10. АЛЕКСАНДЪР ОСИПОВИЧ ДЮГАМЕЛ
(Превод — Маргарита Кожухарова)
Автор на „Статистическа таблица на Северна Румелия” е младият руски офицер Александър Дюгамел (1801—1880), по-късно генерал, член на Държавния съвет и сенатор. През 1828—1829 гт. ой взел участие в руско-турската война в качеството си на офицер към щаба. Изпълнявайки поръчение, бил ранен и пленен. Отличил се във войната, Дюгамел бил произведен в чин капитан. През 1831 г. участвувал в походите срещу поляците, бил награден със златна шпага и произведен за полковник. След това преминал на дипломатическа служба. През 1833 г. бил назначен за генерален консул в Египет, а на следната година — за пълномощен министър при техеранския двор и произведен в чин генерал-майор. Изпълнявал особени дипломатически поръчения в Молдавия и Влахия. През 1861 г. Дюгамел бил назначен за генерал-губернатор на Западен Сибир.
Публикуваната тук „Статистическа таблица” съдържа сведения, съществени преди всичко от военна гледна точка, но наред с това авторът описва природните условия, поминъка на населението, финансово-административната организация и т. н. Тя е съставена на базата на данните, получени от частите на руската армия, разположени в различни пунктове на Северна Румелия по време на войната. Разбира се, голямо значение е имало и личното запознаване на автора с описания район. Дюгамел е посетил Айтос, Карнобат и Ямбол. Сравнявайки неговите сведения с данните от други автори, като Енехолм например, следва да отбележим, че Дюгамел е по-точен и по-верен. Той отчита резултатите от войната и измененията, които настъпват след нея.
„Статистическата таблица” на Дюгамел заслужава сериозно внимание от страна на историка, който изучава развитието на българските земи през XIX в.
123
СТАТИСТИЧЕСКА ТАБЛИЦА НА СЕВЕРНА РУМЕЛИЯ (1830)
Съдържание
Граници, територия, области
Администрация
Климат
Население
Селско стопанство
Лозя
Пасбища
Гори
Пчеларство
Риболов
Добив на сол
Минерални източници
Манифактурна промишленост
Мелници
Търговия
Данъци
Харач
Десятък от овцете
Джемрук (гюмрук)
Хане
Теклиф
Десятък от селскостопанската продукция
Тузлук
Доходи на християнското духовенство
I. Област, зависеща от Силистренския пашалък
1. Русокастровски окръг
2. Карнабатски окръг
3. Сливенски окръг
4. Ямболски окръг
Животновъдство
5. Айдоски окръг
6. Хатунски окръг [1]
II. Област, зависеща от Чирменски или Адрианополския пашалък
1. Новайски окръг [2]
2. Енизаарски окръг [3]
3. Кизиленджийски окръг [4]
4. Адрианополски окръг
III. Област, юридически подчинена на Самоковския [5] назир
1. Мисемврийски окръг
2. Ахиолуски окръг [6]
3. Мидийски окръг [7]
Статистическата таблица на Задбалканските земи, в които са разположени зимните квартири на нашите войски, е съставена въз основа на сведенията, които успяхме да получим от архиепископите и нотабилите,
124
а така също и на данните, представени от командирите на полковете по различно време.
В страна, разтърсена неотдавна от войната, където законът е заменен с произвола, където една част от населението е емигрирала, а другата се готви да напусне своята родина, не е възможно да се съберат съвсем точни статистически сведения. Трябва да се задоволим с приблизителното изчисление на населението и на националните богатства. Би било добре, ако успеем да дадем правилна, макар и приблизителна оценка на ресурсите на тези земи.
Граници, територия, области. Страната, чиято статистическа таблица представяме тук, граничи на север с Балканската верига, на изток — с Черно море, а на юг и запад — с демаркационната линия, по която са разквартирувани нашите войски и която върви от Сан Стефано към Черно море, Савликьой [8], оттам към Ескишолос [9], Билне [10], Суджак [11], а по-нататък по права линия към Аладжа — Чаликьой [12]. От Аладжа — Чаликьой през пунктовете, които лежат по средата между Енизаара и Ескизаара и Енизаара и Казанлик [достита] върховете на Балкана. Тази територия е равна приблизително на 12 146 кв. версти. Така очертаната местност е разположена в северната част на Румелия и според данните на гражданската администрация се разделя на (3) три части:
I. Областта, която зависи от Силистренския пашалък, включва Русокастровския, Карнабатския, Айдоския, Хатунския, Сливенския и Ямболския окръг.
II. Областта, зависеща от Чирменския или Адрианополския пашалък, е образувана от Новайския, Енизаарския, Кизиленджийския и Адрианополския окръг. Само малка част от Адрианополския окръг обаче е заета от нашите войски.
III. В областта, подчинена юридически на Самоковския назир (интендант), влизат Ахиолуски и Мисемврийски окръг.
Под негово ръководство се намират също Мидийски, Кирклиски [13], Визийски, Бунархисарски и Сарански окръг, но само малка част от Мидийския, Кирклиския и Бунархисарския окръг се намира отсам нашата демаркационна линия.
Управлението на самоковския назир съществува едва
125
от десетина години и е било сформирано от няколко окръга, отделени от Силистренския и Чирменския пашалък. По ранг самоковският назир е равен на двебончужен паша, той е управител на фабриката за снаряди и на рудодобивните предприятия.
Институтът на назирите съществува в различни части на Отоманската империя, навсякъде, където съобразно еместните условия се налага съсредоточаване на властта. Така например Търново на Янтра, в околностите на който се произвежда коприна, се управлява от назир. Назири са назначени също във Филипопол, който разполага с обширни оризови плантации, в Самоков, в Албания [14], където има богати. железни и медни рудници. Въпреки че назирът стои по ранг по-низко от пашата от първи клас, той не му е подчинен. Назначава се от Портата и получава заповеди директно от Константинопол.
От гледна точка на църковната юрисдикция страната, която разглеждаме сега, се дели на следните епархии: Ахиолуска, Мисемврийска, Сизополска, Агатополска, [15] Търновска [16] и Адрианополска. Те значително се различават една от друга по големина. Нито на един от митрополитите на различните епархии не е присъдено старшинство. Те зависят непосредствено от константинополския патриарх.
Администрация. Отоманската империя е разделена на санджаци (пашалъци), управлявани от трибончужни паши. Всеки санджак се разделя на твърде много окръзи, каази, всеки от които има за център някой град или голямо селище. Тези окръзи се управляват от лица, които се наричат аяни, муселими, воеводи или аги.
Някога пашите сами назначавали аяните, но понеже много от тези чинове, станали твърде могъщи,, особено в Натолия, след смъртта им Портата си запазила правото да ограничава тяхната юрисдикция и сама да назначава други.
Тъй както пашите плащат значителни суми на Портата и на правителствените чиновници за своето назначение в санджака, така и аяните са длъжни да заплатят съответно за своите каази, независимо, дали са назначени, от Портата или от пашата, на когото са подчинени. И едните, и другите не получават заплата и затова са добили негласно правото да си присвояват част
126
от местните доходи, като притесняват своите подчинени.
Изпълнителната власт и събирането на данъците есъсредоточено в ръцете на аянина, който обикновено в същото време е и откупчик на един или няколко вида държавни данъци.
Съдебната власт се намира в ръцете на кадията, лице, спадащо към категорията на улемите. Той се назначава от муфтията и му е подчинен. Кадията получава десятък от всички съдебни дела, които е длъжен да решава. В големите градове, като Адрианопол и Бруса, има кадии от висш ранг, които се наричат молли.
Митрополитите, които навсякъде са по националност гърци, разглеждат спорните дела между поданиците християни (раята), но ако една от страните не е доволна от решението им, делото се предава в трибунала на кадията.
Климат. Областите на юг от Балкана значително се отличават една от друга по климатичните си условия, въпреки че заемат твърде незначително пространство от два градуса ширина. Те могат да бъдат причислени към Странджанската -[планинска] верига, която, простирайки се от юг на север, разделя тази област на две части.
В местностите, разположени в планината и на изток между Странджа и Черно море, климатът не е така мек както в района, който се простира западно от тази планинска верига, по направление на басейна на р. Тунджа. На брега на Черно море пада повече сняг, студовете и бурите са много по-чести, отколкото в околностите на Ямбол и Енизаара.
Лошото време обикновено започва в края на октомври. Ноември, декември и януари са най-мрачните месеци в годината. Дъждът, снегът и кишата се редуват непрекъснато. Към края на февруари пътищата поизсъхват, но тревата започва да никне чак в началото на април. При наличието на дъжд в края на април тревата вече е достатъчно висока, за да се коси.
Лятото е много горещо, но с малки изключения климатът на Румелия е здравословен и ако отначало имаше много болни сред нашите войници, причината за това по-скоро се крие в прекалената умора и изтощение, отколкото в нездравия климат. В повечето райони жителите не боледуват от епидемии, много дочакват
127
старостта и дори сред нашите войски, които зимуват тук, броят на болните не надвишава допустимото.
Най-здравословен е климатът в Сливенски и особено в Карнабатски окръг, а така също в селата, намиращи се в Балкана и по южните му склонове. Много здравословен е климатът и в Еркечски [17] окръг, където дори по време на епидемии чумата никога не е прониквала в Суджул, [18] Даул [19] и Караагач, [20] където ахиолуският турски гарнизон изпраща болните за възстановяване, както и в селата Румиликиу [21], Кучуклиу [22], Каяаваш [23], Скендерля [24], Гекчерен [25], Черкешли [26] и Валденикьой [27], повечето от които принадлежат към Карнабатски окръг.
Климатът по черноморското крайбрежие далеч не е толкова здравословен. През лятото маларията тук е често явление, а най-вредните места за здравето са Ахиолу, Бургас и Чинганескелеси [28].
Селата, разположени в Странджа между Таки [29], Гектепе [30], Кирклиса и Ускьой [31], също не са така здравословни както в останалата част на Румелия. Смъртността сред населението там е доста висока. Повечето болести имат възпалителен характер и са съпроводени с главоболие и силни болки в стомаха. Безспорно най-нездравословни са местата покрай ниските и блатисти брегове на Иниада, където климатът през лятото наистина е смъртоносен. Блатните изпарения и лошата вода са причина за върлуващите тука треска, малария и дизентерия. От климата на Иниада пострадаха жестоко не само нашите войници. Сред турския гарнизон, който е на това място, смъртността винаги е била висока въпреки честите смени на състава.
Климатът на Мидия не е толкова лош както на Иниада, въпреки че през лятото чужденците по тези места често стават пленници на периодична треска. Възвишенията, които се намират на 3 версти от града, са с по-здравословен климат и там водата е добра. Що се отнася до дизентерията и блатната треска, от които страдаха нашите войници в Мидия, вероятно тези болести са били пренесени от Иниада, защото според местните жители те никога не са били разпространени в Мидия.
Население. По-голямата част от населението са българи и турци. В градовете Мисемврия, Ахиолу, Бургас,
128
Сизопол, Василико [32], Агатопол и в селата Акранпания [33], Кунекли [34], Даукли [35], Алакария [36] и Бродиво [37] живеят гърци. В Карнабат и Енизаара има няколко еврейски семейства, а в Сливно и Ямбол — малко арменци.
Християнското население значително превъзхожда по численост мюсюлманското. Християните обработват долините, а турците живеят в планините. Освен това турските села са почти винаги по-бедни от християнските. Преди войната съотношението между християнското и мюсюлманското население е било приблизително следното:
Ахиолуски окръг 10 християни на 1 турчин
Мисемврийски окръг 2 —” — на 1 —”—
Русокастровски окръг 2 —”—на 1 —”—
Карнабатски окръг 1 —”— на 1
Нозайски окръг 5 —”— на 1
Кизиленджийски окръг 4 —”— на 1
Сливенски окръг 1 —”— на 1
Ямболски окръг 3 —”— на 1
Енизаарски окръг 2 —”— на 1
Само в Айдоски окръг турското население е с малко повече от християнското, като там преди войната на 30 турци се е падал 1 християнин.
В тази местност, представляваща театър на военните действия, населението се е намирало в непрекъснато движение. Само някои от турците, които са емигрирали поради приближаването на нашите войски, са се завърнали в родината си. Българите постоянно преминавали, а и сега продължават да преминават от едно село в друго и по-голямата част от тях се готви да последва [нашата] армия. Те не засяват полята, не обработват лозята и живеят ден за ден.
Човек лесно може да си представи колко е трудно при сегашните условия точното преброяване на населението, но ако съдим по най-правдоподобните данни, следващите цифри са доста близки до истинските: Населението от двата пола:
гърци и българи . . . . 88 724
турци . . . . 15 864
евреи . . . . 465
Общо . . . . 105 053
129
Освен това 2318 турски семейства са напуснали родните си места от началото на войната. Ако предположим, че всяко семейство е имало средно по 4 члена, ще получим 9272 души турци, които са емигрирали, но които вероятно ще се върнат след изтеглянето на нашите войски.
В такъв случай общият брой на населението преди войната е бил 114 325 души. Съотношението между християните и мюсюлманите е било 3 1/2:1, а по отношение на цялата населена територия на квадратна верста са се падали 9 1/2 души.
Трябва да се добави, че тези цифри са малко занижени в сравнение с действителните. Те са извлечени от докладите на полковите командири, но като се има предвид, че всички села в района на нашето разквартируване са били заети от нашите войски, общата цифра на населението тук ще бъде по-висока от посочената по-горе.
Производителност. Долините, които се простират в подножието на южните балкански склонове, са най-плодородни и тук се произвеждат в изобилие пшеница, ечемик и овес. Самите склонове са покрити с лозя, от които се прави хубаво вино. И по долините, и по планинските възвишения има великолепни пасища, които могат да осигурят фураж за многобройните стада. Планините, които не са така благоприятни за селскостопанска дейност, са обрасли е гори и предоставят в изобилие гориво и дървен материал. Там преобладава дъбът. Водата е с отлични свойства и в изобилие — както за пиене, така и за промишлени нужди. Ако към всичките посочени предимства се прибави близостта на Черно море с многобройните пристанища, които облекчават пласирането на промишлените стоки и търговията, без съмнение биха били достатъчни само няколко мирни години и разумно управление, за да се превърне тази страна в едно от най-цветущите места на земята.
Селско стопанство. Българите са извънредно трудолюбиви земеделци и понеже снегът там се задържа не повече от 15 дена или най-много 3 седмици, зимата прекъсва само за малко работата на полето.
Поначало земята е плодородна и не се нуждае от наторяване, а най-благоприятното време за засяване на
130
пшеницата е около деня на св. Димитър.
Тези два вида зърнени растения [38] са основните селскостопански продукти, но освен тях се сее царевица, овес, ръж, по-малко коноп и тютюн.
Най-богатата част от Румелия представляват долините, на Карнабатски, Ямболски, Новайски и Енизаарски окръг. Земята, пригодна за селскостопански работи, е много и земеделците сменят полетата толкова начесто, колкото смятат за нужно. Затова площта на обработваната земя зависи само от броя на воловете, с които разполагат за оран.
Чифлиците (ферми, отдавани под аренда), които могат да се сравнят с помешчическите имения в Русия, имат развито земеделие. По време на бързо нападение войските биха могли да намерят там запаси от зърнени храни.
Трябва да се признае обаче, че селскостопанската техника в тази страна е много примитивна, защото въпреки плодородната почва и прекрасния климат средната годишна реколта не е толкова висока, колкото би трябвало да се очаква [...]
Като се има предвид размерът на десятъка, събран от селскостопанската продукция, и като се сравни този резултат с данните, които дават местните старейшини на градовете и селата (чорбаджиите), би могло да се изчисли приблизително средното количество на селскостопанските продукти (ечемик и пшеница) за една година, както следва:
Мисемврийскй окръг . . . . 50 хил. кила [39]
Ахиолуски окръг . . . . 150 —”— —”—
Русокастровски . . . . 40 —”— —”—
Айдоски окръг . . . . 30 —”— —”—
Карнабатски окръг . . . . 120 —”— —”—
Ямболски окръг . . . . 60 —”— —”—
Сливенски окръг . . . . 20 —”— —”—
Новайски окръг . . . . 80 —”— —”—
Енизаарски окръг . . . . 300 —”— —”—
Кизиленджийски окръг . . . . 20 —”— —”—
Общо . . . . . 870 000 кила или повече от 400 хил. четвъртинки [40]
[...] Лозя. В Румелия се произвежда много вино и лозята виреят навсякъде с изключение на Балканските
131
и Странджанските възвишения. Вината от Сливно, Ахиолу, Ямбол и Карнабат са великолепни и ако се приготвяха с повече старание, може би не биха отстъпили по качество на вината от Франция и Германия.
Реколтата от гроздето обикновено заплаща с лихва труда на земеделеца и дава средно за година до 300 хил. ведра вино, всяко от които съдържа по 12 оки [41] и даже повече, защото много села, които не влизат в сметката, също имат лозя. Част от това вино се използува за приготвянето на ракия [42].
Пасища. Из цялата тази област, с изключение на горските покрайнини, простиращи се между крайбрежието на Черно море и Странджа, има великолепни пасища и ливади, където може да се събира сено в изобилие. Нашите войски не са намерили запаси от сено, защото българите предпочитат да хранят животните със слама и почти не косят тревата, а и турците я косят рядко. Най-хубавите ливади се намират в околностите на Ахиолу до Русокастро и Карнабат, както и по долините на Тунджа.
Полковете при настаняването си за презимуване са намерили на някои места до 194 419 пуда [43] сено, но това не е нищо в сравнение с богатството на ливадите. В околностите на Карнабат, а и в другите райони, може да се накоси до 175 000 пуда сено. Тревата расте в равнините и в планините и при наличието на достатъчно работна ръка може лесно да се събере до няколко милиона пуда сено.
Стада. Преди войната в тази част на Румелия имало големи стада от овце и много рогат добитък: волове и биволи, които били използувани в селскостопанската дейност. Имало също много коне, магарета и мулета.
През последните години обаче тази част от националното богатство най-много пострадала. Чувствителен удар ѝ нанесла турската армия, чийто сборен пункт бил по тези места. Отстъпвайки, тя задигнала много добитък. Освен това изхранването на животните било много затруднено и за българите било много по-изгодно да продадат част от тях за храна на нашите войски. Към това трябва да се добави, че областта била задължена да снабдява полковете с каруци за превозване на продукти и при тази дейност измрял голям брой
132
волове. Може да се каже, че в Ахиолуски, Мисемврийски, Русокастровски и Айдоски окръг стадата са унищожени почти напълно, докато в районите, отдалечени от Черно море, загубите са по-малки, но независимо от това населението единодушно твърди, че даже в най-малко засегнатите области едва ли е останала една четвърт от стадата, които е имало там преди войната.
Според докладите на полковите командири сега в областта са останали:
овце . . . . 167 993 глави
коне . . . . 6 457 глави
рогат добитък . . . . 39 206 глави
Като се има предвид, че половината от рогатия добитък са крави и биволици, за транспортни цели могат да бъдат използувани 19 603 бивола, което прави 9801 коли. По тези цифри приблизително може да се съди за количеството на добитъка в областта през 1826 г.
Гори. По-голямата част от Румелия е обрасла с гори, от които се получава материал дори за строителството на кораби. Балканските хребети, Странджа и крайбрежието на Черно море са покрити с разкошни гори. Почти навсякъде могат да се намерят дърва за горене и няма нито един град или село, които трябва да се снабдяват с дърва на повече от 7—8 версти. Горите са пълни с разнообразен дивеч.
Пчели. В много села има кошери, от които се получава годишно голямо количество мед. Турците използували много меда при приготвянето на различни ястия и затова този отрасъл от стопанството заемал у тях първостепенно място. По време на похода в Румелия само в няколко села на Мисемврийски окръг са намерени 25 пуда мед, изоставен от турците.
Риболов. Край бреговете на Черно море риболовът е доста богат, особено между Сизопол и Агатопол, където той е основен поминък на населението. Тук се ловят четири вида риба: лакерда, паламуд, скумрия и камбала (тюрбо). Наловената през лятото риба сушат на слънце, а зимния улов осоляват и част от него консумират, а другата изнасят.
В р. Тунджа ловят различни видове риба, като: пъстърва, мряна, алой [44], карабалък, сом, шаран, но това перо от дохода тук няма особено значение.
133
Сол. Солни езера има само в околностите на Ахиолу. Производството на сол е основният поминък на населението от този град. Оттук се доставя сол за по-голямата част от Румелия. Летните дъждове не са благоприятни за добива на сол, но през някои години при добри природни условия от солените езера в Ахиолу може да се добие от 150 хил. до 200 хнл. кила сол, при това 1 кило=32 оки.
Минерални източници. Областта разполага с два топли минерални извора, единият е между Бургас и Айдос, а другият — между Сливно и Енизаара. Според местните жители тези води са много полезни за болните от ревматизъм.
Манифактурно производство. В Румелия няма такива манифактури, каквито съществуват у нас и в Европа, с изключение на самоковската фабрика за гюлета, но почти навсякъде жените тъкат и изработват груби сукна за собствени нужди.
В Сливно, в с. Башкьой [45] и Казан от Османпазарски окръг производството на сукно е много разпространено и всяка къща прилича на малка фабрика. Жителите на Сливно и на споменатите села произвеждат от овча вълна груби тъмни сукна от два вида: за аби и ямурлуци, и килими, наричани още кебета.
Освен това в Сливно се произвеждат всеизвестните цеви за пушки и барут.
В горските местности на Мисемврийски и Ахиолуски окръг, където условията не са подходящи за селскостопански работи, жителите се занимават с дърварство, режат дъски, добиват дървени въглища. Този вид производство е особено разпространен в Мидийски окръг, в околностите на Сан Стефано и Иниада, откъдето се прекарват много дървени въглища в Константинопол.
Около Мисемврия и Сизопол има много корабостроителници. Съседните окръзи докарват тук по наряд материал и корабите се строят на евтина цена. В Самоков пък имало 17 предприятия за добив на желязна руда, която се намира в изобилие наоколо, а също и за отливането на гюлета и снаряди. Тези производства се финансират от държавата. Жителите на Самоков н с. Трумя, които работели в шахтите и предприятията, били освободени от всякакви други данъци.
Мелници. Майсторството да се добива брашно от
134
зърното дотолкова отговаря на първоначалните жизнени потребности, че то е известно даже и на онези народи, които са на най-ниското стъпало на цивилизацията. Затова не трябва да се разпростирам много по този въпрос.
Но тъй като наличието на мелници в страната представлява интерес от военна гледна точка, считам за свой дълг да се спра на някои подробности.
Всичките мелници в тази област се задвижват с вода, а само тук-там по крайбрежието има вятърни. Поголямата част от тези мелници са строени небрежно и не са солидни. През зимата и пролетта може да се смели повече зърно, отколкото през лятото: по време на големите горещини, при недостига на вода, много от тях престават да работят. Тук приложената таблица посочва броя на мелниците в страната и количеството в кила, което може да се смели за едно денонощие през пролетта:
[[ Окръзи: Ахиолуски, Мисемврийски, Русокастровски, Айдоски, Карнабатски, Ямболски, Новайски, Кизиленджишки, Сливенски, Енизаарски, Мидийски, Кирклиски, Адрианополски ]]
Търговия. Най-значителният търговски център е Сливно. Неговите сукна и килими се разнасят из цяла Румелия, но по-голямата част се изнасят в Мала Азия, където търсенето им е много голямо.
Рибата от Василико, Агатопол и Сизопол се продава в Галац и Адрианопол. Ахиолу изнася вино и ракия, а в замяна на това получава от Галац есетра и
135
хайвер. Освен това през лятото е много развита търговията с дървени въглища, които се доставят в Константинопол,
Данъци. Жителите на Румелия и цяла Турция плащат различни данъци, част от които отиват за държавата, а другата се взема от местните власти уж за разноски на общините, а всъщност се използува за лично обогатяване и подаръци, които служителите са длъжни да правят, за да запазят длъжностите си.
Излишно е да се напомня, че тук става въпрос само за онези данъци, които се събират из цялата империя по силата на закона. Извънредните данъци, чрез които се цели да се изтръгнат колкото се може повече пари, непрекъснато се променят и не могат да бъдат определени дори приблизително.
1. Харач (данък на глава) се заплаща от раята, т. е. от всички поданици — немюсюлмани от Турската империя. Този данък се основава на заветите на Корана и е толкова стар, колкото и самата империя. Данъкоплатците се разделят на 3 категории. В първата влизат заможните хора, като търговци, земевладелци и др., във втората — бедните, а в третата — децата, навършили 12 години. Съвсем ясно е, че това деление е твърде неопределено и създава големи възможности за произвол. През последните години лицата, принадлежащи към 3-те категории, са заплащали съответно по 48, 24 и 12 пиастъра [46], но в някои места харачът достигал до 60, 30 и 15 пиастъра.
Тъй като в Турция не е имало преброяване на населението, правителството е използувало системата на откупничеството като единствен изход за установяване и събиране на този данък.
Един или няколко души получават срещу откуп в Константинопол правото да събират харача в по-голямата част на Турската империя. След това пак срещу откуп те го преотстъпват на други лица в различните окръзи. Откупчиците и агентите им обикалят страната, събират данъка и издават на данъкоплатците квитанции, които те трябва да представят при първо поискване от страна на данъчния инспектор. Тези квитанции малко приличат на нашите асигнации и всяка година се пишат на хартия с различен цвят, за да могат веднага да се различат действителните квитанции от фалшивите. Лесно
136
е да си представим какви изнудвачи ражда тази система.
2. Данък от лозята (джемрук, гюмрук) [47]. Градовете и селата, които притежават лозя, плащат предварително определена сума. За да увеличи доходите си, правителството въвело данък, според който за всяка ока вино се заплащало по 4 пари, а за ока ракия — 8 пари. Наистина доходите нараснали значително, защото вместо 47 хил. пиастъра, които плащал дотогава Адрианополски окръг, за една година данъкът върху лозята нараснал на 400 хил. пиастъра. Тъй като обаче скоро избухнала войната, този нов данък не бил въведен повсеместно и по-голямата част от Румелия продължавала да плаща установените по-рано данъци. През последните години тези данъци достигнали в Мисемврийски, Ахиолуски, Карнабатски, Айдоски, Сливенски, Ямболски, Новайски, Кизиленджийски и Енизаарски окръг до 257 хил. пиастъра. Данъкът от 4 пари за ока при нормална реколта би донесъл приход от 360 хил. пиастъра за година.
3. Десятък върху овцете (беглик). Чрез чиновници, които обикалят цялата страна, правителството събира десятък от всяко стадо овце. Десятъкът представлява приблизително 40 хил. глави, което би се равнявало на 400 хил. овци, без да се броят стадата, които са на паша в горите и които овчарите се стараят да укрият от бегликчиите.
4. Xане [48]. Правителството разполагало с голямо количество мулета, които се използували за транспорт на боеприпаси, провизии и други предмети. Анадолските пашалъци доставяли мулета, а румелийските били задължени да им доставят фуража. В Ямбол в специално оградено място събирали до 3—4 хил. мулета. Всички съседни окръзи били длъжни да помагат в отглеждането им, като заплащали сума, определяна според обстоятелствата. Този данък се нарича хане.
5. Теклиф [49] (хардже). Два пъти в годината аянинът на всеки окръг събирал значителна сума уж за общински разходи, като поддържане на пощата, възнаграждения за татарите, поддържане на войската и за подаръци, каквито е длъжен да прави:
Този данък, известен под името теклиф (хардже), се променя според каприза на аянина и според възможностите
137
на данъкоплатците. Той е особено тежък по време на войни, когато нараства двойно и тройно в сравнение със сумите, събирани в мирно време. Този данък се плаща и от мюсюлманите, и от раята.
Аянинът определя за всеки град или село произволна сума, след което старейшините в селата разпределят данъка помежду си. Често се случвало така, че за своята част нещастният земеделец заплащал 300—400 пиастъра.
В Ахиолуски, Мисемврийски, Карнабатски, Айдоски, Сливенски, Енизаарски, Ямболски и Кизиленджийски окръг теклифът в мирно време достигал до 520 хил. пиастъра, а по време на война нараствал повече.
6. Десетина (юшур). Притежателите на фиефи [50] и тези, които чрез откуп са получили мукатаа (вид феодални права), също имат право да събират поземлен данък, т. е. десятък от селскостопанските продукти от земеделците мюсюлмани и 1/8 част от раята. С десятък се облагат всички зърнени храни, медът и сиренето.
С всички постъпления от данъците, за които говорих, разполага аянинът на даден окръг. Като ги събирал с необходимата строгост и продавал продуктите от десятъка с печалба, той извличал от тази търговия .големи изгоди.
7. Тузлук. Във всяко турско или християнско село имало началник, наричан субаши. В много окръзи той получавал 1/25 част от селскостопанските продукти, а в други се задоволявал само с това, че от всеки селянин-собственик (чорбаджия) събирал по половин кило пшеница и ечемик. Понякога се случвало притежателят на феодалните приходи в същото време да е субаши за дадено място и тогава той вземал и деся:тъка, и двадесетата част от селскостопанските продукти.
Доходите на християнското духовенство. Християнското духовенство в Турция не получава издръжка от правителството, а живее за сметка на християнското население. Сумите, които енориашите са длъжни да заплащат както на архиепископа, към чиято епархия принадлежат, така и на местния свещеник, не са точно определени и не са еднакви навсякъде.
Обикновено на свещеника плащат такса за сватбените
138
и погребалните обреди и освен това той получава през годината от всеки селянин собственик по два шиника зърно (4 шиника правят 1 кило).
Архиепископът взема от всеки селянин-собственик в своята епархия по 3 шиника зърно и 12 пари [51]. Освен това веднъж на 3 години той обикаля епархията си и по този случай също събира значителни суми.
Свещениците са длъжни да предават част от доходите си на архиепископа, а архиепископът от своя страна изпраща доста голяма част от средствата на патриарха в Константинопол като процент от дълговете, които са направили епархиите.
Тези дългове са били натрупани вследствие на огромните данъци, с които Портата е обложила при извънредни случаи на няколко пъти поданиците си — християни.
Процентите от тези дългове се покриват от касата на констаитинополския патриарх и всяка епархия е длъжна ежегодно да внася своята част. Облигациите но тези дългове влизат в обръщение даже в търговията, тъй като те носят 10% печалба, и само облигациите на епархиите, разположени покрай границите на империята, винаги губят част от своята ценност поради страха да не би една евентуална война да прекрати изплащането на процентите.
Дългът на Адрианополската епархия е 200 хил. пиастъра.
Дългът на Ахиолуската епархия е 80 хил. пиастъра.
Дългът на Мисемврийската епархия е 75 хил. пиастъра.
I. Областта, зависеща от Силистрийския пашалък
1. Русокастровски окръг. Недалеч от село Русакастро още личат основите на развалини, които според преданието са единствените останки от град Русокастро.
Наблизо има пещера, която според легендата е служила за леговище на крилатия дракон, убит от св. Георги. Сега село Русокастро се състои от 40 жалки български колиби и напоследък аянинът на окръга живеел в село Аглъ [52] [...]
По-голямата част от изброените села нямат лозя, но почти всичките произвеждат много зърнени храни. Преди войната
139
всеки селянин е засявал по 12, 15 и даже по 20 кила ечемик и пшеница.
Прекрасните ливади в околностите на Русокастро принадлежат на турчина Исмаил ага, който събира до 14 хил. пуда сено в годината. Този турчин е богат собственик. Има два чифлика (ферми, отдавани под аренда) — единият в Русокастро, а другият в Екизми, и преди войната притежавал 1500 глави рогат добитък, 250 биволици и 7 хил. овце. Засявал е по 450 кила зърно от различни видове. Въпреки че Исмаил ага не е притежавал юридически никаква власт в село Русокастро, той много тормозел жителите, като ги карал да изпълняват различни работи. Всъщност това се наблюдавало навсякъде, където имало големи чифлици. Техните владетели незаконно узурпирали властта над съседните села и жестоко ги експлоатирали. Работната сила била, общо взето, много евтина. Исмаил ага имал 40 работници, на които освен храната заплащал ежегодно само по 30 пиастъра, малко вълна и зърно.
Някога в селата на този окръг е имало , много добитък, но по време на войната и дори малко преди нея, т. е. през 1827, 1828 и 1829 г., жителите били задължени да продоволствуват турската армия, разположена в Дервишджеване на Камчика, и тези постоянни тежки задължения са ги разорили напълно.
2. Карнабатски окръг. Карнабатски окръг е едно от най-плодородните и здравословни места. В град Карнабат сега живеят 820 турци, 940 българи и 194 евреи. Там има 11 чешми, 4 джамии и 493 къщи [...]
Аянинът на Карнабатски окръг живее постоянно в Черкешли.
Зърнените храни, особено ечемикът, възвръщат с излишък труда на земеделеца. От едно кило ечемик понякога са събирали до 80 кила, а селяните, които притежавали чифт колове, събирали 1200 и дори 2000 кила.
Почти във всички села има лозя, но най-много в Черкешли, Сунгуларе, Валденикьой, Куруджалар [53], Синанджиклар [54] и Карнабат, където се произвежда достатъчно вино. Общата продукция при обикновена реколта може да достигне до 30 хил. ведра.
Карнабатски окръг се намира под църковната юрисдикция на ахиоулския архиепископ.
3. Сливенски окръг. Част от селата на този
140
окръг са в равнината, а другата част — в Балкана. В балканските села преобладава турското население. Селата са бедни и произвеждат малко зърно. Тези, които са в равнината, имат по-различно селско стопанство, ежегодно засяват около 1000 кила, а 11 големи чифлика засяват приблизително същото количество (сливенско кило е равно на 130 оки) [...]
Турското население в тези села се занимава с дърводобив и добив на дървени въглища, докато по-голямата част от българите произвеждат груби сукна.
Сливно е най-големият и най-уреденият град в цялата страна [Румелия], състои се от 3439 къщи, има 18 джамии, 3 църкви, 27 хана и 500 магазинчета. Там има 6 хубави къщи, които лесно могат да бъдат превърнати в болници със 700 легла, а големият кирпичен хамбар побира до 20 хил. четвърти зърно.
Християнското население в Сливно наброява 7027 души от двата пола. Турците са 1000 души, но преди войната те са били 4084. В самия град Сливно и в околностите му има 55 воденични мелници, 15 от тях могат да смелят 7 четвърти, а околните — 100—150 оки в денонощие. По-голямата част от жителите на Сливно произвеждат оръжие, сукно и щавят кожи.
В Сливно изработват 300 хил. топа сукно за аби и ямурлуци. Едно топче сукно за аби съдържа 8 аршина [55] и се продава на цени от 5 до 15 пиастъра. Топовете със сукно за ямурлуци съдържат 10—12 аршина и се продават по 15—30 пиастъра. Освен това там се произвеждат 10—12 хил. килима, наричани кебе.
Сливенското оръжейно предприятие произвежда ежегодно 6—7 хил. пушки за сметка на правителството, което определя по 7 оки желязо и заплаща по 7 пиастъра за всяка пушка.
Сливно получава мед от Мала Азия, желязо от Самоков и даже от Русия.
Тук се произвежда барут за пушките. В Сливно има пет мелници за барут и при голямо търсене там се произвеждат до 10 хил. оки барут. Сяра и селитра купуват от Търново и от много села в планинските райони.
Сливенското вино е великолепно, от лозята тук се произвеждат до 150 хил. ведра за година.
При това почти всички села от този окръг имат лозя и данъкът, вземан от правителството от лозята, достига тук до 100 хил. пиастъра.
141
В църковно отношение Сливенски окръг принадлежи към юрисдикцията на адрианополския архиепископ, който получава ежегодно от Сливно и предприятията на Криточор 1000 пиастъра, като обхожда всеки 3 години тези области, той събира 7 хил. пиастъра от Сливно и 5 хил. пиастъра от предприятията на Криточор.
4. Ямболски окръг. Ямболски окръг събира средногодишно до 60 хил. кила зърнени храни. По бреговете на Тунджа и Асмакдере има прекрасни ливади, откъдето може да се накоси огромно количество сено. Само в град Ямбол и селата Странджа [56] и Кашликьой [57] има доста лозя. От лозята на град Ямбол се произвеждат по 30 хил. ведра вино в годината.
Данъкът върху лозята в Ямбол (джемрукът) се равнява на 9000 пиастъра, но през годината правителството вземало и по 30 пиастъра за всяка, каруца с грозде, влизаща в града, и така. данъкът би могъл да нарасне до 100 хил. пиастъра.
В град Ямбол на Тунджа има две църкви, 13 джамии, 81 магазинчета, 7 хана, 12 чешми, 14 фурни, 1110 къщи, 254 от които са изоставени, 12 воденични мелници, които смилат 210 кила в денонощието, голям зърнен хамбар, който побира до 30 хил. четвърти зърно, и просторни каменни конюшни, Където някога е имало мулета, принадлежащи на правителството. Сега населението на Ямбол е едва 2627 души от двата пола, от които 1521 са българи, 835 турци и 271 евреи.
Горите по тези места не са много. Дървеният материал се докарва от село Бокаджик [58], което е на 25 версти оттук, а топливото се доставя от селата Медери [59] и Мансарли [60] [...]
Ямболски окръг принадлежи към епархията на адрианополския архиепископ, който получавал всяка година по -300 пиастъра от град Ямбол и освен това на всеки 3 години още по 1000 пиастъра.
5. Айдоски окръг. Айдоски окръг е бил населен предимно с турци. Повечето села, разположени в Балкана, произвеждали малко зърно, а тъй като и турската, и нашата армия няколко пъти са минавали през тези места, те силно са пострадали, дори много от тях са напълно унищожени. В град Айдос, който някога е бил един от най-красивите градове на Румелия, сега има само 237 къщи, 3 джамии и много чешми.
142
Много от болестите, появили се в нашата армия след влизането ѝ в Айдос, се приписват на водата, но трябва да се признае, че в айдоските чешми тя е чиста и чудесна и само водата, която тече от чешмата срещу голямата джамия, се счита от местните жители за нездравословна. Трябва да се предположи, че една от причините за високата смъртност тук е лошото погребване на повечето умрели или убити.
В Айдос има големи овощни градини и много лозя, които дават до 25 хил. ведра вино годишно [...]
6. Xатунски окръг. Наименованието на Хатунски окръг се е пазило само в няколко села, които са отделени от Силистрийски и Чирпански санджак и са длъжни да издържат пощенската станция в Таки. Град Хатун вече не съществува, но местните жители твърдят, че се е намирал на мястото на голямото гробище, което е в гората между Таки и Беймахле [61]. Сега Хатунски окръг се състои от селата Таки, Такаркьой [62], Беймахле, Уранкьой [63], Баксехили [64], Боклудже [65] и Курудере [66].
Всички тези села участвуват в издръжката на пощата в Таки, която поради своето централно разположение снабдява е коие пътешествениците и правителствените куриери по направление на Кирклисе, Адрианопол, Ямбол, Карнабат, Айдос, Бургас и Сизопол. В Таки е имало понякога едновременно 70, 80 и даже 100 коня. Разходите по издръжката на станцията падали изключително върху селото Таки, което е било длъжно да доставя сено и слама срещу извънредно ниско заплащане. Тук смятат, че би следвало тези разходи да се разделят ка 3 части, две от които да се поемат от град Карнабат, а една от село Таки.
Другите села в Хатунски окръг участвуват с 1000 пиастъра: Ахиолу — 400, Месемврия — 100, Русокастро — 100, Новай — 100 и Мидия — 100 пиастъра.
Съдържателят на станцията в Таки, обикновено турчин, е получавал до 20 хил. пиастъра, а и повече от Карнабат и Таки. И въпреки това всички те [съдържателите] се разорявали.
Както и останалата рая, жителите на Таки плащали харач, но били освободени от десятъка и всеки селянинсобственик давал само по 3 кила пшеница и ечемик от всичките селскостопански продукти. Другите шест села, които били с по-малки задължения от Таки, плащали своите редовни данъци на аянина в Кизиленджа.
143
II. Областта, зависеща от Чирменския и Адрианополския пашалък
Новайски окръг. Новайски окръг е разположен между Сливенски, Ямболски и Енизаарски окръг и няма районен център. Състои се от 30 села, повечето населени с българи.
Тъй като земята там е много плодородна и ражда много зърно, всички жители се занимавали със селско стопанство. В този окръг е имало хубави ливади и преди войната е имало много големи стада [...]
Енизаарски окръг. Енизаарската долина е най-плодородна и основният поминък на жителите ѝ е селското стопанство. Селянин, който има два чифта волове, засява около 20 кила пшеница и същото количество ечемик, а събира в зависимост от природните условия — 100, 150 и 200 кила пшеница и съответно още повече ечемик. Селата, които се намират в планините, произвеждат малко зърнени храни. Там селянинът събира едва количеството, необходимо за изхранване [на семейството му], и затова жителите секат дърва, произвеждат дървени въглища, правят бъчви и се занимават с превоз.
Енизаарската долина дава в изобилие сено — всичките ливади принадлежат на турците. Лозата вирее навсякъде, но най-много лозови насаждения в селата се намират в полите на планините. От 1600 фута лозя правителството вземало по 16 пиастъра и този данък достигал до 30 хил. пиастъра. Десятъкът от овцете в Енизаарски окръг съставял 8000 глави годишно, така че общото количество на овцете е било 80 000. Там имало също много рогат добитък и този отрасъл от скотовъдството е пострадала по-малко, отколкото в областите по бреговете на Черно море.Град Енизаара наброява 200 къщи, има две джамии и много чешми, които снабдяват в изобилие града с хубава вода. Тази вода дори е образувала в града няколко блата и затова през лятото климатът тук не е така здравословен както в другите части на Румелия. Населението на Енизаара е 508 души от двата пола, от които 30 са турци, а останалите — българи. От началото на войната оттук са емигрирали 127 турски семейства. Енизаарски окръг се намира под църковната юрисдикция на търновския архиепископ, който всяка
144
година събира по 21 пара и на всеки 3 години по 7 пиастъра от всяко семейство.
Кизиленджишки окръг. Кизиленджишки окръг се намира между Ямболски, Новайски и Адрианополски окръг и включва следните села: Кизиленджик, Арапли [67], Евренли [68], Гуджелер [69], Енибегли [70], Мурасатли [71], Бейкьой [72], Кулкьой [73], Салманларе [74], Енжикли [75], Упчели [76], Туркме [77], Саранли [78], Утминли [79], Жидекли [80], Хасанбейли [81], Исебегли [82], Акбунар [83], Иметли [84], Инакли [85].
Седалище на аянина е Хасанбейли.
Всичките села засяват много зърнени култури и разполагат с прекрасни ливади. По долината на Тунджа условията са много благоприятни за развитие на скотовъдството. Споменатите по-горе села произвеждали средно до 20 хил. кила ечемик и пшеница годишно. Около Кизиленджи, Арапли, Енибегли и Хасанбейли има лозя, но те все още нямат голямо значение [за стопанството] и данъкът върху тях във всяко село не привишава 200 пиастъра.
Що се отнася до животновъдството, Кизиленджишки окръг е имал [до войната] 10 хил. овце и много рогат добитък, но от всичко това сега е останала само 1/4.
Теклифът, събиран от аянина, достигал ежегодно до 30 хил. пиастъра. Всяко село от този окръг, който принадлежи към Адрианополската епархия, плаща годишно на архиепископа 80, а на всеки три години по 500 пиастъра.
Адрианопол ски окръг. Само една малка част от този окръг, както вече посочих по-горе, е заета от нашите войски. Този окръг обхваща 200 гръцки и приблизително 350 турски села. На север се простира до селата Енеджа [86], Папаскьой [87], Боялък [88], Канара [89] и Бужукалмали [90], а на другите три страни граничи с Кирклиски, Хасаски, Демотишки и Мустафапашиски окръг. Местността е плодородна и произвежда много зърнени храни и вино. Подробностите, отнасящи се до населението, търговията и адрианополските фабрики, както и до данъците, с които е обложен градът, се намират в статистическото описание на полковник Енехолм [91].
145
III. Областта, подчинена на Самоковския назир
Мисемврийски окръг. Мисемврийски окръг се простира само до Камчия, но юрисдикцията на мисемврийския архиепископ се простира много по-далече. Праводи [92], Девно [93], Жебеджи [94], Базарджик [95] и много други села в околностите на Шумен принадлежат към неговата епархия. В този окръг, селищата на който са предимно в планините, селското стопанство е слабо развито и един селянин засява средно по 2,3 и най-много по 5 четвърти годишно. Планините са покрити с прекрасни гори и жителите се занимават с дърводобив, бичене на дъски и добив на дървени въглища.
Цялата работа обаче се извършва ръчно, а в областта няма дъскорезница, за да се ускори работата.
Град Мисемврня наброява 327 къщи и населението му се равнява на 1620 души от двата пола, 1560 от които са гърци и 60 турци. Въпреки че в града има много кладенци, водата е солена и се използува само за поене на добитъка. Питейната вода се взема от два кладенеца, които се намират на две версти от града. Тези кладенци събират много вода. Що се отнася до горивото, то се доставя на около 12—15 версти от града. Повечето жители на Мисемврия участвуват в строителството на кораби, превозват стоки и пътници с лодки до отделните селища или са моряци на търговските кораби. Риболовът по тези места е слабо развит.
В Мисемврия има много лозя, които дават годишно по 18—20 хил. ведра вино. Теклифът, събиран от Мисемврийски окръг, достигал до 100 хил. пиастъра за година. Освен това градът заплащал 7500 пиастъра на град Самоков за производството на куршуми и други фабрични производства, които жителите на Самоков изпълнявали като задължителна повинност.
Ахиолуски окръг. Ахиолуски окръг обхваща цялото крайбрежие на Черно море от Мисемврия до Сан Стефано. В него влизат градовете Ахиолу, Бургас, Сизопол, Василико и Агатопол [...]
Аянинът на окръга живее в Ахиолу, а в другите градове е имало по-големи и по-малки началници, от които всеки е управлязал определен район. Ахиолуски окръг не е навсякъде еднакво плодороден. Около Бургас и Ахиолу се произвежда много зърно, докато гористите местности, простиращи се паралелно на Черно море
146
от Сизопол до Агатопол, не са така благоприятни за селското стопанство. За сметка на това горите доставят кърма за големите стада, които почти изцяло са изтребени през войната. Общо взето, нито една част от Румелия не е пострадала толкова много по време на войната, както района, разположен на 25—30 версти около Сизопол. Това се обяснява с продължителното пребиваване на турския корпус тук, който е следял (наблюдавал) Сизопол по време на окупацията му от нашите войски.
В Ахиолу има 441 къщи, една голяма сграда, в която живее аянинът, много складове, девет енорийски църкви, джамия, две чешми, в които водата идва от планините чрез подземни тръби, и много кладенци, но само в два от тях водата е питейна. Населението на Ахиолу достига до 2872 души, от които 64 са турци — 93 турски семейства са напуснали града по време на войната. Ахиолу произвежда над 50 хил. ведра вино годишно, което се продава както в града, така и в околностите му, а ракията се изнася дери във Филипопол и Галац. Главно перо от доходите на жителите на Ахиолу е добивът на сол от езерата около града. Ако лятото не е дъждовно, там се добива до 150—200 хил. кила сол. Правителството взема 4/5 от цялото количество, а на жителите оставя за труда им 1/5. Като има предвид тези доходи, аянинът събира от Ахиолу за комунални разходи само 1200 пиастъра в мирно време и 3500 — по време на война. Жителите на Ахиолу са свързани с мореплаването. В Бургас сега има 277 къщи, 2 джамии и много складове. Почти във всяка къща има кладенец, но водата е солена и хубавата вода носят от чешмата в село Атанаскьой [96], което е на 3 версти от града. Горивото се намира на 7 версти от града. Населението е 516 души от двата пола. В Бургас винаги е била развита търговията, защото заливът Форос е най-доброто пристанище по тези места. Въпреки това много предпочитат пред Бургаския залив залива Чинганеескалеси, защото е по-сигурен за плавателните съдове.
Сизопол има 315 къщи и населението му е 1354 души. Този град има най-хубавото пристанище по цялото западно крайбрежие на Черно море. И най-големите
147
кораби намират там сигурно и удобно пристанище. Жителите на Сизопол са моряци.
Във Василико има 434 къщи и населението му е 1764 души от двата пола. Има 5 кладенеца, но само един от тях има хубава вода. За пиене използуват също водата от Василикодере. Горите, от които се доставя топливо, са на 3 версти от града. Тук има също 12 вятърни мелници, всяка от които може да смели при добър вятър 50 кила зърно на денонощие. Жителите на Василико са известни като добри моряци. Те имат 12 големи кораба с товаровместимост до 7000 кила зърно и 30 други плавателни съда, най-малките от които имат вместимост до 20 четвърти. Сами строят съдовете си.
По крайбрежието от Сизопол до Агатопол ловят много риба, а в околностите на Василико риболовът е разпространен в 5 различни пункта. В добри години са ловили до 2 млн. риба, което е носело на жителите на Василико най-малко 10 хил. пиастъра доход. Турският началник на Василико е вземал десятък от продуктите на риболова. Много чифлици, принадлежащи на жителите на Василико, са засявали до 500 кила зърно годишно, а лозята около града давали приблизително 6000 ведра вино. Теклифът, заплащан от град Василико, възлиза на 22—25 хил. пиастъра в мирно време и 50—60 хил. по време на война.
Василико и 15-те други села на Ахиолуски окръг образували отделен район, наречен Хасеки, който от древни времена бил освободен от десятъка [върху добитъка] и плащал само по 2 пиастъра за чифт волове.
По-малко притеснявани от другите, селата в Хасекийски окръг били едни от най-богатите, особено на добитък. Сега някои от тях са почти пусти и жителите, които са останали в тях, живеят в нищета. Василико много търгува с дървен материал и тази търговия би придобила още по-голямо значение, ако одеските търговци биха набавяли оттук този толкова необходим продукт, който изобщо липсва в Южна Русия. В Агатопол има 304 къщи, много кладенци и чешми на брега на морето. По време на летните горещини обаче всички кладенци пресъхват, с изключение на един. Около града има 5 вятърни мелници, всяка от които може да смели 4 четвърти зърно в денонощието. Горите,
148
от които се доставя топливо, са на 7—8 версти от града. Населението на Агатопол, който е населен изключително с гърци като Василико и Сизопол, достига 1136 души от двата пола.
Това, което беше казано за риболова във Василико, се отнася и за Агатопол. Лозята дават приблизително до 7000 ведра (вино) за една година. Всички жители са моряци.
Агатопол е участвувал в комуналните разходи за Ахиолуски окръг с три четвърти от това, което плаща Василико, и освен това е бил задължен да плаща 6000 пиастъра на бостанджипаша в Константинопол. Такива странни и с нищо немотивирани повинности се събират на много места в Турция. Когато се опитвахме да си изясним причините за появата на тези данъци, винаги ни отговаряха, че такава е традицията от незапомнени времена.
Мидийски окръг. Засега само малка част от този окръг е заета от нашите войски. Тази местност, насечена от планините, произвежда малко зърно (добивът превишава само четворно посятото) и още помалко сено. Единственият поминък на жителите е сеченето на дърва и горенето на въглища, които изнасят в Сан Стефано и Иниада, а оттам по море ги изпращат в Константинопол [...]
Бунархисарски и Кирклиски окръг се намират с малки изключения отвъд нашата демаркационна линия. Само Търново и Ковчат [97] се числят към Бунархисарски окръг, а Ерекли [98], Алмаджик [99], Девлетагач [100], Коива [101], Бутгарчик [102] и Дерекьой [103] спадат към Кирклиски окръг.
Заключение. Страната, която вече описахме, е много богата на различни селскостопански продукти, но е много изостанала по отношение на търговията. Капиталите са много малко, търговията е толкова нищожна, че не могат да се намерят по-значителни зърнени запаси на едно място.
С това се обясняват трудностите по създаването на големи складове, в страната. Ако армията се разпръсне на големи лагери, ще могат да се намерят известни запаси от храни, но щом военните операции наложат придвижване и съсредоточаване на силите, веднага се усеща липсата на развита търговия, както вече казах. За да бъде създаден един неголям склад,
149
трябва да се закупят припаси от 50 различни пункта и да се откарат в също толкова направления, което във всички случаи изисква повече време, отколкото има на разположение командуването на армията.
31 март 1830 г.
Капитан Дюгамел
Дюгамел, Ал. Стастические таблицы Северной Румелии. — В: Славянское возрождение. М., 1944, 162—208.