Магьосникътъ и неговиятъ ученикъ

 

Сравнителна фолклорна студия отъ проф. д-ръ Јиржи Поливка — Прага

 

 

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Книга XV, 393-448
Издава Министерството на Народното Просвѣщение
Държавна печатница, София 1898

 

Сканове в .pdf формат (6.5 Мб)

 

(Югославянски версии и версии на другитѣ съсѣдни народи)  394

(Най-старата версия, записана отъ италиянския нувелистъ Straparola, XVI. вѣкъ)  405

(Версии, записани въ по-ново врѣме у романскитѣ народи)  407

(Германски версии)  413

(Чехо-моравски, полски, латишка версии)  416

(Малоруски, белоруски, великоруски и др. версии)  423

(Мордвинска, татарска, аварска версия. Монголска версиия. Siddhi-Kür и Индия)  438

(Турска редакция на „Четиридесеть везиря или мѫдри майстори“. Арабска отъ Египетъ)  440

(Заключение)  443

 

(Югославянскитѣ версии и версиитѣ на другитѣ съсѣдни народи) 394

 

Произходътъ на многобройнитѣ приказки, които се разказватъ между народитѣ, обитающи срѣдна и западна Европа, се търси съ право на изтокъ; за нѣкои отъ тия приказки се прѣдполага и доказва, че се основаватъ на индийски, даже и будистски образци. Пѫтищата, по които източнитѣ приказки сѫ прѣминѫли въ Европа, сѫ били различни, ала безъ съмнѣние тия пѫтища сѫ били отворени вече отъ най-раннитѣ начала на срѣдния вѣкъ. За единъ отъ главнитѣ мостове, по който източнитѣ приказки сѫ прѣминѫли въ Европа, се счита Византия, вслѣдствие на това естествено и балканскитѣ народи. Изниква въпросъ, дали въ сегашната традиционална литература на балканскитѣ народи сѫществуватъ положителни доказателства за това. Този въпросъ може да се рѣши само възъ основа на подробния разборъ на отдѣлнитѣ балкански традиции и чрѣзъ сравнение съ източнитѣ и западнитѣ традиции.

 

Въ настоящата си студия мислимъ да направимъ разборъ на единъ сюжетъ, който е извънредно разпространенъ въ многобройни версии и вариянти, както между източнитѣ, така и западнитѣ народи. Вече Benfey бѣ посочилъ най-стария вариянтъ отъ тоя сюжетъ въ монголската сбирка Siddhi-kür, която е вѣроятно отъ индийски и будистски произходъ. [1] Писмени свѣдѣния за сѫщия срѣщаме и въ сбирката на италиянския нувелистъ Straparola въ половината на XVI. вѣкъ; отзивъ и слѣди отъ него намираме обаче въ Европа и по-рано, а освѣнъ това и въ арабскитѣ сбирки. Тоя сюжетъ е много цѣненъ между друго и за туй, защото въ него можемъ да прослѣдимъ, какъ се мѣняватъ приказкитѣ, като се прѣнасятъ отъ единъ народъ въ другъ, какъ се прѣработватъ, какъ се съединяватъ съ други разни сюжети и какъ се прѣиначаватъ подъ влиянието на тѣзи послѣднитѣ.

 

За изходна точка въ своето изслѣдванье ние ще вземемъ разнитѣ версии отъ сюжета, записани въ най-ново врѣме у балканскитѣ народи. Като тръгваме оттукъ, ние ще вървимъ въ географически редъ изпърво на западъ и послѣ постепено на изтокъ, докато стигнемъ до самия изворъ, отгдѣто най-напрѣдъ е изникнѫла тая приказка и отгдѣто тя се

 

 

1. Pantschatantra I., стр. 410. слѣд.

 

 

394

 

e разпространила на западъ. Гдѣто ни се прѣдстави згоденъ случай, ще посочимъ и версиитѣ на сюжета, записани въ по-старо врѣме и неговитѣ слѣди въ старата литература, та да узнаемъ приблизително врѣмето, кога е станѫлъ извѣстенъ въ Европа.

 

(Югославянскитѣ версии и версиитѣ на другитѣ съсѣдни народи)

 

У балканскитѣ народи, особено у българитѣ, извѣстна е въ многобройни варианти приказката за магъосника и неговия ученикъ. Нека видимъ най-напрѣдъ какъ се приказва тая приказка въ село Горна-Баня, Софийско [1] (Бс). Една майка имала едно твърдѣ непрокопсано момче, давала го на много занаяти, но то все бѣгало и не искало никакъвъ занаятъ да научи. Веднажъ тя го повела при единь терзия; на пѫтя сѣднѫли двамата, уморени, да си починѫтъ до единъ владенецъ. Майката си въздъхвѫла: Охлеле! Изведнажъ изъ кладенеца изкокнѫлъ дяволътъ, който тъкмо така се казвалъ, като мислѣлъ, че нѣкой го вика. Когато дяволътъ се научилъ, какви мѫки и неволи теглела майката съ сина си, той ѝ прѣдложилъ, да му даде сина си на учение и слѣдъ три години да дойде да си го прибере. И тъй дяволътъ взелъ момчето, спуснѫлъ го въ кладенеца и почвѫлъ да го учи. Тамъ долу въ една стая момчето видѣло много дѣтски глави и узнало отъ жената на дявола, че тѣ били отъ нѣкогашнитѣ ученици на дявола, които той убивалъ, когато научели да работѭтъ като него; жената съвѣтвала момчето, да изучи всичко хубаво, но прѣдъ дявола да се прѣструва, че ужъ нищо не разбира. Момчето послушало тоя съвѣтъ. Дяволътъ прѣдъ момчето се прѣправялъ на заякъ, лисица, говедо, куче и „всѣкакви работи правило.“ Момчето си запомнило всичко, обаче прѣдъ дявола неправело нищо, а само насамѣ. Слѣдъ три години дошла майката да си прибере момчето, сѣднѫла при кладенеца, извикала Охлеле и дяволътъ изкочилъ съ момчето. Едвамъ сега дяволътъ разбралъ, че момчето се учело добрѣ, та молилъ майката, да му го остави още за половинъ година, та да го убие, ала момчето не се съгласило никакъ. По пѫтя за дома видѣли, какъ единъ турски паша отивалъ на ловъ. Момчето казало, че ще се прѣправи на хрътка, ще изкара една лисица прѣдъ пашата, за да я убие; пашата ще иска да го купи, майката да го продаде за хиляда гроша, но безъ „чуло од гѫрбо,“ защото въ противенъ случай нѣма да го види. Всичко станѫло така, майката не дала „чуло“, хрътката скоро се изгубила, и момчето се върнѫло при майка си. Когато дошли на пазаръ, момчето казало, че ще се прѣправи на конь, а тя да го продаде за 2000 гроша, но водилото да не продава. Момчето пакъ се върнѫло при майка си. На другъ пазаръ момчето казало, че ще се прѣправи на волъ, а тя да го продаде за 1000 гроша, но сиджимката пакъ да не продава за никаква цѣна, макаръ и да ѝ даватъ двѣ хиляди гроша. Но на пазара тоя пѫть дошелъ дяволътъ, учителятъ на момчето, и почнѫлъ да се пазарява за вола, като давалъ дори три хиляди за сиджимката. Момчето видѣло, „какво гьаволо че надделеіе макьа му с пари,“ прѣсторилъ се на заякъ и бѣгалъ.

 

 

1. Сбм. I, 3.—103. и слѣд.

 

 

395

 

Дяволътъ обаче се прѣправилъ на хрътка и го погнѫлъ. Насмалко щѣлъ да го хване, ала „тогаі детето фѫрлило просо пред гьаволо, а он учинил да не ie станало оно на просо, та се сторил на квачка с дванáесе пилци за да збере просото да изьаде детето. Гьаволо збрал просото и мислил че немало веке момчето, а оно утекло.“ Тогава разбралъ дяволъть, че момчето е „пó-гьавол“ отъ него и се пукнѫлъ отъ ядъ.

 

Доста подобно се разказва сѫщата приказка въ Кичево, Македония [1] (Бк). Майката заохвала оф, като сѣднѫла на единъ камъкъ. Явилъ се единъ човѣкъ; отгдѣ, не е казано, но той билъ дяволътъ и се казвалъ Оф. Слѣдъ една година майката пакъ трѣбало да дойде да си прибере момчето. Когато се върнѫла, учителятъ ѝ далъ момчето, защото нищо не вземала главата му. Обаче момчето само се прѣструвало на глупакъ. Дали по побуждение на дяволовата жена, или по друга причина, това не се казва, тъй сѫщо не става и дума, че дяволътъ убивалъ прѣдишнитѣ си ученици. Когато дошли у дома, момчето се похвалило на майка си, че научило „много науки и марифети“, но прѣдъ учителя си се прѣструвало на глупаво, защото учителятъ му билъ самиятъ дяволъ. Момчето се прѣсторило на юнецъ, за да го продаде скѫпо майка му, ала „іажето“ да не продава, защото не щѣло да може вече да се върне. Момчето сполучило така още нѣволко пѫти да се прѣправи. Веднажъ момчето се прѣправило на хубавъ конь. Единъ много хубаво облѣченъ човѣкъ поискалъ да го купи, далъ много пари, но настоявалъ да му продадѫтъ и „оглавот“, и най-сетнѣ се помѫчилъ, да го вземе насила. Момчето разбрало, че човѣкътъ ще е дяволътъ, и се прѣправило на заякъ; дяволътъ го прѣслѣдвалъ като хрътка. Заякътъ станѫлъ на гълѫбъ, хрътката на соколъ. Гълѫбътъ лѣтѣлъ, лѣтѣлъ, докато долѣтѣлъ „над една кула и низ оџакот се впушчил внатре, препраіен на чудно іаболко. Внатре во кулата имало лугье и зеле да го мирисаат.“ Дошълъ и дяволътъ въ подобие на човѣкъ, поискалъ ябълката, но, щомъ я похванѫлъ, ябълката се прѣправила на просо и то се разсипало по стаята; дяволътъ се прѣсторилъ на квачка съ дванадесеть пилета и тѣ изкълвали просото. „Само две три зрѫнца останѫли пот полата на един от лугьето.“ Тѣзи зрънца се прѣправили на лисица, и тя удавила квачката съ пилетата.

 

Тази версия се различава отъ прѣдната по това, че момчето се промѣнява въ разни животни не по пѫтя си за у дома, а слѣдъ връщаньето си въ кѫщи — чърта обща на единъ цѣлъ редъ отъ версии. По-нататъкъ ученикътъ въ подобие на гълѫбъ кацва въ нѣкаква кѫща, пакъ чърта доста оригинална; първата версия, както виждаме, тукъ е значително поврѣдена. Сѫщо и краятъ е оригиналенъ; въ първата версия той е прѣиначенъ и поврѣденъ. Съ тази версия почти буквално се схожда още друга една версия отъ Кичевско [2]) (Бк2). Много подобна е версията изъ Леринско [3] (Бл): тукъ бащата води сина си на учение;

 

 

1. Сбм. II., 3., стр. 186.

2. К. А. Шапкаревъ, Сборникъ отъ български нар. умотв. кн. VIII., стр. 262., бр. 141.

3. Ib. кн. IX., стр. 316., бр. 179.

 

 

396

 

сестрата на дявола поучава ученика, да не се вромѣнява прѣдъ учителя си, защото ще го изѣде. На пѫтя за дома момчето се промѣнява другояче: прѣправя се на гѫска, за да го продаде баща му, послѣ става на муха и се връща, слѣдъ това става на конь, а остатъкътъ е сѫщиятъ както Бк2 и Бк.

 

Подобна, но твърдѣ накратко разказана е версията отъ Солунско [1] (Бсл.). Когато жената съ момчето тръгнѫли да си отиватъ, по пѫтя за у дома, момчето се промѣнява на конь и сетнѣ на хрътка; когато чулъ това учителятъ му — арапинътъ —, прѣправилъ се на вълкъ и дошелъ да го изѣде. Момчето го съгледало и се прѣправило на „уртáл“, а учителятъ му на „едно по-големо пиле“ и искалъ да изѣде ученика си, обаче той се прѣправилъ на просо, просото на лисица и т. н. Краятъ е поврѣденъ.

 

Подобно се начева версията отъ Прилѣпъ [2] (Бп.), въ която се paзказватъ на обширно пакоститѣ, вършени отъ разпуснѫтото момче. Дяволътъ „Ов“ приелъ момчето на учение изпърво само за една година. Момчето се научава по другъ начинъ, а не като въ Бс, Бл, що му грози отъ дявола; въ врѣме на игра момчето се скарва съ „гьаолчето“, ударва го и го разплаква; „гьаолчето“, разлютено, го заплашва: „али се нáучи некоіа гьаóлштина, тики ако речиш: се научив, кье ми те нáпраит парчиньа.“ Оттогава момчето се прѣструвало, ужъ че нищо не може да научи. Слѣдъ една година дошелъ баща му да го прибере, но като узналъ, че още нищо не било научило, оставилъ го при дявола още за една година. Ала и прѣзъ втората година момчето ужъ нищо не научило, и така баща му го оставилъ още за една година. Когато най-сетнѣ стариятъ дошелъ трети пѫть за момчето си, дяволътъ му го далъ, защото зáлудо билъ се блъскалъ съ него. Когато стигнѫли у дома, момчето се прѣправило на крава и казало на баща си да го продаде на пазара, „ама огламнико да не го даат, а пари да сакат, колку да сакат, не му даат.“ На пазара дошелъ и дяволътъ и купилъ кравата „со се огламник“. Дяволътъ отвелъ кравата „на ан и кóлву да го вѫ́рзи за іасли co огламникот, за да го биет со дѫрво и да го убие.“ По-нататъкъ не се разказва обаче, какъ прѣобразеното на крава момче се избавило отъ оглавника, а само че „тоа беше го сéтило момчето и ведваш, откаі што беше крава, се престорил на глу́шец.“ Това като видѣлъ дяволътъ, прѣсторилъ се на котка и взелъ да го прѣслѣдва. Като видѣло момчето, че дяволътъ ще го улови, направило се на змиіа, дяволътъ се промѣнилъ на „штрѫк и му се пу́шти со долгиó клун да го чапнит.“ Момчето скоро станѫло на „еден сокол“, дяволътъ на „іáстреп“. Долетѣли до морето и дяволътъ безъ малко щѣлъ да го хване, ала момчето се промѣнило на риба и се потопило въ морето. Дяволътъ се сторилъ рибарь, бързо, бързо фърлилъ сертмето и уловилъ рибата; щомъ я фърлилъ обаче на пѣсъка, тя станѫла на „игла ибришимарка“ и се скрила въ пѣсъка. Cera скоро „гьаоло изваил едно решето и бѫрзо, бѫрзо беше іа отсеіал песокта,“ та намѣрилъ иглата.

 

 

1. Ib. кн. IX., стр. 849. слѣд. бр. 204.

2. Сбм. VI. 8., стр. 105.

 

 

397

 

Щомъ пипнѫлъ дяволътъ иглата, момчето изведнажъ се прѣсторило на „бьулбулче“ и отлетѣло. Дяволътъ въ подобие на соколъ го прѣслѣдва. Славеятъ влетѣлъ „въ одаіата от царска керка“, дяволътъ по него. Момчето бързо се направило на просо, дяволътъ на квачка съ дванадесеть пилета; момчето, като видѣло, че квачката ще изкълве просото, се промѣнило на лисица, и тя одушила квачката заедно съ дванадесетьтѣ пилета. Царската дъщеря взела момчето за мѫжъ.

 

Тази много пълна българска версия се приближава много до най-старитѣ и оригиналнитѣ версии отъ тоя сюжетъ. Метаморфозитѣ (промѣнитѣ) на ученика и неговия майсторъ-дяволъ сѫ много повече отколкото въ другитѣ версии и отчасти съвършено различни; улавяньето на рибата и веднага промѣна на игла, до колкото ми е извѣстно, се срѣщатъ само въ тая българска версия.

 

Още по-пълна е версията отъ с. Буковецъ, Искрецка околия (Бб.). [1] Въ нея ни дума не става за това, че момчето било непрокопсано, както се разказва обикновено въ българскитѣ приказки. Дяволътъ „Ох“ оставилъ момчето при себе си три години и казалъ на баща му, по-рано да не дохожда. Обаче на бащата станѫло тѫжно (мѫчно) заради момчето, та отишелъ да си го прибере, но напразно. Дяволовото момиче подучило момчето, да каже на дявола, че още нищо не знае. Така слѣдъ три години дяволътъ далъ момчето на бащата, защото нищо не можло да научи. Като го повелъ бащата, момчето му казало: „ти земи това лико и си го носи се с себе,“ отъ което се вижда, че момчето взело съ себе си нѣкакво чародѣйно (магьосническо) лико. Това е особена чърта (срав. по-долу Фламандската версия. Фл. [1]) Още на пѫтя за у дома момчето покавва мурафета си, подобно като въ Бс: промѣнява се на палашъ, улавя единъ заякъ, на ловъ се случаватъ турци и го купуватъ. Послѣ се промѣнява на зеленъ хатъ, бащата го продава на дявола, неговия учитель. Освобождението му обаче донѣгдѣ се отклонява отъ обикновената версия: дяволовото момиче иска да вземе тоя конь, за да може да го ѣзди на свадба. Дяволътъ не скланя, но най-послѣ се съгласява. Конятъ се промѣнява на гълѫбъ и отлѣтѣва, дяволътъ въ видъ на соколъ фръква по него. Гълѫбътъ се спасява въ рѫката на царската дъщеря и се прѣправя на пръстень. Дяволътъ става на златарь и тръгва да продава пръстени и да размѣвява нови за стари, идва и при царската дъщеря, която му прѣдлага пръстеня, що била намѣрила, срещу други новъ. Пръстенятъ паднѫлъ нáземи, станѫлъ на просево зърно, златарятъ на пѣтелъ; зърното на лисица, и тя изѣлa пѣтела.

 

Въ тая версия пакъ срѣщаме една нова чърта: ученикътъ се промѣнява на пръстень върху рѫка на царската дъщеря. Тази чърта се срѣща и въ оригиналния сюжетъ, но въ българската версия тя е значително прѣиначена и развалена; тази промѣна състои въ това, че царската дъщеря сама (своеволно) се лишава отъ пръстеня

 

 

1. Шапкаревъ, op. cit. IX., стр. 450., бр. 262,

 

 

398

 

Подобна и твърдѣ близка до оригиналната версия е приказката отъ Етрополско (Бе). [1] Сестрата на дявола прѣдпазва момчето отъ дявола Ох. Бащата дошелъ при него и му донесълъ дрехи, за опрѣдѣленъ срокъ въ учението не се говори, — бащата моли дявола, да му даде момчето, и иска да го отведе дома, за да го види майка му, която била много плакала за него. Дяволътъ се съгласява обаче съ условие, да го доведе пакъ, защото нищо още не било научило. И това пакъ е новъ, види се, самостоенъ мотивъ, защото въ другитѣ версии не се срѣща. На връщанье ставатъ извѣстнитѣ промѣни: най-първо синътъ се прѣобръща на хубавъ юнецъ, защото тъкмо срѣщнѫли търговци, които купували добитъкъ (джелепи), сетнѣ на палашъ, като видѣли ловджии. Когато свършили и тази продажба, момчето разбрало, че майсторътъ иде и че се крие отъ него, та се промѣнило „на риба са златени крила, па влел в един кладенец.“ Майсторътъ узналъ това и го прѣслѣдвалъ въ подобие на голѣма риба. На брѣга перѣло едно хубаво момиче, момчето изкочило изъ водата и му казало, че ще стане на пръстень, и че ще дойде човѣкъ, който ще го купува, ала момичето да пусне пръстеня нáземи. Краятъ е извѣстенъ: просо, пѣтелъ, лисица.

 

Само въ тази българска версия и въобще въ балканската версия ученикътъ въ рѣката се промѣнява на риба и послѣ на пръстень върху рѫката на момичето на брѣга. Подобно нѣщо става още само въ една румѫнска приказка отъ Банатъ, както ще видимъ по-долу.

 

Отъ всички тия версии доста се отклонява слѣдната отъ Пещера [2] (Бпщ). Тукъ момчето самичко се срѣща съ нѣкакъвъ змѣй и по негова покана отива при него на учение. — Момчето се учи старателно, но една баба въ „сараіа на змеіа прѣдпазва момчето, че змяитъ ще го изѣде, когато научи всичко. Момчето взема да се прѣструва тогава на глупаво и най-сетнѣ побѣгва при майка си, казва ѝ, че змѣятъ ще търси да го погуби, но че единъ день хубаво ще му засвири и ще го погуби. Най-напрѣдъ то станѫло на градина, която майка му можала да продаде, ала безъ ключоветѣ. Змѣятъ се научава, дохажда да я купува и дѣйствително я купува, но безъ ключоветѣ. Щомъ я купува, градината се изгубва. Сетнѣ момчето се прѣправя на конь, и го продаватъ, ала „гьема му ни продавали.“ Дѣйствително, майката не продавала коня, но змѣятъ пакъ дошелъ, та го възсѣднѫлъ и толкова го разкарвалъ, щото бѣдниятъ помолилъ на малко отдихъ. Конятъ се възползувалъ отъ почивката, прѣправилъ се на гълѫбъ и отлѣтѣлъ. Змѣятъ въ подобие на орелъ по него. Гълѫбътъ отлѣтѣва въ царскитѣ палати, хваща го царската дъщеря. Гълѫбътъ ѝ казва, че ще се промѣни на пръстень, а орелътъ ще се прѣправи на царски синъ и ще я иска за жена. Така се и случило. Царскиятъ синъ ѝ поискалъ тоя пръстень, но тя му дала другъ, а искания пръстень пуснѫла на земята; пръстенятъ станѫлъ на просо, царската дъщера настѫпила петь зърна. Царскиятъ синъ се промѣнилъ на

 

 

1. Период. Списание кн. XIV., 1885. стр. 316. сл.

2. Сбм. VIII, 3., стр. 172. слѣд.

 

 

399

 

„кукошка сѫ пиленца,“ изъ просото изскочила лисица и одушила змѣя. Мотивътъ, който въ Бб е разваленъ, въ тая версия е почти упазенъ въ своята оригиналность. Разказвачътъ е забравилъ само, че и пръстенятъ съвѣтвалъ царската дъщеря да го фърли нáземи и че ѝ прѣдсказалъ, какво ще стане нататъкъ. Особеностьта на българската версия е тази, че змѣятъ-мѫгьосникъ дохожда за пръстеня като царски синъ-женихъ, а не като търговецъ, както се разказва обикновено.

 

Доста сродна, особено съ тази послѣдната, е македоромѫнската версия. [1] (Рм); и тукъ ученикътъ бѣга тайно отъ майстора-дявола, когато изучва всички дяволщини. Той става на волъ, конь, овенъ и други животни; майката ги продава, а синътъ всѣки пѫть се връща у дома си. Най-сетнѣ, когато веднажъ майката го завежда на пазаръ като конь, дохажда единъ господарь за него; слѣдъ дълго пазаруванье този господарь, самиятъ дяволъ, купува коня съ юздата. Конятъ патилъ много; поради юздата той не можалъ ни да яде, ни да пие, докато най-сетнѣ слугитѣ му я свалили. Щомъ глътнѫлъ малко вода, избѣгалъ, и дяволътъ въ подобие на вълкъ го погнѫлъ; конятъ става на гълѫбъ, дяволътъ на доганъ. Най-сетнѣ момчето се промѣня на просо, дяволътъ на кокошка, момчето на лисица.

 

Въ албанската версия (Алб.) [2] началото е съвсѣмъ кратко; приказва се само, какъ единъ човѣкъ пратилъ сина си на дяволитѣ, за да научи отъ тѣхъ всѣкакви дяволщини, и какъ слѣдъ една година дошелъ за него, когато момчето много вече било научило. Изпуснѫто е обаче, какъ човѣкътъ намѣрилъ дявола в името на тогова „Охъ“; слѣдъ това не се казва, че у дявола нѣкой прѣдпазвалъ момчето отъ угрожающата го опасность. Момчето, като се връща у дома, прѣправя се на конь, бащата го продава на пазаръ безъ оглавъ. На другия день то става на муле; купуватъ го дяволитѣ, при които било учило; пазаряватъ се, обаче искатъ и оглава. Между това мулето взема да бѣга, като усѣща прѣдстоящата опасность; дяволитѣ го прѣслѣдватъ. Споредъ тая версия ученикътъ, като позналъ майстора си, избѣгалъ прѣди да се свърши пазарлъкътъ, както и въ българскитѣ версии Бс, Бк, Бк,2 Бл. На бѣганье ученикътъ става на заякъ, дяволитѣ на кучета, заякътъ става на ябълка, и тя пада въ скута на една царица. Кучетата се промѣняватъ въ двама дервиши и искатъ ябълката отъ царицата, защото вече много дни заради ябълката се потили кръвь и вода (il у a plusieurs jours que nous suons sang et eau pour l’avoir). Царицата не отказала и имъ фърля ябълката. По-нататъшнитѣ промѣни сѫ като обикновено: просо, кокошка, лисица. Промѣната на прѣслѣдвания заякъ въ ябълка въ скута на царицата е мотивъ съвсѣмъ новъ и оригиналенъ.

 

Въ друга албанска версия отъ Визияни въ Епиръ [3] (Алб2) една жена имала развалени момчета, както обикновено и въ българскитѣ версии;

 

 

1. Lazär Şainénu, Basmele Române. Bucuresci 1895. стр. 377 (дължѫ на любезното съобщение на проф. д-ръ И. У. Ярпикъ).

2. Aug. Dozon, Contes albanais 1881. стр. 135 слѣд.

3. J. G. v. Hahn, Griechische und albanesische Märchen II. (1864.), стр. 286.

 

 

400

 

когато веднажъ отишла въ гората за дърва, явилъ се прѣдъ нея единъ песоглавецъ и отворилъ разговоръ съ нея; слѣдователно той не билъ извиканъ отъ нея случайно съ въздишка (охъ). Песоглавецътъ прѣдложилъ на жената, да вземе едното ѝ момче на учение и го отвелъ въ своята пещеря, далъ му ябълка и му заповѣдалъ въ една отъ стаитѣ му да не влиза. Обаче момчето непослушало, влѣзнѫло въ запрѣтената стая, пълна съ убити хора; момчето се уплашило до толкова, щото ябълката му паднѫла нáземи. Песоглавецътъ позналъ момчето и го изялъ. Слѣдъ това отишелъ за второто момче, и нему се случило сѫщото. Третото момче било по-послушно и не влѣзло въ запрѣтената стая; веднажъ пощило главата на песоглавеца и намѣрило въ нея малъкъ привързанъ ключъ; съ тоя ключъ то отворило стаята, въ която била царската дъщеря, и тя му разказала за сѫдбата на неговитѣ братя и го съвѣтвала, да се прѣстори на глупакъ, както въ българскитѣ версии. Реминисценция на тая версия се срѣща въ българската версия Бс, въ която момчето видѣло въ скривалището на дявола много дѣтински глави. По съвѣтитѣ на царската дъщеря момчето се прѣправило на такъвъ глупавъ, щото песоглавецътъ най-сетнѣ го изпѫдилъ. Момчето се промѣнява на конь, майка му го продава за нечетени пари. За оглава или юздата не става ни дума. Песоглавецътъ прѣслѣдва момчето, то се прѣтваря на разни животни, най-сетнѣ става на цвѣте и минава въ рѫката на царската дъщеря. Тя отказва да даде цвѣтето на песоглавеца съ думитѣ: „И да пукнешъ, пакъ нѣма да вземешъ цвѣтето.“ Щомъ казала това, песоглавецътъ се пукнѫлъ, цвѣтето пакъ станѫло на момче и се върнѫло при майка си. И тъй краятъ на тая албанска версия значително е прѣиначенъ.

 

Съ тази албанска версия е сродна една гръцка приказка отъ островъ Сира [1] (Г). Началото ѝ е друго; момчето било обречено на демона отъ единъ бездѣтенъ царь; демонътъ далъ на царя и царицата по една ябълка да я изѣдѫтъ, царицата станѫла трудна и родила три момчета. Демонътъ грабнѫлъ най-голѣмото момче и го завлѣкълъ въ подземното си жилище. Тамъ имало 40 стаи и демонътъ позволилъ на момчето да влиза само въ 39 отъ тѣхъ. Демонътъ му далъ още и една книга, да учи отъ нея. Както въ Алб2 момчето веднажъ намѣрило въ главата на демона ключъ отъ 40-та стая, отворило я нощѣ и намѣрило една хубава дѣвица, която блѣщѣла като слънце, но била обѣсена за косата. Момчето я отвързало. Дѣвицата му дава сѫщитѣ съвѣти, както въ повечето вече приведени версии, да се прави на глупакъ прѣдъ демона. но прилежно да учи, докато научи цѣлата книга, да дойде за нея и заедно съ нея да избѣга. На бѣганье тѣ си помагатъ, както въ извѣстнитѣ версии за бѣганьето на магьосниковия плѣнникъ съ магьосниковата дъщеря; фърлятъ паница соль — отъ нея се образува голѣмъ огънь съ димъ, фърлятъ сапунъ — отъ него става голѣма рѣка, фърлятъ гребень — отъ него блато. Така могли да спрѫтъ демона, който ги прѣслѣдвалъ.

 

 

1. J. G. v. Hahn op. cit II., стр. 33. слѣд. бр. 68.

 

 

401

 

Героятъ заедно съ дѣвицата благополучно стигнѫлъ въ града на баща си, дѣвицата си отишла при своитѣ родители, а героятъ прѣнощувалъ при една баба. Тукъ той се промѣнилъ на муле, а на зараньта бабата трѣбало да го продаде, но безъ оглавникъ, това се повтаряло нѣколко пѫти и бабата спечелила много пари. Послѣ се мѣнява героятъ на баня срещу царския палатъ, но бабата не бивало да го продава заедно съ ключа, подобно както въ българската версия отъ Пещера. Слѣдъ това се промѣнява на наръ (гранатова ябълка) въ царската градина, и царятъ го откѫснѫлъ. Сега дохажда при царя демонътъ въ подобие на човѣкъ, казва му много здраве отъ сина му, който обаче билъ боленъ и искалъ пара. По заповѣдь на царя слугинята прѣдава на демона онзи наръ, но той се изплъзва изъ рѫката ѝ и се разпада на парчета; всичкитѣ зрънца се разсипватъ по земята. По-нататъшнитѣ промѣни сѫ извѣстни: кокошка съ пилета, лисица. Царскиятъ синъ, като изялъ кокошвата и пилетата, усѣтилъ, че ослѣпѣлъ съ двѣтѣ очи. Царскиятъ синъ се обажда на баща си и сетнѣ тръгва да доведе дѣвицата, която избавя отъ рѫцѣтѣ на демона. Тукъ по единъ външенъ начинъ сѫ съединени два сюжета: 1) за магьосника и неговия ученикъ и 2) за царския синъ, обреченъ на демона, дявола, магьосника и за неговото избѣгванье отъ демона съ помощьта на царската дъщеря, плѣнена отъ демона.

 

У сѣверозападнитѣ съсѣди на българитѣ, именно у сърбитѣ, тази приказка отчасти се разказва другояче. Тя е записана въ сборника на Вук Стеф. Караџић, [1] но не е указано отгдѣ, ала, до колкото може да се сѫди отъ нейнитѣ диялектологически особености, тя е записана вѣроятно въ Войводина. Въ нея се разказва слѣдното: едничкиятъ синъ на единъ баща отишелъ на чужбина, защото искалъ да научи единъ занаятъ, понеже занаятътъ винѫги е по-добъръ отъ земледѣлието (кој зна најмање заната, тој сваки боље живи од свакога тежака). Като вървѣлъ изъ пѫтя край една вода, срѣщнѫлъ единъ човѣкъ съ зелени дрехи, който му прѣдложилъ самъ да го вземе на учение. Момчето се съгласява. Неговиятъ майсторъ, дяволътъ, скоква въ водата и заповѣдва му и той да скочи и да се научи да плува. Всрѣдъ водата той се потопилъ съ него, завелъ го въ своитѣ дворове и го прѣдалъ на една стара баба на учение, а самъ пакъ се върнѫлъ на горния свѣтъ. Тукъ има едно важно отклонение, като въ западноевропейскитѣ версии: магьосникътъ оставя ученика си, като му порѫчва извѣстна работа. Бабата подучва момчето, като въ българскитѣ и други версии, да се прѣструва прѣдъ майстора, че ужъ нищо не може да научи, но при все това му обѣщава, че добрѣ ще го изучи на дяволския занаятъ. Ученикътъ послушалъ съвѣта, и така дяволътъ го изпѫдилъ. Ученикътъ изплувалъ на брѣга и се прибралъ при баща си. Тогава ученикътъ се промѣнява на конь, и баща му може да го продаде, но безъ оглавника; другиятъ се прѣправя на „шатра пуна робе, што je на вашару нећеe бити лепше и богатје,“

 

 

1. Вук Стеф. Караџић. Српске народне приповијетке 1870., стр. 36. слѣд., бр. 6.
 

 

402 

 

баща му нека продаде шатъра, обаче безъ ключоветѣ (срав. българската версия Бпщ и гръцката Г.). Майсторътъ-дяволъ дохожда на пазаръ въ подобие на турчинъ, ала както и първиятъ, така и сега бащата на ученика го измамилъ, като ударилъ „кљьучевина о земљу.“ Но въ това врѣме ученикътъ, като въ българскитѣ версии Бс, Бк, Бк2, Бл и въ албанската версия Алб., се промѣнява на гълѫбъ, турчинътъ се прѣправя на доганъ (кобац). Гьлѫбътъ съглежда царската дъщеря, като стрѣла се спуща на рѫката ѝ и се прѣправя на пръстень. Доганътъ става на човѣкъ и прѣдлага на царя три години да му слугува и като единствена награда да не иска друго нищо, освѣнъ тоя пръстень. Царятъ му обѣщава това, ала на царската дъщеря пръстенятъ става все по-милъ и по-милъ „јер је дању био прстен a ноћу леп момак.“

 

Тоя мотивъ е новъ, но ние го срѣщаме въ цѣлъ редъ други версии. Пръстенятъ-момчето съвѣтва царската дъщеря, когато му дойде врѣмето, никому да не дава пръстеня, докато не го удари ó земи. Пръстенятъ става на просо, едно зърно се търкулва „под цареву чизму;“ слугата-дяволътъ става на врабче, зърното на котаракъ, който одушава врабчето.

 

Хърватската версия отъ село Стативе до Карловацъ [1] (X1) се е поизмѣнила подъ влиянието на приказкитѣ за момчето, което служило при дявола. Тя принадлежи пакъ къмъ цѣла група отъ версии, разпространени въ срѣдна Европа. Момчето отива да си търси служба при единъ господарь — самия дяволъ въ пъкъла. Тоя му налага да чисти праха отъ книгитѣ му и да подклажда огъня подъ двѣ гърнета, но грънцитѣ да не отхлупва; като измине годината, ще получи награда каквато поиска. Момчето обаче не само изпрашвало книгитѣ, но ги четѣло така щото научило да се промѣнива въ всѣкакви нѣща като самиятъ дяволъ. Веднажъ надникнѫлъ и въ онѣзи грънци и какво да съгледа въ тѣхъ — майка си и кума си. Майка му го познала, попитала го, какво прави тукъ при дявола и му казала, като измине годината, да поиска за награда тѣзи двѣ гърнета. Момчето обадило още, че изучава дяволскитѣ книги безъ никакъвъ чуждъ съвѣтъ. Когато се изминѫла годината, дяволътъ слѣдъ дълго съпротивление най-сетнѣ му далъ онѣзи двѣ гърнета. И така момчето избавило двѣтѣ бѣдни души. Когато дошло при баща си, искало да му помогне въ неговата голѣма сиромашия: прѣправя се на копь, та да го продаде баща му въ Карловацъ на пазара, но безъ оглава. Два пѫти сполучили, на третия пѫть бащата пакъ се опиталъ, и когато продалъ коня на дявола, който го купувалъ, съвършено забравилъ оглава. Дяволътъ го закаралъ въ дяволската пещеря (яма) и го вързалъ на едни ясли въ обора. Конятъ съ крака си свалилъ оглава и се прѣправилъ на пръстень, дяволътъ искалъ да го вземе, тогава пръстенятъ станѫлъ на мишка, дяволътъ на котка, мишката на царевично зърно, котката на пѣтелъ, зърното на лисица и тя убила пѣтела.

 

 

1. К. Strohal, Hrvatskih naroduih pripoviedaka knjiga I. (1886) стр. 170 слѣд., бр. 48.

 

 

403

 

Промѣнитѣ и побѣдата на ученика надъ майстора се изиграватъ въ дяволския оборъ. Очевидно тази версия е развалена.

 

Въ друга версия отъ с. Стативе [1] (X2) началото е съвършено кратко. Разказва се, че момчето се завърнѫло при баща си отъ службата при дявола, слѣдъ като изучило дяволския занаять. Промѣнитѣ на момчето сѫ други: то се мѣнява на прасе, а бащата не бива да продава заедно съ него водилото му; на волъ, съ условие да го продадѫтъ, но пакъ безъ синджира, обаче бащата забравя това. Бащата потърсва сина си и благополучно узнава, кѫдѣ е завелъ вола оня господарь, отива въ пъкъла при дявола и поисква вола си назадъ, като му връща паритѣ. Господарятъ донася жито и вика гълѫби; цѣло ято прилѣтѣва; ако бащата познае между тѣхъ сина си, може да си го вземе и да си го задьржи заедно съ паритѣ. Бащата не може да познае сина си; като си тръгва обаче нажаленъ, долѣтява единъ гълѫбъ и му казва, още веднажъ да моли дявола, защото сега гълѫбитѣ щѣли да станѫтъ бѣли волове „a koj bude najjače mahal s glavum i tukal s nogum,“ той ще бѫде неговиятъ синъ. Тогава бащата се връща, дяволътъ го завежда въ обора и му показва воловетѣ; бащата познава тоя пѫть сина си. Когато се върнѫли у дома си, подкачили пакъ прѣдишната си търговия, момчето се прѣправило на конь, но бащата пакъ забравилъ съвѣта на сина си и продалъ коня на дявола заедно съ юздата. Дяволътъ разкарвалъ коня „mimo jednih štacunov,“ оставилъ го вънка прѣдъ вратитѣ и влѣзълъ вѫтрѣ за тютюнъ. Въ това врѣме минѫли около три „frajlje“ отъ училище, една отъ тѣхъ се почудила на хубавия конь и закачила (пипнѫла) го съ рѫка; въ това врѣме конятъ се отвързалъ и избѣгалъ; дяволътъ по него въ подобие на гарванъ, конятъ се прѣправилъ на ястребъ. Като лѣтѣли край едни прозорци, съгледала ги една „frajla, отворила прозореца, гарванътъ фръкнѫлъ вѫтрѣ, прѣправилъ се на мишка“, ястребътъ на котка и тя одушила мишката.

 

Собствено тукъ сѫ съединени двѣ разни версии отъ единъ сюжетъ; къмъ първата, значително развалена и съкратена версия, е присъединена друга, въ която магьосникътъ сключва съ бащата на момчего такъвъ договоръ, че слѣдъ извѣстенъ срокъ бащата може да си вземе момчето назадъ, ако го познае, а момчето въ разни промѣни прѣдварително поучава баща си, какъ ще може да познае сина си. Въ тѣзи версии особено силно се проявява влиянието на оная редакция отъ нашия сюжетъ, която е разпространена повече въ срѣдна и западна Европа.

 

Съ тази версия тѣсно е съединена версията, записана въ Вараждинъ Хърватско [2] (X3): Единъ човѣкъ далъ сина си на служба у дявола и слѣдъ една година трѣбало да дойде да си го прибере. Синътъ прѣдварителво увѣдомява баща си, че всички ще станѫтъ на гарвани и че той най-много ще маха съ крилата си и най-много ще грачи.

 

 

1. Ib. стр. 171 слѣд. бр. 49.

2. Kres IV. стр. 557. слѣд. бр. 28., въ нѣмски прѣводъ отъ Fr. S. Krauss, Sagen und Märchen der Südslaven II. бр. 109,

 

 

404

 

По това бащата позналъ сина си, но пакъ го оставилъ при дявола още една година. Прѣди да изтече втората година, момчето пакъ увѣдомило баща си, че сега ще станѫтъ на конье, и че той най-много ще цвили. Когато бащата позналъ сина си, дяволътъ му далъ коня и паритѣ, обаче момчето все си останѫло конь. Слѣдователно то не се промѣнява, за да мами хората. Конятъ казва на баща си, като го продава, да свали юздата, защото дяволътъ желае да го купи, и слѣдъ това не ще може вече да си го вземе назадъ. На пазара дяволътъ билъ по-пъргавъ отъ бащата на момчето, бързо хванѫлъ юздата и уфейкалъ съ коня. На пѫтя се спрѣлъ прѣдъ единъ ханъ, вързалъ коня на единъ волъ и самъ влѣзнѫлъ въ хана. Тамъ дяволътъ мѫжки си пийнѫлъ; между това дошла една баба, която сама искала да подкара коня, но, щомъ го пипнѫла, юздата паднѫла: конятъ се промѣнилъ на птичка и отлѣтѣлъ. Дяволътъ го прѣслѣдвалъ въ подобие на ястребъ и насмалко щѣлъ да го хване; долѣтѣли обаче до единъ дворецъ (замъкъ), и птичката фръкнѫла въ пазвата на царската дъщеря. Дяволътъ дошелъ при баща ѝ и искалъ птичката. Царската дъщеря отказала, но по съвѣта на птичката царятъ искалъ да му я даде; дяволътъ станѫлъ на котка, птичката на вълкъ, дяволътъ на просо, птичката на пѣтелъ и изкълвала просото-дявола. Слѣдователно метаморфозитѣ тукъ сѫ разбъркани.

 

Къмъ опрѣдѣлена редакция на нашия сюжетъ принадлежи ромѫнската версия отъ Банатъ [1] (Р). Въ тая версия при дявола отива единъ селянинъ съ сина си, който слѣдъ скѫпото учение въ града не намиралъ вече радость въ селскитѣ работи и въ дяволската школа искалъ да научи лесно да печели пари. Селянинътъ още отъ самото начало се безпокоялъ, че дяволътъ до толкова ще промѣни сина му, щото не ще може да го познае. Синътъ успокоява обаче бащата, че ще му даде знакъ, по който ще го разпознае между мнозина други, именно: че ще прѣвие показалеца на лѣвата си рѫка. И така слѣдъ една година бащата дошелъ за сина си, но дяволътъ го помолилъ, да го остави при него още една година подъ сѫщото условие; бащата и синътъ прѣдварително пакъ се сговарятъ да си дадѫтъ таенъ знакъ (синътъ ще клати крака си). Слѣдъ втората годива дяволътъ пакъ помолва бащата, да му остави момчето още за една година. — Бащата се съгласява, слѣдъ като отмово се сговарва съ сина си, по кой таенъ знакъ да го познае. И така бащата узнава сина си и слѣдъ третата година. Когато се завърнѫли у дома, синътъ казалъ, че знае вече, какъ се печелѭтъ пари: ще се промѣни на волъ, а баща му нека го продаде, но безъ вѫжето; други пѫть ще се промѣни на конь; синътъ обажда при това на баща си, че между купувачитѣ ще се яви и дяволътъ, заради това нека му свали юздата, прѣди да го продаде, защото въ противенъ случай вѣма да се върне. Селянинътъ продава коня на дявола заедно съ юздата, заслѣпенъ отъ голѣмата сума пари. Наскоро станѫла дяволска свадба и дяволътъ

 

 

1. Artur und Albert Schott, Walachische Mährchen 1645., стр. 198. cл. бp. 18.

 

 

405

 

изпратилъ сина си на тая свадба съ купения конь, обаче запрѣтилъ му да зоби коня или да го пои (срав. българската версия Бб). Всичкитѣ млади дяволи разкарвали коньетѣ си и, когато нагазили една рѣка, оставили коньетѣ да пиѭтъ; по настояванье на другитѣ направило и дяволчето сѫщото, макаръ и баща му да билъ му запрѣтилъ. Щомъ пийнѫлъ обаче конятъ, веднѫга се промѣнилъ на риба и за голѣмо чудо на всички малкото дяволче останѫло на водата, а рибата си отплувала. Стариятъ дяволъ веднага узналъ това, бързо дотърчалъ до бѣженеца и при всичкитѣ хитрини скоро достигнѫлъ рибата. Тая, като видѣла, че неприятелятъ е наблизу, скоро се промѣнила въ златенъ пръстень, пръстенятъ се явилъ на пръста на царската дъщеря, която тъкмо се миела на брѣга и молилъ я, да го не дава на дявола. Току що доизказва тая молба, ето вече дяволътъ прѣдъ уплашената царска дъщеря и си иска пръстеня, защото билъ неговъ. Ала царската дъщеря отказва рѣшително, като излъгва, че пръстенятъ, що носила на рѫка, си го имала отдавна и билъ неинъ. Тогава дяволътъ поискалъ тоя пръстень отъ царя, като му обѣщавалъ всѣкакви богатства. Пръстенятъ обаче посъвѣтвалъ царската дъщеря, да иска отъ дявола златенъ мостъ, на който да се зеленѣѫтъ хубави дървета и всрѣдъ него златенъ кладенецъ, тамъ нека му даде пръстеня, ала не въ рѫка, но да го фърли наземи. Току що изказала царската дъщеря това желание, веднага всичко станѫло така. Когато пуснѫла пръстеня да падне, той се промѣнилъ въ безброй житни зрънца; единъ пѣтелъ (дяволътъ) ги изкълвалъ всички, освѣнъ едно, което паднѫло въ чехъла на царската дъщеря; зърното се промѣнило на (птица) калугерица и тя ухапала пѣтела смъртно, сетнѣ се промѣнила на хубавъ юноша, който разказалъ всичко, що патилъ и теглилъ. Царятъ, като разбралъ, че е по-хитъръ и отъ самия дяволъ, далъ му дъщеря си на жена.

 

(Най-старата версия, записана отъ италиянския нувелистъ Straparola, XVI. вѣкъ)

 

Въ европейския югозападъ нашата приказка е била записана още въ половината на XVI. в. отъ венециянски списатель Gian Francesco Straparola, който я е помѣстилъ въ II. томъ на своитѣ Piacevoli Notti, издаденъ първи пѫть на 1555. год. Този сборникъ бѣ твърдѣ популаренъ: до края на 16. столѣтие билъ издаванъ 15 пѫти, въ 1608. год. излѣзе 16-то издание. Скоро биде прѣведенъ на френски и първиятъ томъ биде издаденъ на 1560. год. подъ заглавие Les Facetieuses Nuits, вториятъ томъ послѣдва на 1573. год. заедно съ първия томъ и слѣдъ това още нѣколко пѫти биде издаванъ. Приказка V-та отъ VIII-та нощь разказва слѣдното [1] (Стр.): На острова Сицилия въ градъ Месина живѣлъ нѣкой си майсторъ Лактанци, мѫжъ вѣщъ въ двѣ изкуства: кроячество и магьосничество. Когато една вечерь той правелъ магии въ стаята си, нечакано билъ изненаданъ отъ ученика си. Този съ жедность желалъ да узнае тайнитѣ на майстора и прѣнебрѣгвалъ собствения си занаятъ, заради това майсторътъ му го изпратилъ назадъ при баща му. Не слѣдъ много врѣме бащата пакъ завежда сина си при майстора и го помолва,

 

 

1. Les facetieuses nuits de Straparole. Paris 1857. томъ II., стр. 152. сл.

 

 

406

 

да го приеме пакъ на учение, а ако би да не иска да работи, да го наказва. Обаче момчето търпѣливо понасяло жестокитѣ наказания на майстора, защото нощѣ прѣзъ една дупка на вратитѣ могло да наблюдава магиитѣ на майстора. Най-сетнѣ майсторътъ даже не криелъ отъ ученика дяволсвото си изкуство, като считалъ момчето за неразбрано и глупаво, защото какъ ще може да научи тежкото магьосническо изкуство, когато не могло да разбере лесния шивачески занаятъ? Обаче момчето само се приструвало, а въ дѣйствителность съ такава жедность учело магиитѣ, щото въ кѫсо врѣме ги разбирало по-добрѣ и отъ майстора си. Веднажъ го посѣтилъ баща му и като видѣлъ, че синъ му, вмѣсто да учи занаятъ, върши всички груби работи, които трѣбало да върши слугинята, взелъ горко да оплаква бездарния си синъ. Този го успокоява обаче, че вече твърдѣ добрѣ е усвоилъ изкуството на майстора си, съ което ще може да печели много пари. Зараньта ще му покаже изкуството си: ще се промѣни на хубавъ конь, а той нека го закара на пазаръ и нека го продаде скѫпо, ала само юздата да не продава, защото въ такъвъ случай нѣма да го види вече. Сутриньта ученикътъ се съблѣкълъ, намазалъ си съ нѣкаква масть цѣлото тѣло, изръмжалъ нѣколко думи и ето че се изправилъ прѣдъ баща си като хубавъ, якъ конь. На пазара се явилъ и майсторътъ Лактанци, разбралъ, че конятъ е свърхестественъ и че е неговиятъ ученикъ, та купилѣ коня и прѣдумалъ продавача, да му даде и юздата. Магьосникътъ вѣрзалъ коня у дома си въ обора и всѣки день, сутринь и вечерь, толкова го биелъ, щото конятъ омършавѣлъ и възбуждалъ съжаление у всѣкиго. Лактанци ималъ двѣ дъщери и тѣ се смилили надъ бѣдния конь, веднажъ го завели на рѣката да го напоѭтъ, но щомъ стѫпилъ конятъ въ водата, веднага се промѣнялъ на малка риба и се изгубилъ въ вълнитѣ. Магьосникътъ, като узналъ това, скокнѫлъ въ водата и се промѣнилъ на голѣма хищна риба. Насмалко щѣлъ да улови малката риба, но тя бързо доплувала до брѣга и изкочила въ подобие на рубинъ въ златенъ пръстень, а този скочилъ въ кошничката, въ която събирала камъчета една отъ госпожицитѣ на царската дъщеря.

 

Царската принцеса, единствената дъщеря на царя, намѣрила пръстеня между камъчетата въ кошничката и го турила на пръста си. Прѣзъ нощьта пръстенятъ се промѣнилъ на хубавъ юноша, разказалъ на царската дъщеря сѫдбинитѣ си и я молилъ за милость. Царската дъщеря се смилила и му обѣщала, че ще го избави. Въ това врѣме царятъ тежко се разболѣлъ и никой не можалъ да го изцѣри. Лактанци се научилъ и дошелъ въ царския палатъ, за да излѣкува царя, като не искалъ друга награда освѣнъ пръстеня, който царската дъщеря имала на рѫката св. Тя почнѫла да плаче горко, че искатъ да я лишѫтъ отъ пръстеня, който тя толкова била обикнѫла. Тогава пръстенятъ я посъвѣтвалъ да не го дава на магьосника, а ужъ отъ ядъ да го удари о стѣната. Тя направила това, и веднага пръстенятъ станѫлъ на гранатова ябълка (наръ), тя се разпаднѫла и зрънцата се търкулили на всички стран.и

 

 

407

 

Като съгледалъ това, лѣкарятъ-магьосникъ се промѣнилъ на пѣтелъ и изкълвалъ всичкитѣ зърнца, само едно се скрило така, че пѣтелътъ не можалъ да го види. Това зърно се промѣнило на лисица и тя одушила и изяла пѣтела прѣдъ очитѣ на царя и неговата дъщеря. Слѣдъ това ученикътъ-магьосникъ се върнѫлъ въ човѣшкото си подобие, разказалъ на царя сѫдбата си и се оженилъ за царската дъщеря.

 

Отъ югославянскитѣ версии и отъ версиитѣ на другитѣ съсѣдни народи ни една не отговаря на тая най-стара записана версия отъ нашия сюжетъ и не може да се прѣдполага, че нѣкоя отъ тѣхъ ѝ е послужила за образецъ. Само нѣкои по-важни мотиви сѫ общи и то само въ нѣколко версии, така особено въ българскитѣ версии Бб. и Бпщ. ученикътъ се промѣнява на пръстень на рѫката на царската дъщеря и я поучава, какво да стане, обаче двѣтѣ тѣзи версии се различаватъ въ началото си и между тѣхъ нѣма пряма връзка. Единъ важенъ мотивъ е общъ въ версията на Straparola и въ сърбската (С) приказка, именно тоя, че пръстенятъ нощѣ се промѣнява на юноша, но началото ѝ отчасти и краятъ сѫ различни. Отъ какъвъ изворъ е черпалъ италиянскиятъ разказвачъ, за това не може да се каже положително. [1] Правдоподобно е, че Страпарола е прѣработилъ нѣкоя народна приказка.

 

(Версии, записани въ по-ново врѣме у романскитѣ народи.)

 

Свръзката, вѣроятно, и произходътъ на отдѣлнитѣ версии у балканскитѣ народи ще могѫтъ да се опрѣдѣлѭтъ по-отблизу, когато се запознаемъ съ съдържанието и формата на нашата приказка, както тя се приказва у другитѣ по-отдалечени народи. Ние ще запазимъ и понататъкъ сѫщия географически редъ, като минаваме отъ народъ въ народъ. Слѣдъ като се запозвахме съ най-старата версия, записана отъ италиянския нувелистъ въ половината на XVI. вѣкъ, ще разгледаме най-напрѣдъ нейнитѣ версии, записани въ по-ново врѣме у романскитѣ народи.

 

Прѣди всичко трѣба да се приведе модерната италиянска версия изъ околностьта на Флоренция, която е съвършено различна отъ Страпароловата.

 

Въ началото се разказва за единъ юноша, който моли за рѫката на една царска дъщеря; тя се съгласява да се ожени за него, обаче съ условие, ако извърши едно по-голѣмо чудо (se tu fai un miraculo piti bello di questo, io ti sposo). Сестрата на царската дъщеря била държана затворена отъ единъ магьосникъ. При него постѫпя юношата на учение и до толкова се прѣдава на учението, щото скоро надминава самия си майсторъ. Магьосникътъ ималъ въ него пълно довѣрие, повѣрилъ му 24 ключа отъ 24 стаи и му заповѣдалъ, само двѣ отъ тѣхъ да не отваря. Обаче юношата не послушалъ заповѣдьта на майстора;

 

 

1. Въ най-новото си съчинение Giuseppe Rua: Le „Piacevoli Notti“ di Messer Gian Francesco Straparola, Roma 1898., стр. 36. слѣд. поменува тая приказка между ония, които сѫ извѣстни отъ ориенталски сборници, ала казва само това: Si tratta della fiaba di maestro Lattanzio e del suo discepulo, della quale non saprei dire quante versioni siano state raccolte nella tradizione orale moderna, echce trova un antico riscontro nella leggenda della nascita del barco Taliesin (sec. VI.) narrata nei Mabinogion. Но-нататъкъ ce разказва уводната приказка отъ сборника Siddhi-Kür, която е твърдѣ сродна (molto vicina) съ версията на Straparola. За нѣкоя италиянска модерна версия на този сюжетъ съчинението не казва ни дума.

 

 

408

 

веднажъ въ негово отсѫтствие отворилъ и онѣзи двѣ запрѣтени стаи: въ едната била царската дъщеря, въ другата единъ младъ князъ. Царската дъщера поучава юношата, както въ Алб2 Г. Най-сетнѣ юношата избѣгва у дома си и моли баща си, да продаде на магьосника три пѫти три коня (е manda il padre a vendere al mago in tre volte tre cavalli), обаче безъ юздата, защото въ противень случай синъ му пакъ ще падне подъ властьта на магьосника. Изрично не се споменува, че синътъ се промѣнява на конье; види се, че тая версия е прѣиначена, защото по-нататъкъ още се разказва, че юношата билъ принуденъ да се върне при магьосника, когато бащата трети пѫть погрѣшилъ и изгубилъ юздата. (il padre fa bene per due volte: la terza il perde briglinolo). Cera вече юношата не изпълнява заповѣдитѣ на магьосника; той не мисли за друго, освѣнъ какъ да избѣга на свобода. Неговата сѫдба (урисница) му казва, (la sua sorte dice), че ще се освободи, щомъ продадениятъ конь се доближи до вода. Този конь билъ окаченъ отъ магьосника на едно дърво и веднажъ въ негово отсѫтствие откаченъ, но тъкмо въ това врѣме се завърнѫлъ и магьосникътъ, за да набие юношата. Но юношата се прѣправя на риба, а магьосникътъ го прѣслѣдва въ видъ на патка. Рибата става на пръстень и се втурва на пръста на царската дъщеря, която изисква по-голѣмото чудо. Магьосникътъ иска да вземе пръстеня, но тоя се промѣнява на зърно просо, сетнѣ на лисица и тя изѣжда квачката (магьосника). Тая приказка, разказана съвсѣмъ на кратко, прави впечатлѣние на кратъкъ изводъ отъ нѣкоя по-стара и по-пълна версия. Сходството на италиянската версия съ аварската въ мотива, че царската дъщеря ще се жени за юношата, ако извърши нѣкое по-голѣмо чудо, посочи вече R. Köhler въ Avarische Texte, herausgegeben von A. Schiefner, 1873. стр. XV. слѣд. Безъ друго това сходство е само случайно, защото тѣзи двѣ версии другояче не си приличатъ.

 

Приказката, записана въ най-крайния западъ на Франция между арморийскитѣ бретанци [1] (Фб), е съставена отъ версията на нашия сюжетъ и отъ другъ единъ мотивъ, какъ именно любимецътъ на жената на героя-магьосника отнема магьосническитѣ вещи на героя и го лишава отъ жена. Синъ на бѣдни родители, той тръгва самичъкъ по свѣта да си търси служба; билъ най-напрѣдъ условенъ отъ единъ господарь, когото излъгалъ, че не знае да чете. Господарятъ го сграбчилъ и се възнесълъ съ него високо въ въздуха, сетнѣ слѣзнѫлъ прѣдъ единъ хубавъ дворецъ въ една хубава алея отъ дървета, върху листата на които било написано: „Който веднажъ влѣзе тука, нѣма вече да излѣзе.“ Господарятъ му го натоварва, да подклажда огъня подъ едно гърне и жестоко да набие една мършава кобила, като му запрѣщава строго да не влиза въ двѣ стаи. Слѣдъ това заминава за една година и единъ день. Обаче кобилата била нѣкаква промѣнена принцеса; тя подбужда слугата да избѣга отъ магьосника и да вземе отъ оная запрѣтена стая три червени книги,

 

 

1. Revue Celtique I. (Paris, 1870.—1872.), стр. 105. слѣд.

 

 

409

 

да ги чете прилежно и сетнѣ да се качи на нея и избѣга заедно съ книгитѣ; ако си присвои тия книги, той ще стане най-голѣмъ магьосникь на свѣта, и неговиятъ господарь ще изгуби всичката си сила. Кобилата още го научила, да се избави по слѣдния начинъ отъ пазачитѣ на господаря: на орлицата, която сѣдѣла на най-високата кула, да върже крилата, а главата ѝ между краката; на звънеца, който самъ отъ себе си извѣстява всѣка опасность, да извади езика (чука) и да го натъпчи съ кѫделя. Бѣганьето имъ се удава съ помощьта на една гѫба, една шепа слама и една стъргалка (гребло). Тази версия значително наумява Г. Слѣдъ това героятъ закала кобилата и отъ нея излѣзва една гиздава принцеса, дъщеря на Неаполския царь. Принцесата му казва, че не е урисана за него, а че ще му се падне дъщерята на испанския царь, но му обѣщава помощьта си. Тогава героятъ прѣоблѣченъ като принцъ тръгва на пѫть и понеже на гледъ и по обноски много приличалъ на сина на французкия краль, той билъ любезно приетъ отъ испанския краль като братовъ синъ. Обаче испанскиятъ краль билъ затворилъ дъщеря си съ една слугиня въ една кула и скрилъ въобще, че има дъщеря. Ала мнимиятъ принцъ посѣщава принцесата нощѣ съ помощьта на своитѣ магьоснически книги, и когато принцесата родила момче и той се призналъ, че е баща на дѣтето, кралятъ му далъ дъщеря си; слѣдъ смъртьта на краля той наслѣдилъ прѣстола му. Този епизодъ е вложенъ доста грубо и неумѣло.

 

Слѣдъ това дохожда пакъ нашиятъ сюжетъ: за да може новиятъ краль да се върне при баща си и да му напечели пари съ помощьта на извѣстнитѣ метаморфози, разказва се по-нататъкъ, че новиятъ животъ никакъ не му се харесвалъ и че той вече слѣдъ една година искалъ да се завърне у дома си. Съ помощьта на своитѣ магьоснически книги той сполучва да си намѣри едни кола, въ които като орелъ фърчи изъ въздуха съ жена си и момчето си. По пѫтя случайно стигватъ пря двореца на единъ голѣмъ магьосникъ Fouques; палатътъ билъ златенъ, увиснѫлъ на четире златми и четире сребърни вериги между небото и земята. И тоя магьосникъ билъ искалъ испанската принцеса, обаче напразно. Той поканилъ пѫтницитѣ при себе си. Нашиятъ герой забравилъ прѣзъ нощьта да си тури подъ възглавницата магьосническитѣ книги; Fouques ги грабва и сваля притежателя имъ. Обаче принцесата, която той билъ избавилъ отъ магьосника и отъ неговото проклятие, му дошла на помощь, така щото си получилъ пакъ и жената и дѣтето. Така нашиятъ герой благополучво стигнѫлъ при своитѣ родители, съградилъ си великолѣпенъ палатъ и щедро помагалъ на родителитѣ си, които вече въ нищо нѣмали недостатъкъ, ала пакъ си останѫли въ своята хижа.

 

Сега пакъ се начева нашиятъ сюжетъ: единъ день синътъ казалъ на баща си, че въ обора ще намѣри единъ хубавъ волъ: да вземе и го заведе на пазаръ. Защо героятъ иска тъкмо съ такива срѣдства да помогне на баща си, когато ималъ ужъ изобилие въ всичко, това не се обяснява въ приказката. Бащата продалъ вола, обаче безъ вѫжето, при всичко че му прѣдлагали много повече

 

 

410

 

отколкото за самия волъ. Вола купуватъ трима дяволи, при това магьосникътъ, майсторътъ и господарятъ изчезватъ отъ сцената. И тримата купувачи възсѣдатъ вола, ала той е буенъ и ги фърля; волътъ се промѣнява на куче, купувачитѣ на вълци, обаче кучето благополучно избѣгва у дома си. Другъ пѫть баща му го продалъ на сѫщитѣ търговци, опилъ се и забравилъ да задържи юздата. И тримата възсѣднѫли коня и го ѣздили, докато ги изхокалъ единъ старецъ, а тѣ отсѣднѫли; въ това врѣме конятъ скокнѫлъ въ водата и се промѣнилъ на егуля, дяволитѣ го погнѫли въ видъ на три голѣми риби; по-нататъкъ той станѫлъ гълѫбъ — тѣ три догана; слугинята отъ палата отива съ котле на кладенеца, въ котлето ѝ пада златенъ пръстень. Въ палата дохаждатъ трима музиканти и на награда, гдѣто свирили, искатъ златния пръстень, намѣренъ отъ слугинята. Тѣ я потърсватъ и намиратъ при нея единъ хубавъ принцъ, който обяснява всичко и казва, какво трѣба да се прави по-нататъкъ: да запалѭтъ именно една клада дърва, да фърлѭтъ пръстеня въ огъня, и музикантитѣ да скочѫтъ въ него и дѣйствително тѣ наскачватъ като сѫщи дяволи. Пръстенятъ се промѣнява на огърлено зърно всрѣдъ цѣлъ купъ пшеница въ единъ хамбаръ; дяволитѣ се прѣобразяватъ на три пѣтела, зърното — на лисица. Ала приказката още не е довършена; по-нататъкъ се разказва, какъ героятъ иска да избѣга отъ смъртьта и какъ желае да се подмлади, при всичко че вижда, какво избѣгванье отъ смъртьта не е възможно.

 

Въ версията, записана въ департ. Ile-et-Vilaine [1] (Ф) една бѣдна вдовица сама търси служба на сина си. Тя се срѣща съ единъ господарь, облѣченъ черно, и той ѝ прѣдлага, да вземе момчето ѝ на служба; слѣдъ една година и единъ день нека дойде да си го прибере и ще долучи 100 талера заплата. Жената се върнѫла у дома и пратила сина си на онова мѣсто, гдѣто била се срѣщнѫла съ черно облѣчения господарь. Слѣдъ шесть мѣсеца майката отива да види сина си и се научава, че го продала на дявола, но узнава и какъ може да го избави изъ рѫцѣтѣ на дявола. Въ опрѣдѣления день майката дохожда при дявола за сина си, като се води по неговия съвѣтъ: дяволътъ ѝ изплаща условената сума пари, обаче твърди, че момчего не е вече у него. При все това, вдовицата настоява на своето; въ кѫщата на дявола тя вижда всѣкакви работи: въ първата стая — човѣци отъ всички враища на свѣта, въ другата — разни влѣчуги, змии, жаби и др., послѣ отваря вратитѣ на стаята, изъ която се чувало чуруликанье и пѣние на птици и вижда една птица, която съ крилата си биела о пръчкитѣ на своята клетка. Жената поисква тая птица, защото знаяла, че това е нейниятъ синъ; като го отнася и излиза изъ вратитѣ, магията прѣстава: птицата се промѣнява на момче. Скоро обаче майка и синъ похарчватъ дяволскитѣ пари, и момчето трѣба да печели отново. Обаче то само не се прѣобразява на животно, а само прави магия: три класа прѣправя на три хубави овни; единъ господарь —

 

 

1. Revue des traditions populaires II., стр. 811. слѣд.

 

 

411

 

(самъ дяволъть) ги откупува, ако и да знае, че това сѫ три класа, и добрѣ ги заплаща. Когато се свършили пакъ паритѣ, синътъ промѣнилъ три снопа суха слама на три угоени вола и скѫпо ги продалъ на сѫщия господарь. Трети пѫть най-сетнѣ самъ се промѣнилъ на жребе, майката го продава на сѫщия господарь заедно съ юздата, вопрѣки прѣдпазванията на сина. Господарятъ не води коня самъ, а го прѣдава на слугата, като му заповѣдва строго, по пѫтя да го напои въ езерото, обаче да не го възсѣда. Слугата не послушва, качва се на коня, който скоква въ езерото и му се изгубва подъ краката; както и въ Р, конятъ се промѣнява на риба. Дяволътъ прѣдвижда това, бърже се спуща по тѣхъ и се промѣнява на лисица, a не въ хищна риба (щука)... il fouille l’étang et se met a devorer tout ce qu’il rencontre: carpes, truites, anguilles.. Останѫла само една риба, тъкмо оная, която търси лисицата. Насмалко тая щѣла да улови рибата, когато била изплувала надъ водата, но тя се промѣнила на гълѫбъ, който фръква прѣзъ първия отворенъ прозорецъ на една стая. Тамъ лежала въ леглото си една дѣвица; гълѫбътъ-момчето лѣга при нѣя. Дѣвицата го изпѫжда подобно както въ Стр., но той я молн, да го не гони, а и казва, че ще се промѣни на златенъ пръстень и ще се положи самъ на пръста ѝ. Веднага ще дойде неговиятъ неприятель, ще прѣдлага за пръстеня златни накити, но тя да го не дава, а да го удари о земята. Краятъ на приказката е обикновенъ.

 

Въ версията отъ Poitou [1] (Фп) една жена поучава мѫжа си, който въ условеното врѣме отива при магьосника за сина си, какъ трѣба да се отнася къмъ дявола (да не взема пари повече отъ условената платка) и какъ да намѣри и познае сина си: едно голѣмо дърво ще бѫде покрито съ малки птички, а на върха му ще види една малка сива птичка, която ще отваря клюнчето си, нея да поиска, защото тя ще бѫде синъ му. Бащата обаче прѣдварително не билъ се сговорилъ съ магьосника, че ще получи сина ся назадъ, само ако го позмае. На пазара въ близкото село синътъ се продава първо въ видъ на прасе, сетнѣ въ видъ на старъ, мършавъ конь, съ този конь бащата участвува на припусканьето въ друго близко село и надвива; слѣдъ това конятъ скѫпо е продаденъ, но безъ юзда; трети пѫть синътъ се промѣнява на хубавъ конь и бившиятъ му учитель го купува и то безъ юзда, която не му се иска до тамъ; магьосникътъ туря на коня свой оглавъ, завежда го въ обора на хана и заповѣдва на слугата, да върже коня на кѫсо на яслата и да го мѫчи, до като изплѣзи езикъ. Слугата направилъ, както му било заповѣдано, но конятъ изплѣзилъ езикъ вече слѣдъ първия ударъ съ вилата. Заради това слугата оставилъ коня и минѫлъ на други конье; между това дошелъ единъ човѣкъ, съжалилъ коня и отрѣзалъ вѫжето. Конятъ се пронѣмилъ на птица и отлетѣлъ; майсторътъ го съгледалъ отъ двора и фръкнѫлъ по него въ видъ на орелъ. Въ градината се разхожда една дѣвица; птицата въ видъ на златенъ пръстень пада прѣдъ нозѣтѣ ѝ.

 

 

1. Léon Pineau, Les contes pop. du Poitou 1861. стр. 156. слѣд. бр. 8.

 

 

412

 

Дѣвицата вдига пръстеня, туря го на масата, а нощѣ прѫстенятъ я събужда въ видъ на юноша въ гражданско облѣкло; юношата ѝ обажда, че той билъ онзи пръстень, и че на другия день щѣлъ да дойде човѣкъ, който ще изцѣри баща ѝ отъ продължителна болѣсть, да му дадѫтъ пръстеня, тогава тя да гледа обаче да не го остави да падне на земята. Така и станѫло. Приказката се свършва както обикновено.

 

Друга една француска версия, която споменува Weinhold, Zeitschrift des Vereins für Volkskunde VI. 322. Luzel le magicien et son valet 1885. не ми бѣше достѫпна.

 

Въ фламандската версия [1] (Фл1) слугата на магьосника и противъ строгото запрѣщение на господаря си изчетва прилежио голѣмитѣ магьоснически книги и то толкова прилежно, щото скоро знае много повече отъ майстора си. Слѣдъ това му омръзнѫло да служи, та напуснѫлъ службата и си отишелъ дома. Магьосникътъ разбралъ добрѣ, що е вършилъ слугата при него, далъ му единъ конь и златна юзда (— въ Бб ученикътъ взима съ себе си нѣкакво чародѣйно лико) и му позволилъ да продаде коня, но съ условие никога да не продава златната юзда, защото въ противенъ случай трѣба да заплати съ душата си. Веднажъ момчето пратило на пазаръ брата си съ коня, понеже нѣмало вече пари и било забравило, какъ се прави злато, и строго му заповѣдало да не продава златната юзда за никаква цѣна. Магьосникътъ прочелъ за това въ книгитѣ си, отишелъ на пазаръ и купилъ коня заедно съ юздата, слѣдъ като обѣщалъ на продавача грамадна сума пари. Ала, щомъ хванѫлъ магьосникътъ коня за юздата, тя се промѣнила на прѣкрасна златна птичка, която фъркнѫла надъ кѫщята, като грачела скърбмо. Когато продавачътъ се върнѫлъ у дома, не заварилъ вече брата си, който билъ се промѣнилъ на оная златна птица. Птичката фъркнѫла прѣзъ единъ прозорецъ, гдѣто лежала една болна принцеса, която никога не се усмихвала; птичката се оставила да я хванѫтъ. Магьосникътъ узналъ всичко това и, прѣоблѣченъ като просякъ — харфонистъ, засвирилъ подъ прозореца и въ награда затова поискалъ птичката. Царятъ му я обѣщалъ, при всичко че принцесата упорствувала. Когато магьосникътъ получилъ птичката, тя се промѣнила на кокошка, магьосникътъ обаче станѫлъ голѣмо черво куче и глътнѫлъ кокошката. Въ сѫщия мигъ умрѣла и принцесата. И така трагически се свършва тази доста развалева версия.

 

Друга една фламандска версия [2] (Фл2) се схожда ту повече, ту по-малко съ обикновената традиция на тая приказка: единъ ученикъ се научилъ отъ своя майсторъ да се промѣнява на разни животни, но не да прави злато. Бащата продалъ сина си първень като угоенъ бикъ, втори пѫть го откупилъ магьосникътъ като хубавъ жребецъ заедно съ юздата. Искалъ да го подкове, обаче това не му се удало.

 

 

1. Revue des trad. popul II. 1887. стр. 366 слѣд. Оригиналътъ отъ тая версия е издаденъ въ сборника: Pol de Mont en Alfons de Cock, Dit Zijn vlaamsche Wondersprookjes. Gent 1896. стр. 74 слѣд. бр. 9.

2. Pol de Mont en Alfons Cock и пр. стр. 294.

 

 

413

 

Ученикътъ се промѣнилъ на заякъ, магьосникътъ по него въ видъ на хрътка; слѣдъ това ученикътъ се промѣнилъ на мушитрънче (малка птичка), магьосникътъ на ястребъ. Птичката фръкнѫла въ една кѫща, а ястребътъ отлетѣлъ. Слѣдъ това магьосникътъ пакъ се заловилъ въ човѣшки образъ да търси ученика; но той се промѣнилъ на пшеничено зърно, магьосникътъ на пѣтелъ, зърното станѫло на лисица и тя отхапала главата на пѣтела. За принцесата нищо не се приказва, тъй сѫщо не узнаваме, при какви обстоятелства и гдѣ магьосникътъ намѣрилъ ученика.

 

(Германскитѣ версии)

 

Германскитѣ версии на тоя сюжетъ сѫ тоже различни: въ версията изъ Мюнстерско [1] (Нм) единъ човѣвъ съ сина си стигва въ една кѫща всрѣдъ една гѫста гора; магьосникътъ приема момчето на служба; бащата трѣбало да се завърне слѣдъ година; ако познае сина си, не трѣба нищо да му плати, въ противенъ случай ще му плати 200 талера, но че момчето за винѫги ще бѫде негово, това не се споменува. Когато слѣдъ една година бащата тръгнѫлъ на пѫть за у магьосника, срѣщнѫлъ едно малко човѣче и то го научило, какъ да познае сина си. Метаморфозата става отчасти по пѫтя назадъ. Момчето става на хрътка сѫщо както въ нѣкои български приказки (Бс, Бгл, Бб, Бе). Когато стигнѫли у дома, на другия день имало пазаръ въ близкото село, и момчето се промѣнило на конь. Коня купилъ заедно съ юздата магьосникътъ и го закаралъ въ обора. Тамъ дошла ратайката и по просба на коня му снела юздата. Конятъ отфръква въ видъ на врабче, а магьосникътъ сѫщо въ подобие на врабче го прѣслѣдва. Сетнѣ и двамата се промѣняватъ на риби и най-сетнѣ магьосникътъ на пѣтелъ, а ученикътъ на лисица. Мотивътъ за дѣвицата на брѣга и за пръстеня очевидно е забравенъ.

 

Останѫлитѣ германски версии почиватъ върху друга редакция, споредъ която ученикътъ е натоваренъ да изпрашва книгитѣ на магьосника и под.

 

Въ сѣверогерманската версия [2] (Нс) единъ човѣкъ ималъ сѫщо такъвъ единъ синъ бездѣлникъ, който слѣдъ нѣколко дена избѣгва отъ служба, както и въ българскитѣ версии. Заради това бащата намисля да го даде на служба у дявола. Дяволътъ го натоварва да му изпрашва книги, но при всичко че строго билъ му запрѣтилъ да ги не чете, той пакъ чете твърдѣ прилежно, даже и когато го заплашва съ наказание и го бие. Най-сетнѣ момчето избѣгало у дома си, когато дяволътъ го заплашилъ, че ще му прѣвие врата, ако би да чете пакъ. Подобно избѣгало и въ Бпщ. и въ Рм. На пазара бащата продава жребеца съ юздата, защото синъ му и така си е хайлазинъ. Дяволътъ искалъ да го подкове и го завелъ на ковача, вързалъ го прѣдъ ковачницата и самъ влѣзнѫлъ вѫтрѣ. Конятъ хитро си свалилъ юздата и избѣгалъ, като се промѣнилъ на заякъ. Дяволътъ го прѣслѣдва въ видъ на хрътка. Въ бѣгството заякътъ става малка птичка, дяволътъ соколъ. Птичката фръква прѣзъ прозореца

 

 

1. Grimm, К. Н. М. бр. 68.

2. Müllenhof Karl, Sagen, Märchen and Lieder der Herzogthümer Schleswig, Holstein und Lauenburg 1845. стр. 446. слѣд. бр. 27.

 

 

414

 

на единъ манастиръ, кацнѫла на скута на една калугерка. Калугерката бързо затворила прозореца, птичката се промѣнила на пръстень и когато калугерката вечерьта си легнѫла, пръстенятъ се промѣнилъ на юноша и прѣспалъ при калугерката, зараньта пакъ станѫлъ на пръстень. Краятъ е обикновенъ; приказката не казва, що е станѫло по-нататъкъ съ юношата и калугерката.

 

Повече или по-малко подобно се приказва тая приказка и въ другитѣ германски области; въ Харцската обласгь [1] (Нх) момчето продаватъ като куче, волъ и конь, обаче не на пазаръ, а у дома вързанъ прѣдъ кѫщата или въ обора. На коня прѣдъ ковачницата едно момче прѣрѣзало оглава. Конятъ на бѣганье се промѣнилъ на яребица и въ видъ на пръстень пада въ скута на царската дъщеря; за нѣкакъвъ прозорецъ не става и дума. Царската дъщеря била готова да прѣдаде пръстеня на магьосника, защото пръстенятъ нищо не ѝ казва, сѫщо като въ българската версия Бб.; пръстенятъ падва на земята въ видъ на зърно ечмикъ. Останѫлитѣ промѣни сѫ почти еднакви, само че пѣтелътъ билъ одушенъ отъ едно куче, а не отъ лисица. Послѣ царската дъщеря се оженва за юношата.

 

Въ версията отъ Горния Пфалцъ [2] (Нп) момчето, което било служило при магьосника си, отишло при баща си, когато изтекълъ срокътъ на службата му. Магьосникътъ купува коня още при първата продажба и го уморява до толкова, щото конятъ взема да пада, заради това той отсѣдва и го връзва на едно дърво. Въ това врѣме конятъ бързо се промѣня на чавка, магьосникътъ на ястребъ. Тѣ не се борѭтъ дълго врѣме; чавката пада на земята и се промѣня на златенъ пръстень, ястребътъ мисли, че ухапва чавката, глътва златния пръстень и се задушва. И така слугата на магьосника се избавилъ и можалъ и нататъкъ да прави разни магии. Краятъ на тая версия е съвършено самостоенъ.

 

Подобна е версията отъ Виена [3] (Нв), но тя е твърдѣ съкратена: магьосникътъ прѣслѣдва слугата веднага, щомъ узнава, че прочита негови книги. Момчето избѣгва, като се промѣня на птица, магьосникътъ го прѣслѣдва въ видъ на хищна птица. Отдѣлнитѣ промѣни не се разказватъ, а само се поменува, че магьосникътъ се промѣнилъ на овесено зърно, момчето на пѣтелъ и че тоя глътнѫлъ зърното. Види се, че тази версия е по-развалена, краятъ ѝ е сѫщо като въ X3; безъ друго това сходство е само случайно.

 

Въ приказката изъ Олденбургско (Но) версията отъ тази редакция е съединена съ други мотиви: Магьосникътъ приема за слуга родения отъ жена и опитомена мечка герой „Hans Bär“, когато се увѣрява, че слугата не знае ни да чете, ни да пише. Всичката му работа състои въ това, да пази чиста една голѣма книга на господаря си. Обаче слугата прилежно изучава книгата и веднажъ билъ изненаданъ отъ господаря си, когато четѣлъ.

 

 

1. Pröhle Heinrich, Märchen für die Jugend 1854. стр. 102. слѣд. бр. 26.

2. Schönwerth F. Aus der Oberpfalz, Sitten und Sagen III. 1859. стр. 211, слѣд.

3. Grimm K. II. M. III., стр. 114.

 

 

415

 

Магьосникътъ се промѣнилъ на вълкъ и искалъ да го изѣде; тогава слугата става на мечка, магьосникътъ на лъвъ; слѣдъ това слугата се промѣня на житно зърно, магьосникътъ на пѣтелъ, слугата на лисица и отхапва главата на пѣтела. При това се присъединяватъ и нѣкои други мотиви: слугата трѣба да пасе зайци, евреинъ въ търнье и пр.

 

Отклонява се отчасти версията, записана въ Грацъ [1] (Нг). Единъ бѣденъ студентъ се връща у дома си, но понеже му се свършили паритѣ, вижда се принуденъ да си търси нѣкаква служба. Той стигва при една тъмна кѫща въ една пуста мѣстность; въ кѫщата живѣелъ единъ старъ побѣлѣлъ човѣкъ, който му обѣщалъ богата награда, ако добрѣ пази бѣлия му конь, черната му котка и пѣтела му, обаче строго му запрѣтилъ да не влиза въ послѣдната стая. Сѫщо като у Straparola, студентътъ нощѣ забѣлѣзалъ, че господарятъ му прѣзъ всичко врѣме сѣдѣлъ въ оная запрѣтена стая. Любопитството не го оставя вече на мира и затова той влѣзълъ въ запрѣтената стая; тамъ намѣрилъ много книги и отъ тѣхъ разбралъ, какъ може човѣкъ да се мѣнява въ разни животни и прѣдмети. Заплашенъ отъ господаря си, той отива въ обора и тамъ му продумва единъ бѣлъ конь, т. е. една нещастна душа, и го моли да я избави, сѫщо както плѣнената принцеса въ Алб2 и Г. Въ бѣгството си помагатъ съ четка, гребло и кърпа за прахъ. Най-сетнѣ студентътъ си дошелъ у дома при баща си, гдѣто намѣрилъ голѣма сиромашия, но студентътъ знаялъ какъ да помогне. Първи пѫть баща му го продава каго угоенъ волъ, втори пѫть като хубавъ конь; коня купува онова човѣче заедно съ юздата. Слѣдва сцената прѣдъ ковачницата: дъщерята на ковача сваля на коня юздата. Конятъ избѣгва въ видъ на заякъ, магьосникътъ трътва като куче по него. Заякътъ става на риба, магьосникътъ на рибарь и го прѣслѣдва съ мрѣжа, като въ българската версия Бп.; рибарятъ безмалко ще улови рибата, но въ това врѣме тя изфърква въ видъ на птица, магьосникътъ-стрѣлецъ иска да я устрѣли. Птицата влѣтѣва въ единъ дворецъ, дъщерята на господаря я улавя и затваря въ една клетка, и толкова добрѣ я гледа и толкова я обиква, щото студентътъ се рѣшава да ѝ се изкаже. И сега дѣвицата вмѣсто птицата залюбва студента. Въ това време тежко се разболѣва бащата на тази дѣвица. Понеже нѣмало кой да го изцѣри, повиканъ билъ магьосникътъ, прочутъ като славенъ лѣкарь. (Срав. приказката на Straparola). Студентътъ моли дѣвицата да го защити, защото знаелъ, че лѣкарятъ ще поиска него за награда; той ще се промѣни на пръстень, а тя нека го фърли нáземи. Слѣдватъ извѣстнитѣ промѣни: грахъ, пѣтелъ, лисица. Магьосникътъ още прѣдваригелно билъ искалъ оная награда, сега, като билъ погубенъ, самиятъ студентъ се наелъ да излѣкува господаря. Като го изцѣрилъ благополучно, тоя се оженилъ за дъщеря му.

 

Въ статията си въ Revue Celtique I., стр. 182. слѣд. R. Koehler съобщава още нѣколко дански версии: Etlar, Eventyr og Folkesagn fra Jylland стр. 36.,

 

 

1. Zeitschrift des Vereins für Volkskunde VI., 1896., стр. 320. слѣд.

 

 

416

 

Grundtvig, Gamie dánské Minder i Folkemander I., стр. 228. и 231., и една норвежка версия, Asbjoernsen-Moë, Norské Folkeventyr бр. 57. Обаче тѣзи сборници не ми бѣхѫ достѫппи. Втората данска версия въ сборника на Grundtvig ми е позната само по една бѣлѣжка на Köhler-a. Отъ нея виждамъ, че тя вѣроятно не се придържа напълно о редакцията за слугата, който е натоваренъ да изпрашва книги, какго въ германскитѣ и сроднитѣ съ тѣхъ версии.

 

(Чехо-моравски, полски версии)

 

Чехо-моравскитѣ версии тѣсно се привързватъ къмъ германскитѣ версии отъ втория редъ: въ версията, която се приказва въ околностьта на Каменице [1] (Чк) въ югозападна Моравия, ученикъ на магьосника е едно колкото лѣниво, толкова и бездарно момче. Задава му се сѫщата работа като въ германскитѣ версии Нс, Нх, Нв, Но. Както въ Нв ученикътъ, изненаданъ отъ господаря си, избѣгва въ видъ на гълѫбъ, а магьосникътъ фръква по него въ видъ на ястребъ. Момчето пристига у дома си и се избавя отъ господаря си тъкмо въ минутата, когато баща му се стѣгалъ за пазаръ въ града. Синътъ се прѣправя на конь, та баща му да го продаде, но безъ юзда. Купува го бившиятъ му господарь, заедно съ юздата. Магьосникътъ не може да завара коня въ обора си: конятъ нѣколко пѫти се спъва подъ него, поваля на земята и отлетѣва като гълѫбъ. Господарятъ го прѣслѣдва въ видъ на ястребъ цѣлъ день и цѣла нощь; сутриньта долетѣватъ до единъ дворецъ; гълѫбътъ фръква вѫтрѣ при принцесата, която тъкмо излизала на балкона и се прѣправя на прѣкрасенъ скѫпоцѣненъ пръстень. Бащата на принцесата се разболява и пр., подобно като въ Нг, съ тази само разлика (и по тази иричина имено Чк се приближава къмъ Стр), че магьосникътъ-лѣкарь поисква пръстеня като награда, слѣдъ като изцѣрява царя.

 

Въ първата версия отъ околностьта на Рожновъ [2] (Чр1) нѣма такъвъ уводъ, а веднага се разказва, какъ единъ пѫтникъ постѫпилъ на служба при единъ магьосникъ, на когото трѣбало да чисти книгитѣ, като му казалъ, че не знае ни да чете, ни да пише. Слугата умѣлъ обаче отлично да лъже господара си (тукъ има разлика отъ германскитѣ версии) така щото изслужилъ при него три години. Като награда той получилъ отъ магьосника три гроша, които винѫги се връщали при него. Когато се върнѫлъ у дома си, спечелилъ много на баща си, защото се продавалъ на пазара въ видъ на конь, но всѣкога безъ юзда. Магьосникътъ узналъ за това, отишелъ на пазаръ и купилъ коня заедно съ юздата. Слѣдва сцената прѣдъ ковачницата, както въ Нс, Нх, Нг и както въ тая послѣдната дъщерята на ковача сваля на коня юздата. Промѣнитѣ въ бѣгството сѫ еднакви: заякъ — куче, славей — соколъ. Славейчето влетѣло въ единъ отворенъ прозорецъ въ града подъ едно легло; и когато дъщерята на стопанина сутриньта метѣла стаята, измела изподъ леглото единъ елмазенъ пръстень. Магьосникътъ три години служилъ при този господарь като готвачъ и въ награда поискалъ само елмазения пръстень,

 

 

1. В. М. Kulda, Moravské národní pohádky a pověsti IV., 1894., стр. 6. слѣд., бр. 5.

2. Ib. II., 1875., стр. 30. слѣд., бр. 05.

 

 

417

 

сѫщо като въ С. Както въ Стр. и въ С денѣ пръстенятъ си е пръстень, а нощѣ — юноша. Юношата поучава дъщерята, какво да направи съ пръстеня. Той ще изфръкне като кокошка съ деветь пилета, подобно като въ българскитѣ версии Бс, Бк, Бк2, Бл, Бп, Бпщ и въ гръцката версия Г. Най-сетнѣ невѣстулка разкѫсва кокошката и пилетата.

 

Въ втората версия отъ околностьта на Рожновъ [1] (Чр2) магьосникътъ задава сѫщата работа на най-малкия синъ на единъ съвсѣмъ бѣденъ човѣвъ, като го уславя за три години. Той не му запрѣщава обаче да чете книги, а напротивъ го учи въ училище, докато го научва на всичко, каквото самъ знаялъ. Когато момчето се върнѫло у дома си, прѣсторило се най-напрѣдъ на волъ, сетнѣ на конь. Магьосникътъ отказва да повърне оглавника, защото билъ купилъ коня заедно съ оглавника и всички други принадлѣжности. Слѣдва сцената прѣдъ ковачницата. Едно смѣло момче сваля на коня оглавника. Конятъ се промѣнява на птица и долѣтѣва въ една градина при една принцеса, промѣня се тукъ на хубавъ юноша и обажда, какво ще стане сетнѣ: че ще се промѣни именно на пръстень. Магьосникътъ ѝ донася хубави трендафили и други цвѣтя и иска пръстеня. Пръстенятъ става на зрънце, което падва въ праха и се изгубва. Магьосникътъ не може да го намѣри и е принуденъ празенъ да се върне. Зрънцето се прѣправя на юноша, който остава у принцесата на служба, слѣдъ като показва толкова изкуство и знание.

 

Въ друга една ческо-моравска версия [2] (Чм.) единъ „чернокнижникъ,“ прочутъ на ширъ и на длъжъ самичъкъ дохажда у едно бѣдно и многобройно сѣмейство, отъ което взема на служба най-голѣмия синъ. Магьосникътъ му опрѣдѣля работа и заминава по свѣта за цѣла година. Момчето прослужва тамъ почти три години, прочита всички книги и се научва почти толкова, колкото и господарятъ му. Слѣдъ това не иска вече да слугува, а да стане самъ магьосникъ и господарь. — Заради това то избѣгва, като задигва и нѣкои книги на господаря си. Момчето искало да вземе ония книги, които съдържали ядката на магьосническото изкуство, обаче служебнитѣ духове на господаря му му подлагали други книги и, за да го накажѫтъ още повече за неговата прѣдателска постѫпка, запалватъ кѫщата на родителитѣ му. За да имъ помогне донѣгдѣ въ тая неволя, младиятъ магьосникъ се продава въ разни промѣни като куче, крава и пр. и най-сетнѣ като хубавъ конь. Купва го магьосникътъ и злѣ го измѫчва; като се спрѣли прѣдъ една ковачница, хората много съжалявали коня. Особено го окайвала една бабичка, която му свалила оглавника, щомъ той ѝ продумаль. Конятъ става врабче, магьосникътъ литва по него като ястребъ и фръква въ царската градина, въ която се разхожда царската дъщеря, като въ Бб., врабчето се спуща на рѫката ѝ като златенъ пръстень. Вечерьта, като се връща въ стаята си,

 

 

1. Ib. стр. 83. слѣд., бр. 82.

2. Jak. Malý, Národní pohádky, vyd. 4. 1886. (Výbor drobných spisů sv. III. Národní Bibliotéka sv. 44) стр. 112. слѣд., на нѣмски: Alfred Waldau, Böhm. Märchenbuch 1860. стр. 116 слѣд. Записана въ Моравско въ околн. на Јемница, ср. Český Lid, VI., 183.

 

 

418

 

щомъ затворила вратитѣ, изправилъ се отпрѣдѣ ѝ единъ красивъ юноша, разказалъ ѝ сѫдбата си и прѣдизвѣстилъ ѝ, че ще дойде за него магьосникъ, прѣоблѣченъ като богатъ князъ. Князътъ не се промѣня самъ на пѣтелъ, а затрѫбява, и прѣзъ прозореца влитатъ орлякъ гълѫби; когато гълѫбитѣ не могли да изкълвѫтъ послѣдното зърно грахъ, което се търкулило въ една междина между дъскитѣ, князътъ се промѣня на мишка, противъ която обаче изъ междината изкача единъ котакъ.

 

Въ двѣ други чехо-моравски версии нашата приказка или поне нейнитѣ слѣди сѫ присъединени къмъ други сюжети. Въ версията отъ югозападна Чехия [1] (Чв.) слугата тъй сѫщо е задълженъ да изпрашва книги; веднажъ той захванѫлъ да чете една книга, ето че се изправили прѣдъ него 12 желѣзни човѣци, които съ единъ гласъ извикали: „какво обичашъ господарю“; отъ друга една книга той научилъ, какъ да се промѣнява. — Тая книга изучилъ цѣла на изустъ. Единъ пѫть той взелъ съ себе си книгата, съ която можелъ, когато обича, да извиква ония 12 желѣзни мѫже, прѣправилъ се на гълѫбъ, а книгата прѣтворилъ на червено поясче (герданче) и отлѣтѣлъ. Господарятъ му го прѣслѣдва като ястребъ. Промѣнитѣ въ бѣгството сѫ слѣднитѣ: гълѫбътъ става на грахъ, ястребътъ на конь, конятъ иска да опасе граха, но той става на параклисче, конятъ — на тълпа хора, които искатъ да разкопаѭтъ параклисчето, то става на къртъ, тълпата — на мишка, къртътъ на котка, която изѣжда мишката. Котката се промѣня на хубавъ градинарь, а тоя съ помощьта на магьосническата книга — на 12 тѣхъ желѣзни мѫже и става зеть на царя. Промѣнитѣ отчасти наумяватъ X2.

 

Споредъ мораво-словашката версия [2] (Чс), слугата билъ задълженъ да гледа единъ отъ коньетѣ на магьосника. Тамъ имало и единъ шкафъ съ магьоснически книги, въ който той не трѣбало нито да надниква даже. Конятъ съвѣтва слугата, да избѣга съ него, ако не иска да стане нещастенъ. Слугата послушва; по-нататъкъ слѣдва сюжетътъ за златокосия градинарь. Тукъ намираме вече само скромни нѣкои остатъци отъ вашия сюжетъ, които напомнятъ редакцията Нг.

 

Сѫщата задача има слугата въ словашкитѣ версии, които се разказватъ на разми мѣста [3] (Сл.1) Единъ бѣденъ баща тръгва съ сина си на чужбина да му намѣри служба. Като вървѣли изъ едни планини, намѣрили тамъ единъ чернъ човѣкъ, що седѣлъ на една скала съ книга въ рѫка. Магьосникътъ приема момчето на служба и да го учи съ условие, че бащата ще дойде за него слѣдъ 7 години. Тогава дори ще може да го прибере, и то ако го познае, а въ противевъ случай ще остане неговъ за винѫги. Тукъ се полага, както виждаме, сѫщото условие,

 

 

1. Národní písně, pohádky a pověsti, pořádá spolek Slavia, Rady II, odděl. 2. (1878.) стр. 23. слѣд.

2. Pohádky a pověsti našeho lidu 1882., стр. 16. слѣд.

3. A. H. Škultety a Pav. Dobšinský, Slovenské pověsti I. 1858. стр. 173. слѣд. бр. 18.; по началото си принадлежи тукъ и бр. 25. стр. 239. слѣд. отъ сѫщия сборникъ. Сходна, освѣнъ въ нѣкои подробности, е и приказката въ сборника Božena Němcová, Slovenské pohádky, a pověsti II., 1889. стр. 3. слѣд.

 

 

419

 

както въ Р, X2 и X3 и отчасти като въ Нм. Запитано отъ магьосника, момчето отговаря, че не знае да чете и заради това магьосникътъ го натоварва, да му чисти и изпрашва книги. Слѣдъ седемь години магьосникътъ се връща и, като намѣрва всичко на редъ, похвалва момчето, защото не знаялъ, че неговиятъ ученикъ билъ изучилъ магьосническото изкуство отъ неговитѣ книги. Магьосникътъ не изпълва обѣщанието си, че ще учи момчето, защото цѣли седемь години го оставя самичко. Това противурѣчие се обяснява най-добрѣ отъ влиянието на друга нѣкоя версия, подобна на Чр2. Опрѣдѣлениятъ срокъ за службата изтича, и бащата тръгва да си прибере момчето назадъ. Синътъ се затича да го посрѣщне, ала не промѣненъ въ нѣкакво животно, въ гълѫбъ както въ X2 и X3 — а само като момче, чисто облѣчено, и казва на баща си, какъ ще може да го познае всрѣдъ единъ орлякъ гълѫби на стрѣхата. Бащата го познава споредъ условения знакъ. Но при всичко това, магьосникътъ не му го дава, защото трѣбало дълго врѣме, докато отъ гълѫбъ се прѣобърне пакъ на юноша. Тогава момчето избѣгва у дома си, като задигва съ себе си магьосническитѣ книги, както въ Чв. Сетнѣ бащата го продава като бикъ, като волъ и най-сетнѣ като конь, въ друга една версия у В. Němcová Сл2 (гл. заб. 3., стр. 418.) само като конь, коня го купува магьосникътъ и избѣгва съ него, като го хваща за юздата, докато бащата брои паритѣ. При сцената врѣдъ ковачницата едно момче сваля на коня юздата. Остатъкътъ е като въ Чр2 и Чк. Обажда се именно, какъ магьосникътъ изцѣрилъ болния царь и какъ щѣлъ да се годи за принцесата, защото царятъ обѣщалъ дъщеря си на оногова, който го изцѣри. Принцесата изпуща обаче пръстеня, като го сваля отъ рѫката си. Пръстенятъ става на просо, лѣкарятъ на пѣтелъ, едно зърно се търкулва въ една междина, и, за да може да го извади, пѣтелътъ става на мишка, зърното на котка, значи отчасти като въ X2, Чв. Въ друга версия у В. Němcová магьосникътъ-лѣкарь прѣдварително изисква пръстеня въ награда като въ Нг; принцесата отъ любовь къмъ баща си се съгласява. Промѣнитѣ въ Сл2 отчасти сѫ други: принцесата настѫпва едно зърно съ крака си и отъ него става ястребъ, който разкъсва гълѫба-магьосникъ. Приказката се свършва съ весела свадба.

 

Въ версията изъ Бошацката долина въ Тренчински комитатъ [1] (Сл.3) едно момче отива да си търси служба. Магьосникътъ, кокалестъ, сухъ, високъ, облѣченъ въ черно отъ главата до петитѣ, го приема безъ всѣкакви прѣдварителни разпитвания и му задава сѫщата работа, както въ Сл.2 Както въ Стр. то заварва господаря си наведенъ надъ една голѣма книга и, когато магьосникътъ слѣдъ нѣколко време заминава, момчето въпрѣки запрѣщението взема съ такова внимание да чете книгата по цѣли дни, щото понѣкога забравяло даже да яде. Когато господарятъ му се завърнѫлъ слѣдъ три мѣсеца, намѣрилъ всичко на редъ, само попиталъ слугата си, дали е челъ книгата. Той отказалъ, като излъгалъ, че ужъ

 

 

1. Slovenské Pohlady XVI., 1896. стр. 328. слѣд.

 

 

420

 

никога не билъ ходилъ на училище и не знаелъ да чете. Когато господарятъ пакъ заминѫлъ на нѣгдѣ, слугата научилъ цѣлата книга на изустъ и избѣгалъ при баща си. Магьосникътъ веднага купува коня съ оглава. Бащата на момчето толкова се радва за полученитѣ пари, щото съвсѣмъ забравя заповѣдьта на сина си. Оглавника сваля отъ коня калфата на ковача. Магьосникътъ дошелъ за пръстеня като хубавъ, богато облѣченъ принцъ, а не като женихъ. По-нататѫшнитѣ промѣни сѫ сѫщитѣ както въ Сл.1

 

Полскитѣ версии тъй сѫщо принадлежѫтъ къмъ разни редакции отъ нашия сюжетъ. Въ версията изъ Краковско [1] (Пк.) магьосникътъ приема момчето на служба, когато му казало, че не знае ни да чете, ни да пише. За нѣкакви магьоснически книги не става ни дума. Задачата на момчето е да храни вързания въ палата на магьосника конь съ месо, а на вързаното съ синджиръ куче да дава сѣно, и да ги бие, ако не ядѫтъ. Конятъ го съвѣтва, да вземе отъ третата стая книжката, която ще му бѫде най-нужна, и сабята, съ която да отсѣче главата нему и на кучето. Слугата извършва това и прѣправя така кучето и коня на човѣци. И тримата заедно отъ това избѣгватъ. Срав. Чс. Нг. Момчето се връща при баща си и се промѣнява на конь; на втория пазаръ го купува магьосникътъ. Сцената прѣдъ ковачницата е като въ Чр.2 и др. Конятъ се промѣня на мишка, която се увира въ една дупка подъ огнището; магьосникътъ въ видъ на котаракъ иска да я улови, като въ Бп. Послѣ мишката става на гълѫбъ, котаракътъ на ястребъ. Гълѫбътъ отлѣтява въ градината на единъ господарь и скача по дърветата въ видъ на канарче, а ястребътъ поради голѣмитѣ си крилѣ не може да го гони. Канарчето позволява на дъщерята на господаря, да го улови. Тоя го затваря въ една клетка подобно като въ Нг. Магьосникътъ идва като търговецъ и купува птичката, като заплаща за нея голѣма сума пари. Докато брои паритѣ, въ друга една стая птичката помолва господаря, да я прѣдаде самичъкъ на магьосника, а да не я взема магьосникътъ отъ стѣната заедно съ клетката. Птичката се промѣня на петь пшенични зърна, петото зърно се прѣобразява на лисица, която изяжда пѣтела.

 

Въ версията отъ Познаньско [2] (Пп) нашиятъ сюжетъ е съединенъ съ сюжета за тримата братя, които тръгнѫли да освободѭтъ една принцеса отъ една хала. Най-сетнѣ тръгнѫлъ и най-малкиятъ братъ Войтекъ, който въ гората се срѣщнѫлъ съ магьосника. Тоя го приелъ на служба, когато повѣрвалъ, че не знае да чете. Магьосникътъ го натоварва, да му гледа птичката въ клетката и коня въ обора, като въ Пк, Чс, Нг. Въ отсѫтствие на магьосника Войтекъ прилѣжно чете книгитѣ му и добрѣ гледа птичката, която била омагьосана царска дъщеря, и коня, нейния братъ, сѫщо омагьосанъ. Тѣ го съвѣтватъ, да ги поисва за награда, когато господарятъ слѣдъ една година се завърне, и така да ги освободи. Магьосникътъ му ги подарява, при всичко че не му се искало да ги даде. Принцесата се върнѫла у дома си, а принцътъ му помага изпърво

 

 

1. St. Ciszewski, Krakowiacy I, 1891. стр. 73. слѣд. бр. 63.

2. O. Kolberg, Lud. Serya XIV. W. Ks. Poznańskie, część VI (1881.) стр. 44., бр. 11.

 

 

421

 

да извади братята си отъ една кръчма, въ която били паднѫли, когато тръгнѫли на пѫть. Слѣдъ това Войтекъ продължава пѫтя си, благополучно избавя двѣ принцеси отъ ногтитѣ на една седмоглава хала и ги завежда въ оная кръчма при братята си. Тѣ искатъ обаче да го погубѭтъ съ помощьта на прѣдателскитѣ принцеси. Едвамъ слѣдъ дълго време той успѣва да си дойде у дома; между туй братята били се оженили вече за принцеситѣ. Никой не го узнава, родителитѣ му го приематъ само за споменъ на най-малкия глупавъ синъ, когото считали за изгубенъ. Така той става учитель на дѣцата на своитѣ братя, особено по музиката, но не забравя да помогне и на сѣмейството си. За тая цѣль той се промѣня въ черъ конь; баща му да го закара на пазаръ да го продаде, обаче безъ юздата. Дохажда магьосникътъ и го купува заедно съ юздата, слѣдъ като отива баща му. Слѣдва сцената прѣдъ ковачницата. Птичката, прѣслѣдвана отъ ястреба, влита въ единъ царски палатъ прѣзъ прозореца, прѣзъ който тъкмо гледала принцесата и се скрива въ пазвата ѝ; птичката се промѣня на пръстенъ и се надѣнва на пръста ѝ, тъкмо когато ястребътъ иска да я сграбчи. Магьосникътъ съ магии направя да се разболѣе принцесата, а не баща ѝ, както въ Стр и въ другитѣ сродни версии, и то толкова тежко, щото никой не може да я изцѣри. Пръстенятъ се промѣня на юноша, който извѣстява на царската дъщеря, че ще дойде магьосникътъ и я поучава когато баща ѝ заповѣда, да прѣдаде пръстеня на магьосника, да го изтърве на земята. Отъ пръстеня се образуватъ три зърна грахъ, отъ магьосника пѣтелъ, отъ зърната — поръ.

 

Въ версията, записана между Бескидскитѣ планинци [1] (Пб.) изпуснѫта е цѣлата първа часть отъ нашата приказка, та се начева просто така: „едно врѣме имало трима братя и единиятъ отъ тѣхъ билъ такъвъ, щото ставалъ каквото обичалъ“. Първиятъ пѫть той е продаденъ като прасе, втория пѫть го купува като конь магьосникътъ заедно съ юздата. Слѣдва сцената прѣдъ ковачницата. На бѣганье птичката се промѣня на лисица и убива ястреба, който я прѣслѣдва. Съ това обаче още не се свършва приказвата. Магьосникътъ ималъ синъ, който търсилъ оная птичка; лисицата се промѣня на птичка и тя влетѣва въ прозореца, който тъкмо била отворила една госпожица. Синътъ на магьосника купува птичката; господарятъ желае да я продаде, но птичката обажда на госпожицата, че ще стане на пръстень на нейвия пръстъ, и когато господарятъ го продаде на сина на магьосника, тя да го изпусне на земята. Съвсѣмъ чуденъ е краятъ: господарятъ иска да изгори дъщеря си и птичката. Когато вече донесли дърва, птичката пожелала да узнае, какъ ще гори. Затова направили една малка дупка, та да може да гледа съ едното око прѣзъ нея. Птичката се промѣнила на бръмбаръ, излѣзла изъ дупката и се промѣнила на орелъ, който отлетѣлъ съ госпожицата, та не могли да ги изгорѭтъ.

 

 

1. Dr. Władysłav Kosiński, Materyjały do etnografii górali bieskidowych. — (Zbiór wiadomości do antropologii krajowéj V. 1881. одд. 3. стр. 254. сл. бр. 56.)

 

 

422

 

Въ другитѣ полски версии се сключва договоръ между магьосника и майката на ученика, именно въ версията изъ Куявско [1] (Пку); договорътъ е почти сѫщиятъ като въ Нм. Когато слѣдъ опрѣдѣленото врѣме майката идва за сина си, посрѣща я дъщерята на магьосника, защото ученикътъ билъ се влюбилъ въ нея и ѝ съобщава, какъ ще може да познае сина си. Така майката благополучно се връща у дома си заедно съ сина си. Момчето го продаватъ като прасе, волъ, конь: купува го магьосникътъ, като дочува, какви работи върши неговиятъ ученикъ въ градеца. Докарва го у дома си и иска да го накаже и мѫчи, но дъщеря му го избавя. Конятъ избѣгва, магьосникътъ въ видъ на вълкъ го прѣслѣдва, конятъ става лисица и тича въ града, вълкътъ по нея; лисицата пристига до една вода и тамъ се прѣправя на пръстень. Пръстеня го глътва една риба, рибари я улавятъ и продаватъ на магьосника, тъкмо когато женелъ дъщеря си. Слугинята, като чистела рибата, намѣрила пръстеня; щомъ го съгледала дъщерята на магьосника, веднага го познала и замѣнила съ другъ пръстень. Тя отишла съ него въ градината, пръстенятъ станѫлъ на юноша. Тукъ тѣ се съвѣтватъ, защото тя имала вече другъ годеникъ. По съвѣта на юношата тя се връща съ пръстеня въ стаята и го удара о пода; отъ пръстеня ставатъ три зърна грахъ, годеникътъ става пѣтелъ, иска да изкълве зърната, зърната ставатъ на ястребъ. Стариятъ магьосникъ най-сетнѣ оженва ученика за дъщеря си, защото разбралъ, че е по-уменъ отъ него. И така въ тази версия намираме една особена обработка, която се основава на любовното отношение между ученика и дъщерята на магьосника и върху влиянието на твърдѣ разпространенитѣ приказки за плѣнения принцъ, който съ съдѣйствието на дъщерята на магьосника рѣшава тѣжки задачи, които този му възлага.

 

Въ версията изъ Ропчицкия окрѫгъ въ Галиция [2] (Пр.) магьосникътъ приема момчето на учение за петь години безъ всѣкакъвъ договоръ. Когато бащата дошелъ за сина си, съгледалъ въ първата стая широки грънци, турени на триѫгълна маса, намазана съ кръвь; магьосникътъ ударилъ съ пръчка вратитѣ на втората стая; вратитѣ се отварятъ и изфръкватъ все черни гарвани, които кацватъ на грънцитѣ и почватъ да пиѭтъ изъ тѣхъ нѣщо жълто, смрадливо: кой отъ гарванитѣ е неговиятъ синъ? Бащата не го познава, и нажаленъ се връща, но старата магьосница се смилява за него и го съвѣтва, да се върне при магьосника, като го научава, че оня гарванъ е синътъ му, който най-много пие отъ гърнето. Гарванитѣ долетѣватъ пакъ, когато магьосникътъ отново затропва съ пръчката, кацватъ по грънцитѣ и почватъ да пиѭтъ отъ тѣхъ вѣщо червено, миризливо. По указанията на магьосницата, бащата познава сина си и го продава като бикъ, прасе, конь; магьосникътъ купува коня заедно съ юздата. Магьосницата му идва на помощь, конятъ се промѣня на черна птица, магьосницата на бухалъ, и двамата отлѣтѣватъ въ горитѣ

 

 

1. Kolberg, Lud, Serya III. Kujawy, część I. 1867. стр. 136.

2. Zbiór wiadomosói do antropol. krajowej XVI, odd. 2. стр. 68. сл.

 

 

423

 

надъ Висла и никой вече ги не видѣлъ. Тукъ краятъ е съвсѣмъ прѣиначенъ: вмѣсто старата магьосница всѣки би очаквалъ дъщерята на магьосника.

 

Въ тази обработка, до колкото ни е извѣстно, нашиятъ сюжетъ е проникнѫлъ дори до сѣвероизточната часть на Европа — въ Ливландската губерния. [1] (Тл.). Веднажъ едно момче въ една гора се срѣщнѫло съ единъ господарь и на въпроса, дали знае да чете, отговорило, че знае. По-нататъкъ господарятъ попиталъ: „Знаешъ ли и нѣмски?“ — „Не знаѭ,“ отговорило момчето. „А руски?“ и когато момчето потвърдило, че знае, господарятъ-дяволъ го оставилъ вече. Момчето забикаляло насамъ натамъ, така че пакъ се срѣщнѫло съ дявола-господаря. Тоя пакъ му задава въпросъ: „Знаешъ ли да четешь?“ — „Не знаѭ.“ — „Какви езици знаешъ?“ „Ни единъ, освѣнъ латински.“ Тогава господарятъ го приелъ на служба и го натоварилъ да му чисти и гледа книгитѣ. Момчето желаело да знае, що е писано въ тѣзи книги, взело да ги прѣлиства и разбрало, че книгитѣ съдържатъ всѣкакви баяния, написани на нѣмски, но момчето разбирало донѣгдѣ този езикъ, заловило се да изучва книгитѣ, та станѫло голѣмъ магьосникъ. Всѣка година дохаждалъ у тѣхъ единъ бѣлъ господарь и разгледвалъ тѣхното жилище, като говорилъ само руски. Той съвѣтвалъ момчето да избѣга, защото въ противенъ случай ще го сполѣти смърть. И дѣйствително, момчето избѣгало, когато дочуло, какъ неговиятъ господарь заповѣдалъ на другитѣ дяволи, да го биѭтъ до тогава, докато се промѣни на куче. Момчето избѣгало промѣнено на сърна (на козулю). Наскоро узналъ това неговиятъ господарь, промѣнилъ се на ловджийско куче и насмалко щѣлъ да го улови. Тогава момчето се промѣнило на ластовица, дяволътъ на ястребъ; ластовицата се спуснѫла на земята, станѫла на мишка, а дяволътъ я погнѫлъ въ видъ на змия. Момчето се промѣня на щъркелъ, който изяда змията. Метаморфозитѣ сѫ отчасти други отколкото обикиовено, а въ латишката версия сѫ даже оригинални. Къмъ нея се присъединява приказката, какъ това момче избавило три царски дъщери, плѣнени отъ дяволитѣ.

 

(Малоруски, белоруски, великоруски версии)

 

По-далече на изтокъ тая редакция на нашия сюжетъ, въ която магьосникътъ наема слуга, който казва, че не знае да чете и пише, не е проникнѫла. До колкото ми е извѣстно, тая редакция се ограничава само върху срѣдне-европейскитѣ народи.

 

Само въ нѣкои намираме още и овая чърта, гдѣто магьосникътъ на връщанье вързва коня прѣдъ ковачницата за да го подкове. Тукъ принадлежи прѣди всичко малоруската версия изъ Галиция [2] (Мрг). Единъ сиромахъ отива съ момчето си въ града, на пѫтя ги срѣща единъ господаръ и уславя момчето; баща му ще дойде подиръ една година за него; особени условия не се опрѣдѣлятъ. Въ опрѣдѣленото врѣме бащата тръгнѫлъ да си прибере момчето, но не знаялъ, гдѣ живѣе господарятъ му.

 

 

1. Ѳ. Трейландъ, Латышскія народныя сказки. Сборникъ матеріаловъ по етнографіи, издав. при Дашковскомъ Этногр. Музеѣ II. Москва 1884. бр. 47. стр. 49 слѣд.

2. Живая Старина V. 1895. стр. 465 слѣд.

 

 

424

 

Въ гората срѣщва една бабичка, и тя не само му показва пѫтя, но го и поучава, какъ да познае сина си: той билъ гълѫбъ и щѣлъ да замахва съ крило. Когато намѣрилъ господаря, този му казалъ, да си познае сина, въ противенъ случай ще го изгуби. Позналъ го бащата по съвѣта на бабичката, но господарятъ му далъ 50 фйоринта, за да остави сина си още за една година. Слѣдъ една година пакъ срѣщнѫлъ бабичката, и тя му казала, че синъ му сега билъ куче, а ще го познае по това, че „мордою мругне.“ Когато бащата го познава, господарятъ му плаща 100 фиоринта, за да го остави още за една година. Трети пѫть бабичката поучила бащата, че синъ му билъ конь, а ще го познае по това, че той „вухомъ стригне.“ Когато бащата позналъ сина си, господарятъ прѣдпазва тогова послѣдния: „памятай, абись наперед мене не їхав, щоби більше чародійства не вживав.“ Но при все това ученикътъ съ изкуството си помага на баща си да спечели. По пѫтя за пазара се прѣправя на куче и улавя единъ заякъ; заминава единъ господарь, който, като намира такова чудно ловджийско куче, го купува, както става въ цѣлъ редъ български версии, на връщанье отъ магьосника. Слѣдъ това бащата го продава на пазара като волъ и най-сетнѣ като конь. На пазара дохажда и единъ генералъ, който се развиква, никой да не смѣе да купи коня. Конятъ пришепнува на баща си, да не го продава на тоя генералъ, защото билъ бившиятъ му господарь. При всичко това, бащата се вижда принуденъ да продаде коня, защото генералътъ се опиралъ о едно сѫдебно рѣшение, споредъ което конятъ трѣбало да се продаде заедно съ юздата. Господарятъ възсѣда коня и се отправя къмъ единъ ковачъ, за да го подкове съ петала, тежки по единъ и половина кантаръ. Дъщерята на ковача разслабва юздата на коня. Конятъ се прѣправя на гълѫбъ, магьосникътъ на соколъ (кобцемъ); гълѫбътъ разбира, че не ще може да избѣга, и, като вижда, че дъщерята на ковача влиза въ хижата, става на пръстень и падва прѣдъ нея. Господарятъ иска да купи пръстеня. Слѣдватъ извѣстнитѣ промѣни: грахъ — кокошка — ястребъ. Замѣната на принцесата съ дъщерята на ковача се е извършила безъ съмнѣние въ ново врѣме, вслѣдствие прѣиначаваньето на приказката.

 

Тукъ принадлежи и бѣлоруската версия изъ Гродненския уѣздъ и губерния [1] (Рбг). Въ тая версия единъ много ученъ господинъ посѣщава единъ човѣкъ, който ималъ много дѣца, и откаралъ едно отъ тѣхъ съ колата си, като се обѣщалъ, че ще го научи на всичко; за колко години го взима и подъ какви условия, не е вазано. Види се, че това е пропустѫто. Най-сетнѣ бащата се отправя да търси момчето, което дохажда да го посрѣщпе и му казва, че ще се промѣни на гълѫбъ и че господарятъ ще му каже: „ако познаешъ, кой е синъ ти, ще ти го дамъ, ако не познаешъ, нѣма да ти го дамъ.“ Когато бащата узнава сина си, господарятъ се промѣнява на пѣтелъ, както билъ му казалъ по-рано синътъ; най-сетнѣ той промѣнява момчето и всички други на човѣци;

 

 

1. П. В. Шейнъ, Матеріяли для изученія быта и языка русскаго населенія сѣверозападнаго края II., 1893., стр. 57. слѣд., бр. 26.

 

 

425

 

бащата пакъ го познава по указания знакъ. И така си отиватъ у дома. Момчето се промѣнява на конь, волъ; втори пѫть го купува бившиятъ му господарь, който плаща още толкова за вѫжето (воловодъ), колкото за вола. Прѣдъ ковачницата волътъ се отвързва, безъ да му помага нѣкой. Слѣдватъ обикновенитѣ промѣни: заякъ — хрътка, риба — голѣма риба, пръстень (пръстенятъ се разпада на десеть макови зърна) — пѣтелъ, госпожицата скрива подъ крака си петь зърна, отъ тѣхъ излѣзва една голѣма птица, която изядва пѣтела. Госпожицата се разхожда самичка по брѣга.

 

До западнитѣ версии по-близка е жмудьската приказка изъ Понѣвѣжския окрѫгъ, Ковненска губерния [1] (Жп). Тази версия е съединена съ единъ възлюбенъ въ срѣднитѣ вѣкове сюжетъ: за любовника, който останѫлъ да виси вънка на втория катъ. Единъ студентъ отъ срамъ избѣгалъ изъ града и постѫпилъ на служба у единъ магьосникъ. Каква е била тази служба, не се описва, а само се разказва, че откраднѫлъ отъ господаря си една юзда и книги изъ една затворена стая и избѣгалъ. Слѣдъ това се главилъ у единъ селянинъ, който продалъ коня заедно съ юздата. Магьосникътъ го яхнѫлъ и отишелъ при своитѣ роднини. Тукъ вързалъ коня на плета. Конятъ самичъкъ си свалилъ юздата и избѣгалъ въ рѣката. Останѫлото е еднакво: пръстеня намѣрили двѣ моми, като перѣли на брѣга. Историята не се свършва съ свадба; а момчето заплаща на момичето много пари, защото го избавило отъ неминуема смърть, като фърлило пръстеня на земята.

 

Въ другитѣ версии магьосникътъ, слѣдъ като избѣгва съ купения конь, слѣзва въ една кръчма и вързва коня вънка. Инъкъ тия версии принадлежѫтъ на друга редакция. Въ тѣхъ магьосникътъ се казва Охъ, както и въ българскитѣ версии. Сѫщото е въ приказката, записана въ Смоленска губерния [2] (Рсм). Една жена търси за момчето си добро мѣсто и малко работа; слѣдъ като пѫтувала два дни, тя се уморила, сѣднѫла да си почине на една могилка (на курганушку) и изохкала: охъ, Боже мой! Ето че отнѣгдѣ-си изкочилъ Охъ и попиталъ, защо пъшка така; той обѣщава да ѝ даде всичко и я поканва да му даде сина си. Когато го довела, той го взема за три години безъ особени условия. Слѣдъ три години тя тръгнѫла да си го прибере и по пѫтя срѣщнѫла единъ старецъ, като въ Нм, а не бабичка, като въ Мрг, който ѝ казалъ, какъ да познае сина си между 12 жребци. Обаче жената не послѣдвала тоя съвѣтъ, а се карала на магьосника, че тя му повѣрила момче, а той ѝ давалъ жребецъ. Магьосникътъ я изпѫжда и ѝ казва да дойде пакъ слѣдъ три дни; когато дошла обаче, тя пакъ не могла да го познае между 12 гълѫба, затова трѣбало да дойде още веднажъ слѣдъ три дни; тогава сѫщиятъ старецъ ѝ обяснява, какъ да познае сина си между 12 съвършено подобни момчета. Тя послушва дадения съвѣтъ и благополучно завежда момчето у дома си. Още когато първъ пѫть момчето се прѣправя на конь, купува го магьосникътъ

 

 

1. М. Dowojna Sylwestrowicz: Podania žmujdzkie II. Biblijoteka Wisty, XIII., 1894., стр. 58.

2. В. Н. Добровольскій, Смоленскій этнограф. сборникъ I. (1895.), стр. 615., № 35.

 

 

426

 

и се спира прѣдъ една кръчма край едно село; край кръчмата минава майката и, като вижда коня вързанъ толкова тѣсно, че не може даже да стои, тя му сваля оглавника, когато и той я помолва за това съ човѣшки гласъ. Така въ тая версия конятъ е освободенъ отъ майката, а не отъ чужди дѣца, отъ дъщерята на ковача и др. Съвършено особени сѫ метаморфозитѣ при бѣганьето. Охъ прѣслѣдва коня въ подобие на вълкъ, конятъ става на ловецъ; вълкътъ, като вижда, че ловецътъ ще го убие, промѣнява се на огънь и взема да гори ловеца. Тоя се промѣнява на вода, за да угаси огъня. Охъ се промѣнява на щука, ученикътъ на костуръ (ершъ, perca fluviatilis). По-нататъшната сцена съ пръстеня и принцесата е изпустнѫта. Сѫщо сѫ поизмѣнени и метаморфозитѣ: щуката-Охъ става дребенъ камъкъ, костура-ученикъ се прѣвръща на пѣтелъ. Охъ сетнѣ се промѣнява на ястребъ, пѣтелътъ на орелъ и разкѫсва ястреба.

 

Подобно се начева една друга (велико-) руска версия, на която произходътъ не е познатъ [1] (Ра3). Старецътъ Охъ приема момчето на учение съ условие, че майка му ще дойде за него тъкмо слѣдъ 7 години; ако го познае, ще може да си го вземе; ако ли не го познае до трети пѫть, ще бѫде неговъ за всѣкога. Майка му нито първи пѫть не го познала, когато на подсвирванье прилѣтѣли 12 скворци, нито втория пѫть (слѣдъ три години) между дванадесеть гълѫба; когато слѣдъ други три години дошла за послѣденъ пѫть, тя прѣдварително узнала отъ сина си, по какво ще го познае, обаче синътъ не излѣзълъ нарочно да я посрѣщне, като въ цѣлъ редъ версии, а господарятъ му го яхнѫлъ и отишелъ да се разходи. Прѣдъ една кръчма го връзва. Тукъ се явява реминисценция отъ версията, която се свършва както прѣдидущата. По неговитѣ указания майка му го познава между дванадесеть жребци. Когато магьосникътъ купилъ ученика като конь, разкарвалъ го три дни и три нощи и го измѫчилъ до кръвь, така щото конятъ едвамъ останалъ живъ. Сетнѣ се упѫтилъ къмъ кръчмата, вързалъ коня на плета и толкова тѣсно му стѣгналъ главата, щото едвамъ можалъ да диша. На коня свалила оглавника една мома, която минала край кръчмата. Метаморфозитѣ, съ малка само разлика, сѫ сѫщитѣ като обикновено: ловджийско куче — вълкъ, мечка — лъвъ, бѣлъ лебедъ — соколъ, костуръ — щука. Царската дъщеря на брѣга, пръстень. Охъ прѣкупникъ; просо — пѣтелъ; ястребътъ одушва пѣтела, който вече изфръква на прозореца, весело замахва съ крила и изкукуригва: „изѣдохъ, когото искахъ.“

 

Въ останѫлитѣ малоруски, бѣлоруски, великоруски, литовски и латишки версии магьосникътъ Охъ приема момчето на учение при извѣстни условия, като въ Р, X3, магьосникътъ го купува; промѣни: риба и пръстень. На брѣга се разхожда царската дъщеря, по нѣкога нейнитѣ слугини. Въ отдѣлнитѣ подробности има и тукъ значителна разлика.

 

 

1. A. Н. Аѳанасьевъ, Народныя русскія сказки. Изданіе 3., 1897., II., стр. 131. слѣд. Ср. 140.

 

 

427

 

Въ Гадячкия уѣздъ, Полтавска губерния [1] (Рр) се разказва нашата приказка така: Единъ баща не знаялъ, какво да прави съ възрастния си синъ, който билъ страшенъ ленивецъ, и най-сетнѣ се рѣшилъ да го заведе въ друго царство и тамъ да го даде на служба. По пѫтя стигнѫли въ една тъмна гора; бащата, уморенъ, седнѫлъ на единъ огорѣлъ пънъ и заохкалъ: „Охъ! колко се уморихъ.“ Щомъ казалъ това, веднага се явилъ прѣдъ него единъ намръщенъ старецъ съ зелена брада, дълга до колѣнѣ, и му се прѣдставилъ като „Лісовой царь Ох.“ Слѣдъ това той приелъ момчето на служба съ условие, бащата да дойде за него слѣдъ една година и ако го познае, да си го прибере, инъкъ що трѣба да служи още една година. Особена самостойна чърта въ тази версия е начинътъ, какъ Охъ направя момчето способно за всѣкакви магьоснически работи. Най-напрѣдъ туря момчето на една клада дърва и го изгаря, отъ пепельта пада единъ вѫгленъ; Охъ попръскалъ вѫглена съ жива вода, и слугата оживѣлъ още по-хубавъ: „моторнійшій.“ Това той направилъ още два пѫти, докато най-сетнѣ прѣдъ него се изправилъ „моторний та гарний козак,“ какъвъто едвамъ човѣкъ може си въобрази. Слѣдъ една година бащата не можалъ да го познае всрѣдъ едно ято пѣтли, нито слѣдъ двѣ години всрѣдъ цѣло стадо овни. Когато тръгнѫлъ пакъ слѣдъ други три години да си прибере момчето, той срѣщнѫлъ единъ съвършено бѣлъ като млѣко старецъ въ бѣло облѣкло, който му казалъ, какъ може да познае сина си между гълѫбитѣ. Метаморфозитѣ ставатъ на връщанье: бащата продава сина на едни ловджии като хрътка обаче безъ синджира (без ретязя), сетнѣ като соколъ „без шапочки.“ Трети пѫть го водѭтъ на пазаръ и продаватъ като конь на единъ едноокъ циганинъ (сѫщиятъ Охъ) заедно съ юздата. Охъ духва съ коня и стига чакъ у дома си. На пладнѣ Охъ самъ завежда коня на рѣката да го напои. Метаморфози: костуръ — щука; на брѣга пере царската дъщеря, костурътъ се промѣня на гранатовъ пръстень — вѣроятно реминисценция отъ гранатовата ябълка (наръ) въ южнитѣ версии; царската дъщеря изважда пръстеня отъ водата. Слѣдъ нѣколко врѣме дохажда единъ търговецъ, който билъ ужъ изгубилъ пръстеня, като плувалъ по морето. Версията се различава отъ другитѣ по това, че пѣтелътъ отлѣтѣва убѣденъ, че изкълвалъ всичкитѣ зърна, обаче едно зърно се търкулнѫло подъ врака на царската дъщеря и се промѣнило на хубавъ юноша.

 

Въ версията изъ Переяславския уѣздъ, Полтавска губерния [2] (Рч2) наградата, която Охъ иска отъ бащата, когато тоя не може да познае сина си между много ястреби, пѣтли, жребци е особена: трѣба да му донесе купъ лъжици или паници. Най-сетнѣ слугинята на Охъ го поучава, по какво да познае сина си. Метаморфозитѣ на връщанье сѫ слѣднитѣ: синътъ е продаденъ като соколъ, послѣ като конь „одна шерстына срібна а друга золота.“ Конятъ избѣгва изъ конюшната на своя майсторъ,

 

 

1. И. Рудченко Народ. южнорусск. ск. II. (1780.). стр. 107. бр. 29.

2. П. П. Чубинскій, Труды этнограф. стат. експедиціи въ зап.-русскій край II. 1878. стр. 37. слѣд. бр. 103.

 

 

428

 

когато малко били го поосвободили. Промѣни: хрътка, вълкъ, костуръ, щука, на брѣга пере царската дъщеря съ слугинята си, пръстенятъ пада прѣдъ царската дъщеря. Старецътъ, който търси изгубения си пръстень иска да служи при нея седемь години. Денѣ пръстенятъ си е пръстень, а нощѣ като юноша спи при царската дъщеря. Промѣни: макъ - пѣтелъ - соколъ.

 

Подобна е версията отъ Новградволинския уѣздъ, Волинска губерния [1] (Рч.3); тя се различава главно по това, че родителитѣ на ученика сѫ богати и плащатъ за учение по сто рубли годишно. Едвамъ трети пѫть разпознава бащата сина си между гълѫбитѣ и то подученъ отъ слугинята на магьосника. Когато дошелъ у дома си, той направилъ най-напрѣдъ една воденица. Майката иска да ожени сина си, но той отказва, защото още не билъ спечелилъ пари. Бащата го продава като сребъренъ овенъ, като жребецъ съ златна грива и златна опашка; купува го бившиятъ му господарь. У дома си той връзва коня на желѣзенъ жлебъ (корито) и му насипва желѫдъ да яде (дубового жиру). Една мома идва на вода и се чуди, какъвъ зобъ даватъ на такъвъ хубавъ копь. По молбата му тя му развръзва юздата. Конятъ отлѣтѣва въ видъ на гълѫбъ, магьосникътъ въ видъ на „шпакъ“ (Sturnus vulgaris); гълѫбътъ падва въ водата, става на „плотица“ (Leuciscus erythrophtalmus), щуката по нея; на брѣга пере царската дъщеря и пр.

 

Друга една версия отъ Волинската губерния [2] (Рмв.) има нѣкои съвсѣмъ особени чърти. Магьосникътъ (дяволътъ) нѣма особено име, сѫщо като въ срѣдноевропейскитѣ версии, но инакъ се присъединява въмъ източноевропейскитѣ вариянти. Дяволътъ полага на бащата на ученика само едно условие, а именно, че по-рано отъ една година нѣма да дойде на сина си, защото въ противенъ случай ще трѣба да го остави при него деветь години. Обаче жената го накарва да тръгне по-рано, и той нарочно ударя по другъ пѫть, забързва се и дохажда при една магьосница, която го поучава, какъ да познае сина си и какъ да го избави отъ рѫцѣтѣ на дявола. Веднага слѣдъ първото разпознаванье дяволътъ прѣдава ученика и на раздѣла го прѣдпазва, да не си позволи да прави нѣкакви дяволщини, догдѣто не измине седемдесеть мили (nechaj chłopeć po dorozi ni žádných štuk nepredstavlaje, doki nemynete simdiśat myl, bo inače bude jomu bida). И въ другитѣ версии магьосникътъ прѣдпазва ученика, но по другъ начинъ, а не като въ тая. Но ученикътъ не послушва това напомнюванье: току що изминава една десеть мили, поисква да се похвали съ изкуството си, та се промѣнява най-напрѣдъ на хрътка, която купува единъ господарь на ловъ, сетнѣ на жребецъ; сетнѣ срѣщатъ единъ господарь, но ученикътъ не го познава, че е бившиятъ му учитель, като билъ дочулъ, кавви недозволени работи върши. Дяволътъ купува жребеца, безъ юздата, която не му била нужна (пакъ отклонение отъ обикновенитѣ версии).

 

 

1. Ib. стр. 375., бр. 104.

2. Bajki (skazki, kazki) ze wsi Jurkowszczyzny (powiatu Zwiahelskiego, gubemiji vołyńskej. Zebrała Zofia Rokossowska. Materyjały antropol.-archeol. i etnograf. II. odd. 2. str. 112. сл. бр. 86.

 

 

429

 

Конятъ се промѣнява подъ ѣздача, и когато най-сетнѣ узнава, че е неговъ учитель, промѣнява се на врабче, дяволътъ на сврака, послѣ се сборичкватъ, мѣняватъ се на ястребъ и соколъ, на соколъ и орелъ, дълго врѣме пакъ се борѫтъ, — ученикътъ вече е надвитъ, но сетнѣ отлѣтѣва въ морето, соколътъ се спуща въ водата и се прѣобраяява на сомъ, орелътъ на щука. Въ водата борбата се продължава, сомътъ вижда, че работата е лоша, и за това се промѣнява на сребъренъ пръстень прѣдъ една мома, която пере на брѣга. Тя взема пръстеня и го скрива у дома си въ единъ долапъ. Дяволътъ се прѣправя на господарь и моли момата, да му даде неговия пръстень, който билъ отложилъ, когато се кѫпелъ въ морето. Момата отива да вземе пръстеня и, като отваря долапа, намира въ него единъ юноша вмѣсто пръстеня. Това е нова самостойна чърта — юношата моли момата, да го спаси отъ дявола и на шега да удари пръстеня о земята. Остатъкътъ е както обикновено: три зрънца макъ ставатъ на котаракъ, който одушва птицата — дявола.

 

Сѫщото се приказва и въ областътъ на Донската войска [1] (Рд.) Условието, че бащата ще може да си прибере момчето, само ако го познае, Охъ го казва едвамъ слѣдъ уславяньето на служебния тригодишенъ срокъ. Първи пѫтъ бащата не го познава между цѣло ято гълѫби. На края на третата година синътъ излѣзва да го посрѣщне и му обажда, какъ ще го познае. Метаморфозитѣ на връщанье сѫ сѫщи както въ Рр, Рч2. Въ разлика отъ тѣзи двѣ версии конятъ се спуща да бѣга по-рано, още прѣди да го заведе Охъ въ своята конюшна: буйниятъ конь не се дава на магьосника, стигва до морето и пада въ вода като костуръ и пр., както обикновено, промѣнитѣ се изиграватъ бърже, още когато Охъ го купува.

 

Тукъ повече, тамъ по-малко е сходна версията, записана въ Бобровския уѣздъ, Воронѣжка губерния [2] (Ра.1): единъ „колдунъ“ (нѣма особено име), приема на учение момчето на едни бѣдни родители, което никой не искалъ да учи безплатно, съ обикновеното условие. Прѣди да се изминѫтъ тритѣ години, момчето прилѣтѣва при баща си като птичка, споредъ други вариянтъ като пчела и му обажда, какъ да го познае; ще има три пѫти да го разпознава: между 12 еднакви бѣли гълѫби, между 12 жребци и най-сетнѣ между 12 съвършено подобни юноши. На връщанье продаватъ момчето като куче, сетнѣ като птичка въ клетка — купува го магьосникътъ; бащата за никаква цѣна не иска да продаде клетката и заради това магьосникътъ завива птичката въ кърпа, но като стигва у дома си, вижда, че кърпата е празна, трети пѫть момчето е продадено като конь, пакъ го купува магьосникътъ, който връзва коня толкова накѫсо, щото той може да стои само на заднитѣ си нозѣ. Дъщерята на магьосника се смилява за него, поразслабва оглавника, и конятъ избѣгва. Остатъкътъ е сходенъ: момата (тукъ дъщеря на единъ търговецъ) фърля пръстеня на земята, безъ да е подучена прѣдварително.

 

 

1. Д. Л. Мордовцевъ, Maлopyccкій литературный сборникъ 1859. стр. 359. слѣд.

2. A. Н. Аѳанасьевъ ib. II., стр. 127. слѣд.

 

 

430

 

Еднаква е версията изъ Рязанския уѣздъ [1] (Рх.1): Охъ полага извѣстното вече условие. За учение той иска една рубла. Ако бащата не познае сина си, ще плати за слѣдната година още една рубла. Нито първи пѫть, нито втори пѫть бащата не можалъ да го познае; а като се връщалъ у дома си, стигнѫлъ го синъ му въ видъ на гълѫбъ, промѣнилъ се на юноша и го научилъ, какъ да го познае въ края на третата година. Метаморфозитѣ на връщание сѫ сѫщитѣ като въ Рд, Рр. Противъ изричното запрѣщение на учителя си, момчето се промѣнява: „дѣлай что хочешъ, только не обманывайте въ своемъ городѣ людей.“ Магьосникътъ го купува заедно съ юздата, защото сѫдътъ рѣшилъ, че юздата принадлежи къмъ коня. Магьосникътъ вързва коня въ конюшнята и нито го зоби, нито го пои. Сестрата на магьосника дохажда да го види и намисля, да го поразведе и напои на рѣката. На рѣката една мома пере дрехи. Конятъ се изтръгва, прѣвръща се на юноша и казва на оная мома, която перѣла на брѣга, че ще стане на пръстень и ще се надѣне на срѣдния ѝ пръстъ; сѫщо и казва, какво трѣба да направи по-нататъкъ. Като казалъ това, той се фърлилъ въ водата и се промѣнилъ на костуръ (бабой). Когато магьосникътъ се събудилъ, научилъ се отъ сестра си, че конятъ избѣгалъ. Магьосникътъ се затекълъ къмъ водата, прѣвърнѫлъ се въ щука и пр., като обикновено. Когато соколътъ убилъ пѣтела-магьосника, отлѣтѣлъ при баща си. Послѣ се присъединява съвършено другъ сюжетъ. Очевидно тая версия въ края си е развалена.

 

Подобно като въ Ра1, магьосникътъ въ версията изъ Тулската губерния [2] (Рт.) нѣма особено име; прѣди да изтече опрѣдѣлениятъ срокъ, момчето въ видъ на соколъ отлѣтѣва да посрѣщне баща си, показва му пѫтя, какъ да стигне при господаря му и го поучва, какъ да го разпознае между 12 ученици, прѣвърнѫти всичкитѣ въ конье. Магьосникътъ му казва, че ще го изгуби за всѣкога, ако не го познае. На връщание момчето било продадено на едни ловци като соколъ, сетнѣ на пазара като конь. Магьосникътъ вързва коня така, че устата му опиратъ до самата земя (мордой къ самой землѣ); жената на магьосника се съжалява за коня и го избавя. Слѣдватъ метаморфозитѣ: заякъ — куче, костуръ (бабой) — щука; на брѣга перачката на царя дава пръстеня на царската дъщеря. Когато тази разгледвала пръстеня, изтървала го; пръстенятъ станѫлъ на юноша и казалъ, какво да прави нататъкъ. Пѣтелътъ изкълвава всички зрънца и отлѣтѣва, като въ Рр. Царската дъщеря се прибира въ спалнята си и плаче горко, защото пѣтелътъ билъ одушилъ юношата та нѣмало вече да го види; когато взема да се съблича и събува чехъла си, изпада отъ него едно зърно и прѣдъ нея пакъ се изправя юношата.

 

Много подобно като въ Рт. се приказва тая приказка и въ Сѣверна Русия, въ Архангелска губерния [3] (Ра2.) Магьосникътъ не се задоволява

 

 

1. И. А. Худяковъ, Великорусскія сказки I, 1860. стр. 65. слѣд., бр. 19.

2. A. А. Эрленвейнъ, Народныя русскія сказки, 2. изд. 1882. стр. 53. слѣд.

3. A. Н. Аѳанасьевъ, ib. II., стр. 129. слѣд. бр. 140. б.

 

 

431

 

съ това, че бащата още на първъ пѫть познава сина си между тридесеттѣ жребци, а го задължава да го познае още два пѫти, като въ Рбг. Магьосникътъ се сѣща, че бащата познава сина си само благодарение на указания и затова го набива толкова, щото едвамъ живъ останѫлъ. Но при все това синътъ и трети пѫть отлѣтѣва да срѣщне баща си и да го поучи, какъ да го познае между тридесеть сокола. Метаморфозитѣ на връщанье сѫ сѫщитѣ, като въ Рр. Подобно като въ Ра1. дъщеритѣ на магьосника го съжаляватъ и го завеждатъ да го напоѭтъ. Особена чърта въ тая версия е тази, че костурътъ (ершъ) се скрива въ една рача дупка, щуката го дири три дни и три нощи, докато най-сетнѣ заспива; тогава костурътъ изскача изъ дупката и доплува до едно царство. Слугинята отишла на вода, пръстенятъ паднѫлъ въ котела (срав. Стр.); подаренъ на царската дъщеря, пръстенятъ денѣ си е пръстень, а нощѣ става на юноша и пр. както въ Рч.2

 

Въ жмудьската версия изъ Росьеньска енория, Ковненска губерния [1] (Жр1.) едничкиятъ синъ на единъ баща е сѫщо такъвъ хайлазинъ като въ Рр. и въ българскитѣ версии. Баща му го води на служба и срѣща единъ велможъ въ кола, теглена отъ четворка конье и прѣдава нему момчето си на служба за четири години. Една стара жена, майката на оня велможъ-магьосникъ, научила бащата, какъ да намѣри и познае сина си, който ще бѫде промѣненъ на тлъстъ волъ. Магьосникътъ го връща на баща му, когато му дава пакъ човѣшкото подобие, но строго му запрѣщава да се мѣнява на животни. Ученикътъ не обръща внимание на това: когато наближило до дома си, момчето казало на баща си, че ще се промѣни на малко кученце, а той да го продаде; купува го една госпожица, занася го у дома си и го дава на магьосника. Краятъ е съвсѣмъ другъ. Магьосникътъ толкова жестово го набива, щото то едвамъ се домъква живо у дома си. Отъ тогава то се отказва отъ всѣкакви магьоснически работи.

 

Въ другитѣ източно-европейсви версии ученикътъ или слугата на магьосника се промѣнява, една слѣдъ като се завръща у дома си. Въ Бѣло-руската версия изъ Новгородския окрѫгъ [2] (Рбн1.) една бѣдна вдовица намира заедно съ сина си майстора-магьосникъ. Вървѭтъ тѣ изъ една пустиня, измѫчени отъ жега, жажда и гладъ, и изведнажъ виждатъ прѣдъ себе си единъ камъкъ и на него сложени всѣкакви гозби и питиета; щомъ обаче посѣгатъ, всичко изчезва. Момчето съглежда въ това силата на нечистия духъ и забило затова тамъ колъ отъ трепетлика: веднага се явява господарятъ и помолва момчето, да извади кола; обаче то поисква, да се появѭтъ пакъ ястията и питиетата, па тогава ще извади вола. Когато се нахранили, камъкътъ пакъ станѫлъ на човѣкъ и повторилъ молбата си; момчето се съгласява обаче съ условие, че тоя господарь ще го приеме на учение за три години, ще заплати на майка му и като залогъ ще му даде часть отъ собственото си ухо.

 

 

1. М. Dowojna Sylwestrowicz, op. c. II., стр. 358. слѣд.

2. A. L Gliński, Bajarz polski, wyd. 3. 1881. томъ I. стр. 172. слѣд., бр. 10.

 

 

432

 

Момчето само три дена прѣди дохажданьето на майка си ѝ съобщава, въ какво ще го промѣни неговиятъ господарь (на конь, гълѫбъ, мома) и какъ да го разпознае. Слѣдъ това то спечелва на майка си много пари съ метаморфози въ разни животви: соколъ-ловджии, сетнѣ волъ, крава, овенъ, гѫска, пуякъ, пѣтелъ. Обаче на конь не желае да се промѣни, защото полученитѣ за него пари нѣмало да бѫдѫтъ за добро, и него самия ще сполѣти нещастие. Най-сетнѣ синътъ послушва желанието на баща си, който билъ голѣмъ пияница, и се прѣправя на конь. Конятъ, докаранъ отъ магьосника, самъ си сваля юздата; промѣнитѣ сѫ обикновенитѣ: заякъ — хрътка, ластовица — ястребъ, „плотица“ (риба) — щука; на трѣвата почива една княгиня слѣдъ кѫпанье, прѣдъ нея пада пръстенатъ. Явява се единъ вупувачъ и иска пръстеня. Княгинята, уплашена, извиква слугитѣ и тия дотърчватъ отъ палата и ужасно набиватъ магьосника, който не знае, какъ да се избави; най-сетнѣ се промѣнява на ежъ и всички се разбѣгватъ. Промѣнитѣ сѫ обикновенитѣ: вмѣсто зрънца — дребни бисери. Пѣтелътъ безмалко ще отлѣти, обаче соколътъ, станѫлъ отъ послѣдния бисеръ, го застигва.

 

По другъ начинъ намиратъ майстора въ версията отъ Минскъ [1] (Рбм.). Бащата съ момчето дохаждатъ въ една гора до единъ огънь; при огъня седи единъ побѣлѣлъ старецъ и около него скачатъ двѣ гълѫбчета. Старецътъ приема момчето на учение за една година и като награда поисква сто рубли. Версията е твърдѣ кратка, сухо разказана и непълна, безъ всѣкакви доводи и обяснения. Слѣдъ една година бащата намѣрва стареца пакъ тамъ, а синъ му става на гълѫбъ и скача около огъня. Баща му го познава и се връща съ него у дома. Цѣлата история се свършва съ продажбата на сина-коня, когото купува магьосникътъ. Всичко друго е забравено.

 

Въ друга версия отъ Новогродския окрѫгъ [2] (Рбн2.) единъ богатъ господарь уславя сина на единъ сиромахъ за една година и се договарва, че баща му ще си го вземе назадъ, ако го познае, и ще получи чувалъ злато. Бащата, подученъ отъ сина си, го познава още на първия пѫть, но по молбата на господаря го оставя още за една година и сетнѣ още за една. Всѣки пѫть синътъ излиза да прѣсрѣщне баща си и да го поучи, както трѣба. На връщанье тукъ се разказва единъ новъ мотивъ: стариятъ баща не може да се качи на една планина, която трѣба да прѣфърлятъ, обаче бившиятъ слуга на магьосника знаялъ, какъ да помогне: скрилъ златото, което били получили отъ магьосника, а баща си и себе си промѣнилъ на гълѫби и така лесно прѣлѣтѣли планината. Първиятъ пѫть царятъ купилъ коня; вториятъ пѫть магьосникътъ, щомъ дочулъ, какъвъ конь билъ се изгубилъ отъ царската конюшна, веднага се досѣтилъ, кой е билъ този конь. Конятъ самъ си свалилъ юздата както въ Рбн1, и строшилъ тритѣ врати, задъ които билъ затворенъ.

 

 

1. Шейпъ, ор. с. стр. 59 слѣд. бр. 27.

2. J. Karłowicz, Podania i bajki na Litwie. Отисчатъкъ отъ XI. т. Zbioru wiadomosći do antropol. kraj. 1887. стр. 103. слѣд. бр. 74.

 

 

433

 

Промѣнитѣ сѫ почти еднакви: заякъ — куче, двамата ставатъ на гълѫби, бабой — щука, на брѣга царска перачка, прѣдъ нея пръстень, перачката донася пръстеня на царската дъщеря. Магьосникътъ узнава това съ магии и като търговецъ се отправя въ царския дворецъ. Краятъ — като обикновено: зрънце макъ, което настѫпила царската дъщеря, станѫло на орелъ, който разкѫсѫлъ пѣтела на парчета.

 

Въ друга жмудьска версия изъ Росьеньския окрѫгъ [1] (Жр2) приема момчето на учение единъ нѣмецъ (Wokietis) съ голѣмъ коремъ само на три мѣсеца, сдѣдъ единъ мѣсецъ бащата трѣба да дойде за момчето; полагатъ се обикновенитѣ условия. Момчето поучава баща си толкова по-лесно, че майсторътъ пуща него и двамата му другари, да се поразходѭтъ. Бащата го позналъ сѫщо слѣдъ два мѣсеца, а най-сетнѣ и слѣдъ три мѣсеца. У дома момчето се промѣнило най-напрѣдъ на птичка: бащата да я продаде, обаче безъ клетката както въ Ра1; втори пѫть на бикъ, трети пѫть на конь. „Нѣмецътъ“ вързалъ коня въ обора така, щото не допиралъ даже земята съ краката си. Слугинята на господаря се смилила. Остатъкътъ е както въ Рбн2.

 

Въ една латишка версия [2] (Л) този сюжетъ е съединенъ съ другъ сюжеть: за героя, който три години хранилъ единъ гарванъ и за това получилъ отъ неговитѣ сестри три чудотворни нѣща, обаче прѣждеврѣменно отворилъ кутията, изъ която излѣзнѫлъ цѣлъ сребъренъ градъ. Дяволътъ се задължава да вкара пакъ града въ кутията, но съ условие да му даде, каквото намѣри у дома си най-драго, сирѣчь сина си. Щомъ се върнѫлъ човѣкътъ у дома си, синъ му знаялъ вече станѫлото и му казалъ, че ще се промѣни на конь, а той да го продаде, но безъ сребърната юзда. На третия пѫть бащата забравя да свали юздата, и дяволътъ купува коня. Най-малката дъщеря на дявола избавя коня. Конятъ избѣгва въ едно езеро, промѣня се на сребъренъ пръстень и падва въ водата. Най-голѣмата царска дъщеря идва тамъ съ слугинитѣ да миѭтъ сѫдове; пръстенятъ падва въ единъ сѫдъ; срав. Стр. Пръстенятъ нощѣ се прѣобразява на юноша. При царя идватъ дяволитѣ на вечеринка и си искатъ пръстеня назадъ, когато дохаждатъ третата вечерь съ музикални инструменти да играѭтъ и свирѭтъ, срав. Фб., Фл.1; царската дъщеря по заповѣдь на царя имъ фърля пръстеня въ шапката. Едно грахово зърно пада на земята и се изгубва, напраздно го търсѭтъ дяволитѣ и като не го намѣрватъ, отиватъ си.

 

Въ твърдѣ добрѣ упазена форма се разказва нашата приказка и по-нататъкъ на изтокъ, въ Вологодската губерния [3] (Рв.). Бащата напраздно търси мѣсто за сина си, та сѣда срещу една кръчма и си мисли, дано го приеме поне нечистиятъ духъ. Отъ кръчмата излиза единъ старецъ, приема момчето на учение за три години срещу сто рубли заплата.

 

 

1. М. Dowojna Sylvestrowicz ib. I. стр. 417. слѣд.

2. Wł. Weryho, Podania łotewskie 1892. (Bibljoteky Wisły X.) бр. I. стр. 7. слѣд.

3. H. A. Иваницкій, Матеріалы по этнографіи Вологодской губерніи (Сборникъ свѣдѣній для изученія быта крестянскаго населенія Россіи II., 1890., стр. 182., бр. 10.).

 

 

434

 

Условията, при които бащата ще си получи момчето назадъ, му ги съобщава магьосникътъ едвамъ тогава, когато бащата дошелъ да си го прибере. Синътъ прѣдварително го поучава, какъ да го разпознае между 12 гълѫба, 12 лебеда и 12 младенца съвършено еднакви. Бащата го продава сетнѣ като конь: първо като конь дорестъ, послѣ като сивъ и най-послѣ като вранъ жребецъ. Най-послѣ го купува магьосникътъ и изскубва изъ рѫцѣтѣ на бащата юздата. Конятъ понася магьосника прѣзъ блата и гори. Освобождава го сестрата на магьосника, като го отвързва и завежда да го напои: конятъ нагазва въ водата все по-далечъ и подалечъ, жената отпуща вѫжето, най-сетнѣ конятъ се истръгва и отплувва; магьосникътъ по него като щука; конятъ се промѣнява на костуръ (бабой), скрива се подъ единъ камъкъ и сетнѣ отплува въ турското царство и пр., като въ Ра2. Гълѫбътъ отлѣтѣва, като помисля, че е изкълвалъ всички зърна, както въ Рр.

 

Особена е версията, записана въ Тоболскъ [1] (Рх2.), която отчасти наумява западно-европейскитѣ версин: Единъ търговецъ изпраща сина си на учение далечъ задъ море, при единъ прочутъ майсторъ. Както се вижда, момчето безъ знанието на майстора изучава магьосническото изкуство. Веднажъ въ градината момчето съглежда една кѫща, изъ която неговиятъ учитель пуснѫлъ прѣзъ прозореца 12 момчета, промѣнени въ соколи. Момчето си направя „къ этому дому ключи въ шкафу,“ изважда книгитѣ оттамъ и така се изучава, щото надминава и самия майсторъ. Краятъ е доста подобенъ като въ Рв.: бащата, подученъ отъ сина, го познава между 12 момчета, 12 търговеца и 12 просяка. Когато си отиватъ, момчето пита баща си, да ли се радва и прибавя, че магьосникътъ пакъ ще си го вземе; но той ще се прѣправи на конь, а баща му да го закара на пазаръ въ близкия градъ. Веднага го купува майсторътъ му. Всичко се изиграва още прѣди да се върнѫтъ въ кѫщи, на връщанье. Третиятъ, послѣдниятъ бисеръ се промѣнява на ястребъ и одушва пѣтела.

 

По особенъ начинь се свършва малоруската версия изъ Борисполе, Переяславски уѣздъ, Полтавска губерния [2] (Рч1.): момчето е прието на учение отъ нечистия духъ Охъ, който изкача изъ една могила, когато бащата на момчето сѣдва на нея и изохква. Едвамъ на третата година бащата познава сина си, когато тоя го прѣсрѣщнѫлъ и го поучилъ. На връщанье слугата на магьосника се хвали съ изкуството си. Магьосникътъ го купува още първия пѫть, когато слугата се промѣнява на конь. Буйниятъ конь тръгва съ господаря си прѣзъ гори, дѫбрави, езера, като се надѣвалъ, че ще може нѣгдѣ да го фърли, но като вижда, че всичко е напусто, рѣшава се, да се възнесе на нѣкоя църква и тамъ да си почине до кръста; и дѣйствително, когато конятъ се спрѣлъ на третата църква, цѣлъ изпотенъ и уморенъ, нечистиятъ духъ скочилъ отъ коня и избѣгалъ. Тогава конятъ пакъ се промѣнилъ на човѣкъ и се върнѫлъ у дома при баща си.

 

 

1. И. А. Худяковъ: Великорусскія сказки, III. 1862. стр. 71. слѣд. бр. 94.

2. Чубинскій ib. II. стр. 368. бр. 102.

 

 

435

 

Този мотивъ е съвършено новъ и въ тая версия самостойно съединенъ съ извѣстния сюжетъ.

 

Въ нѣкои източно-европейски версии най-сетнѣ нашиятъ сюжетъ е съединенъ съ другъ сюжетъ: за момчето, което разбирало езика на животнитѣ и узналъ веднажъ така, че родителитѣ единъ день ще му служѫтъ. Такава е приказката изъ оволностьта на Вилна [1] (Лв.) Въ тая версия магьосникътъ направя ученика си майсторъ подобно както въ Рр. съ тази разлика само, че го вари три пѫти въ единъ голѣмъ котелъ, а прѣстава да го вари, когато ученикътъ положително отговаря на въпроса му, че всичко помни и всичко знае. Когато дочува, че ще дойде баща му, фръква да го посрѣщне въ видъ на птичка и го поучава, какъ да го познае между 12 коня, 12 гълѫба и 12 кладенца. Като се връща у дома си съ баща си, вижда едно ято лѣтещи гѫски, чува разговора имъ и се изсмива. Бащата го пита, защо се смѣе. Той му обажда, какво си приказвали гѫскитѣ, именно, че бащата ще пие отъ оная вода, въ която синъ му ще си омие краката. Бащата, разгнѣвенъ, намисля да убие сина си. Трѣбало да минѫтъ прѣзъ едно езеро; когато се отдалечаватъ отъ брѣга, бащата фърля момчето въ водата, обаче момчето разбира отъ магии, та се промѣня на златна риба. Недалече отъ езерото имало единъ царски палать: една слугиня ходела всѣки денъ на езерото за вода. Тя налѣла вода и заедно съ водата уловила и златната риба; царската дъщеря се забавлявала съ нея цѣлъ день. Надвечерь златната риба се промѣнила на хубавъ юноша. Царската дъщеря се влюбва въ него и съ съгласието на баща си ще се омѫжи за него. Когато вече ще стане свадбата, царятъ се разболѣва отъ очи. Узнава магьосникътъ и дохажда да лѣкува царя. Като го излѣкувалъ, той поискалъ златния пръстень отъ рѫката на царската дъщеря, защото юношата, бившиятъ му ученикъ, билъ се промѣнилъ на този пръстень. Краятъ е обикновенъ: отъ послѣдното зърно пшеница изфръква единъ орелъ и одушва пѣтела. Слѣдъ нѣколко време дохажда въ палата единъ просякъ и моли за конакъ; когато го нахранватъ, поисква вода; слугата му казва, че нѣма друга вода, освѣнъ оная въ котела, въ която вече младиятъ царь си билъ милъ краката. Жедниятъ старецъ се напива съ тая вода и слѣдъ това узнава, че младиятъ царь билъ синъ му.

 

Подобно се приказва въ Нижегородската губерния [2] (Ра4.). Както въ Рх2. ученикътъ на магьосника произхожда отъ една заможна търговска фамилия, която го дава на учение при единъ славенъ майсгоръ; тамъ ще учи не само човѣшки, но и животински езици, за да разбира всичко „птица ли запоетъ, лошадь ли заржетъ, овца ли заблееть.“ Бащата го познава три пѫти както въ Лв., само че редътъ на промѣнитѣ е поизмѣненъ. На връщанье чуватъ една гарга: „синъ станетъ воду мить, а отецъ воду пить.“ Бащата иска да знае, що грачи гаргата, а синътъ казва, че не знае. Когато бащата се сърди, че напраздно е похарчилъ толкова пари,

 

 

1. Jan Karłowicz op. с. стр. 13. бр. 9.

2. A. Н. Аѳанасьевъ op. с. II. стр. 133 слѣд. бр. 140., вариантъ d.

 

 

436

 

— 300 рубли билъ платилъ на майстора, — синъ му го сдобрява съ обѣщание, че ще го възнагради за всичко: когатъ стигнѫтъ на пазѫръ, той ще се промѣни на конь. На третия пѫть на пазара дошелъ и майсторътъ и купилъ коня заедно съ юздата, като доплатилъ още малко. На връщанье магьосникътъ слѣзва при сестра си, вързва коня на единъ волъ, а самъ влѣзва вѫтрѣ, подобно както въ Рбг. Когато сестрата на магьосника съгледала измѫчения конь, съжалила се за него и му свалила юздата. Майсторътъ искалъ да пѫтува нататъкъ, обаче коня вече го нѣмѫло: спуснѫлъ се да го гони, на пѫтя имало рѣка, момчето се промѣнило на каракуда („карась,“ cyprinus carassius), магьосникътъ се спуснѫлъ по него като щука. Каракудата излѣзла изъ водата като пръстень прѣзъ една дупка, изсѣчена въ леда. Тамъ го съгледала една слугиня, царската дъщеря го размѣнила срещу три други пръстеня. Денѣ пръстенять си е пръстень, а нощѣ се прѣобразява на хубавъ юноша въ леглото на принцесата. Магьосникътъ добрѣ знаялъ това всичко, та се отправилъ тамъ, като свирелъ на гусла; въ награда иска отъ царя пръстеня, като въ Фб., Фл1., срав. сѫщо и Л. Пръстенятъ се разсипалъ като бисеръ, отъ послѣдния бисеръ изфъркнѫлъ единъ соколъ. Слѣдъ това се присъединява другъ сюжетъ като въ Лв.

 

Подобна е още друга една руска версия, [1] за която не знаемъ, гдѣ е била записана (Ра5.): разливата състои главно въ началото, гдѣто се казва, че бащата на ученика, нѣкога-си богатъ търговецъ, билъ съвършено обѣднѣлъ, та когато се връща да прибере сина си, нѣмалъ съ какво да плати хонорара; синътъ го съвѣтва да го поиска отъ майстора като гость, а той ще му спечели доста пари. По пѫтя се промѣнява на конь, за който бащата получава 300 рубли. Както въ Ра4. синътъ отрича, че знае, що говорели лебедитѣ помежду си и вслѣдствие на това бащата, разгнѣвенъ, го тласва въ водата. По-нататъкъ се разказва почти сѫщото като въ Лв., обаче не се поменува, въ какъвъ видъ стигнѫлъ синътъ при принцесата, само въ единъ вариантъ се казва, че стигнѫлъ въ видъ на пръстень. По-нататъкъ слѣдва единъ епизодъ, подобно като въ Лв.; борбата съ магьосника е изпусната.

 

Тукъ повече, тамъ по-малко се схожда версията изъ Самарската губерния [2] (Рс.). Сценерията е поизмѣнена: родителитѣ на магьосниковия ученикъ живѣели близо до единъ градъ надъ Волга, а майсторътъ живѣелъ въ единъ градъ задъ Волга; сцената между бащата и сина се изиграва на връщанье, когато минавали прѣзъ Волга. Сиви гѫски, които летѣли надъ главитѣ имъ, споредъ думитѣ на момчето къмъ баща му, били казали: „матушка будетъ мнѣ на руки поливать, а ты будешъ передо мной съ полотенцемъ стоять;“ служебното отношение на родителитѣ къмъ момчето се прѣдсказва другояче. Момчето, като се промѣнило на бабой, прѣплувало къмъ брѣга на оная область, гдѣто живѣело, изскочило на брѣга

 

 

1. A. Н. Аѳанасьевъ, ор. с. стр. 134., бр. 140.

2. Д. Н. Садовниковъ, Сказки и преданія Самарскаго края. Спб. 1884. бр. 64. (Записки Импер. Русск. Геогр. Общ. по отдѣл. етнографіи XII.).

 

 

437

 

и се прѣправило на юноша, който отишелъ да прѣнощува въ една хижа. Въ награда за това, че му даватъ конакъ, сутриньта намиратъ въ плѣвнята единь конь, който продаватъ на пазаръ. Магьосникътъ знаялъ, що върши неговиятъ ученикъ, та го причакалъ на пазара и купилъ коня. У дома момчетата му толкова набили коня, щото той най-сетнѣ се откѫснѫлъ и се възнесълъ като соколъ (яснымъ соколымъ возвился), магьосникътъ като ястребъ по него, сетнѣ слѣдва метаморфозата — щука, обаче щуката, изморена отъ гладъ, не го догонила, а полужива се върнѫла у дома си. Бабоятъ плувалъ нататъкъ, докато стигнѫлъ до единъ царски мостъ, гдѣто царската дъщеря ходела всѣка зарань да се мие, изкочилъ и се промѣнилъ на златенъ пръстень: царската дъщеря дошла прѣзъ тъмната нощь, съгледала нѣщо свѣтливо като огънь, но то не било огънь, а златниятъ пръстень. Краятъ е като въ Ра4. и другадѣ. Ястребътъ отлѣтѣва, като мисли, че е изкълвалъ всички зърна, подобно като въ Рв., Рр. и другадѣ. Отъ зърното, което се скрило подъ крака на царската дъщеря, пакъ става златенъ пръстень, който нощѣ се преобразява на добъръ младенецъ. Слѣдъ нѣколко врѣме царската дъщеря казала на баща си, че би желала да се омѫжи и че си вече намѣрила годеникъ. Бащата се съгласява. Младиятъ царь разпраща сега изъ губерниитѣ извѣстия (сталъ по губерніямъ газеты раздавать) и поканва при себе си всичкитѣ безимотни старци, да ги облѣче и нахрани. Това узнали и неговитѣ родители и когато дошли при него, „вотъ мать стала новому царю на руки воды поливать и дѣдушка съ полотенецъ сталъ стоять.“

 

Тѣзи четири версии Лв., Ра4., Ра5. и Рс. се схождатъ само по това, че въ тѣхъ сюжетътъ за магьосниковия ученикъ е съединенъ съ сюжета за сина, комуто е прѣдсказано, че родителитѣ ще му служѫтъ. Твърдѣ съмнително е, дали тия версии се основаватъ върху единъ общъ образецъ; прѣдсказанието за отношението на родителитѣ или поне на бащата къмъ сина е друго въ Лв., Ра4. и Ра5. отколкото въ Рс.; сѫщо и подробноститѣ сѫ различни: въ Лв., Ра5. и Рс. разгнѣвениятъ баща удавя сина си, въ Ра4 бащата го продава като конь, както става обикновено въ нашия сюжетъ; въ Рс. го продава единъ човѣкъ, който му билъ далъ конакъ, въ Лв. и Ра5. мотивътъ за продажбата на коня и съединенитѣ съ нея метаморфози въ бѣгството сѫ изпуснѫти и пр. Съ една дума казано, вижда се, като че ли нѣма по-тѣсна връзка между тия версии. Надали може да се прѣдполага, че тѣзи два сюжета самостойво сѫ се съединили на четире разни мѣста. Така не остава друго, освѣнъ да се прѣдположи, че изъ веригата на тѣзи версии, която се простира отъ Вилно дору до Сажара сѫ изпаднѫли или пове досега не сѫ извѣстни посрѣдствующитѣ члѣнове. Оригиналната версия на този сложенъ сюжетъ безъ съмнѣние ще е била по-пълна отъ записанитѣ версии: тя е съдържала вѣроятно единъ мотивъ, който въобще ще се е намиралъ въ първоначалната редакция на приказката за магьосниковия ученикъ, именно, че бащата на царската дъщеря, която намѣрила златния пръстень, билъ се разболѣлъ и че магьосникътъ-лѣкарь поискалъ пръстеня за награда.

 

 

438

 

Тази оригинална версия по-късно по всѣкакъвъ начинъ се измѣнява и прѣработва; подъ влиянието на по-измѣнената версия, че магьосникътъ дохажда като музикантъ и като награда за свирнята си поисква пръстеня, ще е била приета тази промѣпа и въ нашата сложна приказка. Въ първоначалната редакция навѣрно трѣба да е сѫществувалъ мотивътъ за продажбата на коня, може би въ сѫщата форма както въ Рс., по-късно нашата приказка ще е била обработена по-добрѣ, материалътъ по-добрѣ нареденъ, двата сюжета по-тѣсно съединени и заради това този мотивъ е изпуснѫтъ; въ Ра4. е станѫло опитъ да се изравни всичко, като се изключи мотивътъ за удавяньето на сина съ цѣль, да се запази мотивътъ на продажбата на коня. Най-важната разлика състои въ различното прѣдсказванье за отношението на родителитѣ (бащата) къмъ сина имъ; сѫщото пророчество, както въ Рс., намираме и въ други несложни версии на втория сюжетъ, а пророчесгвото като въ Лв., Ра4., Ра5. пакъ въ други несложни версии, и то всѣкога почти буквално еднакво: [1] „отецъ станетъ воду подавать, а мать полотенцемъ руки утирать“ (Аѳанасьевъ бр. 138.).

 

(Мордвинска, татарска ... версии)

 

На тия версии отчасти прилича още и мордвинската версия; [2] началото ѝ изцѣло е сѫщо, както въ Ра4, Ра5, Рс.: бащата само изпѫжда сина си, когато тоя му обажда прѣдсказанието на гаргата. По-нататашнитѣ сношения на ученика съ майстора сѫ съвсѣмъ изпуснѫти; той спечелва благоволението на царя и рѫката на царската дъщеря безъ всѣкакви магии, само съ ревностна служба.

 

Този сюжетъ е разпространенъ по-нататъкъ на изтокъ между Татаритѣ въ Западна Сибирия. [3] (Тс.): единъ човѣкъ далъ сина си на учение у единъ молла, и този го приелъ съ условие, че бащата ще го получи назадъ слѣдъ три години, само ако го познае. Когато изминѫлъ условениятъ срокъ, ученикътъ промѣненъ на муха, долетѣлъ при баща си и го поучилъ, какъ ще може да го познае. Когато се върнѫлъ отъ учението у дома си, момчето казало, да го продадѫтъ като конь, не се упоменува никакъ, че бащата трѣба да задържи юздата или оглавника. Моллата, като го купилъ, го яхнѫлъ и си отишелъ съ него у дома и тамъ го затворилъ въ единъ здравъ оборъ. Обаче ученикътъ намѣрилъ една дупка въ обора и промѣненъ на птица се проврѣлъ прѣзъ дупката и избѣгалъ. Моллата го прѣслѣдва въ подобие на птица. По-нататъкъ слѣдватъ бабой — щука; бабоятъ се скрилъ отъ щуката въ една дупка въ дъното на водата. Бабоятъ станѫлъ на птица, която кацнѫла прѣдъ вратитѣ на княжеския палатъ; слугинята я уловила; птицата се промѣнила на юноша и той казалъ на княжеската дъщеря, че моллата ще дойде да го иска, заради това тя нека го вземе като пръстень; заедно съ това той я поучилъ, какъ трѣба да се води по-нататъкъ. Останѫлитѣ промѣни сѫ като обикновено. Къмъ това е присъединенъ другъ единъ сюжетъ.

 

 

1. Срав. Ив. Ждановъ, Русскій былевой эпосъ 1895., стр. 156., 167.

2. Ahblquist, Versuch einer Mokscha-Mordwinischen Grammatik 1861. стр. 97. слѣд. (Извѣстно ми е само отъ съчинението на Ждановъ, стр. 175. слѣд.).

3. Radloff, Proben der Volsklitteratur der türkischen Stämme Südsibiriens. IV. 1872. стр. 167. слѣд.

 

 

439

 

Въ аварската версия отъ Кавказъ [1] (Ав.) нашиятъ сюжетъ е съединенъ съ другъ сюжетъ, какъ единъ баща иска една царска дъщеря за сина си. Бащата скланя да изпълни това желание едвамъ слѣдъ дълго колѣбание. Царятъ не отказва съвсѣмъ и не обръща внимание на това, че женихътъ е простъ пастирь, и му обѣщава дъщеря си, ако той е по-изкусенъ отъ другитѣ хора. Слѣдъ това бащата съ сина тръгнѫли на пѫть по свѣта. Както въ много други версии, и тукъ бащата, уморенъ, седнѫлъ на една могилка и въздъхнѫлъ: „Охай.“ Отъ могилката изкочило едно човѣче (Охай) и го попитало, що желае. Когато узналъ всичко, Охай самъ прѣдложилъ на бащата, да научи сина му на всѣкакви изкуства, а слѣдъ една година да дойде да си го прибере; особени условия не се полагатъ. Охай заедно съ момчето изчезва въ могилвата: вѫтрѣ имало сребърни палати и стъклени врати; той прѣпорѫчалъ момчето на дъщеря си, една чудесна хубавица. Момата поучава момчето, както въ нѣкои български и други още версии, да изучава всичко прилежно, ала, ако би да го попита майсторътъ, да казва, че не разбира нищо отъ неговото изкуство, защото, ако би да каже, че разбира, ще го убие както мнозина други прѣди него. Момчето си вземало присърце тоя съвѣтъ, и, когато бащата дошелъ слѣдъ една година, майсторътъ му върнѫлъ момчето, защото било глупаво, бездарно и безумно, та напраздно билъ изгубилъ съ него цѣла година. На връщанье бащата хока и се сърди на момчето, обаче момчето, за да го успокои, показва му изкуството си, като се промѣнява на сивъ жребецъ, златокрилъ ястребъ, златорогъ еленъ и пр. Сетнѣ му казва, че на идущия пазаръ ще се промѣни на жребецъ, а той нека го продаде, но безъ юздата. Трети пѫть бащата го продава заедно съ юздата, когато Охай му прѣдлага за юздата още толкова, колкото билъ платилъ за коня. Като стигнѫлъ съ него до могилката, повикалъ дъщеря си, да му донесе неча и копието, за да убие коня. Обаче тя извадила меча изъ ножницата и го зафърлила, а отъ кооието свалила върха и казала, че намѣрила само ножницата и дръжката отъ копието. Тогава Охай извикалъ дъщеря си, далъ ѝ да държи коня за юздата, а самъ отишелъ да донесе орѫжието. Момата свалила на коня юздата и го пуснѫла, момчето отлетѣло въ видъ на гълѫбъ, а дъщерята казала на баща си, че конятъ билъ се откѫсналъ. Това е особенъ мотивъ, не извѣстенъ досега въ другитѣ версии. Гълѫбътъ, прѣслѣдванъ отъ единъ бѣлъ ястребъ, влѣтѣва прѣзъ прозореца на единъ палатъ и кацва на царя на рѫката, прѣдъ прозореца пристига и ястребътъ и попрѣфръква; царятъ му подава гълѫба, но тоя се промѣнява на червена ябълка (вмѣсто първоначалния наръ), ястребътъ се промѣнява на старецъ съ бѣлоснѣжна брада. Царятъ му подава ябълката, но тя се разпада на просо, старецътъ става на квачка съ 50 пилета. Отъ послѣдното зърно става котаракъ и той одушва квачката заедно съ вилетата. Котаракътъ се прѣобразява на юноша

 

 

1. A. Schietner, Awarische Texte (Mémoires de l’Académie imp. des Sciences de St.-Pétersbourg VII-е série, j. XIX, бр. 6. 1873. стр. 47. слѣд.)

 

 

440

 

и моли царя, да му даде дъщеря си, защото билъ извършилѣ толкова изкусни работи (мурафети). Подъ влиянието на другия сюжетъ оригиналната версия е прѣработена въ това отношение, че царската дъщеря не участвува въ цѣлата история, а вмѣсто нея е поставенъ на прозореца баща ѝ. И пъкъ тази кавказска версия прилича удивително на българскитѣ версии особено по това, че магьосникътъ се промѣнява на квачка съ пилета.

 

Този сюжетъ ще е изникнѫлъ вѣроятно на изтокъ въ Индия; най-старата версия се намира въ увода на монголския, калмушки, сборникъ отъ приказки Siddhi-Kür, индийскиятъ, будистски произходъ на която неподлежи на никакво съмнѣние. Монголската версия въ нѣколко отношения се отклонява отъ европейскитѣ и сроднитѣ съ нея източни версии. Тя разправя слѣдното: [1] въ Индия живѣелв едно врѣме седемъ братя магьосници и недалече отъ тѣхъ живѣели двама братя, синове на единъ Ханъ. По-голѣмиятъ братъ цѣли седемь години наредъ слѣдвалъ при магьосницитѣ, защото не рачели да го запознаѭтъ съ ключа на магьосническото изкуство (so lehrten ihn die Zauberer den Schlüssel zur Zauberei in Wirklichkeit doch nicht). По-малкиятъ братъ му довелъ веднажъ яденье и току-що надникнѫлъ прѣзъ една дупка, веднага намѣрилъ ключа на магьосническото изкуство. Ср. версията на Страварола. Братята се завърнѫли въ царския си палатъ. По-малкиятъ братъ казалъ на по-голѣмия, че ще намѣри въ обора единъ хубавъ конь: да вземе и го заведе на пазаръ, обаче въ друга страна, а не тамъ, гдѣто живѣѭтъ ония магьосници. Тогава той самъ се промѣнява на конь. По-голѣмиятъ възсѣда коня и неволно стигва съ него до кѫщата на магьосницитѣ. Магьосницитѣ купуватъ коня, защото го познали, и намислятъ да го убиѭтъ. Когато му дошло врѣмето, магьосницитѣ повели коня да го заколѭтъ, а конятъ си помислилъ: дано се появи нѣкое живо създание, въ което да могѫ се промѣни. Щомъ помисля това, ето че съглежда въ водата една риба и се промѣня на нея. Магьосницитѣ прѣслѣдватъ рибата въ видъ на седемь мартини (Larus sidibundus) и вече ще уловѭтъ рибата, но въ това време тя съглежда единъ гълѫбъ и се промѣня на него; магьосницитѣ прѣслѣдватъ гълѫба въ подобие на седемь ястреба. Гълѫбътъ се спасява въ една скална пещера въ лоното на майстора „Nágárg‘una.“ Тамъ долетѣли и ястребитѣ и се прѣобразили на мѫже. Майсторътъ се зачудилъ, защо ястребитѣ прѣслѣдватъ гълѫба и за това го попиталъ, защо е толкова уплашенъ. Въ отговоръ на това гълѫбътъ разказалъ всичко, що се случило, и обадилъ, че прѣдъ пещерата стоѭтъ седемь мѫже, които ще дойдѫтъ при майстора и ще го молѭтъ, да имъ подари бройницата си; ала той ще се промѣни въ главното зърно на бройницата; майсторътъ да го тури въ устата си, а бройницата да разсипи. Така и станѫло. Когато бройницата се разсипала, зърната се промѣнили на червеи, онѣзи мѫже станѫли на кокошви и изкълвали червеитѣ.

 

 

1. B. Jülg, Die Märchen des Siddhi-Kôr. 1866. стр. 51. слѣд.

 

 

441

 

Слѣдъ това майсторътъ изпустнѫлъ главното зърно изъ устата си; то станѫло на човѣкъ съ тояга въ рѫка, който убилъ кокошкитѣ. Тия налѣгали по земята като седемь мъртъвци.

  

Монголската версия до толкова се отклонява отъ нашитѣ обикновени версии отъ приказката за магьосника и неговия ученикъ, щото неможе да се смѣта за първообразъ на европейскитѣ и сроднитѣ съ тѣхъ източни версии, а трѣба да се счита само за особена прѣобработка на нѣкоя не намѣрена досега приказка.

 

Монголскиятъ сборникъ Siddhi-Kür въобще значително се отклонява отъ сроднитѣ индийски сборници; не е сигурно, кому да се припише разликата на монголския сборникъ отъ индийската сбирка Vetalapanćavinçati, и за тѣзи приказки не се знае, дали не трѣба да се търси нѣкой по-близъкъ образецъ въ Индия. Въ въпроса за произхода и извора на сюжета за магьосника и неговия ученикъ особено това е забѣлѣжително, че тъкмо уводътъ на монголския сборникъ е съвършено чуждъ на индийскитѣ сборници. [1]

 

Отъ това обаче още не слѣдва нищо противъ прѣдполагаемия индийски или будистски произходъ на нашия сюжетъ. Въпросътъ е тамъ, дали и въ Индия е изникнѫла оная редакция на тая приказка, отъ която произлизатъ версиитѣ източноевропейски, южноевропейски и западноевропейски. Тукъ трѣба да се очакватъ по-нови открития както въ областьта на по-старата литература, така и въ тая на днешнитѣ устни традиции, срѣднеазиятски и индийски.

 

(Турска редакция на „Четиридесеть везиря или мѫдри майстори“. Арабска отъ Египетъ)

 

На разказитѣ въ увода на монголския сборникъ много по-прилича версията въ турската редакция на староориенталската книга „Четиридесеть везиря или мѫдри майстори“ [2] (Вез.). Тази версия е особено близка съ южноевропейскитѣ, балкански версии.

 

Както въ тия, така и въ турската еднакво се разказва, какъ една жена имала единъ бездаренъ синъ, който бѣгалъ отъ всички занаяти. Момчето искало да учи само такъвъ занаятъ, който му билъ по воля и когато веднажъ паднѫло въ рѫцѣтѣ на единъ майсторъ, майката дала момчето си на учение, и момчето само желаело да изучи тоя занаятъ. Майсторътъ го учи малко по-иначе, отколкото въ приведенитѣ досега версии: той самъ се промѣнява на животни: овенъ, жребецъ, а момчето го продава безъ вѫжето, безъ оглавника. Когато момчето изучило занаята на своя майсторъ, дошло веднажъ при майка си и ѝ казало, че ще се промѣни на баня на опрѣдѣлено мѣсто въ града, а тя да го продаде, обаче безъ ключа, подобно като въ Г., Бпщ. и С. Майсторътъ му узналъ това, разбралъ, че ще е ученикътъ му, и си напомнилъ, че билъ го съвѣтвалъ, да не прави такива работи, докато още той е живъ; купилъ банята и слѣдъ дълго пазаруванье купилъ и ключа.

 

 

1. Baitál Pachísí oder die 25 Erzahlungen eines Dämon. In deutscher Bearbeitung mit Einleitung, Bemerkangen and Nachweisen von Hermann Oesterley. Leipzig 1873. стр. 8. слѣд., 174. слѣд.

2. Dr Walter Pr. Adolf Behmauer, Die vierzig Veziere oder weisen Meister 1851. стр. 195. сл.

 

 

442

 

Ученикътъ, като видѣлъ това, промѣнилъ се на гълѫбъ и отлѣтѣлъ, майсторътъ — като соколъ по него. Гълѫбътъ, промѣненъ на трендафилъ, паднѫлъ прѣдъ царя, който, зарадванъ отъ тоя даръ божи, вдигнѫлъ трендафила, помирисалъ го и благодарилъ Богу за него. Обаче соколътъ се прѣобразилъ на музикантинъ и прѣкрасно засвирилъ прѣдъ царската дружина; въ награда за това той поискалъ оня трендафилъ; царятъ отказвалъ, но напраздно, най-сетнѣ поне отчасги изпълнилъ желанието му, като му заповѣдалъ да дойде самъ за трендафила. Срав. Л., Фб., Фл1. Когато музикантинътъ пипнѫлъ трендафила, тоя се промѣнилъ на просо, музикантинътъ станѫлъ на пѣтелъ, послѣдното зърно просо — на човѣкъ който сграбчилъ пѣтела за главата и му я откѫснѫлъ. Очевидно тази промѣна е по-нова; споредъ първоначалната версия безъ съмнѣние послѣдното зърно ще е ставало на лисица и под. и тя сетнѣ на човѣкъ. Вѣроятно ще е изпаднѫлъ и мотивътъ за царската дъщеря или мѣстото ѝ ще е завзелъ по-късно царятъ.

 

Отъ традициитѣ на източнитѣ народи ми е извѣстна само една арабска отъ Египетъ [1] (Ар): магьосникътъ Могребинъ направя, щото едни бездѣтни до тогава съпрузи да добиѭтъ трима синове; отъ тѣхъ той поисква едного (Мохамеда) за себе си. Магьосникътъ заедно съ Мохамеда се спуща въ подземния си сарай и тамъ му дава нѣкаква си книга; ако би до 30 дни да не я изучи на устъ, главата ще му отсѣче. Съ това заплашванье магьосникътъ си отива. Обаче Мохамедъ не можалъ ни дума да разбере отъ тая книга, при всичко че се занимавалъ съ нея цѣли 29 дни. Нажаленъ, той се разхождалъ изъ градината и очаквалъ смъртьта си. Въ градината той намѣрилъ обаче една мома, увиснѫла за косата си: тя била обѣсена за това, защото била изучила на устъ магьосническата книга. Мохамедъ я избавилъ, а тя го научила, какъ да разбере книгата, обаче той трѣбало да казва на господаря си, че нищо не научилъ отъ книгата. Когато се завърнѫлъ магьосникътъ, и Мохамедъ му отговорилъ така, оня му отсѣкълъ десната рѫка и му далъ още единъ срокъ отъ 30 дена. Когато Мохамедъ слѣдъ отиваньето му прочелъ три думи отъ книгата, рѫката му пакъ станѫла цѣла, както си била понапрѣдъ. Той отишелъ пакъ при оная мома, която той, прѣди да се върне господаря, окачилъ пакъ за косата, разходилъ се съ нея изъ градината и намѣрилъ още 3 листа, които майсторътъ билъ търсилъ напраздно цѣли 40 години, за да допълни съ тѣхъ главитѣ за магьосническото изкуство. Мохамедъ прочелъ двѣ магьоснически думи и заедно съ момата излѣзълъ горѣ надъ земята, докаралъ два коня, единия възсѣднѫлъ той самъ, а другия далъ на момата, и така си отишли всѣки при родителитѣ. Сутриньта Мохамедъ казалъ на майка си, че ще ѝ направи единъ овенъ, а тя да отиде, да го продаде, но безъ вѫжето. Начинътъ, по който се избавя овенътъ е доста особенъ и оригиналенъ. Когато се върнѫлъ у дома, магьосникътъ не намѣрилъ ни Мохамеда, ни момата, та се отправилъ на горния свѣтъ и тамъ се научилъ, какъ се изгубилъ онзи овенъ.

 

 

1. Contee arabes modemes, recueillis et traduite par Guillaume Spitta Bey. Leide, Paris 1683. бр. 1. Histoire de Mohammed l’Avisé.

 

 

443

 

Отъ това разбралъ, че тая работа ще е извършилъ Мохамедъ и за това намислилъ да го причака. На другия день майката на Мохамеда отишла да продаде сина си като камила, обаче безъ оглавника. Майката повѣрила камилата на единъ посрѣдникъ (самсаръ), чрѣзъ когото станѫла и продажбата; майката, заслѣпена отъ голѣмата сума пари, продала камилата заедно съ юздата. Магьосникътъ взелъ камилата отъ посрѣдника, откачилъ юздата и далъ камилата на посрѣдника, като казалъ, че не иска нищо друго освѣнъ юздата, която турилъ въ торбата и яхнѫлѫ на своя конь въ пустинята, зарадванъ, че билъ хванѫлъ Мохамеда. Обаче радостьта му не била за дълго, защото, щомъ поиздигнѫлъ ногата, Мохамедъ изфръкнѫлъ изъ торбата въ подобие на гарванъ; магьосникътъ като пилекъ по него. Така лѣтѣли два дни и двѣ нощи; насмалко пилекътъ щѣлъ да улови гарвана, въ това врѣме Мохамедъ се спуснѫлъ въ една градина и се промѣнилъ на гранатова ябълка (наръ) на едно нарово дърво. Тази градина била на султана, баща на момичето, което Мохамедъ билъ избавилъ отъ магьосника. Магьосникътъ се прѣдставилъ на султана и го помолилъ, да му даде гранатовата ябълва за единъ боленъ, комуто много била се дощѣла. Султанътъ се зачудилъ на това исканье, защото тъкмо тогава не било врѣме за гранатови ябълки, но по настояваньето на магьосника пратилъ градинаря да види, дали дѣйствително има вече отъ тия овошки. Градинарятъ намѣрилъ и донесълъ ябълката. На царя толкова му се понравила, че неискалъ да я даде на магьосника, но най-сетнѣ разбралъ, че трѣба да му угоди. Когато магьосникътъ билъ пипнѫлъ вече ябълката, тя се пукнѫла и всички зрънца се търкулили на разни страни. Магьосникътъ се промѣнилъ на пѣтелъ и взелъ да кълве зрънцата. Едно зрънце, въ което билъ скритъ животътъ на Мохамеда, се търкулнѫло подъ единъ кракъ на султановия прѣстолъ. Пѣтелътъ потърсилъ и това зърно, като билъ изкълвалъ вече всички други, най-сетнѣ го съгледалъ и искалъ вече да го клъвне, когато зърното се промѣнило на кама; тя ударила пѣтела въ грѫдитѣ и го разсѣкла на двѣ парчета. Тогава Мохамедъ се прѣобразилъ на човѣкъ прѣдъ султана, разказалъ му всичко, и, когато султанътъ узналъ, че той избавилъ дъщеря му, далъ му я за жена.

 

Тази египетска приказка е толкова близва съ гръцката версия отъ острова Сиросъ (Г.), щото и двѣтѣ безъ съмнѣние се основаватъ на единъ общъ образецъ.

 

* * *

 

(Заключение)

 

Суровото съдържание на нашия сюжетъ е, както виждаме, слѣдното:

 

1. Едно момче (разпуснѫто или бездарно) постѫпва на учение или служба у единъ магьосникъ, дяволъ и под.

2. То бѣга отъ него, бива прѣдадено доброволно като бездарно или само тогава, когато бащата сполучва да го познае въ разни промѣни.

3. Ученикътъ или слугата на дявола се промѣнява на разни животни и така промѣненъ баща му (майка му или др.) го продава.

4. Магьосникътъ купува бившия си ученикъ промѣненъ на конь и пр. Ученикътъ му избѣгва или на връщанье отъ

 

 

444

 

пазара или когато магьосникъ се спира съ него прѣдъ нѣкоя кръчма, ковачница или другадѣ по пѫтя за дома си или тепърва въ обора, когато магьосникътъ го докарва въ вѫщи и го привързва яко.

5. Слѣдъ разни промѣни избѣгва при нѣкой царь или царска дъщеря или друга дѣвица, като птица, пръстень или въ другъ видъ.

6. Магьосникътъ си го иска назадъ. Слѣдва борба между магьосника и ученика. Подиръ разни промѣни ученикътъ надвива магьосника и го убива. Въ нѣкои само версии магьосникътъ си отива, като мисли, че е надвилъ ученика си. Освѣнъ това, и по другъ начинъ е измѣненъ краятъ въ разнитѣ версии.

 

Приведенитѣ тукъ многобройни версии значително се различаватъ една отъ друга и тогива даже, когато въ географическо и езиково отношение сѫ твърдѣ близки, така щото не могѫтъ да се приведѫтъ нито двѣ версии съвършено сходни отначало докрай.

 

Това разнообразие и пъстрота сѫ явно доказателство, че творческата и комбинаторската сила на простонародния духъ е много по-могѫща, отколкото допущатъ мнозина знаменити познавачи на традиционнитѣ литератури. Ние имахме случай да посочимъ доста оригинални, самостойни чърти въ разнитѣ версии.

 

Споредъ главнитѣ мотиви, ние можемъ да разпрѣдѣлимъ познатитѣ намъ версии въ опрѣдѣлени, макаръ и не дотамъ строго ограничени групи, при всичко че отдѣлнитѣ мотиви се кръстосватъ и прѣсичатъ твърдѣ разнообразно. Свръзката на отдѣлнитѣ версии и тѣхната групировка ние указахме вече въ прѣдидущия разборъ. Отъ начъртаното сурово съдържание слѣдватъ главнитѣ и подчиненитѣ групи. Най-сѫществената разлика е тази, че въ еднитѣ ученикътъ на магьосника тайно учи магьосническото изкуство, сетнѣ избѣгва или пакъ майсторътъ доброволно го прѣдава на бащата като съвършено неспособенъ ученикъ, въ други пъкъ майсторътъ го прѣдава самъ тогава, когато бащата го узнава въ разни промѣни; условието: бащата да може да си вземе момчето назадъ, само ако го познае, или за винѫги да стане при магьосника (дявола и пр.), ако не го познае, се изказва или веднага, въ самото начало, или по-късно. Първиятъ мотивъ се е разпространилъ отъ юго-изтокъ на сѣверъ; въ срѣдна Европа намѣрваме една особона група, въ която ученикътъ или слугата изпрашва книгитѣ на магьосника, когото излъгва, че не знае да чете.

 

За сега не може да се опрѣдѣли тѣхниятъ произходъ и изворитѣ имъ, а ще трѣба да се задоволимъ съ това, гдѣто можахме да установимъ поне крайнитѣ точки на изтокъ въ Азия. Останѫлитѣ мотиви не сѫ дотамъ важни за опрѣдѣлението на главнитѣ групи, обаче тѣ сѫ доста важни за опрѣдѣлението на пѫтищата, по които сѫ минѫли, както и за опрѣдѣление подчиненитѣ, по-малки групи.

 

Свръзката на юго-източнитѣ версии Вез., Ар. и Ав. съ балканскитѣ и особено българскитѣ версии ние вече я показахме, та нѣма да я повтаряме тукъ. Освѣнъ това, българскитѣ версии поне отчасти иматъ нѣкои чърти общи съ сѣвероизточнитѣ версии и трѣба да прѣдполагаме, че

 

 

445

 

общитѣ мотиви на българскитѣ и сѣвероизточнитѣ версии сѫ проникнѫли въ България отъ Русия: или направо, или чрѣзъ ромънско посрѣдство. Това се вижда отъ по-голѣмата свръзка между българскитѣ и югозападнорускитѣ (малорускитѣ) версии. Много български версии (Бс., Бк., Бк2., Бл., Бп., Бб., Бе.) иматъ съ рускитѣ и аварсвата версия отъ Кавказъ общо името на магьосника (дявола) „Охъ“. Това сходство не може да е случайно, защото въ всичкитѣ тѣзи версии бащата или майката намиратъ момчето почти по единъ и сѫщъ начинъ. Може би, че още и другадѣ на югъ ще се намѣрѭтъ версии отъ нашата приказка съ това начало, защото извѣстни сѫ и други сюжети, гдѣто сѫщо така слѣдъ изохкванье се явява човѣкъ съ име „Охъ“, така напр. въ приказкитѣ бр. 73. и 110. въ Хановия сборникъ отъ гръцки и албански приказки отъ Критъ и сѣверна Евбея и въ сицилийскитѣ приказки въ сборника на L. Gonzenbach (бр. 15., 23.). Много руски версии: южнорускитѣ (малорускитѣ) и великорускитѣ (Мрг., Рр., Рц2., Ра1., Рд., Рх1., Рт.) се схождатъ съ цѣлъ редъ български версии (Бс., Бл., Бсл., Бб., Бе.) както и съ една германска версия (Нм.) въ това, че ученикътъ се промѣнява вече на връщанье отъ майстора си, като става първо на куче и пр. за едни голѣмци, които били тъкмо на ловъ, и сетнѣ го продаватъ на пазара като конь, волъ и под.

 

Главниятъ мотивъ за договора между магьосника и бащата, именно че тоя ще получи момчето си назадъ, само ако го познае, мотивъ собственъ на сѣвероизточнитѣ версии, не е проникнѫлъ между българитѣ, а само между ромънитѣ въ Банатъ и хърватитѣ въ околностьта на Карловци (Х2.), а по-насѣверъ между германцитѣ въ Мюнестерско (Нм.). Въ свръзка съ това синътъ, промѣненъ на гълѫбъ и пр., поучава баща си или по-рано или слѣдъ първитѣ му несполучливи опити, какъ да го познае. Тоя мотивъ е разпространенъ не само въ споменѫтитѣ страни на югозападна Европа, но и нататъкъ въ западна Европа, дотамъ даже, гдѣто първиятъ мотивъ не е проникнѫлъ, именно той се срѣща въ французката версия Ф. Въ други руски версии Мрг., Рсм., Рр., Рч2., Рч3., въ жмудьската версия (Жр1.), въ полскитѣ Пку., Пр. и др., въ германската Нм. друго лице поучава бащата (майката), какъ да познае сина си; въ французската версия Фп. по единъ чуденъ начинъ майката на момчето поучава своя мѫжъ, когато въ опрѣдѣленото врѣме тръгва да прибере сина си. Въ югоизточнитѣ версии се разказва това другояче; тукъ други лица, близки на майстора, казватъ на момчето да дума, че нищо не знае, като въ Бс., Бл., Бп., Бб., Бц., Бтщ., и въ Ав., или го поучава нѣкоя плѣнница или магьосана царска дъщеря, като въ Ар., Алб.2, Ит., Г., и под., и въ французката версия Фб. Въ старата италиянска версия, записана отъ Страпарола, има особенъ мотивъ: конятъ избѣгва отъ магьосника, въ водата става на малка риба; магьосникътъ го прѣслѣдва въ видъ на голѣма риба; малката риба изскача на брѣга, като се промѣнява на пръстень; на брѣга слугинитѣ събиратъ камъчета за царската дъщеря; пръстенчето скача въ кошничката. Тоя мотивъ намѣрваме само въ една българска и въобще балканска версия

 

 

446

 

отъ Етрополско (Бе.) съ незначителни измѣнения: момата пере на брѣга, учѣникътъ изскача прѣдъ нея отъ водата и ѝ казва, че ще стане пръстень. Сѫщото се разказва и въ ромънската версия отъ Банатъ. Отъ западноевропейскитѣ версии отчасти принадлежѫтъ тукъ Ит., Фб. и Ф. Ала твърдѣ е разпространенъ тоя мотивъ въ източноевропейскитѣ версии, особено въ рускитѣ. Вѣроятно оттукъ отъ сѣвероизтокъ, отъ единъ досега по-близу неизвѣстенъ изворъ, този мотивъ се е разширилъ на югъ чрѣзъ руско посрѣдство, дори до оня италиянски разказвачъ, който ще е билъ прямиятъ изворъ на венециянския новелистъ отъ XVI. стол.

 

Въ европейския югоизтокъ повече е разпространенъ слѣдниятъ мотивъ: ученикътъ (конять) отлѣтява въ видъ на птица: гълѫбъ и др. и се промѣнява на гранатова ябълка (наръ) въ градината на царя или въ свута на царската дъщеря и под., както въ арабската версия отъ Египетъ (Ар.), въ аварската (Ав.), послѣ въ гръцката отъ островъ Сиросъ (Г.), въ Алб1., въ българскитѣ версии Бк., Бк2., Бл. или по-рѣдко въ цвѣте — Вез., Алб2., въ други версии (Бп., Рм.) тази промѣна е изпуснѫта. Доста често се промѣнява гълѫбътъ на пръстень на рѫката на царската дъщеря, както въ българскитѣ версии Бб., Бпщ., въ сръбската версия С., въ французкитѣ версии Ф., Фп., въ германскитѣ версии Нс., Нх., Нг., въ чехскитѣ Чк., Чр1., Чр2., Чм., въ словенскитѣ версии, въ полскитѣ версии Пп., Пб., въ малоруската Мрх.; другадѣ тази промѣна е забравена, както въ двѣтѣ фламандски версии Фл1., Фл2., въ полската версия Пк.

 

Тѣзи два мотива нѣкакси сѫ съединени въ татарската версия изъ зап. Сибиръ (Тс.): конятъ отлѣтява като птица, послѣ се скрива въ водата като костуръ (бабой), сетнѣ се възниса пакъ като птица прѣдъ царската порта и, уловенъ, казва, че ще се промѣни на пръстень.

 

Почти въ всичкитѣ версии се срѣщатъ зърна (зърнца отъ гранатова ябълка, просо, пшеница и пр.), въ които най-сетнѣ се промѣня ученикътъ; зрънцата ги изкълвява единъ пѣтелъ или друга нѣкоя птица (самъ магьосникътъ), освѣнъ едно зърно, което въ еднитѣ версии се промѣнява на ястребъ и под., въ другитѣ на лисица и под. И тази разлика изцѣло е въ свръзка съ споменѫтитѣ двѣ главни групи: лисицата и под. одушва квачката съ пилетата или пѣтела и пр. и то: квачката съ пилетата въ българскитѣ версии Бк., Бк2., Бл., Бп., Бб., Бпщ., въ гръцката версия Г., въ чехоморавската версия Чр1. (тукъ имаме невѣстулка намѣсто лисица) и най-сетнѣ въ аварската версия Ав. (тукъ котаракъ вм. лисица); пѣтела въ българскитѣ версии Бсл. (голѣмо пиле), Бе., въ X1., Стр., Фб., Ф., Фп., Фл2., Нм., Нс., Нх. (тукъ куче вм. лисица), Но., Нг., Чк., Пк., Пп. (тукъ поръ вм. лисица), П6., подобно въ С. (котаракъ — врабче), кокошката въ Ит. Рм., Алб1.

 

Въ други източни версии ястребътъ, станѫлъ отъ послѣдното зърно, изѣжда пѣтела, кокошката или гълѫба: Сл2., Мрг., Рбг., Жп., Рсм., Ра3., Рч2., Рч3., Рд., Ра1., Рх1, Ра2., Рбн1., Рбн2., Рх2., Лв., Ра4., Ра5., Тс.

 

Съ това е свързанъ и краятъ на ромънската версия отъ Банатъ, гдѣто калугерицата одушва пѣтела.

 

 

447

 

Освѣнъ тѣзи два края на борбата между ученика и майстора въ нѣкои немного версии намираме и другъ мотивъ: на края ученикътъ става на котка и одушава мишката (магьосника) — въ една хърватсва версия Х2. и въ нѣкои чешки и словашки версии Чм., Чв., Сл.1, Сл3. Това измѣнение трѣба да е доста ново и се ограничава върху единъ не дотамъ голѣмъ крѫгь.

 

Съвършено уединенъ е краятъ на латишката версия Тл., споредъ която щъркелътъ-ученикъ изяда змия-магьосника.

 

Най-сетнѣ трѣба да се забѣлѣжи още, че въ нѣкои, особено източни версии Рр., Рт., Рв., Рс., Л. и въ една чешко-моравска версия Чр2., магьосникътъ си отива, или защото не може да намѣри зърното-ученика, или защото прѣдполага, че е изкълвалъ вече всички зърна.

 

По-нова и уединена е версията, че дяволътъ (магьосникъть) се пукнѫлъ отъ ядъ: въ Бс., Алб2., защото не можалъ да надвие ученика си. Удивително е и трѣба особено да се изтъкне това, че въ източнитѣ версии, за които прѣдполагаме, че сѫ по-близки до първоначалния изворъ, ученикътъ не се промѣнява на по-силно отъ магьосника животно, а въ човѣкъ, който въ Siddhi-Kür съ тояга убива кокошкитѣ-магьосници, въ 40-тѣ везира улавя пѣтела за главата и му я откѫсва, а въ модерната арабска приказка отъ Египетъ се промѣня на кама, която разсича пѣтела на двѣ парчета. Тия черти не можемъ да считаме обаче за оригинални, а за по-сетнѣшни измѣнения.

 

На края трѣба да споменемъ още и нѣкои отломъци и слѣди отъ нашия сюжетъ, запазени тукъ-тамѣ. Въ една приказка (бр. 280.) отъ сборника си „Schimpf und Ernst“, [1] Johannes Pauli привежда изрѣчението: „който купува коня, купува заедно и юздата.“ Твърдѣ вѣроятно е, че това изрѣчение се е породило самостойно и нѣма никаква свързва съ нашия сюжетъ. Безъ съмнѣние е свързана съ него обаче слѣдната бѣлоруска версия. [2] Единъ (господарь) продава стоката си (добитъка) заедно съ оглавника (ремикъ, поводокъ) и то слѣдъ черпеньето, съ което продажбата се счита за дѣло свършено. Разбира се, че това е правенъ (юридически) обичай, който нѣма свързка съ сюжета за магьосника и неговия ученикъ, но по-нататъкъ се приказва: една магьосница промѣнила дъщеря си на коза и отишла съ нея на пазаръ. Така я продавала твърдѣ често, но тя пакъ се връщала при майка си, въ видъ на момиче. Но веднажъ я купилъ единъ войникъ, който и самъ разбиралъ малко отъ магия, безъ да върне на магьосницата вѫжето, та козата не могла да избѣга. Тоя я завелъ при единъ ковачъ. Тукъ безъ съмнѣние сѫ съединени тъмни реминисценции за нашия сюжетъ съ приказки за магьосници, узнати и измамени отъ калфата, войника и подковани.

 

Окръшки отъ нашия сюжетъ сѫ прѣминѫли и въ поморянската версия за невѣрната жена, която изгонила съпруга си, слѣдъ като му

 

 

1. Herausgegeben von Н. Oesterley, Stuttgart 1866. стр. 183., 505.

2. Добровольскій, ор. с. I., стр. 139. бр. 72.

 

 

448

 

отнела чудотворнитѣ нѣща (сабя, шапка, седмомилни ботуши); [1] изгонениятъ герой заспива въ една гора, една змия го съвѣтва, какъ да си отмъсти на нѣкогашния любимецъ и сегашния мѫжъ на невѣрната си жена; змията го промѣнява на бѣлъ конь съ скѫпоцѣнна юзда; а той да побърза да отиде въ най-близкото село, за да го хване нѣкой селянинъ и да го продаде скѫпо, обаче безъ юздата, защото инакъ ще бѫде погубенъ. И дѣйствително съперникътъ купува коня, заедно съ юздата, която доплатилъ на селянина.

 

Промѣнитѣ на борящитѣ се магьосници сѫ извънредно изобилни и разнообразни въ традициитѣ на всичкитѣ народи, но върху тѣхъ неможемъ да се разпространимъ тукъ, защото тѣ не сѫ свързани направо съ нашия сюжетъ. Сравнително най-подобна е борбата на една принцеса, вѣща въ магьосническото изкуство, съ единъ духъ, който промѣнява единъ принцъ на маймуна; тази борба се описва въ „Хиляда и една нощь.“ [2] Въ борбата си тѣ се промѣняватъ освѣнъ друго на гранатова ябълка (наръ) и на пѣтелъ, пѣтелътъ вѣрва, че е изкълвалъ вече всичкитѣ зърна, най-послѣ съглежда послѣдното зърно, то се промѣнява на риба, а пѣтелътъ на китъ.

 

 

Подобни промѣни срѣщаме и въ старата келтийска приказка [3] за борбата между една магьосница Koridwen и едно джудже Gwyddon, което прѣслѣдвано отъ Koridwen се промѣнява на заякъ; тя го прѣслѣдва въ видъ на хрътка дору до рѣката; заякътъ става на риба, хрътката на видра. Прѣслѣдваното джудже съгледва на брѣга купъ пшеница, промѣнява се на зърво и се смѣсва съ останѫлитѣ зърна; една черна кокошка (Koridwen) изкълвава зърмата, въ разлика отъ нашия сюжетъ изкълвава и зървото Gwyddon; става трудна отъ него и слѣдъ деветь мѣсеца ражда едно чудотворно момче. Тѣзи промѣни поразително близко се схождатъ съ промѣнитѣ на магьосника и ученика въ нашия сюжетъ; дали може да се допусне нѣкаква свързка между келтийската приказка и нашия сюжетъ, това ще рѣши, може би, бѫдѫщето. Съ тоя въпросъ е свързанъ и другъ въпросъ: кога нашиятъ сюжетъ е проникнѫлъ въ Европа и кога е ставѫлъ по-общоизвѣстевъ? За сега имаме само една опрѣдѣлена дата, именно, че той билъ обработенъ отъ италиянския приказвачъ Страпарола още въ половивата на XVI. вѣкъ.

 

 

1. Ulrich Jahn, Volksmärchen aus Pommern und Rügen I. 1891. стр. 179.

2. Tausend und eine Nacht. Arabische Erzählungen zum erstenmale aus dem Urtext vollständig und treu übersetzt von Dr. Gustav Weil. Dritter Abdruck der 3. Aufl. Stuttgart 1889. 1. стр. 81. слѣд.

3. Аѳанасьевъ op. c. II. стр. 135. слѣд. Revue des tradit. popul II. стр. 523.

 

[Back to Index]