.
Загоричани
.
Илия Г. Патеров  (Издание на Загорицкото дружество “Илинден”, София, 1930 г.)
 
   I. "Загоричани", от Илия Патеров

 II. Село Загоричани. (По случай 25 годишнината от клането, извършено от гръцки банди)
Наум Темчев  (Пловдив, 1 април 1930 г.)

III. Истината по клането в с. Загоричани, извършено от гръцки андарти през нощта на 24 срещу 25 март по ст. стил Благовещение 1905 год.
Спомени от Дамян Илиев  (София, 4 април 1930 год.)

 

I. Загоричани
Илия Патеров
 

До Илинденското възстание 1903 г., Загоричани имаше повече от 600 великолепни двуетажни къщи. Посетители-чужденци са го считали отдалеч за старинен град. При разкошно южно местоположение в Костурската котловина Загоричани 6еше най-хубавото, най-големото в Пополе. Жителите му, повечето гурбетчии в Цариград, Одрин, София, и Кайро беха носители на най-висока духовна и материялна култура в тоя край. Още през 1868 година — тогавашните старейшини на селото поп Янастас х. Морев. Насо-Патерата и Йцо Сугарето повикали за гръцки учител Георги Динката, високообразован и умен човвк. Последният на следната година 1869 залочнал да учи децата на български, а не след много врема и в черквата „Св. Богородица”, най-големата и най-хубава черква в цела Македония — започнало да се служи на славянски. От тук се почнала и борбата между Загоричани и Костурската Гръцка митрополия и Силогоса.

По-късно, когато черковно училищната борба се превръща в революционна — Загоричани застана пак начело срещу турското иго. Ако и да беше привилегировано от Султана през Илинденското възстание 1903 г., то не беше пощадено. На 28 август — Свята Богородица, Загоричени бе опожарено и разграбено от турските войски, а населението му се спаси с бегство по планините

След потушването на възстанието, Загоричани бърже се съвзе. Много нови модерни постройки се направиха и пак отново се поде мълком, временно заглъхналата борба. Гръцкия владика в Костур Каравангелис, искаше на всека цена Загоричани да бъде негово, ако ли не, да го нема от лицето на земята. Тая негова злоба скоро се изле над Загоричани. На 25 март 1905 год. една чета от андарти нападна селото, подпалва го и избива 62 души: мъже, жени, малолетни деца и престарели баби. Ужасно клане, на невинни хора, по простата причина, че са били българи.

Загоричени пак бърже се съвзе и отново подне борбата на два фронта: гръцката митрополия в Костур и турската власт.

Борба дълга, упорита и страшна, която трая до 1912 г., когато гърците се настаниха в Югозападна Македония. Борба, която още кипи скрито, спонтанно в душата на всеки загориченин останал там или прокуден в далечни страни и чака близкия час за отплата...

3

В тая неравна борба загинаха и Загорицките войводи, полковник Анастас Янков, Кузо Стефов и Петър Погончев и много други незабравими герои.

На 7 април т. г. се навършват 25 години от това ужасно клане, безпримерно в историята на Македония. По-тоя случай нашити съселяни Наум Темчев и Дамян Илиев, живи свидетели на това клане ни дават своите спомени, и възкресяват пред нас оная ужасна картина, която са представяли 62-та обезобразени трупа на нашити скъпи деди, бащи, майки и деца. Мир на праха им!
 

Поменик:

I. Заклани в селото:

1) Ноле Дуков 100 год, 2) Таси Рапов, 50 год.; 3) Мите Лазов, 56 год.; 4) Кузо Самарджията, 48 год.; 5) Иван Колокотронкин 25 год.; 6) Яни Кандзов. мухтарина 58 год.; 7) Христо Кандзов 48 год.; 8) Ицо Маразето 60 год.; 9) Мите Филцов 50 год., 10) Мище Иоткин 75 год.; 11; Стоян Костандов 40 год.; 12) Киряко Сапунаров-Палячо 47 год.; 13) Петър Шпатов 20 год.; 14) Ноле Манчев 70 год.; 15) Гиро Василев-Моди 20) год.; 16 Мите Погончев 70 год.; 17) Петър Мацурев 55 год.; 18) Сидо Вулев 51 год,; 19) Никола Блачев 54 год.; 20) Син му Георги 17 г.;. 21) Марко Вангеловски-Калфата 75 год ; 22) Яне Курувешов 60 год,; 23) Гило Курувешов 45 год.; 24) Таси Курувешов 40 год.; 25) Зисо Димовичин 75 год.; 26) Син му Петрето 14 год.; 27) Яне Зафираков 20 г.; 28) Мите Констандинкин 50 год.; 29) Георги Ронза говедарина 65 год.; 30) Георги Тагаров 26 год.; 31) Христо Темов 63 год.; 32) Димитр Кондев 40 год.; 33) Дине Цуцулев-Даскало 45 год.; 34) Кузо Дрендов 76 год.; 35) Дине Колев-Бушунанчев 25 год.; 36) Коле Юнако 18 год.; 37) Филе Гйончев 50 год.; 38) Син му Стоян 20 год.; 39) Яко Евреина, праматар 70 год;

жени: 40) Пандевица Миталкова 25 год.; 41) жената на убития Васил Чичов-Търпа 45 год.; 42) Тана — керка на мухтарина Яне Кандзов 14 год.; 43) мома на Кузо Самарджията-Ангелина 10 год.; 44) на същия мома Елена 7 год; 45) мома на същия Кузо — Мария на 4 год, и 46) майка им Султана на 40 год.;
 

II. Застреляни на планината Върбица:

1) Поп Стефан на 60 год.; 2) Вангел Гацов 70 год.; 3) Никола Костандов 75 год.; 4) Кузо Нанов 55 год.; 5) Кузман Костандов 75 год.; 6) Мите Шклифа 65 год.; 7) Ванук Киров 50 год.; 8). Коле Илко Дуков 30 год.; 9) Васил Чичов 55 год., 10) Наум Мишков Драшката 65 год.; 11) Андон Печитиков 50 год.; 12) Янчо Туруфиев 50 год.; 13) Наки Калешин Гайдаржията на 47 год.; и 14) Коста Шефов 65 год.;
 

Село Загоричане
Село Загоричане

Илинденското знаме на Загоричани
Илинденското знаме на Загоричани

Войводата полковник Анастас Янков
Войводата полковник Анастас Янков

Войводата Кузо Стефов
Войводата Кузо Стефов

Войводата Петър Погончев
Войводата Петър Погончев


 
[Next]
[Back]


   Предоставено от „Работно ателие за македонска история”