Сборникъ РОДИНА
Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Книга първа (1937—1938)
„. . . има повече отъ единъ милионъ мюсюлмани. Тѣзи мюсюлмани не сѫ дошли отъ Азия, както обикновено мислятъ.
Това сѫ потомци на тѣзи българи, преобърнати въ исляма въ епохата на завоеваването и следващитѣ години.
Това сѫ деца на сѫщата тая страна, на сѫщата тая раса, отъ сѫщото това колѣно.
А измежду тѣхъ има една часть, които не говорятъ другъ езикъ, освенъ българския.”
1939
Печатница Хр. Г. Дановъ - О.О. Д-во Пловдивъ № 2/1939 год.
Цена 40 лева
Доставя се отъ
Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Конакътъ ба Брахôмъ бея въ гр. Смоленъ
строенъ около 1810 год.
Въ него сега живеѣятъ семействата отъ голѣмия родъ БЕЙСКИ, потомци на Брахôмъ бея, братъ Салихъ-аговъ
Н. В. ЦАРЬ БОРИСЪ III
Върховниятъ Вождъ на всички българи
Н. В. Йоанна
Царица на България
Н. В. Царь Борисъ III ведно съ Н. Ц. В. Престолонаследника Князъ Симеонъ Търновски и Н. Ц. В. Княгиня Мария Луиза (снимка по случай „Деньтъ на детето” — 1938 г.)
„. . . има повече отъ единъ милионъ мюсюлмани. Тѣзи мюсюлмани не сѫ дошли отъ Азия, както обикновено мислятъ. Това сѫ потомци на тѣзи българи, преобърнати въ исляма въ епохата на завоеваването и следващитѣ години. Това сѫ деца на сѫщата тая страна, на сѫщата тая раса, отъ сѫщото това колѣно. А измежду тѣхъ има една часть, които не говорятъ другъ езикъ, освенъ българския.”
Мидхадъ паша (1822—1884), управитель на Дунавския вилаетъ. Изъ статията му: „Турция въ своето минало, настояще и бѫдеще”, въ френското списание „Ревю сиантификъ де ла Франсъ е де л'етранже”, год. VII, януарий — юлий, 1878 год., Парижъ, стр. 1149—1154. Цитатътъ е отъ стр. 1152.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ЛѢТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ
1. Предвестие за дружба „Родина”. Първа българо-мохамеданска вечеринка въ гр. Смоленъ. Отзиви въ печата . . . . . . . . . . . 9
2. Основаване дружба „Родина”. Учредителенъ протоколъ. Уставъ . . . . . . . . . . . 31
3. Изъ дейностьта на културна дружба „Родина”. Първо организационно събрание. Първа стѫпка за промѣна женското облѣкло. Вечеринка съ пиеса „Възрожденци”. Отзиви въ печата. Спорове около понятията „народность и религия”. Възпѣвъ на дружба „Родина”. Постѫпки за поставяне на ясни начала религиозното изпълнение. Обиколка въ с. с. Смилянъ и Арда. Откриване готварски курсъ за женитѣ българки мохамеданки. Втора традиционна вечеринка. Гостуване на дружба „Родина” въ гр. Асеновградъ и Пловдивъ. Годишниятъ праздникъ на дружба „Родина” . . . . . . . . . . . 37
4. Посвещение . . . . . . . . . . . 76
II. ДѢЛЪ НА МЛАДИТѢ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ
1. Юсеинъ К. Якубовъ. Стихотворения: Ний. Тамъ. Срѣдногорецъ. Защо? Пролѣть. Самотни цвѣтя . . . . . . . . . . . 77
2. Арифъ Бейски. Къмъ братята българи мохамедани. Къмъ възраждане! Свобода на жената! . . . . . . . . . . . 85
3. Арифъ Садѫковъ. Нашиятъ пѫть. За единъ родопски прѣкоръ . . . . . . . . . . . 91
4. Юсеинъ К. Якубовъ. Минало и понятия за народность и религия . . . . . . . . . . . 95
5. Риза А. Солаковъ. Религия и народность въ връзка съ бита, нравитѣ и обичаитѣ на родопскитѣ българи мохамедани . . . . . . . . . . . 101
6. Яшаръ М. Делиеминовъ. Писмо отъ Родопа . . . . . . . . . . . 108
7. Бехчетъ М. Сердаровъ. За нашата просвѣта . . . . . . . . . . . 110
8. Мустафа Шарковъ. Къркларъ четиридесеттѣ (мохамеданска легенда). Повече свѣтлина! Въ свѣта има салъ четирма (арабска мѫдрость) . . . . . . . . . . . 111
8
III. НАРОДОУЧЕНЪ ОТДѢЛЪ
1. Архитектура . . . . . . . . . . . 117
2. Носия . . . . . . . . . . . 119
3. Българо-мохамедански народни пѣсни; народни приказки; пословици; гатанки; названия на месецитѣ; названия на държави и народи; роднински названия и извиквания; народни повѣрия; народни благодарности; клетви; съжаления; похвални и обидни епитети; названия на махали и поддѣленията имъ въ гр. Смоленъ; названия на мѣстности около гр. Смоленъ; фамилни и прѣкорни имена въ гр. Смоленъ . . . . . . . . . . . 120
4. Българо-мохамеданска народна пѣсень отъ Ловчанско . . . . . . . . . . . 139
IV. БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНСКИ ПРОСВѢТИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ
1. Ст. Захариевъ . . . . . . . . . . . 141
2. Михаилъ Ив. Маджаровъ . . . . . . . . . . . 143
3. Константинъ Величковъ . . . . . . . . . . . 145
V. КНИГОПИСЪ ЗА БЪЛГАРИТѢ МОХАМЕДАНИ (1870 до 1900 г.) . . . . . . . . . . . 148
VI. БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНСКИ УТРА И ВЕЧЕРИНКИ
1. Декламации . . . . . . . . . . . 155
2. Хуморески . . . . . . . . . . . 169
3. Пиеси:
„Сѫдътъ на агитѣ” . . . . . . . . . . . 173
„Възрожденци” . . . . . . . . . . . 197
„Посестрими” . . . . . . . . . . . 238
VII. БЕЛЕЖКИ И ОЦЕНКИ НА КНИГИ, СТАТИИ И ИЗВЕСТИЯ, ИМАЩИ ВРЪЗКА ИЛИ КАКВО ДА Е ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИТѢ МОХАМЕДАНИ . . . . . . . . . . . 255
Некролози: Еминъ Тахировъ Агушевъ. † Ант. Страшимировъ. † Ст. Н. Шишковъ . . . . . . . . . . . 260
Списъкъ на членоветѣ . . . . . . . . . . . 265
Вести отъ редакцията . . . . . . . . . . . 266