Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ

Книга първа (1937—1938)

 

II. ДѢЛЪ НА МЛАДИТѢ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ

 

4. Юсеинъ К. Якубовъ.

 

 

МИНАЛО И ПОНЯТИЯ ЗА НАРОДНОСТЬ И РЕЛИГИЯ.

 

Единъ отъ въпроситѣ, които днесъ вълнуватъ българското обществено мнение, е и тоя за българитѣ мохамедани. Той е въпросъ лесноразрешимъ, защото почива на една истина, лесна за разбиране, но която, за зла честь, е така нѣкакси изкуствено притулена, че на нѣкои се вижда трудна и мѫчноразбираема. Причинитѣ за това сѫ различни и разновременни. Днесъ, обаче, тоя въпросъ и тая истина сѫ тъй назрѣли и навременни, че съ малко задълбочаване само могатъ скоро да се разбулятъ и разбератъ. А тя е, че ние, родопскитѣ мохамедани, сме отъ чистъ български произходъ. Това е тъй ясно и се схваща и отъ всички, че тукъ си нѣматъ мѣстото никакви теории и мѫдрувания. Това се схваща и отъ всички наши общественици, които малко — много сѫ се занимавали съ тоя въпросъ, а и държавата въ последно време полага нужднитѣ грижи за тая часть отъ българското племе. Всячески се старае да облекчи българитѣ мохамедани както въ тѣхнитѣ духовни, така и въ тѣхнитѣ материални нужди. Въпросътъ, обаче, е още откритъ за насъ, българитѣ мохамедани, на които не остава нищо друго, освенъ да разберемъ и изповѣдваме открито истината, която е тъй ясна и очевидна, че не търпи никакво съмнение. Достатъчно е да се вгледаме малко — малко въ себе си, въ нашия животъ, нрави, обичаи и езикъ, па да разгърнемъ и страницитѣ на историята, нашитѣ семейни предания и проследимъ хода на събитията въ миналото отъ преди нѣколко вѣка, и ще видимъ голѣмия фактъ, който не търпи никакво опровержение, а именно, че ние родопскитѣ жители сме българи по народность отъ две вѣроизповѣдания: — българи мохамедани и българи християни.

 

Отъ историята се знае, че въ великото преселение на народитѣ, когато се е промѣнило почти

 

 

96

 

изцѣло лицето на Европа, славянитѣ се пръснали по разни части и се заселили въ днешна Полша, Чехия, Русия и Балканския полуостровъ. Часть отъ тѣхъ, тъй нареченитѣ смолени и рупци завзели Срѣднородопието до Бѣломорскитѣ низини. Следъ славянитѣ дошли и българитѣ. Тѣ се смѣсили съ славянитѣ и образували единъ народъ и една силна държава, съ единъ говоримъ и писменъ езикъ — славянския, подъ общо име България. Началото на българската история почва отъ 679 година — преминаването на Дунава отъ Аспаруха. Тъй образуваната държава България сѫществувала и записала славни страници въ своята история, но сѫщевременно е преживѣла и голѣми беди. Две робства сѫ я изтощавали: гръцко и турско. Особено турското е било дълго и тежко. То е свързано и съ много тежки последици, най-вече за насъ, родопскитѣ българи. Турцитѣ още съ идването си схванали, че за да владѣятъ сигурно земитѣ си, трѣбвало населението да се държи въ мракъ и невежество. Въ полетата всичко било лесно. Войскитѣ на султанитѣ свободно се ширѣли, грабѣли и държали въ респектъ населението, което безропотно имъ се поко рявало и обработвало земята. За планинскитѣ области, обаче, не било тъй. Непроходимитѣ гори и лоши пѫтища пречели за свободното минаване на войски, отъ една страна, и, отъ друга, скрититѣ изъ тѣснитѣ клисури и гори планински жители умѣло и решително дебнѣли неприятелитѣ и правѣли опаснс пѫтуването имъ. Освенъ това и духътъ на планинцитѣ е по-другъ. Той е свободенъ и не търпи никакво натрапничество. Знае се, че въ Сърбия, Гърция, България и другаде гордитѣ планински жители изнесли на плещитѣ си свободитѣ на своитѣ отечества. Затова турцитѣ, за да държатъ въ покорство обитателитѣ на планинитѣ въ Босна, Македония и Родопитѣ, прибѣгнали до масово промѣняне на религията имъ, съ цель по тоя начинъ да

 

 

97

 

ги привържатъ къмъ държавата си. Сгоденъ моментъ за това настѫпилъ въ края на 16 вѣкъ, когато турцитѣ почнали да търпятъ поражения и за да предотвратятъ всѣка тилова опасность, идеща отъ планинитѣ, пристѫпили къмъ действие. Най-напредъ Селимъ I (1512—1520 год.) се заловилъ сериозно да помохамедани всичкитѣ си поданици християни. Отпърво почналъ съ разрушаване на всички каменни черкви и богомолни помѣщения. Обаче, великиятъ везиръ Пири паша и стамбулскиятъ мюфтия Джамали се случили умни хора и успѣли да убедятъ султана да отмѣни тая си заповѣдь. Но при все това, тогава се помохамеданчили доста българи християни. Сѫщата участь сполетѣла и; родопското население, само че малко по-късно, въ времето на султанъ Мехмедъ IV (Авджи-Султанъ-Мехмедъ) и великиятъ му везиръ Мехмедъ Кюпрюлю. Отъ тогава има запазена лѣтописна бележка за помохамеданчването на чепинскитѣ българи, която е единъ много интересенъ исторически документъ. Предания, че тогава е станало и помохамеданчването на срѣднородопскитѣ българи има почти въ всѣко село. Това потвърждаватъ и родовитѣ предания, фамилнитѣ и прѣкорни имена, а така сѫщо и названията на мѣстноститѣ въ цѣлия тоя край. Както казахъ, цельта на турцитѣ била да привържатъ по тоя начинъ къмъ турската държава новитѣ мохамедани и съ това да бѫдатъ подсигурени съ свой едновѣрски елементъ въ тоя тъй важенъ въ военно стратегично отношение край. И наистина, промѣната на религията е станала, но претопяването народностно — не. Запазили се старитѣ нрави и обичаи, а освенъ това и голѣма часть отъ населението си останало християнско. Усилното време пъкъ, тежкитѣ години по промѣната на вѣрата и усвояването на единъ новъ вѣрски култъ въздействували на новитѣ мохамедани да затворятъ семействата си за всѣко външно влияние. Семейството, майката

 

 

98

 

останали главниятъ възпитателенъ факторъ на подрастващитѣ поколѣния. Майката е пазѣла най-ревниво всичко българско и родно въ своя домъ, училе е децата да говорятъ звучния български езикъ, приказвала имъ хубави български приказки, пѣле имъ е чудни български пѣсни, и като тъй останала е като главенъ факторъ за запазване българския народностенъ обликъ на родопскитѣ българи — мохамедани. Ако майката знаеше турски езикъ, то българскитѣ отлики, нрави и обичаи би рискували де се изгубятъ. Тъй обкрѫжени отъ свои вѣрни стражи — високитѣ планини и непроходими лесове — родопскитѣ българи мохамедани останали вѣрни чеде на своитѣ храбри дѣди. Новата религия е възприета но българската кръвъ си останала. Макаръ да сѫ минали отъ тогава стотици години и много поколѣния да сѫ се смѣнили, но тоя български духъ, общъ за цѣлото славянство, не се е измѣнилъ. Нѣще повече, тукъ, въ Родопитѣ, сѫ се запазили най-чисто славянскитѣ черти, езикъ и обичаи. Всичко това се пази несъзнателно, но много старателно, макаръ че българитѣ мохамедани, оставайки съ течение на времето прости и неуки, пъкъ и по едни или други внушения и въздействия взели да смѣсватъ и приравняватъ понятията народность и религия. Това е едно заблуждеиие, което произхожда отъ липсата на знания и невежество, поради което много отъ тѣхъ сѫ склонни да мислятъ, че всички християни на свѣта сѫ българи, и всички мохамедани — турци. Отъ това криво схващане тѣ трѣбва да се освободятъ часъ по-скоро. Нека знаятъ, че въ свѣта днесъ има най-различни религии: въ Ориента — Япония и Китай, 300 милиона се кланятъ на Буда, около 400 милиона има християни отъ разни народности, въ Съединенитѣ Щати само има 89 народности съ 99 религии. Италианцитѣ сѫ отъ вѣкове католици, но съ влизането си въ Абисиния започнаха да строятъ джамии на държавни срѣдства. Въпрѣки еднаквость-

 

 

99

 

та на религия, тя не прѣчи на едновѣрци отъ различни народности да водятъ кръвопролитни войни. А по отношение на мохамеданитѣ въ свѣта, тѣ сѫ около 200 милиона, но се дѣлятъ на авганистанци мохамедани, перси мохамедани, индуси мохамедани, египтяни мохамедани, араби мохамедани, турци мохамедани, та не може ли най-после да има и българи мохамедани. А за забелязване е и това, че въ Азия има и турци християни, макаръ и малко, но има. И интересно е да се отбележи и това още, че нѣкои отъ споменатитѣ мохамедански народности даже не знаятъ, че има турци на земята, защото броятъ на турцитѣ е само около 14 милиона. За всички тия народности ще попитаме, турци ли сѫ? Естествено не. Сѫщо сърбитѣ мохамедани турци ли сѫ? Пакъ не. Сърбитѣ мохамедани съ своята висока култура сѫ надминали всички свои едновѣрци и еднородци. Въ Сърбия има мохамедани офицери, учители, държавници и министри. Тѣ държатъ за своята вѣра, но сѫ и прави сърби. Ако се сѫди по религията за народностьта, ние би трѣбвало да се наречемъ араби, защото вѣрата ни е арабска, а не турска, но това е невѣрно, защото ние сме отъ бѣлата раса и отъ арийски произходъ.

 

Нека прочее не забравяме българския си родъ и езикъ. Тоя родъ, който е далъ Кирила и Методия, творцитѣ на славянската писменость и предтечи на Реформацията. На тѣхния славянски езикъ говоримъ и ние, и той тукъ е най-добре запазенъ, особено срѣдъ българитѣ мохамедани. Думитѣ кôща, рôка, силомъ, жидко, катро и др. сѫ чисто тогавашни, запазени само тукъ. Имали сме лавни царе и събития: Симеонъ, Асенъ, Калоянъ вѣчно ще служатъ за идеалъ на българското племе. Въ по-ново време имаме Левски, Ботевъ, които съ право могатъ да се наредятъ съ свѣтовнитѣ герои. Бенковски, Каравеловъ, Славейковъ и др. поставятъ България между силнитѣ народи. Имаме още Ва-

 

 

100

 

зовъ, Величковъ, Яворовъ, Дебеляновъ, Страшимировъ, Златаревъ и много други съ свѣтовна известность поети и писатели. Тѣ се явиха на нашия небосклонъ, и ореолътъ имъ нѣма да изчезне никога. Освенъ това нашата страна е богата съ много надземни и подземни богатства, че съ право бихме я нарекли земя — рай. Известно е българското розово масло, българското грозде, ягоди и други плодове, българскиятъ тютюнъ и какво ли не още, които всѣка година разнасятъ славата на България по разнитѣ краища на свѣта. За съжаление, само Родопскиятъ край стои по-назадъ въ икономическо и поминъчно отношения, но взематъ се мѣрки и нека се надѣваме, че и тукъ ще се подобрятъ условията. Но да се разбере, че това, безъ да се просвѣтимъ, никога не ще стане.

 

Прочее, не само да обичаме България, но трѣбва да се гордѣемъ, че сме българи. Да прегърнемъ просвѣтата, защото само посрѣдствомъ нея ще излѣземъ отъ това унизително невежество, а така сѫщо и отъ икономическата нѣмотия. По отношение просвѣтата нека ни служатъ за примѣръ арабитѣ, понеже нѣкои наши едновѣрци може да кажатъ, че учението и просвѣтата сѫ въ противоречие съ мохамеданската религия. Това обаче не е вѣрно, защото арабитѣ мохамедани първи създадоха геометрията, математиката; цифритѣ, съ които си служимъ сѫ арабски, химията, медицината и др., а арабскитѣ мраморни дворци сѫ образецъ по стилъ и художество. Затова нека и ние понесемъ факела на науката и съвмѣстно съ нашитѣ кръвни братя — българитѣ християни, да се боримъ съ простотията и невежеството и тъй съ еднакви чувства и еднакви мисли да градимъ бѫдещето и величието на нашето отечество България. Аллахъ и неговиятъ пророкъ Мохамедъ да ни помагатъ въ това свето дѣло!

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]