Борбите на македонския народ за освобождение
Д. Влахов
 

7. Положението след войните от 1912-13 г.
 

След балканската и междусъюзнишката война, македонската революционна организация, такава, каквато тя беше до 1905 г., такава, каквато тя се прояви, след тая година, в действията на Солунския, Струмишкия и Серския революционни окръзи, истинската македонска революционна организация престана да съществува. Тя разформирува своите кадри.

Нейните членове и съмишленици в тая маст от Македония, която бе присъединена към България, почнаха да участвуват легално в българския политически живот.

Десницата в македонската революционна организация, която бе се отказала от нейните принципи и беше се превърнала във върховистка организация, формално продължаваше да съществува и пред външния свет се представлаваше като единствена представителка на революционно организирания македонски народ. Фактически тя не съществуваше. Защото, отделните лица, в некои околийски градове и села в Македония, които продължаваха да подържат известни връзки с водителите на тая организация, не можаха да представляват некогашната македонска революционна организация, която беше една масова народна организация.

Не. намирайки опора в народа, те се превърнаха в слепи оръдия на българския дворец и българските правителства.

Дойде европейската война. И България взе участие

31

в нея. По-големата част от Македония беше окупирана от българските войски. Установяването на българската власт там, нейното управление в продължение на три години — окончателно дискредитираха у македонския народ националистическата идея, а именно идеята за присъединяването на Македония към България.

Произволите и насилията на българските военни, административни и финансови власти, корупцията всред чиновничеството, с една реч безобразията, които те вършеха в Македония, отвратиха .македонския народ от неговите доброжелатели.

Македонското освободително движение след европейската воина.

Войната се свърши катастрофално за Македония, която остана пак поделена между старите нейни владетели. Страната беше разорена. Положението на населението беше непоносимо. Терор царуваше в целата страна.

Илюзията за освободителната .мисия на българската буржуазия окончателно пропадна. Македонския народ не искаше да слуша вече за освободителната мисия на българската войска и държава. Разочарованието от българската власт беше големо. Никой честен македонец не можеше да мисли за присъединяването на Македония към България, защото той не искаше Македония да се управлява както бълг. власт я управляваше, цели три години и сетне той отлично разбираше, че положението на Балканите съществено беше се изменило.

32

Преди балканската война, Македония беше обединена. Тя влизаше в турската държава, разяждана от големи вътрешни противоречия. Властта беше

слаба. Политическото положение на Турция не бе стабилизирано. Европейското обществено мнение беше против турската власт. Македонските националисти можеха да разчитат, че българската войска ще освободи Македония от тая власт. И наистина, под напора на българската, гърцката, сърбската и черногорската войски и при съдействието на македонското и тракийско населения — турската войска беше разбита. Турция беше победена. Тя изгури земите в европейската си част.

След междусъюзническата война, Македония беше поделена между Сърбия, Гърция и България. И тогава пак македонските националисти все още можеха да имат надежди в освободителната мисия на България, макар и тя да имаше срещу себе си Сърбия, Гърция, Черна Гора и Ромъния. Защото, и в това време, България не беше сама. Тя беше се споразумела с Турция и се намираше под покровителството на тройния съюз — Германия, Австро-Унгария и Италия.

Дойде европейската война. Знае се как тя се свърши.

След войната България фактически беше зависима от силите победителки и техните приятели на Балканите: Сърбия, Гърция и Ромъния. Тя требваше да мисли само за себе си, требваше да гледа да се спасява. Срещу себе си тя имаше, освен великите сили победителки, три съседни държави, които представляваха вече голема сила: техната територия беше 7 пъти по-голема, населе-

33

нието 8 пъти посече и въоръжената им сила 12 пъти повече от тая на България.

При това положение никои честен македонец, па ако ще и най-голем български националист той да би бил, не можеше да мисли, че е възможно присъединението на Македония към България; никой честен македонец не можеше да мисли, че обединението на Македония и нейното освобождение е възможно при съдействието на България.

И наистина, честните македонци, живущи в Македония, които преди балканската война верваха, че българската воена сила ще освободи Македония, след 1918 г. не мислеха вече така. Те се излекуваха от тия илюзии.

Би могъл да помисли човек, че и македонските революционери върховисти, които от 1905 г. насетне беха се турили в услуга на българския империализъм и вършеха неговото дело, след войните, и при положението, което се създаде на Балканите, ако те действително изхождаха от интересите на македонския народ — ще ревидират своите дотогавашни разбирания и ще се откажат от тая политика. На глед тия националисти се отказаха от старите си разбирания. В действителност, обаче, както това нагледно показаха събитията през юний и септемврий 1923 г. и особено тия през август и септемврий 1924 г., водителите на върховистката македонска организация, със своето си поведение през тия събития, доказаха, че македонското освободително дело е чуждо на тех, че те са търгаши със страданията на македонския народ и че те са се продали на българската алчна, кръвожадна и жестока буржуазня, която си служи с тех за

34

целите на своята вътрешна политика — да тероризира и държи в подчинение бълг. и макед. работен народ в България, и за тия на своята политика спрямо Сърбия и Гърция.

Тая върховистка организация немаше опора всред македонския народ. Единствена опора тя имаше и продължава да има само всред македонската буржуазия и чорбаджии в България, които имаха ръководството на макед. емиграционна организация — македонските братства.

Грамадното болшинство от тая емиграция, обаче, състояща се от работници, селяни, занаятчии, дребни търговци и интелигенти — учители и свещеници, беше против организацията на македонската буржуазия и чорбаджии. Те беха също тъй организирани. Те се групираха, около временното представителство на обединената макед.- револ. организация — образувано в началото на 1919 г., в което влизаха изпитани борци за самостоятелността на макед. освободително движение и определени противници на империалистическата политика на българските правителства, като Д. X. Димов, Мих. Герджиков, Хр. Янков, Таската Серски, Г. Петров и П. Христов. Но техната организация се оказа слаба. Представителството беше разтурено.

По-късно, към началото на 1920 г., всред македонската емиграция в България беха се образували две макед. групи — емигрантска комунистическа комисия и емигрантска федеративна организация, които си беха поставили за задача да продължат делото на основателите на макед. рев. организация. Но техните организации се оказаха също тъй слаби, за да могат да представляват

35

една действителна сила, такава каквато би. съответствувала на числената сила на блока на българската буржуазия и македонските чорбаджии в България. Тъмните сили, които образуваха тоя блок и в който беха успели да въвлекат и народни маси от Петричкия край — Македония под българска власт — успеха да представят пред македонските народни маси в България борбата, която те водеха против режима на Стамболийски, като борба за освобождението на македонския народ.

Блока успе да събори правителството на Стамболийски на 9 юний 1923 г. Той взе управлението в България в свои ръце. Македонските чорбаджии и некои македонци-правителствени чиновници в България, станаха разпоредители на съдбините на македонския народ там.

Всички средства беха позволени за тех. Властта има даваше всичкото си съдействие, защото те вършеха нейна работа. Те беха нейни наемници. Чрез заблуждение, заплашвания, терор, убийства те продължават и сега още да държат македонските маси в подчинение.

Хилядници македонци станаха, жертва на техния терор.

Неколко стотин души доблестни македонски синове беха убити от тех.

Българското правителство, което след преврата от 9 юний 1923 год. управлява страната, продължава да инспирира тая банда от злодеи — македонските чорбаджии и неколко десетки души чиновници на българското правителство, македонци по произход, за да тероризира и избива честните и доблестни македонски синове. То

36

продължава да насъсква и да дава всички улеснения на тия престъпни типове да устройват поголовна сеч на всички ония македонци, които се борят за свободата на Македония и за нейната независимост.

Свободната македонска мисъл е скована..

Такова е сега положението на македонския народ, под „братската” българска власт.

В Македония под гърцка власт процеса на денационализацията продължава. Македонския народ е преследван, тероризирай, ограбван. Властта насилствено го гони. Всред зима македонски селяни, при благосклонното участие на обществото на народите, са принудени да напускат своите домашни огнища, и да скитат голи, боси, гладни и болни из България.

В Македония под сърбска власт борбата против македонския народ продължава с ожесточеност, каквато той не е познавал във времето на Хамида. Денационали-заторската политика на правителството на Пашич е в пълен ход. Както и в България, реакцията вилнее в цела Югославия и засега всички народи, живущи там. Никакви гаранции за сигурност нема. Никакви политически и културни свободи не съществуват.

Такова е положението на македонския народ и под властта на Гърция и Сърбия.

Борбата за Независима Македония и Балканска Федерация продължава.

При все това, обаче, македонския народ не се е помирил с това положение. Той не се е отказал да води смело и решително борбата за своето освобождение.

37

Сега, при съществуването на реакционните правителства на. Цанков, Пашич и Михалакопулос в България, Сърбия и Гърция, условията за борба са трудни, защото всички тия правителства са заклети врагове на самостоятелността на нашата страна.

В своята борба против борящите се за своето освобождение балкански народи, и частно против македонския народ, тия правителства имат подкрепата на западно-европейските империалистически държави.

При това положение, човек би помислил, че в Македония и общо на Балканите не съществуват никакви условия за една освободителна борба. На глед това е така. Обаче, като разгледаме по-внимателно сегашното положение на Балканите, ще дойдем до по-други изводи! В същност, сега, условията в Македония и на Балканите за една освободителна борба са много по-благоприятии, отколкото когато и да е било по-рано.

Положението е коренно изменено. По-рано, преди воините, в освободителното движение в Македония не участвуваха всички националности. Опората на това движение беше главно в българската маса. Другите народности слабо участвуваха в него. Турците и албанците пък, които съставляваха 1/3 % от целото население, се отнасяха враждебно към това движение. Те помагаха на абсолютно потическата турска власт.

Сега картината е друга. Промената е голема. В Македония под български власт, при все че българите съставляват 95% (по-рано 75%) от целото население, стремлението за откъсване от България и за освобождението и обединението на македонския народ е

38

общо желание на целото население. То има общи интереси с населението в Македония под сърбска и гърцка власт. Особено общи са икономическите интереси, на целия македонски народ.

Икономически Петричкия край, например, който се намира в българска територия, е тесно свързан с тази част от Македония, която е под гърцка власт. Тютюните от Горна-Джумая, Петрич, Неврокоп се пренасяха в Драма, Кавала, Серес и Солун, където имаше големи тютюневи складове и обучен работнически персонал; там тия тютюни се манипулираха и се изнасяха за чужбина. Всички колониални и манифактурни стоки Петричкия край получаваше главно от Солун и Драма.

Целия износ от Македония, под сърбска власт, даже и от Косовския край, както и целия внос за тая част от Македония ставаше през Солун.

След поделбата на Македония, целото македонско народно стопанство преживева остра криза. То не може да се приспособи към новите условия, защото невъзможното не може да стане възможно. Македонския народ силно страда от това положение. Поминък за населението нема. И да не би имало други причини, които карат македонския народ да иска освобождението и обединението на Македония в едно политическо цело, изхождайки от своите икономически интереси, той страстно ще се стреми към независимостта на своята родина.

В това стремление всички народности в Македония са единодушни.

Турци и албанци сега страдат от сърбекия и гърцкия

39

режими не по-малко от българите. Недоволството е големо всред останалите народности в Македония — евреи, куцовласи и цигани. (турците в Македония и бежанците, които са преселени там от Мала-Азия и Кавказ, също така страдат от гърцкия режим в Македония).

Без преувеличение може да се каже, че целия македонски народ е против съществуващите режими в Македония, под българска, сърбска и гърцка власт и се стреми да добие своята самостоятелност.

Има само една незначителна част от населението в Македония, а именно едрите землевладелци, едрите търговци и индустриалци, които са се приспособили вече към съществуващите режими в трите части на Македония. Обаче, те съставляват не повече от 5% от целото население, следователно те не са в състояние да укажат каквото и да е влияние в борбите на македонския народ. Така че с увереност може да се каже, какво целия македонски народ е против сегашните балкански правителства и като един човек се бори за самостоятелността на Македония.

Но, в тая своя борба, македонския народ не е сам. Неговата борба за независима Македония се покрива с борбата на другите угнетени балкански народи за самостоятелност.

За такава самостоятелност в Югославия се борят всички народности, които там живеят: хжрвати, словници, албанци, черногорци и други.

Тия народности, организирани в политически партии, са естествени съюзници на македонския народ.

40

Но той има съюзници и всред тъй наречените господствуващи нации в България, Гърция и Югославия.

От режимите на Цанков, Пашич и Михалакопулос са недоволни не само потиснатите нации в държавите, където те деребействуват, по и трудящите се народни маси — селяни, работници, интелигенти и еснафи от тъй наречените господствуващи нации. Реакционните режими па сегашните българско, гърцко и сърбско правителства тежат върху тех не по-малко отколкото върху националностите. Същите тия работни маси, организирани в мощни политически партии, признават правото на балканските народи за самопределение и се борят за неговото придобиване. И те са, следователно, естествени сжъюзници на македонския народ.

И така, всички потиснати нации на Балканите, както и целия балкански трудов свет се явяват като естествени съюзници за националното освобождение на балканските народи. Те имат общи интереси, следователно, и борбата им е обща. А за да могат балканските народи,.един път освободени, да представляват сила, която би могла да се бори за запазването на утрешните придобивки, и да се противопоставят на всички чужди домогвания, на всички опити на европейските империалистични държави, които ще се мъчат с всички средства да пречат на техното

41

освободително движение — необходимо е те да се федерират и да образуват една голема. федеративна държава.

Ето защо, Балканската Федерация се явява като един от близките идеали на балканските народи.

За реализирането на своите идеали за национално и политическо освобождение и Балканска Федерация, балканските народи могат да разчитат и на прогресивното европейско обществено мнение. Те могат да разчитат още на работническите маси В целия свет. Те могат да разчитат най-сетне на дипломатическата и политическа подкрепа на съюза на съветските републики, които на дело, у себе си, е приложил принципа за самоопределението на народите и които, от като съществува съветска Русия, дава своята мощна подкрепа на всички народноосвободителни движения.

Срещу единния фронт на западноевропейските и балкански империалисти, които са обявили безпощадна война на всички балкански.народи и на техните политически партии, срещу фронта на потисниците от София, Белград и. Атина — балканските народи противопоставят; единния фронт на угнетените нации и трудящите се маси.

Разчитайки на своите собствени сили, на тия на потиснатите нации и на трудящите се маси на Балканите; разчитайки най-сетне на моралната подкрепа на всички външни фактори, които са написали на своите знамена подкрепа на освободителните движения — македонския народ .може да гледа с вера на своето бъдеще.

За да реализира по-скоро този свой идеал, македонския народ ще увеличи своите усилия и, рамо до рамо със своите балкански съюзници, ще поведе решителна борба за своето освобождение, твърдо вервайки, че Македония скоро ще бъде освободена и Балканската Федерация ще се осъществи.
 

**************************************

Да живее свободна и независима Македония!

Да живее Балканската Федерация!
 

[Previous]
[Back to Index]