Сборникъ РОДИНА. Издание на българо-мохамеданската културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ

Книга първа (1937—1938)

 

I. ЛѢТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ

 

2. ОСНОВАВАНЕ ДРУЖБА „РОДИНА”.

 

По поводъ писаното въ пресата и размѣнени нѣкои мисли, писмено и устно, между инициаторитѣ на тая „българо-мохамеданска културна група” и други родопски деятели и общественици, по-

 

 

32

 

роди се идеята, да се превърне тя въ едно културно дружество или дружба, съ опредѣлени цели и задачи, съ основа — писанъ уставъ и рѫководство — управително тѣло. Тая идея се проагитира презъ месецитѣ мартъ и априлъ 1937 г., и на 3 май с. г. стана събрание (учредително), на което бѣха дошли по-дейнитѣ членове отъ групата и други нѣкои будни българи мохамедани, за да обсѫдятъ въпроса и разгледатъ съставения за тая цель проекто-уставъ. Събранието продължи нѣколко часа, повдигаха се разни въпроси, обмисляха се разни проекти и названия на дружеството, разясняваше се членъ по членъ уставътъ, и въ резултатъ отъ това положи се основата на първата културна организация срѣдъ родопскитѣ българи мохамедани, която се възприе да се нарича „Българо-мохамеданска културно-просвѣтна и благотворителна дружба „Родина” въ гр. Смоленъ”. Въ сѫщото време се състави и следниятъ

 

 

УЧРЕДИТЕЛЕНЪ ПРОТОКОЛЪ.

гр. Смоленъ, 3 май 1937 година.

 

Първата проява на културно възраждане и народностно пробуждане, която направиха българитѣ мохамедани въ гр. Смоленъ презъ месецъ февруарий 1937 г., се разрази и узрѣ въ едно общо и единодушно решение и идея — да се основе една българска мохамеданска културно-просвѣтна дружба, която въ бѫдеще да рѫководи работата въ това духовно възраждане и повдига народностното чувство на срѣднородопскитѣ българи мохамедани. За цельта е изготвенъ и специаленъ уставъ, за обсѫждането и приемането на който днесъ, трети май хилядо деветстотинъ тридесеть и седма година, се събрахме долуизброенитѣ членове българи, мохамедани и християни, въ салона на мѣстното читалище „Хр. Ботевъ”. На това учредително събрание присѫтствуватъ: Юсеинъ Бейски, Ахмедъ С. Хусковъ, Смаилъ Джелаловъ, Мехмедъ Ишарлиевъ, Зюйди Челебиевъ, Османъ Ходжаджиковъ, Хасань Шеховъ, Юсеинъ Челебиевъ, Незифъ М. Рѣчниковъ, Хасанъ Фисински, Салихъ Узуновъ, Адилъ Ходжаджиковъ, Сюлейманъ Фисински, Ахмедъ М. Куцевъ, Юсе-

 

 

33

 

инъ К. Якубовъ, Салихъ Ходжаджиковъ, Салихъ Бошнаковъ, Исенъ Байрамовъ, Арифъ Юс. Бейски, Тодоръ Г. Петровъ, Петъръ Ан. Мариновъ и д-ръ Гр. В. Григоровъ.

 

За председатель на събранието се избра най-стариятъ присѫтствуващъ, мѣстниятъ първенецъ и общественикъ г. Юс. Бейски, който зае опредѣленото му мѣсто и откри заседанието съ нѣколко думи, като прикани къмъ взаимна сплотеность, будно чувство и народностно съзнание всички присѫтствуващи.

 

Рѫководительтъ на досегашната културна група г. Петъръ Ан. Мариновъ даде кратъкъ докладъ за досегашната дейность и прочете държанитѣ протоколи, въ които е изразенъ духътъ и възрожденското настроение на групата.

 

Следъ това се пристѫпи къмъ четене, членъ по членъ, устава, който се прие безусловно и единодушно отъ всички.

 

Всички присѫтствуваши на брой 22 се записаха редовни действителни членове. Сѫщитѣ сѫ и основатели на културно просвѣтната дружба.

 

Реши се името на дружбата да бѫде „Родина”, а патронниятъ ѝ праздникъ да бѫде всѣка година на Гергьовдень, когато ще се устройва и подходяще тържество.

 

Събранието избра съ явно гласоподаване и пълно мнозинство за настоятелство на дружбата: Арифъ Юс. Бейски, Адилъ Ходжаджиковъ, Петъръ Ан. Мариновъ, М. Ишарлиевъ и Ис. Челебиевъ и за подгласници: Османъ Ходжаджиковъ и Зюйди Челебиевъ, а за надзорна комисия: д-ръ Гр. Григоровъ, Смаилъ Джелаловъ и Ахм. М. Куцевъ. Тѣ се конституираха, както следва:

 

Настоятелство: председатель Арифъ Юс. Бейски, подпредсед. Адилъ Ходжаджиковъ, секр. касиеръ Петъръ Ан. Мариновъ и съветници: Мехмедъ Ишарлиевъ и Исенъ Челебиевъ.

 

Надзорна комисия: председатель д-ръ Г. Григоровъ и членове: Смаилъ Джелаловъ и Ахм. М. Куцевъ.

 

Подписаха се въ края 3 екземпляра устава, пригоготви се въ три екземпляра необходимиятъ адресенъ списъкъ за избранитѣ членове на настоятелството и надзорната комисия, които ведно съ тоя протоколъ да се изпратятъ по надлеженъ редъ за утвърждение.

 

Предъ видъ голѣмитѣ морални услуги, въздействие и даване отличенъ примѣръ за възраждане на бълганитѣ мохамедани отъ страна на мѣстния първенецъ г. Юсеинъ Бейски, общото събрание, ценейки тия му

 

 

34

 

морални жертви, които ще служатъ за примѣръ на иднитѣ поколѣния, единодушно реши: провъзгласява се за почетенъ председателъ на дружбата г. Юсеинъ Бейски, което да му се съобщи писмено.

 

За всичко гореизложено се състави настоящиятъ протоколъ.

 

Почетенъ председатель: Юсеинъ Бейски.

 

Настоятелство: председат. (п) Арифъ Бейски; подпредсед. (п) Ад. Ходжаджиковъ; секр. касиеръ (п) Петъръ Ан. Мариновъ; съветници: (п) Мех. Ишарлиевъ, (п) Ис. Челебиевъ.

 

Надзорна комисия: председ. (п) д-ръ Гр. В. Григоровъ; членове: (п) Смаилъ Джелаловъ, (п) А. Куцевъ.

 

Присѫтствуващи: (п. п.) А. С. Фисински, Фисински, А. Хусковъ, X. Шеховъ, Н. Рѣчниковъ, Бошнаковъ, З. Челебиевъ, Ос. Асановъ, Ис. Якубовъ. С. М. Ходжаджиковъ, Т. Г. Петровъ и Ис. Байрамовъ.

 

 

УСТАВЪ

на

Българо-мохамеданската културно-просвѣтна

и благотворителна дружба „Родина”

въ гр. Смоленъ.

 

Чл. 1. Българитѣ отъ мохамеданско вѣроизповѣдание въ гр. Смоленъ основаватъ културно-просвѣтна и благотворителна дружба подъ име „Родина”.

 

 

Чл. 2. Цельта на дружбата е:

 

а) да работи за взаимно опознаване, сближение и подпомагане между българитѣ мохамедани и българитѣ християни въ Родопската область;

 

б) да събужда и развива народностното чувство у българитѣ отъ мохамеданско вѣроизповѣдание;

 

в) да работи за религиозно-нравственото преуспѣване на сѫщитѣ;

 

г) да подпомага всички инициативи, които целять културното, просвѣтното и народностното издигане а българитѣ мохамедани отъ двата пола, и да култивира у тѣхъ любовь къмъ родъ и държава;

 

д) да ги пази отъ всѣкакви външни пропаганди и инородни внушения и въздействия;

 

е) да съдействува за стопанското и икономическото издигане на Родопския край.

 

 

Чл. 3. За постигане горнитѣ цели дружбата си служи съ следнитѣ срѣдства:

 

а) устройва срещи, вечеринки, представления, беседи, сказки, четения, изложби и др.;

 

 

35

 

б) откупува и издава книги и др. печатни издания съ подходяще съдържание за проучване миналото и настоящето на Родопската область;

 

в) бди за строго придържане къмъ религиознитѣ догми на мюсюлманството и Корана, който трѣбва да сгане разбираемъ за мѫжетѣ, женитѣ и децата;

 

г) дава помощи на нуждаещитѣ се членове, бедни, но народностно пробудени и осъзнати българи мохамедани, а така сѫщо и на молитвени домове, намиращи се въ крайна нужда;

 

д) стреми се да изкоренява всичко небългарско народностно въ духа и живота на българитѣ мохамедани и мохамеданки, като чисти чуждицитѣ въ нравитѣ, обичаитѣ, навицитѣ, облѣклото, езика и бита, които ги отдѣлятъ и прѣчатъ за общото сближение, единение и братство между българитѣ мохамедани и българитѣ християни;

 

е) изучва и популяризира всичко българско въ Родопската область;

 

ж) съдействува за образуване и други подобни дружби въ съседнитѣ българо-мохамедански селища;

 

з) влиза въ връзка съ всички културни дружби въ Царството, които работятъ за Родопския край и., търси съдействието имъ въ духа на настоящия уставъ.

 

 

Чл. 4. Редовенъ членъ на дружбата може да бѫде всѣки българинъ мохамеданинъ или християнинъ, живущъ въ гр. Смоленъ или въ околнитѣ селища, гдето нѣма образувана подобна дружба, който милѣе за доброто преуспѣване на Родопския край и има присърдце сближението и побратимяването между българитѣ мохамедани и българитѣ християни.

 

Женитѣ сѫщо могатъ да бѫдатъ членки на дружбата въ отдѣлна секция при нея.

 

Членоветѣ се дѣлятъ на действителни, спомагателни п почетни.

 

 

Чл. 5. Действителенъ членъ може да бѫде всѣки, който има граждански и политически права и е културно пробуденъ и осъзнатъ народностно българинъ (мохамеданинъ или християнинъ), а така сѫщо приема безусловно целитѣ на дружбата и ревностно работи за постигането имъ.

 

 

Чл. 6. Спомагателенъ членъ може да бѫде всѣки, които сподѣля целитѣ на дружбата и ги подпомага морално и материално. Следъ най-малко едногодишно членуване спомагателнитѣ членове могатъ да поискатъ писмено да станатъ действителни членове.

 

 

Чл. 7. Почетенъ членъ може да бѫде всѣки, който прояви и допринесе особени заслуги по пробуждане

 

 

36

 

народностно българитѣ отъ мохамеданско вѣроизповѣдание, или пъкъ внесе помощь най-малко 5,000 лв.

 

Чл. 8. Основателитѣ на дружбата сѫ и първитѣ действителни членове. Следъ това действителни членове се приематъ отъ настоятелството възъ основа писмено заявление отъ тѣхъ и по препорѫка на двама действителни членове, което се потвърждава отъ годишното събрание.

 

Спомагателнитѣ членове се признаватъ за такива отъ настоятелството и се записватъ въ списъка на спомагателнитѣ членове.

 

Почетнитѣ членове се провъзгласяватъ отъ общото годишно събрание, по предложение на настоятелството. Тѣ се освобождаватъ отъ членски вносъ.

 

 

Чл. 9. Членскиятъ вносъ е 1 левъ месечно.

 

 

Чл. 10. Ако нѣкой членъ не се подчинява на този уставъ, спъва работата на дружбата, или се уличи въ поведение, несъобразно съ целитѣ му, следъ увещания отъ настоятелството, се изключва отъ дружбата. Недоволнитѣ могатъ да обѫалватъ решението предъ общото годишно събрание. Неплатилитѣ членския си вносъ за една година се считатъ доброволно напустнали.

 

 

Чл. 11. Общото редовно годишно събрание на действителнитѣ членове на дружбата се свиква единъ пѫть въ годината — на 8 ноемврий — Димитровдень, а извънредно, когато стане нужда. Събранията сѫ законни, ако въ опредѣления часъ присѫтствуватъ повече отъ половината редовни членове. Единъ часъ следъ опредѣленото за начало на събранието време, то се смѣта за законно, колкото и членове да присѫтствуватъ. Решенията се взематъ съ мнозинство. Събранията се рѫководятъ отъ председателя на настоятелството.

 

 

Чл. 12. Дружбата се рѫководи отъ петчленно настоятелство и трима подгласници, избрани съ тайно гласоподаване отъ общото събрание, предъ което е и отговорно. Настоятелството си разпредѣля длъжноститѣ: председатель, подпредседатель, секретарькасиеръ и двама съветници.

 

Секретарь-касиерътъ води списъкъ на членоветѣ книгитѣ квитанционна, приходо-разходна и протоколна.

 

Сумитѣ се държатъ на олихвяване въ кредитно учреждение, споредъ решението на настоятелството.

 

 

Чл. 13. Настоятелството всѣка година се обновява, като първата година излизатъ двама по жребие, а втората останалитѣ трима и вмѣсто тѣхъ периодически ее избиратъ нуждното число членове.

 

 

37

 

Чл. 14. Общото годишно събрание избира за една година тричленна надзорна комисия, която провѣрява дѣлата и смѣткитѣ на настоятелството. При нужда тя може да свиква извънредни общи събрания, ако следъ предварителна писмена покана, настоятелството откаже да стори това.

 

Извънредно общо събрание се свиква и по предложение на една трета отъ членоветѣ.

 

 

Чл. 15. Приходитѣ на дружбата сѫ: отъ членски вносъ, отъ сказки, вечеринки, забави, доброволни пожертвувания, помощи отъ учреждения и лица, дружества, кооперации, лотарии, томболи и разни.

 

 

Чл. 16. Праздникътъ на дружбата е всѣка година на Гергьовдень.

 

 

Чл. 17. Дружбата има крѫгълъ печатъ съ надписъ: „Българо-мохамеданска културно-просвѣтна и благотворителна дружба”, а въ срѣдата „Родина”, гр. Смолянъ, 1937.”

 

 

Чл. 18. Уставътъ се измѣня само отъ общитѣ събрания съ мнозинство две трети отъ присѫтствуващитѣ.

 

 

Чл. 19. Цельта на дружбата е неизмѣнима.

 

 

Чл. 20. Ако членоветѣ на дружбата останатъ по-малко отъ седемь души, дружбата се разтурва, а архивата и срѣдствата се предаватъ на мѣстното читалище „Христо Ботевъ”.

 

 

Настоящиятъ уставъ е приетъ отъ учредителното събрание, състояло се на 3 май 1937 год. въ гр. Смоленъ.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]