I. ЛѢТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ
1. Предвестие за дружба „Родина”
1. ПРЕДВЕСТИЕ ЗА ДРУЖБА „РОДИНА”.
На 13 януарий 1937 година въ гр. Смоленъ имаше музикална вечеринка. Уреждаше я Данаилъ Тотевъ, държавенъ лесничей, родомъ отъ гр. Ловечъ, който при съставяне програмата се срещна съ Петъръ Мариновъ родопчанинъ, чиновникъ въ гр. Смоленъ, съ когото размѣниха мисли по устройството, програмата и изпълнението на вечеринката. Мариновъ между другото каза на Тотевъ, че ще е
Изгледъ отъ гр. Смоленъ.
много умѣстно, па и оригинално за самото музикално тържество, ако извикатъ и десетина души българи мохамедани, добри пѣвци, които да изпѣятъ на сцената нѣколко народни пѣсни, съ което ще се разнообрази програмата, отъ една страна, и, отъ друга, ще се даде потикъ и на българитѣ
10
мохамедани да излизатъ на сцената. Тотевъ веднага възприе, разпореди и събра такава една група. Тѣ пъкъ отъ своя страна доведоха единъ свой съвѣрникъ, изкусенъ свирачъ на сазъ, събраха се на сцената, упражниха се и, когато имъ дойде редътъ, изпълниха номера си тъй добре, както може би никой отъ зрителитѣ не очакваше. Впечатлението у посетителитѣ бѣ тъй силно и неочаквано, че ги извикаха на бисъ втори пѫть, и тѣ изпѣха още нѣколко пѣсни.
После, по време на веселата часть на вечеринката, тия пѣвци българи мохамедани останаха в салона между посетителитѣ. Отъ всички страни им се отправяха похвали и поздравления. Тѣ отначало се смущаваха и срамуваха, но скоро се отпустнаха и почнаха да взематъ участие въ разговоритѣ с видимо удоволствие. Въ време на единъ антрактъ, когато повечето отъ тѣхъ се бѣха събрали на срѣдата и разглеждаха салона, при тѣхъ дойде и Петъръ Мариновъ, който сѫщо ги поздрави, похвали и каза:
— Аферимъ, господа! Браво! Вижъ какво хубаво сте могли да пѣèте, та са врю́ть зачудиха!
— Дали бѣ наистина хубаво, бай Петре? питаха нѣкои.
— Какъ да бѣ не хубаво! Вие егà башердѝсвате тъй хубаво да пѣèте, та може и цѣла вечеринка да стòрите . . . Хемъ да е чисто българо-мохамеданска. . . Ще посвирите, попѣете и поигра те, и сигурни бѫдете съ успѣхъ! . .
— Вай, чи може и да гу щимъ стори, казаха нѣкои отъ тѣхъ.
— Пъкъ може да си доведете и жèнине, продължи Мариновъ. Тѣ са хичъ не вѝдювали вечеринка, та ще би да дойдатъ и тѣ да видятъ барекъ адно представление. . . Ей ви балкона — и той посочи горния етажъ на салона — може да го опредѣлите само за жèни, да сьôднатъ тамъ съвсем отдѣлно, та никой да хи не види.
11
Българинъ мохамеданинъ и момиче.
Въ това време военната музика засвири, веселието продължи, и разговорътъ прекѫсна. Младежитѣ българи християни се хванаха да играятъ валсове и други модерни игри, а по време на хорото се хванаха и нѣкои българи мохамедани. Вечеринката продължи при едно много приятно настроение и сърдечни чувства. Когато веселието се свърши и всички се разотиваха весели и доволни, въ това число и българитѣ мохамедани, по лицата на последнитѣ се четѣше общо доволство и озарение отъ появило се вече желание наистина „да сторятъ вечеринка”. Имената на тия първи пѣвци българи мохамедани сѫ: Ахмедъ С. Хусковъ, Арифъ Буйковъ, Мехмедъ Велиевъ, Асанъ Шеховъ, Салихъ Бошнаковъ, Зюйди Челебиевъ, Ахмедъ Хардалийски, Мехмедъ Кучкаровъ и Мехмедъ Каваловъ, а свирачъ на сазъ Али Саидовъ Шиковъ.
2. ПЪРВА БЪЛГАРОМОХАМЕДАНСКА ВЕЧЕРИНКА ВЪ ГР. СМОЛЕНЪ.
Едновременно съ горната случка, но независимо отъ нея, идея за българо-мохамеданска вече-
12
ринка е дошла и на младия, съ буденъ умъ и решителна воля Арифъ Бейски, българинъ мохамеданинъ отъ гр. Смоленъ, току-що изслужилъ военната си служба като артилеристъ въ Пловдивъ и върналъ се отъ тамъ надъханъ съ патриотични чувства и ясно съзнание за българската си народность. Сутриньта на 20 януарий 1937 година той заедно съ братъ си Шукри срѣщатъ на улицата Петъръ Мариновъ и му казватъ:
— Г-нъ Мариновъ, искаме да .устроимъ една българо-мохамеданска вечеринка, та ще можешъ ли да ни помогнешъ съ нѣщо ?
— А ди бе! Истина ли? Каква точно вечеринка? пита той.
— Хубава. Вечеринка. Съ пѣсни, игри, нѣкоя пиеса и т. н.
— Тъй, ама това не е лесна работа . . . Кой ще я изнесе ? Вашитѣ съвѣрници, доколкото се знае до сега, не сѫ се особено проявили въ това направление. Малцина сѫ даже ходили на вечеринка, та едва ли ще одобрятъ такава една работа. Особено по-старитѣ! . .
— Старитѣ нѣма да гледаме, казва Арифъ. Всички млади сѫ съ насъ. Само да имъ кажемъ, и всички ще дойдатъ. Търся само нѣкоя битова пиеса, която да изобразява нашия животъ и да отговаря на цельта. Останалото е моя работа. Мѫката е тамъ, че нѣмаме такава пиеса! Затова те молимъ, понеже знаемъ, че се занимавашъ съ описване тукашнитѣ обичаи, ако можешъ да ни помогнешъ,— било съ пиеса, или друго нѣщо. Ето следъ единъ месецъ ни предстои „Курбанъ байрамъ”, когато всички празднуватъ и се веселятъ, та добре ще е за тогава да се приготвимъ.
— Кой знае, какво ще излѣзе!? Но ще видимъ, може ли нѣщо да се направи.
Следъ този разговоръ тѣ се раздѣлиха, всѣки да обмисля, какво може да направи и възможно ли
13
е наистина да се устрои българо-мохамеданска вечеринка.
Минаха нѣколко дни. Мариновъ търсѣше случай да срещне и бащата на Арифъ, стариятъ Юсеинъ Бейски, виденъ българинъ мохамеданинъ, общественикъ въ гр. Смоленъ, за да го пита, какъ се вижда на него такава една инициатива на младежитѣ и сподѣлятъ ли и тѣ, старитѣ, такова едно намѣрение. Срещнаха се, и разговорътъ стана предъ дюкяна на сѫщия, като накрая Юсеинъ Бейски каза:
— Не само че не е лошо, но много хубаво и много навременно е да се даде една такава вечеринка. Нека се покаже на народа, че не може да се стои все на едно и сѫщо мѣсто, да му се посочи правиятъ пѫть и му се каже, че е дошло време и нашитѣ съвѣрници мохамедани да признаятъ своята българска народность, да се чувствуватъ такива, да милѣятъ за България и да помагатъ за издигане на тоя градъ, а така сѫщо и на страната ни.
Юсеинъ Бейски, род. 16. II 1888 г., бившъ пом. кметъ, окр. съветникъ, читалищенъ деецъ, училищенъ настоятель и пр.
Отъ тия думи се разбра, че двамата Бейски, синъ и баща, сѫ се разговаряли, обмисляли и решили да се работи въ това направление. При втора среща Арифъ Бейски каза на Мариновъ:
— Всичко обмислихъ. Разчитамъ напълно на младежитѣ. Разчитамъ и на посетители . . . Нашитѣ българи мохамедани до сега сѫ живѣли единъ
14
съвсемъ затворенъ животъ, — безъ да чувствуватъ хубавото, историята, времето и живота. Но дошло е време да се скѫса съ тоя мракъ и невежество, да имаме ясно схващане и съзнание, че по народность сме българи, което съвсемъ не ни прѣчи да изповѣдваме мохамеданската си религия. За мене въпросътъ е решенъ: ще поведа борбата, па каквото и ще да става! . . Съ насъ ще тръгнатъ всички младежи . . . За изнасянето на вечеринката ще събера петдесеть, сто души! . . Не! . . Младежитѣ отъ цѣлия градъ ще събера. Стига да намѣримъ материали за вечеринка.
— Тъй. . . но де ще се намѣри пиеса точно изъ вашия животъ и то само съ мѫжки роли ? Защото мисля, че нѣма да се намѣри българка мохамеданка, която да изнесе женска роля, казва Мариновъ.
— Наистина, нѣма да се намѣри! замисли се Арифъ, но изведнъжъ отсѣче: . . Макаръ, — тая година да направимъ само съ мѫжки роли, па догодина ще поставимъ и женски! . .
Тъй се разговаряха двамата устроители като размисляха, кроеха, планираха и чертаеха програмата на бѫдещата вечеринка. Мариновъ си спомни, че бѣ челъ единъ разказъ отъ В. Дечевъ въ сп. „Родопски напредъкъ” изъ българо-мохамеданския битъ, затова реши да го потърси и види, може ли да се представи той на сцена или да се извлѣче отъ него сюжетъ за пиеса. Щомъ си отиде въ кѫщи, разрови всичкитѣ си книги и списания и намѣри въпросния разказъ. Въ него се оказаха великолепни сцени, и то само отъ мѫжки роли точно такива, каквито бѣха нуждни за случая. Днитѣ минаваха и праздникътъ наближаваше, та време за чудене нѣмаше. Прочете го той, сглоби моменти отъ тукъ отъ тамъ, друго прибави отъ себе си, седна и за три дни приготви пиеса въ две картини. Щомъ я свърши, постави й заглавие „Сѫдътъ на агитѣ” и веднага я занесе на Арифъ.
15
— Нà бре, Арифъ, ето ти пиеса! Точно за случая. Вземи я, прочетѝ и давай нареждане по-нататъкъ!
Арифъ Бейски.
Той я прочита, дава да се препише и веднага разпредѣля ролитѣ. Изъ града се пустна мълва, че ще има българо-мохамеданска вечеринка. Почна се и приготовлението на пиесата. Между младежитѣ едва не стана караница, кой коя роля да вземе. Всичко тръгна добре. Къмъ края, обаче, все пакъ станаха обикновенитѣ въ такива случаи неприятности. Двама отъ „артиститѣ” Мех. К. и Сал. X. се отказаха и то когато всичко бѣ почти готово. Вмѣсто тѣхъ, обаче, се намѣриха други младежи, заучиха ролитѣ, и два деня преди вечеринката пиесата бѣ готова. Инициаторитѣ ведно съ участницитѣ решиха да се наричатъ „Културна българо-мохамеданска група въ гр. Смоленъ”. Отъ това име тѣ издадоха следната покана.
ПОКАНА
П. Г.
Приятно ни е да Ви съобщимъ, че група младежи българи мохамедани въ гр. Смоленъ подехме инициативата да устроимъ литературна и битова
БЪЛГАРО-МОХАМЕДАНСКА ВЕЧЕРИНКА,
която ще се състои на 24 того — срѣда вечерьта, въ читалищния салонъ.
16
Дължимъ да Ви известимъ, че това е първо по рода си културно явление въ нащата срѣда. Нескритъ фактъ е, че нашитѣ предшественици дълги години и даже столѣтия сѫ живѣли единъ съвсемъ затворенъ животъ, безъ никакво участие въ общата просвѣта и напредъкъ, поради която причина ние сме останали много назадъ. Времето, обаче, ни изпреварва, и ние не можемъ да останемъ нѣми зрители на културата и напредъка на нашето отечество, дето сме родени и откърмени. Поради туй по най-сърдечни и искрени подбуди ние искаме, ако не да се изравнимъ, то поне да подемемъ пѫтя къмъ културенъ възходъ и народностно освѣстяване на нашитѣ съвѣрници — българитѣ мохамедани, наредъ съ нашитѣ еднокръвни братя — българитѣ християни.
Първата крачка въ това направление е сегашната ни вечеринка, която смѣтаме да стане традиционна, и по тоя начинъ да даваме споредъ силитѣ си нашата подкрепа за култура, просвѣта, напредъкъ и осъзнаване на нашитѣ едновѣрци.
Това като Ви съобщаваме, молимъ Ви да се отнесете съ съчувствие къмъ това наше културно дѣло и почетете вечеринката ни съ присѫтствието си, а така сѫщо и подведомственитѣ Ви чинове и служащи.
Вашето присѫтствие ще бѫде голѣма за насъ морална подкрепа.
При настоящето прилагаме и единъ екземпляръ отъ програмата ни.
Приходътъ ще е въ полза на мѣстното читалище.
гр. Смоленъ, 19. II 1937 год.
Сърдечно Ви очакваме!
Отъ групата
Състави се и нуждната програма отъ три части: литературна, — съ декламации, пѣсни и хуморески; пиеса „Сѫдътъ на агитѣ” и весела часть. А за да се привлѣкатъ повече жени българки мохамеданки, желаещи да посетятъ вечеринката, реши се, щото всички жени безъ разлика на вѣроизповѣдание да бѫдатъ въ театъра отдѣлно, на балкона. Затова въ програмитѣ се вписа следната забележка:
Всички жени (българки християнки и българки мохамеданки) презъ първата и втората часть ще бѫдатъ на балкона,
17
а всички мѫже — въ салона.
Това създаде голѣмъ интересъ срѣдъ гражданството, и вечеринкато почна да се коментира още по-оживено.
Генералната репетиция стана въ деня на вечеринката, преди самото представление. Тогава се направиха и снимки на участницитѣ, както бѣха костюмирани и дегизирани, а така сѫщр и на децата декламатори. Общиятъ духъ и настроение на тоя день е изразенъ въ следния
ПРОТОКОЛЪ.
гр. Смоленъ, 24. II 1937 год.
Група младежи българи мохамедани въ гр. Смоленъ, рѫководени отъ чисто вѫтрешни подбуждения и ясно съзнание, че е дошло време и ние да заживѣемъ единъ културенъ животъ въ духа на новото време и да дадемъ потикъ къмъ народностното пробуждане на нашитѣ съвѣрници и сънародници отъ Родопския край, които до сега сѫ живѣли единъ съвсемъ затворенъ животъ, спъвани отъ редъ традиции и причини, и така сѫ останали най-назадъ въ културно отношение отъ всички отклонки на славянското племе, решихме да скѫсаме отношенията си съ вѣковното невежество и да поведемъ народа къмъ единъ новъ и културенъ възходъ за благото и честьта както на насъ — българитѣ мохамедани, така и на цѣлокупното ни отечество България. Ние добре знаемъ, че сме българи по народность и че по една или друга причина преди 3—4 вѣка, сме приели мохамеданската вѣра. Това, обаче, не ни прѣчи ни най-малко да се чувствуваме членове на общото славянско семейство. Заблуждението, въ което сѫ тънали нашитѣ дѣди, искаме да отхвърлимъ и да заживѣемъ въ радость, още повече сега, когато се чувствуваме съ едно сърдце и съ една душа съ нашитѣ сънародници — българитѣ християни. Нашето желание е пламенно, и ние сърдечно ще се стремимъ да се изравнимъ и да заживѣемъ единъ наистина задруженъ кудтурнообщественъ и родолюбивъ животъ съ нашитѣ събратябългаритѣ християни, къмъ които хранимъ особена надежда да ни помагатъ и упѫтватъ гдето стане нужда, понеже ние до сега, както се знае, не сме имали, пъкъ и понастоящемъ лѣмаме народенъ вождъ българинъ мохамеданинъ за култура и възраждане. Вѣрваме, обаче, че времето ще го
18
създаде, и то въ близко бѫдеще, понеже и измежду нашата срѣда вече следватъ въ срѣдни учебни заведения младежи, и ние ще дадемъ доказателства за дейность, способности и обществени прояви за полза на Народъ, Царь и Отечество.
Затова, изхождайки отъ това съзнание, ние — група , младежи българи мохамедани — въ началото на месецъ февруарий 1937 година се събрахме и сгрупирахме около младежа Арифъ Бейски, 22 годишенъ отъ градъ Смоленъ, синъ на мѣстния първенецъ г. Юсеинъ Бейски, обмислихме и решихме да направимъ първа крачка въ нашия новъ културенъ животъ. Тая първа крачка опредѣлихме да се изрази въ организиране и изнасяне на една битова българо-мохамеданска вечеринка. Имената на членоветѣ отъ тая първа българо-мохамеданска културна група сѫ следнитѣ: Арифъ Юс. Бейски, Мехмедъ М. Ишарлиевъ, Брахимъ Джаферовъ, Зюйди М. Челебиевъ, Арифъ Хас. Барчинковъ (отъ с. Райково), Сюлейманъ Ем. Фисенски Мустафа Ибр. Порязовъ, Смаилъ Джелаловъ, Адилъ С. Ходжаджиковъ, Османъ Ас. Ходжаджиковъ, Салихъ М. Узуновъ, Исенъ М. Челебиевъ и стариятъ общественикъ Юсеинъ Бейски.
За рѫководитель по устройството на вечеринката поканихме нашия съгражданинъ г. Петъръ Ан. Мариновъ, известенъ като популяризаторъ на родопския народенъ битъ, който се съгласи и пое работата. Сѫщиятъ ни приготви и специална пиеса изъ селския битъ „Сѫдътъ на агитѣ”, която веднага възприехме, раздадоха се ролитѣ и приготовлението на вечеринката почна. Днесъ направихме генерална репетиция. Направихме и снимки, отъ които по единъ портретъ да се даде на всички участници въ пиесата, като разноскитѣ се платятъ отъ общия приходъ.
Напечатани сѫ програми и покани за вечеринката и е дадена гласность срѣдъ гражданитѣ съ биене на барабанъ. Въ духа на досеташнитѣ традиции решихме всички жени българо-мохамеданки и българо-християнки да бѫдатъ на балкона. Чистиятъ приходъ отъ тая вечеринка да е въ полза на мѣстното читалище „Хр. Ботевъ”. Първиятъ инициаторъ Арифъ Бейски и рѫководительтъ Петъръ Ан. Мариновъ съобщиха, че сѫ ходили при началника на мѣстния гарнизонъ, който безплатно е отпустналъ военната музика.
Всички единодушно решихме: тая вечеринка да стане традиционна — всѣка
19
година по случай праздника „Курбанъ байрамъ”.
За гореизложеното съставихме настоящия протоколъ и се подписваме: (п. п.) Арифъ Бейски, М. Ишарлиевъ, Б. Джаферовъ, З. Челебиевъ, С. Еминовъ, Н. Ходжаджиковъ, С. А. Ходжаджиковъ, А. Фисенски, Ю. Бейски, См. Джелаловъ, М. Порязовъ, С. Узуновъ, Ю. Челебиевъ, Асм. Асановъ.
Интересътъ къмъ вечеринката бѣ много голѣмъ. Отъ нѣколко време тя се коментираше и очакваше като едно отъ „деветтѣ чудеса” на свѣта. Деньтъ 24-и мина много оживено и въ силно напрегнато любопитство. Българитѣ мохамедани, облѣчени въ най-новитѣ си дрехи, нетърпеливо чакаха вечерьта да видятъ представлението. Мнозина идваха и отъ околнитѣ села. По пѫтекитѣ отъ срещния склонъ на „Кайнадина” често се червенѣеха аленитѣ пояси на българи мохамедани, идващи отъ долината на Арда. Дойдоха нѣкои чакъ и отъ селото Арда, отстояще на 6 часа отъ Смоленъ, начело съ младия Еминъ Мехмедалиевъ, българинъ мохамеданинъ отъ това село и учитель въ сѫщото.
Вечерьта, щомъ се смрачи, преди още да бѣ дошло опредѣленото време, почнаха да идватъ посетители. Широкиятъ читалищенъ салонъ скоро се напълни, и мнозина останаха прави. Женитѣ се настаняваха горе, а мѫжетѣ долу. По едно време почнаха да идватъ и жени българки мохамеданки. Най-напредъ дойдоха женитѣ отъ многолюдното семейство Бейски. Общиятъ брой на всички мохамеданки бѣше около двадесеть. Завзеха срѣднитѣ ложи и наредъ съ другитѣ посетителки и посетители на долния етажъ зачакаха съ живо любопитство почването на вечеринката. А това не се забави много. Откриването стана съ „Шуми Марица” и Химна на Н. В. Царя, изпълнени отъ военната музика. Следъ това на сцената излѣзе главниятъ инициаторъ г-нъ Арифъ Бейски, който съ въодушевенъ тонъ и силенъ патосъ произнесе следната речь:
20
Уважаеми госпожи и господа,
Драги сънародници!
Щастливъ се смѣтамъ, че менъ се падна честьта пръвъ да кажа нѣколко думи тази вечерь, по случай първата по рода си вечеринка на българитѣ мохамедани въ гр. Смоленъ. Първа по рода си, казвамъ, затова, защото ние — българитѣ мохамедани — до сега сме стояли значително далечъ отъ общия културно-просвѣтенъ животъ на нашитѣ съграждани и сънародници — българитѣ християни. Това е било тъй, защото малкото по-будни граждани българи мохамедани тукъ, па и въ цѣлата тая покрайнияа, досега сме били само обикновени зрители на културнитѣ начинания, безъ особена наша видима проява или участие.
Но иде време, и дошло е вече, когато и ние, по необходимость и по изискването на новото време, още повече сега, когато се чувствуваме съвършено свободни, когато ще трѣбва да напустнемъ досегашното си бездействие, и ревностно, доколкото ни сили помагатъ, да заработимъ, да подкрепимъ съ участието си общия културенъ подемъ на нашия край, на рбдопскитѣ българи мохамедани, като се наредимъ рамо до рамо до българитѣ християни и до другитѣ отклонки на голѣмото славянско племе. И вие вѣрваме, че ще успѣемъ. И тогава ще се чувствуваме твърде щастливи.
Досега ние сме стояли на страна, спирани отъ редъ обстоятелства, причини и традиции, безъ ничия вина, смѣтайки се неподготвени и недостойни да заемемъ мѣсто въ общия културенъ развой на нашия край, което обстоятелство ни е поставяло въ положение да се чувствуваме като хора и граждани-утайка на общото ни отечество. Но ето, дойде вече време, когато ние, група младежи българи мохамедани, по чистосърдечни подбуждения решихме да напустнемъ своята досегашна пасивность и съ развълнувано сърдце и притаенъ дъхъ започнахме инициативата по приготовлението на сегашната вечеринка, съ мисъльта, че изпълняваме единъ повелителенъ за новото време общественъ дългъ. Общественъ дългъ се налага не само на нашата група, но и на всички наши сьбратя българи мохамедани, стари и млади, учени и прости, да измѣнимъ досегашния си застоялъ животъ и да тръгнемъ по пѫтя на културата и прогреса, по който пѫть сѫ вече тръгнали и отишли далече напредъ всички наши съплеменници.
21
За всички просвѣтени люде е вече ясно, че връщане назадъ нѣма. Всѣки по желѣзната необходимость на новото време трѣбва да крачи напредъ и все напредъ! Животътъ може да се сравни съ единъ грамаденъ валякъ. . . и горко на закъснѣлитѣ! Останатъ ли назадъ, валякътъ ще ги настигне и безпощадно ще ги смаже и унищожи.
Пропити отъ това съзнание, ние ще вървимъ стремително напредъ и все напредъ, за да догонимъ нашитѣ сънародници и братя — българитѣ християни, и рамо до рамо съ тѣхъ да вървимъ по пѫтя на културата и народностната сила. Да напустнемъ оградата на невѣжеството и тъмнината и да литнемъ къмъ свѣтлина и напредъкъ — това е нашиятъ стремежъ и това е съкровенното ни желание, защото времената се мѣнятъ, епохитѣ се създаватъ, всичко върви стремително напредъ, а ние не трѣбва да тѫпчемъ на едно и сѫщо мѣсто, не трѣбва безучастно да следимъ живота и неговия възходъ, защото всѣко време си иска своето, не само иска, но и се налага, независимо отъ нашитѣ желания и нежелания.
Не искамъ никой да тълкува криво думитѣ ми. Азъ моля моитѣ събратя, българитѣ мохамедани, да погледнатъ ясно на положението, на своя животъ, на живота на тия, които ни обикалятъ, изобщо, и на свѣтовния животъ, и да разбератъ, че не може да се живѣе така, както сме живѣли досега, защото, както казахъ, всѣко време си иска своето, а то ще го вземе и отъ насъ, въпрѣки нашето желание или нежелание.
Азъ моля и нашитѣ събратя, българитѣ християни — да се отнесатъ съ съчувствие къмъ насъ и да ни помогнатъ, па и въ бѫдеще да ни помагатъ, да можемъ да се изравнимъ културно, и така да представляваме подъ единъ скиптъръ, едно семейство, едно неразривно свързано цѣло. Тукъ азъ не говоря за религия. Не докосвамъ никакъ въпроса за религията. Въ нашето отечество всѣки е свободенъ да изповѣдва своята религия, каквато и да е тя. Религията нѣма нищо общо съ културния подемъ и народностното чувство. Не само на насъ, но и на цѣлото човѣчество, религиознитѣ чувства не прѣчатъ за културнитѣ начинания и напредъкъ. Не само не прѣчатъ, а напротивъ помагатъ имъ, като ги облагородяватъ, сочатъ имъ правия пѫть къмъ просвѣта, знание и свѣтлина. Само за просвѣтения човѣкъ има мѣсто на тоя свѣтъ. Невежеството и тъмнината сѫ опасни спѫтници, и ние трѣбва да се боримъ съ тѣхъ.
22
Време е всѣки единъ отъ нась да изостави своитѣ прости разбирания и да заживѣе редомъ съ нашитѣ събратя и цѣлия български народъ, да заживѣе съ неговата култура, копнежи и идеали, защото въпрѣки религиознитѣ различия, ние сме чеда на едно общо отечество, на една обща Родина, зашото България е нашата Родина, тя ни е родила и откърмила, и ние трѣбва да я обичаме повече отъ себе си, да работимъ за нейния напредъкъ и да я пазимъ като очитѣ си. Само тогава ние ще бѫдемъ достойни синове на своята родина, когато съ всичкитѣ си сили заработимъ за нейния напредъкъ, за да я видимъ могѫща и велика, тъй както е била нѣкога.
Да живѣе цѣлокупниятъ български народъ! Да живѣе България и нейниятъ славенъ Вождъ Н. В. Борисъ III, царь на всички българи!
Тая речь произведе силно впечатление на посетителитѣ, и говорительтъ на нѣколко пѫти бѣ прекѫсванъ отъ бурни рѫкоплѣскания.
Следъ това почна литературната часть — стихотворения и хуморески, които се изнесоха само отъ българи мохамедани, както следва:
Бинка Ад. Субашиева декламира стихотворение: „Линѣе наш’то поколѣние”;
Рашидъ М. Агушевъ отъ с. Могилица (Тозбурунъ), стихотворение: „И азъ юначе съмъ славянско” [*]);
Химка М. Дервишева пѣе народна пѣсень: „Не ходи, момне ле, за вода” [**];
Мустафа Порязовъ и Сюлейманъ Фисенски, хумореска: „Топла пита съ блага меда”;
Ахмедъ Хаджийски отъ с. Буково, стихотворение: „Ново поколѣние”;
Сюлеманъ Д. Хусковъ, стих.: „Напредъ”;
Соло кавалъ, свирятъ: Селихъ Симидчийски и Османъ Асановъ;
*. Тия стихотверения, както и хуморескитѣ сѫ помѣстени по-нататъкъ въ отдѣла „Българо-мохамедански утра и вечеринки”.
**. Пѣсеньта вижъ по-нататъкъ въ „Отдѣлъ народоученъ”.
23
Мохамедъ Билянски и Сюл. Хусковъ, хумореска: „3айче”;
Захра Страхинска, стихотворение: „Клетва”;
Шефике К. Башагова декламира: „Мудно ходи нашто време”;
Мустафа Порязовъ, хумореска: „Айше печеше калаци”:
Децата декламатори:
Предния редъ, гледани отъ дѣсно къмъ лѣво: Шефике К. Башагова, Бинка Ад. Субашиева, Захра А. Страхинска и Химка М. Дервишева. Задъ тѣхъ: Мохамедъ Билянски, Сюлеманъ Хусковъ и Рашидъ М. Агушевъ
Мохамедъ Билянски декламира: „Слава на борцитѣ”;
Групово пѣене отъ 8 души българи мохамедани и Китка родопски пѣсни, изпълнена отъ военната музика.
24
Следъ малка пауза почна представлението на пиесата „Сѫдътъ на агитѣ” [*]. Споредъ преценката на посетителитѣ, тя се представила много сполучливо и нѣкои отъ момчетата играели тъй свободно и непринудено, сякашъ, тамъ на сцената, билъ разгъналъ дипли самиятъ животъ на българитѣ мохамедани — простъ и естественъ. На края на представлението стана и една непредвидена случка, която пъкъ даде и непредвиденъ ефектъ на играта. Когато „агитѣ” „вразумяваха” единъ виновенъ чевермеджия, една отъ сопитѣ се счупи преди свършване на действието. Суфльорътъ бърже съобрази и, преди да настѫпи смущение у „артиститѣ”, подсказа нова реплика:
Османаà — Óставите гу свинету! Прòсто да му е! Отъ насъ да мине. Бельки му е нè било писано отъ Аллаха да аде млогу туега, та му стане курбань та! Струши са! (Хвърля парчетата на пода).
Зрителитѣ смѣтаха, че това е нераздѣлна часть отъ пиесата, и ефектътъ бѣ напълно естественъ и отговарящъ на бита.
Непосрѣдствено следъ пиесата рѫководителътъ на групата П. Мариновъ закри литературната часть съ следнитѣ думи:
Уважаеми посетители,
Когато преди нѣколко време се разнесе мълвата, че българитѣ мохамедани въ Смоленъ ще устроятъ своя битова вечеринка, мнозина се отнесоха съ съмнение, какво ли могатъ де дадатъ българитѣ мохамедани, които, доколкото се знае, до сега не сѫ отбелязали нѣкаква особена не, но никаква културно-обществена проява. Други, обаче, особено тия съ по-високо народностно съзнание, посрещнаха тая тѣхна инициатива съ симпатия и силенъ възторгъ. Сега вече можемъ да кажемъ: каквото българитѣ мохамедани бѣха възнамѣрили, направиха го, и вие всички бѣхте зрители на една първа по рода си тѣхна, кул-
*. Помѣстена е въ отдѣла „Българо-мохамедански утра и вечеринки”.
25
турно-обществена. проява. Въ тоя моментъ ние може да речемъ че тая вечеринка е ни повече, ни по-малко първата стѫпка на тѣхното народностно възраждане, точно сто години следъ възраждането на насъ, българитѣ християни отъ Родопския край.
Групата българи мохамедани, първи представили пиесата „Сѫдътъ на агитѣ”.
26
Казвамъ, първа стѫпка, затова, защото въ това имъ „младенческо” време за тѣхъ е извинително всичко, било въ игра, било въ устройство или другитѣ имъ уредби, защото тѣ за пръвъ пѫть излизатъ на сцена. Отъ днесъ, обаче, тѣ влизатъ въ нова епоха на своя исторически животъ. Смѣтамъ, че не току тъй случайно сѫ решили и одобрили да изнесатъ битова вечерь. Ако речеха, тѣ биха изнесли, вѣрвамъ, и чисто съвременна пиеса и съ такива номера вечеринка. Но тѣ изнесоха битова, по вѫтрешно подбуждение, съ високото съзнание, че битътъ е именно, който презъ течение на многовѣковието назадъ е запазилъ отъ претопяване както тѣхъ, така и насъ, българитѣ християни, въ тоя край. Битъ, езикъ, нрави и обичаи не се измѣнятъ лесно. А не се измѣнятъ, защото тѣ сѫ такива елементи въ човѣшкия общественъ животъ, че не могатъ съ външна форма да се измѣнятъ. Селскиятъ сѫдъ е останалъ още отъ нашитѣ прадѣди славянитѣ, когато тѣ живѣли изъ тия краища, а така сѫщо и по цѣлия Балкански полуостровъ на отдѣлни жупи, или жупанства, и общественитѣ и частни простѫпъци разглеждали и разрешавали старейшинитѣ. Тая форма на селски самосѫдъ се е практикувала презъ всички времена, презъ време на робството и е останала донѣйде и до последно време. А за езика какво да кажемъ? Рочопскиятъ диалектъ, особено на тия наши сънародници българитѣ мохамедани, е тъй интересенъ и цененъ, че представлява истинска гордость на славянството. У българитѣ мохамедани и днесъ е запазена думата „жидко” — рѣдко, чиста стара славянска дума, запазена и днесъ у руситѣ; думата „еще” — още, тоже старобългарска дума, преминала и въ черковнославянскитѣ книги — „Еще молимся” и т. н. Нюансирането пъкъ на „а”: галѣмо, млѣка, катри, атидахъ, барика и др. е характерна особеность на северославянскитѣ говори. Руситѣ казватъ многа, малако и др. Да не споменавамъ и за българо-мохамеданскитѣ расови черти, защото, ако малко се взре човѣкъ въ волнитѣ образи на тия родопски обитатели, той ще се удиви на тъй правилнитѣ и запазени черти на славянското племе, по-добри отъ насъ — християнитѣ.
Славянитѣ сѫ племе предприемчиво. Нѣма напредничава идея или начинание въ свѣта, въ които да нѣматъ голѣмъ дѣлъ и славянитѣ. Въ това отношение смѣтамъ, че не безъ значение ще е за нашитѣ българи мохамедани да знаятъ, какво сѫ направили и до где сѫ отишли тѣхнитѣ съвѣрници — сърбитѣ мохаме-
27
дани. Сърбитѣ мохамедани, известни подъ името бошняци, иматъ голѣмъ дѣлъ въ общата култура и напредъкъ на Сърбия.
