Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ

Книга първа (1937—1938)

 

II. ДѢЛЪ НА МЛАДИТѢ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ

 

3. Арифъ Садѫковъ

с. Чепеларе.

1. Нашиятъ пѫть (сп. „Родопа”, 4. XII 1937 г.)

2. За единъ родопски прѣкоръ  (Изъ в. „Слово”, бр. 4755, 12. V 1938 г.)

 

1. НАШИЯТЪ ПѪТЬ.

 

Голѣмитѣ придобивки днесъ на българския народъ въ областьта на материалната и духовната култура учудватъ свѣта. Чужденцитѣ, които посещаватъ нашата страна, се възхищаватъ отъ българския духъ, който въ продължение само на половинъ вѣкъ свободенъ животъ изгради величественъ паметникъ на българската култура, който е още мечта за много балкански страни, непознаващи тежкитѣ белезници на робството.

 

Родопскитѣ българи мохамедани, като неразривна часть отъ цѣлокупния български народъ, еднакво съ всички се ползуватъ и ще се ползуватъ и за въ бѫдеще отъ благодатнитѣ плодове на тая култура. Това обстоятелство, обаче, поставя предъ всѣки българинъ, билъ той християнинъ или мохамеданинъ, два важни въпроса, на които всѣки отъ насъ трѣбва да си отговори. Първо, какво

 

 

92

 

сме дали за Родината и, второ, какво работимъ да дадемъ за напредъка и обединението на цѣлия български народъ. За себе си, ние, българитѣ мохамедани, на първия въпросъ можемъ да си отговоримъ така: — въ далечното и близкото минало българската история е записала имената и на българи мохамедани, който съ своитѣ дѣла сѫ допринесли нѣщо за общото благо на народа ни. Такива имена сѫ: Мехмедъ Кьорходжа, Салихъ Ага, Мехмедъ Синапъ, Кара Ибрахимъ и др. Тѣ сѫ ни завещали и най-хубавитѣ български традиции, които тачимъ днесъ, и най-хубавия български езикъ, който говоримъ. Ето това е нашето минало. Вториятъ въпросъ: какво работимъ и какво ще дадемъ ние, младитѣ, за благоденствието на нашия народъ — е неотложното питане, на което младото родопско поколѣние часъ по-скоро трѣбва да си отговори. Защото благоденствието на български народъ значи, благоденствие въ Родопа, наше лично и семейно благополучие.

 

Драги родопски младежи! За да можемъ да си отговоримъ на това питане, за да разрешимъ тази наша голѣма задача, ние най-напредъ ще трѣбва да я разберемъ добре. Наистина, животътъ днесъ е толкова усложненъ, че за да можемъ да разрешаваме сами за себе си задачитѣ, които той ни поставя, ние ще трѣбва да бѫдемъ образовани. Науката и религията си оставатъ първитѣ помагачи на човѣка въ борбата му за по-добро сѫществуване. Ние, родопскитѣ българи мохамедани, ще трѣбва да бѫдемъ щастливи, че Коранътъ и Науката изобщо вървятъ презъ вѣковетѣ рѫка за рѫка. Следователно, нѣма никакви прѣчки да разрешимъ нашата втора задача чрезъ образование и просвѣта.

 

И тъй, за постигането на високитѣ народностни идеали и за личното добруване на нашето поколѣние има само единъ пѫть, който ще ни изведе

 

 

93

 

на спасителния брѣгъ — това е чистиятъ и широкъ друмъ къмъ народностна просвѣта, която единствена ще ни подготви за плодоносна работа на нивата въ служба на ближнитѣ и рода, и която е и вѣренъ стражъ на българската независимость.

 

Гаранция за успѣшното постигане на цельта е славянобългарската кръвь въ жилитѣ ни, патриархалнитѣ традиции на дѣдитѣ ни и още необозримиятъ български духъ, който възпламенява душитѣ ни.

 

сп. „Родопа”, 4. XII 1937 г.

 

 

2. ЗА ЕДИНЪ РОДОПСКИ ПРѢКОРЪ

 

Дума е за прозвището „помакъ” — едно име, което се даваше до скоро на родопскитѣ българи мохамедани и понѣкога на християнитѣ, тѣхнитѣ земляци. Историческитѣ сведения около произхода на това название сѫ твърде оскѫдни. Едно може да се каже съ положителность: че този прѣкоръ е измисленъ отъ инородци мохамедани, които сѫ си послужили съ него, за да се установи разликата между тѣхъ и мохамеданитѣ българи и изобщо балканскитѣ славяни отъ мохамеданско вѣрозповѣдание. Този фактъ се констатира не само днесъ, но и въ сведенията, които наши историци и родополози ни даватъ около произхода на това название.

 

Понеже тая дума е добила вече доста широко употрѣбение въ нашия езикъ, върху нейното съдържание и значение заслужава да се поприказва. Очевидно „помакъ” е качествено име, което опредѣля лични качества: недодѣланость, грубость, невъзприемчивость на новото и др. Инородцитѣ едновѣрци изказватъ съ този прѣкоръ още неприязънь, недовѣрие, презрение или, най-малко, пренебрежение къмъ българина мохамеданинъ. Въ съзнанието на по-старитѣ българи християни, обаче, названието „помакъ” се схваща и употрѣбява въ по-другъ смисъль: то е синонимъ на страдание и горесть,

 

 

94

 

честность, трудолюбие, юначество и религиозность. Причината за такова едно тълкувание се крие, може би, въ близкото родство — защото кръвьта вода не става — и представата у българитѣ за „помѫчването” на „помагачитѣ” (отъ родопскитѣ войнишки села) не е изчезнала. Самитѣ българи мохамедани съ неудоволствие и необяснимъ свѣнъ слушатъ да бѫдатъ назовавани съ това прозвище. Понѣкога тѣ реагиратъ живо: „ако съмъ помакъ, не съмъ ахмакъ. . .” казватъ тѣ.

 

Освенъ „помаци” българитѣ мохамедани отъ различнитѣ краища на полуострова носятъ и мѣстни прѣкори, като: „торбеши”, „аповци”, „дилсизи”, т. е. незнаещи турски, и пр. Думата „ахренинъ” е твърде популярна въ Родопа; нейниятъ произходъ е твърде интересенъ, защото е много старъ.

 

Като се има предъ видъ предполагаемиятъ авторъ на прѣкора „помакъ” и цельта му, не можемъ да не приемемъ този прѣкоръ като обидна дума. И заради това не бива да си служимъ съ нея.

 

Освенъ това считаме за неправилна и думата българо-мохамеданинъ. Както имаме напримѣръ: руснаци— православни, протестанти, мохамедани и пр., а не руснако-протестанти или руснако-мохамедани, така сѫщо и у насъ, въ Родопа, има само българи отъ мохамеданско вѣроизповѣдание или българи мохамедани.

 

Тѣзи неправилности въ названието на родопскитѣ горяни трѣбва старателно да се избѣгватъ. Защото въ Родопа има вече една будна българска интелигенция, на която пѫтя къмъ народностната култура трѣбва да бѫде ясенъ и чистъ. Грѣшки отъ тоя родъ, както и систематическото нарушение на икономическитѣ закони тамъ доведоха Родопа отъ миналото до непознатата мизерия, отъ която трѣбва да се отърси.

 

Изъ в. „Слово”, бр. 4755, 12. V 1938 г.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]