Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Книга първа (1937—1938)
III. НАРОДОУЧЕНЪ ОТДѢЛЪ.
18. БЪЛГАРОМОХАМЕДАНСКА НАРОДНА ПѢСЕНЬ
отъ Ловчанско.
Юнакъ Панчоолу
Тая пѣсень е изъ Ловчанско. Юнакъ Панчоолу е българинъ мохамеданинъ, който съ ясно съзнание като такъвъ и за защита на накърнено народностно самолюбие влиза въ остра разправия съ турцитѣ. До колко високо е било неговото народостно съзнание се вижда отъ това, че въ решителния моментъ той прибѣгва до помощьта не на нѣкой свой съвѣрникъ турчинъ мохамеданинъ, а до своя сънародникъ и побратимъ българина християнинъ Нано Байрактаря. Подвигътъ на тия двама побратими и победата надъ турцитѣ сѫ послужили за сюжетъ на тая пѣсень, която сѫщевременно е и възпѣвъ на силата на българския духъ въ борбитѣ му за самосъхранение и запазване своето народностно самочувствие. Записана е отъ Любенъ Каравеловъ и напечатана въ 1869 година въ в-къ „Свобода” г. I, бр. 3 отъ 19. ноемврий с. г. въ гр. Букурещъ. Помѣстваме я по копието, снето отъ писателя Вичо Ивановъ въ Пловдивъ.
Книга пише Юнакъ Панчоолу,
Та я праща брату побратиму,
Байряктару Нану българину:
„Много здраве, Нано Българине,
Я събери български юнаци,
Ако можешъ до десеть хиляда,
Па да додешъ вовъ Ловеча града,
Да помогнешъ брату Панчоолу;
Че си иде на мене садразамъ,
Води турци, води яничере,
Па низаме и таборъ читаци,
Иска мене садразамъ да хване,
Да ме веже като вакло ягне,
Да ме води во Ловеча града,
По Ловешки улици широки,
Да ме беси на сухата върба”.
Прочелъ книга Нано войводата,
Прочелъ книга, юнаци събира;
Посъбралъ е български юнаци,
Посъбралъ ги до десеть хиляда,
Па прибърза да помогне брату.
140
Срещнали се турци съ помацитѣ,
Съ помацитѣ, още съ българитѣ:
Турци рѣжатъ, а помаци колятъ,
Зачервиле ниви и ливаде,
Кърви текатъ — вода отъ планина,
А трупове, какъ снопе на нива.
Провикна се юнакъ Панчоолу:
„Чуй ма мене, царски садразаме,
Азъ съмъ помакъ, помашко колѣно,
Не съмъ роденъ отъ бѣла туркиня,
Не самъ повитъ въ кадифе, коприна,
Ни хранихъ са ни мазно, ни сладко;
Менъ ма роди червена българка,
Повила ма вовъ букова шумка,
Отрасла ма подъ бука зелена,
Хранила ма съ кукурузно брашно,
Учила ма съ турчинъ да не пия,
Научила ма турчина да коля”.
Махна съ сабля и отсѣче глава,
Глава турска, глава садразамска.
Бележка къмъ народоучния отдѣлъ: Всички народни пѣсни, приказки и др., а така сѫщо и нотитѣ сѫ записани отъ Петъръ Ан. Мариновъ.