и изменяше, така че ни най-малко не може да се осланяш на турците. Щом съзрат някаква възможност, не се срамуват дори да нарушат мира. Както пашата сам казал на моя милостив господар: „Мирът ще трае толкова, колкото може."

 

На 24-и драгоманът Матиас преведе [мирния договор]. ...

 

На 25-и алайбеят [*] от Пеща прекара край вратата ни над 20 унгарски и германски пленници с вериги, между тях един тръбач и един свирач, осмина носеха толкова на брой знамена, а други — няколко глави на прътове.

 

На 30-и изпратиха Бартоломеус и Стефан Гуртнер с потвърждението на мирния договор при Негово величество римския император и моят милостив господар предаде съвета всички граници да се охраняват добре с войници, тъй като на нищо не бива да се доверяват.

 

 

Декември

 

... На 9-и тук имаше едно жалко и плачевно шествие: 1. Яздеха няколко важни турци от границата с червените си шапки с дълги заострени краища и един от тях — начело; 2. Двама турци носеха две знамена; 3. Двама други носеха на пръти: единият — главата на благочестивия г. Херберт фон Ауерсберг [*] [главен комендант на Крайна], с широко мило лице, червеникава посивяла брада, също и полупосивяла коса, съвсем непроменен, и ни се стори, като че ли е имал рана под очите;

 

100

 

 

а другият — главата на г. Фридрих фон Вайкселберг, също честен човек, без брада, продълговато лице и неузнаваем. Носеха ги тези, които им бяха отрязали главите. Дели Первана беше обезглавил г. Ауерсберг и му носеше главата. Той е заим, повишили са заплатата му с двеста и петдесет талера, може да стане и алай или санджакбей. Дели Реджиекс носеше главата на г. фон Вайкселберг, станал е също заим и получава годишно две хиляди аспри; 4. След тях носеха четири знамена; 5. Вървеше свободно един пленен капитан с унгарска шапчица и хърватски ботуши на име Лоренц Петрицович. 6. След него вървяха двама пленени тръбачи и един свирач на зурла; 7. Над двайсет други пленници — млади силни хора, бяха с вериги около врата; 8. И почти накрая сред тях вървеше един младеж от Бургщал, чийто брат беше кавалерийски капитан в Крайна, с широки брауншвайгски ръкави, галицийски кожени панталони, със зелени и сини пера на шапката. Несими кехая, интендант на Ферат бей от Босна, беше довел пленниците от Крайна и Хърватско и стана чауш при Портата. Прекараха всички покрай нас днес след обед в 3 часа с барабани и тромпети на път за пашата, след което ги върнаха, а на 10-и сутринта отново в същия ред ги закараха в Дивана на султана, за да му покажат главите и му представят пленниците. Германецът от Бургщал вчера и двата пъти, когато минаваше покрай къщата ни, гледаше към нашия милостив господар, който беше винаги пред вратата, без да каже нищо. Днес, когато го водеха за трети път, той извика назад към нас: „Моля господата да не ме изоставят!" И след това ги закараха в затвора на султана. Моят милостив господар веднага започна да прави постъпки и за главата на Ауерсберг, за която пашата му дал обещание. Описание на това плачевно зрелище моят господар изпрати на Негово величество императора.

 

Днес моят милостив господар изпрати цялата прислуга при една турска гледачка, защото се бяха загубили седемдесет талера.

 

На 11-и моят милостив господар нареди да се преговаря за двете глави с джелатина, т. е. палача, който искаше за тях сто дуката, но взе петдесет талера. Моят милостив господар каза, че всяка глава струвала толкова злато, колкото тежала. И тъкмо днес един от пленниците

 

101

 

 

писа на моя милостив господар, че господин главният комендант имал само 60 конници, между тях и споменатият Вайкселберг и един друг благородник. През лицето имал рана. ...

 

На 13-и бях в патриаршията и г. протосингелът ми каза, че... патриархът с монасите си всеки ден ходел сутрин и вечер в черква, където пеели псалми и четели библейски текстове.

 

Също така, че патриархът след Великден щял да замине за морския град Ахило [*], от стари времена наречен Αγχιαλο, за сватбата на сина на Михаил Кантакузин, който вземал жена от стария род Рали [*] от Адрианопол и баща ѝ дал за зестра двайсет хиляди дуката. ...

 

На 14-и прекараха край вратата ни над двайсет пленени унгарци от Фонот с четири знамена и един военен барабан; отпред вървеше сам техният капитан, а най-отзад един болен германец. Турците с трима бейове и войска се отправили към укрепения замък, който обсадили, обстрелвали, завзели, разрушили и изравнили със земята. Като дошли с пленниците в Константинопол, искали на всичкото отгоре капитанът да каже, че той сам бил виновен, тъй като бил излязъл с хората си на грабеж, оставил замъка незащитен. Междувременно турците дошли и го завзели, без да приложат сила. ...

 

На 17-и четирима от горните пленници се потурчиха и бяха обрязани от палача в обществения Диван, капитана обаче не можаха да склонят. Турският граничар казал на моя Ханс Кристоф, че посякъл г. Ауерсберг, но след това често съжалявал и му било мъчно за него, защото той бил толкова честен човек. А срещу това не получил дори и благодарност. Само кучето, което му отсякло главата, станал заим или чауш при Портата. Но вие, християните, казал той, не може да ни се сърдите за това, защото когато ви падне някой от нашите, постъпвате също така. Освен това, продължил той, ние нямаме от какво да живеем, затова трябва да търсим начин да се издържаме, поради което ограбваме турци и християни, където и както можем.

 

Пътуването на Махмуд бей, главния драгоман на султана, за Прага тази година беше много злополучно, защото: 1. Един руснак, негов роб, промушил управителя на конюшните, заради което, 2. Махмуд бей заповядал

 

102

 

 

да го убият. 3. Самият Махмуд умря на разпети петък в Прага, и то нито по турски, нито по християнски, следователно sine [*] Crux & sine Lux & sine omne Deus; 4. Ha връщане трима турци и един баварец, наречен Ахмед, избягали и преминали към нашите.

 

Днес [18-и] моят милостив гооподар каза, че Молдава и Влашко вече не представляват нищо друго освен само изполичарски имоти на турския султан и на пашите, а князете им, както се наричат, са техните наематели, които ежегодно трябва да им дават овце, лой, сирене и др. И със Седмоградско щяло да стане в крайна сметка същото, защото сегашният му [войвода] избивал благородниците един след друг. Ако Бекеш станел войвода, и той щял да прави същото, докато благородниците постепенно бъдат унищожени (както се постъпва в цяла Турция) и не остане никой, освен само онези, които ежедневно трябва да вадят хляба от земята. ...

 

Всяка година за Коледа и Великден от нашата къща се дават на германските и унгарските пленници на султана и пашите три овци, по една на затвор, и по три или повече талера.

 

... На моя милостив господар бе доложено със сигурност от един разузнавач, че Мехмед паша писал на пашите в Буда и Темешвар [*] да се снабдят с лъкове, оръдия, провизии и друго, също да претопят оръдията, които досега бяха останали от християнско време в Буда, Белград и на други места да лежат в праха; да напълнят с храни големия склад в Белград на Сава, както и склада в Буда, така че съвсем не трябва да се доверяваме на техния мир. ...

 

За да разбере и разузнае тези и други подобни хитрини на турците срещу нас, моят милостив господар не пести пари, а и никой друг посланик преди него не е правил това. С пари ,и по други чудни начини той успява да разбере за такива номера на турците от хората, които знаят за тях или могат да научат това от други. Той също има свое разузнаване по венецианските, полските, седмоградските, френските, испанските и унгарските работи посредством турци. Между тях има особено двама унгарци, които пишат своите Relationes [*] и сведения на латински и унгарски и почти всеки ден ги изпращат до моя господар. Той използува също седмоградчанина

 

103

 

 

Бенкнер, Адам Нойзер от Хайделберг и особено един секретар от Пеща, който е тук агент на пашата на Буда и се съгласи да дава на моя господар преписи от всички писма, които се изпращат до неговия паша, за да може нашите да се съобразяват с тях. Също така в затвора на султана има един германец, който му носи тайно писма за и от пленниците. И в Буда има един спахия и един еничарин, които му носят или пращат писма до Килман в Гомара и обратно отговор от него. Въз основа на всичко това и особено на сведенията от секретаря моят господар писа на негово величество да «е се осланят на мира. Защото тези хора, щом съзрат и най-малките възможности, забравят всякаква вяра, вършат каквото желаят и каквото считат, че може да им бъде полезно, след което се извиняват с разни предлози: нашите били раздразнили техните и подобни приказки, а ние трябва да мълчим.

 

Моят господар има също разни начини за изпращане на писмата си оттук: по един турчин, който ги крие в дръжката на брадвата си, и по един рагузанец, който е прислужник на господин коменданта Руберс в Каниса и пътува като търговец заедно с един друг рагузанец, без да будят съмнение. За Рагуза и Венеция той има също свои собствени пратеници.

 

Турците искат за пленения син на г. фон Ауерсберг осемдесет хиляди дуката. Един чауш бил измолил от пашата гореспоменатите две глави, като се надявал да получи много пари за тях, но тъй като палачът знаел, че чаушът на него няма да даде нищо, казал му, че ги бил хвърлил в един кладенец, а на нас веднага наредил да кажат чрез нашия драгоман, че трябва да отидем да ги вземем. ...

 

На 25-и през нощта на светото Рождество Христово избягаха с каик трийсет роби на Арабахмат, бивш бейлербей на Алжир (който първоначално бил пермечи [*], след това станал готвач и така се издигнал). Понеже знаели, че той ще ги гони, те, преди да избягат, надупчили целия му каик, той се напълнил с вода и така му попречили да ги догони.

 

Днес рано Йеремиас Фишер, нашият домакин, занесе на робите в затворите на султана и на Мехмед паша ежегодната милостиня. Те са по трима или четирима заедно в една стаичка. На Коледа и Великден ги оставят

 

104

 

 

да празнуват и ако някой има земляк в друг затвор, събират се и пият заедно.

 

В затвора на султана има един благородник, който куца и ходи с патерица, въпреки че нищо му няма, а и никой не знае, че е благородник. Моят господар се надяваше да го освободи посредством един турчин, чийто брат стои пленен в Унгария, като го размени с него. ...

 

В кралство Арагония [*] имало мавританци, т. е. бели маври и евреи, които трябвало да станат християни и по принуждение да ходят на литургия, а в сърцето си са турци и евреи, които подвеждат и много други, поради което, щом ги заловели, ги изгаряли, както и лутераните.

 

Имало също много испанци, които сами се били привързали към турските и еврейските суеверия, поради която причина изгонили евреите от Испания и Португалия. Justitia (така наричат инквизиторите, т. е. архиеретиците) не искала повече да ги търпи, защото подмамвали много християни. Когато тези приятели издадат присъда или вземат решение и кралят не може да го измени, не помага нищо и ходатайството му, иначе на часа се отказват от службата си и занасят на краля белите бастунчета, които носят. Когато кралят замине, претърсват дори и на неговите хора скриновете и сандъците, за да видят какво има вътре. И в местата, подчинени на Испанеца, претърсват всички кораби и стоки да не би да е скрито нещо лутеранско. ... Изгарят не само лутераните, а и евреи и мохамедани и всеки друг, когото считат, че не е папист във всичко. Повечето ги горят в Толедо. В Португалия въведоха тази инквизиция или съд за еретици едва преди няколко години, преди изобщо не са искали да я приемат да не би да упадне голямата търговия, която се върши там. И тя вече наистина не върви така добре по тази причина. В Неапол е малко по-търпимо. ...

 

 

Забележителни неща, случили се през 1575 г.

 

...

2. Флакус [*] Илирикус, т. е. от Илирия или Склавония, умря във Франкфурт.

 

3. Бекеш бе победен в Седмоградско.

 

105

 

 

4. Четири замъка бяха завладени от турците, два в съседство с рудниците на унгарския благородник Валасиани — Дивин [*] и Блатенщайн, Цини — отвъд Дунава, и Тунот — в Хърватско.

 

5. Ерцхерцог Рудолф [*] Австрийски бе избран за римски крал в Регенсбург. ...

 

7. Турският султан Мурад изпрати на нашия император потвърждението на мира, тъй като през последния месец декември беше изтекъл срокът на мира, сключен в Адрианопол от епископа на Стриген и г. Зай Ференц от Унгария през 1567 г., т. е. преди осем години, с предишния турски султан Селим.

 

 

Щети и своеволия, извършени от турците срещу мира през последните три месеца в земите на Негово величество императора

 

... На 23-и [октомври] от Новиград [*] и Драгел [*] голям брой турци нападнаха селото Андот, разположено само на една миля от Овар [*], и отвлякоха двадесет и шест души заедно с поручика, също и двама пехотинци от Вивар, които срещнали на полето, заедно с всичкия добитък, който намерили.

 

След това на 29-и около стотина конника от крепостта Сигет ограбили и опустошили замъците на двама благородници, наречени Катар и Банкцодфеде, пет мили над Каниса. Когато обаче искали да се приберат с плячката, нашите избили част от тях, друга част натикали в реката, а трета — взели в плен.

 

На 12 ноември подпалиха чифлика на капитана на Папа [*] в Георгелсдорф и отвлякоха 12 души и много други неща.

 

По същото време цяла войска незабелязано нахлула в Горна Унгария само на три мили от Кашау, където главен комендант е г. Йохан Рубер, при Торна [*], изгорили четири селища — Хилвегардо, Вендек, Ленто и Зилас [*], които никога преди това не са плащали данък, в пламъците загинали и много деца, а много народ отвлекли. ...

 

Веднага на следващия ден, 23-и, отново цяла войска от четири хиляди пешаци и три хиляди конници нападнали хърватската граница и унищожили с огън и

 

106

 

 

меч всичко край река Добра до река Колапиум или Кулпа и отвлекли също над стотина души. ...

 

[На 25 декември] около 350 от тях през нощта дошли в село Гонда, недалеч от Алтен Зол [*], опустошили го заедно с много други села наоколо, убили трима души и откарали в плен двадесетина. ...

 

На 27-и голям брой турски разбойници по пътищата, след като поставили засада, потеглили към Раб. Неколцина от тях в селски дрехи минали с кола по моста между Будахел и Морикцихо, съсекли пазачите на моста и така го овладели. След това към тях се присъединила засадата, преминали заедно моста, изгорили две села, опустошили цялата област наоколо и откарали е плен над стотина души...

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]