6. ПРАТЕНИЧЕСТВОТО НА МИХАИЛ ИЛ. КУТУЗОВ
(Превод — Даниела Жукова)
Руско-турската война от 1787—1791 г. завършва с Яшкия мирен договор, който закрепил победите на Русия и правото ѝ на покровителство над християнските народи на Балканите. През 1793 г. Екатерина II изпраща в Цариград извънредно пратеничество начело с назначения за пълномощен министър в Турция Виктор Кочубей и ген.-поручик Михаил Иларионович Кутузов. Те трябвало да възобновят отдавна прекъснатите дипломатически отношения с Османската империя. Такава била официално възложената задача на посланичеството, но в същото време Екатерина II не се отказвала от намеренията си да възобнови войната с Турция, още повече че, нарушавайки системно условията на Яшкия договор, турското правителство само давало повод за това. Описанието на пътя „От Русчук до Константинопол” е едно доказателство за бъдещите планове на императрицата. То е съставено явно от компетентно лице от свитата на Кочубей и Кутузов и има преди всичко стратегическо значение.
В 24 прехода е описан пътят от Русе до Цариград. Дадена е бегла характеристика на селищата, сведения за жителите и поминъка им, но много подробно са описани условията за преминаване, пребиваване и прехрана на войската.
В настоящия сборник е включено само описанието на пътя до Одрин (14 прехода), т. е. дотам, докъдето откриваме българското присъствие.
57
ОТ РУСЧУК ДО КОНСТАНТИНОПОЛ
(1793 г.)
Подробнo описание на пътя на извънредното и пълномощно руско императорско посолство след Яшкия мир т Русчук през Шумла до Константинопол през 1793 година.
С военни забележки за земята, с посочване на начина да се прекара и продоволствува от 30 до 40 хиляди войска.
ПЪРВИ ПРЕХОД: ОТ РУСЧУК ДО ЧЕРНОВОД
15 версти [1]
Земята е открита, войската може да се движи в три или пет колони, като има само едно място за преминаване на реката, през ручея Батмъш [2], но за по-добро изхранване трябва да се раздели на два корпуса: единият да разположи своя стан на височините край Черновод [3], а другият — на пет версти по-натам, при Турлакския път, между Бузина [4] и едноименните извори. В тези два стана войската може да се прехранва цяло денонощие. Що се отнася до водата, тя се намира само в кладенци и извори, които не са така обилни и затова ще трябва да се спазва строг ред и голяма умереност при употребата ѝ. Земята изобилствува с жито, в околностите има достатъчно дърва. В нея 2/3 от жителите са българи, останалите — турци.
ВТОРИ ПРЕХОД: ОТ ЧЕРНОВОД ДО ТУРЛАК [*]
25 версти
Двата корпуса да потеглят по едно и също време; разположеният при Бузина да мине над Бизанчи [5] към
*. Турлак или Дурлав. — Бел. авт.
58
село Турлак [6], намиращо се на 20 версти от предишния стан, а другият да се движи вляво от първия към село Синюга [7], което се намира на 15 версти от оставения лагер. И двете села са разположени край река Лом. Земята, прорязана от дерета и покрита с трънаци, не позволява движение в една колона. За всеки корпус по същата причина и становете ще бъдат тесни, но вода, дърва и фураж за 24 часа ще има достатъчно. По река Лом мостовете са добри, подстъпите, макар и стръмни, не са тесни. Околните села са заселени с българи, богати са на жито.
ТРЕТИ ПРЕХОД: ОТ ТУРЛАК ДО РАЗГРАД
22 версти
Корпусите отново се движат поотделно, всеки в по една колона. Турлакският минава без по-нататъшни затруднения през храсталака, покриващ възвишенията, които разделят Бели Лом от Черни, насочва пътя си към село Йозинча, [8] преминава през него по полегатата долчинка на Бели Лом и пристига в Разград, преминавайки 22 версти. Другият, напускайки Синюга, изминава разстоянието от 30 версти почти по същия път и при Разград се съединява с турлакския (корпус). Станът на тия два корпуса ще бъде край Разград на височините Кузчилар. За вода, дървен материал и фураж недостиг няма да се усеща, земята изобилствува с жито. Градът е заселен с българи, гърци и турци, в него се наброяват над 1000 къщи и много дюкяни. В Разград се събират всички големи пътища от околните градове. Поради своето положение и възможности той е удобен за съхраняване на всякакви припаси за времето, когато войската ще потегли за Румелия, и за осигуряване на връзките на едната (войска) с другите чрез свободни доставки както към фланговете, така и назад към Дунав.
ЧЕТВЪРТИ ПРЕХОД: ОТ РАЗГРАД ДО УЗУПЛАР
32 версти
Войската, напускайки стана при Разград за прехвърляне в стана край село Узуплар [9], ще потегли в две
59
колони по широката долина на Бели Лом към селата Натасчики [10] и Козачиклар [11]. Тук ще излязат от долината, ще достигнат върховете на заобикалящите я възвишения, ще вървят няколко версти по тях, след товаще се спуснат в долината Рашпунар. По самия ручей: близо край Узуплар по издигнатата и открита на няколко версти равнина войската може да организира най-добрия възможен и снабден с всичко стан. Околните села имат в изобилие жито, добитък и много добри ливади за паша. [*]
ПЕТИ ПРЕХОД: ОТ УЗУПЛАР ДО ШУМЛА
16 версти
Войската може да потегли към Шумла на много колони или по чистите и открити възвишения, или между тях през целите 16 версти до самия лагер, разположен на високо плато, заобикалящо града. Шумла е разположен в клисура, заобиколена от високи и стръмни планини. От едната страна, към полето, където височината е по-полегата, има окоп, който обаче се командува от всички страни, а и полето е в същото положение, следователно за лагеруване е неудобно. Градът е обширен, местоположението му — красиво, много от жителите са доста заможни. Войската ще намери в Шумла добра вода, достатъчно фураж и дърва, макар че на 10 версти оттук градините и лозята, разположени край града, за кратко време могат да ги задоволят.
ШЕСТИ ПРЕХОД: ОТ ШУМЛА ДО СМЕДОВО
25 версти
От Шумла войската ще се насочи към прохода през Балкана, преминавайки през открити места, по които протичат дребни ручеи, вливащи се в Акаликамчик. [12] Те могат да се прегазват на много колони, като се подравнят малко бреговете на местата, където преминават колоните. Самата Акаликамчик не е дълбока, широчината ѝ е 4,5 сажена [13], а дъното ѝ е от чакъл, смесен
*. Тук е водоразделът на системата на Дунава и на черноморските реки — Бел. авт.
60
с пясък. Преди да стигнат Смедово, колоните трябва да тръгнат нагоре по стръмния бряг на ручея и после да го преминат по подвижни мостове. Станът при Смедово е както спокоен, така и удобен, заобиколен е от големи села, населени с добри и доста заможни земеделски стопани, следователно недостиг от нещо няма да има.
СЕДМИ ПРЕХОД: ОТ СМЕДОВО ДО ЧАЛЪККАВАК [14] ПРЕЗ МАЛКИЯ БАЛКАН
21 версти
В навечерието на прехода войската трябва да изпрати силен челен отряд към село Баркам [15] и по времето, когато ще преминава през Малкия Балкан, челният отряд ще върви напред за заемане на бреговете на рекичката Деликамчик [16] и на височините, спускащи се към Добрали. [17]
Междувременно войската, движеща се в две колони, ще навлиза в Малкия Балкан. Първата колона, съставена от пехотинци и конница, ще се движи по пътя, където е преминал корпусът на руската армия през 1774 година, право в посока към Чалъккавак, през планини, покрити с големи гори. Втората, съставена от останалата пехота, артилерията и обозите, ще тръгне по рекичката, протичаща по долчинката край село Байрам [18]. Тази рекичка, в тясната и криволичеща долчинка, по която минава, се прегазва 18 пъти, спиране никакво не може да има, защото навсякъде местата за влизане и излизане не са стръмни и тя (самата) не е дълбока, а пък носените от бързея камъни лесно могат да се отстранят. Дъждовното време обаче прави прехода по тази рекичка доста труден. Опасно би било по-голямата част от войската да се спусне по дефилето в един корпус и затова тя трябва да се раздели на много отреди и този тесен път да се преминава на части. След като се заеме лагерът при Чалъккавак, да се заемат и големите и широки височини, заобиколени с дълбоки и стръмни дерета. Дърва, вода ѝ фураж ще има в изобилие. Селото наброява над 300 къщи и повечето жители са българи.
61
ОСМИ ПРЕХОД: ОТ ЧАЛЪККАВАК ДО ДОБРАЛИ ПРЕЗ СЪЩИНСКИЯ БАЛКАН
18 версти
Когато войската, след като премине Бяла река, наближи изворите на Ери, челният отряд, заемайки изхода от дефилето, трябва да тръгне встрани от пешите отряди (през) всички височини, на които смогне да се изкачи, към долината Добрали, ще открие околностите ѝ и ще съзре пътя към Карнабат.
При ручея Ери войската навлиза в най-тясното и усойно място на дефилето, върви край този поток 10 версти, като оставя отляво стръмна и камениста скалиста планина, а вдясно — дълбоко дере с бързея на потока Ери, недалеч от устието му при Деликамчук. Наближавайки Деликамчук, този поток се разширява, войската се спуска към нея по стръмен скат и върви така до брега на реката Деликамчук, която поради липса на мостове може да се премине през брода.
Реката Деликамчук отделя България от Румелия. Широчината ѝ е от 10 до 15 сажена, по-големия път през нея е построен дървен мост. Ако войската за един преход не стигне Добрали, ще намери на неголямо разстояние от тази рекичка вляво, край селото Камчикмахалеси [19] и вдясно на около верста по-нагоре удобни места за лагеруване.
Прехвърляйки реката, пътят върви няколко версти нагоре между рекичките Камчик и Мурадерен, после се спуска от другата страна по полегат скат, откъдето» се вижда Добрали, неголямо село, наброяващо не повече от 50 двора. Войската навлиза в долината, където се вие ручеят Кереметли, вливащ се в Камчик край селото Камчикмахалеси.
Срещу Добрали долината достига само няколко версти в широчина, но се разширява повече към Карнабат: станът при Добрали е спокоен, удобен, с добро снабдяване, с изключение на течаща вода, каквато тук няма, а ще трябва да се задоволи (войската) с вода от бликащи извори. Населението е българи и турци, доста богати с жито.
62
ДЕВЕТИ ПРЕХОД: ОТ ДОБРАЛИ ДО КАРНАБАТ
версти
Войската, напускайки стана при Добрали, може да се раздели на три колони — челният отряд предния ден трябва да е отишъл към Кумарово [20]. Първата от тези колони, съставена от част от пехотата, цялата артилерия и обозите, ще потегли по големия път към Кумарокьой — голямо село, през което протича едноименен поток. Другите две колони, съставени от конница и останалата част от пехотата, ще се движат вдясно по откритите и гладки височини, ограждащи долината, по» която върви първата колона, и също се насочват към Кумарово. Войската, разделена дотук на два корпуса, близо до Кумарово върху широката разпростряла се височина, където и най-голяма армия би се побрала,, може да се съедини и строи в пет колони, да продължи пътя си през полето към село Сеймелък [21] край река Дермак — бреговете и дъното ѝ са мочурливи и блатисти, ще трябва да се преминава по преносими мостове. Станът на войската да бъде между тази рекичка и Карнабат. Вода, дърва, фураж има в изобилие, близката околия е богата на жито, заселена е нагъсто със села. Карнабат наброява до 1000 къщи. От него до Ахели [22], най-близкото пристанище на Черно море, са 40 версти.
ДЕСЕТИ ПРЕХОД: ОТ КАРНАБАТ ДО ГАФТАН
верстиОт Карнабат до Гафтан [23] войската може да се движи на три колони. Първата, като остави Карнабат вляво, ще изкачи стръмен хълм, покрит с лозя, ще върви по него няколко версти, после ще се спусне от също такава стръмнина в долчинката и ще стигне Каракугалск [24]. Другите две колони ще заобиколят отдясно града и, прехвърляйки височината, ще вървят към същото село, накъдето отива и първата, ще го подминат, оставяйки го вдясно, и оттам колоните по гладка земя продължават заедно пътя си до височината, където е разположено село Евренли. [25] Край него протича поток със същото име, през този поток войската ще премине
63
по преносими мостове. Околностите на село Евреили са добре обработени и войската ще има добър и снабден с всичко стан. От Евренли колоните ще се сближат и ще продължат пътя си до самия Гафтан, изкачвайки и спускайки се по хълмове — някои обработвани, други пустеещи. Околностите на Гафтан са обрасли с рядък храсталак.
Лагеруването на височината край Гафтан е добро за 24 часа — има недостиг на фураж. Гафтан, макар и неголямо село, произвежда много жито.
ЕДИНАДЕСЕТИ ПРЕХОД: ОТ ГАФТАН ДО СЕЛО ПАПАС
33 версти
От Гафтан до село Папас [26] се върви няколко версти по самотна височина, заобиколена с дол, пълен с храсталак. Като се прехвърли тя и ручеят, наречен Буг, ще трябва пак да има изкачване и тогава се стига ширналото се неравно и безводно, покрито с храсти поле, простиращо се до село Еникьой [27]. По този път отдясно се вижда само село Туркманар [28]. Войската излиза от лагера край Гафтан на две колони, едната от които върви към гореспоменатото село, а другата — право от големия път към Еникьой край село Еникьой, между ручея, протичащ през него, и ручея Ешекли, течащ няколко версти. Откъм първия (ручей) се вижда издигната равнина, доста удобна за пътен стан на 20- или 30-хилядна войска. Фуражът е малко, но се виждат само ниви, засети с жито.
От Ешекли започва храсталак, а полето наподобява предишното — неравно и безводно. От дясната страна на пътя, на 10 версти от Еникьой, се вижда село Базаште [29], което от Декокей [30] до Туркманар ще определи посоката на една от колоните. Две версти преди село Папазкьой се преминава река Туиша [31], в горното ѝ течение, недалеч оттук; ручеят Папазкьой се влива в нея на две версти по-надолу край село Добружа [32].
Край село Папазкьой има достатъчно място за лагеруване на войската. Вода и дърва има достатъчно, фураж може да се намери надолу по река Тунша. Вдясно от село Папазкьой на 40 версти е разположен г. Ямлол [33], а на 20 версти по-натам — Смимия [34], където се намира оръжеен завод, прочут по този край.
64
ДВАНАДЕСЕТИ ПРЕХОД: ОТ С. ПАПАС ДО БУЮКДЕРБЕНТ [35]
28 версти
Войската, напускайки лагера край село Папазкьой, се движи в пет колони около 14 версти, срещайки по пътя си само два потока: Синердере и Муракдендере. Преди да се стигне до планините, край Кючукдербент [36] се забелязва промяна в хместоположението — тук започват каменисти, закрити и пълни с трънаци местности. Пътят се стеснява, пресича се от дълбоки и стръмни клисури и става доста труден. Близо до Кючукдербент протича буен ручей и има две раменни, хубави чешми. Наблизо до това място лагерът може да бъде удобен за повече от 20-хилядна войска. Фуражът в долчинката, разположена зад лагера, е достатъчен. Околностите на Буюкдербент не разполагат с подобни удобства, много войска не може да се разполага там, защото цялата местност е пълна с долчинки и дълбоки дерета, поради което е нужно една част от войската да остане в Кючукдербент, а другата, вземайки артилерията и обозите, да тръгне на три колони за Буюкдербент. По този начин артилерията и обозите с надлежно прикритие ще вървят по големия път, конницата и пехотата ще заобиколят няколко версти вляво и, следвайки долчинката и билото, ще стигнат лагера, разположен край Буюкдербент и ще продължат на другия ден по посочения ред.
Селото Кючукдербент наброява над 100 къщи, а Буюкдербент — над 200. Тия села имат много жито, но фураж и дърва не достигат, в планините расте само дребен храсталак и трънки.
ТРИНАДЕСЕТИ ПРЕХОД: ОТ БУЮКДЕРБЕНТ ДО АКБУНАР [37]
17 версти
Местността, пресечена с малки долчинки, с нищо няма да затрудни пътя до Акбунар и на много колони. Двете села — Хаили [38] и Янъча [39], които ще срещне войската, вървяща по големия път, се намират в полегати долчета, в които малките изворчета лесно могат да бъдат заобиколени. Но по този път до самия Акбунар войската не ще може да се сдобие с нужното продоволствие
65
и ще бъде принудена неотклонно да върви до Акбунар и после корпусът, разположен край село Кючукдербент, ще е принуден да измине 31 версти, да почине малко и да напои конете в селата Хали и Янъча.
Войската, достигайки Акбунар, ще се разгъне да село Фикел [40], намиращо се отдясно. Тя ще трябва да. се разположи за лагеруване така, че две трети, като се брои от десния фланг, да черпят вода от ручея и извора на село Фикел, а останалите — от кладенците на Акбунар. За този лагер ще има достатъчно фураж и дърва край река Тунша. Жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ПРЕХОД: ОТ АКБУНАР ДО АДРИАНОПОЛ
21 версти
Този преход може да се извърши на много колони. Пет версти преди Адрианопол пътят се пресича от рекичка, на която има добър каменен мост. През голямата част ат годината тя пресъхва и се пълни само при големи дъждове и поради стръмното си спускане скоро се влива в Тунша. За преминаването на колоните ще трябва да се подравнят стръмните брегове.
От село Фикел има път за Адрианопол, но по нега може да се движи само една колона, тя ще се спуска надолу по долината на Тунша край брега на мочурливо езеро. Близо до Адрианопол по бреговете на Тунша има добри и обширни ливади, има поле, където 50-хилядна войска може свободно да лагерува. Това поле обикновено служи за сборно място на везирската армия.
Адрианопол има над 80 000 жители, построен е на хълмове между реките Марица и Тунша. Околностите му са изпълнени с овощни градини, лозя и зеленчукови градини. От тях турската армия черпи дърва, които на тези места не се намират много. Зад река Марица местността е планинска, но плодородна, тя доставя по-голямата част от хранителните припаси на Адрианопол. Пътят към Видин и Белград възвива нагоре по брега на реката през Филипопол и София.
От Русчука до Константинополя, 1793 — Русская старина, СПб, 1878, т. 21, № 2, 105—124.