II. ДѢЛЪ НА МЛАДИТѢ БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ
2. Арифъ Бейски
1. Къмъ братята българи мохамедани (Изъ в. „Красногорь”, бр. 14/1937 г.)
2. Къмъ възраждане! (Изъ сп. „Родопа”, бр. 9, 1937 год.)
1. КЪМЪ БРАТЯТА БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ.
Искамъ да обърна вниманието на моитѣ сънародници, българитѣ отъ мохамеданско вѣроизповѣдание, върху почина, подбужденията и целитѣ на нашата културно-просвѣтна група. На всички вече е известна крачката напредъ, която направихме, като устроихме презъ миналата зима (1937 г.) битова вечеринка. За нея печатътъ и обществото се изказаха възторжено, за което имъ безкрайно благодаримъ. Това особено ни окрилява да вървимъ напредъ и все напредъ.
Досегашното ни дѣло целѣше да скѫсаме връзкитѣ съ миналия духовенъ мракъ и невежество и да поведемъ народа къмъ нови стремежи и нови идеали. И ние ще останемъ вѣрни на нашето дѣло. Достатъчно сме тънали въ забвение. Дошло е време и ние да покажемъ на свѣта, че сме чеда на тая държава и членове на славянския родъ.
Подбужденията ни сѫ били, пъкъ и сега сѫ, Да разсѣемъ едно вѣковно заблуждение. Мнозина сѫ ни смѣтали, пъкъ и сега ни смѣтатъ за турци само за това, че по вѣра сме мохамедани. Отъ друга страна пъкъ самитѣ турци сѫ гледали въ миналото, гледатъ ни и сега, като чуждъ елементъ, несроденъ тѣмъ по кръвь. И наистина, расата се не
86
измѣня; — ние може да сме мохамедани, но по кръвь сме чисти българи, и това трѣбва всѣки да разбере и да знае. Религията си е религия, но тя нѣма нищо общо съ нашата народность. Ние трѣбва да бѫдемъ правовѣрни мюспюмани, но, преди всичко, трѣбва да знаемъ, че сме истински българи. Бъл гари сме, защото говоримъ български езикъ, пѣемъ български пѣсни, нравитѣ ни сѫ български, отечеството ни е България, и въ жилитѣ ни тече българска кръвь. Не бива да се самозаблуждаваме и самоизлъгваме въ своето народностно чувство. Дошло е време да се освободимъ отъ досегашния мракъ, да не се срамуваме да се наричаме българи, такива каквито сме, и да се присъединимъ къмъ своя първоизточникъ България и спавянството. И колкото по-скоро стане това, толкова е по-добре за насъ.
За тая цель именно ние се сгрупирахме и учредихме култунопросвѣтна дружба, която нарекохме „Родина”, и въ която ще работимъ чрезъ култура и просвѣта за народностно възраждане и за една цвѣтуща и благоденствуваща Родопа и България!
Прочее, напредъ!
Изъ в. „Красногорь”, бр. 14/1937 г.
2. КЪМЪ ВЪЗРАЖДАНЕ!
На 26 септемврий 1937 г. цѣлиятъ български народъ отпразднува деня на първия народенъ будитель Паисий Хилендарски. Значението на тая личность е известно на всички. Съ отправенитѣ къмъ българския народъ знаменателни думи: „Ой ти, българино, поради що се срамишъ да се наричашъ българинъ?”, той се яви като свѣткавица въ мрака. Неговата история създаде епоха и роди възраждането на българския народъ. Това възраждане се възрастна въ течение на времето и доведе до освобождението на България. Но дѣлото на
87
възраждането продължи и следъ освобождението, то продължава и сега. За голѣмо съжаление, обаче, има и днесъ още много да се желае, защото има части отъ българския народъ, отклонки отъ славянското племе, които още не сѫ почувствували искрата на народностно възраждане. Голѣма часть отъ срѣднородопскитѣ българи отъ мохамеданско вѣроизповѣдание, единствено поради вѣрата, още стоятъ на страна отъ своитѣ братя, възпиратъ душевнитѣ си пориви, които ги подканятъ да се по-чувствуватъ еднакви по духъ и съвѣсть съ своитѣ братя християни. Страхуватъ се да не измѣнятъ на вѣрата си! Какво заблуждение! Защото не съзнаватъ, че вѣра и народность сѫ две одѣлни нѣща. Ние можемъ да бѫдемъ по вѣра мохамедани, но сѫщевременно сме и чисти българи. Да се мисли обратното, значи да се поддържа съзнателно невежество и, вмѣсто да се върви къмъ напредъкъ, сами да се държимъ въ упадъкъ.
Не е ли тогава напълно умѣстно да извикаме, както нѣкога е извикалъ Хилендарскиятъ будитель: „О вие, срѣднородопски мохамедани, които сте по раса чисти славяни, поради що се срамувате да се наричате българи? Нима не виждате, слѣпи ли сѫ очитѣ ви, глухи ли сѫ ушитѣ ви, че вашитѣ устни говорятъ звучния български езикъ? Нима не разбирате, че пѣснитѣ, които пѣете по седѣнки и по чукари, изразяватъ вашитѣ чувства и описватъ красотитѣ на нашата хубава родина ? Не говорятъ ли тѣ за нашето минало и народность? Нима не виждате много други примѣри, които показватъ, че сте отклонка славянска и българска народность, а не сте потомци на турцитѣ, чужда раса и само гости на нашата красива родина? Тѣ сѫ ви дали само вѣрата, което, обаче, съвсемъ не ви е измѣнило народностьта — българи”.
Всрѣдъ насъ се всѣва заблуда отъ нѣкои, които искатъ да ни цепятъ отъ българщината, за
88
да ни използуватъ. Но стига вече заслѣпение! Трѣбва да се опомнимъ! България не ще нищо отъ насъ. Тя даже ни облекчава положението съ редъ мѣроприятия, стига да ги заслужимъ. Има, освенъ това хора, които смѣтатъ, че нашето възраждане трѣбва да стане по икономически пѫть, като ни се дава хлѣбъ, поминъкъ. Тѣ, обаче, горчиво се лъжатъ. Обичьта къмъ отечеството не се купува съ пари. Тя е дадена отъ Бога, и грѣхъ е, и лъже себе си тоя, който не признава народностьта си и онова, що Богъ му е далъ. Да се възродимъ, да бѫдемъ будни и просвѣтени е първото нѣщо. Всичко друго ще дойде отъ само себе си.
Изъ сп. „Родопа”, бр. 9, 1937 год.
3. СВОБОДА НА ЖЕНАТА!
Едно отъ най-характернитѣ явления въ мохамеданския свѣтъ въ миналото, па и до днесъ, е изкуственото и умишлено, доведено до фанатизъмъ криене на женитѣ, понизяването имъ въ интелектуално отношение и поставянето имъ не на една нога съ мѫжетѣ. Основание на това сѫ намирали въ Корана, глава (сура) 24, стихъ (аетъ) 3!, кѫдето се казва:
„Кажи на правовѣрнитѣ жени да не извикватъ съ погледъ желание у чуждъ мѫжъ и да не се отдаватъ, освенъ на тия, които иматъ право да ги обладаватъ, да се обличатъ благоприлично и честно.”
А въ Xадиса, второстепенна мохамеданска религиозна книга, относно облѣклото на мохамеданската жена се казва следното:
„Единъ день Асма, дъщеря на Абубекиръ и сестра на Айша, съпруга на Мохамеда Алей-хис-селямъ, влѣзла при последния облѣчена въ туника отъ прозрачна материя, която едва закри-
89
вала нейната голота. Пророкътъ я укорилъ за това ѝ облѣкло: „О Асма, ѝ каза той, когато жената стигне възрасть за женене, тя не трѣбва да оставя да се вижда отъ нея освенъ това и това, — и той ѝ посочилъ дланитѣ на рѫцетѣ и лицето си.”
Ясно е прочее, че Коранътъ не съдържа нѣкакви повеления за криене мохамеданската жена. Хадиса пъкъ третира въпроса само за облѣклото, и то отчасти, но въ никой случай не и криенето на женитѣ. А по отношение цвѣта на облѣклото не се намиратъ нийде основания, че то трѣбва да е черно. Това се е установило само по заведенъ обичай.
Кѫде тогава е причината за това почти робско положение на мохамеданската жена? Робско, казвамъ, защото участьта ѝ не е много по-добра отъ тая на женитѣ въ древнитѣ робски народи. На тоя въпросъ ще се постарая да отговоря, и то по единъ най-обективенъ начинъ.
Ако се вгледаме по-дълбоко въ живота на мохамеданката, ще видимъ, че тя до скоро бѣше затворена въ тъй нареченитѣ хареми. Тѣзи хареми сѫ били собствени на разни паши, бейове и др. турски голѣмци. Като ходили по обиколка изъ своитѣ вилаети и области, тѣзи турски голѣмци имали обичай, щомъ съзратъ нѣкое хубаво момиче или жена, тутакси да го прибиратъ, доброволно или насила, за своитѣ хареми, и тамъ то оставало за тѣхна жена, докато беятъ или пашата намѣри друга по-хубава отъ нея. Това насилствено отнемане на женитѣ и момичетата накарало населението въ онова време да търси начинъ за спасение. Затова неволята ги е научила да въведатъ употрѣбата на фереджето, тая груба дреха отъ черенъ цвѣтъ, въ знакъ на робство. Това фередже се правило широко и дълго, да не може да прилегне добре на тѣлото,
90
и тъй да се замаскира женската външность. То се установило за носене безъ разлика отъ стари и млади и съ него се е целѣло, щото докато хищникътъ — бей разбере, дали минаващата край него жена е млада или стара, тя да използува това негово колебание и се скрие въ дома си или избѣга нѣкѫде. Следъ време нахалството на тия бейове станало по-голѣмо, почнали да се вгледватъ по-добре, и тъй се установило криенето, т. е. женитѣ никакъ да не излизатъ отъ кѫщи, което постепенно ги довело до едно наистина робско състояние. Отпечатъкътъ тъкмо на това робство ние, родопскитѣ българи мохамедани, виждаме и днесъ, понеже нашитѣ жени и сега като забележатъ мѫжъ, познатъ или непознатъ, обръщатъ гръбъ или пъкъ се забулватъ и покриватъ. Съ това тѣ сочатъ, каква трагедия сѫ изживѣли въ миналото, защото тъй сѫ се запазвали отъ изнудване нашитѣ сестри, майки баби и прабаби.
Родопскитѣ жители добре знаятъ, какво бѣше положението въ турско време, когато женитѣ — и мохамедански и християнски — не можеха да излѣзатъ въ градинитѣ си лукъ да сѣятъ или царевица да бератъ, понеже се опасяваха отъ манафитѣ и др. турски служащи дошли отъ Анадола на служба въ тоя край. Известни сѫ много случаи, какъ преди 1912 година въ Родопския край турски манафи, щомъ зърнѣли нейде сама жена, се хвърляли върху нея като звѣрове и задоволявали своитѣ животински инстинкти, безъ да се страхуватъ отъ нѣкого или пъкъ да бѫдатъ наказвани отъ законитѣ.
Затова нашитѣ бащи, дѣди и прадѣди, за да запазятъ отъ поругание своитѣ жени и дъшери, сѫ се принуждавали дълго време да ги държатъ скрити, което криене у насъ, мохамеданитѣ, е останало и до днесъ. Това, обаче, е сега единъ съ нищо неоправданъ обичай.
Но трѣбва ли и днесъ, когато всѣки се чувствува свободенъ и необезпокояванъ отъ никого, да
91
живѣе съ сѫщитѣ предразсѫдаци и невежество? Ще виждаме ли, че всички културни, мюслюмански и не мюслюмански страни и народи въ свѣта сѫ се освободили отъ тая низка степень на развитие? Албания, Босна, та даже и Турция сѫ ни предъ очитѣ. Бива ли ние, родопскитѣ българи мохамедани, които сме само една двадесеть и петь хилядна часть отъ мохамеданитѣ въ свѣта, да поддържаме този унизителенъ и отреченъ отъ времето и здравия разумъ предразсѫдъкъ и съ това да вършимъ престѫпление спрямо Корана, Бога и хората? Дошло е време, когато и нашата жена трѣбва да живѣе свободно, да се облича съвременно и се приравни съ мѫжа, както това правятъ женитѣ въ всички културни страни въ свѣта, безь разлика на вѣра и народность.
Прочее, повече свѣтлина и за жената! . . .