Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ

Книга първа (1937—1938)

 

VI. БЪЛГАРО МОХАМЕДАНСКИ УТРА И ВЕЧЕРИНКИ.

 

2. ХУМОРЕСКИ 

1. Топла пита съ блага меда (диалогъ)

2. Цигански сънь

3. Война  (изъ в. „Хоро”)

4. Невиждано нѣщо

5. Морето  (изъ в. „Хоро”)

6. Несполучливъ бракъ

7. Детска игралка

 

ТОПЛА ПИТА СЪ БЛАГА МЕДА.

(диалогъ)

 

— Бряяя, жѣнамъ камшу́! Лѣкимъ са гадѝ топла пита съ блага меда! . . .

 

— А че йѣлъ ли га си, бря?

 

Йѣ га самъ не йѣлъ, ами бабайку е слушалъ, че га са въ Искече ду́мели, пъкъ га са въ Гимижюне йѣли! . . .

 


 

ЦИГАНСКИ СЪНЬ.

 

Единъ циганинъ сънувалъ, че ималъ конь и че го продавалъ. Купувачътъ му давалъ петь жълтици, той искалъ десеть, и не можели да се спазарятъ. Въ сѫщото време той се събудилъ и като видѣлъ, че това е сънь, бързо затворилъ очи, протегналъ рѫка и казалъ:

 

— Е, хайде, нека бѫде за петь жълтици. Дай паритѣ, та да се свърши работата! . . .

 


 

ВОЙНА.

 

— Айше печеше калаци и йѣ́ са бехъ падпрѣлъ въ бужѣ́канъ. Че ле чухъ въ горнена махалô камбанищана заатпаряха. Йѣ рекахъ дôли са не запали нѣкву, че са пунакôлчихъ и апьôнахъ биръ-ики калакъ атъ по-истиналине. Че ле чухъ апрешъ кôщана дôнна тифекь!... Амъ сига? ... Камна ли стана!? ... Паназрѣхъ са на прагôнъ, че канà да видишъ, жѣ намъ камшу́, развѣли са байрѣчище, аскерь извôрве, анно надолу, другу нагоре, айсакóва е станало, кармакарашикъ! . . . Адни са набѝли пу сукаканъ, други са еще насосватъ вазъ трапôнъ . . .

 

Че гльôдамъ Салихъ Димуски носи байрѣчищену и ага дойде апрешъ насъ, аткачи тифекенъ и ле дôнна еще аднôщъ . . . Че ми ле зарюка:

 

 

170

 

— Кина ма гльôдашъ, бря,... кату адриту коте зá-глава? Тôрнувай сасъ насъ! Не видишъ ли, чи има мурабьô?!...

 

И йѣ ле два калака въ ракôса и два калака въ тарбôса, и атъ тамъ, та нахъ вôнъ . . . Збраха са тага атъ врють махалине, аднô жандармо на запаьô, та ле вазъ пазарень. ... и на аткара праве въ Хильбьô. Тамъ на намѣсиха съ другъ, аскерь и на вритъ дадаха па аднô бѣла фудулка. Йѣ я свихъ лей тамъ, та не астана за въ пôть!! ... Че на пакачиха на адно чôрну дльôгу магаретище къркъ киши, и йѣ адинъ, та къркъ биръ киши . . . Та че са ле изсвири на аднôшъ, на двашъ, папôшка и падрипна, че са ле засурна презъ кареманъ. То паревáва, и ние паварвѣваме; — то паревава, и ние паварвѣваме! . . Че га набу́зиха, та затарчѣ, зафучѣ, запуфтѣ, йѣ пагльôдахъ, пагльôдахъ, че рекахъ на людене:

 

— Попальôка, комшуларъ, и то има душе!...

 

Атъ тамъ, праве въ Едрине . . . Ага атидахме, какна да видишъ! То аскерь, жапаньô, уресъ, бобутъ, да са забьôркашъ! ... (по-тихо) Бахтѣха са мускофете! . . .

 

И ние атъ тамъ ле атрѣзахме... та праве нахъ тузъ! . . .

 

Свôрши са мурабьôта! . . .

 

Изъ в. „Хоро”.

 


 

НЕВИЖДАНО НѢЩО.

 

Това било презъ време на войната. Дотогава въ Родопитѣ шосета нѣмало, и людетѣ не били виждали кола. Презъ войнитѣ наредъ съ другитѣ новости въ Родопитѣ дошли за пръвъ пѫть и коли. Една такава кола, изостанала отъ нѣкой обозъ, се обърнала и счупила край едно българо-мохамеданско селище. Селянитѣ, като видѣли колата, събрали се около нея, разглеждали я отъ тукъ, отъ тамъ, ала никой не можелъ да разбере, какво е това нѣщо. Тогава нѣкой се обадилъ и казалъ:

 

 

171

 

— Нимóйте са чуди, бря, ами рю́кните хожена атъ гóрнена махалô, той е ходилъ ду долнине фуденици, та умутлакъ ще знá, какна е сова!

 

Дошелъ ходжата, разгледалъ колата отъ всички страни, па изведнажъ, като да се досѣтилъ нѣщо, казалъ:

 

— Знаите ли айсазикъ какнá е?

 

— Какна?

 

— Айсазикъ е нѣ́кекна! Лѣкимъ е излѣла атъ хôльмаса друга нѣкекна, та е изѣла ейсава, и ейтюва хи са астанали ле кокалете! Сѣтихте ли са?

 

— Сѣтихме, рекли селянитѣ.

 

— Ага са сте сѣтили, гльôдайте си рабутата!

 

После, когато презъ сѫщия пѫть миналъ и автомобилъ, ходжата пакъ събралъ селянитѣ и имъ казалъ:

 

— Ами айназикъ знаите ли какнá бешè? То е шейтанъ-арабó, пôлна сасъ жинуве. Минова да види, кой ще я гльôда, та да га фати. Затва, ага чуите да забубути́, бѣгайте... чи тижкô му кòгату зафтаса, цалъ ще га пагôлне!

 

Селянитѣ лю мôлькнали и си отишлѝ.

 


 

МОРЕТО.

 

— Жѣнамъ камшу́, айназикъ дени́зенъ е белò деринь галѣма рабта! То нѣма не край, не дôну!

 

— Вазгечъ бе!

 

— Йѣ акарека има бинъ акô вода, пъкъ ти речи бешъ бинь, та не щешъ сбôрка!

 

— Не думей!

 

— Билѣ онъ бинь може да има ... хемъ вритъ салена !...

 

— Вазгечъ бе, деринь млога га казувашъ!

 

— Млога, амъ та какъ!

 

— Хаа!.. (мисли). Лѣкимъ знаишъ ли какна?

 

— Какна?

 

— Въ наше селу сме бельки пьôтстатини души, та да му са скарстосаме, ле по лаица да

 

 

172

 

кôснимъ, та са пьôтстатини лаици. Пъкъ ака зафторимъ... ейнолкува му е на денизенъ!... Нема да астане пиле да са напие!

 

Изъ в. „Хоро”.

 


 

НЕСПОЛУЧЛИВЪ БРАКЪ.

 

Една млада българка мохамеданка отъ горното течение на Арда, недоволна отъ избрания отъ родителитѣ ѝ мѫжъ, се оплакала на майка си:

 

Да знаишъ, майчу, да знаишъ,

Кана самъ другушъ галилу,

Пъкъ кана ми са е панналу:

Лей ката каца дебело,

Лей ката сахарь весоко,

Бу ще на Арда капруя!...

 


 

ДЕТСКА ИГРАЛКА.

 

Три деца се броятъ, дветѣ избѣгватъ, а по-следното остава да се чуди, па и то избѣгва.

 

Сюлю, Сюлю, Сюлюманъ,

Вôртни коте на радань,

Пòпитай га кой е кралъ,

Гôрне масла измуталъ,

Женана си закапалъ,

Дѣцана си разпрадалъ!

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]