Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Книга първа (1937—1938)
V. КНИГОПИСЪ ЗА БЪЛГАРИТѢ МОХАМЕДАНИ
(1870 до 1900 г.).
Литература за българитѣ мохамедани има вече доста широка, разнообразна и разновременна. Пръстната е, обаче, изъ разни периодични издания, списания, вестници и книги, та единъ любопитенъ читатель трудно би направилъ каква да е справка. Затова налага се да има една що-годе библиография, която да ориентира любопитнитѣ читатели и дава насока, где да се търси даденъ трудъ или материя. Настоящиятъ книгопись не е съ претенция за изчерпателность, научность и точность. Въ него е обхванато времето отъ книгата на покойния Ст. Захариевъ, който, съ право може да се каже, пръвъ е повдигналъ въпроса за българитѣ мохамедани и тѣхнитѣ народностни особености, и сѫ проследени трудоветѣ по този въпросъ до 1900 година. Ще следва последователно книгописътъ и следъ това време, като се стараемъ да запазваме по възможность хронологическия редъ.
Би трѣбвало да се почне отъ Лѣтописьта на П. Методий Драгиновъ отъ с. Корова, Чепинско, но тъй като тоя документъ е намѣренъ и пръвъ пѫтъ обнародванъ отъ Ст. Захариевъ, то затуй почваме отъ този последния. Изпущаме трудоветѣ, монографиитѣ и описанията на чуждитѣ автори, като Ами Буе, Викензелъ, Верковичъ, Венелинъ и др., тъй като нѣмаме възможность да ги проследимъ, пъкъ и тѣхнитѣ проучвания сѫ на чужди езици и не могатъ да бѫдатъ достѫпни на читателитѣ, за които е предназначенъ сборникъ „Родина”.
1. Стефанъ Захариевъ. „Географико-историко-статистическо описание на Татаръ-Пазарджикската кааза”, съ една карта и таблица за раз-
149
лични стари паметници, съчинено отъ Ст. Захариевъ, пазарджичанинъ. Виена, печатница на гл. Соммеръ и Сие. 1870 год.
Въ нея е споменатата лѣтопись отъ П. Методия Драгиновъ, но има и други сведения, предания и легенди за българитѣ мохамедани.
2. Мидхадъ Паша. „Турция въ своето минало, настояще и бѫдеще” (на френски), статия въ френското списание „Ревю сиантификъ де ла франсъ е де летранже”, год. VII, м. януарий-юлий 1879 г. Парижъ. Стр. 1149—1154.
3. Михаилъ Ив. Маджаровъ. „Българо мохамеданитѣ”, статия въ в-къ „Народний гласъ”, год. 1, бр. 8 отъ 16. VIII 1878 год. Пловдивъ.
4. Xр. п. Константиновъ. „Спомени за страшната пролѣть въ Ахѫ-Челеби на 1876 год.”. София, 1883 год. Отдѣлно издание.
5. Хр. п. Константиновъ. „Непокорнитѣ села въ Родопитѣ”. Кн. I, II и III.
6. Маринъ С. Дриновъ. „Историческо освѣтление върху статистиката на народноститѣ въ източната часть на Балканския полуостровъ”, въ „Периодическо списание”, кн. VII, 1984 г. На стр. 9 е помѣстена намѣрена лѣтописна бележка къмъ единъ преписъ отъ Паисевата история, сходна съ тая на П. Методия Драгиновъ.
7. Д-ръ К. Иречекъ. „Помашки пѣсни отъ Чепино”, въ „Периодическо списание”, кн. VII, 1884 год.
8. Д-ръ К. Иречекъ. „Пѫтни бележки изъ Срѣдна Гора и Родопитѣ”, въ „Периодическо списание”, кн. X и ср. 1884 год.
9. Д-ръ К. Иречекъ. „История на българитѣ”. Преводъ отъ Райновъ и Бояджиевъ. 1886 г. Има и ново издание отъ Страшимиръ Славчевъ.
10. П. Р. Славейковъ. „3а изтурчването на българитѣ”. „Периодическо списание”, кн. XV, 1885 г.
150
11. Хр. п. Константиновъ. „Изъ Родопитѣ и Рупчось”. „Периодическо списание”, кн. XIII и XIV.
12. Ст. Н. Шишковъ. „Устово”, описание, Пловдивъ 1885 г.
13. Ст. Н. Шишковъ. „Животътъ на българитѣ въ Срѣдня Родопа”. Пловдивъ 1886 г. Отдѣлно издание.
14. Ст. Н. Шишковъ. „Портретъ на гръцкото духовенство и коварнитѣ му дѣла противъ българитѣ въ Родопитѣ”. Извлѣчение изъ дневника на единъ родопски българинъ С. М. Родопски, (псевдонимъ на свещ. Н. Т. Мавродиевъ), Пловдивъ, печатница на Ед. Дионне. 1887 г.
15. Добруски. „Нѣколко сведения за изтурчването на родопскитѣ българи”. „Периодическо списание”, кн. XXI и XXII, стр. 335, 1888 г.
16. П. Каравеловъ — „Статистика на народонаселението въ Ениджескечанската и Гюмурджинската каази”. Период. сп., кн. XXXI, 1889 г., стр. 122.
17. Ст. Н. Шишковъ. Нѣщо по изтурчването въ Ксантийско”, въ сп. „Родопски старини”, кн. III, стр. 12. Пловдивъ, 1890 г.
18. Ст. Н. Шишковъ. „Нѣколко историко-архиологически бележки за Дарѫдере и каазата и предания по изтурчването”, сп. „Родопски старини”, кн. IV, стр. 10, 1892 г.
19. Ст. Н. Шишковъ. „Една помашка срѣща”, „Едно помашко преселение” и др. общи сведения за родопскитѣ жители, сп. „Славиеви Гори”, г. I, кн. 1—7, 1894 г.
20. Хр. п. Константиновъ. „Чепино, едно българско краище въ северозападнитѣ разклонения въ родопскитѣ планини”. „Сборникъ за Народни умотворения и народописъ”, кн. III, 1890 г., София.
21. Xр. п. Константиновъ. „Краището Бабякъ въ Родопскитѣ планини”. „Сборникъ за народни умотворения”, кн. IX, 1893 г.
151
22. Ст. Н. Шишковъ. „Хорография и писма отъ Ахѫ-Челебийско”, въ в-къ „Новини”, Цариградъ, бр. 54, 74, 84, б, 8 и 9, 1893 г. и сп. „Българска сбирка” — 1895 и 1896 г.
23. Г. Димитровъ. „Княжество България”, I часть, стр. 101. Пловдивъ, 1895 г. Тамъ е публикуванъ намѣренъ лѣтописенъ бележникъ въ Баткунския манастиръ при Т. Пазарджикъ.
24. Н. Начовъ. „Листъ отъ хроника, намѣренъ въ с. Г. Бѣлово”, сп. „Български прегледъ”, год. V, кн. II, 1898 г.
25. Проф. Л. Милетичъ. „Ловчанскитѣ помаци”, сп. „Български прегледъ”, год. V, кн. V, 1899 г.
26. Ст. Н. Шишковъ. „Изъ южнитѣ склонове на Родопитѣ”, сп. „Български прегледъ”, г. V, кн. 7, 1899 г.
27. Ст. Н. Шишковъ. „Изъ севернитѣ склонове на Родопитѣ”, сп. „Български прегледъ”, г. II, кн. 9—10.
28. Ст. Н. Шишковъ. „Изъ нашата граница въ Родопитѣ”, сп. „Български прегледъ”, год. V, кн. 11—12.
29. Д-ръ К. Иречекъ. „Княжество България”, преводъ Ек. Каравелова, Пловдивъ, 1899 г., стр. 119—127 и др.
30. Д-ръ К. Иречекъ. „Пѫтувания по България”, преводъ Ст. Аргировъ, стр. 387—483. Пловдивъ, 1899 г.
31. В. Кънчевъ. „Македония. Етнография и статистика”, 1900 г.