Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ
Книга първа (1937—1938)
I. ЛѢТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ
3. ИЗЪ ДЕЙНОСТЬТА НА КУЛТУРНА ДРУЖБА „РОДИНА”.
1. Първо организационно събрание
2. Първа стѫпка за промѣна женското облѣкло
3. Вечеринка съ пиеса „Възрожденци”
5. Спорове около понятията „народность и религия”
7. Постѫпки за поставяне на ясни начала религиозното изпълнение
8. Обиколка въ с. с. Смилянъ и Арда
9. Откриване готварски курсъ за женитѣ българки мохамеданки
10. Втора традиционна вечеринка
11. Гостуване на дружба „Родина” въ гр. Асеновградъ и Пловдивъ
1. ПЪРВО ОРГАНИЗАЦИОННО СЪБРАНИЕ.
На 16 септемврий 1937 година настоятелстото на новообразуваната културна дружба „Родина” се събра на заседание за обмисляне планъ за дейностьта презъ предстоящата зима и разглеждане на нѣкои належащи въпроси. Заседанието свърши съ решение: Да се продължи подето дѣло за културно повдигане и народностно пробуждане на българитѣ отъ мохамеданско изповѣдание, да се проведе агитация, то се напечататъ и заявления за записване на нови членове и да се заведатъ предвиденитѣ въ устава книжа. Изпълнението на точка първа отъ
38
това решение да се изрази въ устройване утра и вечеринки съ подходящи за цельта материали и се направятъ екскурзии въ околнитѣ селища.
2. ПЪРВИ СТѪПКИ ЗА ПРОМЯНА ЖЕНСКОТО ОБЛѢКЛО.
Въ това време у нѣкои отъ членоветѣ на дружбата се бѣ породила мисъльта да промѣнятъ облѣклото на своитѣ жени съ гражданско, тъй като досегашнитѣ имъ дрехи ги карали да странятъ и допринасяли твърде много за отчуждаване едни отъ други българитѣ отъ дветѣ вѣроизповѣдания и ги правѣли да се дѣлятъ, мислейки, че формата е нѣкакъвъ знакъ за народностно различие. Тъкмо по това време излѣзе и бѣ разпространена кн. 6 отъ сп. „Родопа” (1. VII 1937 год.) съ снимка на младоженцитѣ българи мохамедани отъ с. Чепеларе Адилъ Косевъ и Дюрие Л. Садъкова, и двамата въ чисто гражданско облѣкло, която снимка създаде силенъ интересъ и възбуди желание у мнозина да предприематъ реформа въ това направление. Следъ обмисляне на този въпросъ и все пакъ за да не става рѣзка промѣна изведнажъ, реши се, на първо време да се взематъ до десеть женски балтони, които да се раздадатъ на желаещитѣ членове, при едни леки за изплащане условия. Останалото облѣкло да се замѣня постепенно съ течение на времето. Опредѣли се, единъ отъ членоветѣ да отиде въ гр. Пловдивъ специално за тази доставка, но времето се развали и пѫтьтъ спрѣ, та пратеникътъ не можа да замине. Впоследствие такива балтони се взеха на кредитъ отъ Райково. Първи, които направиха реформа въ това направление сѫ: Мехмедъ Ишарлиевъ, Адилъ Ходжаджиковъ, Ахмедъ Карахусенъ, Мехмедъ Кобатевъ, Асанъ Фисински, Арифъ Буйковъ и Сюлейманъ Еминовъ, а председательтъ Арифъ Бейски и Ахмедъ Хусковъ по свой починъ и подбуждение бѣха купили балтони за женитѣ си
39
по-рано отъ Пловдивъ. Тъй че за предстоящия зименъ сезонъ щѣха да излѣзатъ и българки мохамеданки съ полусвѣтско облѣкло.
Младоженцитѣ Адилъ Косевъ и Дюрие Л. Садѫкова отъ Чепеларе. Изъ сп. „Родопа”, кн. 6, 1. VII 1937 год.
3. ВЕЧЕРИНКА СЪ ПИЕСА „ВЪЗРОЖДЕНЦИ”.
Подбирането на материалитѣ и съставяне програмитѣ на бѫдещитѣ вечеринки се възложи на дружбения председатель и секретарь. На 25 октомврий секретарьтъ събра настоятелството и съобщи, че е приготвилъ пиеса изъ тѣхния животъ, въ която сѫ описани идеалитѣ и стремленията на младитѣ българи мохамедани, които вдигатъ гласъ за опомване и народностно пробуждане за общо добро. Сюжетътъ на пиесата бѣ известенъ на смоленското гражданство, понеже такова приблизително събитие е станало въ града преди 8—10 години. Заглавието на пиесата е „Възрожденци”. Прочете се и обмисли времето и възможноститѣ, и накрай се реши: да се устрои на 5 декемврий 1937 год. вечеринка по случай предстоящия мохамедански праздникъ „Рамазанъ байрамъ” съ представяне пиесата „Възрожденци”. Повдигна се пакъ въпросътъ за женитѣ, дали тѣ да бѫдатъ отдѣлно на балкона, или заедно съ мѫжете долу, по който въпросъ, за да се не дава видъ на назадничавость, застой и лоша традиция, реши всички посетители, мѫже и жени, мохамедани и християни да бѫдатъ
40
заедно въ театралния салонъ. Напечатаха се и разпратиха следнитѣ покани:
П. Г.
Известно Ви е, че въ началото на настоящата 1937 година се излѫчиха отъ срѣдата на българитѣ мохамедани въ гр. Смоленъ инициатори и дейци за първата българо-мохамеданска вечеринка. Съ това се тури началото на културно-просвѣтната и благотворителна дружба „Родина”. Цельта и задачитѣ на тая дружба сѫ да помага за културното повдигане и пробуждане на народностното съзнание у българитѣ мохамедани. Настоятелството ѝ съ чувство на идеализъмъ и дълбоко прозрение на настѫпващия моментъ, съ съзнанието, че служи на единъ високъ идеалъ — даване българско съзнание на всички, които по една или друга причина сѫ още въ заблуждение и страхъ, е решило да се изнасятъ редъ вечеринки съ подходяще съдържание, на които да приканва всички любознателни и любопитни българи, мохамедани и християни. Такава една вечеринка устройваме по случай праздника „Рамазанъ байрямъ” и ще се състои на 5 декемврий 1937 год. въ салона на читалище „Христо Ботевъ” въ гр. Смоленъ.
Дължимъ да Ви известимъ, че съ тия вечеринки се дава примѣръ на съвмѣстенъ културенъ животъ на българитѣ мохамедани и християни, поради което присѫтствието и на еднитѣ и на другитѣ е отъ голѣма полза. Затова Ви поканваме да се присъедините къмъ това тържество и посетите вечеринката.
гр. Смоленъ, 30 ноемврий 1937 година
Сърдечно Ви очакваме
отъ Дружбата
Вечеринката на 5 декемврий се състоя сѫщо тъй многолюдна и съ възбуденъ интересъ както първата. Пръвъ пѫть присѫтствуваха и българки мохамеданки съ граждански облѣкла. Дошли бѣха всички свѣтски и духовни власти. На първитѣ редици бѣха околийскиятъ мюфтия, кметътъ на града, шефоветѣ на учрежденията и нѣкои мохамедански първенци, а задъ тѣхъ градскиятъ имамъ и др. Трогателна бѣ картината на българкитѣ мохамеданки въ граждански дрехи, първи скѫсали съ една
41
вѣковна традиция, които като героини на деня и центъръ на внимание съ достойнство съзнаваха това, разговаряха се съ своитѣ съседки и нетърпеливо чакаха почването на представлението.
Откриването на вечеринката стана съ „Шуми Марица” и химна на Н. В. Царя, следъ което председательтъ Арифъ Бейски каза следнитѣ думи:
Уважаеми госпожи и господа,
За втори пѫть идвамъ да ви поздравя отъ това мѣсто и изкажа моята и на всички членове отъ дружба „Родина” радость, за гдето посетихте нашата вечеринка. Ние сме особено трогнати отъ тоя вашъ жестъ, защото виждаме, че имате присърдце нашето дѣло и е проява на братски чувства и кръвно единство между българитѣ мохамедани и българитѣ християни въ тоя градъ.
Имайте вѣра въ нась, братя българи християни, ние изживяваме единъ исторически моментъ на културно възраждане и народностно пробуждане и се ласкаемъ отъ надеждата, че ще дойде деньтъ, когато и тия, които се отнасятъ съ съмнение въ това наше възрожденско дѣло, ще се убедятъ, че сме искрени и чистосърдечни, че желаемъ да заживѣемъ братски животъ за слава и честь на нашата родина, кѫдето сме родени и отрасли и съ която сме кръвно сродени, понеже сме българи, макаръ по вѣра мохамедани. На тия, които ни помагатъ въ това свещено дѣло — нашитѣ безкрайни благодарности, а на тия, които спъватъ и смущаватъ тоя нашъ исторически процесъ, независимо отъ какво вѣроизповѣдание сѫ — нашето презрение.
Ние, родопскитѣ жители, сме българи, отъ които едни мохамедани, а други християни. Религията, обаче, за нашето народностно чувство нѣма значение. Нѣма нито една държава въ свѣта, която да се състои само отъ една религия, и нѣма нито една религия, която да се изповѣдва само въ една държава. Напротивъ, въ свободнитѣ държави се изповѣдватъ най-различни и най-разнообразни религии. Това, обаче, съвсемъ не прѣчи на народитѣ да се грижать общо за силата и величието на своята държава Лозунгътъ на албанцитѣ е: „Едни сме мохамедани, други католици, трети православни, но всички сме албанци и който религиозенъ албански глава отрича народностьта ни, отхвърля се.” Това схващане е легнало въ основата на
42
новата албанска държава, и затова тя бързо крачи напредъ. Тя може да служи за добъръ примѣръ на нашитѣ събратя българи мохамедани отъ тоя край.
Много българи мохамедани смѣтатъ, че всѣки мюслюманинъ е сѫщевременно турчинъ. Тѣ, обаче, горчивохе лъжатъ, не знаятъ, че самиятъ Мохамедъ, който е създалъ мохамеданската религия, не е турчинъ, а арабинъ. Мюслюманската вѣра не се изпълнява само отъ турци, а отъ много други: египтяни, сирийци, татари, араби, албанци, персийци, бошнаци и др. и тия народи често воюватъ помежду си, макаръ че сѫ мохамедани. Това иде да потвърди голѣмия фактъ, че вѣра е едно, а народность друго. Нѣма по-голѣмо заблуждение отъ това да се смѣсватъ тия две понятия. За голѣмо съжаление, обаче, отъ това заблуждение още не могатъ да се освободятъ нѣкои наши съвѣрници отъ Родопа.
Ние, родопскитѣ българи мохамедани, трѣбва да разберемъ и се гордѣемъ, че произхождаме отъ голѣмото славянско племе, че сме имали славни царе: Аспарухъ, Крумъ и Омуртагъ, които не били още християни и после Симеонъ, Асень и др. Българитѣ въ Родопа, безъ разлика на вѣроизповѣдание, иматъ една държава — България, защото говорятъ единъ езикъ — българския. Колкото по рано се разбере това, толкова по-добре. Въ тоя духъ и смисълъ ние повеждаме борба, борба решителна, срешу простотията и невежеството, и сме горди и въодушевени, защото виждаме, че служимъ на единъ високъ идеалъ, идеалъ, който съ пари се не купува, а съставлява душевна радость по едно пробуждащо се чувство, приспивано и подтискано отъ столѣтия насамъ. Идва день на радость,день на свобода. Начало на тая нова епоха е годината 1937.
Прочее, да се обединимъ всички културно пробудени и народностно рсъзнати, българи мохамедани и българи християни, даработимъ дружно и всеотдайно въ тия свещени часове за славата и честьта на на~ шето отечество България и нашия славенъ вождъ Н. В. Борисъ III, царь на всички българи. (Рѫкоплѣскания).
Впечатлението отъ тая речь бѣше отлично. Началникътъ на Смоленския гарнизонъ г. подполковникъ Д. Янчевъ, схващайки важностьта и значението на тоя тържественъ моментъ, излѣзе предъ
43
зрителитѣ и съ чувство на възторгъ, искрено чувство и силно въодушевление произнесе следната речь:
Уважаеми дами и господа,
Чухте думитѣ на младия председатель на българското мохамеданско културно дружество „Родина” — думи пламенни, думи съ проникновение. Тая проява стои по-горе отъ всѣка похвала. Азъ поздравлявамъ тѣзи младежи българи, които въ днешния день празднуватъ своето културно възраждане и тържествено манифестиратъ своето народностно чувство и съзнание. Тоя день е великъ и ще остане паметенъ, като день на единение между българи мохамедани и българи християни. Прави честь на тия млади възрожденци мохамедани, прави честь и на християнитѣ срѣдъ тѣхъ. Тѣ ставатъ исторически лица. Може да сѫ малцина на брой, но сѫ силни по духъ. За тѣхъ въ бѫдеще история ще се пише, народътъ пѣсни ще пѣе, момитѣ китки ще виятъ. Бѫднитѣ поколѣния ще ги чествуватъ като истински народни будители. Тѣ ще срѣщатъ и прѣчки, каквито сѫ срѣщали всички народни дейци, но тѣхъ нищо да не плаши и не бива отъ нищо да се отчайвагъ. Историята нека иматъ за примѣръ. Напредъ и все напредъ! Истината е съ тѣхъ. Тѣ ще победятъ. Дългъ на насъ, християнитѣ, е да съчувствуваме на това тѣхно духовно възраждане. Нека имъ , подадемъ братска рѫка и да заживѣемъ дружно и въ единение мохам,едани и християни, и тъй да изградимъ величието на тоя хубавъ край, величието на нащия обиченъ Царь Борисъ III и величието на България.
Следъ произнасяне на тая речь салонътъ гръмна отъ общо „ура”, следъ което народътъ и офицеритѣ изпѣха химна на Н В. Царя. Топлота и сърдечность обхвана всички присѫтствуващи. Такова тържествено настроение и искрени чувства на единство между българи мохамедани и българи християни рѣдко сѫ се случвали.
На литературната часть се казаха стихотворения и хуморески, както следва: Невѣстата, стихотворение — декламира Захра А.Страхинска; На Балкана, стихотворение — декламира Салихъ М. Дрѣновъ; Нашата пѣсень, стихотворение — декламира Бинка Субашиева;
44
На ловъ, хумореска — казва Асанъ Чангаловъ: Ратай — декламира Ахмедъ Порязовъ; Цигански сънь, хумореска отъ Адемъ Щърбовъ. Особено силенъ ефектъ възбуди стихотворението Ний отъ Юсеинъ Якубовъ, родомъ отъ гр. Смоленъ, ученикъ въ пловдивската гимназия, първа поетична творба отъ българинъ мохамеданинъ.
Следъ това се представй пиесата „Вьзрожденци”. Въ нея за пръвъ пѫть излѣзе на сцената и българка мохамеданка. Главната женска роля изнесе Бинка Д. Субашиева, ученичка отъ прогимназията, едно малолѣтно, но съ богати дарования и будно чувство момиче, неотговарящи почти за възрастьта му. Ако то може да се развие и добие по-високо образование, ще стане една наистина просвѣтена българка мохамеданка за слава и честь на себе си, на родителитѣ си, а така сѫщо и на цѣлото българо-мохамеданско население отъ Родопския край.
Следъ представлението се прочетоха полученитѣ телеграми и приветствия, устрои се весела часть и късно следъ полунощь се разотидоха всички.
Съ тая си вечеринка българо-мохамеданската културна дружба „Родина” тури начало на своята културно-просвѣтна работа както за младежи и деца, тъй и за възрастно население.
По случай вечеринката настоятелството отправи до Н. В. Царя поздравителна телеграма, на която се получи следниятъ отговоръ:
Смоленъ
Юсеинъ Бейски, почетенъ председатель българо-мохамеданската дружба „Родина”
Благодаря сърдечно Вамъ и на българо мохамеданското дружество въ града Ви за изказанитѣ ми приветствия, като пожелавамъвъ единение и сътрудничество българи мохамедани и християни да градятъ благоденствието на Вашия хубавъ Родопски край.
ЦАРЬТЪ.
45
Група членове отъ българо-мохамеданската дружба съ женитѣ си, първи сложили гражданско облѣкло. Правостоящи, отъ лѣво къмъ дѣсно: Ам. Хусковъ, Ар. Бейски, З. Челебиевъ, П. Мариновъ, С. Еминовъ и А. Карахусевъ; седнали: момиче Шерифе А. Хускова, Сафие Хускова, дете Мехмедаминъ Хусковъ, Фатме Бейска, Тинка П. Маринова, Фетие С. Еминова, Хайрие Карахусева, пеленачето Ас. Карахусевъ, седнали: С. и М. Билянски.
( 4. ОТЗИВИ ВЪ ПЕЧАТА )
Едновременно съ вечеринката бѣ издаденъ въ София и единъ специаленъ байрамски брой отъ сп. „Родопа” отъ младия и деенъ българинъ мохамеданинъ живущъ въ тоя градъ Арифъ Садѫковъ. Тоя брой се разпространи отъ дружбата въ много екземпляри срѣдъ мохамеданското население и ведно съ вечеринката. представляваха злободневнитѣ
46
презъ тоя и всички следващи дни въпроси. Явиха се и въ пресата нѣкои отзиви, по-важни отъ които сѫ:
Въ „Вестникъ на жената”, бр. 720 отъ 1938 г. подъ заглавие „Възраждането на българката мохамеданка”.
На 5 декемврий въ срѣднородопския градъ Смоленъ основаното и рѫководено отъ българи мохамедани д-во „Родина” за културно издигане и национално осъзнаване на българитѣ мохамедани въ Родопския край, чието число надхвърля почетната цифра 100 000 души, даде своята традиционна вечеринка по случай праздника Рамазанъ байрамъ и годишнината отъ основаването на тая културна дружина. Литературно музикалната продукция бѣ изнесена въ сградата на читалище „Хр. Ботевъ”, салонътъ на което се оказа тѣсенъ да побере многобройнитѣ посетители българи мохамедани и българи християни. Представена бѣ битова пиеска „Възрожденци” писана специално за цельта отъ П. Н. Мариновъ съ сюжетъ изъ живота на българитѣ мохамедани. Сценката и останалата литературно музикална часть бѣха изнесени изключително отъ бълг. мохамедани и бълг. мохамеданки, като нѣкои отъ декламиранитѣ стихове бѣха написани отъ млади тѣхни сили, следващи въ разни учебни заведения въ страната. Най-мила, обаче, и най-трогателна картина представляваха групата отъ нѣколко десетки българки мохамеданки заели преднитѣ мѣста на салона — съпруги, майки, сестри на излизащитѣ на сцената и на тия, що сѫ въ редоветѣ на възродителната дружина, които въ съвременно градско облѣкло, къмъ което тѣ се приспособяватъ по чисто своя инициатива и по такава на мѫжетѣ имъ, съ свѣтнали отъ щастие и умиление лица, доживѣли да видатъ свободно и открито тъй хубавия Божи свѣтъ и проявлението на висшето божие създание — човѣка, дадоха да се разбере, че булото, което историческиятъ моментъ преди 300 години бѣ наметналъ на лицата имъ и което тѣ съ стоицизъмъ, съ много горести и потулени надежди носиха до сега, е скѫсано завинаги, затворътъ на решеткитѣ, кѫдето тѣ напоследъкъ дрброволно бѣха окаяно заключени сринатъ и просторътъ на широкитѣ имъ гостоприемни души — широко отворенъ. Съ каква радость на другия день следъ милото тържество българкитѣ мохамеданки посрещнаха визититѣ на българки християнки, отишли въ домоветѣ имъ да ги по-
47
здравятъ сь най-голѣмия имъ праздникъ, нескривано за тѣхъ добило вече и едно ново значение! Съ какъвъ възторгъ се коментираха моментитѣ отъ вечеринката и праздника! Сякашъ цѣлиятъ свѣтъ се бѣ вгледалъ като въ бисерно огледало въ просвѣтналитѣ имъ лица и сини очи . . .
Желателно е интелигентнитѣ жени въ тоя край — учителки, чиновнички и съпруги на такива — да заработятъ именно между женитѣ за взаимното имъ опознаване, за културно въздействие върху българкитѣ мохамеданки, за обзавеждане на дома, за правилно възпитание на децата имъ, за премахване ония аномалии, които сѫ неестествени за нашитѣ условия и нрави—раннитѣ бракове, браковетѣ презъ разстояния, такивато между близки сродници и т. н., както и за здравното възпитание на цѣлото родопско население. Желателно е такива културно просвѣтни дружини да бѫдатъ основани и въ всички по-голѣми български мохамедански селища въ Родопитѣ като Девинъ, Смилянъ, Златоградъ, Тозбурунъ, Рудоземъ, Топуклу и др.
Абонатка 817.
в-къ „Борба” — Пловдивъ, бр. 5012 отъ 12. I 1938 г., подъ заглавие „Народностиятъ духъ у българитѣ мохамедани”.
„Следъ вечеринката, която неотдавна изнесоха младитѣ българи мохамедани въ Смоленъ и която бѣ една рѣдка ентусиазирана манифестация на националното пробуждане на тия забравени българи, имаме още единъ фактъ, особено симпатиченъ за народностното възраждане на българитѣ въ Родопа отъ мохамеданско изповѣдание. Не веднажъ въ печата се е изнасяло и подчертавало голѣмото значение на училищата и просвѣтата за пробуждането и осъзнаването на този, иначе, чисто български елементъ. Само по този пѫть и подпомагани отъ друга страна въ тѣхния поминъкъ, ние въ близко време ще ги видимъ приобщени къмъ нашата народна култура, къмъ нашия общественъ и държавенъ животъ. И тръгнали презъ последнитѣ години въ тази насока, ние имаме вече първитѣ много насърдчителни резултати. Предъ насъ е сп. „Родопа” (специалниятъ брой). Мѣстото не ни позволява да дадемъ макаръ и накратко съдържанието на статиитѣ. Хиляди родопски българи иматъ вече въ рѫцетѣ си това списание. Тѣ ще научатъ отъ своитѣ просвѣтени едновѣрци, че народностьта не може и не бива да се идентифицира съ религията. Четемъ въз-
48
торженитѣ слова на тия млади народни будители къмъ тѣхнитѣ едновѣрци и предъ насъ неволно изпъква свѣтлата фигура на Паисия Хилендарски — „О неразумни, поради що се срамувашъ да се наречешъ българинъ?! . . .” Дълбоката вѣра, идеализмътъ и преданностьта, които лъхатъ въ всѣки редъ на тия статии, е едно неоспоримо доказателство за ролята, която ще има да играятъ нашитѣ млади и просвѣте ни пионери за пробуждането на тия забравени българи въ Родопа, които, споредъ изследванията на на шитѣ професори, сѫ запазили най-чистия Кирило-Методиевски български говоръ.
Георги Чичовски.
В-къ „Родопска мисъль” — Кърджали, бр. 406 отъ 30 декемврий 1937 г., подъ заглавие: „Исторически прояви”.
„Отъ година насамъ между нашитѣ българи мохамедани въ Смоленъ и другаде ставатъ нѣща, които будятъ у насъ радостни чувства и мисли. Миналогодишната вечеринка въ Смоленъ, изнесена отъ българо-мохамеданчетата и посетена отъ тѣхнитѣ родители и мижувци, замисленото оше тогава и недавна осѫществено българо-мохамеданско дружество, пакъ тамъ, за просвѣта, култура и народностно освѣстяване, посещението на деца ученици отъ Ардино и пр. въ София, па и други още такива отдѣлни прояви, — всичко това може би сега не се преценява доволно високо, ала следъ време, погледнато отъ далече, може би ще се смѣта като важенъ синоръ въ историческото развитие на нашия народъ, що се отнася до сѫдбата на нашитѣ братя българи мохамедани. Нѣкога, когато „единъ монахъ тъменъ” пустна срѣдъ своитѣ сънародници своята малка историйка, едва ли е схващалъ нѣкой, каква историческа сѫдба има въ тая малка книжка, едва ли е помислялъ нѣкой, че тя ще постави предѣлъ въ историческото развитие и ще ознаменува началото на българското възраждане. Така и днесъ, може би мнозина не ще отдадатъ особено значение на тия прояви... Българитѣ християни, които сѫ били щастливи да стоятъ културно, а често и стопански, едно стѫпало по-високо отъ тѣхъ (отъ българитѣ мохамедани б. р.) трѣбва да гледатъ съ радость на тия тѣхни опити да излѣзагь отъ това положение на вѣковенъ мракъ и да имъ подадагь братска рѫка за по-мощь въ тия имъ стремежи. Прочее, да крепне това движение на нашитѣ братя къмъ повече просвѣта, култура и благосъстояние! Хвала на неговитѣ дейци!”
Николай Вранчевъ.
49
5. СПОРОВЕ ОКОЛО ПОНЯТИЯТА „НАРОДНОСТЬ И РЕЛИГИЯ”.
Новата 1938 година настѫпваше и се очертаваше, че ще бѫде една забележителна и съ борчески духъ година. Мнозина отъ членоветѣ, особено участвуващитѣ въ вечеринката бѣха атакувани отъ тѣхни съвѣрници съ остри думи и нападки, че се отмѣтатъ отъ „турцкото”, че оставятъ „старото”, че подкопаватъ вѣрата, „та вие ли се найдахте да се казвате болгаре?” и т. н. Спорове на тая тема се водѣха възбудено и непрекѫснато презъ всичкитѣ дни около нова година.
— Устáса на заболѣха да обеснѣваме и казваме, че вѣра е едно, а народность друго, казваха нѣкои. Ала нашисе са прости и будали, та не разбиратъ!
Въ това време си дойде на коледна ваканция Юсеинъ Якубовъ, най-младиятъ, но единъ отъ най-дейнитѣ членове на дружбата, ученикъ въ Пловдивската гимназия, който направи събрание и прочете рефератъ на тема „Минало и понятия за народность и религия”. Разви много интересни и правилни мисли. Тоя рефератъ идѣше тъкмо на време. Посетителитѣ, членове и нечленове, го изслушаха съ голѣмо внимание. Въ него по единъ ясенъ и разбранъ начинъ и подкрепено съ исторически данни се уясняваше разликата между тия две понятия. Следъ това спороветѣ попритихнаха. за да се появятъ наново следъ единъ месецъ.
6. ВЪЗПѢВЪ НА ДРУЖБА „РОДИНА”.
Събранията си дружба „Родина” правѣше било въ праздникъ, било въ дѣлникъ съ писани покани, а по-често безъ покани. Освенъ настоятелството, въ тѣхъ обикновено присѫтствуваха и други членове. Свободното си време прекарваха въ разговори и коментарии, какво е станало изъ града, въ пѣене народни пѣсни или обмисляне бѫдещитѣ си прояви и
50
намѣрения. Веднажъ по предложение на члена Ахмедъ Хусковъ възникна въпросътъ, може ли дружба „Родина” да се спрѣ на нѣкоя пѣсень, която да служи за нейнъ химнъ или възпѣвъ. Нѣколко деня следъ това другъ членъ съобщи, че има подобна пѣсень, която както по съдържание, така и по тонъ и духъ напълно отговаря на целитѣ и задачитѣ на дружбата. Тая пѣсень е известна и популярна, а именно:
Горда Стара-планина,
Надъ ней северъ се синѣй,
До ней Витошъ възвишава
Гордо свойтѣ рамене.
Мила Родино,
Ти си земенъ рай!
Твойта хубость, твойта прелесть,
Ахъ, тѣ нѣматъ край!
Гордо Дунавътъ се лѣй,
Свойта пѣсень тихо пѣй;
Вѣченъ споменъ той за Ботевъ
Отъ гърди си ще лелѣй.
Мила Родино. . . и пр. (повтаря се)
Чуй Марица, какъ шуми,
И съсъ радость си мълви,
Че тамъ, дето кърви бѣха —
Днесъ тамъ розата цъвти!
Мила Родино. . . и пр. (повтаря се)
Тая пѣсень се възприе съ пълно единодушие отъ всички. Оказа се, че нѣкои отъ членоветѣ я знаятъ, а за тия, които не я знаеха, направиха се упражнения и се заучи.
51
7. ПОСТѪПКИ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ЯСНИ НАЧАЛА РЕЛИГИОЗНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
По това време срѣдъ гражданитѣ отъ мохамеданско изповѣдание се разнасяше умишлено мълва, че дружба „Родина” е безбожническа, отхвърля вѣрата и води къмъ безвѣрие, цельта на която мълва бѣше да се отбиватъ младежитѣ желаещи да членуватъ. Въ едно събрание (на 22 януарий 1938 г.) се повдигна този въпросъ отъ почетния председатель Юсеинъ Бейски, който като най-възрастенъ билъ най-много атакуванъ. Всички се заинтересуваха, размѣниха мисли и станаха много възбудени, прями и решителни разисквания. Всички изнесоха и потвърдиха това, че учителитѣ по Коранъ сѫ все прости хора, безъ никакви познания и учителски похватъ, отбеляза се и това, че тѣзи учители само четатъ и сричатъ арабскитѣ молитви, безъ да сѫ въ състояние да ги разбератъ и разяснятъ напълно и затова въ тѣхъ се крие главната причина за отслабване на вѣрата. Въ разгара на тия разисквания и препирни взе думата членътъ Мехмедъ М. Ишарлиевъ, който стана и каза следнитѣ знаменителни за случая думи:
— Господа, истина е, че ние сме много назадъ въ религиозно отношение. Вѣрата ни е слаба, защото ни сѫ слаби познанията. А това е тъй, защото сме принудени да се молимъ на единъ арабски езикъ, който за да разберемъ добре, трѣбва да идемъ да стоимъ десеть години въ Арабистанъ и пакъ нѣма добре да го научимъ. Той е езикъ чуждъ и много мѫченъ за разбиране, който и ходжитѣ добре не разбиратъ. Затова не можемъ ли и ние да наредимъ тъй щото, както всички хора, да се молимъ на нашия майчинъ езикъ, тъй както сме родени и израсли?!
Да, наистина, хубаво ще е. Да се молимъ на български езикъ! казаха нѣкои.
![]()
52
— Моето дете казва, че нищо не разбирало отъ учителя по Коранъ, продължи Ишарлиевъ, и винаги, щомъ си дойде отъ училище, кара ме да му чета арабския текстъ, а то го пише съ български букви и едва тогава си научава урока . . .
По този въпросъ се изказаха и други, и нѣкои предложиха да се преведатъ на български всички молитви и тъй да се установи моленето и кланянето. Но за да не става рѣзка промѣна изведнажъ, като срѣдно положение се възприе и реши: да се пише веднага на околийския мюфтия въ града, който да се помоли като духовенъ началникъ да поеме грижата за написване всички молитви и учебна материя съ понятни български букви, като само текстоветѣ отъ Корана и молитвитѣ си останатъ на арабския свещенъ езикъ, а другитѣ обяснителни бележки и напѫтствия по петкратното кланяне презъ денонощието да бѫдатъ на български, и служатъ за рѫководство както въ училищата, така и по домоветѣ. Такова писмо се писа веднага на другия день и изпрати по предназначение, но каква му бѣ по-нататъшната сѫдба въ околийското мюфтийство, за дружеството остана неизвестно.
8. ОБИКОЛКА ВЪ с. с. СМИЛЯНЪ И АРДА.
Веднажъ основана и добила вече свое име въ гр. Смоленъ, дружба „Родина” трѣбваше да разшири своята дейность и извънъ града. Тя се бѣше „прочула” и изъ околнитѣ селища, и отъ нѣкои идваха сведения, че тамошнитѣ мохамедани се живо интересуватъ и очакватъ да имъ се направи посещение. Такова желание имаха и мнозина отъ членоветѣ. Затова въ началото на януарий 1938 г. се реши, да се иде най-напредъ въ селата Смилянъ и Арда като най-близки, а следъ това въ Девинъ, Златоградъ, Чепеларе и др. Това пѫтуване трѣбваше да стане презъ днитѣ 15 и 16 януарий, като дни най-свободни и удобни, затова дружината се стегна и бѣ готова за пѫть.
53
Времето бѣ ясно и слънчево, та пѫтуването бѣ леко и приятно. Децата декламатори пѫтуваха въ кола, а младежитѣ пеша. Снѣгътъ приятно хрущѣше подъ краката и ослѣпително блестѣше подъ сутрешнитѣ слънчеви лѫчи. Въздухътъ бѣ свежъ и
„Рахима” — картина отъ М. Попова.
чистъ, та предразполагаше къмъ чувства и възторгъ. Затова нѣкои отъ момчетата презъ Чокманскитѣ присойки „отпѣха”. Смилянскитѣ граждани въ това време чакаха. По обѣдъ дружината пристигна. Дойдоха и децата. Най-напредъ се запознаха съ тамошнитѣ жители, мохамедани и християни, излѣзли да посрѣщатъ, нахраниха се въ ресторанта, па излѣзоха да разглеждатъ селото.
54
Вечерьта се устрои вечеринка при едно небивало за тамъ стечение на народъ. Вратата се задръсти и салонътъ препълни, а посетители още пристигаха. Всѣки се бута и провира, само да може да гледа.
— Ние не щемъ столове, настояваха нѣкои, прави ще стоимъ и пакъ ще гледаме.
На край пустнаха всички, и половината седнали, половината прави, всички се настаниха. Откриването стана отъ председателя на дружбата Арифъ Бейски, който въ сбита речь очерта целитѣ и задачитѣ на дружбата и покани къмъ взаимнодействие и тамошнитѣ българи мохамедани. Казаха се стихотворения и хуморески, а излѣзоха на сцената и нѣколцина смилянски българи мохамедани, които „чифтосаха” гласоветѣ си и изпѣха известната българо-мохамеданска пѣсень:
Тôрнало ми е, тôрнало
Смилѣнско вакло моймече
Низъ малка рѣка надолу,
Ситнуну сѣно да збира.
Бѣленъ ми вѣтеръ дуеше,
Тестемельчекъ му фôркаше.
Тестемельчекъ му фôркаше,
Кайно на Карлакъ маглôна.
Фустаньчекъ му са кошмѣше,
Кайно въ морено пенôна.
Пóлици му са бѣлкаха,
Кайно въ морено дальгине.
Снажкана му са кôршеше,
Кайно въ гурôна елине.
Плитчици му са рьойкаха,
Кайно вавъ Арда рибкине.
Очинкине му свѣткаха,
Кайно въ небено звездине.
Представена бѣ и пиесата „Възрожденци”, следъ което на сцената излѣзе смилянскиятъ житель Яшаръ Делиеминовъ, българинъ мохамеданинъ съ
55
будно чувство и природенъ умъ, който съ радость и нескрито вълнение каза следнитѣ прости, но затрогващи думи:
Почитаеми госпожи и господа,
Идвамъ да подчертая тази вечерь единъ важенъ за нашето село фактъ. До сега на нашата сцена сѫ изнасяни многобройни и различни утра и вечеринки. Тѣ, обаче, винаги сѫ били устройвани и изнасяни отъ нашитѣ братя българи християни. Тази вечерь ние бѣхме честити да видимъ на сцената вечеринка съ съставъ само отъ наши братя българи мохамедани. Това прави честь на всѣки съзнателенъ българинъ мохамеданинъ, защото виждаме и отъ нашата срѣда, наши едновѣрци българи мохамедани да сѫ образували единъ културенъ крѫжокъ, образувало се е едно сдружение, което излазя на сцената и устройва вечеринки и забавления въ нашъ народностенъ духъ. Затова азъ идвамъ и отъ името на смилянскитѣ българи мохамедани да ги поздравя, похваля въ предприегото дѣло и имъ пожелая творческа дейность и неуморна работа. Необходимо е, обаче, и ние, смилянцитѣ, да вземемъ поука отъ тѣхъ и да образуваме и тукъ единъ крѫжокъ за културно възраждане и народностно освѣстване, който да подеме това дѣло, и посрѣдствомъ вечеринки и забавления да повдигаме нашето народностно чувство и съзнание. Да си подадемъ рѫка и съвмѣстно съ нашитѣ братя българи християни, които, вѣрвамъ, съ удоволствие ще ни помогнатъ, да заживѣемъ съ братски чувства, съ еднакви мисли, около една мисъль, една идея, за славата на България, за слава на нашия Царь Борисъ III. Известно е на всички, че въ Родопската область се чувствува една силна криза и една крайна нѣмотия. Тази криза особено чувствуваме ние — българитѣ мохамедани. Но ние я чувствуваме тъй, защото изплащаме грѣхове на нашитѣ бащи и дѣди, гдето сѫ ни оставили безъ наука и просвѣта. Сега, обаче, нищо не трѣбва да ни отчайва, нищо да не ни плаши, защото трѣбва да разберемъ, че само съ просвѣта и знание ще си пробиемъ пѫтъ и ще подобримъ нашия животъ и бѫдеще, и само тъй ще се издигнемъ като способни и достойни чеда на майка България. (Рѫкоплѣскания).
Следъ него говори учительтъ Василъ Н. п. Василевъ, който въ общи думи каза следното:
56
Драги смилянци,
Нескритъ фактъ е, че днесъ човѣчеството и свѣтътъ напредва все повече и повече въ всички области на наука, култура, изкуства и пр. Работитѣ сѫ се тъй стекли, че колкото единъ човѣкъ е по-културенъ, по-просвѣтенъ и съзнателенъ, толкова е по-годенъ и по-полезенъ за себе си, за живота и обществото. Затова дългъ се налага на всѣки да върви напредъ съ духа на новото време и новитѣ културни придобивки. Има, обаче, нѣкои люде, които като че ли не разбиратъ това, които живѣятъ свити нѣкакъ въ своитѣ ограничени разбирания и които като че ли не чувствуватъ нужда да се поучать отъ другитѣ. Едни отъ тѣзи хора, които съставляватъ една доста голѣма маса отъ родопско население, съ болка на душата нека си признаемъ, сѫ и нашитѣ еднокръвни братя, българитѣ мохамедани. Не ми се сърдете, драги българи мохамедани, заради този упрѣкъ, но такава е горчивата действителность. Дошло е време да изпълните единъ дългъ преди всичко къмъ себе си, къмъ вашитѣ деца, а така сѫщо и къмъ обществото и държавата. Азъ ви моля да разберете, че религията никѫде не се преследва, а тукъ — въ нашата свободна държава — още по-малко може да докосва нѣкой вѣрата ви. Тя е ваше свето убеждение. Пазете я! Не забравяйте обаче никога, че въ ващитѣ жили тече чисто българска кръвъ и че единствената ви рожденна майка е нашата обща родина — България. Пазете и нея! Пазете я, както бихте пазили и вашата собствена майка! Просвѣтете вашия умъ, за да съзнаете съ гордость вашата българска народность! Мнозина отъ васъ мислятъ и вѣрвагь, че като сѫ мохамедани, сѫ и турци! Но въ тоя случай азъ бихъ запиталъ: албанцитѣ турци ли сѫ? Бошняцитѣ турци ли сѫ? Ами египтянитѣ? Ами арабитѣ? Други да изреждамъ ли? Никой отъ тѣхъ не сѫ турци, но всички сѫ мохамедани. Ето виждате — вѣра е едно, народность друго. Въ една вѣра може да има много народности и въ една народность — много вѣри. За да се разкриятъ тъкмо тия нѣща и за да се разпръсне това голѣмо невежество и простотия, въ градъ Смоленъ е образувана културно-просвѣтна дружба „Родина”. Всички въ нея сѫ ваши едновѣрци българи мохамедани. Това дѣло заслужава похвала и всѣка подкрепа. Ето, тия скромни труженици сѫ предъ насъ. Тръгнете следъ тѣхъ! Открийте и дайте просторъ и на вашитѣ способности и заработете съ общия пулсъ на времето, за да станете културни люде и просвѣтени
57
граждани! На тия наши драги гости смоленци азъ оть името на учителската колегия, пъкъ и отъ името на всички тукъ присѫтствуващитѣ изказвамъ нашата гореща благодарность.
Драги гости отъ Смоленъ, приемете нашата обща радость за честьта, която ни правите съ гостуването си. Приемете нашитѣ поздравления заради вашето благородно възрожденско дѣло, което заслужава всѣка похвала, жертви и усилия. То е историческо, бѣ казалъ нѣкой въ Смоленъ. Крепете го неуморно за ваша честь, за честьта на родопскитѣ българи — мохамедани и християни, и за славата и величието на България! (Рѫкоплѣскания).
На край благодари отъ името на дружба „Родина” рѫководительтъ П. Мариновъ, който похвали смилянци за добритѣ чувства, оказаното гостоприемство и тъй масовото посещение. „Това иде да покаже, каза той, че ние сме на правъ пѫть, а вие сте достойни потомци на старитѣ обитатели на тая околность — смоленитѣ, достойни наследници на Момчила, чието царство се простирало отъ Роженъ до Бѣломоре и отъ Карлъкъ до Гюмюрджина, тоя Момчилъ, който се е сражавалъ съ гърци, турци и византийци”. Следъ това посочи на най-важнитѣ славянски черти и отлики на мѣстното население, което макаръ по стечение на нѣщата да е радѣлено на две вѣроизповѣдания, българи мохамедани и българи християни, но е опазило най-добре своя български езикъ. Първата и най-важна отлика за това е мѣстниятъ езикъ, по който всѣки чужденецъ ще отсѫди, че тѣ сѫ българи. После посочи тѣхнитѣ нрави и обичаи, като подчерта чиститѣ славяно-български черти, „кѫщни поредки и наредба, особено у родопскитѣ българи мохамедани. Тукъ сѫ запазени старитѣ български обичаи и въобще цѣлиятъ народностенъ обликъ по-добре, отколкото всѣкѫде другаде”. На край апелира къмъ взаимно зачитане и уважение, за сърдечни отношения и обща работа за културно подигане и народностно пробуждане.
58
Вечерьта гоститѣ прекараха въ домоветѣ на тамошнитѣ българи мохамедани въ взаимни разговори, обяснения, а нейде и прения. Сутриньта всички се събраха на площада срѣдъ селото и съпроводени отъ видния смилянски житель Христо Таневъ потеглиха за Арда. Пѫтемъ нѣкои се отбиха у стария, но запазенъ, и съ широка славянска душа българинъ мохамеданинъ Салихъ Мюдеризовъ. За него и заслугитѣ му въ миналото за българщината на тоя край ще имаме случай да пишемъ другъ пѫть. Надвечерь групата тържествено пристигна въ с. Арда.
Вечеринката въ това село се състоя пакъ при стечение на многоброенъ народъ. Откриването стана както въ Смилянъ, а по време на литературната часть се качи на сцената единъ мѣстенъ българинъ мохамеданинъ, х. Русъ, типична славянска физиономия и характеръ, който каза хуморески изъ ловджийския животъ и зарази съ нестихващъ смѣхъ всички посетители. Следъ пиесата казаха подходящи за случая думи заведващиятъ пограничния участъкъ капитанъ Ив. Разсукановъ, директорътъ на прогимназията Василевъ и Тахиръ Е. Агушевъ дошелъ нарочно отъ Могилица, потомъкъ на видния старъ съ феодална основа родъ Агушевци, който изказа поздравления, своето задоволство отъ изнесената вечеринка и подкани своитѣ съвѣрници отъ коритото на горна Арда да подематъ и следватъ дѣлото на дружба „Родина”. На край отъ името на смолянци и тамъ благодари рѫководительтъ на групата П. Мариновъ. Спрѣ се специално за разликата между понятията религия и народность, като посочи на това, че всѣки единъ народъ, независимо каква религия изпълнява, но е носитель и на единъ езикъ. Езикътъ преди всичко сочи народностьта. Въ това отношение родопскитѣ българи мохамедани не трѣбва да се плашатъ, а съ гордость да изповѣдватъ своята народность, защото, ако малко се позаинтересуватъ отъ историята, ще видятъ, че тѣ сѫ бъл-
59
гари и то отъ старитѣ и най-добре запазенитѣ. А за това, че дветѣ понятия българи и мохамедани не се изключватъ и не противоречатъ едно на друго, той посочи наскоро изнесенитѣ въ пресата известия, какъ още отъ времето на Аспаруха
Старата домашна кула и часть отъ конака на Агушаа въ с. Могилица (Тозбурунъ) отъ преди 130 години.
сѫ останали българи по край брѣговетѣ на Волга, които приели мохамеданство и сѫществували като българско мохамеданско царство дълги години. Тѣхни потомци сѫ сегашнитѣ кавказци мохамедани, които иматъ своя история, книжнина и литература.
60
Тая вечерь гоститѣ българи мохамедани бѣха настанени и прекараха въ домоветѣ на арденскитѣ първенци българи християни. Сутриньта, когато се събраха на закуска въ селското кафене, не можеха да изкажатъ своето доволство отъ указания имъ приемъ, внимание и чистосърдечность отъ страна на гостоприемнитѣ арденци. Съ най-добри чувства и впечатления тѣ потеглиха обратно за Смоленъ. На минаване презъ с. Могилица посетиха старитѣ родове Агушевци. Всичко живо отъ тѣхъ се раздвижи и разтича да посрѣща и настанява гоститѣ. Женитѣ вѫтре приготовляваха ястия, а мѫжетѣ — и стари и млади — прислужваха. Въ тия домове по старъ обичай винаги има готово ядене за гощаване случайни пѫтници. Всички бѣха разпредѣлени и добре нагостени. Следъ това направиха снимка, разгледаха домашната кула, строена въ началото на миналия вѣкъ, и се сбогуваха съ най-добри чувства. Отъ тамъ всички вкупомъ презъ с. Кошница и Турянъ се върнаха въ Смоленъ.
Като резултатъ отъ тая обиколка, образувана бѣ и въ с. Смилянъ културна българо-мохамеданска група, съ основа и рѫководство устава на дружба „Родина”.
9. ОТКРИВАНЕ ГОТВАРСКИ КУРСЪ ЗА ЖЕНИТѢ БЪЛГАРКИ МОХАМЕДАНКИ.
Наредъ съ идейната работа у нѣкои отъ членоветѣ на дружба „Родина” се бѣ породила мисъльта и за работи въ тѣхния ежедневенъ животъ, имащи практическо приложение. Изнесе се единъ нескритъ фактъ, какво женитѣ мохамеданки сѫ останали доста назадъ въ готварското изкуство. Затова съ общото съгласие на жененитѣ членове се реши, да се открие единъ седмиченъ курсъ по готварство. За рѫководителка на курса се опредѣли г-жа Тинка П. Маринова, а за помѣщение на курса отстѫпи една стая отъ широката си кѫща най-стариятъ
61
членъ и почетенъ председатель г. Юсеинъ Бейски. Тоя курсъ се състоя презъ времето отъ 1 до 10 февруарий 1938 година и посетителки бѣха госпожитѣ: Сафие Юс. Бейска, Фатме Ар. Бейска, Асие Ш. Бейска, Сафие Мехмедова, Пембе Ахмедова, Алие А. Ходжаджикова, Рубие Салихова, Рукие Адилова, Руфа М. Ишарлиева, Фатме Ем. Идризова и Нюра А. Фисенска.
Посетителкитѣ на готварския курсъ и рѫководителката имъ.
10. ВТОРА ТРАДИЦИОННА ВЕЧЕРИНКА.
На 12 февруарий 1938 г. предстоеше да се празднува и другиятъ голѣмъ мохамедански праздникъ „Курбанъ байрамъ”. На тоя день презъ 1937 година се бѣ състояла първата българо-мохамеданска вечеринка. Съгласно решението отъ тогава, въ това време всѣка година трѣбваше да се състои традиционна вечеринка, което решение се възприе и при основаването на дружба „Родина”. Работата по устройството на тая втора традиционна вечеринка се пое отъ управата. Една голѣма мѫчнотия пакъ бѣ намирането на подходящи материали. Нѣкои отъ
62
учителитѣ дадоха съдействие и разучиха съ деца българи мохамеданчета стихотворения и пѣсни, а директорътъ разучи съ една група отъ осемь деца, момчета и момичета, красива българска рѫченица. Въпросътъ за пиеса, обаче, стоеше откритъ. Добре и целесъобразно бѣше, ако се намѣрѣше пиеса съ лица смѣсени: българи мохамедани и българи християни. Рѫководительтъ Мариновъ потърси отъ тукъ отъ тамъ, обмисли разни сюжети, захвана началото на едно действие, па изведнъжъ попадна на единъ разказъ отъ Т. Садукей, печатанъ въ сп. „Родопа”, който напълно прилегна за случая. Това, което бѣше написалъ, Мариновъ просто продължи съ сцени отъ тоя разказъ, разви го въ диалогична форма, прибави нѣкои сцени и за една седмица пиесата бѣ готова. Въ нея бѣ подчертана нуждата отъ духовно сближение и единение между българитѣ мохамедани и българитѣ християни. Отначало тури заглавие „Сродни души”, но впоследствие го промѣни на „Посестрими”, тъй като въ пиесата се описваше и народниятъ обичай въ тоя край — хващане посестрими.
Подготовката на тая пиеса почна два дни преди опредѣлената дата за вечеринката.
Главнитѣ „актьори” бѣха: пакъ даровитата девойка Бинка Субашиева, Исенъ Сеферковъ, стариятъ артистъ Коста Анастасовъ и г-ца Живка Лютова. За отбелязване е, че мѣстнитѣ учителки се показаха неблагосклонни да взематъ участие. Това значително разколеба духоветѣ на младитѣ борци за новъ мирогледъ, но съ течение на времето всичко се изживѣ.
За разгласа и известие на гражданството се напечатаха и разпратиха следнитѣ покани:
П. Г.
Следвайки предначертаната цель — подигане общото културно ниво и засилване народностното чувство на българитѣ отъ мохамеданско изповѣдание, култур-
63
Участницитѣ въ пиесата „Посестрими”.
Децата декламатори отъ II-та традиционна вечеринка на 12. II 1938 год. Първиятъ редъ отъ дѣсно: Салихъ М. Дрѣновъ, М. Порязовъ, Л. Гарелова, З. Николова, Шер. Хускова, Реджепъ Енузовъ, предъ тѣхъ дете М. Хусковъ, задна редица: Адемъ Щърбовъ, Рашидъ Енузовъ, Ас. Чангаловъ, Саф. Билянска, Бинка Субашиева и Мох. Билянски.
64
ната дружба „Родина” устройва по случай една година отъ основаването ѝ втора традиционна вечеринка на праздника „Курбанъ байрамъ”, която ще се състои въ сѫбота вечерьта, на 12 февруарий 1938 година, въ салона на читалището въ гр. Смоленъ.
По тоя случай особено ни е приятно да Ви поканимъ да почетете съ присѫтствието си вечеринката заедно съ своитѣ близки и подведомствени.
гр. Смоленъ, 10. II 1938 г.
Отъ Дружбата.
ПРОГРАМА.
Литературна часть:
Линѣе нашто поколѣние — стих. — декл. Бинка Субашиева,
Младъ родолюбецъ, декл. М. Билянски,
Просякиня — дуетъ, изп. Л. Гарелова и З. Николова,
Тамъ, декл. Реджепъ Енузовъ,
Морето, хум. изп. Зюйди Челебиевъ и Адилъ Ходжаджиковъ,
Ново поколѣние — декл. Бинка Субашиева,
Преградитѣ на България — декл. Сал. Дрѣновъ,
Китка рѫченица, изпълняватъ осемь деца българи мохамеданчета,
Азъ съмъ българче, декл. Адемъ Щърбовъ,
По прѣкъ пѫть, хум. З. Челебиевъ и Ахмедъ Карахусевъ,
Родина, декл. Шер. Хускова,
Вино виновато, хум. казва Мех. Хусковъ,
Гоненица, детска игра, изпълняватъ три деца,
Славянобългарска идея, декл. Ас. Чангаловъ и
Чужденче, декл. Ахмедъ Порязовъ.
Откриването на вечеринката стана съ групово изпѣване на сцената отъ всички членове на дружбата пѣсеньта „Мила Родино!” Тая пѣсень бѣ напечатана на хвърчащи листове и раздадена на посетителитѣ, за да взематъ участие въ общото пѣене.
Посещението пакъ бѣ масово. Най-оригиналниятъ номеръ въ литературната часть бѣ изпълнението на играта рѫченица отъ деца българи мохамеданчета. Съ своитѣ пъстри костюми тѣ възбудиха неудържимъ възторгъ у посетителитѣ, които ги извикаха на бисъ втори пѫть.
Представена бѣ и пиеса „Посестрими”. И тя имаше своята оригиналность, както казахме, въ това,
65
че действуващитѣ лица бѣха смѣсени: — българи мохамедани и българи християни. Въ нея се изразяваше тъй наречениятъ българо-мохамедански въпросъ оть неговата практическа страна, и то въ връзка и съ
Децата първи играли рѫченица на сцената. Отъ дѣсно: Рашидъ М. Енузовъ, Сафие М. Билянска, Ас. Чангаловъ, Шерифе Хускова, М. Билянски, Бинка Субашиева и Реджепъ А. Енузовъ.
другитѣ родопски проблеми: икономически, пѫтно-съобщителни, просвѣтни и др. Следъ пиесата се състоя малка весела часть. Така се завърши и втората традиционна вечеринка на дружба „Родина”.
11. ГОСТУВАНЕ НА ДРУЖБА „РОДИНА” ВЪ ГР. ПЛОВДИВЪ И АСЕНОВГРАДЪ.
Остана да се обмисли въпросътъ, възможноститѣ и ползата отъ едно гостуване на дружба „Родина” въ гр. Асеновградъ, Пловдивъ и, евентуално, София. Идея за това сѫществуваше отъ по-рано, направени бѣха и постѫпки за безплатно пѫтуване по Б. Д. Ж, но до 15 февруарий нѣмаше никакво съобщение. А понеже желанието и
66
настроението за едно такова гостуване бѣха на своя връхъ, реши се това да стане презъ втората половина на месецъ февруарий 1938 г. Щомъ се почна приготовлението за пѫтуване, изъ града, особено срѣдъ българитѣ мохамедани съ стари разбирания, се забеляза възбуждене и рѣзко противодейсгвие. Започнаха да сноватъ най-различни слухове, увещания, заплашвания и внушения, само и само да се попрѣчи на предстоящето пѫтуване. Нѣкои заплашваха съ обезнаследяване своитѣ младежи (правене „реть”), други правѣха опити да подкупватъ, трети разколебаваха и т. н. Повтори се онова, което ставаше около Нова година. Дружината, обаче, бѣ тъй ентусиазирана и сговорна, че нищо не бѣ въ състояние да я разколебае. На 19 февруарий, рано сутриньта, се събраха всички предъ читалищетр и съ специаленъ аутобусъ потеглиха. Пѫтуваха 32 души, мѫже, жени и деца. Безъ никакъвъ престой минаха Чепеларе, спрѣха за малко на Нарѣченъ, разгледаха банята, и отъ тамъ точно по обѣдъ стигнаха въ Асеновградъ. Тамошнитѣ деятели отъ дружба „Роженъ” ги посрещнаха най-сърдечно, разквартируваха ги изъ домоветѣ си и ги поставиха въ течение на програмата по устройванитѣ по тоя случай две родопски вечери.
Първата родопска вечерь се състоя на сѫщия день 19 февруарий, когато „роженци” изнесоха въ честь на гоститѣ „родинци” една импровизирана, но много правдиво и сполучливо съставена и заучена пиеса „Пѣсеньта побеждава”. Впечатлението на смоленци бѣ толкова хубаво, и илюзията толкова пълна, че наистина като да се пренесоха въ времето на легендарния родопски войвода — Салихъ ага Смоленски, Той е една крупна фигура въ историята на Родопския край, справедливъ и строгъ еднакво къмъ българи мохамедани и християни, и по своитѣ разбиране и идеология се явява като предтеча на днешния повикъ къмъ
67
Гоститѣ българи мохамедани въ Асеновградъ.
българско народностно съзнание срѣдъ родопскитѣ българи мохамедани. За тия си разбирания той е измаменъ и убитъ отъ турцитѣ въ гр. Гюмюрджина. Тоя день и следващия гоститѣ прекараха въ взаимни посещения и опознаване съ асеновградскитѣ родопчани, а втората вечерь изне-
68
соха въ салона на Военния клубъ и своята възрожденска вечеринка. Интересътъ на гражданството бѣ тъй голѣмъ и посещението тъй масово, че повече отъ половината посетители стояха прави! Вечеринката се откри отъ председателя А. Бейски, който въ кѫса речь очерта целитѣ и задачитѣ на дружба „Родина” и значението и ползата отъ едно гостуване въ вѫтрешностьта на Царството. Програмата и пиесата („Възрожденци”) бѣха изнесени сполучливо, следъ което при една много задушевна атмосфера се устрои и весела часть, която продължи до късно презъ нощьта. На края каза много топлосърдечни думи по адресъ на гоститѣ и предприетото дѣло председательтъ на тамошната родопска дружба „Роженъ”, г. Борисъ п. Ноевъ, и съ това се закри вечеринката.
На другия день гоститѣ направиха официални визити на началника на гарнизона, кмета на града, г. Драголовъ, околийския управитель, които ги поздравиха и казаха сърдечни похвали и благопожелания. Следъ това всички вкупомъ и съпроводени отъ цѣлата управа на дружба „Роженъ” отидоха на гарата, на пѫть за Пловдивъ. Мнозина смоленци, особено женитѣ, не бѣха виждали влакъ. Настаниха се въ удобнитѣ купета, влакътъ изсвири, зафуча и изпъшка, па постепенно потегли. Лицата на всички свѣтнаха. Казаха се много смѣшки и анегдоти, и скоро вагонътъ гръмна отъ народни пѣсни. Далечъ на северъ се синѣеха снѣжнитѣ върхове на Стара-планина.
Така съ пѣсни и веселие стигнаха на Пловдивската гара. И тамъ изненада: на перона на гарата бѣха дошли пловдивскитѣ родопски приятели и деятели начело съ братя Чичовски, които, като видѣха гоститѣ, радостно замахаха рѫце и шапки. Пакъ посрѣщане и рѫкуване, пакъ приветствия и сърдечность! Отъ гарата всички заедно се опѫтиха за града пеша, — нарочно за да разглеждатъ.
69
Наредено бѣ да нощуватъ въ родопския хотелъ „Бѣло-море”. Минаха по ул. „Ив Вазовъ”, видѣха тютюневитѣ фабрики, пансиона за сираци, военния
Снимка на гоститѣ българи мохамедани ведно съ пловдивскитѣ родопски деятели: д-ръ Г. Ташевъ, Н. Филиповъ и др.
клубъ и отъ тамъ бавно поеха по главната улица, като разглеждаха всичко забележително и интересно. Вечерьта отидоха на кино-представление.
70
Такова представление повечето отъ тѣхъ, особено женитѣ, не бѣха виждали. Представляваше се рѣдъкъ филмъ изъ африканскитѣ пустини и джунгли. На другия день продължаваха да разглеждатъ забележителнбститѣ на града: — видѣха старата Ескиджамия, тепетата, гроба на княгиня Мария Луиза, фабрикитѣ, музеитѣ и пр. Въ джамията имъ се обясни, че тя е стара сграда, строена въ времето на Султанъ Мурадъ I, падналъ на Косово поле, тоя султанъ, който е ималъ за жена българката Тамара, сестра на царь Иванъ Шишмана, за която се пѣе пѣсеньта..
Царь Мурадъ Мари думаше:
— Маро ле, бѣла българко,
Хайде се, Маро, потурчи,
Бѣла кадъна да станешъ... и т. н.
Обясни имъ се и това, че тая джамия стои въ центъра на Пловдивъ, и България, въпрѣки всички войни и стълкновения съ турцитѣ, не я развалила, нито смѣта да я разваля, което иде да покаже, че нашата държава не преследва вѣритѣ и че всѣки единъ нашъ сънародникъ е свободенъ да изпълнява каквато си ще религия.
Съ най-богати впечатления, обаче, излѣзоха отъ Французкия колежъ. Тамъ видѣха нагледно всички богатства, култура и напредъкъ на родна България. Видѣха разнообразни птици и влѣчуги (препарирани), а така сѫщо и народни носии отъ всички краища на Царството. Уредбата и грижитѣ му се дължатъ безспорно на неуморимия и съ будно чувство уредникъ отецъ Херманъ Гислеръ, голѣмъ любитель на природата и приятель на Родопа. Отъ колежа групата мина покрай дома на най-голѣмия приятель и идейникъ на българитѣ мохамедани, покойния Ст. Н. Шишковъ, и презъ градината „Царь Симеонъ” се прибра въ хотела.
Битовата българо-мохамеданска вечеь въ Пловдивъ се състоя на 23 февруарий въ салона на До-
71
ма на изкуствата и печата. Посетителитѣ бѣха все отôрано общество, повече пловдивски общественици, писатели, чиновници, учители, офицери и др., които съ силно любопитство наблюдаваха програмата. Сцената бѣ декорирана съ пъстри родопски одеяла и „кичени халища”.
Юсеинъ К. Якубовъ.
Откриването стана отъ председателя Ар. Бейски съ кѫса речь за задачитѣ на дружбата и целитѣ на посещението тоя градъ. Следъ това почна изпълнението на литературната часть, а така сѫщо и на пиесата. А то бѣше единъ непрекѫснатъ възторгъ! Стихотворенията, пѣснитѣ, а така сѫщо и сценитѣ бѣха предшествувани и свършени съ силни чувства и възторжени рѫкоплѣскания. Посетителитѣ извикаха на сцената и младия авторъ, българинъ мохамеданинъ отъ гр. Смоленъ, Юсеинъ К. Якубовъ, ученикъ отъ пловдивската гимназия, отъ когото се декламираха стихотворенията „Тамъ”, „Ний” и др. Той е младъ, съ поетични дарования и съвременни схващания младежь, когото очаква свѣтло бѫдеще на народенъ будитель и веститель на новото срѣдъ българитѣ мохамедани.
На края съ много ободрителни и чистосърдечни думи приключи вечеринката г. д-ръ Г. Чичовски. Заключи съ думитѣ: „Нека между цвѣ-
72
тята на красивия букетъ на българската народность, наредъ съ българитѣ католици, българитѣ православни, българитѣ протестанти и др. имаме и едно хубаво цвѣте „българи мохамедани!”
На другия день гоститѣ пожелаха да направятъ посещение на г. директора на областьта, който, обаче, не можа да ги приеме. Посетиха кмета на града г. Божидаръ Здравковъ, който зарази всички съ своята любезность и ги обсипа съ редъ грижи и внимание, — отпустна имъ единъ отъ градскитѣ аутобуси за разглеждане града и имъ даде вечеря отъ негово име въ ресторантъ „Съединена България”. Посетиха сѫщо началника на дивизията и гарнизона, разгледаха пазара и отъ тамъ се отправиха къмъ домоветѣ на любезнитѣ пловдивски родопчани, дето бѣха поканени за обѣдъ. При това гостуване въ домоветѣ бѣха станали трогателни сцени на изповѣдване чувства и преданость, а нѣкои отъ женитѣ си бѣха хванали и посестрими.
Съ това се свърши гостуването на Пловдивъ.
На другия день аутобусътъ ги понесе наново по равното Тракийско поле, обратно къмъ Смоленъ.
Пѫтуването до Чепеларе бѣ много приятно и безпрепятствено. Тамъ, обаче, се научиха неприятната новина, че на Роженъ сѫ паднали снѣгове, пѫтьтъ е задръстенъ и заминаването — невъзможно. Като тъй, трѣбваше да се нощува въ Чепеларе. Нѣкой подхвърли идеята да се устрои и тамъ вечеринка. Рѫководительтъ извести това на г. кмета, той пъкъ на учителитѣ и нѣкои първенци, и за едно кѫсо време цѣлото население знаеше, че вечерьта ще има „българо-мохамеданска” вечеринка! Тъй и стана. Вечерьта, въ опредѣленото време, салонътъ се напълни съ посетители и любопитни. А види се затова, че всичко туй стана набързо и инцидентно, литературната часть, а така сѫщо и пиесата бѣха изнесени тъй добре, по-добре отъ всич-
73
ки дотогавашни представления. „Артиститѣ” тоя пѫть наистина като да играха съ настроение. Вечеринката бѣ приключена отъ г. кмета съ хубави думи, съ които похвали младитѣ българи мохамедани, чието дѣло ще служи за примѣръ и показъ на иднитѣ поколѣния. За пренощуване нѣкои бѣха разквартирувани въ частни кѫщи, а нѣкои въ ученическия пансионъ. Тамъ младиятъ, дѣенъ и много енергиченъ директоръ на гимназията бѣ наредилъ да се приготви и имъ се сложи топла вечеря. Така въ Чепеларе бѣше завършекътъ на всички добри впечатления отъ цѣлото това пѫтуване.
На сутриньта, когато слънцето се силѣше да пробие и надхвърли мъглитѣ на навѫсения Роженъ, групата се качи на аутубуса и продължи нагоре. Пѫтьтъ минаваше по единъ правиленъ снѣженъ прорѣзъ съ отвесни колкото човѣшки ръстъ стени, широкъ колкото да мине една кола. Разминаването съ случайно срещнати люде и добитъци ставаше много трудно и мѫчително. При с. Прогледъ ги посрещна учительтъ В. Димитровъ, който имъ съобщи, че пѫтьтъ на Роженъ не е още разчистенъ, затова ги покани да се отбиятъ въ селото, дето е наредилъ да се приготви и обѣдъ. При размисляне, обаче, всички решиха да продължатъ нагоре, жадни, види се, да видятъ по-скоро съ очитѣ си това, поради което не можа да се удовлетвори тая до висша степень благородна амбиция на учителя. На Роженъ, обаче имъ стана ясно, че трѣбва много да се чака, затова се взеха мѣрки да се съобщи по телефонъ да дойде новъ аутобусъ въ Соколовци, а до тамъ да заминатъ пеша. Върхътъ и проходътъ въ това време представляваха интересна картина: срѣдъ снѣга заседнали 4—5 камионетки; движение на коне спрѣно; отъ всички страни идватъ пешаци; работници къртятъ и чистятъ леда; шофьори се провикватъ, и къмъ всичко това като се прибави и тая компания, отъ която наскачаха по заледения снѣгъ жени и деца съ своитѣ разноцвѣтни облѣкла, върхътъ наистина
74
заприлича на панаиръ! Панаиръ по срѣдъ зима! . . Следъ престой отъ два часа дойде съобщение, че е пристигналъ аутобусъ въ Соколовци. Изведнажъ настѫпи оживление. Всички се нахвърлиха на багажа, взеха торби и денкове, насочиха се и насосаха низъ стръмното ущелие „Кутела”. Въ Соколовци се качиха на аутобуса и отъ тамъ безъ никакви препятствия стигнаха въ Смоленъ. Бѣше надвечерь и праздниченъ день. По улицитѣ имаше движение, та стана нѣщо и като посрещане.
Тъй завърши това първо гостуване на дружба „Родина” въ гр. Пловдивъ и Асеновградъ. Дълго време следъ това то се коментираше и говорѣше изъ града. Участницитѣ приемаха гости, даваха подаръци и почерпки, като отъ далечно пѫтуване.
12. ГОДИШНИЯТЪ ПРАЗДНИКЪ НА ДРУЖБА „РОДИНА”.
Още при учредяване на дружба „Родина”, презъ месецъ май 1937 година, изникна въпросътъ, да се избере единъ день за дружбенъ праздникъ, въ който день да се събиратъ всички членове на свиждане и подходяще тържество. За такъвъ день се избра главниятъ пролѣтенъ праздникъ, праздникътъ на общото плодородие и пробуждане — Гергьовдень, празднуванъ еднакво и отъ българи мохамедани и отъ българи християни, който праздникъ е свързанъ съ много народни обичаи и традиции. Въ едно отъ събранията си презъ м. априлъ настоятелството на дружба „Родина” реши: праздникътъ да се състои въ сѫщия тоя день на отсрещната страна на града при студения изворъ. Тоя день, обаче, се случи да вали дъждъ и бѣ вѣтровито, та празднуването се отложи за следващия. Въ това време, обаче, по стара традиция смоленското гражданство отъ християнско изповѣдване излазя на традиционенъ съборъ на мѣстностьта „Св. Георги” северно отъ града на единъ високъ хълмъ, въ подножието на приказнитѣ скали „Турлукъ” и „Не
75
вѣстата”, затова по предложение на повечето членове се реши: тоя пръвъ годишенъ праздникъ на дружба „Родина” да се състои на сѫщото това мѣсто и въ съседство съ българитѣ християни, Въ уреченото време всички членове участници въ сбора ведно съ своитѣ жени и деца потеглиха нагоре къмъ опредѣленото мѣсто. Наредъ въ първитѣ редици вървѣше и най-стариятъ членъ и почетенъ председатель г. Юсеинъ Бейски ведно съ своето домо
Първиять съборъ на българитѣ мохамедани, устраенъ отъ дружба „Родина” въ гр. Смоленъ.
чадие. За мѣсто на събора се избра една хубава поляна край клонеста ела, и тъй наредъ и близу съ българитѣ християни щѣше да се положи основата на първия българо-мохамедански съборъ. Сложена бѣ обща трапеза съгласно мѣстнитѣ обичаи, като всѣки бѣ донелъ по нѣщо за ядене, а така сѫщо бѣха приготвени и две печени агнета. Поднесоха се взаимни почерпки, казаха се благопожелания, размѣниха се сърдечни думи, и тъй трапезата се състоя при общи чувства и разговори. Забеежително бѣ това, че тогава за пръвъ пѫть седѣ-
76
ха размѣсено на открито мѣсто български мохамедански жени ведно съ мѫжетѣ си. Направиха посещение на събора и много християнски семейства, длъжностни лица и видни граждани, и деньтъ мина въ обща радость и възторгъ. Пѣха се пѣсни съ общо участие на българи мохамедани и българи християни, а на край се направи общо българско народно хоро, на което се хванаха и нѣкои отъ българитѣ мохамедани. Следъ всичко това, весели и доволни, съ пѣсни и провиквания се втурнаха въ града, съ пожелание — тоя народенъ българо-мохамедански съборъ, а сѫщевременно и праздникъ на дружба „Родина” да пребѫде за много години отъ сега нататъкъ.
Съ това се завършва кржгътъ на тазгодишната културна обществена и народобудителна дейность на българо-мохамеданската културна дружба „Родина”.