Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Книга първа (1937—1938)
II. ДѢЛЪ НА МЛАДИТѢ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ
8. Мустафа Шарковъ
с. Лъджене, Чепинско.
1. Къркларъ четиридесеттѣ (мохамеданска легенда) (Изъ „Мохамеданска просвѣтна библиотека”, № 1. с. Лъджене, Чепинско)
2. Повече свѣтлина! (Изъ „Мохамеданска просвѣтна библиотека”, № 3)
1. КЪРКЛАРЪ-ЧЕТИРИДЕСЕТТѢ
(Мохамеданска легенда).
Въ една религиозна мохамедонска легенда се разказва, че въ свѣта има Къркларъчовѣци, които сѫ избрани като най-честни и вѣрни предъ Аллаха, и тѣзи човѣци се избиратъ да помагатъ на такива, които сѫ на правата страна, безъ разлика на народность и религия. Въ Къркларъ може да бѫде избранъ всѣки, стига да е справедливъ. Отъ тѣзи Къркларъ се избиратъ седемь, най-достойнитѣ, които съставляватъ Иеделеръ. Отъ тѣхъ се избиратъ трима най-силнитѣ, и тѣ сѫ Ючлеръ. Ако въ случай почине нѣкой отъ Иеделеръ и Ючлеръ, замѣстникътъ му се взема отъ Къркларъ, а когато мѣстото на нѣкого въ Къркларъ се опраздни, за неговъ замѣстникъ се избира нѣкой изъ народа, който се е проявилъ като честенъ и правъ предъ Дллаха.
Въ легендата се разправя, че нѣкога единъ отъ тѣзи Къркларъ се поминалъ и трѣбвало да се избере неговъ замѣстникъ. Братътъ на едного въ Кърклара, като знаелъ, че можелъ да достигне силата на Къркларъ, пожелалъ и той да има тази сила, и заявилъ на брата си, че желае да бѫде въ числото на избранитѣ. На това братъ му отговорилъ, че сега има едно праздно мѣсто, което може да вземе, но трѣбвало да отиде вечерьта на мѣстото, гдето ще се събератъ да правятъ съветъ. Вечерьта той отишелъ и застаналъ предъ вратата на Къркларъ, но не посмѣялъ да влѣзе вѫтре. Събранитѣ почнали да се разговарятъ за човѣка, когото ще взематъ, и тогава единъ отъ тѣхъ казалъ:
— Вънъ има единъ, който чака.
А той, като чулъ, че безъ да сѫ го видѣли,
112
говорятъ за него, уплашилъ се отъ тѣхната сила и избѣгалъ.
На другия день братъ му го запиталъ:
— Че ти защо не влѣзе при насъ, когато се бѣхме събрали?
— Не влѣзохъ, уплашихъ се отъ силата ви.
— Ами ти трѣбва да знаешъ, че нашата сила ни помага да знаемъ нѣщата, безъ да сме ги видѣли, и да знаемъ, кѫде какво става. Но утре вечерь, ние ще минемъ презъ улицата до джамията, а ти, ако още настоявашъ да си въ Къркларъ, иди се качи на минарето и тамъ чакай, ние всички ще минемъ съ коне, най-последниятъ конь ще е безъ човѣкъ. Ако се хвърлишъ отъ минарето и сполучишъ да възседнешъ последния конь, ти ще бѫдешъ въ Къркларъ.
На другата вечерь кандидатътъ за Къркларъ се качилъ на минарето, но когато миналъ Къркларъ съ конетѣ, той се уплашилъ и не се хвърлилъ на коня.
На другия день братъ му пакъ го попиталъ:
— Защо не се хвърли на коня?
— Уплашихъ се, понеже бѣше много високо и едва ли бихъ сполучилъ.
— Ами ти какъ искашъ да си въ числото на Къркларъ, като се боишъ? Трѣбва да знаешъ, че съ силата, която ние имаме, нищо не може да не прѣчи, да правимъ каквото пожелаемъ. Утре вечерь пакъ ще минемъ презъ сѫщото мѣсто и, ако желаешъ, чакай ни и се хвърли на коня.
На другата вечерь той като първия пѫть чакалъ на минарето и, когато Къркларъ минавали, той се решилъ, хвърлилъ се и спокойно се намѣрилъ на коня, и продължилъ заедно съ другитѣ, кате единъ отъ избранитѣ.
Презъ пѫтуването дошли до единъ кладенецъ, гдето нѣкои се спрѣли да пиятъ вода. Последенъ пилъ вода и новоизбраниятъ, като скришно взелъ бакърчето, съ което се черпѣла вода и продължилъ
113
пѫтя. Пѫтувайки, стигнали до морето, презъ което почнали да вървятъ, като че ли конетѣ имъ ходятъ по сухо. Само на новотръгналия коньтъ почналъ да потъва. Единъ отъ Къркларъ се обърналъ и му казалъ:
— Атъ харамѫ! (хвърли краденото!).
Той веднага извадилъ отъ дисагитѣ бакърчето и го хвърлилъ. Тогава коньтъ му почналъ да ходи като другитѣ. Най-после пристигнали на брѣга, гдето се разположили на една поляна. Следъ почивката 39-тѣ казали на 40-тия — новотръгналия:
— Ти стой тука и пази конетѣ, а ние ще отидемъ на помощь, гдето има нужда отъ нашата сила.
Така той останалъ и не следъ дълго време заспалъ. Когато се събудилъ, намѣрилъ се самъ, безъ да се явятъ при него нѣкои отъ Къркларъ, нито пъкъ конетѣ били тамъ. Тогава той самъ разбралъ, че не билъ достоенъ да има силата на Къркларъ. Когато следъ дълго време се срещналъ съ брата си и му се помолилъ наново да бѫде приетъ въ тѣхъ, братъ му отговорилъ:
— Тебе ти се отдадоха случаи да развивашъ силата заедно съ насъ, но ти се оказа недостоенъ, като взема чуждото и затуй по никой начинъ ти не можешъ да бѫдешъ такъвъ, за да имашъ тази сила.
* * *
Тази хубава легенда ни внушава, че всѣки човѣкъ, който е дошелъ на тази земя, е опредѣленъ отъ Аллаха да бѫде избранъ и си служи съ духовни и физически сили за добро.
Отъ всѣкиго зависи, какъ ще използува тѣзи случаи, за да развива силитѣ въ живота.
Чрезъ наука и добри книги очитѣ на човѣка се отварятъ, и той вижда и знае повече за свѣта и живота.
Желанието за знание трѣбва да се засилва още повече следъ излизане отъ училището; съ помощьта на книгитѣ, умътъ се отваря и знанието
114
се увеличава. За да има човѣкъ сполука въ житейския си пѫть, необходимо е да развива духовнитѣ си сили и да се пази отъ всичко, което имъ прѣчи да се проявятъ въ доброто. Човѣкъ никога да не ламти за харамачуждото, защото и най-малкото нѣщо, което е чуждо, то е винаги чуждо и пакостно за силата на душата.
Съ вѣра въ Аллаха, съ желание за знание и сь куражъ въ живота всѣки ще има силата да бѫде истински Къркларъчовѣкъ.
Изъ „Мохамеданска просвѣтна библиотека”, № 1.
с. Лъджене, Чепинско.
2. ПОВЕЧЕ СВѢТЛИНА
Вечерь. Слънцето отдавна залѣзе, а задъ небосклона месецътъ срамежливо си подаде рога и изплува отъ небесното пространство посрѣдъ хиляди кандилца — звездитѣ. Тайнствена тъмнина обгърна всичко. Дневниятъ животъ утихна и нѣма следи отъ него. Вмѣсто свѣтлина и животъ, цари тъмнина и тишина. Колко могѫща е тая тъмнина, че съ единъ замахъ отне гласа на пойнитѣ птички и приюти въ незнайни кѫтища и най-малкитѣ насѣкоми!
Тукъ-тамъ само изъ улицитѣ се мѣркатъ нѣкои човѣшки фигури, които едвамъ се забелязватъ. Листата на дърветата тихо шумолятъ, като че ли си шушнатъ за виденото и чутото презъ деня. Тъмнината и тишината все повече и повече се увеличаватъ, и човѣкъ се чувствува натиснатъ, изолиранъ и изоставенъ отъ сѫдбата си.
Колко страшно щѣше да бѫде, ако тази тъмнина продължаваше за винаги и ако никога не би ни озарила свѣтлината на благотворното слънце. Но съ увѣрението, че тъмнината цари само една нощь — лесно и леко се понася това тъмно състояние; още повече когато се унесемъ въ сънь и съвсемъ неусѣтно минатъ часоветѣ на мрака и мълчанието. Но когато по причина на болесть и тревога сме заставени да стоимъ будни, дълги ни се виждатъ
115
часоветѣ, и ние поглеждаме къмъ изтокъ, отъ гдето царьтъ на деня ще донесе свѣтлина и животъ. Ожидаме — чакаме за свѣтлина и то повече свѣтлина.
Сѫщо ние искаме повече свѣтлина, когато се намираме въ нощьта на мизерията, невежеството и беднотията. Искаме най-вече свѣтлина за очитѣ на душата, за вѫтрешния човѣкъ. Животътъ е покритъ съ тъмнина и отъ тамъ идатъ нашитѣ душевни и физически страдания
Както свѣтлината за физическитѣ очи иде отъ слънцето, тъй свѣтлината за душата идва отъ Бога (Аллаха), който е създалъ физическата свѣтлина и самъ е свѣтлина.
Свѣтлината ще дойде и отъ просвѣтата, която ни дава училището и многото хубави книги. Отъ насъ се изисква само да се приспособимъ за свѣтлината и използуваме хубавитѣ случаи, които ни се представятъ.
Ето отъ крайнинитѣ на голѣмитѣ градове, изъ селата, изъ колибитѣ се чуватъ гласове на събудени умове, които викатъ:
Дайте повече свѣтлина!
Не искаме да стоимъ повече въ мрака на невежеството и мизерията!
Искаме повече свѣтлина, за да станемъ по-добри граждани!
Искаме повече свѣтлина, за да бѫдемъ достойни синове на нашата хубава бащиния!
Искаме повече свѣтлина, за да бѫдемъ синове на Бога, братя на човѣка и истински човѣци!
Съ повече свѣтлина ние не ще допустнемъ Да се връща тъмнината на миналото и ще бѫдмъ запалени факли, които ще пръскатъ свѣтлина изъ Житейския ширъ.
Нашиятъ апелъ къмъ всички просвѣтени е:
— Повече свѣтлина!
Изъ „Мохамеданска просвѣтна библиотека”, № 3.
116
3. ВЪ СВѢТА ИМА САЛЪ ЧЕТИРМА.
(Арабска мѫдрость).
Първий — онзи, що не знае,
И не знае, че не знае;
Той е глупий: ти страни го!
Вторий — онзи, що не знае,
Ала знае, че не знае;
Той е простий: просвѣти го!
Третий — онзи, който знае,
А не знае самъ, че знае;
Той е спящий: събуди го!
И четвъртий — кой знае,
При туй знае той, че знае;
Той е мѫдрий: последи го!