3. Национално-революционното движение през 70-те години на XIX век
C. Разловското въстание 1876 година. Планът на въстанието. Обявяване
и ход на въстаническите действия. Последици
Едновременно с подготвителните работи за въстанието в Солун започнала
ускорено подготовката му к в Малешевско-Пиянечкия край. Начело на тази
подготовка тук застава поп Стоян Разловски, с център на движението с. Разловци.
[236] Състояло се и първото съвещание за набавянето
на оръжие. Олово и барут трябвало да достави поп Стоян от Кюстендил чрез
търговеца Д. Друмахарски и от Виница, Кочанско от
236. Село Разловци е разположено в подножието на Голак планина, на левия бряг на река Брегалница. По това време то е било едно от големите населени пунктове на тогавашната Пиянечка нахия, влизаща в Кюстендилската кааза. (Вж. Ангелов, Г. Кюстендил. К., 1900, с. 12.)
66
Стефан Стоянов. Оръжието се набавяло чрез един турчин от Пехчево, Малешевско. Подготовката върви при добра организация. Тя се върши много тайно. Съмишлениците се стараят в опасните места като Разловци и другаде, да не допускат да идват турски чиновници. Затова поп Стоян заминава за Кюстендил, от приятели събира 8000 гроша и изплаща данъка за цялата година. [237]
Второто съвещание се провело през април 1876 г. — след пристигането на Димитър Попгеоргиев и Константин Карчов с оръжието от Солун в Голак планина, местността Каладжерджево (собственост на поп Стоян). [238]
Димитър Попгеоргиев насърчен от постигнатите резултати и от високия дух на населението, свикал в началото на май 1876 година по-главните ръководители и организатори на съвещание в Голак планина също в местността Каладжерджево, за да обсъди плана на въстанието. На съвещанието присъствували: Димитър Попгеоргиев, брат му Костадин, Христо Стоянов (най-големият чорбаджия в Малешево), поп Стоян Разловски, Коте Карчов, Коте Попстоянов, Мите Юрука, Георги Цоцов, Георги Оков и още други двадесетина души от различни села от Малешево и Пиянец. Съборът заседавал под председателството на Димитър Попгеоргиев и решил:
1. Когато всичко бъде готово, въстанието да избухне в с. Разловци. 2.
Главен водач на въстанието да бъде Димитър Попгеоргиев. 3. Да се нападне
първо Царево село, да го очистят от турските елементи и взетото оръжие
да се раздаде на съзаклятниците, които са без оръжие. 4. След това веднага
да се премине към Малешево и заедно с владимировци, беровци и др. да се
нападнат беровскнте и пехчовските турци и взетото оръжие да се раздаде
на тези, които нямат и така да се разшири въстанието. 5. Преди да се обяви
въстанието, Димитър Попгеоргиев с една малка чета да обиколи и съседните
околии Струмишка, Радовишвка и Петричка, за да предупреди всички да бъдат
готови, когато се обяви въстанието. [239] Планът обхващал
237. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 11—12.
238. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 108.
239. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 72—73.
67
два момента: подготвителния етап и развитие на бойните действия. При изработването на въстаническия план главна роля играел Димитър Попгеоргиев. Неговата военна подготовка и обстоятелството, че бил запознат с военната книжнина от 60-те години на миналия век, дало отражение върху замисъла и характера на проектираното въстаническо движение. [240] Планът за военните действия предвиждал повсеместно въстание, като мъжкото население създаде въоръжените отряди, а жените, децата и добитъкът бъдат изведени в планините, охранявани от малки въстанически чети. [241]
Димитър Беровски и поп Стоян Разловски са замисляли въстанието не като местен бунт, а много по-широко — като народно въстание, което да обхване на първо време селата в Малешевско и Пиянечко, Радовишко, Щипско, Кочансто, Петричко и Мелнишко. [242]
Несъмнено в замисъла на въстаниците влизала задачата за обхващането
на голям дял от Източна Македония. Димитър Попгеоргиев изрично пише, че
е замислил въстание „в Македония”, но явно се е ограничил на първо място
в познатия му район — родния му край и Пиянечко, откъдето бил тъстът му
поп Стоян, и районите в близост до тези места. [243]
За териториалния обхват на въстаническата подготовка съдим и от едно изложение
до Руското консулство в Солун от Мито Мишев, „българин, православен търговец
от гр. Струмица, 53-годишен”, както разказал самият той в консулството.
Той заедно с брат си бил един от задържаните струмчани. Обвинението, което
му било предявено, било следното: „В спиртната фабрика на Ставро е било
получено от „разбойника” българина Мито (Димитър, б. а.) Георгиев Беровски
писмо, в което той уведомява българите, жители на Струмица, че в скоро
време ще бъде в Струмица и че „вие, българите — жители на Струмица, трябва
да бъдете готови да стъпите в бой с турците.” [244]
240. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 112.
241. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 20.
242. Кирил, Патриарх Български. Цит. съч., с. 21.
243. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 108.
68
Обстоятелството, че Димитър Попгеоргиев изпратил това писмо, показва, че той предварително е имал доверени хора и тук, че е била извършена известна подготвителна работа и в Струмица, и в района й. Следствените власти били убедени, че въстанието било замислено да има широк териториален обхват. Това личи от поставения въпрос на Мито Мишев. „Гяур — му казал бимбашията, — кажи ми ти, знаеш ли градовете Радовиш, Кюпрюлю, Дупница и селото Петрич? Кой от чорбаджите от тия градове участвува в българския комитет?” [245]
Подготовката за въстанието обхващала също и отделни села и дейци от Кюстендилско, които по собствен път били свързани по някакъв начин с отделни ръководители на въстанието или пък участвували с нещо във въстаническата подготовка. [246]
Четата, с която Беровски е трябвало да обиколи съседните околии преди избухването на въстанието, макар че е трябвало да се движи тайно, не е имала въоръжени задачи, а само политико-агитационни цели. В нея са били включени малко, но дейни хора способни за апостоли. Времето за подготвителната работа обаче се оказало много малко и недостатъчно поради внезапното избухване на въстанието, което е и една от причините то да не стигне до по-широк размах. Според начертания въстанически план е трябвало да се води планинска по характер война и да се подпомогне общото движение за национално освобождение. Димитър Попгеоргиев е искал да свърже въстанието в Източна Македония с подготвяното въстание в България. За това до известна степен говори и обстоятелството, че по план въстаническите сили е трябвало да се насочат на югоизток, т. е. към ония предели, в които по предварителни данни се знаело за подготовката на Априлското въстание. [247]
При разработването на плана главна роля играе Димитър Попгеоргиев. С
малка чета той обикаля най-първо из малешевските села, където води агитационна
пропаганда. Но резултатите от обиколката му не го много въодушевили, тъй
като той не успял да убеди
69
всички малешевци, че трябва на всяка цена да вземат участие в предстоящото въстание. След завръщането си в с. Разловци той се готвел да се прехвърли към Осоговската планина, за да направи агитация и в пиянечките села. На 19 май обаче, когато се състояло и третото поред съвещание, на което присъствували около 30 души съзаклятници, неочаквано дошли няколко селяни от село Разловци и съобщили, че в селото са дошли турски данъчни чиновници — спахии и тапиджии, които извикали всички селяни, да отидат в селото, за да си вземат подменените тапии. [248] Тези турски чиновници обаче имали някаква поверителна задача, защото вместо да събират спахилъка, започват да заплашват селяните, че ще им изгорят селото, ще разорат мястото му и ще посеят ечемик, та следа да не остане от него, защото е свърталище на царски душмани. И наистина те взели да арестуват видни селяни, между които и комитетски хора като Нако Попатанасов от с. Истевник, роднина на поп Стоян. Уплахата на населението им дала кураж да минат и към долни издевателства: били набелязани две хубави селски моми да ги задигнат — за гавра или — както друг път ставало — за потурчване. На следващия ден се тъкмели да закарат окованите 10 души в Царево село. [249]
При тази обстановка в късна вечер срещу 8 май (стар стил) събота, събраните
съзаклятници единодушно решават, макар подготовката да не била завършена,
да се вдигне целият край на въстание веднага. До сред нощ се събрали около
60 местни бойци, разпратили куриери по съседните села с указание за действия.
Под председателството на главния войвода бил изработен план за нападение
на с. Разловци и за обезвреждане на турците. Една група се настанила в
поп Стояновия хан, срещу къщата на коджабашията, друга част се скрила в
една плевня до къщата, дето били останалите дирибеи, а трета група заела
двата главни пътя на селото и моста над р. Брегалница. Рано сутринта на
8 май на моста на Брегалница един вгьстанически залп поразява охраната
на затворниците, които вързани със синджири, били карани за
248. Лапе, Л. Цит. съч., с. 34.
249. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 78.
70
Царево село. Част от турците се просват мъртви, другите ранени и здрави се измъкват през придошлата Брегалница и търтили да бягат на разни страни, преследвани от въстаниците. [250]
В тези схватки един въстанически куршум засегнал смъртно и Нако Попатанасов.
Той издъхнал със завързани със синджири ръце и е бил първата жертва на
въстанието. [251] Още с първите гърмежи другите две
въстанически отделения нападнали останалите турци в селото и след кратко
сражение ги избиват. Спахията Алиман изгаря в запалената си квартира, а
главата ма другаря му Юсрев била отрязана от въстаника Атанас Цинцо и показана
на настръхналите за мъст бойци. Така Разловското въстание било обявено.
[252]
250. Пак там, с. 79; Попстоянов, К. Цит. съч., с. 25.
251. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 79. Някои селяни в Малешево и Пиянец били против въстанието, като се мотивирали с това, че „дорде не ни дойде помощ, нашите глави много има да видят, без да знаят даже в чужбина за това, както ние не знаехме и не бехме чули, кога са се освободили сърби и румънци, т. е. ще убием няколко души турци и нас ще убият — нищо повече...”
— Това е въстание, казвали селяните, не е лесна работа, трябва да обмислим добре дали може да дадем едно такова въстание, що не се е с очи видяло, нито се е чуло. Ние сме далеч от нашите дунавски проповедници, не можем да се сношаваме с Румъния и Сърбия и нямаме познанство, освен с дядо Ильо; и не се знае дали ще можем да поддържаме дълго въстанието, за да ни дойде помощ от войводите от Сърбия и Румъния. (Вж. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 10.)
252. За Разловското въстание главен извор е посочената книга на Попстоянов, К. Исторически записки по първото македонско въстание в 1876 г., Кюстендил, 1903. Авторът е син на поп Стоян — един от главните инициатори на Разловското въстание и разказва като участник във въстанието. Всичко подире писано се основава главно на неговите сведения, например Белдедов, Е. Разловското въстание в Македония. — ОП, 15, 1942, № 2—3; Караманов, А. В. Един забравен родолюбец. —„Илюстрация — Илинден”, 14, 1942, № 2, с. 6—9; Пиянец — двумесечно царство през 1878 г. — Родина, 1934, № 4. Същият автор има и няколко популярни статии в различни вестници и списания по този въпрос; Църнушанов, К. Цит. съч., с. 78—88; Кирил, патриарх Български. Принос към българския църковен въпрос. (Документи от австрийското консулство в Солун). С., 1961, с. 19— 23; Дойнов, Д. Националнореволюционните борби в Югозападна България..., с 112—131 и др.
Всички споменати автори разглеждат събитията в Източна Македония през май 1876 г. като въстание, макар и ограничено по размер, обхват и значение. Единствено Динев, Ангел, в брошурата си „Кресненското въстание през 1878 г.” № 3 на „Родна библиотека”, издание на гевгелийското благотворително братство, С., 1926, оспорва не само първенството на Разловското въстание за сметка на Кресненското, но отхвърля и определението за него, като твърди, че това не е планомерно, организирано въстание, и го характеризира като „случаен бунт”.
В най-ново време Катарджиев, Иван също неправилно характеризира Разловското въстание като „случаен бунт”. „Избухването на разловския бунт от 1876 г., който идва непосредствено след Априлското въстание — пише той, — предизвикало турските власти да предприемат жестоки насилия и терор, за да го удушат още в самото начало.” Вж. „Серската област” (1780—1879). Скопие, 1961, с. 194.
Разловското въстание е обект на внимание и в трудовете на някои скопски автори. Лапе, Л. Разловското востание от 1876...; Джамбазовски, Кл. Културно-обществените връзки на македонците со Србия во текот на XIX в., Ск., 1960; Пандевски, М. Цит. съч. и др.
Ръководейки се от определени политически, а не научни цели, те представят това въстание в изопачена, невярна и анти-българска светлина.
71
Разловското въстание започнало с избиването на дошлите турци, от които само двама се спасили, като се хвърлили в буйната Брегалница. [253]
Веднага след първите успешни схватки на въстаниците с турците, селяните в с. Разловци събират данъчните книги и тапии, коджабашийските рабуши, чаталите и др. и ги изгарят. Сам по себе си този акт бил ярък протест против феодалния гнет и данъчните притеснения на турската държава. [254] Така разловчани скъсали всякакви пътища за помирение с турските власти и се приготвили да се изтеглят в планината, а въоръжените мъже начело с поп Стоян и с Димитър Попгеоргиев под развятото знаме тръгнали към Малешевско. Поради това поп Стоян запалил собствения си хан, с което дал пример на своите съселяни и символично подсказал, че обратен път освен борбата и въстанието няма. Част от въоръжените мъже начело с Цоне Спасов останали да съпроводят и охраняват жените и децата при изтеглянето им в планината и създаването и укрепването на подходящ лагер. Четата, която потеглила към останалите пиянчани и селата, броела около 40 души. [255]
В селото настъпила страшна паника. Жени, стар-
253. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 73.
254. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 113.
72
ци, деца, бягали към планината, взели със себе си каквото могат, придружени от група въстаници. Димитър Попгеоргиев и поп Стоян яхнали на коне, с развято знаме повели въстаниците, но не към Царево село, а към с. Митрашиици, за да се съединят с въстаниците от Малешево. Тук в дома на поп Стоян те намерили двама турци от Пехчево. Поканили ги да се предадат, но понеже не сторили това, били убити, а къщата запалена. Гърмежът и пожарът в Митрашиици привлекли вниманието на група заптиета, водени от Исмаил бюлюкбашия, като минавали наблизо. Завързало се сражение, което траело 5 часа. Турците дали 7 души убити, а от въстаниците били ранени 4 души, между които и войводата — Димитър Попгеоргиев. [256]
Също както селяните от с. Разловци и тук всички мъже, жени и деца избягали, откарвайки и добитъка си в планината. [257] В същото време, докато четата начело с Димитър Попгеоргиев и поп Стоян достигнала в с. Митрашинци и водела първото си сражение, работите в с. Разловци взели неочаквано лош обрат. Веднага след известието за въстанието към селото се отправили големи башибозушки орди, събрани от околните пиянечки села. Те нападнали селото, убили около 10 души селяни и две жени, разбили и ограбили селската църква, опожарили няколко къщи и плевни и заграбили селските стада. В завързалото се сражение с оставената за охрана чета трима от нападателите башибозуци били убити. [258] В същото време двама души разловчани, коджабашията (селски кмет) Нико и Стоимен Кацарина — решили да търсят помирение а властта. По своя инициатива те отишли в с. Истевник, за да предупредят за случилото се, но заплатили с живота си за това. [259]
Раняването на войводата се отразило лошо върху по-нататъшния ход на
въстанието. Четата на Беровски се върнала назад към с. Разловци, за да
се съедини с останалите въстанически, части. Това връщане по един и същ
път, който бяха изминали преди то-
256. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 73.
257. Лапе, Л. Цит. съч., с. 38.
258. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 113.
259. Лапе, Л. Цит. съч., с. 38.
73
ва с такава неописуема радост, навяваше вече достатъчно мъка в душите на момчетата. [260] Над селото се е било изтеглило цялото население и с болка наблюдавало пожарищата. Положението им било плачевно. Освен общото несигурно положение се прибавило и лошото време — валяло сняг и дъжд, деца, жени и старци треперели от студ. Тъй бързо почнали страданията на хората в неприветливата планина. [261]
Турските власти в Царево село скроили един особен план за действие против въстанието, като обявили, че виновен за неговото избухване е поп Стоян Разловски. Те много добре знаели значението на поповете между простото население и затова прибегнали до едно твърде рационално средство. Те намират двамата свещеници Георги Миленков и Атанас Стоилов от с. Разловци и им казали да съветват селяните да се върнат назад, ако не искат да разсипват домовете и стоката си. Те им казали, че имало заповед от правителството, че то знаело, че те са подмамени от попа, който нито със 100 души, нито с 1000 души не може да отнеме земята на царя. Всеки, който се предаде доброволно, щял да бъде свободен, защото правителството знаело, че всички селяни не могат да бъдат размирници, но те са народ прост, който не знае сам, по кой път трябва да върви. [262]
След заминаването на „тези носители на мира” към с. Разловци, няколко селяни отишли при поп Стоян и го питали какво трябва да правят, а той им навел случката от 8 май с дядо Христо Ходжов, когото турците заклали и хвърлили от моста, когато коленопреклонно се предал и искал милост за цялото село. Поп Стоян осъдил поведението на двамата попове и ги нарекъл лъжци, защото увещавали своите братя със същите фалшиви, и предателски слова, с които си служили и властите. [263]
В същото време, докато основното ядро на въстаниците — четата от Разловци
и околните села, се бавила в собствения край, в редица селища били съз-
260. Белдедов, Е. Цит. съч., с. 29.
261. Лапе, Л, Цит. съч., с. 113.
262. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 83; Попстоянов, К. Цит. съч., с. 32.
263. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 32.
74
дадени въоръжени отряди, които чакали пристигането на ръководителя на въстанието и главната чета. Подобни отряди били готови да излязат и от селата Смилянци, Владимирово, Лъки и др. В Берово около 300 души били на оръжие и 4 дни стояли в бездействие в планината, очаквайки въстаниците от Пиянечко. [264]
Мерките на турските власти, предприети още първия ден на въстанието — изпращане на башибозушки отряди и редовна войска, — оказали своето въздействие. Създаденото благоприятно положение — готовност на масите за борба, организиране на въоръжени отряди, които чакали само сигнал, и пр. — не могла да бъде достатъчно използувана и поради незавършената въстаническа организация, липсата на бързина и оперативност. Поради новосъздадената обстановка, когато властта взела инициативата, малцина били ония, конто имали нужната смелост и съзнание да последват разловските въстаници. [265] От този момент вместо широко въстаническо движение в един голям район дейността на разловските въстаници се изразила в поход на една чета. Скоро вместо за настъпателни действия и успех тя трябвало да мисли за своето укриване и спасение. [266]
На 9 май четата на Димитър Беровски набрала вече нови сили, потегля
към Кочанско. На зова на въстаническия щаб, съставен от Попгеоргиев, поп
Стоян и Цоне Спасов, селяните от с. Лъки, Кочанско вече били въстанали
и изтеглили семействата си в планината Плачковица. Начело на въоръжените
хора, на брой около 40 души, стоял — Цоне Данчов. Д. Попгеоргиев бил посрещнат
от селяните с радостни възклици. [267] Докато се правят
разпоредби за по-нататъшни действия на въстаниците, наблюдателите в селото
известяват, че там са нахлули за плячка на опразненото село около 60 души
башибозук. Съединените чети решават да дадат сражение и още е първите си
изстрели ги накарват да се разбягат. След тая лека победа Цоне Данчов остава
с четата да пази селото
264. Дойнов. Д. Цит. съч., с. 114.
267. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 83.
75
и семействата, а четата заедно с поп Стоян и ранения Попгеоргиев потеглят за Радовишко. [268] В село Смилянци — Радовишко, където въстаниците получават хляб и обувки, мнозина били въоръжени и готови да излезат, но идва тревожното съобщение, че откъм Радовиш настъпва голяма войскова част, което накарало селяните да се въздържат от проектираните нападателни действия и още не издали се пред турците, да укрият оръжието си. [269] Тези събития забавили движението на щабната чета през планината Плачковица. Тя не успяла да се яви навреме при Берово, където около 300 души въоръжени хора цели 4 дена чакала в планината сигнал откъм Радовиш за въстание и пристигането на своя земляк Д. Беровски да ги поведе. Бързите мерки обаче на властта и това закъснение осуетяват въстанието в това голямо и добре организирано малешевско селище. [270]
Въпреки преследванията и репресиите на турските власти четата продължила
да съществува, като преминава последователно в Петричко, Мелнишко, Беласица
и Огражден. Но откъсвайки се все повече от родните места, изложени на глад,
несгоди и неизвестност, някои от четниците се откъсват, други се загубили
и изчезнали. Появяват се негодувания и спорове. След едно сражение над
Мелник поп Стоян Разловски, който поради старост и изтощение и след като
избягва конят му, не могъл да ходи, бил оставен заедно с брата на Димитър
Попгеоргиев — поп Иван, — също стар, болен и отпаднал, в една планинска
колиба. Четата продължила пътя си към Беласица, но попада поради предателство
на засада при с. Стинек и е принудена да се върне в Огражден. От около
40 души в началото сега четата броела 18 човека. Започват дни на преследвания
и глад, тъй като цялата планина е блокирана, а овчарите и стоката откарани
в селищата и равнината. В такива условия, четата на Димитър Попгеоргиев
прекарва лятото, есента и зимата на 1876 г. и макар и в по-малък състав,
действува до началото на освободителната Руско-турска война, когато започва
подем и нов етап в дейността й. [271]
271. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 115.
76
Докато Димитър Попгеоргиев води неравни боеве в Малешевията и Огражден, по това време в Румъния край бреговете на Дунав, Христо Ботев прави последните си приготовления за минаване в България. На 17 май 1876 г. 200 души български юнаци били излезли вече на брега, край Козлодуй: българи от всички краища на България целуват родната земя под развятото знаме с надпис — „Свобода или смърт”! Тук в първите редици са и македонските българи — Петър (Перо) Симеонов от Щип, Антон Куков от Охрид, Христо Аврамов от Тетово, Димитър Кючуков от Крива паланка, Антон Танасов от Прилеп, Янко Атанасов от Неврокоп, Стоян Ангелов от Якоруда, Янко Добрев от Малешевско и др. [272]
В. „Български глас” пише също за преминаване на български чети от Сърбия на българска територия под предводителството на прочутите и опитни български войводи Панайот, Филип Тотю, Цеко и Ильо Марков Малешевски. Те въодушевили и така разпалват духа на българските въстаници и техните храбри войводи, щото тия млади юнаци удвоили още своята енергия и храброст за освобождението на милото си отечество...” [273]
Съдбата на разловските въстаници и на четата на Попгеоргиев била тежка. Един от най-дейните участници, инициатори на въстанието — поп Стоян Разловски — се загубва от поп Иван Попгеоргиев и случайно се събира с откъсналия се Коте Карчов, който също търсел дружината си. Поп Стоян го убедил да отидат и да се скрият в Рилския манастир при игумена, който бил в числото на съмишлениците и негов познат. [274] Когато достигнали благополучно до манастира поп Стоян се решава на опасна стъпка: оставя пушката и камата си на двамата си другари (Коте Карчов и Илия Горанов б. а.), скрива в панталона своя револвер, и като наметнал някаква черна дреха, прилична на расо, влиза през самоковската врата в манастирския двор, запътва се към килията на игумена Пантелеймон, за да го моли да ги приюти в манастира.
В този момент четирима заптиета бързо се вмък-
272. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 89.
273. Български глас, № 11, 29 юни 1876.
274. Попстоянов, К. Цит. съч., с. 46.
77
ват в двора и обграждат непознатия. Дофтасали и други шестима и започнали да го обискирват. Но в панталона му не бъркали и револверът останал скрит. [275]
Затворили го в Хрельовата кула и го държали два дена, докато обадят в Дупница за случая и получат заповед какво да правят с него. Когато на третия ден дошли заптии да го водят за Дупница, той помолил да влезе в килията и да вземе оттам една забравена дреха. Когато влиза в килията той изважда револвера си и се застрелва. [276] Другарят на поп Стоян — поп Иван Попгеоргиев, — след като двамата се разделят някъде в Петричко, се събира с откъсналия се четник Стоян Микин. Двамата се отправят за Радомирско и Софийско, а след това се озовават в Сърбия. Тук те били приети от дядо Ильо Марков и участвували в неговата чета по време на Сръбско-турската война от 1876 г. По-късно Стоян Микин се записва в Българското опълчение, а Иван Попгеоргиев е участвувал в четата на дядо Ильо по време на Руско-турската война през 1877-1878 г. [277]
Каква е съдбата на останалите двама въстаника — Коте Карчов и Илия Горанов, които са дошли заедно с поп Стоян в Рилския манастир, не е известно, но Костадин Карчов доживява Освобождението. Един от дейните участници в подготовката на въстанието предводителят на селяните от с. Лъки — Кочанско — Цоне Данчов бил заловен от турските власти след разгрома на въстанието и изпратен в Скопския затвор. Той познавал изцяло въстаническите дела, върху него паднали тежки обвинения. В хода на разпитите по мистериозен начин той бил отровен. [278]
От всичко казано дотук, може да се направи изводът, че въстаническата
подготовка в Източна Македония с център Малешевско-Пиянечкия край, не е
била случайна, а плод на предварителен замисъл и организация. Ето защо
въстанието избухнало на 8 май 1876 г. в с. Разловци, макар и да не се е
разширило поради създалите се неблагоприятни обстоятелства, носи белези
на едно организирано движение, на действително въстание.
275. Църнушанов, К. Цит. съч., с. 87.
78
Въстанието избухнало на основата на острите социални-политически противоречия и тежкото положение на народните маси. Но то носело ярките белези на национално движение. В хода на подготовката й по-късно в действията се изявила волята на потиснатите и угнетени народни слоеве за свобода и национално освобождение. [279]
Обхващането на целия Малешевско-Пиянечки край, както и на други райони без особена дълга предварителна политическа агитационна работа показва, че селяните били достигнали до безизходица и отчаяние и че единственият път за свое спасение те виждали във въоръжената борба, макар и да знаели, че рискуват живота и имота си. В подготвителните работи вземат участие и по-заможни селски представители. Такива били и поп Стоян Разловски, притежаващ собствен дюкян, добитък, прекупчик на данъци и пр., хаджи Атанас от с. Драгобраща, Кочанско, Нико Попатанасов от с. Истевник и др. [280]
Във въстаническата подготовка били привлечени също така и представители на търговско-промишлената буржоазия. В Струмица например били привлечени към делото няколко видни търговци и собственици — като Мито Мишев, собственик на магазин в Струмица, неговият брат Григорий, Тимо, Златко и Ставро Тимов, собственици на спиртна фабрика, а Константин Пейо и Константин Русо — търговец. [281]
Причината за тяхното участие в подготовката на въстанието се корени
в обстоятелството, че разлагащата се турска феодална държава, разбойничеството
и корупцията на административния апарат спъвали нормалното развитие да
икономиката, създавали несигурност и нестабилност за една широка стопанска
дейност и инициатива. Но наред с това нарасналото политическо и национално
съзнание, независимо от мястото на отделните представители в социалната
структура на обществото представлявала важна и непосредствена основа за
участие в националнореволюционлото освободително движение. [282]
279. Дойнов, Д. Цит. съч., с. 121.
79
Турските власти били убедени, че Разловското въстание и забелязаното бунтовно брожение в Струмица, въстаническата подготовка в Банско-Разложкия район са прояви на едно общо въстание, което било обхванало целия Солунски вилает. [283]
Турската власт се бояла да не би огънят на въстанието да се пренесе в цяла Македония или въстанически български отряди да се придвижват, от Малешево — Струмица към въстаналите „планински части на Одринския и Русенския вилаети”, т. е. към Средногорското въстание, [284] затова взима бързи мерки за потушаване на въстанието.
От изнесените факти дотук се вижда, че въстаническото движение в Източна Македония, макар и подготвено самостоятелно, е било звено от общата борба на българския народ по време на героичното Априлско въстание от 1876 г., а Разловското въстание е един достоен епизод от Априлската епопея. Правилно отбелязва Йордан Иванов в книгата си „Българите в Македония” на стр. 76: „Към края на дългото турско робство през 1876 г., когато българите в балкана вдигнаха своето Априлско въстание против турците, едновременно почти с тях и македонските българи вдигнаха замисленото в Солун и изпълненото в Малешевско българо-македонско въстание.”
Разловското въстание оставя трайни следи в Малешево и Пиянец. И сега в този край се пеят песни за подвизите на много герои на това въстание.
В една песен се казва:
Запали се, Маце, планината,
планината ле, Маце, Митрашинска,
Митрашинска, Маце море, Будинарска,
Будинарска, ле Маце, ем Разловска.
Запали я, Маце, млад войвода,
млад войвода ле, Маце, млад Димитър
Попгеоргиев, Маце, море от Берово...
283. Кирил, патриарх Български.
Принос към българския църковен въпрос. Документи от Австрийското консулство
в Солун, С., 1961, БАН, с. 21—23.
284. Пак там, с. 21. (Австрийски документ, Солун, № 44, 17 юни 1876.)